Споделя Иван Иванов, Стара Загора  


Из личната кореспонденция на Иван Иванов

Какво да ти кажа за мене? Нали казах във форума, че баща ми почина, преди това се бяха развели с майка ми. Сега живея с дядо, баба и сестра ми. Майка ми замина преди няколко месеца за Англия - хем да работи, но главно отиде да види какво може да направи английската медицина за мен. Естествено, аз не уповавам на лекарите! Помниш ли какво стана с Аса в Стария Завет?

Значи, след 7-ми клас влязох в Икономическия в Стара Загора, изкарах 8-ми клас и преди да завърша 9-ти, ми се случи това изпитание. Бог така нареди нещата, че директора излезе свестен човек (той претърпял някаква болест като малък и му се наложило да отсъства от у-ще) и всъщност имам диплома за икономист-счетоводител, но нищо не панимая от счетоводство и разни външни и вътрешни търговии.

За 2 години претърпях 9 операции и всичко мина благополучно. Това е много сложно място, което се намира между малкия и междинния мозък, а като порасне, туморът започва да притиска мозъчния ствол, нарича се порто церебрален ъгъл, но за медицински работи не ми се приказва. Когато бях в пети клас, веднъж се съгласих да отида на молитвена група с майка ми. Обаче толкова ми се видя безинтересно, че като започнаха да се молят, си викам: "Кога ще свърши тая лудница?" Направо ме хванаха карастанчовите, но като си тръгвах, една сестра ми каза: "Мойто момче, ти пак ще се върнеш". И когато бях в края на девети клас (бях хукнал много по света и ми хареса), една сестра казала на майка ми, че Бог й казал, че ще ме приведе в кошарата Си. А аз викам: “Какви са тия кошари? Какво е това чудо?” Но така стана, че влезнах в болница и си казах: "Лелее, колко много болни хора има!"

На една сестра в Раднево, пък Бог казал, че ще претърпя много операции, но ще се оправя. Друга сестра в Стара Загора, която няма нищо общо с тази от Раднево каза, че през големи изпитания ще мина, но победа ще има. При баща ми тия тумори се бяха разраснали, притиснаха му зрителния нерв /слуховите бяха срязани при операциите/ и си загуби зрението, слуха и движенията на крайниците. А аз бях толкова страхлив, че от една операция на апандисит изпитвах ужас и като ми казаха, че трябва да ми се отваря черепа, направо не можах да повярвам, че се случва на мене, бях сигурен, че ще стана като баща си и животът ми е свършил, минаха няколко дни докато се свестя и нито ядох, нито ми се пиеше вода.

В същото това време, преди няколко месеца една сестра на 84 години давала пост за баща ми, тогава Бог й казал: "Не се моли за бащата - той вече си отива, но се моли за сина - той ще се оправи". Повярвах през април 1998 г. Един брат, който е много силен в Господа, както си лежал на леглото и чул глас: "По телефона сега ще ти се обадят - да отидеш да благовестваш на Иван, почвата в неговото сърце е готова." Той се почудил кой ли ще е този Иванчо. Баба ми, която също е вярваща, го извикала по телефона, той дойде у нас и приех Исус за свой Спасител.

След 1-та операция всичко мина добре и много се зарадвах, но един месец по-късно при втората операция започна много силно да ме боли главата, направиха ми 3 лумбални пункции и ми олекна. На 13-я ден се върнах в Стара Загора. На следващия ден, като ме заболя пак главата, бре, какво ще правим сега? Професора, който ме оперира - в отпуска. А толкова ме болеше главата! Минаха 2-3 дни, всеки ден болката се увеличаваше, накрая припаднах в безсъзнание. Откарали са ме в ОРБ Ст. Загора. Там ме лекуваха 2 дена, но болките продължаваха.

Тогава Бог казал на същия брат, който дойде, за да приема Исус: "Иван да го вземате и - в София, защото ако остане още 1 ден, си отива!" Закараха ме в София. Там се установи че имам хидроцефалия и менингит. В продължение на два месеца ме лекуваха - не съм спал от болки, всичко каквото хапна го повръщам и се наложи да ме хранят с глюкоза, направиха ми 50 лумбални пункции /ако не си запозната какво е - ами, вкарват ти една игла в гръбнака, на лумбалните прешлени, т. е. в кръста/. Накрая казаха, че трябвало да се дадат 1500$ за клапа, но Бог така нареди нещата, че ми поставиха шънт без да даваме и стотинка. Обаче, накрая станах много зле - изгубих си зрението, слуха и се парализирах от кръста надолу. Благодаря на Бога - всичко се оправи - и лекарите се чудиха как не съм умрял.

И така, изкарах за 2 години 9 операции, а след година и половина още 2. През този период ми излезе тумор на шийните прешлени, до гръбначномозъчните коренчета и започнаха да ми се схващат ръцете. Накрая силата в ръцете ми толкова намаля, че нямах сила едно здрасти да направя. Ексцизираха тумора на 2 пъти и пак благодаря на Бог - и това се оправи. И така, нямам никакви приятели, образование, не мога да отида до магазина да купя хляб; всичко изглежда безнадеждно от човешките очи, но за Бог...

През това време Бог казал на някаква възрастна сестра на 85 години (преди 3 години) да се моли за мене. Тя не ходи на църква и много рядко някой я посещава. Преди 2 седмици отидохме с такси при нея, защото много искаше да ме види и Бог чрез нея каза, че ще ме изцели. А аз все съм си викал преди: "Господи, ще ме изцериш, ама младостта ми отиде" и Той каза чрез нея, че ще ми въстанови годините на младостта. И още като ме видя, баба Софка вика: "Боже, благодаря Ти, че ми доведе моя Ванко да го видя! Благодаря Ти, че ми даде живот да видя моето момче, за което се моля!" Една друга сестра пък, която е вярваща от 40 години и преди това е била председател на окръжния комитет в Стара Загора, дойде да се моли за мен и още като ме видя, вика: "Чедо, на сърцето си ми!" Нея Бог я изцелява от саркома и при една от операциите лекарите изрязват мускул на ръката. Изписали я като безнадежден случай, давали й най-много 3-4 месеца живот. Исус я изцерява и й дава нов мускул, явява се и й слага някакво печатче на гърба (баба ми Го е виждала и вика, че такава красота никъде не е виждала).

