| |||
|
Посветени на Отец, Син и Святия Дух
* * * Исус, целувам Твоите Сияещи ръце, прободени за мене на Голгота и коленича аз пред Светите нозе, за мене Ти пожертва Си живота. Ще Те обичам с първата любов и Теб ще нося винаги в сърцето, защото само Ти си Бог велик и тук, Христе, и горе на небето. Ти мен даряваш с много добрини и даваш ми живот и провидение, и Себе Си пожертвува за мен, благодаря за Твоето Спасение! * * * О, нека зазвънят камбаните! В очакване да са избраните! Ний пеем Алилуя, слава Теб, Господи! Свят, Свят, Свят и Пресвят си Ти! И нека екне цялата земя! На Бога да въздигнем ний хвала! Ний пеем Алилуя, слава Теб, Господи! Свят, Свят, Свят и Пресвят си Ти! Със арфа, тъпанче и със кимвал да срещнем с радост Идещия Цар! Ний пеем Алилуя, слава Теб, Господи! Свят, Свят, Свят и Пресвят си Ти! * * * Ти всичко си направил, Боже Святий, с могъща, творческа ръка, та слънчицето денем да огрява, а вечер кротката луна. Навсякъде да хвъркат птиченца в простора, огласящи със песни хълми и поля и пъстрокрили пеперуди да хвърчат на воля, а сам човекът да Те хвали от душа. С радост да владей над дивната природа, над тоз блестящ и чуден земен рай, тук агънца пасат, дървета цъфнали, цветенца, и златните жита, люлеещи безкрай... Ах, колко красота! Ах, колко прелест! Омайващ мирис на трева. На Тебе, Всемогъщний Господи, от все сърце благодаря. * * * Когато Бог Адам създаде във Райската градина на Едем, видя, че трудно ще му бъде без другарка, макар че всичко имаше си там. И от реброто на Адам тогава създаде първата жена, по хубост беше несравнима и Ева казваше се тя. Живееха щастливо първите човеци, безгрижно и прекрасно в този Рай, грехът не беше влязъл във Едема, но дяволът на всичко сложи край. В образ на змия в Едем се вмъкна, проводи и съмнението в техните души. Туй непослушание греха доведе и Божият закон се наруши. И вместо да владеят те над всичко, тъй, както Бог ги бе благословил, те доброволно дадоха властта си на тоз ужасен враг – Сатанаил. * * * Виж, този свят на колела – към своя край върви, сменил е Господ, своя Бог с богатство и пари. И всеки бърза устремен, към свойта цел – напред, щом бизнеса добре върви, той мисли – всичко е наред. Не жали бедните деца – сирачета безчет, без облекло, обуща, дом, те просят залче хлеб. Поспри се, моля те, човек, пред себе погледни – виж колко нищета и скръб във тоз свят царят! Поне за миг пред Бог се спри! Пред Него се смири и от греховния живот се вече отречи! Че скоро ще преминат, знай богатство, слава, власт и късно ще е чак тогаз да търсиш своя Спас. Ти имаш магазин, пари, и къщи, и имот – сърцето ни на кой е в плен изпитва днес Господ. Тъй страшно е на този свят сред толкова блага да зърнеш мъничко дете с протегната ръка... Да има радост искам аз във детските очи и нека новото хилядолетие от детски смях и глъч ечи! 01.01.2001 г. * * * Разказват, че живота е до гроба, затуй живеят както смятат за добре и вместо да потърсят те Спасителя, разпъват тъй любящото на Бог сърце. Но аз безкрайно съм щастлив в Тебе, че Ти промисляш за човека сал добро, оправяш пътищата му в греха, когато ходи, опазваш го навсякъде, от всяко зло. Не само тука ни помагаш в нужда, за наш΄то бъдеще помислил навсегда и не до гроба, но и след него да живеем в блаженство славно, с Теб през вечността. За туй за всичко съм Ти благодарна, Боже, и Тебе хваля с радост във душа, за всички благи милости, за чудното Спасение, за тоз живот, Исусе, и вечния, в Небеса! Последният призив Вдигни очите си нагоре! Не чуваш ли как Господ те зове? Той с любов към теб простира Своите Святи, ранени ръце. Този зов, о, дете, е последен, недей отминава го ти! Побързай! От живота греховен ти се вече докрай отречи! Побързай! Исус те обича, Той за тебе на кръста умря. За спасението на всички човеци, на Голгота кръвта Си проля. Сега Бог желае и теб да избави от оковите на греха и плътта. Побързай ти, чадо! Покай се! Има прошка в кръвта на Христа. Щом чуеш последния призив, веднага приеми любовта, която Отец ни изпраща в Своя Син – Исуса Христа. * * * Безлунна нощ, тук – там блестят звездици, навред се носи песен на щурци, но аз за друга тъмнота си мисля, която е погълнала безброй души. Ти днес чрез Словото говориш, Боже, чрез Твоя Син, пожертван за света, но трябва някой да им каже за Голгота, че има изход, прошка на греха. Ти каза: “Ида скоро. Кажете Словото на целий свет и Аз със вас до край ще бъда, до свършека на този век.” Дойди по-скоро! Чакаме Те, Боже, да грабнеш Своята Невяста в Небеса, дано да бъдеме и ний избрани в Небесния Твой град за вечността! * * * Прости, че бях Ти непокорен, не слушах повеленията Ти, Хрите, не знаех колко много наранявам така аз Бащиното Ти сърце. Сега аз, блуден син, при Теб се връщам, самотен, грешен и с ограбено сърце, но вместо с укор, със любов ме срещна, и с нова, бяла дреха във ръце. Не ме остави Ти далеч да скитам и да се валям още във калта. Благодаря Ти, че изкупи със кръвта Си на кръст, и моята отчаяна душа. * * * Със сълзи на очите, Боже, аз търсих Те къде ли не и Ти отвърна на зова ми – дойде във моето сърце. И в миг забравих всичко