Аз казах… Бог каза…  


Разговорът е личен...

Аз казах: "Къде ли е този диск?"
Бог каза: "До джинсите ти."
- Вчера го гледах тук някъде.
- Под блузата ти.
- Никога не мога да намеря това, което търся.
- Върху възглавницата на леглото ти.
- А!
- Ти не ми обръщаш внимание.
- На бас, че Нина го е взела.
- Чуй Ме.
- Вечно се промъква в стаята ми и ми взема нещата!
- На теб говоря.
- И това ми било сестра!
- Ако се спреш малко, ще Ме чуеш.
- Нина!
- Чакам.
- А! Учебникът ми по химия! От кога го търся! И тетрадката. Ето и раницата. Шнолите. Розовият ми лак за нокти. Възглавницата ми…
- Джинсите.
- Джинсите.
- Блузата ти.
- Блузата ми.
- Дискът.
- А, ето го!
- Е, намери това, което търсеше! Какво ще кажеш да Ме чуеш за момент?
- Хей, ето ми я Библията! Стига бе, цял век не съм я виждала! Чакай да видим - не съм я отваряла от… откакто тръгнах с Хари. Ама, че е прашна! Ето ми го и разделителя от мисионерското пътуване. Толкова беше хубаво на този лагер! Бог беше толкова близо до мен тогава.
- И пак копнея да съм близо до теб.
- А сега ми изглежда толкова далечен...
- Ето тук, до сърцето ти съм.
- Вече не чувствам присъствието Му.
- Вече не се молиш изобщо, не Ме търсиш...
Въздишка.
- Цяла вечност не сме си говорили.
- Да. Помисли си. Защо спря да разговаряш с Мен?
- Ех, колко беше хубаво на мисионерското! Всичко беше толкова просто. Хари го нямаше още на сцената. Но откакто тръгнахме с Хари… Не знам. Нещо не мога да си говоря за всичко с Бога както преди.
- Давай, давай!
- Ох! Какво правя? Седнала съм да се отдавам на спомени.
- Не. Не спирай. Опитвам се да стигна до съзнанието ти.
- Просто… Ох! Я виж! Ето ми ги стиховете, дето си ги уча наизуст: “Приближавайте се до Бога и ще се приближава и Той до вас.”
- Точно така, хайде. Много искам да бъдем заедно. Давай! Говори Ми!
- Толкова неща се промениха от онзи лагер. Някога нямах търпение да отворя Библията и да чета Неговите думи.
- Не Неговите думи - Моите думи.
- Казвах Му всичко. Хей, какво съм се разхленчила? Ето, намерих си диска. Явно като си разгръщах Библията, нещо се натъжих… Не знам… Стана ми едно такова самотно.
- Ти никога не си сама. Тук, до теб съм.
- Въздишка. О, Боже. Какво се случи?
- ДА! Най-после говорим. Обичам те, детето Ми.
- Господи?
- Да! Аз Съм.
- Господи?! Не мога да повярвам. Ти си тук!
- Никога не съм те оставял.
- Защо беше толкова далеч?
- През цялото време бях тук, до теб.
- Но аз не се чувствах близо до Теб.
- Ти просто не беше близо да Мен.
- Но Ти току-що каза, че никога не си ме напускал.
- Не съм. Ти ме напусна. Ти се отдалечи от Мен.
- О, Татко, не знам…
- Напротив, знаеш!
- Добре, де. Просто не се чувствах удобно да разговарям с Теб. Нещо се промени.
- Да. Нещо се промени. Непослушанието издълбава пропаст помежду ни. Помниш ли Адам и Ева? Опитаха се да скрият от Мен. Проявиха непослушание и се почувстваха далеч от Мен.
- Само непослушанието ли ни отдалечава от Теб?
- Не. Вината също.
- Вината?
- Вината от непослушанието.
- Нещо съм сгафила, а?
- Говори Ми.
- Ами… Толкова време мина… Странно ми е… Неудобно ми е.
- Никога не е късно.
- Ох, вече не ми е удобно да си говоря с Теб.
- Знам. Точно за това трябва да разговаряме.
- Добре, защо не ти харесва Хари?
- Аз обичам Хари, живота си Съм дал за него. И теб обичам.
- Не бих казала.
- Непослушание…
- Знам, знам. Заради непослушанието.
- Е? Готова ли си да говорим?
Въздишка.
- Добре, де…
- Давай!
- Обичам го.
- Слушам.
- И той ме обича.
- И?
- Ами, обичаме се.
- Давай.
- Ами, това е.
- Не, не е.
- Докъде сме стигнали ли?
- Да, докъде сте стигнали?
- Знаех си…
- Какво искаш да ми кажеш?
- Нямам какво да Ти казвам, но щом трябва… Ама, Ти вече знаеш… Добре, де - не спим заедно.
- Давай.
- Какво да давам? Това не е ли достатъчно?
- Не. Трябва още да поговорим.
- Но това са много лични неща, Господи. Интимни неща.
- Аз съм те създал, детето Ми. Какво по-интимно от това?
- Ами… Казах вече. Ние с Хари не спим заедно.
- А какво правите?
- Хубаво ни е заедно, но не правим секс.
- А какво е секс?
- Е, Ти знаеш. Нали Ти си го създал.
- Да, но искам да го чуя от теб.
- Ами, сексът е… полов акт.
- И толкова?
- Толкова.
- Хъм… Май е много повече от това.
- Какво искаш да кажеш?
- Сексът е сливане на двама души - интимна близост.
- Чрез полов акт.
- Когато двама души се докосват, преплитат, сливат - физически, емоционално, духовно. Сексът е много повече от обикновено сношение. Нали сама каза? Аз съм го създал.
- Но аз съм си такава.
- Уточнение: Може да не си имала полово сношение, но не живееш в сексуална чистота.
- Какво?
- Знаеш ли, Мен не Ме интересува толкова дали си девствена, колкото дали си сексуално чиста.
- Но…
- Всеки може да каже “не” на половото сношение.
- И аз съм казала!
- Но, за да си сексуално чист, се изисква много повече.
- Ама, за какво говорим?
- За вас с Хари.
- Ние се обичаме.
- Вие с Хари сте станали едно.
- Как така? Никога не сме го правили.
- Не сте, но познавате интимно телата си.
- Но ние никога…
- Били сте интимни.
- Не. Наистина никога…
- Лъжа. Непослушание. Помниш ли защо се чувстваше толкова далеч от Мен?
- Да. Но, Господи, ние никога… Значи ние… Ъ-ъ…
- Само двамата сме. Давай. Бъди по-конкретна.
- Хей, не е лесно…
- Добре, Аз ще започна. Така… Вече сте били интимно близки с Хари, опознавали сте телата си. Минавали сте граници, които могат да бъдат престъпвани само в рамките на брака.
- Аз… аз…
- Словото Ми е пределно ясно - Ако погледнеш някого с пожелание в сърцето си, значи вече си преминал непозволената граница.
- Значи все едно, че с Хари сме правили секс?
- Били ли сте интимни?
- Да
- Да ти е минавало през ума, че точно това искаш да правиш с бъдещия си съпруг?
- Да, точно така.
- Позволила си на Хари да преживее нещо с теб, което е трябвало да преживееш само с бъдещия си съпруг.
- Но…
- А ти в известен смисъл си откраднала нещо от бъдещата съпруга на Хари.
- Не разбирам.


