| |||
|
|
Споделя Цветан Биюков:
На всеки от нас му се случва да претърпи загуба. За дребните неща се ядосваме, за скъпите на сърцето ни загуби - като разпадане на семейството, загуба на работата или на здравето - скърбим сериозно. Колкото по-важно нещо загубим, толкова повече се питаме: "Защо така? Защо губим нещата, които най-много ценим и винаги сме ценили най-много, защо ни се отнемат?" В духовната област въпросите със "защо" са най-мъчните въпроси. Но един от най-важните отговори е съвсем прост - това е Божията милост към нас. Бог ни е създал така, че сам Той да бъде първата ни цел, първото ни благо и не на последно място - истинското гориво, с което да съществуваме. Пренебрегвайки което и да е от тези неща, ние сами се затормозяваме. Лутаме се в грешни посоки и неподобаващи занимания... дотолкова, че започваме и да се самозаблуждаваме как вършим каквото трябва и както трябва. Какво друго му остава на Бог, освен като любящ Отец, да премине към по-сериозни мерки за наше добро - за нашето вечно добро, което е сам Той? Ако цената на това да се стреснем и да Му обърнем внимание, е да ни се отнеме някое любимо занимание или играчка, нашият истински Баща просто ни ги отнема. Това е предназначено да разбие заблудата ни, че ни се отнема нещо наше. Защото често наистина се заблуждаваме, че можем да претендираме за каквото и да било, че стойностните неща ни се полагат по право. Според християнството на падналия човек му се полага по право едно единствено нещо и то е - вечност без Бога. Всичко останало е по Божия милост. Отнемането на нещо скъпо от нас е предназначено също така и да се обърнем към Онзи, Който истински дава и отнема. Но трябва да се обърнем към Бога не заради даровете Му, а заради Него. Ако обаче, вместо да Му обърнем внимание, възроптаем и се потопим в онеправдано озлобление, Той разполага и с по-осезаеми начини и средства, за да ни освести. Ако отказваме да Го чуем, когато ни говори чрез хубавите неща, тогава Той ще повиши глас, като ни отнеме нещо ценно. Но ако продължим да Го загърбваме, накрая просто не Му оставяме друг избор освен да ни кресне или да ни плесне чрез някое истинско нещастие или наказание... За това можем да виним предимно себе си, понеже след като веднъж сме повярвали в Него, и сме Му доверили живота и личността си, и след като Той е станал първата ни любов, ние можем да бъдем сигурни, че Бог няма да спре и няма да жали нито Себе си, нито нас, докато или не ни изведе до добър и победен край, стремящи се да търсим първо Него и да се уподобяваме във всичко на Христа, или докато смъртта не ни завари в продължаващи опити да се противим на единственото си възможно благо... Накрая ще се окаже, че има само два вида хора - едните, които казват: "да бъде Твоята воля", и другите, на който Бог ще каже някой ден: "ами, да бъде твоята воля"... Цветан Биюков Юни, 2005 г. Бургас |
| Пиши на Цветан Биюков! |
| Други свидетелства и поучения |
| Главна страница "Павелчо" |
| Други християнски сайтове |
| Изпрати свои свидетелство! |
Сайт создан в системе uCoz