Сестра Стоянка с мъжа й - дядо Карушко, са били голяма сила. По всичките села и градове ги е пращал Бог в България, само в няколко (3-4) града не са ходили. Стоят и се молят, а Святият Дух им дава адреса или телефонен номер на човека, който има нужда от молитва. Много хора са били изцерени чрез нея, няколко жени са прогледнали и още много истории ми е разправяла. Ама, по-нататък ще ти разправям - ако искаш, разбира се. Сега съм на 20 години и вярвам в своето изцеление. Всъщност, ще ти кажа още една история. Една сестра се молила за мене така: "Господи, изцери го от рака!", но Бог казал на един брат, че моето не е рак и тази сестра се моли грешно /аз всъщност знам, че не е рак/.

Мечтата ми беше да стана автомонтьор. Дядо ми има фирма за дизелово-горивна апаратура и още от малък съм запознат с тия работи. Прадядо ми пък е бил голяма работа в техниката, друг път ще ти разправям негови истории. Това много ме насърчаваше - то е песен, но не й знам мелодията:

Душо в скърби окръжена, ти на Бога се предай!
В скърбите си ти блажена, сал на Него уповай!
О, недей се ти съмнява в Словото Му никога!
О, недей се ти отчайва! Вярвай, вярвай всякога!
Не допускай да прегъва волята ти сатана,
той не може да успява, щом проблесне светлина.
Потърпи още малко време, както сам Христос търпя,
Той победата да вземе, да сломи врага успя.
След скръбта ще дойде радост, след страдание - покой,
Бог ще те приеме с милост и ще те нарича Свой.

Много съм бил нападан, най-вече от братя и сестри. Веднъж с голямо усилие отидох на църква и залитнах, щях да падна върху едни деца, но Господ овладя положението. Една сестра на входа на църквата ме срещна и ми каза: "Момче, ти като не си добре, защо не си стоиш в къщи?" Свидетелствах в църквата, че бях сляп, но зрението се възстанови, бях глух, но слухът се възстанови, бях на инвалидна количка /само за 2-3 дена, СЛАВА НА НАШИЯ БОГ И БАЩА НА ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС, СЛАВНИЯ ОТЕЦ!/. След службата един брат ме пресрещна и каза: "Какво ни занимаваш с твоите проблеми? Не виждаш ли, че ще сломиш вярата на хората?!" Аз всъщност си дадох сметка чий е този глас в действителност.

Казвали са ми: "Ти не си чел Библията, а пък защо я използваш, че да даваш примери от нея? Ти богохулстваш" /преди няколко години, като повярвах/. Но да ти кажа, открих, че хората ме нападат, защото не Исус е в тях, а някой друг. Те мразят като видят някой пό от скоро във вярата и да си служи с меча на Духа, защото те си служат с него, но не разбират как да си служат. Казано е: "Вземете меча на Духа", а не: "Бог ще ви сложи в ръцете меча на Духа".

Никога не съм чул глас от Господа, но ми е говорил от Словото Си. И на много други хора е говорил Бог за мен. Аз се чудя понякога как мога да имам някакво съмнение. Веднъж Бог говори чрез една сестра и ме назова по име: "Иване, Иване, Аз ще прославя името Си чрез тебе..." /не помня всичко/. Веднъж Бог ми откри нещо за мъжа на една сестра, който беше страшен атеист в пълния смисъл на думата. Казах: "Господи, разори почвата в неговото сърце! Направи го по-меко!" Казах на сестрата да се моли много за него, но тя прие думите ми като нещо, което аз съм си измислил. Не искаше да приеме, че Бог ми е говорил. След една седмица сестрата се обади и каза, че мъжът й го ударил инсулт и е в болницата на системи, помоли ме да се моля за него. Този човек, както бил на легло, скочил като див козел, лицето му било изкривено, но и то се оправило. Сега изобщо не му личи, че е претърпял инсулт и е много смирен. Като се моля за него, го наричам вече брат Стоян и съм уверен в нашия СКЪП ИСУС - СЛАВА ДА БЪДЕ НА ИМЕТО МУ ЗАВИНАГИ!!!

Смъртта всеки ден хлопа на вратата ми, но моят Приятел, който е всичко за мене, е с мене. АЛЕЛУЯ! Ако си забелязала, са ми много прости изказванията, но си казвам това което извира от сърцето ми. Чисто и без допълнителна обработка - какво ще си помислиш ти /и хората/ от моите думи? Ако все още изявяваш желание да си пишеш с едно нищожество, погледнато от човешките очи, но от Божиите - аз съм син на Бога! Аз съм силен в Господа! АЛЕЛУЯ!!! БОГ да те благослови изобилно от всичко, каквото имаш нужда!

Когато, бях във 2-ри клас /не бях приел Господ Исус/, се молех на Бог да ми подари колело "ВМХ"- получих го, но щом получих, това което исках, Господ стана на едно от последните места. Когато родителите ми се развеждаха, бях на 8 години /това беше ужасно преживяване за мен по онова време/, баща ми отиде да живее другаде. Така ми беше мъчно, че плаках пред Бога много пъти и се молих баща ми да УМРЕ. След това, когато кандидатствах след 7-ми клас, казах: "Господи, ако влезна в Икономическия, отивам на църква". Изглеждаше невъзможно според моите оценки. При първото класиране не ме приеха, но при второто някакво момче се отказало и ме поставиха на негово място. Толкова бях радостен, но уви - пак не изпълних обещанието си.

