| |||
|
Разказва Галина Терзиева
Ако вече си познал истината и тя те е направила свободен, ако Исус е осветил живота и всяко кътче на сърцето ти, ако не винаги се подчиняваш на Божията воля и си опитал последствията от действията на своя глава, ако си чул гласа на Бог и не си се уплашил да се подчиниш, каквото и да ти е коствало това, и си видял как Той воюва за теб и как неприятелите ти падат от местата си, без да си помръднеш пръста – то тогава това послание е за теб. Имаме една песен в църква „Сион”, Стара Загора и в нея се казва: „Ставай и свети! Светлина дойде към теб. Народите ще осветиш; Зора ще дойде към лицето ти; към теб дойде светлината на Бога и славата Му се яви. Ставай и свети.” Вярата е заповед и обещание от Бог, че Той ще е с нас, където и да идем, само да сме силни и смели. Ние прояваваме вярата си не според това, което говорим а от това как реагираме. Исус Навин 1:9 „Ето, заповядвам ти: бъди силен и смел; да не се плашиш и да не се страхуваш; защото Господ твоят Бог е с тебе гдето и да идеш.” Вярата е живот – Авакум 2:4 „А праведният ще живее чрез вярата си.” Вярата е изцеление – Матей 9:22 „…твоята вяра те изцели.” Вярата те оправдава – Марк 2:5 „А Исус, като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете.” ВЯРАТА Е ДЕЙСТВИЕ – Матей 21:21 „А Исус в отговор им рече: Истина ви казвам: Ако имате вяра, и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смоковницата, но даже, ако речете на тоя хълм: Дигни се и хвърли се в морето, ще стане.” И още много неща ни носи и дава вярата ни в Бог. Но първото нещо, което произвежда вярата ни в Исус, е ДЕЙСТВИЕ. Действие, което продължава. Можеш ли да обичаш Исус и това да се скрие? Можеш ли да си влюбен в Исус и да не ти личи? Ако си християнин от повече време и никой не знае за това, запитай се, викай към Бог, какво не е наред в отношението ти към Него. Чух в една църква да разказват едно свидетелство на възрастен християнин – като виц го разказват, защото е смешно, но и тъжно, а аз добавям – и абсурдно: Свършва комунизма в България и един възрастен петдесятен християнин се изправя и казва: “Слава на Бога, братя и сестри, трудното време свърши. Тежко ни беше през този режим. От 45 години съм християнин и никой не разбра, слава на Бога...” Смешно, нали? Но е абсурдно! Имаше една поговорка, която казва, че влюбеният и кашлицата не могат да се скрият. На влюбения все му се говори за любимата и му личи, както и кашлящият не може да задържи спазмите и всички го чуват. Ами, ако твоят любим е Исус? ЩЕ ТИ ЛИЧИ – казвам ти го. И ако Го обичаме, ще Го следваме и ще вярваме, че всяка наша крачка е обречена на победа. Защото Той е Победителят, а ние сме Негови ученици. Вярата е действие, но какво изисква това действие? Ученичеството създава ученичество. Спасеният спасява. Обичаният обича. Простеният прощава. Християнинът е длъжен да разнася Благата Вест – Евангелието: Исус дойде на тази земя, за да плати с живота Си за твоето спасение, умирайки на кръст, за да имаш ти и аз вечен живот, ако Го приемеш за свой Господ и Спасител. Ако повярваш със сърцето си и изповядаш с устата си, че е Божият Син и Господар на живота ти. Е, добре, ти Го приемаш и Неговата светлина осветява живота ти. След време осиява и лицето ти. Бог създаде светлината и каза, че тя е нещо добро. Ние светим с отразената светлина на Бог. И когато преминаваме през тъмни места, нашата светлина осиява. Ние често не се замисляме за това, не го осъзнаваме, но другите около нас го усещат и го виждат дори. Знам, че на много от вас се е случвало, когато сте на работа или в обкръжение на все още невярващи хора, да ви казват: „Добре ми е, като ми говориш ти. Така успокойтелно ми действаш и има толкова мъдрост в думите ти! И излъчваш светлина. Лицето ти свети. Добре ми е с теб.” Чували сте тези думи, нали? И знаете от къде черпите Жива вода и Чия светлината отразявате – на Бог, за Когото Словото ни казва, че се облича със светлина. Това е Неговото покривало. И от къде идва мъдростта ни? От Исус. Той е живото Слово, което стана плът. Но всеки път, като четем словото, ние сме вътре в Исус и Духът Му е в нас. И четейки и слушайки Словото Му, вярата ни нараства. Е, може ли