Стихове от Венцислав Стоянов, Ловеч  


* * *

Войнико, бдиш ли ти на своя пост?
Пред Бога ти стоиш ли в святост и покорство?
На сърцето ти Той хлопа; иска да е канен Гост,
а ти отвори ли го? Покани ли Го: "Влез на топло"?

Когато бурите в живота те връхлитат,
Той иска да е с теб.
Когато обич и блага дума не ти достигат,
Той иска от Своите да ти даде.

Когато нямаш нищо, и покрив над главата,
Той приютява те под звездното небе;
и нежният Му глас говори на сърцето:
"Възлюбих те, Мое дете."

Дали познаваш любовта Му?
По-силна от света, по-чиста от сълза -
за теб е тя, познай я и ела.
Не се бави, докато е още ден,
че иде нощ, сковава тя земята.

Погледни на хълма на Голгота -
войниците са сплели венец от тръни
и го полагат на главата на един осъден.
Но защо? Какво ли Той е сторил?

Мълчи, а ето, те Го бият...
И в тази тишина
аз сякаш чух гласа Му,
като глас от много води.

"За теб дойдох, да те избавя.
Кръвта Ми никога недей забравя
и трънения венец.
Любовта по-силна от смъртта е.

Всичко търпи, никога не се отказва.
Не се отказвай и ти!
На всеки кажи, че любовта
по-силна от смъртта е.


По Песен на песните 2:8-10

Гласът на Възлюбения ми,
ето, Той иде.
Скача по горите,
играе по хълмовете.

Възлюбеният ми проговаря
и ми казва: "Стани, любима Моя,
и прекрасна Моя, и ела!"

Исус те милва,
грабва те в обятията Си -
далеч от тъгата
потъваш в Небесна реалност,
обгърната от любов,
всичко около теб е красиво.

Не е сън.

Ти виждаш с очите на Истината и Правдата,
спомняш си за Неговата болка,
за короната от тръни...
Как всеки трън и всяка капка кръв от Него
начертаха твоето бъдеще.

Горчивата чаша - докрай изпита...
Молитвата в Гетсиманската градина...
Кръстът...

Тъмнина бе покрила земята от шестия до деветия час.
Болката бе мълчалива и толкова истинска!

Твоето име е написано на дланта Му...
Твоят лик - в сърцето Му...

Злобният поглед на войниците е този на дявола...
И в агонията Си Той промълви:
"Отче, прости им! Те не знаят що правят!"

Той прости на враговете Си,
прости на теб...

Яж от Неговата плът!
Пий от Неговата кръв!
Бъди завинаги Негова!


МОЛБА

Моля Те, святи Боже,
Ти ми покажи
коя за спътница в живота си ми определил Ти -
това е моята молба към Тебе, Татко, сега.

Ти не гледаш на лице,
а пълното с кротост сърце.
Не е важна за Теб красотата -
на един дарил си я в лицето,
на други - в душата.

Аз искам да бъде Твоята воля
и нека тази, за която Те моля
да Те люби първо Тебе, святи Исусе,
да Ти е покорна и смирена,
и аз с радост ще я приема.

Да се отличава от света -
свята да е в думи и дела.
С нея навред за Господа да благовестим,
дом да съградим!
На Тебе, Боже, за другарка се моля.
Да бъде Твоята воля!

28 Декември 2007 г.
гр. Ловеч


Пиши на Венцислав Стоянов!
Други стихове и свидетелства
Главна страница "Павелчо"
Други християнски страници
Изпрати свои стихове!


 
Сайт создан в системе uCoz