Кой се грижи?  


Видението на генерал Уилям Буут, основател на “Армията на спасението”

Имах видение от Бог. Видях един тъмен и бурен океан, в който имаше милиони бедни, отчаяни, плуващи, пискащи, проклинащи и давещи се хора. В средата на океана и бурята имаше една мощна канара, която се издигаше нагоре към облаците. В подножието на тази огромна канара стоеше голяма платформа. Някои от нещастните давещи се хора бяха изпълзели на платформата в безопасност. И веднъж спасени, някои от тях помагаха на други давещи се хора да се спасят с риск за самите тях. Но голямото мнозинство от вече спасени изглежда беше напълно забравило факта, че изобщо са били в океана.

Те сякаш бяха забравили, че останалите все още се давят и имат нужда от помощ. Вместо това губеха своето време в различни неща и развлечения. Други прекарваха времето си в покупки и продажби, съхранявайки своите спестявания в кутии и сейфове. Трети даваха всичкото си време за работа в градините си, гледайки телевизия, слушайки музика или четейки забавни книги. Четвърти само ядяха и пиеха. Но трагичното е, че те вършеха тези неща с ясната представа за бедните, борещи се нещастници, които все още бяха в океана, давейки се.

Но там имаше нещо още по-трагично: хората от платформата се събираха заедно на групи, за да благодарят на ВЕЛИКАТА ЛИЧНОСТ, спасила ги от бурята. Те четяха послания, които СПАСИТЕЛЯТ беше написал до тях. Препрочитаха ги отново. И разговаряха за НЕГО. И пееха за НЕГО. Викаха към НЕГО да дойде по-близо до тях, да ги изцели и утеши. Но през цялото време ТОЙ ги зовеше от яростното море да дойдат при НЕГО и да МУ помогнат да спаси давещите се отчаяни хора. Умиращите бяха техните собствени бизнес-партньори, приятели, дори членове на техните семейства. Или ако те мислеха за давещите се, техните неприятни мисли ги водеха до неопределено, безсмислено говорене, което не отиваше на никъде.

Тогава осъзнах смисъла на това видение: океанът беше животът на земята. Давещите се нещастни хора бяха милионите, които не са новородени от Христовия Дух – всички проститутки, пияници, бизнесмени, домакини, лекари, посещаващите църкви и всички неспасени. Великата канара е Голгота. Тези на платформата са църквата. Онези, малкото, които рискуват своя живот, за да спасят давещите се хора, са истинските войници на кръста.

Великата личност, зовяща от водата, е Божият Син, Който чрез Своя Дух дойде на света. Той е “Същият вчера, днес и завинаги", Който все още се бори и застъпва, за да спаси умиращите билиони от тяхната ужасна участ на проклятието. Неговият глас може да бъде чут над музиката, машините и шума от живота, викащ към онези, които винаги са готови да рискуват, като отидат да Му помогнат да спаси света.

Не се самозалъгвай – има само 2 класи от хора – тези, които са спасени чрез вяра в Исус и тези, които са на път към вечното проклятие. Няма значение колко богати, здрави, красиви, интелигентни хора или изглеждащи щастливи са те – ако не са новородени, те са загубени. Ако не са на платформата, те са в океана и се давят.

Ще отидеш ли при Него в бурята да Му помогнеш? Ще обърнеш ли гръб на своята гордост и страх от това, какво хората мислят, и от своите безмислени развлечения, ще отидеш ли при Него? Цената е голяма, но къде другаде можеш да отидеш? Той има думи на Живот. И говори на теб точно сега. Призовава те да дадеш живота си за изгубените. Единствено, загубвайки живота си, ще го намериш. Само в загубата на твоя живот истински ще намериш Бог.

Какво ще правиш сега?


Други преведени материали
Who Cares?
Главна страница "Павелчо"
Изпрати свой материал!


 
Сайт создан в системе uCoz