| |||
|
Събрали се на една маса мюсюлманка, свидетелка на Йехова, атеистка и Ането. След като похапнали, Ането попитала:
„Според както мислите, какво трябва да направи човек, за да отиде в Рая?” Мюсюлманката отговорила: „Да върши добри дела, да се моли по пет пъти на ден, да прави благодеяния и да вярва в Аллах и неговия най-голям пророк Мохамед.” „А ако е бил лош през по-голямата част от живота си и накрая започне да върши тези дела, къде отива?”, попитала Ането. „В ада,” отговорила уверено мюсюлманката. „А ако е добър, но се моли само по четири пъти на ден, къде отива?”, попитала отново Ането. Мюсюлманката се замислила и нищо не отговорила. „А ти как мислиш, какво трябва човек да направи, за да се спаси и да отиде в Рая?”, обърнала се Ането към свидетелката на Йехова. Тя я погледнала изпитателно, сякаш искала да каже, хайде сега, такива лесни въпроси не ми задавай, нали в общи линии четем една и съща Библия. Но все пак отговорила: „Първо, рай няма, както и ад. Всичко, което има да става, ще стане тук, на земята. Много естествено е, че за да се спасиш, трябва да четеш Библията всеки ден, да се молиш на Йехова и да довеждаш души при Него.” „Колко души трябва да доведа при Него, за да съм сигурна, че ще бъда между избраните Му?, попитала Ането. Свидетелката на Йехова се замислила и нищо не отговорила. Атеистката стояла смаяна през цялото време. Тя даже и не била чувала да има вечен живот и спасение. Тогава Ането извадило от чантичката си малка книжчица и я разгърнало. Всички се скупчили, защото имало още време до следващия час и трябвало да убият скуката, пък и разговорът станал интересен. На книжката били нарисувани малки стълбички и хора, които се опитвали да се покатерят по тях, за да стигнат до небето. Ането обяснила, че това са всичките добри дела и религиозни дейности на хората. Но всички видели, че небето било много далече... После Ането обърнала на другата страница. Там стоял един кръст, забит в земята и стигащ до небето. Той бил достатъчно голям и хората, които избирали да тръгнат по него като по мост, стигали непременно. „О, това е много страшно!”, възкликнала мюсюлманката и си поискала такава книжка. Случило се, че Ането имала в себе си точно три и дала по една и на атеистката, и на свидетелката на Йехова. После всички се разотишли. Следващият час бил по еволюция и произход на живота. В това време в една стаичка недалеч от училището, един татко и една майка се молели за детето си. Святият Дух, зарадван и окрилен, преминал през прозореца, и поел в неизвестна посока... 21 Февруари 2008 |
| Детска страница "Павелчо" |
| Младежка страница "Павелчо" |
| Главна страница "Павелчо" |
| Изпрати своя приказка! |
Сайт создан в системе uCoz