Стана така, че на баща ми се откриха доброкачествени тумори на мозъка. Той щом разбрал, се опитал да се самоубие с колата, като катастрофира умишлено, но въпреки че няколко пъти се преобърнал, се отървал с незначителни драскотини. Когато при една операция му срязаха слуховия нерв и оглуша, пак се опита да се самоубие. Искал да се хвърли от етажа на интензивното отделение, но в последния момент, когато единият му крак бил във въздуха, сестрата го хванала. После събирал всички хапчета, които му давали и на един път изпил цяла шепа, като се надявал да умре. Гълтал пирони, от което се наложи да го оперират от панкреас. Бъркал с жици в контакта, за да го убие тока, но въпреки всичко остана жив. Изгуби се зрението и се парализира, последва след няколко месеца смърт. И да ти кажа направо, като го гледах как се мъчи, малко е да се каже, че сърцето ми се раздираше. Всичко това е било, като десерт в сравнение с това, което ме очаква.

Три млади момичета на по двайсетина години умряха пред очите ми. На едно хубаво, високо момче (на 20 години), което се хвърляло за кръста на Богоявление, му пробиха гърдите и му вкараха една тръба в белите дробове, за да може да диша. След няколко дена и той си отиде. И още ужасяващи неща съм видял, но не ми се говори за тях. Тогава си викам: "Какво съм бил недоволен, като съм имал здраве? Защо не приех Исус по-рано? Лелее-е, за какви глупости съм се ядосвал?!" Вече исках не да съм алчен за богатство, ами да имам пари колкото да задоволявам материалните си нужди, но Бог уби това в мене. Тогава исках поне да живея, но мизерно. И това не беше угодно на Бога и го уби. Тогава викам: "Господи, в Твоите ръце се оставям, ама, нали, ако имам деца, ще се грижа за тях, ще обичам жена си, трябва да се грижа за семейството..." Бог и това уби и разбрах, че Той даде най-ценното от Себе Си - Своя Единороден Син - и иска най-доброто от нас.

Ами, викам: "Господи, ако намразя живота си, жена си и децата си, нали искаш да ги обичам?!" Тогава си дадох сметка, че като "считам всичко за измет, стига Христа да придобия" и Той живее чрез мен, как няма да обича хората? Та, Той умря за тях! Бог изгради нещо непоклатимо в мене, но през много страдания преминах... Понякога си мисля: "Гледай с кого мога да общувам, с Владетеля и Господаря на цялата вселена". Това, че съм претърпял мъчнотии, не означава, че Бог ще ме съжали повече от един гей! Той толкова много обича Своето творение. О, колко е прекрасен нашият Господ! Не мога да ти опиша какво ще чувствам, когато седна на сватбената вечеря, на една маса с Авраам, Мойсей, Давид, Павел, Йоан, когато видя цялото Откровение на о-в Патмос... Най-много се удивих от образа на Исус. Да бъдем като Него! Това е славна мисъл, която нашата вяра и надежда ще превърнат в реалност. Ела, любими мой Исусе!


Благодаря на Бога, не съм гледал телевизия от месеци. Мисля, че Той ме води да умра за себе си и да живея само за Него. Всеки ден смъртта хлопа на вратата ми и дяволът ми напомня, че това може да е последната глътка въздух, последният удар на сърцето ми, но той няма думата. Много християни днес казват, че обичат Исус, но май повече обичат децата и близките си... Аз имам бреме. Бреме за моето поколение. Вероятно и ти имаш такова бреме. Не знам. Аз виждам много християни днес - млади и стари, които нямат никакво бреме за това поколение, камо ли за следващото. Виждам маса хора, които живеят ден за ден живота си "на вяра" и ОМАЯНИ от грижата за оцеляване, не могат да преживеят болката и бремето на Небесния Отец за това поколение.

Виждам църквата, закотвила се здраво в познатите води. Тук там, от време на време пламва някой и друг пламък на евангелизационно съживление и ние веднага му слагаме етикета ГОЛЯМОТО НЕЩО, когато всъщност Бог иска не само да ни посети, а да се НАСТАНИ в нашите семейства, църкви, градове. Да стане Силния в нашия живот и Силния в нашите градове. Църквата трябва да бъде предизвикана да вдигне тежките вериги на котвите на традиционализма и да мине отвъд посланието за спасение и благословение. Днес много църкви са изградени на принципа търсене-снабдяване. Например: "Живота е борба и ние ще ти дадем принципите от Словото как да се бориш успешно с Божията помощ" или: "Исус дойде, за да имаме изобилен живот и ние ще ти дадем принципите от Божието слово как да го постигнеш." НЕ! Ние трябва да минем отвъд този принцип!

Време е да започнем да изграждаме нещо повече от просто "приятни" или "модерни" и "готини" църкви, или пък "оазиси на любовта". Трябва да започнем да издигаме поколение от християни, които мислят за нещо повече от просто своята борба с живота. Това, което дълго време сме наричали "живот на вяра" не е било нищо повече от поучение, как да успеем с Божиите принципи в борбите на живота. И наистина животът е борба. Не е лесно да живееш осветен живот в този свят, доминиран от духа на света. Не е лесно да бъдеш отговорен съпруг, съпруга, баща или майка, да имаш семейство. Не е лесно да си посветен член на църква.

За повечето хора в църквата не е лесно да открият съдбата си в Царството и да си намерят мястото в църквата. Разбирам това. Но не мога да се примиря с този "сервизен" манталитет, който изгражда "църкви на неделната служба", които са нещо като духовни сервизи, чиято най-висша цел е да те "нахранят" и утешат и да ти вдъхнат сила за новата седмица. И ето те пак в понеделник на пътя на живота, кретащ някак си на път към Небето. Не, мерси! Това не е християнството, което виждам в "Деяния на апостолите".

Битката на голяма част от християните от поколението на движението на вяра например за дълго време се е заключавала просто в това да се борят успешно в живота с Божиите принципи и Слово. И докато това е добро и похвално нещо и истина, отнасяща се за всички християни, аз вярвам, че от Небето идва едно ново послание до църквата днес - посланието на АПОСТОЛСКОТО ХРИСТИЯНСТВО. То е тази форма на чисто християнство, която даваше силата на хиляди от тях да изгарят на Римските клади и да издържат гонения. Ясно послание и откровение за Голгота. Ясно разбиране на Божиите цели на земята. Пълно отделяне и освобождение от Вавилонската система - духът на света. Ходене в свръхестественото.