лошо – страдания, болести, беда – мен стига Твоето присъствие, що топли моята душа. С вяра пълниш ми сърцето, с блаженство, радост и покой. За мене винаги е празник, защото Ти си Господ мой. * * * Тук нямам аз друго богатство, освен любовта на Христа, затуй всеки ден пея хвеление със цяло сърце и душа. Сърцето ми цялото в рани бе, но срещнало то любовта... Обичам, обичам Те, Господи, над мене огря Светлина... * * * От Египет кога ме изведе, аз бях с изтерзана душа, но с Твоята кръв ме поръси и пред мене огря светлина. Под Твойта закрила да ходя, сърце чисто в мен сътвори, нек Святият Дух като огън в мойто сърце да гори! Превъзходно е Твойто спасение, превъзвишена е Твойта любов, аз плача от радост и щастие и ходя по пътя Твой нов. * * * Аз виждам Твоя кръст, Христе, там, нейде, на Голгота, Ти Свойта кръв за нас проле, пожертва Си живота. Каква любов показа нам Отец на висините, пожертва Своя Син Исус в залог за греховете. Не ще забравя нивга аз за Твойта кръв пролята. Благодаря Ти, Господи, тоз час за любовта Ти Свята! * * * Величая Божието име с песни, от цялото сърце благодаря, душата ми е извор на хваление, с кръвта Си Той изми ме от греха. Ах, как се радвам в Божието Спасение, Исус ме люби, хвала до Небеса и в Свойта книга на Живота вечен Той мойто име навеки записа. * * * Аз се учудвам на тез изпитания, които без край ме връхлитат, но вече не плаша се никак от дявола, изцяло на Тебе разчитам. И в долината на мрачната сянка аз ако ходя, Пресвятий, знам, че с могъщата Своя десница мен ще избавиш навеки. Колко се радвам, аз ходя с увереност, с кръвта Си изличи греха ми, от зло ме закриляш, безкрайно обичаш, лекуваш с търпение моите рани. Прости ми, че често съм аз непокорна, осъждам и мразя врага си! Ти моето сърце кораво очистваш и милостиво изпълваш ме с Духа Си. * * * О, цялата земя е тъй прекрасна, защото жив е Господ Бог, Той с безмерна любов нас възлюби, пожертва Своя Син в залог. Така ни люби Бог, така ни люби, Той толкова скърби, кога човек греши и чака всичките да се покаем, желае Той от все сърце да ни прости. За нас се грижи Бог, за всички по земята, облича ни, закриля ни в беди, Бог толкова ни люби, че пожертва Си живота, та всеки, който вярва да се спаси. * * * Преди две хиляди години, в една далечна, мъричка земя, Исус Христос умря на кръста, плати висока нам цена. С гвоздеи в ръцете и нозете, с венец от тръни на глава, кръвта течеше по лицето, със забито копие в ребра. Аз знам, че много Те болеше, ужасни мъки претърпя – там, от любов за мен и всички разби се Божието сърце. Покаян днес стоя пред кръста, смирен пред Твоите нозе, щастлив, че мене си изкупил, поклон пред Любящо Ти сърце! Смъртта не можа да Те задържи в гроба, Теб, Единороден от Отца, с кръвта Си Ти уми ни греховете, спасени ний сме за през вечността. * * * Аз всяка вечер гледам небосвода, съзирайки безбройни светила и мисля си за Тебе, мили Боже, че Ти Светило си на моята душа. Аз зная, че ще минем през Голгота и всеки час ще носим кръста свой, обаче Ти със нас си, мили Боже, защото си избрал да бъдем Твои. С прободени ръце изтриваш ни сълзите, когато паднем, пак ни вдигаш на ръце, и в изпитания ли сме, страдаме ли горко, за нас скърби любящо, Бащинско сърце. Не сме сами ни в скърби, ни в неволи, с нас винаги си Ти, Христе любим, изпълваш ни сърцата с нови сили, в борбата със врага да победим. * * * Бях уморена да страдам в живота, срещах само омраза, вражда, все въртех се във кръг омагьосан, безутешна, нещастна, сама. Но стана ми утеха Ти, Исусе, сал при Тебе намерих покой и искам вярна до край да остана, Господ и Спасител, Боже мой. С любов Ти раните превърза ми, с кръвта Си изми ми греха и изпълни сърцето ми с Твоя мир, аз пред Тебе прекланям глава. * * * Човешката обич е тъй променлива, днеска те любим, утре пък – не, знам, само Твоята обич, мой Боже, превъзходна и всеотдайна Тя е. В плът човешка слезна при човека, за всичко погинало в тоз свят дойде, за всеки нещастен, отруден човечец, за грешните, Боже, за нас Ти дойде. Твоята обич е тъй необятна и достига сърцето на всеки човек. Само Ти, Боже, ни истински любиш и Твоята милост, знам, трае до век. Затуй Тебе хваля от сутрин до вечер и Тебе да служа съм, Боже, готов, аз знам, че единствено Ти си Спасител, аз Теб най-обичам със първа любов. * * * Кога в плътта ми гняв се вдигне, да търси правото си мойто “аз”, зли думи да не изговоря пази ме, Господи, в тоз час! Вдигни очите ми към Кръста, към Твоите прободени ръце - Кръвта, пролята зарад греховете, разбитото от скръб сърце. Не искам повече на себе си да служа, на свойто лично “аз” да плащам дан! Кат Теб да бъда моля, помогни ми, живота си за другите да дам! Ти мен възлюби, Господи Исусе с великата Си Бащинска любов. Аз Твоя да съм с дух, душа и тяло! Поклон пред Теб, пред Твоята любов! * * * Понякога се връщам в свойто детство и виждам образ скъп за мен един, усмивката на моята любима майчица и нежния й глас – прекрасен, скъп, любим. Аз виждам още бащината къща, с лозницата разлистена отпред и двора цял в цветя, градината с дървета, о, спомен мил за мене, скъп, любим. Веч няма къщата