| |||
|
|
Частица от Бог в мен
Иводор Ковачев Ади каза, че Божието присъствие започва да се излива силно, а пък вие си тръгвате. А аз си помислих, че Божието присъствие е тук заради вас. И истината е, че ще си тръгне с вас, и че тук ще остане липса на Божието присъствие, но понеже Бог е дошъл заради вас, Той и ще си тръгне с вас. Той не е дошъл заради тази красива зала с алуминиева дограма или поради нещо друго, не. Той е тук заради вас и вие сте скъпоценни за Него Той има желание да остане с вас. Не само да ви докосне като вечер на хваление, не. И Бог не е тук, защото добре проповядваме и добре хвалим и пеем, но Бог е тук, защото е намерил нещо ценно вътре във вас, във вашето сърце, скъпоценност, която Той иска по някакъв начин да почете с присъствието Си. Какво означава, че Бог е тук и е изпълнил събранието? Означава, че Той е отделил, образно казано от времето Си, въпреки че е извън времето, но Той е тук. Място изпълнено с хора в нужди, хора в тежести, обременени хора, които по някакъв начин се сблъскват с пренебрегването от този свят, но Бог е решил (Каква е тази любов?) да се вдигне от Своя трон и да погледне милостиво на събранието на Своите светии. Изобщо няма деноминации в Небето или заглавия, но има светии. Изпълнени с Божията любов и надежда, чакащи Го, изпълнени с това, че Той ще дойде заради тях. Не заради красивите църкви, които са построени, хубавите сгради или хубавите дрехи, които носим, но заради това, че вътре в нас Той е намерил частица от Себе Си. Знаете ли, когато Бог дойде... Колко чудно е това откровение, съвсем непредвидено за тази вечер, но е чудесно. В такава атмосфера се раждат откровения. Не е ли чудно това, че Бог е положил вътре в нас частица от Себе Си? Знаете ли, Той ще се върне за тази частица. Той ще се върне! Защо хората без Бог ще останат не взети? Защото нямат частица от Него. Той няма да разпознае Себе Си в тях. Но когато Той идва със Своето присъствие, вижда всичко. Аз идвам от обяд с една жена – варненска бизнес дама, която гърмяха няколко пъти – Валя Червенкова. Тя ми се обади и говорих с нея, и тя ми казва за своята опитност в небето. Разказа ми за това, как вижда душите в небето, как вижда Господ в небето. Какъв е този Божий поглед? Тя каза, че виждала напред, назад, наляво, надясно, отзад. И аз й казах, че това е като онова същество в Откровение, което виждаше навсякъде. Не зная какво точно Бог е имал предвид, но там е различно. Когато говоря за Божия поглед, си казвам: Какъв е този Божий поглед? Когато Той дойде и обходи цялата земя със Своя поглед ,Той разпознава Себе Си и познай къде? В мен и теб! Не е ли велико! Бог да разпознае Себе Си в мен. Защото Той като дойде тук, на тази земя, ще потърси Себе Си. И Писанието казва, че Той до завист ревнува за Духа, Който е положил в нас. Това какво означава? Духът Му, даден вътре в нас, не е просто така, никаква работа, не е просто така, малко скъпоценна работа, и няма нещо по-скъпоценно било на земята, било на Небето от Неговият Божий Дух, Който обаче, Той е решил да даде дълбоко, вътре в нас. Ти си назован по име, защото е влял сила от Себе Си в теб. Какво правите вие, когато депозирате нещо в някоя банка? Един ден, ако сте мъдри, вие си го търсите, защото не сте безумни и да си кажете: Оставих всичко там, в банката, пък да става каквото ще. Но не, един ден вие си го търсите. Така Бог дойде и депозира Себе Си вътре в нас. Запомнете това, което ви казвам, защото Бог ще дойде и ще потърси депозираното. А ти готов ли си да Го имаш вътре в себе си? Ще си готов ли днес си с Него, а утре без Него? Ще си готов ли, да си се борил докрай? За какво, обаче? За да придобиеш богатствата на тоя свят или да имаш Господа вътре в себе си в по-голяма мяра и по-голяма порция, защото това е, което Той иска – да нараства ежедневно в нас. Да нараства и в един определен момент да не Му е тясно вътре в нас. Да не Му е тясно, но да се разшири и да се разположи. Да завземе, хола, дневната, кухнята, тавана и мазето на сърцето ни и да се настани удобно. Нека да не казваме: Господи, това е Твое, но другото