тази вяра да се скрие и да стои пасивна? Не може! Ето защо вярата е действие! И тази вяра те прави да светиш. Исая 9:2 „Людете, които ходеха в тъмнина, видяха голяма светлина; На ония, които седяха в земя на мрачна сянка Изгря им светлина.” Псалм 27:1 „Господ е светлина моя и избавител мой, от кого ще се боя? Господ е сила на живота ми, от кого ще се уплаша?” Светлината ти дава усещане за сигурност. И малките деца го знаят. Рядко има дете, което да не се страхува от тъмното. Има и пораснали деца, които още ги е страх от тъмното. А християните? Те не обичат тъмните дела. Трябва да са смели и дързостни, дори и когато преминават през долината на мрачната сянка. Като Слово го знаем, но как е в действителност? Как е на практика? Страх ли те е да ходиш в тъмното? Не бива. Тъмни моменти има и ще има, но ако ти мислиш повече за там, за където си се запътил, отколкото за тъмните места, през които преминаваш, ще стигнеш по-бързо. А винаги ли ти доставя удоволствие светлината, християнино? Когато си в грях и истината за теб „блесне” пред всички, удобно ли ти е? На мен не, признавам си го. Никак не ми е удобно и дори всячески съм се опитвала да се справям сама със слабостите си, за да не „блесна” и да не се изложа. А ако блесне и всички разберат твоя грях – това е твоят момент на триумф и победа над греха, защото светлината е живот. Тя оправя пътя ти. Изцелява тялото ти. И ти излизаш от тъмно на светло и заблестяваш по-силно от преди. Но не всички обичат светлината. Тези, които се занимават с тъмни дела, ако „осветиш” делата им, започват да ти крещят: „Стига си ми светил! Досаждаш ми. Махни светлината от очите ми. Изпитвам болка от светлината. Аз съм си свикнал на тъмно и така виждам по-добре...” Да, ама, ако на някой му се наложи да бъде опериран и го сложат на операционната маса и там му светнат с хиляди вата светлина, не се оплаква, че е много светло, а най-вероятно си мисли: „Дайте още светлина, за да се види по-добре всичко, та да се махне от мен нечистото и болното.” И на теб може да не ти се радват много, ако засветиш със Словото, но повече от всичко ти е обещана победа. Победата обаче, е предшествана от покорство от твоя страна. Стани! И Свети! Ние сме свободни и въпреки това не се възползваме от свободата си, защото или ни е страх, или ни е срам, или поради липса на любов към ближния мълчим, стоим на местата си. Трудно ни е да станем, а още по-трудно – да се задържим прави и да тръгнем. Не винаги и не всички, слава на Бог за което! Има моменти, когато Бог ти говори и ти казва: „Стани, отиди и направи това. Предупреди ближния си, че това ще го погуби! Кажи му, че има Бог и Той се интересува от него – иска да го спаси и избави.” По-лесно е да се подчиним и дори с удоволствие го правим, ако става въпрос за скъпи на сърцата ни хора. Ама, когато става въпрос за антипатични хора, за твои врагове, за тия, които са ти сторили зло в миналото и ти трябва не само да им простиш, ами и да им помогнеш, да ги предупредиш за наближаващата опасност… Тогава все още ли можем да бъдем покорни на Отца? Готови ли сме да СТАНЕМ И ДА ЗАСВЕТИМ за враговете си? А ако откажем да се покорим, и ако Бог продължава да го изисква от нас, и ако продължамаме да отлагаме или да се крием... какво ще се случи тогава? Това вече се е случило с първия евангелист, както го нарече в една своя проповед Райнхард Бонке – Йона. Пророк Йона беше избран от Бог: „Иди при ниневийците и викай към тях Божието Слово, защото се умножи нечестието им и ако не се отвърнат от пътя си, ще ги погубя.” Йона 1:2 На Йона сигурно му настръхна тялото от неприязънта, която изпитваше към тези хора. Те бяха врагове на неговия народ. На него по-скоро му се искаше да види възмездие върху главите им, отколкото да става и да тръгва, за да ги спасява чрез молитви и предупредителни слова. Дали ти се е случвало и на теб нещо подобно? Бог нудил ли те е да отидеш и да говориш на някой, когото ти е трудно да обичаш дори с любовта на Исус, като твоята не стига? И не само това, ами да знаеш, че той те мрази и дори те проклина, че презира вярата ти. На мен ми се е случвало. И по-надолу ще споделя това. И аз като Йона не се подчиних веднага и пожънах последствията