- Била си интимна с него по начин, по който само тя би могла да бъде.
- Добре, де… А Ти защо не ме спря?
- Никога няма да се отнасям с теб като с марионетка. Ти имаш свободна воля. Не мога да те принуждавам да спазваш повеленията Ми. Но истината е, че чрез Святия Дух съм пробождал съвестта ти.
- Затова ли се чувствах виновна?
- Да.
- И затова се чувствах толкова далеч от Теб?
- Да. Заради непослушанието.
- Но, Боже, ние се обичаме.
- А Мен обичаш ли Ме?
- Разбира се.
- Вземи си Библията и отвори на Йоан 14:21.
- Какво пише там?
- Пише, че ако Те обичам, ще Ти се покорявам. Та, какво казваш? Че не Те обичам?
- Показваш го с действията си.
- О, Господи. Ти знаеш, че Те обичам.
- Ако наистина Ме обичаш, ще Ми се покоряваш. Ще Ми позволиш да те водя… Ще слушаш Моя глас, а не гласа на Хари… или гласа на емоциите си.
- Да не искаш да кажеш, че съм допуснала грях?
- Точно това искам да кажа.
- Добре, де, щом в Твоите очи съм правила вече секс, значи мога наистина да го направя!
- О, не детето Ми. Задълбаването в греха винаги утежнява последствията.
- И остава ли ми надежда?
- Разбира се, Аз Съм Надеждата!
- Не разбирам.
- Не забравяй, че има прошка.
- Е, да - за някоя лъжа или преписване на класно, или изричане на глупости, или гледане на филм, който не одобряваш. Но за това?
- И за това.
- Ще ми простиш, че съм стигнала толкова далеч с Хари?!
- Да, ако наистина искаш да ти простя.
- О’кей. Ще ми простиш ли?
- Не още.
- Какво?! Ама, нали Ти току-що каза…
- Покаяние, детето Ми. Всичко е в покаянието.
- Но аз се покаях. Току-що Те помолих да ми прост…
- Истинското покаяние означава “Никога няма да тръгна отново по този път”, а не: “Утре, когато отново бъдем заедно с Хари, ще помоля Бог да ми прости.”
- Ей, откъде знаеш, че точно това си мислех?
- Покаянието отразява състоянието на сърцето ти, а ти още не си убедена, че си съгрешила. Съжаляваш, но главно, защото са те “хванали”. Съжаляваш, че си се отдалечила от Мен, а не че си имала близост с Хари.
- Татко, ние се обичаме.
- Ти какво искаш - живот на пълно сексуално удовлетворение… или краткотрайни удоволствия?
- Определено първото!
- Сексуален партньор ли искаш… или истински приятел, който те обича дори, когато си разчорлена и болна, а не само когато си в тясната червена рокличка.
- Ами, как - разчорлена и без грим?!
- И когато се превиваш от болки и повръщаш.
- Не знам как ще реагира Хари.
- Не, не знаеш.
- Защо така?
- Поради няколко причини: за Хари връзката ви се гради на чувства, не на посвещението. Виждаш ли - посвещението е решение. То стой над чувствата и мимолетните желания. Ако има посвещение, и да качиш килограми с годините, и да се разболееш неизлечимо, и да те обезобразят при автомобилна катастрофа, нищо няма да се отрази на любовта ви един към друг, защото в основата на любовта ще бъде посвещението ви един към друг, не чувствата.
- Чувствата са нещо нетрайно.
- Точно така. Днес ги има, утре ги няма.
- Ох, между нас с Хари има нещо, но съвсем не толкова дълбоко.
- Ако ти опада косата - има такава болест и сред тийнейджъри, как ще реагира?
- Шегуваш ли се? Хари обича косата ми. Все си играе с нея, вдъхва мириса й… Абе, не знам. Сто процента ще му липсва. Няма да му харесвам толкова. Всичко ще се промени.
- В какъв смисъл?
- Ами, ще си потърси друго момиче, на което всичко ще му е наред. Е, ще се опита да ме утешава и тъй нататък. Но…
- Хм. Ами, ако ти се наложи да претърпиш мастектомия?
- На моята възраст?
- Много е рядко, но не е изключено.
- О, моля Те, Господи, изобщо не говори за това.
- Помисли си. Това ще се отрази ли на връзката ти с Хари?
- Да, сигурно… вероятно.
- Детето Ми, тези неща могат да се случат реално в живота, но един брак, изграден върху Мен, може да премине през всякакви препятствия.
- Не съм чувала за такава любов.
- Аз те обичам с такава любов.
- Да, но ти си Бог.
- Детето Ми, копнея да Ми повериш и емоционалния си живот.
- Господи, наистина искам да обичам някого, който…