не пипай. Не Господи, Твоята воля за тази част от живота ми, но другата. Моля, ако обичаш, аз имам мнение. Онова, което Бог желае от нас, е да се уголемява и да нараства всеки ден. Знаете ли, че не е опитът във вярата или образованието, не е това, че сме велики служители в нашите собствени очи, а това, че през годините ден след ден ние сме се стремели да придобиваме повече и повече от Него. Някой ще каже: Нали веднъж се изпълних, колко повече? Божието Слово казва всеки ден. Защото Божието присъствие ще е вътре в нас и ще извърши всичко, от което имаме нужда. Никаква човешка мъдрост, знание и сила не може да добави или да отнеме. Божието присъствие, е отговорът и ние искаме и получаваме. От кого? От Бог. И получаваме. Ние очакваме, но от кого? От Него. Много често ние се терзаем: Защо, Господи, не получавам? Защо, Господи? Всеки ден Бог фиксира нашия поглед, и оправя нашия фокус, и Го насочва към Себе Си. И ние всеки ден започваме по-ясно и по-чисто да разпознаваме образа на Бога. Неговият образ не е открит в картини, статуи или да е нарисуван от човешки ръце. Божият образ е открит вътре в нас и като погледна Нели, трябва да го видя. Къде да Го видя Господ? Как да Го позная? Откъде да разбера? Кой е Той? Каква е Неговата сила? Какво Той върши? Онова, което Бог върши чрез нас и в нас, в един определен момент излиза. Но, не, то първо нараства, нивото се вдига с Божието присъствие след всекидневно общение. Онова, което вършим в поклонение и хваление, в четене на Словото, Неговото присъствие нараства и изпълва празният ни съд. И ние живеем за този миг, който ще ви кажа след малко. Един ден това присъствие се разлива и започва да докосва всички около теб. Защото какво е това Божие присъствие и какъв е този малък Господ, който ползва само мен? (О, аз съм в Божието присъствие! Толкова е чудесно!) И никой не знае... На времето, когато падна комунизмът и дойде така наречената демокрация, един брат стана в богослужение на църква, и каза: „Слава на Бога братя и сестри 35 години съм християнин и никой не разбра...” И аз си казах: „Ех, такова свидетелство не бях чувал.” Това е анти-свидетелство. Какво е това присъствие, за което никой не знае? Как така си помазан? Как така Бог те изпълва? Как така Бог ти помага? Това ползва само теб. За разлика от нас, хората, Бог не е егоист. Той иска да се разпръсне и да раздаде щедро. Затова Бог винаги има, защото Той разпръсва и щедро раздава. Няма някой, който да има, колкото моят Бог. Вижте какво искам да ви кажа. Има един заветен миг и едно заветно време, в което Бог започва да разлива Своето ухание, Той започва да разлива Своето присъствие, и докато аз стоя до теб, Той докосва мен. Докато ти стоиш до някой друг, това докосва него. Това е депозитът. Няма нищо напразно в Божието царство. Не си мислете, че Бог депозира Себе Си, защото няма какво да прави. Бог депозира Себе Си с точно определена цел – за да може да се преумножи чрез мен. И така се получава верижна реакция, да се разпростира до друг, и до друг... Знаете ли, че няма за Бога нещо невъзможно и я няма думата „не мога”? Служа на около 120 човека в затвора, които са моята църква – това са моите милиарди, моите вярващи. Те са от затворите в София и Казичене. И аз им обяснявам това, което Бог прави за тях, че не е просто за тях и като излязат, да прокламират свободата, с която Господ ги освободи. Те са свободни! И стана един и каза: „Как не те е срам да говориш! Ние сме тук с 15 годишни присъди и ни казваш, че ние сме свободни?!” Аз млъкнах и си казах: „Как посмях да го кажа?!” Да, но в същия момент стана един друг и каза: „Какво е за тебе, не знам, но аз съм тук и съм свободен! Защото свободата, с която Бог ме освободи и душата, която ми развърза, аз мога да служа с това.” И естествено, това беше най-силният аргумент! Каквото и да бях казал, както и да го бях прочел от Библията, нямаше да е толкова силно, както това свидетелство от един, подобен на тях. Така че, може да си вързан на пръв поглед според всички останали, но ти си най-свободният човек. Може да си затворен според всички