и милите ми родни съпруг, и братя, и сестри, но имам двама сина и снахичка и две прекрасни внученца добри. И Теб аз имам, Господи Исусе, и много братя и сестри в Христа, аз гуша се като дете в прегръдка и радост блика в моето сърце. За мене Ти пострада на Голгота и Святата Си кръв проля, така щастлива съм, че мене си възлюбил и ще живея с Теб изкупена през вечността! * * * Употреби ме, Исусе, да ида с любов, с благата вест във сърцето при безнадеждните, болни души, да чуят таз вест за небето. Аз искам да видят Голготският кръст, кръвта как тече по лицето, с венеца от тръни на Свята глава и страшната болка в сърцето. За всички умря, но възкръсна Исус, взема наший грях на Голгота, да бъдеме ние спасени от смърт, за нас Ти си даде живота. * * * Колко се радвам, обичаш ме Ти! Пея и хваля Те още в зори, Ти живот даде ми, благодаря, и вечно спасение през вечността. Бог Всемогъщ си Ти, Творец наш любящ, на Теб доверявам се всеки ден, всеки час. * * * О, ти, мое ясно Слънце, душа осветило! С много обич несравнима мен си обдарило. Няма нищо по-прекрасно от Твоята любов, Боже! Тя мен топли, окрилява. Да ме обнови тя може. Твойта обич дава сили, нов живот дарява. Твоят Дух Освобождаващ нас оживотворява. Всичко скверно и нечисто Твоята любов стопява, в дух, душа и тяло Тя нас освещава. На Исус Щом очи от сън отворя, сякаш виждам Те пред мен. В миг забравям всичко друго, просто ставам окрилен. С каква радост ме изпълва Твоят Божий Дух Святий! Толкова Те любя, Боже! С мене винаги бъди! Страшно е сега в живота – беззаконие цари. Само Твоят Дух Пресвятий мир и щастие твори. С Теб съм силен, имам всичко, Ти крепиш ме в труден час. Никога не ме оставяй! Ще Те хваля с радост аз! * * * Няма място по-блажено от нозете на Христа, там оставям всички грижи и омит съм във кръвта. При нозете на Исуса – там оставих и греха, огорчения, гняв и болка и омих се във кръвта. При нозете на Исуса аз намерих любовта, изпълних се с радост, щастие и омих се във кръвта. * * * Заспивам с Твойто име, под Твойта благодат, събуждам се и ето – за Тебе мисля аз, Ти мое си имане, аз Твое съм дете, в сърцето мир царува. Исус, обичам Те! * * * Промени ме, мили Боже и душата обнови, всичко, що е непокорно в мене, Боже, очисти! Искам да съм мека глина в Твоите добри ръце, инструмент за Твоя слава да съм, Господи Христе. Затова от днес решавам да посявам семенца във душите, непознали още Твойта доброта. Мили братя и сестрици, неуморни нека сме тук, на Божията нива да пожънем класове. Кога трийсет, шестдесет и сто, трупайте си плодове, да зарадваме на Бога тъй любящото сърце. * * * С мисълта за Тебе събуждам се в зори, трепетно очаквам да ми говориш Ти. Словото отварям, радостно чета и в духа си, Боже, аз благодаря. В молитва тиха, нежно ме води, силна вяра в мене, Боже, утвърди! Исус, благодаря Ти за всички добрини! Дух чист във мене, Боже, в сърце ми обнови. Безкрайно Те обичам, за мен най-скъп си Ти, че мойте беззакония завинаги прости. Спасена съм и вярвам, ще видя Теб в небе. Така желая всички да срещнат Те, Христе! * * * Когато аз Божието Слово отворя и чувам как нежно Ти ми говориш, в миг всичко забравям, вси житейски проблеми. Душа ми жадува,към Теб устремена. Чрез Святия Дух Ти откриваш ми тайни, каквото било е, каквото ще стане, Божествена радост в сърце ми прелива, аз тъй съм щастлива, че Тебе Те има! Понесена нежно на крилете на вяра, аз Твоето Слово чета с възхищение и сякаш Те виждам с усмивка пред мене: “Мое чадо, не бой се, Аз съм до тебе!” Велики мой Боже, само Ти ме обичаш и Теб доверявам всички мои проблеми, Ти моя си радост и мое спасение, пред Теб коленича и прося прощение. |
|
* * *
Изцяло Ти принадлежа, тъй радостна съм аз, в сърцето ми царува мир и Тебе хваля аз. Не бях обичала така във този свят суров, но Ти, Исус, ме възлюби с Божествена любов. Ела във мене Ти сега, в сърце ми, Душе Свят! Тъй драго ми е, Боже Благ, под Твойта благодат! О, там на дървения кръст, за мен цена плати. Желая името Исус навек да се свети. При Теб да дойде целий свят, от грях да се спаси и да познаят, Боже драг, че всички любиш Ти. * * * Колко са велики, Боже, Твоите дела и как с любов се грижиш за Своите чада! Твойто Слово живо дарява мъдростта, Твойта кръв пресвята омива от греха. Името Ти, Боже, нам е светлина, да си Християнин, тъй славно е това; Исус, благодаря Ти за Твойте милости, аз искам верен да съм през всички земни дни. * * * Отлетя си поредното лято. Знойно лято, отиде си ти. Ето, иде пъстрата есен, цялата в багри, в злато гори. О, тъй прекрасна си, есен, с дивни краски боядиса гори, в жълто, зелено, червено, сякаш чуден художник си ти. Колко тихо е вече във парка, не се чува на славея глас, само тама дечицата малки пеят песни на Бога в захлас. Славят своя Отец на небето, създал тази прекрасна земя, защото сам Бог така ни възлюби, че даде Своя Син за света. * * * Пак златна есен е дошла, заглъхнаха горичките, полета, отидоха си птичките към юг и слънцето едва просветва на небето. Как бавно капят жълтите листя, постилят нов килим от злато на земята, градините с овощия са пълни, и цветя, но най-щастливи са