Нелицемерна любов, а не интриги, религиозни състезания и политики. Небето и земята, движещи се в хармония и единство на стратегиите. Божията слава, ОБИТАВАЩА в църквата, а не периодически посещаваща. О, Боже искам да видя това в моето поколение! Понеже тук на земята се води една борба, която е по-голяма от просто борбата с живота. Това е борбата на Божието царство с царството на тъмнината. Църквата трябва да се събуди за реалността на духовния свят. Събуждане и отваряне на очи, които ще променят тотално начина ни на живот, мислене и действия. Църква, която се надига в Духа и връзва силния над града. Църква, която променя духовните климати на цели градове и региони. Това е картината, която виждаме в книгата "Деяния на апостолите". Ефесяни 6:12 - “Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.”

Първата книга, която прочетох, когато приех Исус, беше "Добро утро, Святи Душе". Такива книги ми харесват, които да ме грабнат и да са нелицемерни. На едно място Бени Хин казва, че като чул за дъщерята на някакъв евангелизатор, ушите му щръкнали, тъй като бил неженен. Много християнски писатели ще кажат: "Как ще напишем такова нещо? Какво ще си помислят хората?"... Изпратих писмо на Бени Хин на prayer@bennyhinn.com с моята молитвена нужда, но Бог знае! Като започне да пее: “Алелуя, Алелуя, Алелуя, Алелуя... А-а-а-але-елу-уя... Отворете вашите сърца и Му позволете да ви докосне!... Вижте Го, вижте Го, стоящ от дясно на Отца! Той протяга Своята ръка. Позволете Му да ви докосне!” Сълзи са се стичали по бузите ми като съм гледал негови касети.

Книгата му "Добро утро, Святи Душе" много дълбоко ме докосна най-вече, защото неговата история е долу-горе като моята, има общи неща. Започва така: “Беше три дни преди Коледа 1973 г. Слънцето все още изгряваше в студеното, мъгливо утро в Торонто. Изведнъж Той беше там. Святият Дух влезе в моята стая. Той беше толкова реален за мен онази сутрин, колкото е за вас книгата, която държите в ръката си. В следващите осем часа имах невероятно приключение със Святия Дух. Това промени хода на моя живот. Сълзи на учудване и радост се стичаха по бузите ми, когато отварях Писанията и Той ми даваше отговор на моите въпроси. Имах чувството, че моята стая е вдигната в областта на Небето. Исках да остана там завинаги.

Точно бях навършил 21 години и това посещение беше най-добрият подарък за рожден ден или за Коледа, който някога съм получавал. Долу, в хола бяха майка ми и баща ми. Те може би никога нямаше да разберат какво се случваше с техния Бени. Всъщност, ако те знаеха какво преживявам, това щеше да бъде точката на разделяне на семейството, което вече беше стигнало до ръба на разпадането. В продължение на почти две години - от деня, в който дадох живота си на Исус, почти нямаше комуникация между моите родители и мен. Беше ужасно. Като син на емигрантско семейство от Израел, аз унижавах моето семейство, като нарушавах традицията. Нищо друго от моя живот не е било толкова опустошително. Както и да е, моята стая беше изпълнена с чиста радост. Да, тя беше неизказана. Да, тя беше пълна със слава! Ако бяхте ми казали преди 48 часа какво щеше да ми се случи, аз щях да кажа: "По никакъв начин!" Но от този момент, Святият Дух стана жив в моя живот. Той не беше вече далечната "Трета Личност" на Троицата. Той беше реален. Имаше Личност. И сега искам да Го споделя с Вас.

Приятелю, ако искаш да започнеш лично взаимоотношение със Святия Дух, което превъзхожда всичко, което някога си сънувал, чети нататък. Ако не, нека да ти препоръчам да затвориш кориците на тази книга завинаги. Точно така. Затвори книгата! Защото това, което ще споделя, ще промени твоя духовен живот. Изведнъж то ще се случи. Може да бъде докато четеш. Или може би докато се молиш. Или може би докато караш към работа. Святият Дух ще отговори на твоята покана. Той ще стане твоят най-близък Приятел, твоят Водач, твоят Утешител, твой Приятел за цял живот. И когато се срещнем, ти ще кажеш: "Бени! Нека да ти кажа какво Духът прави оттогава в моя живот!"...

Разказва как бил в църквата на Кетрин Кулман... Как баща му му се карал за това, че е християнин... Как е повярвал... Как като отишъл за пръв път в протестантска църква, братята и сестрите му се сторили "група от бълбукащи фанатици"... Той е заеквал и е бил изолиран от общение с приятели... Веднъж баща му казал: "От всичките ми деца, само от тебе няма да излезе човек"... Бог го изцерява от заекването чак, когато застанал зад амвона. Той си викал: "Ами, Господи, аз заеквам! Как ще проповядвам, какво ще кажа, когато застана зад амвона?!"...

Разказва за Святия Дух, Неговите чувства, характер, как е представен в Библията и т. н. Накрая книгата завършва така: “Точно както Святият Дух беше докоснал моя живот и беше довел моите родители до Христос, Той иска да направи същото за вас. Най-голямата работа на Духа не е да ви доведе до някакъв Небесен екстаз на земята. Това може да се случи, но Неговата цел е да обвини за грях и да доведе хора до Исус. Докато сте чели тази книга, може би сте си казали: "Това е точно за мен! Искам да имам това вълнуващо лично взаимоотношение със Святия Дух!" Но готови ли сте за него? Това, което се случи с мен в нощта, когато Духът влезе в моята спалня, не бяха първите стъпки. То започна много по-рано.

Вие трябва да сложите първите неща на първо място и да докоснете всяко стъпало от вашата духовна стълба. Аз стигнах до заключението, че съм абсолютно зависим от Святия Дух. Той е всичко, което имам. Той е всичко, което ти имаш. Исус Го обеща и Бог Го изпрати, така че ти да можеш да имаш знания, сила, общение и приятелство. Той ще те помаже, ще ти помогне, когато всички са те оставили, ще вдъхне в теб надежда, ще те утеши, ще ти даде почивка, ще те води и направлява, ще ти помага да се молиш и още толкова много неща. Той чака да започне взаимоотношения с теб, които ще променят твоя живот завинаги. Но от теб зависи да приемеш поканата. Когато слънцето изгрее утре, Той ще копнее да те чуе да казваш: “Добро утро, Святи Душе!”