останали около теб, но да си най-свободният на света. Защото тази свобода, с която Господ ни освободи, е нещо, което умът на света не може да разбере и не може да схване, понеже светският човек не може да изпита духовните неща. А знаете ли колко затворници има извън затвора? И знаете ли колко пленници има извън инвалидните колички? Знаеш ли колко сакати има, които тичат? Знаеш ли колко глухи има, които чуват? А колко неми хора, които говорят? Колко слепи хора има, които виждат много? Но ние сега виждаме само с тези естествени очи и за нас слепият е сляп и глухият глух, а този, който е в количка не може да ходи и това има много болка. Но Божията гледна точка, и Божиите стандарти, и Божият начин на виждане няма нищо общо с човешките начини на виждане. Нищо общо! Когато съм говорил за пленниците извън затвора, знаете ли колко сержанти и надзиратели са били докосвани от това? Казвал съм, че са вързани тия, които са навън, а вие имате честта тук да бъдете свободни. И после надзирателите ме причакват и искат книжка, Библия или Нов Завет, защото са разбрали, че въпреки това, че пазят затворниците, те са по-затворени от тях. Бог им е дал да го разберат по свръхестествен начин. Вие също трябва да го разберете. Вие трябва да разберете, че според човешките неща на пръв поглед, дори и да ви липсва нещо, вие може да бъдете свободни и да разрушавате делата на лукавия, чрез депозита на Бога вътре във вас. Можеш всеки ден да се изправяш с нова надежда, защото твоята надежда не е в този свят, но в Господа. Радостта, която имам, светът не ми я е дал. Свободата, която имам, светът не ми я е дал, но Бог е Онзи, Който ми е дал вътре в мен един депозит, в който трябва да съм верен и да го опазя. Трябва да съм верен и да нараствам в него. Трябва да съм верен да стоя и да го уголемявам. Всеки ден аз съм предизвикан да живея за себе си или за Бога. И всеки ден ставам с ново решение, отново да живея за Бога. През целия ден аз съм предизвикан да говоря Божиите думи, да живея Божиите дела, и да се удоволствам в Божието присъствие, да отдавам почит на Божията мъдрост, а моята човешка мъдрост да се смирява всеки ден. Това не е веднъж. Всеки ден ти вземаш решение и всеки ден ти трябва да устояваш правдата, която ти е дадена от Бога. Всеки ден ти устояваш святостта, с която си облечен. Всеки ден победата е спечелена, но апостол Павел казва: „Стой в нея!” Какво означава да стоиш в победата? Ами, може да паднеш. Апостол Петър казва: „Прибави на нея!” Прибави това, и това… И прибави, и прибави… На кое? На победата, която Христос даде на кръста. Това е нещо свършено веднъж завинаги. Знаете ли, че не съм същият днес, какъвто съм бил преди 10 години? Това трябва да кажете и вие. Всеки един от вас, който познава Бога, да каже: „Слава на Бога, че сега съм различен. Не съм такъв, какъвто съм бил преди. Но днес придобивам нова надежда.” Независимо от обстоятелствата, аз придобивам нова и нова надежда. В затвора има хора, които несправедливо са осъдени. Хора, които са осъдени за 5 килограма жито, което са взели от нивите. Има хора, които са осъдени с дълги присъди, но по вина на друг човек, защото той е шофьор на камиона, но шефът слага наркотик и той не знае. Поради това този човек получава 16 години, а шефът му си стои на свобода. И знаете ли с какво се борят тези хора? „Аз имам право! Аз не трябва да съм тук.” Борят се с омразата, с това, че не искат да простят на онзи, поради когото са отделени от децата си и то не за 5 дена, не за 5 месеца, не и за 5 години, но за 15 години. Но тези, които познават Бога, намират надежда Него – в Божието присъствие. Така и Ваня Червенкова ми казва, че не може да изрази с думи любовта, която среща и Бог я пита, дали ще прости на тези, които са я простреляли... Един друг случай с така нареченият нарко-бос Киро японеца, който владееше по-голямата част от подземния свят и търговията с наркотици в България. От Колумбия внасяше пратки за десетки милиони евро. Него също го стрелят и той излиза също от тялото си и среща Господ. И Бог му казва: „Последен шанс ти давам. Последен