| |||
|
|
От Пепа Стамова
Един ден стоях на брега на морето и гледах как гларусите и чайките летяха високо, а после се спускаха стремглаво надолу, за да си хванат някоя от рибките, които плуваха близо до повърхността на водата. В далечината се виждаше кораб. Небето беше толкова синьо, че придаваше своя цвят и на морето, оглеждайки се в него като в огледало. Изведнъж една вълна ме плисна по нозете, сякаш искаше да ми каже нещо. Аз се усмихнах, а всъщност си мислех: какво ли си казват сега небето и морето, там – на хоризонта, където се срещат? Вълната отново ме плисна и с шумящ глас ме попита: - Искаш ли да ти разкажа една история? Ш-ш-ш. - Да ми разкажеш история ли? Че ти какви истории можеш да знаеш? Ти си само една вълна, в която са събрани безброй капчици вода. - Да, така е – ми каза вълната, – но знаеш ли, всяка една от нас, всяка капчица е свидетел на много истории, дори на чудеса. - На чудеса? Стават ли чудеса в морето? – попитах учудено аз. - Разбира се. Ти можеш ли да ходиш по вода? – попита ме вълната. - Не-е-е, та аз съм около 60 кг, как да ходя по вода? - Ето, виждаш ли? А ние видяхме как Исус ходеше по вода, независимо, че е бил на не по-малко килограми. - Ееее, Исус да, но... - И Петър измина няколко крачки, но не тази история искам да ти разкажа сега. - Признавам, събуди любопитството ми – казах – разказвай, де! Хайде, разказвай! Вълната плисна радостно и бавно започна разказа си. - Един ден, мноoooго, много отдавна капчиците от цялото море бяхме решили да се отпуснем и да си починем. Слънцето приятно ни топлеше със своите лъчи и ние се наслаждавахме на тишината. Имаше само един кораб в морето, но той плуваше спокойно и с нищо не ни смущаваше. Но в този ден ние чухме гласа на нашия Създател, който ни каза: - А сега, капчици, на работа! Искам да направите толкова големи вълни, че да разклатите здраво кораба! - Но нали няма да... – уплашени всички попитахме в хор. - Няааама, няма – благо ни отговори нашият Създател. – Само искам да смиря едно Мое непокорно дете. - 0оох! – въздъхнахме всички и радостни побързахме да изпълним волята на Създателя ни. И вятърът ни помогна. Започнахме да си играем и дружно да се издигаме високо около кораба, и той наистина се разклати здравата. Мъжете, които бяха в него, се изплашиха, някои дори започнаха да изхвърлят стоките в морето, а други коленичиха да се молят. После видяхме как всички се събраха на палубата около един човек. - Сигурно той е непослушкото – си казахме и заедно с Вятъра още по-силно започнахме да си играем около кораба. Тогава един от мъжете извика силно: - Нека хвърлим жребие и да видим кой от нас е грешен. - Не, няма нужда – въздъхна човекът в средата, – аз съм евреин, Йона се казвам. Не се покорих на моя Бог и затова Той развълнува морето. Бог ме изпрати в град Ниневия да предупредя хората да се покаят, защото греховете им бяха станали твърде много. Но аз знам, че Бог е милостив и когато ги предупредя и те се покаят, Той ще се смили за тях и ще отвърне гнева Си, а аз ще стана смешен в очите им. Затова реших да избягам и да отида в Тарс. Хвърлете ме в морето и то ще утихне за вас. - Моряците така и направиха. Хвърлиха го. Но нашият Създател заповяда на Голямата риба да го погълне цял-целиничък. Всички много се вълнувахме, но бяхме уверени, че нищо лошо няма да му се случи, защото нашият Създател е Верен. Дори това е едно от имената Му. - Да, така е – казах, – а после? Продължавай нататък!!! Нямам търпение да чуя историята до край. - После Йона остана в корема й три дни и три нощи. А Голямата Риба ни разказа, как в началото много се отчаял, но после се покаял за непослушанието си. След това станал толкова уверен, че Бог няма да го остави там, че дори започнал да Му пее хвалебни песни в корема й. На рибата много й харесало това. След третата нощ Създателят й заповядал да го изхвърли на брега на Ниневия. Тя го направила, защото ние всички много обичаме да слушаме гласа на нашия Създател и да изпълняваме заповедите Му. - Е, признавам си, не зная какво е станало по-нататък – каза тъжно вълната – Голямата риба също не знае, а толкова много искахме да разберем... - Искаш ли аз да ти разкажа какво се случило след това? – усмихнах се аз. - Нима ти знаеш? – учудено ме попита вълната и нежно ме докосна. - Разбира се. Аз също обичам да слушам гласа на моя Бог. А най-много Го разбирам, когато чета Библията. Там са записани всички истории, и на покорните и на непокорните Му деца. Бог иска да се учим от грешките на другите, затова ги е записал в книга. - И какво се е случило с Йона? – развълнувано попляскваше вълната. - Да, Йона наистина предупредил жителите на Ниневия. И тъй като вестта стигнала до царя, той издал указ и с него прогласил пост в цялата страна. И хората, и животните, три дни нито яли, нито пили. Така с послушанието на Йона един цял град бил спасен. - Благодаря ти – каза вълната, – сега разбрах, че не само ние обичаме да слушаме гласа на нашия Създател, но и хората. Толкова е прекрасен Той, че цялото създание с радост Му се покланя. - Извинявай, но сега ще отида да разкажа края на историята на Голямата риба – каза радостно тя и морето се надипли развълнувано като нежен воал, сякаш с това искаше да ми каже „довиждане". - Довиждане! – помахах с ръка и си тръгнах. По пътя си мислех, колко е важно да сме послушни на нашия Бог и как покаянието ни пази от Божия справедлив гняв. - Хораа, знаете ли, че покаянието е ключът към Небесното царство? Искате ли и вие да бъдете граждани на това царство? Тогава покайте се! Пепа Стамова Стара Загора |
| Пиши на Пепа Стамова! |
| Блогът на Пепа Стамова |
| Детска страница "Павелчо" |
| Главна страница "Павелчо" |
| Изпрати свой материал! |
Сайт создан в системе uCoz