на корабокрушенец :) Там, където беше установен Йона и мястото, към което трябваше да тръгне, беше нагоре. Нагоре – към земята на Ниневия. А той тръгна точно в обратната посока. Тръгна надолу. И на нас ни се случва да чуваме Божия глас, и то много ясно и недвусмислено, и да вземамем точно противоположното решение, защото се оставяме да бъдем водени от чувствата и емоциите си, които ни владеят. Йона тръгна надолу – към остров Тарсис. И дори Словото казва, че Йона побягна в Тарсис. Но може ли човек да се скрие от Създателя си? Не, никога не е можел и няма да може. Ако се отдалечим от Божията воля, ще има едно сигурно последствие: падаме в изпитание и затруднение, нещата не вървят. Понякога и живота ни може да бъде застрашен. И не, че Бог не чува вика ни, Той е там. Той го допуска, защото те е избрал, а ти си излязъл от присъствието Му. Само, ако си инструмент на Бог, вече не живееш за себе си, а живееш, дишаш, движиш се и съществуваш чрез Него и за Него. Но всеки път, като се отклоним от волята Му, следват катастрофални събития. Йона беше повикан от Бог. Беше избран. Каква привилегия е да си избран! Но Йона се скри най-отдолу в кораба, и не се молеше дори. А трябваше да занесе благата вест до град Ниневия, че ако се покаят и викат към Бог, ще бъдат пощадени от Него. Кога започна да се моли Йона? Едва, когато беше изхвърлен от кораба и попадна в стомаха на рибата. И тази риба беше приготвена от Бог. Понякога си мислим, че ситуацията ни е тежка, дори непоносима. Казваме: „Не мога повече!” И хоп, за един миг нещата стават още по-зле. Защото Бог знае, колко можеш да понесеш! Аз вече съм се отказала да казвам „Не мога повече”, защото Бог ми показва, че всъщтност мога. В трудни моменти се научих да изповядам: „За мен е трудно, Господи, но заедно с Теб не е невъзможно. И понеже Ти победи, то и аз съм повече от победител чрез Теб. Изведи ме от това! Прослави се, защото на Тебе уповавам и Те хваля за това!” И Бог никога не закъснява, и винаги се прославя. Да разпознаваш случайно себе си в тази ситуация, като прототип на Йона? Аз – да. И когато се чувстваме затворени, блокирани, безпомощни, когато нищо не зависи вече от нас и сме на дъното на морето, и то в стомаха на хищник, какво трябва да правим? АМИ, ДА ХВАЛИМ БОГ С РАДОСТ В СЪРЦЕТО! ДА СЕ ЗАСТЪПВАМЕ ЗА НАШИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ, ДА ГИ БЛАГОСЛАВЯМЕ И ДА МОЛИМ МИЛОСТ ЗА ЖИВОТА ИМ, КАЗВАЙКИ: НИЩО, ЧЕ СЪМ В ОПОСНОСТ, ПОНЕ ДА СВЪРША МИСИЯТА ОТ ТУК. ЩЕ ГИ БЛАГОСЛАВЯМ И ЩЕ МОЛЯ МИЛОСТ ЗА ТЯХ. Ние не винаги постъпваме така и за жалост рядко съм виждала християни да реагират по този начин, като Авраам, Давид. Със сигурност има такива хора и днес. Четем за някои от тях. За един такъв брат пише в автобиографичната книга “Небесният мъж”. Аз не реагирам така. Признавам го и се покайвам за тази слабост. Моля сила и милост от Бог за всеки път, когато ще стоя пред този избор. Каква беше първата молитва на Йона? Да се самосъжалява, да оплаква състоянието си. Също КАТО НАС. Беше съсредоточил молитвата само върху себе си. Но не се отчая съвсем. Там се събуди вярата му и той отново погледна в духа си към Своя Създател. Йона 2:4 „И аз рекох: Отхвърлен съм отпред очите Ти; Но пак, ще погледна наново към светия Твой храм.” И продължи да се оплаква и да казва какво му се е случило, като че ли Бог не знаеше това. Почти към края на молитвата си Йона се сети, че трябва да хвали Бога и да Му обещае, че ще извърши волята Му, ако го изведе от това изпитание – Йона 2:9-10 „Но аз ще принеса жертва с хвалебен глас; Ще отдам това, което съм обрекъл. Спасението е от Господа.” С това трябваше да започне. |
|
И ние сме същите. Не, че сме изследвали Йона, за да го копираме. Няма много за копиране, защото никой не би искал да е като него в изпитание, но все пак ни се случва някои изпитания сами да ги предизвикваме. И тогава се жалим и напомняме на Бог, и все за себе си Му говорим. И когато най-после се сетим, че в радостта ни в Господа е нашата сила, започваме да Го хвалим и да Му се вричаме. И Бог ни казва: „Опитайте Ме!” Ние Му обещаваме и Той е верен да направи път там, където няма път и да ни даде нова възможност да извършим волята Му.