Когато за пръв път гледах филма "Исус по Лука" и още в началото, като чух музиката и как казват: "Защото Бог толкова възлюби света, че даде своя единороден Син", в очите ми напираха сълзи, но се сдържах да не се разрева. Тогава бях в 5-ти клас, бяха събрани братя, сестри, имаше и един невярващ /съпруг на една сестра/. И той, както си бяхме събрани вярващи хора, се разрева и почна да псува Пилат, псуваше и пироните, с които приковаха Исус. Преди няколко месеца или година, ми направи впечатление, че е допусната грешка във филма. Накрая, като е свършил филма дават Исус и Той казва: "Ето стоя на вратата и хлопам, който чуе гласа Ми..." И на пръв поглед - добре, чука на вратата на грешниците да познаят гласа Му и да се обърнат. Обаче това не е призив към грешници, а към вярващи, към Лаодокийската църква. И си викам: "Мале-е-е, милост, Исусе!"

Искам да ти напиша нещо за Джонатан Гуофорт /1859-1936/. Той е бил мисионер в Китай с д-р Хъдсън Тейлър. Умира детето му, гонили са го заради благовестието, съсичали са го с меч и са го откарали целия в кръв, но въпреки това не се отказва от призива, който Бог му е дал. Друг негов брат пише за него в книгата: "Срещата ни с д-р Гуофорт е още от дните на общение и благословение чрез присъствието и силата на Святия Дух. Той живееше в присъствието на Духа така, че никаква сила на Земята не можеше да поклати неговата увереност. В събранията приличаше на човек, проправящ пътя за мощния локомотив, който чакаше свободен път и нямаше да дойде, докато пътят не беше свободен. Беше сигурен в Духа така, както вярваше, че слънцето ще изгрее утре и също толкова сигурен, че само облаците на греха можеха да помрачат славата Му." Друг казва: "Той бе човек опиянен от Бога, напълно предаден и посветен. Над всичко, той бе скромен. Бе кръстен със Святия Дух и с огън. Бе изпълнен с Духа, защото се бе изпразнил от собственото си "аз" - затова имаше сила, която убеждаваше човека. Знаеше какво е да се молиш с молитва на вяра в Бога. Любовта на тези, на които проповядваше ми се стори опасно близка до поклонение. Той обичаше и много бе обичан."

Знаеш ли какво си мислех тези дни: като ме изцели Бог си викам - най-малкото, което мога да направя е да обиколя цяла България и да свидетелствам за моето изцеление. Даже понякога си представям, че проповядвам. Веднъж като се молихме с една сестра, Бог й даде видение. Едно момче вървяло между някаква навалица от хиляди хора /множества/. Както вървяло и изведнъж изчезнало. След известно време се появило и започнало да се изкачва по някаква стълбица и всички хора обърнали лица към него. През цялото време имало над него нещо като локва или ореол /забравих как точно го обясни/. Накъдето и да отиде, това нещо все с него се движело. Бог й дал да разбере, че това момче съм аз, а това нещо, което е с мен е Святият Дух.

Друга пък сестра каза, че Бог й казал, че ще бъда стълб на три семейства. Аз съм готов пеша да ходя, да спя по улиците, на всичко съм готов да изпълни Бог целта Си с моя живот. Не искам нищо да правя по човешки - даже, когато свидетелстваме за Исус и даже хората да приемат - от това няма да има полза - къщата ни ще се срути в оня ден и ние самите ще бъдем избавени, но "животоспасявайки се". Целият живот представлява чисто и просто едно преживяване, ако не сме съдове за почтена употреба и Бог не изпълни целта Си с нашия живот. "Очите на Господ се обръщат насам-натам из целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на ония, чиито сърца са съвършено разположени към него!" - ІІ Лет. 16:9 Това е Божие желание и воля - сърцата ни да са съвършено разположени към Него, но то е и една абсолютна необходимост за нас самите, щом искаме да видим Неговото водителство, помощ и т. н.

Не може сърцата ни да са половинчати: едновременно да се предадем на Божието водителство и да се вслушваме в нашите мисли, лични интереси или проблеми. Ако се посветим изцяло на Бог, Той ще поеме отговорността за нашият живот. Но ако не посветим всичко под мощта на Неговата Свята Ръка, то не ще можем да вкусим В ПЪЛНОТА водителството на Святия Дух и все едно "от умрял, писмо да чакаме". Божиите очи оглеждат цялата земя. Дали ще спрат върху нас? Ще каже ли за нас Бог: "Ето, намерих хора, чиито сърца са изцяло посветени на Мен. Тях ще използвам. Те ще бъдат инструмент в Моята ръка за осъществяването на целите Ми!"...


Дано Бог да събуди християните, които са дали сърцата си на Него "в реалност", за да може да се изяви чрез тях като мощен Бог! Амин. Виж какво ми откри Бог преди няколко месеца. Значи, четях книгата Йов и стигнах до: "Бог чудно гърми с гласа Си и върши неща, които не можем да разберем!" Веднага се сетих какво каза чрез една сестра за мен: "На правилното време Аз ще го изцеля, а в момента гърмя с гласа Си върху него." Тогава се замислих какво е това Бог да гърми с гласа Си? Когато през лятото имаше буря и изгърмя, баба ми се стресна и извика: "О-ох, лелее!". Този гръм в сравнение с най-силните гърмежи, които стават на земята, сигурно е бил четири пъти по-малък, или с по-нисък шум. Обаче бурите, които стават на Юпитер са просто опустошителни. Една гръмотевица е към 800 пъти по-силна и от най-силната на земята. Една такава гръмотевица има силата на колкото поне 10-20 атомни бомби. Представи си какво нещо е!

