| |||
|
По пътя си към Галилея, край кладенец близо до един самарийски град Сихар, Исус срещнал една жена и тази среща, определена от Бога, променила живота й завинаги. Библията не споменава какво се е случило с нея след тази среща, но ми се иска да вярвам, че един ден със същата тази жена ще седим заедно на Господната сватбена трапеза.
Подобно на Исус, неведнъж Бог прави така, че определени от Него хора да прекосят пътя ни, и ние на тях или те на нас да послужат по важен за Бога начин, за да се осъществи съвършената Му воля в живота на всеки един от нас. Малко преди да замина за Йемен, един брат в Господа ми подаде листче, на което бе изписано Йоан 4:1-42. Той спомена, че когато се молил за мен, този пасаж изплувал в съзнанието му. Във връзка с това искам да ви разкажа една кратка история, чийто край ще научим, когато един ден отидем при Господа. Тази история обаче отразява борбите и страховете на мюсюлманите в ислямските страни, които искрено търсят истината за Бога, но винаги са изправени пред дилемата да продължат да живеят с измамата или да рискуват живота си за истината, нещо което е толкова далечно и непонятно за нас, европейските християни, поне за сега. Историята е за една млада, образована, красива арабска жена (без преувеличение). За арабите тези качества са като проклетия, а не благословение, когато са притежавани от жена. Тя израства в едно средно статистическо арабско семейство, в столицата. Още от самото начало на запознанството ни, забелязах, че тя е различна от другите – опитваше се да мисли самостоятелно, а това не е позволено в Исляма. В началото беше много резервирана и предпазлива спрямо мен. Подобно на много други мюсюлмани, идеята й за християните беше изключително изкривена. Неусетно и за двете ни познанството ни се превърна в едно много истинско и красиво приятелство. Един ден тя дойде при мен, за да ми каже, че се виждаме за последен път, тъй като семейството й е разбрало за приятелството ни и го забранява само поради това, че съм християнка. Натъжих се много, но нямах голям избор и се примирих със ситуацията. Не след дълго обаче, тя ме потърси отново, макар и тайно от семейството си. Тя не можеше да си обясни това странно привличане към мен, но вярвам, че Божият Дух е този, който я привличаше към Бога неудържимо чрез връзките на любовта Си (Осия 11:4а). Тя ми помагаше да се уча да чета на арабски език, като използвахме библията ми за учебник, а това ни предразполагаше за много интересни дискусии относно вярата. Осъзнавах, че тя ме наблюдава и анализира постоянно. Вярвам, че не аз, а Този който живее в мен я впечатли. Покрай мен тя се запозна и с други посветени християнки, които също й предложиха приятелството си. Един ден тя ме помоли да я заведа на църква. Моят отказ бе едно от най-трудните неща, които бях правила в живота си. Така ми се искаше да можех да я заведа сред събранието на Бога, но не можех, защото знаех по-добре от йеменската си приятелка, че ако го направя, има опасност тя да бъде арестувана, аз да бъда екстрадирана, а църквата затворена. Тя не повтори молбата си повече. Подготвяйки се да се завърна в България, в сърцето ми се породи голямо желание да подаря арабската си Библия на тази моя скъпа приятелка, като най-ценен подарък. Споделих го с човека, който отговаряше за мен в страната, а той ме посъветва да бъда сигурна в това, което чувствам и вярвам, че трябва да направя след като се допитам до Бога. Той ме предупреди за риска, който поемам, ако го направя в случай на шпионаж, както за себе си, така и за другите християни там. Ако някой откриеше Библията в приятелката ми, тя също можеше да пострада сериозно. След много вътрешни борби и молитви, накрая убеждението ми се потвърди. При последната ни среща, докато се сбогувахме с йеменската ми приятелка, аз извадих арабската си Библия и й я подадох. Предложих й своята свята книга, като скъпоценен подарък, а тя я грабна от ръцете ми, прегърна