Понякога като Йона дълго се молим, а отговор не идва. Но той продържи да се моли, докато не уцели точната молитва. Хвала на Бога! И точно тогава се случи чудото: Йона 2:10 „И Господ заповяда на рибата; и тя избълва Йона на сушата.” По време на молитвата си Йона прояви пълно безразличие към загиващите нации. Само за себе си мислеше. И въпреки това Бог го беше избрал и искаше да благослови всеки дом със Словото Си и да избави душите на погиващите. Когато отиде в Ниневия, който беше град, дълъг три дни вървене пеша, Йона вървя само един ден и викаше към тях Словото на Бог, но и това беше достатъчно, защото мнозина постъпиха според както им каза пророкът. Постиха и се молиха, дори на животните си не дадоха да ядат. Вестта стигна и до царя, и той се смири, и направи същото, и издаде указ. И Бог се смили, и избави целия град. Забелязваш ли, че Йона не ходи три дни, колкото е дълъг градът, а само един ден? И въпреки това вестта стигна до царя, и Бог вложи в сърцето му да издаде указ. Така Словото стигна до целия град. По онова време указът на царя е имал силата на закон. И тежко на оня, който не се подчини на издадения от него указ. При това е само от цар. А колко повече трябва да се подчиняваме на Бог! Йона го направи, но не се подчини безрезервно. Вървя един ден, а градът беше дълъг три дни ходене пеша. Но Бог ни обича безрезервно. И когато Бог те е избрал, Той ще довърши започнатото. Ако не изгубим надеждата си и устоим, ще видим верността на нашия Отец. И това е обещание от Бог в Новия завет, Евреи 10:23 „Нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал”. Йона 3:3-6 „И тъй, Йона стана и отиде в Ниневия според Господното Длово. А Ниневия бе твърде голям град, който изискваше три дни, за да се обходи. И Иона, като започна да върви през града един ден път, викаше и казваше: Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана. И Ниневийските жители повярваха в Бога; и прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-нищожния; понеже вестта бе стигнала до ниневийския цар, който, като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище, и седна на пепел. И обяви и прогласи из Ниневия с указ от царя и от големците му, с тия думи: Човеците и животните, говедата и овцете, да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода; но човек и животно да се покрият с вретище; и нека викат силно към Бога, да! Да се върнат всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете им.” Преди изпитанието логиката на Йона беше: „Те са наши врагове и аз няма да им открия, че Бог ги обича и те ще погинат в греховете си.” Евреите направиха същото. Предпочитаха да запазят Бог за себе си, вместо да разкажат на света кой е Той и че обича целия свят. От там започна падението на Израел. По-късно те разпънаха Исус на кръста от страх, да не се разпространи истината, че Бог обича целия свят. Исус им каза в Матей 21 глава чрез притчата за стопанина, който насади лозе и го огради с плет, като даде плод, и изпрати слугата си, за да събере плода, но земеделците го убиха, а после убиха и сина на стопанина от алчност, надявайки се, че всичко ще остане за тях. И Исус обвини религиозните евреи, че Божието царство ще се отнеме от тях и ще се даде на народ, който ще принася плодовете Му. І Петрово 2:9-10 „Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свят народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина: вие, които някога си не бяхте народ, а сега сте Божий народ, не бяхте придобили милост, а сега сте придобили.” Исус каза: „Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар!” След като ни призова от тъмнината в Неговата светлина, Бог всъщност ни каза: „Стани и свети!” И отново ще цитирам Райнхард Бонке, който казава по този повод: „Църквата държи за себе си тази истина. Не излиза в света, за да евангелизира прекалено много. Защото често толкова много се вглеждаме в нас самите и нашите си нужди и грижи, че забрявяме за другите, а и ни коства много да нарушим спокойствието и установените си отношения. Някои вярват в евангелизацията само, ако има две условия изпълнени: 1) Ако има време; 2) Ако има пари. Има църкви, които никога не слагат в програмата си евангелизация с думите: „Трябва да внимаваме с парите на Бог.” Те пестят парите си, вместо да спасяват света с тях.” Не искам да съм като Йона и не мисля, че някой иска да е на негово място. Бог не спести нищо, за да избави света, теб и мен. Не пожали Единородният Си Син, не пожали Собствения Си народ. А църквите и ние поединично искаме да си спестим времето, нервите, неудобствата и парите. Ако