децата. В неделя чува се камбанен звън, той кани ни: “Елате, всички!” на Бога да се поклоним с любов, защото Бог възлюбил ни е всички. Обича ни и крепи ни добрият Бог, Той дава ни живот и провидение, и най-подир Бог Себе Си пожертва и осигури ни вечното спасение. Сняг се сипе Сняг се сипе от небето, вън вали, вали, вали. Баба приказка чудесна нам разказва от зори... То било така отдавна, във Юдейската земя, ярко във небе изгряла Витлеемската звезда. В миг небето се разтвори, чули ангели святии, “Радвайте се, всички хора, вам Спасител се роди!” И овчарите открили в ясла Този Младенец, първи те се поклонили на смирения Агнец. Мъдреците от далече тръгнали към таз звезда, със злато, ливан и смирна за Спасителя Христа. Весели се, цяла земьо, и празнувай за Христа! Нека в΄всичките човеци да е пълна радостта! * * * Колко е красиво! Вредом побеле, палави снежинки падат от небе. И децата малки, с чудните шейни, весели пързалки правят от зори. Трепетно блещукат стройните ели, Коледа засмяна, при нас остани! Рождество Христово, чуден празник свет, по цялата планета празнуват те навред. * * * Свята нощ, славна нощ, днес Исус се роди, колко люби ни Бог – нам Спасител дари! Свойта слава в небе Ти остави, Бог Свят и смири се до там – прие плът на човек. Не в богатство и лукс, нито в царски палат, но роди се в обор, толкоз скромен и Свят. Само ярка звезда тази нощ освети това малко градче, где Исус се роди. Ти си Бог на света, че до смърт се смири, Тебе хвалим, Христе и Те любиме ний. Рождество Празнувай, цяла земьо, празнувай и небе, и колко радостни са хората, пак Коледа дойде! За всичките човеци от всякакъв език, виж колко е чудесно, камбани вред звънят! И в Коледна украса, подаръци блестят, снежинки от небето безкрай валят, валят. Най-радват се децата със новите шейни, о, Рождество прекрасно, как чакахме Те ний! Днес Господ Всемогъщий във плът се е родил, пред Него замълчете, пред тоз Спасител мил! * * * Сняг се сипе на звездички, зима бяла е навън, слушай как звънят звънчета, пеят ясно: зън-зън-зън. Те разказват песен чудна, преди двайсет века как в мъничко градче Юдейско се родил Спасител благ. Не във царските палати като царските деца, но в обора Той родил се, приел образ на слуга. Нямало дърва зо огрев, нито даже пелена; Ти, Създател на всемира дойде в бедност, нищета. Твоето сърце, Исусе, толкова любов побра! Никога не ще забравим Твойта смърт на Голгота. * * * Усещам топъл полъх, пак слънце е огряло, кокиче бяло със стрък зелен в градинката е спряло. Почакай, скоро твойте братя ще украсят земята – жълт минзухар и кукуряка за радост на децата. После синчец и теменуги, тревички, люляк, мак и птиченцата песнопойни ще се завърнат тука пак. Ах, колко е омайна, прекрасна пролетта! Благодарим Ти, Боже за тази красота. Бог много ни обича, затуй ни е дарил с тез хубости чудесни в света прекрасен, мил. Да славим Бога с песни за всички добрини, защото Той Любов е и всички възлюбил. Осанна! Вечна слава на Тебе, Бог Пресвят, за любовта Ти Божия и милостите Ти безчет. * * * Щом слънцето изгрее рано, аз чувам птичи хор чудесен – така благодарят на Бога тез птиченца, със свойта песен. В полята хвъркат пеперуди, шумят поточета, рекички, ах, пролет мила, животворна, обичаме те ние всички. От сутрин, та до късна вечер из китните селца, градчета изпълва се навред простора с детски, весели гласчета. Преклонение Ти моето сърце си запленил и с първата любов Те аз обичам, желая винаги да бъда Твой, във вечна вярност се на Тебе вричам. И в моите мисли винаги си Ти, любящ и нежен, Свят си, Боже, зная, прекланям се пред Твоя Свят престол и името Ти славно величая. Ах, Господи, така Те любя аз, придай на вярата ми още вяра. Сърцето ми напълно очисти, със Святия Си Дух изпълвай ме без мяра! Към църквата Какви злочестини световни – убийства, кражби, дрога, смърт катастрофално действа, човекът още не познава Бога. Любяща църкво на Христос, Бог Тебе праща – просвети го! Иди при грешен тоз народ, на Словото ти научи го! О, църкво, не бъди небрежна! С любов ти здраво се труди! Тоз труд във Бог не е напразен, знай, Бог ще те възнагради. Сега е трудно, много често очите пълни със сълзи са, но скоро, много скоро ще си починеш с радост ти. Кат видиш Щаря, идещ в облак, в небето, в славата Своя, щастлива ще си цяла вечност, невясто, слава на Христа! България Българийо, родино мила, какво царува днес във теб? Корупция и беззаконие. За българина няма хлеб. Ограбиха те до основи, страна, где розата цъфти, народът цял от глад умира, без поминък, без пари. Той търси работа в чужбина, далеч от роден дом, в света. Българийо, родино мила, ридай за своите чада! Престъпност, дрога и убийства, разврат и мерзости без край. Българийо, към Бог извикай! Отново ще си земен рай! Земя на Ботев и на Левски, кът най-прекрасен на света, извикай във родилни болки и Бог ще прати светлина! Недей унива, Бог те люби! Хвърли идоли, кумири! По пътя верен тръгвай вече и Бог ще те благослови. Отруден български народе, към Бог извикай с мощен глас! Тръгни във вретище, с молитва и Бог ще чуе те тогаз. * * * О, Господи, спаси България! Проломите й изцели! Дечицата и всички люде в нея Ти благослови! В душите разпали желание, нек΄ Словото Ти да четат, та всички, Боже, да узнаят, че Ти си Господ над света. Че Твойто Слово светлина е, прогонва всяка тъмнота, чрез Словото Си ни говориш и водиш ни към мъдростта. В сърцата дай ни покаяние и да намразиме греха, а всички идоли, кумири захвърлим долу във пръстта. Така Те любя, Вездесъщий! За нас Ти Свойта кръв проля, любим Спасител, мощен, силен и славен Цар на вечността! 