| |||
|
|
Математик
За домашно днес във къщи имам трудничка задача. Смятах, мислих и се мръщих – иде ми да се разплача. Нищо вече не разбирам: „пара-леле-пипе-ди” – кой на леля си прибира тъй парите без следи? Пише: „намери лицето” – ала моето е тук, туй, изгубеното, ето, май че е на някой друг. Тази пък, Хипотенуза, спомената в пети ред може да е тайна муза на писателя Катет. С (диа) метър всеки знае мерим всички дължини, а пък „радиус” това е „радост в детските ни дни”. Май че не е толкоз сложно, мисля: „гео-ме-трия” може да е най-възможно просто „гледай ме, трия”… Дълго мислих и се чудих, тъй задача не реших, но сериозно се потрудих и написах този стих. 12.11.2010г. * * * Малкият художник Днес реших, ще съм художник! Взех си четка и бои, столче сложих за триножник, че листът ми да стои. И започнах аз веднага да рисувам свой портрет – (та нали съм симпатяга, готин, умен и напет...) Както знам, че правят всички – с кръг лицето очертах, нарисувах две очички и усмивчица под тях. Бузки алени си сложих, тук - ушите, тук – носа, над челото тука може да поставя и коса... Ох! Не зная как се случи, че боята се разля и листа петно получи... Оле-ле, каква беля!... Да рисуваш не е лесно! Мисля, че се провалих... Но се сетих как чудесно да се справя аз... Открих! Виж – усмивка, две очи, кръгла форма на лицето, слагам тук едни лъчи – грейна слънчице напето... От петното облак стана, сложих птичка най-отпред... Аз съм слънцето на мама! Ех, че чуден мой портрет! 13,08,2010 * * * Браво, мамо Щом изпия си млекото и храната си изям „браво” казваш ми, защото тъй се ставало голям. Шом науча си урока и напиша си, тогаз със усмивка най-широка твойто „браво” чувам аз. За успехите ми, мамо, даже малки да са те, със ръка на мойто рамо казваш : ”Браво, бе дете”.... Малко съм детенце още, много ще се уча аз, ала зная дълго нощем бдиш над мен до късен час. Виждам грижите големи за семейството, дома, и за тате и за мене как приготвяш ти храна. И парички отброяваш, пазаруваш час по час... Как изобщо тъй се справяш, сериозно питам аз?! Ето, пак съм с чисти дрехи, здрав и бодър аз раста. Туй са твоите успехи, моя майчице добра. Днес докосвам твойто рамо и със няколко слова с обич ще ти кажа само: „Браво, мамо, за това”. 08,04,2011 г. * * * Малкият поет Взех си лист и химикал, седнах бързо на дивана. Ето, че поет съм цял - стих ще съчиня за мама. Думи бързо наредих: “нежно цвете”, “обич”, ”мамо”... Тръгна сякаш моя стих, но до тука стигна само. Зная, че талант си имам ала лесно май на става думите да са във рима ... Писах, после зачертавах. А от всичко след това запулсира ми челото и ме заболя глава – па опънах се в леглото. Тъй унесен и без сила мислих дълго и реших – ще й кажа: “Мамо мила, този сън ти посветих”! 06,08,2010г. * * * Малкият музикант Цигу-мигу от екрана свири майстор-музикант. Като него аз да стана искам. Имам и талант. Взех на тате акордеона - ще изсвиря две хора, седнах даже във салона за акустика добра. И разпънах с всичка сила понабръчканият мях… Оле-ле! Виж, майко мила, май че взех и го съдрах! Ще подрънкам на китара, ще се справя лесно, знам, нищо, че е малко стара, тя си има всичко там. Ала взех я във ръцете и незнайно как със звън скъсах струните й – двете, и от строй излезе вън. Към пианото погледнах позагубил интерес… Пред екрана пак си седнах – само ще послушам днес. Но от утре рано, рано ще преследвам аз целта – знайте, музикант ще стана, но ще свиря със уста. 12.11.2010 г. |
|
* * *
