| |||
|
Приятелко моя,
Стой здраво сега, защото този хляб е твърд и безвкусен, но е полезен. Яла съм го... Виж колко е красива Вирсавия в къпалнята! Току що се е очистила от нечистотата си. Не, тя не само е красива жена – отвътре, от духа й блика светлина, която не може да бъде сбъркана – Божествена! Царят, разхождащ се по покрива на своите владения, съзира неустоимата жена, която се къпе в благодат и истина, и се очиства, и заблестява все повече и повече... Не, не плътта му, а душата му я пожелава с всичка сила. Ето достойната да роди престолонаследника – мъжкото дете, което душата му жадува, но все още не съзира сред синовете си – Авесалом, Амнон, Адония... А тя е готова да зачне – чиста и умита. О, скъпа, боя се, че все още сме твърде красиви, за да ни употреби Бог по съвършен начин! Мантията! Мантията на смирението! Здравият разум в светлината на Словото и Духа... Нека се пазим и Бог да ни опази от духа на Вирсавия! Той е страшният за нас. Изкушението да родиш престолонаследниците на Царя, ни поставя често под погледите на Божиите синове. И те пожелават красотата на помазанието ни... Не могат да му устоят. Искат да ни имат близо до себе си, да се ползват от помазанието ни. А както казва Джордж Маркакис – когато хората смесват помазанията си в църквата, без да имат заветни отношения (както в семейството; както Давид и Йонатан), това е блудство. И ние сме блудствали с Божиите синове и дъщери (духовно говоря), смесвайки помазанията си, флуидите си... О, какво голямо зло! Нека се върнем! Нека се върнем към Пастира на душите си! Докато царете се разхождат по покривите, Той не е там, Той не е там! Той е с малкия войник Урия, който воюва в битките за Царството и дори не може, не иска да ползва законното си право да спи с жена си, докато братята му гинат на бойното поле... О, там, нека там да отиде сърцето ни, подир Този, с Който сме сгодени завинаги – подир войника, комуто трябва да останем верни навеки... Научих се да бягам за живота си. Бог да ми е на помощ! Да не казвам голяма дума, но това научих и съм предприела да го върша непрестанно. Когато Божий син е пленен от красотата ми, аз усещам това. Поражда се неустоимо привличане (духовно говоря), за общение, желание да му помогна, да му дам всичките си духовни съкровища (като цар Езекия). Това е моментът на изкушението. Не винаги съм могла точно да го усетя сама, та се е налагало Бог да ми праща Свои пратеници – такива малки, смешни, „нищожни” хора, които в миг разрушават мантията на общението, която уверена съм, е създадена илюзорно от дух на тъмнината, преправящ се на светъл ангел... В миг на отрезвяване аз разбирам къде съм и какво съм тръгнала да правя. Сбогувам се криво – ляво и бягам. След ден два или повече Бог потвърждава на вече будния ми дух каква е работата. Мъжът започва да търси моето присъствие и онази „духовна” свръзка, която преди се е получила. Но благодарение Богу, този път аз съм в пълно бойно снаряжение и отговарям хладно, понякога грубо, покривайки всяко късче помазание под мантията на смирението (не фалшиво). Това обикновено охлажда и чуждата страст, но ако врагът е опитен и хитър – единственият път за нас остава незабавно да си плюем на петите, както Йосиф от спалнята на Петефриевата жена... Да, Святи Душе, прекланяме се пред Тебе, за дълбочините, към които ни водиш! Нека бъдем задълбочени, а не вече прости. Йоан Кръстителя спечели тази битка бляскаво. Той не пожела, не пожела невястата. Той беше просто приятел на Младоженеца в живота й. Йоан се смаляваше, смаляваше се чрез кръста и накрая беше обезглавен. Каква славна смърт! Достойна за един глас, който вика в пустинята – да няма своя глава и мъдрост, а само да подготви пътя на Господа в сърцата на хората. О, тези са истинските Божии мъже! Които се смаляват в собствените си очи. Само такива биха охладили нечистите ни духовни страсти и биха ни поставили в място на благодат и смирение. Но къде ги днес? Нека бъдем мъдри духом жени и пазим себе си от красотата и съблазънта на Вирсавия, защото Той нямаше благообразие, нито приличие, та да Го гледаме, нито красота, та да Го желаем. Той бе презрян и отхвърлен от човеците, човек на скърби и навикнал на печал... Нека следваме в стъпките на нашия Господ, скъпа! Обичам те... Една дъщеря на Сион |
| Други откъси от писма |
| Главна страница "Павелчо" |
| Изпрати свое писмо! |
Сайт создан в системе uCoz