31.12.2000 г. * * * В тиха молитва когато пред Тебе преклоня глава, аз виждам Те там на Голгота, за мене кръвта Си проля. Бичуване, хули, обиди, вместо мене Ти бе поруган, за да мога чрез Тебе, Пресвяти, аз да бъда от грях оправдан. Велика е Божията милост, вместо мене пострада Сина. Учудено шепна с възхита: “Господи, благодаря!” * * * Извиках в утеснението си към Тебе и Ти чу моя страдалчески вик, избави ме от примките на сатаната и ме утешаваш всеки миг. На Теб разчитам, Боже Всемогъщи, на Твоето препълнено с любов сърце, на Тебе пея всеки ден хваление и радост грей на моето лице. Знам, Твоята любов е безгранична и милостите Ти са чак до век. Аз толкова Те любя, Отче Светий! Прости, че толкоз грешен съм човек! * * * Не искам да съм плътски християнин като стена варосана, а вътре суета. Но жив в Духа и в Тялото да бъда и в мене да живее сам Христа! Телото ми да стане Твой храм, Боже, завинаги и вечно да съм Твой! Под Твой контрол аз искам да живея, бъди Ти Господар в живота мой! * * * Приятелю, животът е прекрасен, това ни е подарък от небето. Затуй живей го като истински човек, с първата любов почитай Бог в сърцето! Какво по-хубаво от туй сега да знаеш, че си гражданин небесен, че Бог безкрайно те е възлюбил, затуй живей го всеки ден със песен! Ожидай скоро идещия Цар, Който ще дойде да ни грабне на небето! Това ще е най-чакания миг и най-голямото блаженство за сърцето. * * * Безкрайна е любовта на Исуса към всички човеци в света, за всички кръвта Той проля Си, да ни спаси от греха. Бялата дреха от правда за нас Бог приготви в небе, бързо покай се, човече, очисти ти свойто сърце! Младоженецът скоро ще дойде за своите избрани чада. О, църкво, бъди ти готова за среща с Исуса Христа! В небето, във Своята слава ще видиме Царя в лице, Той наш’те тела ще прослави, в безсмъртие ще облече. Там ангелски хор ще принася на Бога безкрайна хвала, нечувана радост и щастие ще изпълни нашите сърца. * * * Боже, няма като Теб, тъй велик, и благ, и свет! Мене, грешник възлюби и с Духа Си изпълни! Всеки ден аз Тебе хваля, от зори, до късен мрак, мило ми е, Боже Святи, че съм Тебе драг. * * * Твойто Слово, Боже, е свято и истинно, чрез Него Ти ни говориш и учиш на добро. Аз искам Теб да слушам и Словото чета, да бъда изпълнител, да бягам от греха. О, чудно Слово Божие, за мен най-свято си! Бъди ми Ти учител през всички земни дни! * * * Знай, от всичко най-обичам Тебе, Боже мой, да хваля, но са прости мойте думи, а пък Ти – тъй Достохвален! Мисля си как мене, Боже, тъй нищожна, възлюби ме и от греховете страшни мене, клетата, спаси ме. Твоята любов, тъй жива, истинска, неповторима, тя от Тебе в мен се влива, от сърцето Ти извира. Благодарна съм Ти, Боже, Утринна звезда изгряла, с Теб съм радостна, щастлива, от душа, сърце Те хваля. * * * Спасителю Исусе, Ти, Господарю мой, душа ми уморена при Теб найде покой. Къде и да погледна – тук долу и в небе, звездите, планините и бурното море; Знам, всичко си направил със мощна Си ръка, Творец си Ти единствен, поклон пред Теб, хвала! Обичам Те безкрайно, Теб, мой скъп Баща, сърце ми окрилено на Тебе пей хвала. Невидим си, но зная, над мене бдиш със мир, от зло ме Ти закриляш, щастлив съм най-подир. * * * Колко са прекрасни Твоите ръце, Създател на всемира, аз Твой съм веч, Христе! Велик и славен Цар си, Ти, Бог и Съдия. Владееш Ти над всичко, над всякоя душа. За нас в небе приготвяш красив град във Вечността. Ще видим Твойта слава. Исус, благодаря! * * * В младостта си не бях аз щастлива, бях отчаяна, тъжна, сама, знаех – нещо ми липсва в живота, не познавах Исуса Христа. Когато на Него погледнах, разбрах колко нищожна съм аз, потънала в грях и неволи, макар, че се мислех без грях. Тогава при кръста застанах, коленичих пред Исуса Христа, Той със Святата кръв ме поръси и над мене огря светлина. Най-подире щастлива съм вече, сам Исус и мен възлюби и с Пресвятата кръв на Голгота, моят грях Бог с кръвта Си изми. * * * Аз не живея тук, но в друго измерение, Исус простил ми е греха. Понякога пред мен стоят проблеми, но радост блика в моята душа. Не само с хляба ще живее тук човека, но с всяко Слово, казано от Божията уста! Да се съпротивя на дявола и той далеч ще бяга, защото имаме победа чрез Христа. Дерзайте, християни, Бог ни люби и нека верни да останеме докрай! На Божията нива дружно да се трудим, та горе да сме заедно в небесний рай... Там, горе сам Исус ни чака с обич. За нас приготвил е красив град в небеса, с бисерни врата и улици от злато, где Божията слава нам ще свети в΄ вечността. * * * Не искам аз друго богатство, ни сребро, ни злато, ни пари, но Святият Дух в изобилие в