По-нататък стиха /след гърма/ продължава "и върши неща, които ние не можем да разберем". Не можах тогава да си дам отговор какво е да гърми Бог с гласа Си... Много често си правех майтап и викам: "Бабо Пенче, можеш ли да гърмиш с гласа си?!" Защото по-нататък в Йов Бог го пита: "Или можеш ли да гърмиш с гласа си като Мене?" Докато един ден гледам в стиха, че Бог гърми с гласа Си, обаче чудно. И си викам: "Че как един гръм може да е чуден? Баба ми се стресна, а пък да не говорим за гърмовете на Юпитер..." И разбрах, че все едно да отидеш на едно гробище и да кажеш: "Е-е-е, какъв чуден гроб!" Но защо Бог допуска Неговите деца да страдат?! Пише, че не можем да разберем. Може да изглежда така, сякаш е за наше зло, че е опустошително в нашия живот. Но е чудно хубаво, или прекрасен инструмент във Всемогъщите Му ръце. Само си представи: можеш ли пеш да извървиш земята, без да се измориш?! Ами, Юпитер е 1000 пъти по-голям по размер в сравнение със Земята. Ами повечето от звездите, които се виждат на небето са от други галактики, които са на разстояние милиарди светлинни години и са около милион пъти по-големи от цялата наша слънчева система, от Млечния път; ами разстоянията между тях - цифра, която не е известна на човечеството.

И всичко това в Библията пише, че Бог го измерва с педята си. И един такъв Цар на царете и Господ на господарите умря за мен и за теб. Колко е могъщ нашият Бог?! Колко неизмеримо голяма е любовта Му?! Най-малкото, което можем да направим е да Му предадем цялото си сърце "в реалност". Искам да съм един "мъртвец", който живее само за Исус. Не мога да направя нищо от само себе си, но с Исус мога всичко. Аз нямаше да съм специален Исусов съд, ако Бог не го беше очистил. Знаеш ли какъв беше Иванчо Иванов преди да приеме Исус в сърцето си? Беше тренирал кикбокс. Исках да изглеждам хубаво, да съм един "супер сваляч", затова 2 години по 4 пъти на седмица висях във фитнес салоните.

Един път се напихме с моите приятели и решихме да ограбим един магазин; строшихме витрината, но като писна алармата веднага избягахме и по чудо се отървахме от полицията. В една дискотека се сбих с наркоман, който извади нож и замахна, но се разминах само с белег, който и до днеска стои на ръката ми... Чрез Божията благодат сега съм това, което съм. Погледни Павел какъв беше - един убиец, а как Бог го обърна и в крайна сметка стана един от най-великите апостоли. Общото между всички помазани Божии съдове е Исус. Всичко друго е резултат на това.

Нямаш представа какъв шок беше за мене като научих, че ще ми отварят черепа. И сега благодаря на Бога, че ме предпази от нещо, което Библията казва, че е грях против собственото тяло. Понеже, аз сега нямам никакъв приятел, даже и брат в Христа. Сам съм и не само, че съм сам, но тази глухота е много кофти тръпка. И може да ти прозвучи глупаво, но понякога си говоря със Святия Дух. Каня Го: "Ела Святи Душе, искам да бъдем приятели!" Но не идва никакъв отговор. Ама в мен е проблема, де! Три пъти съм бил в Неговото присъствие и не мога да ти опиша какво преживяване е! Само мога да ти кажа, че и най-страховитите неща в живота не ме впечатляват. И разбрах, че тази област в живота, която не е подчинена под Неговото господство, Той не може да действа там. През тези дни един стих от Исая (май 41 глава) влезе в моето сърце: “Не се бой, защото Аз съм с тебе! Не се ужасявай, защото Аз съм твой Бог. Ще ти помогна. Да! Ще те укрепя. Да! Ще те подпра с праведната Си десница!”

Да ти кажа, сърцето ми е нежно за Божия глас, но за всичко, което е плътско и човешко е желязно. За мене няма това - онова! За мен има или ад, или Рай. Искам смело да марширувам под знамето на Йехова - Нисий /Бог мое знаме/. Бог е наш Изкупител и като Такъв, Той не само ни насърчава да не се страхуваме, но ни показва защо не трябва да се страхуваме. Точно, защото сме "с цена купени". Повече светлина хвърля Ис. 43:1. Мисля, че червею Якове в Исая 41:14 е толкова подходящо избрано от Бог - няма съмнение. Тези две думички "червей" и "Яков" са в страхотна хармония. Знаеш много добре какво представляват червеите. Те са безгръбначни. В сравнение с човека са толкова низши. Ако срещнат противник, изпускат някаква слуз, която им позволява да се движат по-лесно и по-бързо в пръстта. Стоят само в пръстта, но при екстремни ситуации излизат на дъжд.

Докато "Якове" не ти ли напомня за: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов" - Той така се разкри пред Мойсей. Това е толкова висше, не. Направо е ВИСШЕ! В този стих Бог се обръща към изкупен човек, който е Негов. Защо един изкупен ще е "червей", след като е бил откупен с цената на Христовата жертва на Голгота? Как между "червей" и "Якове" Бог е вложил хармония? Ами, по простата причина, че едно истинско Божие дете, ще се смирява винаги, а Бог ще го възвиси. Колко хлопа Исус на вратата на нашето сърце, за да ни води в едно лично взаимоотношение или общуване, след като сме приели чрез вяра Неговото изкупително дело на кръста! Знанието от общуването с Бога е много по-ценно от знанието на едно дете, което знае кои са неговите родители, как се грижат за него и колко много го обичат т. е. от интелектуалната "вяра". Наистина сме едни много ценни червеи за Бог! Той не само ни дава право да сме Негови деца, но и ни познава сред многото. Точно ни е назовал: "Призовах те по име, Мой си ти".

Има ли нещо по-велико от общението с Бога? Да живееш така, сякаш от пръст си станал на червей. Човек без да е приел Исус в сърцето си е пръст и при пръста се връща /за капак - Welkome to the ada/, затова първият Адам стана жива душа, а последният - Животворящ Дух. Червеят един ден ще умре, но Яков - той ще живее вечно. Ние сме едни "червею-Яковци", както Исус беше Богочовек. Но виж какво Бог казва: "Не бой се!" Трябва да осъзнаем, че не дяволът, плътта, светът, или фарисейщината ни побеждават, а това дали ние искаме да станем такива.

