| |||
|
|
Господ е Бог на единството и на реда. Още в Стария Завет псалмистът е възкликнал: „Колко е добро и колко угодно да живеят братя в единодушие!” (Псалм 132:1).
Сам Господ Исус Христос се е молил за единството на Своите последователи – „да бъдат всички едно, както Ти, Отче си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си ме пратил.” (Евангелието на Йоан 17:21). В центъра на нашата столица, на сградата на Народното събрание, в която народните избраници обсъждат и решават важни за народа ни въпроси, с едри букви са изписани думите „Съединението прави силата”. В същия дух е заветът на родоначалника на съвременната българска държава – хан Кубрат, който предава на синовете си – да живеят в единство и сплотеност. Примери за силата на единството и сплотеността можем да намерим дори и в природата. Известно е, че червеното калифорнийско дърво, наричано още секвоя, е с много дебел ствол. Толкова дебел, че няколко човека, хванати за ръце не са в състояние да го обгърнат. Кореновата система на това дърво обаче е много слаба и ако то е самотно, бурята го изкоренява. Но секвоите сплитат корените си едни в други, и така устояват на бурите. Независимо, че сами по себе си и ние, хората, сме слаби, ако сме единни, ако сме добронамерени един към друг, ще се чувстваме много по-добре. И се моля за такова единство в семействата ни, на работните ни места, в управлението, във всяка една сфера от нашия живот. Погледнато от човешка гледна точка, единството изглежда невъзможно, но вярвам, че това което е невъзможно за хората, Бог може да го направи, както го направи и на 12.01.1997 година. Отново е януари, само че 2008 година. Навършват се единадесет години от онова събитие. И аз като много други си спомням за него и не се съмнявам, че това, което се случи тогава, е разтърсило небето. Помня този ден като днес. Страната ни беше в тежка икономическа и политическа криза, а народът – недоволен и отчаян се бунтуваше. За голямо съжаление имаше хора, които разпалваха това недоволство и то премина всякакви граници. Агресивността стигна връхната си точка, когато част от протестиращите нахлуха в сградата на Народното Събрание. Прозорците и вратите бяха изпочупени. Автомобилите на някои от депутатите бяха изпотрошени. Нанесени бяха огромни материални щети, но макар че имаше много пострадали, по време на тези сблъсъци нямаше кръвопролитие и жертви. И само можем да бъдем благодарим на Бог, че същият този недоволстващ и бунтуващ се срещу политическата система народ, с цялата си безпомощност, в един миг издигна своя вик на единство – ВИК КЪМ НЕБЕТО: „Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твойто име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята...” Дума по дума цялото това множество, водено от артиста Йосиф Сърчаджиев изричаше Господната молитва. Народният глас ехтеше пред Парламента, но вярвам, че думите се бяха издигали директно до Божия Престол. Има Един Всезнаещ, Всемогъщ и Велик Бог, Който винаги се грижи за нас. Както казва псалмистът в Псалм 121 „Господ ти е пазач. Господ е твой покров отдясно ти... Господ ще те пази от всяко зло.” Той винаги бди над нас, готов да ни помогне, както направи и в онзи паметен ден. На 12 януари – в неделя, по нареждане на Светия Синод във всички Православни храмове в страната се провеждаха молебени за благоденствието на българския народ. Месец по-рано беше пристигнало писмо от Международната организация „Foursquare Mission International”. В него се казваше, че християни от над сто държави се организират във всеобщ пост и молитва на 12.01.1997 г. Канеха и нашата християнска общественост да се прикрепи към тях. Целта на този пост беше да измолим милост от Бога, а конкретните нужди бяха свързани със съдбата на три народа, един от които беше и българският. Едва ли някой от хората, организирали поста и молитвата е предполагал какво ще се случи в определения ден в нашата страна, но Бог със сигурност е знаел. Не е в човешките възможности да предвиди случилото се на 10-12.01.1997г. и заедно с това – да даде изходен път. Единствено Той може да обедини християни от 103 държави да постят в един ден и заедно с българските свещеници да се молят за благоденствието на народа ни. Единствено Бог – Всезнаещият и Всемогъщият би могъл да създаде такава съвършена координация. В човешкото си несъвършенство ние, хората, се делим на православни и правоверни, на протестанти и католици, но Той – Живият Бог, умря на кръста за всички, за цялото човечество. Господ Исус проля кръвта Си за всеки жител на Земята. Когато повярваме в Него, когато взаимно се подкрепяме и заедно се обединим в Мощното име на Нашия Господ и Спасител Иисус Христос, когато всички заедно изпратим нашия вик към Трона на благодатта, и се обърнем към Небесния ни Баща - ще устоим, каквато и буря да дойде. Искам повече хора да повярват в това. Таня Стоянова 12 Януари 2008 г. Стара Загора |
| Пиши на Таня Стоянова! |
| Други свидетелства и поучения |
| Личната страница на Таня |
| Главна страница "Павелчо" |
| Изпрати свое свидетелство! |
Сайт создан в системе uCoz