Принцеса Искаш ли – попита мама – да ядеш принцеса? Изненада е голяма – о, нима яде се!? В приказката четох снощи – принцът се учуди, че красива е но още спи и я събуди. Мен не ми минават тия – как ще я изям?!... Но препечена филия хапвам със салам. 20,08,2010 г. * * * Ученичка Ставам ученичка вече – ще се уча да чета. Приказки на моя мечо вечер тихо ще редя. Ще пресмятам с цифри, зная, колко зелки ще яде моят пухкав Зайо Бойо, че така да порасте. И на куклата любима ще изпиша хапче аз: ще ти мине, кукло Мими, тъй главичката тогаз... Ех, че радост е голяма – ще започвам първи клас! Мили татко, мила мамо – колко съм нетърпелива аз! 27,08,2010 * * * ЕСЕН Красива златокоса фея дойде из родните поля боички носеше със нея и четчица извади тя. Започна нежно да рисува листата с пъстри цветове, усмихна се и затанцува във скута си със плодове, събра и прелетните птици отпрати ги далеч на юг, а после с облачни сълзици събуди спящия капчук, из хълмове и по баири препусна с вихара понесен и с флейта вятъра засвири... Разбрах – дошла е златна есен! 09.09.2010 г. * * * Който учи - ще сполучи Събуди се детето с усмивка на лицето сънени очички плисна със ръчички. Вкусната закуска бързичко изхруска. В чантата дълбока сложи бързо блока, своето букварче – весело другарче, цветните моливи – жълти, сини, сиви, няколко тетрадки със картинки сладки, гума, химикалче с цвят на портокалче... Новата премяна приготвена от мама бързичко облече после се завтече в училището, дето вика го звънчето, че само който учи той ще да сполучи. 17.09.2010 г. * * * Първолаче Малко първолаче седнало да плаче – лесното домашно струва му се страшно, дясната ръчичка драска си самичка – правите чертички изкриви ги всички. Ех, беда е цяла – свърши химикала, в чантата голяма другият го няма... Има изход, ето сети се детето – с молив ще довърши, ала той се скърши, в листчето заби се, дупчица проби се... Ех, какви проблеми! Ех, че са големи! Ех, че са сериозни – писаници грозни... Без пчеличка сладка ще е таз тетрадка... Първолаче умно никак не е трудно. никак не е страшно твоето домашно. Малките ръчички тъй кривят чертички, че са непохватни пръстчетата златни. Щом се упражняват сръчни те ще стават, после току-виж букви ще редиш... Не тъгувай само, тъй става се голямо, малко първолаче, хайде спри да плачеш. 07,10,2010 * * * Сънливко Ех, че е сънливко ученикът Живко! Вечер късно ляга този симпатяга, ала сутрин рано трудно е да стане. Будилника не чува, сънища сънува... - Хайде ставай, Живко, ех,че си сънливко!...- от вратата вика нервно баба Мика. Мекото одеало стопленко е цяло – в него спинка сгушен Живко непослушен, ала като кърпа баба го издърпа... Става Живко муден, още не събуден мисли, че потъва тръгва, но се спъва... Ох, че се удари! После се опари, че по грешка хвана на водата топла крана… Ето, под леглото запълзя, защото чорапчето едното няма го горкото. Сетне бавно стана, дрехите подхвана – въртя ги многократно, облече ги обратно – сините му дънки са със ръб навънка, блузката не става – пъхнал се в ръкава, мисли, че в яката мушка си главата... Времето минава, той се размотава. Търси си сега обувката една… Ех, че е сънливко пустият му Живко Сутрин трудно става, после закъснява и пристига в клас чак за трети час... Смешен ли е според тебе Живко? Не бъди и ти сънливко! 