- Ще бъде нежен и грижовен към теб? Ще ти помогне да се чувстваш сигурна? Някой, който няма да се срамува да плаче с теб? Който ще те обсипва с приятни изненади? Ще пуска хвърчило с теб през ветровития ден? Ще ти носи цветя? Някой, който е силен. Който Ме обича. Който помага на възрастната вдовица да заеме мястото си до прозореца. Който се радва на мъничетата и им роши косите. Който те разсмива и се отнася с теб като с принцеса. Някой, който толкова те обича, че не го интересува дали косата ти е дълга или къса и дали се тъпчеш със сладко или не. Някой, който се вълнува при мисълта, че може да удовлетвори потребностите ти и желанията ти. Който те предразполага да показваш най-доброто от себе си и насърчава връзката ти с Мен.
- Не знам какво да кажа.
- Нали за такова момче си мечтаеш?
- О, да Татко. Точно с такъв мъж бих искала да прекарам живота си!
- Хари ли е този мъж?
- Знаеш, че не е.
- Тогава защо се срещаш с него?
- Аз… Аз… си мислех, че се обичаме. Но сега… след всичко това… разбирам, че съм ходила с него просто, за да ходя с някого. Хубаво ми беше. Бях нечие момиче. Приятно ми беше да ми оказват внимание, да ме целуват… Нали знаеш?
- Вярваш ли сега, че зная точно от какъв мъж се нуждаеш?
- Да, напълно.
- Тогава Ми се довери.
- Доверявам Ти се.
- Довери Ми се, че в най-подходящия момент ще те срещна с човека, когото Съм определил за теб.
- Но това може да стане след много години. Знам ги Твоите моменти, Господи. Може да стане след цяла вечност.
- Ще Ми се довериш ли?
- Господи, защо не забравиш за мен? Има толкова гладуващи и бедстващи.
- Ти си не по-малко важна за Мен от тях.
- Не е възможно.
- Повярвай Ми! Всичко, което засяга теб, засяга и Мен.
- Невероятно! Не заслужавам такова внимание.
- Аз умрях точно за това.
- Съжалявам, Татко.
- Започва се.
- Кое?
- Започваш да се разкайваш в сърцето си.
- Мисля, че най-после започвам да разбирам.
- Слушам те.
- Не искам да дам огризки на бъдещия си съпруг. Бях егоистична. Бях с Хари само, защото е срамно да нямаш приятел, да нямаш с кого да излизаш… Ох, толкова съжалявам, че се забърках с Хари, Татко. Толкова глупаво ми изглежда сега! Той изобщо не прилича на мъжа, с когото бих искала да прекарам живота си. О, така съжалявам! Наистина, Исусе, страшно съжалявам! Заблуждавала съм се, че всичко е наред, щом не стигаме до крайност и щом се обичаме. Но, това нашето, няма нищо общо с истинската любов, която описваш. Това, нашето е… Какво е, Господи?
- Страст. Връзка, основана на физическото привличане.
- Толкова повърхностно звучи. Ужас! Ужасно ме е срам! Не искам това, хич не го искам.
- Сега си готова.
- Готова за какво?
- Да потърсиш прошка. Сега има истинско покаяние в сърцето ти.
- Боже, моля Те, прости ми. Искам да се запазя за бъдещия ми съпруг. Ще ми простиш ли, Татко?
- Прощавам ти.
- А ще ми помогнеш ли?
- Да. Аз прощавам и забравям. С радост ще ти помогна, но ти трябва да извършиш своя дял.
- На всичко съм готова, Татко.
- Предай емоционалния си живот изцяло. Остави Ме да въведа подходящия мъж в живота ти.
- Искаш да кажеш, че дори не трябва да го търся?
- Не, това е Моя грижа. Твоята работа е да Ми се довериш. Помни, че Аз те познавам много по-добре от самата теб, защото съм те създал. Зная много по-добре от теб какво и кой е в състояние да те направи щастлива, да те приближава постоянно до Мен. Довери Ми се.
- Как да Те опозная и обикна повече, Татко?
- Как опознаваш някого?
- Като прекарвам повече време с него, като си говоря с него, като вършим разни неща заедно.
- Същото важи и за Мен. Чети Словото Ми, разговаряй с Мен.
- О, толкова съжалявам, Исусе, така ми се иска да започна на чисто.
- Чудесно!
- Но сама може би няма да се справя.
- Затова Съм тук.
- Сега всичко ми изглежда лесно, но утре, като ме погледне Хари с онези очи… Веднага ще се хвърля на врата му.
- Мога да ти дам сила да скъсаш с Хари.
- Трябва да скъсам, нали?
- Да, след като той не е човекът, с когото би искала да прекараш живота си.
- Много ще е трудно.
- Да, но ти не си сама. И след като скъсаш с Хари, ще те науча как да си поставяш граници, как да живееш в сексуална чистота, защото сексуалната чистота е стил на живот.
- Какво искаш да кажеш?
- Много е важно какво слушаш, какво гледаш, как действаш и реагираш.
- Каква огромна нужда от помощ ще имам!
- И още нещо…
- Да?