не можеш да застанеш смело, да хвалиш Бог и да каниш хората в центъра на града ти, то със сигурност можеш щедро да даваш дарения в църквата си за това. Можеш да свидетелстваш на работното си място. Пред хора, които те познават, пред семейството си, където те обичат. Не спестявай, а свети! И помни, че за да светиш, ти е нужно помазание, а за да си помазан, трябва олио. Ако изследваме буквалния смисъл на думите, олио от маслини се добива само, когато маслините бъдат смачкани и изцедени. Чак тогава излиза тази благословена течност и ти можеш да й се насладиш външно и вътрешно. Лампите едно време са светели с дървено масло, зехтин. Не се пести! Защото ако Бог не спести естествените клончета, то Той няма да спести и дивите. Ако не принасяш плод, ще бъдеш отсечен. И това е обещание от Бог. Е, то не ни харесва, но на който не му се харесва като обещание, нека да го приеме като предупреждение. Прочети Римляни 11:21 „Защото, ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади.” СТАНИ И СВЕТИ! Ако Бог не пощади Своя Собствен народ и даде Словото Си на целия свят, то Той няма да пощади и нас, ако не сме плодоносни. Не затваряй устата си! Не оставай на мястото си! Не се пести! Не се саммосъжалявай, докато гледаш как другите тичат по нивата с узрели класове. Има работа и място и за теб. Твоят сърп стои захвърлен. Ще ръждяса така. Стани и го излъскай в узрелите класове. „Не виждаш ли, че нивите са побелели?” – казва Бог. Ние имаме един шанс повече от Йона. Приличаме си много, но има и разлика между него и нас: кръщението в Святия Дух – Той ни дава сили да направим това, за което Бог ни е призовал. Слава на Бог за Святия Дух! Той обновява силите ни като на орел. Той прави да се новородим и да се покланяме в дух и истина. Ние сме обновени, а не изгорени от огъня на Святия Дух. И колкото повече Той се разгаря в нас, толкова повече светим. Не изгаряме а светим, за да дадем топлина и за да донесем спасителната вест до загиващия свят. Евангелието трябва да се проповядва не само с ентусиазъм, но и със състрадание, с любов, с търпение, с отричане от себе си, без да се пестим. И когато те притискат, и изстискват, и от теб потече помазанието на Святия Дух, това няма да ти донесе кариера, но ще те направи да бъдеш инструмент на Бог. Той ще ти каже: „Върви”, и ти ще вървиш. Той ще ти каже: „Свети”, и ти ще светиш. Защото ще имаш вяра и ще действаш, и действието ти ще продължи. Стой в тялото Христово и не се главозамайвай от големите евангелизатори! Не търси тяхното помазание. Те са само мъже и жени на Бог – инструменти, какъвто си и ти. Търси Бог и Той ще ти се открие! Приеми Неговата безрезервна любов и я раздавай до край. Ти си част от тялото Христово. Не се подценявай! Само, защото ръката стои по-нависоко от кръка ти, не означава, че има по-важна дейност в тялото ти. Ако кръкът ти не се задвижи, няма как ръката ти да вземе това, което ти искаш. Моля се, Господи, нека всеки да бъде избълван от рибата, в която се намира, и да бъде поставен в служението, в което Ти си го поставил. Помажи ни сега, Господи. Амин. Алилуя! Искам да ви споделя две мои опитности. Едната е, когато не се подчиних на Бог да се моля за моите неприятели, а се зарадвах на бедствието, което се стовари над главите им. След по-малко от минута попаднах под осъждението на собствените си думи. Както и винаги става. Не ни съди Бог. Ние сами се осъждаме чрез нашето говорене. Слава на Бога, че след броени минути чух гласа Му и се покаях, но трябваше да платя цена за това си непокорство. Не правете като мен! Много близък роднина на съпруга ми се запозна с момиче от Бразилия. Отиде там, за да си я доведе в къщи, но се оказа, че тя устроила сватбена церемония чрез една секта. Когато двамата се върнаха у дома и въодушевено ни показаха снимките, аз реагирах за тази церемония и им казах, че са направили нещо много опасно. Те се опитваха да се защитят, че това е наука, а не е секта, че също вярвали в Бог, но и че имало прераждане, говорели с мъртвите и т. н. На мен ми настръхна цялото същество от отвращение, докато слушах и ги прекъсвах, като им обяснявах, да сравнят тази „наука” с Библията. Истината е, че Бог вече се е произнесъл по този въпрос и в това има само прокляте. Исках да им обясня, че са в опасност, но... в един момент усетих, че е безполезно да настоявам. Предупредих ги за греха им и кръвта им си остава на техните глави, както казва Словото. Това обаче, предизвика тяхната омраза към мен. Последваха поредица от случки и срещу мен се изправи целият ад. Виждах и чувах как дяволът говори чрез техните