мойто сърце да гори! Аз искам Тоз огън в сърце ми със първа любов да гори, към Тебе, Исусе, Спасителю, и в горест кога съм дори! Не искам да бъда пред Тебе като фитил замъждял... По-добре сол нека да бъда и град, поставен на хълм. * * * /На 15.09.1944 г., на фронта, беше убит брат ми, Иван, на 19 години./ На мама, Аз помня те, о, майко моя, и твоите ръце добри, аз помня кротките ти думи, с усмивка в милите очи. Ти с много обич ме отгледа, мамо, макар във бедност да живе, към теб съдбата бе немилостива, разби се майчиното ти сърце. Но, пак към Бог не каза хулна дума, понесе своя кръст в душа, обичаше ти Бог, и хората, и мене – такава ще те помня, все така... Братска любов Ако зле ли страда някой, ти с любов го ободри, тайните му не откривай, верен брат до край бъди! Тихо, в малката си стаичка падай на колене в молба за твоя брат, изпаднал в нужда и подкрепи го с любовта! Ако не те обичат, ти обичай! Бъди слуга на другите слуги и своята си правда не изисквай, търпение и милост облечи. Така ще ни познаят всички, че ний Христови сме чада, по правилната ни обхода и най-вече – по любовта! |
|
* * *
Защо злобата прелива? Защо толкова войни? И омраза кат отрова руши човешките души. Да погледнем на Исуса, на смирения Агнец, колко болка Той понесе на главата със венец! Но венецът бе от тръни, кръв от раните струи, нищо друго Той не рече, само: “Господи, прости!” Да се учим от Исуса, да сме кротки и добри! Само тъй ще победиме злото – с наш,те добрини. Нима Господ бе виновен – тоз безгрешен Божий Син? От любов към нас пострада, да се спасиме до един... * * * Каква любов безкрайна, вечна изпълва Теб, Исусе Христе! Тогаз, когато бяхме още грешни, Ти нас изкупи и умре. С Кръвта Си Свята и презвечна оми на всички ни греха и там на Кръста, на Голгота възтържествува любовта. Ти нас обичаш и желаеш да се смирим пред Твоите нозе и там на Кръста, на Голгота оставим всички грехове. * * * Да ходя в чистота и святост през всичките си земни дни, о, моля Те, не ме оставяй, но дай ми много сила Ти! Закриляй ме с любов и милост, върви пред мене, о, Христе! Бъди ми светлина във мрака, балсам за моето сърце! Понякога така е трудно и често падам във беда, но щом погледна Теб на кръста, изпълваш с мир Ти моята душа. Да гледам винаги на Тебе – това желае моето сърце, обичам Те, о, Боже мили, ще бъда с Теб и на небе. * * * Превъзходен си, Господи, Боже, в този свят на разруха, война, Ти си моето истинско щастие, Ти си Утринна Светла Зора. Приближи ме до Тебе, Исусе, научи ме на Твойта любов! Искам Твоята воля да върша, утвърди ме да бъда готов! Колко много души днес погиват в безнадеждие, под грешен хомот, още Теб не познали, Исусе, щедър източник на вечен живот... Употреби ме! Аз искам да бъда почтен инструмент във Твойта ръка, та за Тебе души да печеля, в Твоето царство да ги доведа. Искам дявола сам да остане, а всички избрани – в Божия Рай, там да принасят на Тебе хваления винаги, винаги, с радост безкрай. * * * Отиват си всички сезони и нижат се нашите дни, така и животът ни земен ще свърши, кат песен, уви... Затуй бързай за Бог да работиш, със цяла душа и сърце, че горе в небесното царство ще застанем пред Исуса в лице, Бог нас ще попита тогава: ”Какво ми донесе, дете, от своя живот на земята? Очисти ли свойто сърце? На болния ти помогна ли? Нахрани ли гладния с хляб? За Мене на всички каза ли? Прости ли на върлия враг?” Какво ще отвърнеш тогава на Исуса, Спасителя благ?... Работи в туй време последно под Святата Божия благодат! * * * В живота преминах през сълзи и скръб все плачех, под тежкото бреме и мислех си, Господи, няма ли край? Ще има ли изход за мене? Когато към Тебе повдигнах очи, видях Твоя кръст на Голгота от страшните рани кръвта как струи, за мен Ти си жертва живота. Така Те обичам, любими Исус, на Тебе аз пея хваление, превъзвишена е Твойта любов и несравнимо туй чудно Спасение. * * * На кръста на Голгота Исуса ме спаси, със Святата Си кръв безценна греха от мен оми. Аз радвам се, живея, далече от света, Исуса ме възлюби, спаси ме на всегда. Във радост или мъка аз пея на Христа, най-свят си Ти, Исусе, безкрай благодаря! Знам, Твойта вечна обич така безмерна е, защото тя извира от Божието сърце. * * * С пръсти когато към брата посочиш, ти първо в свойто сърце погледни и никога, никога брат не осъждай! В беда ли е той, се за него моли! От нас искаш, Боже, да не бъдем съдии, но нежно да любим се всички в Духа, защото единствено Ти си Съдията, а в Църквата всички сме братя в Христа. Да, Господи, Ти нас си поставил във тяло, да бъдеме сол, светлина на света и да не бъдем кимвали, що дрънкат, но любещи братя в Исуса Христа. Да сеем на Божията нива със радост, стократно да жънем спасени души, да бъдеме всички НА ДЕЛО Христови – мили, любящи се братя, сестри. Бог тъй ни възлюби, че Себе пожертва, за нас на Голгота Свойта кръв Той проля, спасени да бъдем от грях ние всички, о, Господи, Господи, благодаря! * * * Аз знам, че Ти допускаш изпитания с цел всички огорчения да погреба и знам, че няма никога да съм щастлива, ако веднъж за винаги не Ти се покоря. И още знам, че Ти ще можеш да се