| |||
|
|
Когато искаме да се научим от Господа, много често Той ни праща при собствените ни деца. Едни от най-скъпоценните откровения в живота ни излизат от техните уста.
Един ден едно мое дете весело и на воля игра с новата си мишка (не компютърна, а на конец, който се изтегля и после мишката тръгва да бяга). След като играта в къщи му омръзна, но без да иска да се раздели с любимата играчка, то дойде при мен и със сияещи очи ме попита: „Мога ли да изляза с мишката навън?” "Не”, отговорих аз. „А без мишката?”- дойде моментално въпроса. „И без мишката не”, засмях се аз. Един ден моето дете играеше с механично лъвче (навива се пружинка, оставя се и лъвчето започва да подскача, издавайки ужасни „лъвски” звуци). След като потърпях доволно време, помолих го с категоричен глас да спре с играчката, чиито звуци след време станаха много дразнещи. Веднага чух отново ужасното стържене. Попитах строго детето си: ”Какво правиш?” и получих смайващия отговор: ”Лъвчето иска да направи последен скок!” Един ден прочетох на детето си тежък текст от Изход 13:13, където Господ заповяда на израилевите синове да посветят (отделят за Господа) всяко мъжко първородно - човек и животно. Многозначителният текст нарежда, да се изкупи всяко първородно от магаре с агне или яре, а ако не искаш да го изкупиш (т. е. замениш), да му пречупиш врата - тоест да го убиеш. Разговорът течеше около нашата плътска природа, която Бог по никой начин не би приел, ако и да се посвещава и чиято присъда е – пречупване на коравия магарешки врат и смърт на кръста. Присъда, изпълнена на Голгота в нашето съразпятие. Отсреща дойде тежка въздишка: ”Горкото магаренце!...” И така, с мишката или без мишката, ние искаме да извършим своята воля. Горкото магаренце упорито закоравява врат, а лъвчето иска да скочи за последно. И много често Бог ни оставя да си поиграем на лъвчета и магаренца. Тези игри често свършват със сълзи, а понякога и с „тояги, каквито са за мъжете”. Но целта се задава на хоризонта - синовете и дъщерите доброволно да представят себе си в свята премяна, подобно на Първия и Единствения и да кажат в смирението на духа си: ”Да бъде Твоята воля, а не моята!" Автор: Ученик Сандански, 09.11.2006 г. |
| Детска страница "Павелчо" |
| Главна страница "Павелчо" |
| Други християнски сайтове |
| Изпрати свое свидетелство! |
Сайт создан в системе uCoz