шанс! Върни се и говори това, което виждаш.” Преди няколко месеца този човек, който тотално скъса със старото си минало, хвърли беззаконието вън от себе си и прие водно кръщение. На това водно кръщение са се събрали 500 човека в къщата му. Каква ще да е тази къща, не знам! В момента, когато пасторът го питал определени въпроси за водното кръщение: Вярваш ли в Исус Христос? Да! (Лесно се отговаря понякога на повечето въпроси..) Покая ли се за греховете си? Да. Ами, прощаваш ли на твоите врагове? (Вижте, общи въпроси.) А, да, прощавам на моите врагове. И пасторът го попитал, преди да го потопи: На този, който те простреля, прощаваш ли? Изведнъж – малко мълчание... Обърнал се към пастора и казал: Дай ми 5 минути! Не е така лесно да хвърлиш старото от себе си и да приемеш Божия депозит вътре в себе си. По-скоро, лесно е да го приемеш, а е трудно да ходиш в него. Но Святият Дух ти помага и това решение е всеки ден. И той казал да, че прощава на тези, които са го стреляли. Какво е това християнство, в което просто вярваш с ума си? Като попиташ някой: Вярваш ли в Бог? Ами, мисля, че да. Моля? Вярваш ли в Бога? И като говориш за вяра, не означава: „Ами, харесва ми Христос като личност, много добър човек и добра работа е свършил, харесвам Библията като морални норми на поведение и ще ги живея.” Не, но като те попита някой дали вярваш в Христос, трябва да изкрещим: ДА! Знаеш ли, че истинската любов е там и тя извира и ти не знаеш защо. Някой от вас да е обичал някога? Някой да е бил влюбен? Може да е заради външността, но може и никога да не разбереш защо, понеже любовта извира отвътре. Депозитът на Бога вика обратно към Него и Святият Дух вика обратно към Онзи, Който Го е изпратил. Душата ти, сътворена от Самият Творец иска да се върне обратно и да преживее прегръдката на Бащата. |
|
Аз имам три деца. Знаете ли какво става, когато се връщам у дома? Едното на главата ми, другото на раменете, а третото понеже е мъничко ме държи за крака. Моите деца копнеят, когато татко е у дома, да му се зарадват. Така и душата ти копнее да има общение със Създателя си. Той е Бащата на твоята душа. Това е времето на хваление и поклонение – общуване с Бог.
Затова никой да не смее да посяга на живота си, понеже е в отчаяние. Никой да не смее да отива на място, където да нарушава целостта си и живота вътре в себе си, защото е в отчаяние. Животът, който е вътре в теб не си си го дал ти, но Бог ти го дава и затова не можеш да го отнемаш ти. Затова копнежът на твоята душа е в това общение, където намираш храна, намираш изпълване и израстване. Можеш да намериш изцеление, освобождение. Намираш Бащата. Това, което Бог е депозирал у вас, не го пестете. Искате ли голяма награда на Небето? Нека да не проявяваме излишна скромност. Аз искам всичко онова, което Бог е определил за мен на Небето. Аз си го искам. Аз мога да го изгубя поради несериозност, непостоянство и всичките тия неща. Обаче, аз го искам. И Святият Дух вътре в мен да ме научи как да живея така, че да го имам. Ние сме човеци и тук на земята се радваме на земните награди. О, ако имаме някой, който да ни направи добър подарък, или да извърши нещо добро за нас! Харесваме тези неща. Искаме да живеем на хубаво място. А на Небето е приготвен дом за нас, който няма никакво сравнение с нещо на земята. Затова нека да нараства това вътре във вас. Когато се събудите сутрин, излизайте от леглото с мисълта за мисия, защото докато дишаш, да гледаш да има мисия. Ама, не мога. Едно изказване четох в една книга: „Човекът с мисия, ако няма пари да хване самолета, за да извърши мисията на живота си, хваща влака. Ако няма пари и за влака, се качва в кола. Ако няма кола или не може да кара, се качва на колело. Ако не може да кара колело, ще тръгне пеша в посоката на мисията за живота си. Да, обаче ако не може да ходи? Поне пада в правилната посока... Поне се обръща и пада в правилната посока.” Ето, това е жаждата да угодим на Бога! Сега ние работим и се движим, сега ние вършим делата Господни, но идва един ден, когато се явяваме пред Него и тогава Той препасва