изявяваш в мен, когато бъда аз смирена. В ръцете Ти съм глина, мой Спасителю, ах, моля, направи ме съд почтен! Аз знам, че ще боли, кога изхвърлям това, което казва се СЕБЕ, но вместо него Ти царувай, Боже, на тронът там, на моето сърце! * * * Под мощна Си ръка смири ме, Боже, в покорство, в святост Ти ме облечи! С кръста свой, в беззлобие да ходя и пак на колене при Теб ме доведи! Какво от туй, че някои ме презират и смеят ми се даже във очи, търпение и дълготърпение ми давай, смири ме Ти, с любов ме изпълни! И вместо да проклинам враговете, то нека благославя моята уста! На злото не със зло да отговарям, изпълвай моето сърце със доброта! Прати ме там, където имат нужда, да благовествам Твойте Словеса и моля Ти се, Боже, помогни ми поне една душа при Теб да доведа! * * * Минавам аз през много скърби и често падам в изпитни, Исус Христос е моя сила, Той крепи ме през всички дни. Не ме оставя нивга Господ, нали съм Негово дете, когато падна, пак ме вдига и често носи на ръце. Че дявола не спи, рикае, преследва нашите души, поставя клопки, изкушения, все някой да се улови. Но аз в Исуса съм повярвал, Той мощен, силен е и славен Бог, ще хваля Неговото име през всичкий земний си живот. * * * Аз всяка вечер гледам небосвода с блестящите звезди безброй и мисля си да можех да Те зърна, поне за миг, Исусе, Боже мой! Да можех аз до Теб да се докосна и видя Твоята усмивка на лице, тогаз по-леко ще си нося кръста, Небесен Цар на моето сърце. В живота има скърби и неволи и често падам аз във изпитня, но Ти си моята надежда, Боже, на Теб разчитам тук и в΄ вечноста. Ти Божието Слово ни остави, и Святия Си Дух в сърца, не с виждане, но с вяра да живеем, догдето да ни вземеш в небеса. Тогаз ще видим Те сияещ в Слава, и чуем следните добри Слова: “Влез в радостта Ми, верни ми служител, щастлив бъди със Мен през вечността!” * * * Закриляш ме, Господи, и над мене Ти бдиш! Така ми е драго и леко! Мен топли ме Твоята Божия любов, ликува, ликува сърцето! * * * На Божията нива усърдно работи! Работниците малко, а нивата гори. О, църкво, не унивай! От сън се събуди! За Бога потруди се, души Му приведи! Туй време благодатно напразно не губи, души на покаяние при Бога доведи! * * * Ти толкова велик си, Боже Святи, не може никой с Теб да се сравни, Ти силен си и мощен наш Спасител, даряваш ни с любов и добрини. Покланям се на Теб, о, Святи Боже, с Дух, с истина и със любов. Достоен си и Ти си Бог над всичко, защото си пожертвал Своя Си живот. Каква ли повече любов от тази - за всички да умреш на кръст, Христе, и наш΄те грехове на Себе Си да вземеш, покланям се на Твоето любящо сърце. * * * Добър е Бог. Хвалете Неговото име по цялата земя, на длъж и шир! Хвалете Го в сърце по всяко време! По целий свят да има мир. Възпейте на Твореца нова песен, с тъпанче, китари, арфи и кимвал. Велик е Господ, твърде достохвален, хвалете Го по целий свет, от край, до край! Хвалете Господа за Неговата милост, за Божията любов и чудна доброта, за туй, че зарад нас пожертва Си живота и Святата Си кръв проля на Голгота. * * * Къде очи си да обърна, аз виждам Твоето лице. Каквото, Боже, и да сторя, аз чувствам Твоето сърце. И в мислите, и във съня ми Ти винаги си, Боже мой, тъй свят и нежен, с толкоз милост, Ти бдиш над мен, о, Боже мой! С кръвта Си Свята ме очистваш от всеки мой сторен грях и в раните Си ме лекуваш от всяка болест и от страх. Затуй, Исусе, Те обичам и искам вечно да съм Твой. Дори, когато съгрешавам, не ме оставяй, Боже мой. Прекланям се пред Твойта святост, Единствен, дето не сгреши! И името Исус да свети и след свършека на всички дни. * * * Така Те обичам, о, дървен, груб кръст, пред Тебе оставам желание за мъст, омраза горчива, и злоба, и яд, желая да бъда на кръста разпнат... О, Ти прекрасен, груб кръст на Христа, на Бог любовта – за вси времена, при Тебе намирам утеха, покой, изпълвам се с радост, любов и мир Твой. * * * Коленича пред кръста Твой с благоговение, със сърце, изпълнено с възхищение, мен драго ми е, Боже благ, че мен даряваш с благодат. Мравинка малка съм в пръстта, прости, че някога греша, но Ти добър си, Боже Свят, и пак ми даваш благодат. Аз искам с огън във сърце да ходя в Твоя път, Христе, до всяка страдаща душа да нося Божийте Слова. Души при Тебе да довеждам от тоз жесток и грешен свят, Ти в техните сърца разпалвай там огъня на Духа Свят. Да хваля Тебе на земята, за мен блаженство е безкрай, но още по-блажен ще бъда да хваля Теб в Небесний Рай. * * * Събуждам се със радост аз, че днес възкръсна наший Спас. О, ден велик! О, ден блажен! Исус Христос е възкресен! Усмихва ми се слънцето, усмихва се небето, отвсякъде ухание, блаженство на сърцето. О, как са чудно пременени спасените души в Христа, покланят Му се всички краища, ликува цялата земя. Исус възкръсна, и во истина! Ний пеем: “Слава на Христа!” И горе всички ангели възпяват Господу хвала. * * * Велик си Ти! Сияеш в слава, изпълваш цялото небе, земя. Ти Алфа си и си Омега, началото и вечността. Покланям се пред Тебе, Всемогъщий! Даряваш светлина, прошка, радост, здраве с Твойта Свята и прободена ръка. * * * Дявола сявга