Ние вече не сме вързани, а сме свободни, щом сме истински Божии синове, защото "където е Духът на Господа, там е свобода". Като се погледне цялата 41 и съседните глави на Исая се разбира, че самото име Яков означава "измамник". И сигурно както червея оживява, дори и да е останала само една част от него - това е имал предвид Бог за Израелския народ. В 22 Псалм Давид предсказва разпятието на Исус и се казва: "Аз съм червей, а не човек". Тези думи са пророчески за Исус на кръста. Какво ти говори това? Сравни го с думите на Исус: "Боже мой! Боже мой! Защо си Ме оставил?!"

Дано не съм те объркал повече с моите работи, защото не го обмислих предварително. Ако ти е трудно да разбереш защо правя такова сравнение между червеите, където отделят слуз и нас, исках да кажа, че ние не сме, или по-точно - не трябва да бъдем само червеи, а "червею-Яковци", защото червеят отделя слуз само при нужда, а ние винаги трябва да сме слузести, т. е. - изкупителното дело да е в нашите сърца постоянно и да сме толкова хлъзгави към врага, че щом сме водени от Божия Дух, то кой е този дявол, който застава на бой срещу Господаря на господарите. И да нямаме само интелектуално знание - Логос, а Рема - да излезем на дъжда и да получим Рема. Червеите обичат влажна пръст, така и ние трябва да търсим Божия Дух и да чакаме, докато Той не ни излее дъжда Си и получим от Него Рема. Ще ти дам пример: апостол Павел, ръководен само от заповедта на Исус искаше да отиде в Азия, но Духът му забрани. Ето защо трябва да сме не само червеи, а "червею-Яковци".

Да ти кажа, ли какво си ти?
Ти си солта на земята /Мат. 5:13/
Ти си светлината на света /Мат. 5:14/
Ти си Божие дете /Йоан 1:12/
Ти си част от истинската лоза, проводник на Христовия живот.
Ти си приятелка на Христос.
Ти си избрана и определена от Бог, да принасяш плод.
Ти си слугиня на правдата.
Ти си наследница на Христос и споделяш неговото наследство.
Ти си храм на Бога. Неговият живот и Неговият Дух пребъдват в теб.
Ти си съединена с Христос в един Дух с него.
Ти си член на Христовото Тяло.
Ти си примирена с Бога.
Ти си светия. Ти си праведна и свята.
Ти си затворничка за Христос.
Ти си гражданин на Небето.
Ти си израз на Христовият живот, защото Той е твоят живот.
Ти си дъщеря на светлината.
Ти си един от Божиите живи камъни.
Ти си член на избран род, царско свещенство.
Ти си пришелец и чужденка на този свят, в който живееш временно.
Ти си противник на дявола.
Ти си Божие дете и ще приличаш на Христос при неговото завръщане.
Ти си дете на Бога и лукавият не те докосва.
Ти не си великият "Аз съм", но с Божията благодат си това, което си!

Взех цитатите от една книжка - сетих се, че ги имам под ръка, за да не се ровя из Библията... Да ти кажа, не съм чел много книги. Аз съм много взискателен по отношение на това, което чета. Нали знаеш, че и Павел е четял книги и др. в затвора /и не само там, де/. В едно от посланията си /забравих кое/, Павел накрая казва на еди кой си да не забрави книгите, пергаментите.

Опитвам се да ходя не с виждане, но с вяра! Това го казвам в буквалния смисъл на думите. Който и християнин да питаш, ще ти каже, че ходи не с виждане, а с вяра. Аз само загатнах във форума "На върха на планината”, че Исус в посланията Си към Църквите каза първо, че знае делата. Сравни го това с думите на Яков, че вяра без дела е мъртва и "покажи ми вярата си без дела и аз ще ти покажа вярата от моите дела!" Представям си физиономията на Яков, когато е писал това /ако, изобщо е знаел какво пише/. Той всъщност казва "действаш, като вярваш" и "вярваш, като действаш". А сега де?! Намери разликата между двете твърдения!

Вярно е, че се оправдаваме чрез вяра, но също е вярно, че Исус първо каза: "зная твоите дела". От това излиза, че вярата всъщност е дело. "Как така вярата ще е дело?!" Добре, понеже аз харесвам нещата да са прости и ясни, ще ти дам един прост пример - някой казва: "Аз ВЯРВЯМ!" Ами, думата вярвам е глагол - 1 л. ед. ч., а глаголът изразява действие. Виж каква простота! Не просташка работа, а е много лесно за разбиране... В момента, както ти казах, се опитвам да не гледам на дяволските симптоми, но не можем да отречем съществуването на болестта. Можем обаче да отречем, че тя има право да стои в нашето тяло. Дяволът е толкова разярен и нанася последния си отчайващ удар, като се опитва да отклони фокуса ми от Исус. Но... няма нужда да ти казвам, кой е победителят! Да ти кажа, Иванчо Стефанов се паникьосва от атаките на врага, но гледам да не му вярвам. Като Давид, и аз си викам: "Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Уповавай на Господа" и т. н.

Сигурно си прочела в "Помазанието" за Смит Уигълзуърд. Мислех си, че е "шантав" за Бога, но това беше върхът - как един човек припаднал в събранието му, докато проповядвал и умрял. Смит отишъл до него и го ударил с юмрук в корема... Тая книга, която четох за него така ми възпламени вярата, както никоя друга! Цялата е с такива "стоманени" свидетелства. Направо ме кефи тоя брат отвсякъде. Такава вяра е имал в Святия Дух! Един път отишъл при едно болно момче на легло да се моли за него. Пристигнал в дома на момчето някъде привечер. Затворил вратата и казал: "Господи, ще се моля и няма да изляза от тука, докато не го изцелиш". Молел се цяла вечер - около 11 часа, без да спре и момчето станало от леглото и започнало да скача и да вика. Смит като си отивал, на 400 метра от къщата се чувало момчето да вика "Алелуя".