я и каза, че я иска много. След като се завърнах в България тя ми писа за около две години, след което неочаквано спря. Направих много опити да се свържа отново с нея, но те останаха безуспешни. Вчера получих имейл от наша обща позната, тя също е изгубила всякакъв контакт с нея. Но и тя, подобно на мен, останала малко изненадана, че след големият й интерес към евангелието се е оттеглила изведнъж от всякакви контакти с християни. Нашата обща позната предполага, че просто се е изплашила от цената, която се очаква от нея да плати, ако се отзове на Христовият призив. Въпреки всичко и двете се надяваме и се доверяваме на Бога, че Той ще продължи делото си в тази млада жена и искрено се надяваме, че един ден тя ще стои сред йеменското събрание от светии пред трона на Бога. Това е историята на една млада йеменска жена, търсеща истината за Бога. Моля, подкрепете я в молитва, когато Духът ви напомни за нея! Когато хората говорят за Йемен, те си мислят само за вероятната земя на Савската царица, строг ислям, за жени покрити от горе до долу с черни балта и фереджета, за бащата на Осама Бен Ладен, за терористични лагери на ислямски фундаменталисти, за терористични актове и т. н. Това обаче е само част от истината за Йемен. Тя включва и арабите, които ни предложиха закрилата си, когато всички останали от народа им ни искаха мъртви или вън от страната. Истината за Йемен обгръща и съседната на дома ни къща, където живееха две момичета от едно голямо арабско семейство, което живееше и работеше там. Едното, по-малкото оставяше играта си на улицата пред къщата и винаги ме поздравяваше по обичайния за Йемен начин, като целуваше ръката ми, а дванадесет годишната й сестричка бе продадена от баща им на много по-възрастен от нея мъж за булка (при узнаването на което тя се поболя сериозно). С умиление си спомням и за специалните грижи, които полагаха за мен хората в хранителните магазини, в които редовно пазарувах. Понякога те ми даваха по някой шоколад към покупките за подарък и ми предлагаха най-доброто от плодовете и зеленчуците си, като ми предлагаха и някое от момчетата работещи при тях да ми ги отнесат до вкъщи. Липсват ми шумните им и колоритни сватби, при които мъжете празнуваха отделени от жените. Жените обличаха новите си пищни рокли, правеха си сложни прически, окичваха се целите в злато (нещо, което се счита за знак на съпружеска любов) и се втурваха в красивите си танци до забрава. Очароваше ме тяхната простосърдечност и бълбукаща радост. В Йемен дори и начинът, по който си обичан от хората, е специален. Понякога с тъга се питах, какъв ли щеше да бъде народът на Йемен, ако не исляма, а Христос им бе предложен пръв, но оставам без отговор. Един наш брат ми разказа веднъж как споделил евангелието с един местен младеж. Той бил толкова докоснат и развълнуван, че попитал нашия брат дали има много хора в така наричания християнски свят, които знаят за тази добра вест на евангелието. Когато християнинът отговорил положително, арабският младеж възкликнал: “Защо са си мълчали досега?” Оставям и вас с този въпрос? Защо сме си мълчали досега? Една френска поговорка казва, че Бог често ни посещава, но ние не винаги сме си у дома”. Дали защото Бог ви е призовал да отидете, но вие сте избрали да останете. Дали защото Бог ви е призовал да отделите от финансите си, за да подкрепите някой друг да отиде, но вие сте решили с поверените ви от Бога финанси да си купите нова кола. Дали защото Бог очаква от вас да подкрепите някой друг, който е отишъл, в молитва, а вие сте решили, че има по-важни неща от това. Открийте отговора за себе си и бъдете верни на Господа, както Той е верен към вас във всичко! От една Господна дъщеря Из бюлетин на Българска Мисионерска Мрежа Септември, 2008 г. |
| Други лични свидетелства |
| Българска Мисионерска Мрежа |
| Други християнски сайтове |
| Главна страница "Павелчо" |
| Изпрати свое свидетелство! |
Сайт создан в системе uCoz