уста. Знаех, че войната ми е в Небесни места, и се молех Бог да ми дава сили да не ги намразя. Последствията от тяхната фалшива сватба със сатанински произход ги постави на колене. Мъжът остана без работа. Останаха без пари и затънаха в дългове. Взеха служебната кола на мъжа. Момичето изпадна в нервни кризи и започна да взема успокоителни в двойни количества. Крещяха ми в лицето, че им нося нещастие и ме проклинаха. Изпотрошиха ми цветята и саксиите по външното стълбище. Заплашваха ме с побои. Денят им се обърна в нощ, а нощта – в ден. Нощем крещяха, смееха се, правеха шум точно под нашата стая за спане. Пускаха фашистки химнове за Мусолини, когато аз си пеех „Алелуя”. Знаех, че дразня дявола, но когато намериш смелост да го изобличиш и после се молиш за освобождението на тези хора, трябва да се въоръжиш с търпение, да се облечеш с любов и в цялото Божие всеоръжие, иначе няма да устоиш. Признавам: трудно е да не намразиш в такъв момент. Молех се и мислех, че мога да ги обичам въпреки това. Повтарях си, че те са жертви на сатана, но дойде момента да покажа наяве, дали мога да съм състрадателна към тях. Там обаче се провалих – на практика. Бабата на момичето в Бразилия почина. Тя не можеше да си отиде и новината я съсипа. Плака, крещя, ругаеше Бог и не ставаше с дни от леглото. Един ден чухме мъжа да вика: „Помощ!” Моят съпруг изтича при тях и ми каза, че момичето искало да си забие една ножица в корема от отчаяние, а мъжът й едва я удържал, и затова крещеше за помощ. Аз така се ядосах в този момент – на евтините номера на самосъжаление и безхарактерност от нейна страна, и изказах гласно: „Ами, да си ги беше забила пък!” В този момент чистех нещо в банята ни. След като казах фразата (с нескрито злорадство – признавам си го и съм се покаяла за това), се изправих рязко и така силно си ударих главата в отворения прозорец, че потече кръв. Мъжът ми се стресна доста. Аз запазих спокойствие, защото съм си пукала главата и знам, че в пряк и преносен смисъл, съм „твърда глава”. Той обаче, настоя да отидем в „Бърза помощ”, а трябваше да ходим на вечерна служба… Отидохме в поликлиниката около осем вечерта и се прибрахме след полунощ. Аз бях със залепена глава и обръсната коса на раненото място. Докато чакахме в „Бърза помощ”, съпругът ми каза: „И какво стана то? Вместо те, ние сме в Поликлиниката и чакаме да ти залепят главата.” Такъв срам изпитах пред Бог, пред съпругът ми и пред мен самата…! Казах му: „Вината е изцяло моя. Покайвам се за злорадството, което изпитах спрямо тях. Боже, прости ми! Прости и на тях и помогни ни да се слеем в Твоята любов! Прощавам им за всичко! Прости ми, моля Те.” Сега се сещам за едно слово и задължително ще ви го дам, за да ви светне, когато се изкушите да се зарадвате за злия ден на вашите неприятели: Авдий 1:12-15 „Обаче, недей гледа злорадно в деня на брата си, в деня на бедствието му, нито да се радваш за юдейците в деня на загиването им, и да не говориш надменно в деня на угнетението им. Недей влиза в портата на людете Ми в деня на бедствието им! Да! Не гледай злорадо злощастието им в деня на бедствието им, нито да туриш ръка на имота им в деня на бедствието им; Недей застава на кръстопътя, за да изтребваш бежанците му, нито да предадеш останалите от него в деня на угнетението им. Защото денят Господен е близо против всичките народи. Както си направил, така ще се направи и на теб! Постъпките ти ще се върнат на главата ти.” Да, точно на главата ми се върна. И го разказвам, и ще го помня, за да не се случва повече! По-късно ние си простихме с тези роднини и сега се опитвам да сея семето на вярата в сърцата им. Защото още са в нужда, без пари и в дългове и сега ме слушат, но се иска време и за тях. Бог обаче, отгвори на молитвата ми в Бърза помощ: „Слей ни в Любовта Си, Господи.” |
|
Другата опитност е от по-старо време, и тогава отново имах битка в духовни места, но я разказвам с повече удоволствие, защото не ме изобличава толкова силно, както предния случай. Напротив, опознах Бога, доверявайки Му се и избирайки да се подчиня на Него. Но ми беше нужна и много мъдрост, защото трябваше да се подчиня и на по-високопоставена от мен в работата жена. А Бог казва, че всяка власт е дадена от Него. Винаги ли се подчиняваме на това? Не предпочитаме ли да си ходим по нашите си пътища? Не предпочитаме ли да мълчим, когато виждаме, че този до нас има крещяща нужда от Бог? А ако работиш и си принуден да направиш компромис с вярата си или да изявиш това, в което вярваш и да откажеш да се подчиниш, дори и с риск от заплахи и уволнения.