Веднъж го поканили да присъства на една служба и му казали: "А-а-а, тука мирно се седи, тихо, кротко и слушаме как пастора проповядва, иначе какво ще си помислят външните хора за нас!" И по средата на проповедта, Смит станал и извикал с всичка сила: "Алелуя!" Всички хора се стреснали - никога не били чували толкова силен глас. Стените на цялата зала се разлюлели и знаеш ли какво станало? Пастора паднал зад амвона.

Знаеш ли в Стара Загора какво стана? Ами, хванали пастора на една от най-големите църкви - "Месия", с чужда жена. Като ми написаха това, направо се потресох. Баба ми ходи там и много братя и сестри познавам от тая църква. В събота вечерта много трудно заспах, защото виж какво е положението. Пастора съм го виждал отдалече може би един-два пъти. Още откакто знам, че Божидар е пастор на "Месия", не го харесвам тоя човек. Отпреди две години казвам на баба ми, че не е в ред работата. Казвал съм и на други братя и сестри, но всички ме обвиняват, че пригласям на клеветника на братята и, че било от дявола и не знам какво си, как щели да се молят за такова нещо?! В последно време така не ми харесваше тоя човек, че баба ми като донесеше негова проповед и викам: "На тая проповед сопола си няма да хвърля!" И баба ми веднага: "А-а-а, отречи се от тези думи, бе! Не те ли е срам?! Човека се моли за тебе, а пък ти гледай какви глупости говориш." Ти един път ми каза да не те питам как си разбрала нещо и аз сега ти казвам, че не знам как съм разбрал! Не ме питай! Невъзможно е да разбера така повърхностно.

Аз почти не излизам. Не ходя на църква. И на всичкото отгоре нямам слух, но не съм глух за Божия глас. Като се върне баба ми от църква и вика: "У-у-у, мно-о-о-ого хубаво ни проповядва пастора!" Направо, като четях какво ми казва, се надигаше нещо вътре в мене. И се притесних, защото за жалост съм се оказал прав. Направо се стреснах. Разбрах колко е нежен Святият Дух. Той ми е откривал да се моля и аз се молих, но не така интензивно. И в събота вечер се почувствах виновен, колкото е пастора, съучастник в делото му. И се чудя, как Бог ми открива такива работи, за които другите ще ме помислят за "не на себе си". Обаче изобщо не гледам какво си мислят те, от моите очи или от дяволски "сияния"... Чуй вика на Духа! Ако ще Бог, ще ми отвори път там, където няма път.

Повярвай ми, аз имам такава причина на неудовлетворение от "църквите", че понякога ми е идело да ги избия всичките пастори. Разбира се, познавам много добре дявола и въпреки че имам право да съм огорчен, гледам изобщо да не съм, защото тази "повърхностна" горчивина може да пусне корен и тогава става лошо. Исус презря срама и когато Го разпъваха, Той се отказа от всякакво право. Гледам да умра за себе си и моите чувства.

Ще ти кажа на кое не обръщам внимание и съм простил с Христовата любов, с която Той преди това ме обгърна. На 27 април 1998 г. ми откриха двустранни невриноми /вид доброкачествени тумори/ на слуховите нерви /между малкия и междинния мозък/. От дясната страна беше към 1 см, а от ляво 0,5 см. Можеше да се проведе хирургично лечение в България, а можеше и радио хирургия тип "Гама-нож", обаче тук няма втория начин на лечение. При радио хирургията не се отваря черепа, нито се "реже". Всичко се състои само в облъчване и няма никаква опасност за околните нерви, но лечението изискваше непосилна за нас сума. От МНЗ казаха, че нямали пари. Обърнахме се към църквата, защото те са към някакъв американски алианс, но нищо не направиха, а положението ми се влошаваше.

И така, трябваше да се оперирам в България, да изтърпя операции от по 7-9 часа, да ми прелеят няколко литра кръв, да изтърпя менингит, да ми имплантират клапа на мозъка, като при всяка операция си има реална опасност да не се събудя от упойката, да се засегнат нервите и т. н. В продължение на три години и половина съм претърпял 11 оперативни интервенции, а можеше всичко да мине хиляди пъти по-леко. Пасторите си изпратиха своите деца да учат в Америка, не минава и месец без да отидат до Америка /пасторите на едната църква/, но за "чуждите" хора, това си е техен проблем - те да се оправят. Пиша “чуждите” в кавички, защото ние не сме чужди, а братя и сестри. Всеки един е става на Исус - част от Негово Тяло. Благодаря на Бога, че ми даваше сили и нищо не е по-добро от Неговия съвършен план за човека!

Вярващите /по-точно пасторите и една от жените/ казват: "А-а-а, ами ние се молим за него!" Такова лицемерие ще ти кажа направо, че го мразя от дъното на душата си. Това е същото като: "Каква полза, ако им кажете дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото?" И ще ми гонят дяволи и демони?! Направо дяволът ще им се изсмее и ще им се изплюе в лицето! По плода се познават. Искам да те помоля да се застъпиш в молитва за църквите в нашия регион. Бяха стигнали дотам, че миналата година решиха да раздават пари на невярващите, за да отидат на църква и да "познаят" Исус. Идват пари от Америка, от Германия и ехе-е-е-й от не знам къде си. В старозагорския вестник "Бизнес поща" видях и реклама на църква, за която просто нямам думи! В същия вестник има обяви от рода: "Женичка с къса поличка предлага... в близката горичка..." Вярвам, че Бог много скоро ще събуди Своята църква, за да е без петно и без бръчка! Амин. Дойди, Господи Исусе!

Снощи бях така пленен от това как Бог е използвал Уигълзуърд /Вайглесворт/, че ми се искаше посред нощ да стана и да ти пратя писмо, в което да изразя неизразимото... Уигълзуърд е бил употребяван от Бог много по-мощно от Бени Хин. Като е излизал от църквите, тълпи от хора искали само да се допрат до него... Само сянката му да ги закачи... Вземали кърпички, които са се докосвали до него и всеки се е изцерявал. Също като Павел, Петър...

(следва)


Други откъси от писма
Свидетелства за изцеления
Главна страница "Павелчо"
Изпрати свои свидетелства!


 
Сайт создан в системе uCoz