престилката и казва: „Добри и верни слуго, искам да ти послужа, защото ти беше верен в Моята нива, в Моето царство, за Моето идване.” И аз благодаря на Бога за това, че мнозина от вас, независимо къде се намират и независимо как се чувстват, имат тая скъпоценна мисия всеки ден – да отправят зов към Небето, да разтварят сърцето си, и да казват: „Ето ме, Господи, и днес аз съм тук. На Твое разположение съм! И днес аз съм готов да демонстрирам Твоята слава.” С това предизвиквам и моите приятели в затвора. Казвам им: „Братя, вие сте скъпоценното Божие творение, и венец, и вие сте безценни, и вие имате мисия, която е дадена точно на вас.” А мнозина от тях са без образование, не работят, подритвани, считани за нищо. Освен, че Бог ви вярва, Той очаква нещо от вас и моля ви, не се пенсионирайте преждевременно! Не, Не... Има млади пенсионери и възрастни тийнейджъри. Пенсията е време за почивка. Нека да оставим това време за Небето. Който сега си е отпочинал, да внимава, защото няма да има почивка на Небето. Но, братя и сестри, който сега се е по-изпотил и се е по изгърбил малко против своята воля и сили, каква почивка само го очаква! Голяма е разликата между отпуската на земята и почивката в Небето. Едната свършва бързо, а другата край няма. Затова, недейте копня за земна почивка. Копнейте за Божията почивка. Има криза за работна ръка в Царството, защото винаги има нужда. Но знаеш ли само какво трябва? Ето ме, готов съм, изпрати ме! Дори и да не можеш да вървиш, сърцето ти говори думи, които устата не могат. Изговори сърцето си пред Бог! Чети от Божието Слово, когато ти се отдаде случай. Протягай се! Ще кажеш: „Ама, аз съм нуждаещ се, как да се протегна?” Точно затова ти ще вземеш по-голяма награда от мене. Може би. Дай, Боже! Ще се радвам. Защото аз мога да се протегна, но понякога не го правя, а ти не можеш и сигурно го правиш много по-често от мен. Затова Божието мерило и теглилки не са като човешките, нито като човешката гледна точка. Божието мислене е различно. Когато се протягаме в нашата неспособност, блажени сме. Когато обичаме Бог във време, когато самите ние не сме обичани, блажени сме. Лесно е да кажеш обичам те, когато ти си обичан. Лесно е да послужиш, когато можеш. Но когато ти е трудно? А в сезон на мрачна сянка? А в ден на трудност и напаст? Бог само Бог на добрите дни ли е? Бог само Бог на благоденствието ли е? Бог само Бог на твоите щастливи мигове ли е? Не е ли Бог винаги Бог? Не е ли сто процента Бог – във всяко време, независимо как се чувстваш? Бог не се променя! Някога изпитвали ли сте радостта на спасението? Някога изпитвали ли сте щастието от това, че сте обичани? Да! А как се чувствате като невяста, която обича? Как се чувства един младоженец, който я обича? Какво е, да се чувстваш обичан? Ето, това е да си близо до Господа и Той да е близо до тебе. Не някой да ти каже, че си обичан, а ти да го преживееш. Не само да го преживееш, но да продължаваш го преживяваш. Амин. Това не е само веднъж, а винаги, постоянно. Насърчавам ви да направите ново, цялостно, истинско предаване и едно ново посвещение на Господа. Наново да се възрадвате, че сте спасени и да преживеете първата любов. Внимавайте, че тя може да бъде изгубена, но бъдете ревностни да я опазите. Какво значение има всичко, ако си изгубил първата любов? Какво значение има цялото богатство на тоя свят, ако си изгубил близостта си с Господа? Може да проповядваш много добре и да пееш превъзходно, може да си молител, но да усещаш празнота в себе си. Защо? Трябва сам да разбереш. И отново да се върнеш там, където си го изгубил. Кое? Това общение, за което говорихме. Ние можем да вършим много неща, но без общението си със Святия Дух, сме нищо. Затова често се заблуждаваме и се изкушаваме, понеже искаме да сме активни за сметка на това изпълване с Духа и общение, което ни дава удовлетворение. И ние търсим удовлетворение на друго място, а то е само близо до Бога – при Неговите нозе. Затова ви предизвиквам: Всичко може да изгубите, но дръжте общението, а в това общение става познаването. По никакъв друг начин