Мнозина се считат за християни, но малцина са ученици на Исус и още по-малко са тези, които Го познават и следват безкомпромисно винаги. Това не важи само за комунистическо време, когато вярващите са страдали от гонения. То важи и днес, защото никой не обича многознайковците :), а християнинът знае какво говори, защото Истината го е направила свободен. През 1997 година работех в Нова телевизия като режисьор на Сутрешен Блог. За всеки ден си имаше екип от водещ, репортери и режисьор. Моят беше понеделник. Всеки ден имаше страндартни рубрики: финансова, информацинна, преглед на печата и зодиакален календар. Е, всички други ги правехме, ама с тия зодии не можех да се съглася, защото Словото е ясно по този въпрос: „Да не се допитваш до никой астролог, гадател, запитвач на мъртвите, а само до Господа твоя Бог.” (Втор. 18:10-14). А аз бях от няколко месеца на работа, от провинцията, без никакви връзки или приятелства по високите места на етажите. Всъщност моята връзка беше Небето, но в телевизионите среди има понякога доста суета и надменност. Моят екип беше сработен и единомислен, слава Богу! С водещата бяхме на мнение, че вместо тая безсмислена рубрика за зодиите е по-добре да използваме времето за нещо по-полезно, но трябваше да измисля какво и да се преборя с главната ни редакторка. А главната ни редакторка се имаше за голяма християнка. Беше племенница на Ванга. Всеки новороден християнин ще разбере пред какво стоях в духовен план. Тя (К. С.) знаеше, че съм вярваща и ходя в Евангелска църква. Веднъж дори си говорихме, че леля й не е била водена от Бог да говори чрез мъртвите. Всъщност аз ги обяснявах тия неща, а гл. редакторка се защитаваше, но тогава стоях с Библията в ръка и й казвах, че ако иска, ще й го прочета в Словото, че това е противно на Бог. Но въпреки, че си говорихме мирно и кротко, мисля, че от този момент си спечелих антипатията й. Беше ми ясно, че веднага не мога да премахна рубриката за зодиите и реших, че ще сменявам текстовете. Започнах да вадя стихове от Библията да ги прочитам на мястото на готовите текстове от списанията, обаче това ме умори, а и хората като слушат не им е ясно, че това са цитати от Библията. Дори и да чуваха думи като: „Днес се опитай да не се гневиш, а да простиш и да изчистиш ума и сърцето си от огорчение” и т. н., хората си вярваха в зодии и тези съвети не им помагаха. По-късно успях да заместя тази рубрика с други много по-интересни и имахме извинение, че времето не стига и затова в нашия Сутрешен Блог няма зодии. И тъкмо си пеех в сърцето си Алелуя за това, пристигна до мен нареждане от гл. ред. К. С., че в неделя вечер трябва да отида, да заснема едно събитие, което е празник на всички известни певци и артисти, родени под знака на Близнаци. „О-о, не!” – казах си. Съпротивих се. Обясних, че аз на другия ден имам предаване. По това време режисьорите карахме нощна смяна и оставахме до обяд на другия ден. Беше изтощително. Обясних й, че аз съм режисьор, че си има репортери за това, казах, че не съм подходящият човек за тази тема и дори не искам това да присъства в моята програма, но отговорът беше: „Не, точно ти ще отидеш и внимавай да не ми направиш проповеди на тая тема!” Ако не искаш проповеди, прати някой друг. „Не, ти ще отидеш!” И тук се иска мъдрост. Казах си: „Господи, на Теб трябва да се покоря, на високопоставените трябва да се подчинявам, защото от Тебе са ни дадени... Ами сега?!” Чух само: „От теб се иска мъдрост.” Все още не знаех как ще постъпя, но тръгнах на снимки. Там бяха Камелия Тодорова, някакви фокусници, артисти, радиоводещи... Минах през повечето с въпросите. “В какво вярвате? Вярвате ли в зодии? Какво си пожелавате? Един репортаж трябва да е дълъг до 2 или 3 минути. На тези въпроси получих различни отговори, от типа: „Вярвам в Бог… Вярвам в себе си… Вярвам в зодии… Не вярвам в зодии… Това са глупости… Това са детинщини… Аз празнувам рожденият си ден, а не зодията… Пожелаваме си здраве и мирен живот…” Върнах се в телевизията и монтирах избирателно. Телевизията е много силно оръжие! Зависи кой ти поднася информацията. Е, аз се подчиних на горепоставените от мен да заснема събитието, но се подчиних на Господа на господарите – какво и как да звучи в този репортаж. Монтирах според това, което Бог искаше да се чуе. Помня, че