12,10,2010 * * * Просто дайте ми игра Четири сезона има: пролет, лято, есен, зима. И във всеки, то се знае, интересно се играе. Щом се пукне пролетта всред разцъфнали цветя по зелената полянка гоним се със Станка. А пък лятото горещо ми напомня друго нещо: как във близката рекичка плуваме с Иван и Кичка. Дойле ли пък златна есен тичам с вятъра понесен в училищния двор голям ритам топка със Огнян. А от снежната партина с Владимир и със Мартина правим ледена пързалка и пързаляме се с Лалка... Пролет, лято, есен, зима – щом приятели си имам, кой ли вече не разбра – просто, дайте ми игра. Божидара АНГЕЛОВА 09,02,2011г. * * * Грешен календар Вчера гледах календара – грешно май е подреден. Датите броих – изкарах пак едничък ден рожден. Идва ми да се разплача! Кой така ли го подрежда и ме прави на палячо, и ме лъже и подвежда?! Де от мъка, де от скука грабнах бързо календара и веднага за боклука хвърлих го във кофа стара... Чуй ме мамо, чуй ме татко – всеки ден е мой рожден и да си похапвам сладко искам вкусна торта с крем. 09,02,2011 г. |
|
* * *
Най-ярката звезда Всред блеснали звездички в нощни небеса, една звезда от всички най ярка е в ноща. За нея се разказва в Библията знам, защото тя показва, че Бог роди се сам. Когато в поквара загивал е света божествен лъч прокара на Бога любовта. В един обор роди се край мъничко градче на този свят Спасител- Божествено дете. Не в слава и палати дойде тоз¢ Божи дар, но Бог Го в немощ прати, на немощните Цар. Каква велика милост показа Бог към нас, сега е толкоз близо в най-тежкия ни час. Блести в ноща отново най-ярката звезда, на всички към обора посочва пътя тя. И в моето сърце блести с чуден блясък тя, в пътя, който ми откри намерих пътя към Христа. 22,10,1996 г. * * * Рождество Тиха нощ се стели вън, всичко тъне в нощен сън... Звън камбанен проехтява цялата земя запява, заедно с нея в хор пее целия простор. И звездите заблестяват, като бисерчета стават- планиени, реки, тревички, зверове, дървета , птички и луната се усмихват и предпразнично притихват. Радостни са всички, всички и децата са добрички в малките им сърчица днес проехтява блага вест- чистото и свято слово: “Днес е Рождество Христово”. 12.11.1995 г. * * * Звездна приказка Една звезда сама в морето да грее искала в небето, омръзнало й под водата, тъгувала за висини горката. Там риби разни и рапани от кол и въже все събрани, не можела да си общува, започнала да боледува. Самотна, тъжна и недоразбрана обитателката морска стана: Звездите горе как умеят – мислела – с лъчи да греят, и всички им се възхищават, и нощното небе даряват с романтика и красота? – плачела нашата звезда. В съня си снощи я сънувах, гласа й тъжен дълго чувах... Звездице, само ми кажи сърцето ти защо тъжи, не гледай ти, че в небесата с лъчи сияят над земята онез небесни там звезди, те нямат в себе си души, сърца туптящи също нямат, без чувства, разум, и без памет, лъчите им са тъй бездушни, а ти – в морето тук си нужна, че всички риби и рапани сами не могат да останат, защото в морката дълбочина нуждаят се от теб, Звезда! 16.11.2008 г. * * * Февруарски минзухари /На Ралица/ Помня онзи Февруари… Слънцето снега погали, избуяха минзухари, а във мека пеленичка мама гушка дъщеричка – мъничка и сладка Рали. В слънчевия Февруари новината подразбрали чичо Любчо, леля Дари – радвахме се всички, а от свойта пеленичка се усмихва бебче Рали. От тогава Февруари огънчета жълти пали (като че са минзухари) върху тортата. Свещички греят в радостни очички, че пораства наш''та Рали. Ето днеска, мила Рали, тези жълто-разцъфтяли февруарски минзухари ти поднасяме за твоя ден: Сам и Поли, чичо Любчо и от мен – с обич, твоя леля Дари! 18.02.2010 г. |
| Пиши на Божидара Ангелова! |
| Детска страница "Павелчо" |
| Стихове, писани от християни |
| Главна страница "Павелчо" |
| Изпрати свои стихове! |
Сайт создан в системе uCoz