не можете да познаете Бог. По никакъв друг начин! Аз мога да ви отделя много време и да ви говоря за Бог и нищо няма да разберете и вероятно и аз, но пет секунди в Божието присъствие, нямат сравнение. В един момент от пет секунди в Него, ти Го познаваш повече, отколкото си знаел за Него, учейки пет години в живота си. Едно е да знаеш, а друго е – да познаваш. На неразумните девици Исус каза, че не ги познава, не че не знае за тях. „Не ви познавам.” Аз мога да те познавам само, ако общувам с теб. Инак, мога да зная за теб, че ти вършиш добра работа, и да зная всичко за личността ти, но ако съм всеки ден с теб и общуваме, аз те опознавам. Ето, това е ключът на познаването: Ежедневно общение! Съвременните християни са свикнали да вършат много, но малко да остават в присъствието на Бог. Те са много активни, но малко да общуват с Бог. Затова трябва да им се прочете посланието към Лаодикийската църква: „Мислите си, че знаете, но все още не знаете. Помажете очите си, за да виждате. Мислите си, че сте богати, но сте бедни, голи и боси.” Не искам това послание да се отнася до мен. Не искам да се отнася до вас. Но вие да сте хората, които решавате и общувате с Бог, и да Го обичате. Изпълнени сте и нека Божият депозит да нараства вътре във вас, и да прелива. Чашата ви да се прелива! Ето, това е истинското помазание – чашата ви да се прелива. „Изпълнил си рогът ми с изобилие.” Нека да го кажем заедно с псалмиста: „Изпълнил си моя рог с изобилие. Чашата ми се прелива.” Близо до Теб съм и се радвам на това общение. Обичам Твоето присъствие повече от живота си. Дръж ме близо до Теб, в името на Исус Христос! Господи, благодаря Ти за цялото събрание и за чудесната атмосфера на Святия Дух. Благодаря Ти, Господи, че тази вечер имаме чудесната привилегия, да сме близо до Теб, и да се докоснем до Твоето присъствие. Отново да Те познаем такъв, какъвто Си. В името на Исус Христос, предавам всеки един човек в Твоята ръка. Нека силата на Святия Дух да освобождава, да насърчава и да благославя! Нека Святият Дух да извърши Божието освобождение – свобода в душите и умовете, свобода в телата. Нека всеки един да приеме слава върху слава и сила върху сила. Ние сме тотално зависими от Теб и тотално нуждаещи се от Теб. Всеки ден да се умиваме в Твоето присъствие и желая, Господи, да сме близо до нозете Ти. Всеки ден се радвам, като отивам в дома Господен, когато ще срещна лицето Ти. Всеки ден се радвам, защото съм изкупен и се радвам, защото Ти Си ме направил повече от победител. Благодаря Ти, че чрез свидетелството ми много хора могат да видят Теб. Помогни ми да бъда верен в тази инвестиция, която си вложил вътре в нас. Ние да бъдем верни. Никога да не казваме за себе си, че не можем повече и да не се отказваме от това, а да бягаме в правилната посока, или да падаме в правилната посока, и да гледаме в правилната посока, и никога да не се отказваме. Помогни ни, Господи, да сме верни до край за венеца, който ще видим, и ще ни сложиш на главата. Помогни ни да сме верни за този венец. Помогни ни да сме верни и да чуем тези думи: „Добри и верни слуго, влез в радостта Ми.” Сложи ръка на сърцето си и кажи с пълната вяра на душата и сърцето си: „Господи, ето това съм аз. Предавам всичко на Теб – в Твоята ръка. Ето това, което съм, употреби ме, използвай мен; изпрати мен; дай ми сила да продължа, да стигна до края и да извървя пътя; попрището да свърша и да получа накрая венеца на правда и истина. Моля Те, Господи, помогни ми така да живея, че един ден да чуя думите: „Добри и верни слуго, влез в радостта на Господаря си.” И това, което се моля е, аз да съм слугата, на който говориш тези думи. В името на Исус, изпълни ме със Святия Дух и разчупи оковите в живота ми, бремето и затвора, нека бъдат изгонени; тъмнината да бъде разпръсната. Нека животът ми да е изцяло посветен, в Твоята ръка, в името на Исус Христос. Амин! Август, 2006 Банкя |
| Пиши на Иводор Ковачев |
| Мисия "Спасение" |
| Други проповеди, свидетелства и откровения |
| Главна страница |
| Изпрати свое свидетелство! |
Сайт создан в системе uCoz