- Да Ми довериш емоционалния си живот, означава да Ми се довериш завинаги по този въпрос.
- Мисля, че разбирам.
- Да видим! Ами, ако реша да няма мъж в живота ти?
- Какво?!
- Ами, ако реша да те запазя изцяло за Себе Си?
- О, Исусе, наистина ли?
- Не ти е дадено да познаваш пътищата Мои.
- О, Татко, Ти знаеш сърцето ми, знаеш желанието и мечтите ми. Не мога да го разбера това.
- Така е. Но с Моята сила можеш да приемеш някои неща и без да ги разбираш.
- Да, приемам, без да разбирам.
- Това е духовна зрялост. Доверяваш ли Ми се?
- Да, Исусе, доверявам ти се.
- Обичаш ли Ме?
- Да, Татко, обичам Те. Исусе, Ти знаеш сърцето ми, знаеш, че си мечтая да срещна мъжа на моя живот, който ми описа преди малко. Вярвам, че ще го доведеш в живота ми, но ако поради незнайни причини, които никога няма да разбера, избереш да не ми го подариш, аз пак ще Ти се доверявам и това няма да се отрази на връзката ми с Теб.
- Гордея се с теб, детето Ми. И много, много те обичам.
- Искам да живея в чистота и святост, заради Теб, Исусе.
- Благодаря ти. Аз ще ти дам силата да го постигнеш.
- Трябва да скъсам с Хари.
- Ще бъда с теб.
- Благодаря! Ще ми трябва Твоята помощ.
- Ще вложа думите в устата ти, ще ти дам силата за да го направиш.

- Обичам Те, Исусе!
- И аз те обичам, детето Ми.

Из списание “Приятели”


Други лични свидетелства
Главна страница "Павелчо"
Изпрати твое свидетелство!


 
Сайт создан в системе uCoz