започнах с думите: „Хубаво е човек да намира повод за празник. И това му е хубавото на нашия народ, че когато сме заедно, обединени от нещо добро, можем да се веселим. Снощи в Софийски клуб се събраха хора от различни поприща, обединени от най-големия дар: Живота, родени в един и същи месец. В топлите нощи на юни нека надникнем, за да видим, как се повеселиха те...” Следваше монтаж от отговори, че вярват в Бог, че зодиите са измишльотини и не са за сериозни хора и накрая завърших с пожеланията, които сами си отправиха. И така завърши моят репортаж: „Тогава да им пожелаем Бог да ги благослови с онова, което те сами си пожелаха!” Познайте какво се случи в понеделник, две минути след като беше излъчен репортажа ми! Гл. ред. К. С. звънеше от вкъщи и ми се закани, че ще има последствия, защото ме е предупредила – да не правя религиозни агитации, а аз не съм я послушала. След два дни разбрах, че е говорила на колегите ми, че в моя град Стара Загора евангелистите се самоубивали и имали проблеми с полицията. Злословеше и петнеше името ми пред хора, които обичах и с които заедно се радвахме, шегувахме се – бяхме един чудесен, млад колектив с много таланти и ентусиазъм. Познаваха ме като весел и оптимистичен човек, на който усмивката не слеза от лицето. Колегите ми идваха, превивайки се от смях, да ми разказват тия неща, и да ме предупреждават, че К. С. се е разбесняла срещу мен и щяла да ме предлага за уволнение пред директора, по онова време – Стефан Димитров. Казах си: „Господи, какво да правя? Няма да допуснеш да се поклати праведният! Нуждая се от работа. Уча за режисьор и сама се издържам. Обичам това, което правя. Ако не е волята Ти да съм там, нека да ме уволнят. Ако имаш по-добър план за мен, да бъде волята Ти. Но не може да не защитиш името Си и децата Си. Ти няма да ме оставиш да бъда посрамена заради вярата ми. Казал си го. Обещал си го!” Бях на 27 години и нямах кой знае какъв житейски опит. Младостта ни дава дръзновение, но понякога пред устата на овълчени хора, младостта може да те подведе и да се стреснеш. Но ние имаме Бог и Той воюва за нас. А и Словото казва: „Никой да не те призира заради младостта ти.” Той казва: „Аз вървя пред теб. Бъди силен и смел, не бой се. Само върви и не се отказвай!” Какво стана ли? Ами, аз се обадих на К. С. в къщи и й казах, че знам какви ги говори за мен. Тя отрече. Каза, че това никога не го е казвала. Излъга. Стресна се от моята дързост. После прекъсна линията и държа отворен телефона си с часове. Когато пак я набрах, й обясних, че лично ще занеса касетата на директора и ще му обясня, че ме заплашва с уволнение за този материал, в който няма никаква религиозна агитация, а още по-малко проповеди... И го направих. И директорът се изсмя на тази интрига, и ми каза: „Работи си спокойно! Аз лично гледах точно този ден и ми хареса свежия ти репортаж. Изобщо не ми я оставяй тази касета, имам по-важни дела. Работи си спокойно!” След три месеца, по съвсем други причини главната редакторка К. С., племенницата на Ванга, беше уволнена с подписка от всички колеги от Сутрешния Блог тогава. Помнете, че никой не може да вдигне ръка против нас, Божиите деца, защото сме скъпоценни за Бог. С цена сме били изкупени – скъпоцената кръв на Исус. И сме ценни като зеницата на окото на Бог. В дланите Му сме врязани. Колкото и страшни да ни се правят другите, колкото и безнадеждна да изглежда нашата ситуация, нищо не може да ни повреди, докато се държим за вярата ни в Бог. (Захария 2:8 „Понеже който докача вас, докача зеницата на окото Му.” І Кор. 7:23„С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци.”) Затова пей хвала на Бог, дори и да си в безизходица. Твоят Създател знае това. Той има план за спасението ти. Бог е започнал добро дело в теб и е силен и верен да го довърши до край. Не се отказвай да вярваш! Победата е в ръката Му. Запей като победител – сатана е вече сразен – Исус победи! Ти само СТАНИ И СВЕТИ! Облечи се в силата на вярата в Бог и само стой и гледай, как се движи мощният на Израел, лъвът Юдов. СТАНИ И СВЕТИ! Галина Терзиева 27.11.2006, Италия |
| Страницата на Галина Терзиева |
| Огън от България запали Швейцария |
| Други свидетелства и поучения |
| Главна страница "Павелчо" |
| Изпрати свое свидетелство! |
Сайт создан в системе uCoz