| |||
Рибар ли е човек, ако годините минават, а той никога не отива да лови риба?
Джон Дрешър Имаше една група хора, които наричаха себе си риболовци. И наистина, доста риба обитаваше водите на онези места. Всъщност, цялата област беше пълна с потоци и езера, гъмжащи от риба. А и рибата беше гладна. Седмица след седмица, месец след месец и година след година, тези, които наричаха себе си риболовци, организираха събрания, където говореха за своя призив да ловят риба, изобилието от риба и как биха могли да се заловят с улавянето. Години наред те внимателно дефинираха определението на понятието риболов, защитаваха го като сериозна работа и заявяваха, че ловенето на риба трябва винаги да бъде основната задача на риболовеца. Непрекъснато търсеха нови, по-добри методи за риболов и нови, по-точни дефиниции на това занимание. Те казваха: “Рибната индустрия съществува чрез риболова, както огънят съществува чрез горенето”. Обичаха лозунги като: “Ловенето на риба е задача номер едно на всеки рибар”, “Всеки риболовец е рибар”, “Във всеки риболовен клуб - рибари челници!”. Спонсорираха специални срещи наречени “Риболовна кампания” и “Месец на рибарите за лов на риба”. Организираха скъпи национални и международни конгреси за обсъждане и подпомагане на риболова, за разясняване на известните и новооткрити начини на риболов, новата рибарска екипировка, нови видове стръв. Построиха големи, красиви сгради, които нарекоха “Щаб-квартири на риболовеца”. Призивът беше всеки човек да бъде рибар и всеки рибар да лови риба. Едно нещо обаче те пропускаха да правят - самите те да ходят за риба. Освен редовните събрания, те съставиха и съвет за изпращане на риболовци по други места с много риба. Всички риболовци изглежда бяха съгласни, че това, от което имат нужда, е този съвет, който да призовава рибарите към вярност в риболова. Съветът се състоеше от хора с широко виждане и смелост да говорят за риболова, да го дефинират и да поощряват идеята за лова на риба в далечни потоци и езера, пълни с много други видове риба с различни цветове. Също така, този съвет нае служители и създаде организация за насрочване на срещи за съставянето на дефиниция за риболова, за защита на риболовците и за вземане решения за работа в нови потоци. Но служителите и членовете на съвета не ходеха за риба. Бяха построени скъпи модерни центрове за обучение, чиято първоначална и основна цел бе да научат рибарите как да ловят риба. Години наред се предлагаха различни курсове за нуждите на рибата, естеството на рибата, местата, където може да се намери, психологическите й реакции, какъв подход да се прилага към нея и как да бъде хранена. Тези, които преподаваха имаха докторати по риболовните науки. Но не ходеха за риба. Само преподаваха как се лови. Минаваше година подир година и след скучно и еднообразно обучение много студенти завършиха и получиха дипломи по риболов. Бяха изпратени да работят като щатни риболовци в далечни води, пълни с риба. Някои правеха обширни изследвания и пътуваха много, за да научат историята на риболова и да видят далечните места, където техните праотци рибари са имали богат улов през миналите векове. Възхваляваха рибарите от миналото, които бяха предали на поколенията идеята за риболова. Построиха още и големи печатници, които публикуваха ръководства по ловене на риба. Печатарските преси работеха денонощно, за да произведат материали, посветени изцяло на методите за риболов, екипировката, програми за организиране и окуражаване на срещи - разговори за риболова. Създаде се специално лекторско бюро, което канеше гости говорители по въпросите на риболова и организираше тяхната програма. Много от тези, които се чувстваха призвани да ловят риба, се отзоваха. Беше им дадена задача и те бяха изпратени. Но както рибарите у дома, те никога не ходеха за риба; занимаваха се с всякакви други дейности. Изградиха мощни помпени станции за изпомпване на вода за рибата и копаеха нови водни канали. Създадоха всякакви съоръжения за пътуване и наблюдение на рибни развъдници. Някои обаче споделиха, че желаят да се присъединят към компанията на риболовците, но и те се почувстваха призвани да създават риболовни съоръжения. Други пък решиха, че тяхната работа е да се отнасят с рибата добре, за да може тя да прави разлика между добрия и лошия рибар. Някои сметнаха, че е достатъчно да покажат на рибата, че са просто едни добри, обичащи сушата съседи и колко добри и мили хора са всъщност. След едно вълнуващо събиране на тема “Необходимостта от ловенето на риба”, един младеж реши и отиде за риба. На следващия ден докладва, че е хванал две забележителни риби. Беше му оказана чест, като го поканиха да говори на всички следващи големи конференции за това как ги е хванал. Така че той престана да ходи на риба, за да има време да предава челния си опит на другите рибари. Направиха го и член на Главния риболовен комитет като човек със значителен опит. Достоверен факт е наистина, че някои от риболовците правеха жертви и се примиряваха с всякакви неудобства. Някои живееха близо до водата и всеки ден търпеливо понасяха миризмата на умряла риба. Търпяха насмешките на хора, които се подиграваха на клубовете им и на факта, че претендираха да са рибари, а изобщо не ходеха за риба. Чудеха се на тези хора, според които нямаше голям смисъл да присъстват на седмичните срещи, където се говореше за риболов. В края на краищата, нима те не следваха Господаря, който каза: “Елате и Ме следвайте, и Аз ще ви направя рибари, но ще ловите човеци”? Представете си колко обидени са се почувствали някои, когато веднъж един човек предложил за тези, които не ловят риба, да не се наричат повече рибари, независимо колко претендират, че са такива. И все пак това звучало правдиво. Може ли наистина да се нарече “рибар” човек, който месеци, години наред не хваща риба? Истински последовател ли е този, който никога не ходи на лов? |
Главна страница "Павелчо" |
Други свидетелства и поучения |
Изпрати свое свидетелство! |