| |||
Размисли на един Пътешественик за самоубийството
Да бъдеш, или не? - От какво зависи отговорът? От това - в какво вярваме. Ако си господар на себе си, отговорът е – да не бъдеш, при определени тежки обстоятелства: мъчения, тежки заболявания с мрачна прогноза, изоставяне, смърт на близък човек, фалит. Самоубийството е логичен завършек на хуманизма, в който човек е мярка за всички неща и решава всичко според както му се вижда за добро и правилно. Крайна проява на човешката гордост. Евтаназията е друга форма на самоубийството, подкрепено от обществото с хуманистично вероизповедание. Свободата на човека и неговият избор. Апостолът казва - всичко ми е позволено... Свободни сме да изберем злото, ако искаме. До край ще бъдем свободни. При нас, които желаем доброто, злото ще бъде близо, до Неговото славно идване. Възможните избори – само два: 1. Съветът на Йововата жена: Прокълни Бога и умри! Отговорът на Йов: Ти говориш като една от безумните. Само доброто ли да приемаме от Бога, а не и злото? Бог даде, Бог отне - благословено да е името Господно! 2. На Исус на кръста беше предложена отрова (вино, примесено с жлъчка), силна отрова, която води до бърза смърт на разпънатия. Той отказа, предпочитайки да изпие до край чашата, която Му даде Отец – агонията на кръста. 3. Юда се обеси. Да бъдеш или не? - въпрос, който си задаваме в тежки обстоятелства. Мъжеството да бъдеш, е мъжество да продължиш да вярваш и да се надяваш, надмогвайки страданието, мъжество да викаш към един Бог, който те е изоставил. (П. Тилих) Когато Бог е Господ на живота ни, имаме основателни причини да продължим, независимо от страданията: 1. Съучастваме в Христовите страдания - каква тайна! 2. Не сме свои си - избираме да не разполагаме с живота си, но предаваме съдбата и духа си в ръцете на Господа. 3. Не живеем само за себе си - примерът ни насърчава или събаря мнозина. 4. Избирам живота, защото Исус е Животът. 5. Никое изпитание не ви е постигнало, освен това, което можете да понесете. Бог има съвършена мярка за страдание, изработена по твоя духовен ръст. Ако страданието ти е голямо, кой знае дали не те очаква мъченически венец? Трябва да устоиш до край! Нека Той реши за теб. 6. Примерът ни пред духовния свят не е за подценяване: Небесните началства и власти гледат с почуда какво прави Господ в църкавата. Славата на Бога нараства невероятно, когато ние устояваме. Защото го правим като свободни, по свой избор! (Ефесяни 3:10). 1 Февруари 2008 |
Други свидетелства и поучения |
Главна страница "Павелчо" |
Лични страници на християни |
Други християнски сайтове |
Изпрати свои размисли! |