| |||
|
|
* * *
Войнико, бдиш ли ти на своя пост? Пред Бога ти стоиш ли в святост и покорство? На сърцето ти Той хлопа; иска да е канен Гост, а ти отвори ли го? Покани ли Го: "Влез на топло"? Когато бурите в живота те връхлитат, Той иска да е с теб. Когато обич и блага дума не ти достигат, Той иска от Своите да ти даде. Когато нямаш нищо, и покрив над главата, Той приютява те под звездното небе; и нежният Му глас говори на сърцето: "Възлюбих те, Мое дете." Дали познаваш любовта Му? По-силна от света, по-чиста от сълза - за теб е тя, познай я и ела. Не се бави, докато е още ден, че иде нощ, сковава тя земята. Погледни на хълма на Голгота - войниците са сплели венец от тръни и го полагат на главата на един осъден. Но защо? Какво ли Той е сторил? Мълчи, а ето, те Го бият... И в тази тишина аз сякаш чух гласа Му, като глас от много води. "За теб дойдох, да те избавя. Кръвта Ми никога недей забравя и трънения венец. Любовта по-силна от смъртта е. Всичко търпи, никога не се отказва. Не се отказвай и ти! На всеки кажи, че любовта по-силна от смъртта е. |
|
По Песен на песните 2:8-10
Гласът на Възлюбения ми, ето, Той иде. Скача по горите, играе по хълмовете. Възлюбеният ми проговаря и ми казва: "Стани, любима Моя, и прекрасна Моя, и ела!" Исус те милва, грабва те в обятията Си - далеч от тъгата потъваш в Небесна реалност, обгърната от любов, всичко около теб е красиво. Не е сън. Ти виждаш с очите на Истината и Правдата, спомняш си за Неговата болка, за короната от тръни... Как всеки трън и всяка капка кръв от Него начертаха твоето бъдеще. Горчивата чаша - докрай изпита... Молитвата в Гетсиманската градина... Кръстът... Тъмнина бе покрила земята от шестия до деветия час. Болката бе мълчалива и толкова истинска! Твоето име е написано на дланта Му... Твоят лик - в сърцето Му... Злобният поглед на войниците е този на дявола... И в агонията Си Той промълви: "Отче, прости им! Те не знаят що правят!" Той прости на враговете Си, прости на теб... Яж от Неговата плът! Пий от Неговата кръв! Бъди завинаги Негова! |
|
МОЛБА
Моля Те, святи Боже, Ти ми покажи коя за спътница в живота си ми определил Ти - това е моята молба към Тебе, Татко, сега. Ти не гледаш на лице, а пълното с кротост сърце. Не е важна за Теб красотата - на един дарил си я в лицето, на други - в душата. Аз искам да бъде Твоята воля и нека тази, за която Те моля да Те люби първо Тебе, святи Исусе, да Ти е покорна и смирена, и аз с радост ще я приема. Да се отличава от света - свята да е в думи и дела. С нея навред за Господа да благовестим, дом да съградим! На Тебе, Боже, за другарка се моля. Да бъде Твоята воля! 28 Декември 2007 г. гр. Ловеч |
| Пиши на Венцислав Стоянов! |
| Други стихове и свидетелства |
| Главна страница "Павелчо" |
| Други християнски страници |
| Изпрати свои стихове! |
Сайт создан в системе uCoz