| |||
|
|
* * *
Търся те навсякъде и във всичко, Търся те в себе си дори, Копнея аз за щастие едничко, Искам да те открия, но уви. Какво ли всъщност си не зная, За мен си само блян красив, Потъвам в мисли и гадая, Къде се крие твоят пламък жив??? Знам, че теб те има че съществуваш, Че не си измислица, лъжа, Ти си истина и затова вълнуваш, Човешките изстрадали сърца. Ако всичко беше грозна сцена, Родила се от хаоса голям, Нямаше да има ни вселена, Ни едничък лъч в небето там. И макар, че този свят е грешен и окаян, От него блика чудна красота, Дори разумът човешки е омаян, От вълшебствата на твоята ръка. Но защо ли се криеш ти от мене, Защо ли не те долавям аз, Дано се моля дойде време, Когато ще дочувам твоят глас!!! А може би ти непрестанно ми говориш, Но са глухи моите сетива, Аз знам – ти можеш да отвориш, Моята заключена душа... Тя копнее да те прегърне, Да усети нежния ти зов, И от шепа прах да се превърне, Във вечната, нетленната любов!!! Търся те навсякъде и във всичко, И знам ще те намеря някой ден, Копнея аз за щастие едничко, Да проникнеш ти в сърцето ми дълбоко в мен!!! * * * Знам, че съм жалка, знам, че съм смешна, Винаги върша подли неща, пред теб аз, Боже, съм толкова грешна Виновна съм много, признавам това... Сърцето ми мое е наранено, Уморено от вечните мои лъжи, От мъка голяма е то разорено, Капят от него горчиви сълзи. С отрова е пълна душата ми, Боже, Отрова, която много горчи, Затова аз Те моля сега, ако може, От тази горчилка ме Ти пречисти!!! Не искам да бъда отчаяна, вяла, Да се лутам безцелно в различни страни Какво ли съм всъщност от живота разбрала, Освен да падам и да ме боли. Не искам да бъда безсмислено жива, Да живея, а и аз да не зная защо. Човек се ражда, за да открива, А не да е вечно на ниско ниво. Дари ме с разум, дари ме със воля! От мислите лоши ме Ти избави! На колене аз падам, плача и моля Човешките грешки ми, Боже, прости!!! * * * Понякога казваме думи горчиви, Понякога просто неволно грешим, Понякога даже сме несправедливи, Но нека обидите да си простим!!! Нека в сърцата ни няма омраза, Нека да бъдем благородни, добри, Нека да помним крилатата фраза – „Щом Бог ти прощава, прощавай и ти!!!” Ако някога някой нещо ни каже, Нещо, с което да ни нарани, Животът несъмнено ще му докаже, Че все пак доброто ще победи. На глупостта с глупост не се отговаря, Хора сме всички, всеки греши. Е, вярно обидата не се забравя, Но тя може, възможно е да се прости. Защо яростта да живее в душите ни? Защо ли да бъдем жестоки и зли? Защо глупостта да убива мечтите ни? Трябва ли споменът да ни горчи? Животът и без това не ни прощава, Поднася ни често ужасни беди, Ненаказан никого той не остава, НЕКА НИЕ ДА БЪДЕМ ХОРА ДОБРИ!!! * * * Животът е пълен със скръб, Животът е пълен с кошмари, Но ти не обръщай му гръб, Не страдай, че имаш провали!!! Бъди непреклонен и твърд, Бори се до край – за победа, Преследвай целта си до смърт, Стремежът към шанса ти гледа!!! Не скланяй безсилно глава. Не казвай – „Не искам”, „Не мога”. Животът е просто борба, Борба със сълзи и тревога. Той често горчив е, нали? Горчи като силна отрова, Но дори и горчив, обичай го ти, Посрещай със смелост бедата си нова! Повярвай в доброто и ще успееш. Недей се предава, макар да боли. И някой ден даже ще се засмееш, Ще кажеш на глас – „Най-после”. Нали? |
| Пиши на Татяна Данева! |
| Други християнски стихове |
| Главна страница "Павелчо" |
| Изпрати свои стихове! |
Сайт создан в системе uCoz