слухти, обикаля, где да погълне заблудена душа, но ти, братко и сестро, не унивай! В борбата за ближния отстоявай всегда! Че време последно е, време усилно, виж колко много паднали души. Нямат те сила с врага да се борят, бртко, в пролома, за тях застани! Труден е пътят, борбата – жестока. Дерзайте, любезни, Исус победи! За нас Бог приготвил е чуден подарък – небесният град, що във злато блести. Исус сам пострада на Голгота, на кръста, безгрешният плати за греха на света. Ще ли проспим ний туй време на милост? В труда нека нас да намери Христа! * * * Огромна нива пред очи ни, да сеем Божиите Слова, неспирно да се трудим всички, да се смириме пред Христа! Да любим брата си сърдечно, един на друг да струваме добро и ако падне някой, да се молим и да се борим срещу всяко зло! Борбата е неравна и жестока, на кръста Бог за нас плати цена, така че, няма уволнение, дерзайте! Но имаме победа във Христа. Ще свършат скоро мъките и тогава ще видим Исус във славата Своя, когато сам ще ни прегърне всички с прободената Своя, Бащинска ръка. * * * Борбата с дявола е страшна, врагът е много разярен, но аз съм силен в Господа, защитен и подкрепен. Исус е моето Прибежище и моя Канара, аз гледам само на Исус и все напред вървя. Когато дойдат болести и изкушения зли, аз знам, Исус ще ме подири и ще ме утеши. Обичам Те, о, Боже мой, Ти, моя Канара, за мене Ти на кръст умря, живота Си жертва. * * * Някога ме нараниха толкова жестоко, с душата ми се подигра един човек, сърцето ми агонизираше от болка и обида и мислех, че за мен не ще да има лек. Страданието беше нечовешко, и гърчех се от болка ден след ден. Не зная колко време стенех аз безгласно когато Ти дойде завинаги при мен. Със Свойта кръв изтри кървящите ми рани, с любов превърза горкото страдалческо сърце, изтри сълзите от очите ми, мой Боже и радост грейна в моето лице. Желая винаги до мен да бъдеш, Боже, когато падна да ме носиш на ръце. Не ме оставяй никога! Пази ме! Пак с Теб да бъда, горе на небе. Какво от туй, че някой толкова ме мрази и ме остави тъжна и сама, важното е, че Ти безкрайно ме обичаш и за мене, грешната, на кръста там умря. * * * Мой Господи, любящ и мощен, дари ме с Твоя благослов, та с дръзновение да ходя през всичкий земний си живот! Ловец на хора аз да бъда, при кръста Твой души да доведа. Най-святия, Теб, Боже да познаят, и да се покаят от греха. Че време е, усилно и последно, не искам в ленност да ни свариш Ти. На Божията нива дружно да се трудим, стократен плод да даваме и ний. Аз искам Твоя глас да чуеме тогава: “Влез в радостта ми, верний Ми слуга, на малкото ти тука верен бил си, на многото ще те поставя в небеса. * * * Кат гледам аз световните злочестини, сърцето ми от жал примира, но мой Защитник си всегда, при Теб убежище намирам. В духа си викам те, Исус, ах, моля Ти се, помогни ми! На Тебе да разчитам аз за всичко, моля, научи ме! Ти, що създал си целий свет – и небесата, и луната, и заплатил си със кръвта за всички люде по земята. О, моля Те, небесен Цар, изливай във сърцата на всички люде в таз земя от любовта Ти свята. Кат братя да се любим вси и в нашата родина мила да раснат нашите деца като разцъфнали цветя в градина. * * * Не стигат човешките думи да се опише със тях наший Бог. О, вярвай, че Той те обича, защото наистина Бог е любов. Знай, Господ е в Своята слава невидим за наши очи, но горе се моли за всеки, че Бог ни до край възлюби. Ний скоро ще видим Го в слава, със ангели силни, Святии, нечувана радост и щастие ще изпълни нашите души. * * * Сестрице мила, малко слънчице, как топлиш моята душа с любовта, която черпиш от сърцето на Христа! Ако си пръчка от лозата, а коренът – Христа, тогава ще си плодоносна, преизобилна в любовта. Така и всеки християнин, ако е малка светлинка, тогава цялата земя ще блесне от хиляди, безброй слънца. Февруари, 2002 * * * Запленена съм, Господи, Боже, запленена съм, Боже, о, да, от Твоята Божествена обич, запленена съм, Боже, сега. Обичам, обичам Те, Господи и също обичаш ме Ти, в сърце ми Духът Ти почива и Твоето име свети. Затуй Тебе аз пея кваление, Исус, Ти греха ми прости и за мен на Голгота на кръста най-висока цена заплати. Искам всеки човек да узнае, че единствен Спасител си Ти, само Твоята кръв на Голгота може всякакъв грях да омий. Господна вечеря Така се радвам, че и днес със Тебе съм вечерял в святост и във чистота и мога Божие дете да се наричам и да се гуша аз под Твоите крила! Ти тъй велик си, силен си и мощен, изпълваш цялата земя и небеса, Ти Алфа си и си Омега, и безкрая – Единствен Бог – владетел на всегда. Благодаря Ти, Господи, благодаря за всичко, за Твоята любов и доброта, за туй, че зарад нас пожертва Си живота и Твойта Свята кръв нас чисти от греха. И Твойта Свята кръв нам дава много сили подкрепя ни и да се борим със греха като отблъскваме стрелите на лукавия. Но, моля Те, изпълвай ни сърцата с любовта! Автор на стиховете: Венета Димитрова Бояджиева Благоевград, 2700 жк “Ален мак” бл. 27, ет. 8, ап. 22 тел. 073 4 59 38 |
| Главна страница "Павелчо" |
| Други стихове и свидетелства |
| Изпрати свое свидетелство! |
Сайт создан в системе uCoz