Славата  


Стоях, гледайки вратата, през която трябваше да вляза. Тя беше обикновена и неподканваща. Когато се обърнах, за да погледна още веднъж огромната Съдебна Зала, бях изумен от славата и величието й. Не исках да напускам това място, независимо от факта, че злото на собственото ми сърце биваше постоянно изкарвано на яве. Въпреки че процеса беше болезнен, в същото време беше и толкова освобождаващ, че аз не исках той да спира. Всъщност дори копнеех за повече обвинение.

“И ще имаш повече.” – намеси се Мъдростта, знаейки мислите ми. – “Това, което намери тук ще продължи да бъде с теб. Няма нужда да идваш отново тук, за да бъдеш променен. Силата на кръста е достатъчна, за да те промени. Това, което преживя тук можеш да преживяваш всеки ден. Святия Дух е изпратен, за да те обвинява за грях, да те води към истината и да свидетелства за Мен. Той е с теб постоянно. Трябва да Го опознаеш по-добре. Много вярват в Него, но малко Му дават място в живота си. Колкото повече краят наближава, това ще бъде променено. Святият Дух ще се задвижи над земята, както го направи в началото, ще вземе хаоса и объркването, които са се разпостранили по земята и ще доведе славното ново творение посред тях. Предстои ви да влезете във времена, където Той ще върши чудеса постоянно и целия свят ще се възхищава от делата Му. Той ще направи всичко това чрез Моите хора. Когато Святият Дух се движи, синовете и дъщерите на Бог ще пророкуват. И възрастни, и млади ще сънуват сънища и ще виждат видения. Ще вършат делата, които Аз върших и по-велики от тях в Мое име, за да бъда прославен на земята. Цялото творение пъхти и стене за това, което Святият Дух ще извърши.

Това, което ще намериш като влезеш през тази врата, ще ти помогне да се подготвиш за онова, което предстои. Аз съм Спасителят, но също така съм и Съдията. Аз ще открия Себе Си на света като Праведния Съдия. Първо обаче, трябва да открия съдбите Си на Моето собствено домочадие. Аз ще съдя Моя собствен дом първо. След това ще съдя и целия свят. На Моите хора им предстои да познаят общението на Святия Дух. Те ще познаят силата Му да обвинява за грях. Ще познаят, че Той винаги ги води към истината, която ще ги освобождава – тази, която свидетелства за Мен. Когато Моите хора Ме познаят като Аз съм, тогава Аз ще ги използувам, за да свидетелстват за Мен.”

Славата на Мъдростта покриваше всичко около мен. Никога не бях виждал такава красота преди. Тя се увеличаваше, докато Той говореше за съдбите Си. По това познах, че мога да видя по-голяма Слава, отколкото бях виждал преди, когато Го познах като Съдията. Започнах да се чувствам толкова малък и незначителен в присъствието Му, че ми беше трудно да се концентрирам върху това, което Той казваше. Точно когато си помислих, че ще бъда поразен от Славата Му, Той се протегна и ме докосна по челото нежно, но в същото време твърдо. Когато направи това, умът ми се избистри и стана фокусиран.

“Ти започна да гледаш към себе си. Това винаги води до объркване, което пък ще затрудни способността ти да Ме чуваш. Всеки път, когато преживееш Моето докосване, умът ти ще става по-ясен. Всеки път, когато усетиш присъствието Ми, знай, че Аз съм дошъл, за да можеш да Ме видиш и чуеш. Трябва да се научиш да пребъдваш в присъствието Ми, без да бъдеш погълнат от себе си, понеже това ще те обърне от истината, която е в Мен и ще те насочи към заблудата, която е в падналото ти естество. Много хора падат, когато Духът Ми ги докосне. Времето за падането свърши. Трябва да се научиш да стоиш изправен, когато Духът Ми се движи, за да може да те използва. Езичниците са тези, които трябва да падат пред Мен, но Аз искам хората Ми да са изправени, за да ги използвам.”

Гордостта на фалшивото смирение. Усетих дразнение в гласа на Господ, като онова, което Той имаше към учениците Си в Евангелията. Моментално разбрах, че дразнението Му обикновено идваше, когато те започнеха да гледат на неадекватността или на провалите си.

“Господи, съжалявам!” – казах аз – “Но присъствието Ти е толкова поглъщащо. Как да се предпазя от това, да не се чувствам толкова малък, когато съм близо до Теб?”

“Ти наистина си малък, но трябва да се научиш да пребъдваш в присъствието Ми без да гледаш на себе си. Ти няма да бъдеш способен да чуваш от Мен или да говориш за Мен и ще бъдеш неадекватен, ако гледаш на себе си. Ти винаги ще бъдеш недостоен за това, което те призовавам да извършиш, но никога твоята адекватност или достойност не са тези, които са Ме накарали да те използвам. Не бива да гледаш на твоята неадекватност, а на Моята адекватност. Трябва да спреш да гледаш на твоята собствена недостойност и да започнеш да гледаш към Моята правда. Когато биваш използван, то е поради това кой съм Аз, а не поради това кой си ти. Ти наистина усети Моя гняв, когато започна да гледаш към себе си. Това е гнева, който имах към Моисей, като започна да се оплаква колко неадекватен беше. Това само показва, че гледаш на себе си повече, отколкото на Мен, което е главната причина да мога да използвам малко от Моите хора за онова, което искам. Това фалшиво смирение e всъщност форма на гордост, която причини падението на човека. Адам и Ева започнаха да чувстват, че са неадекватни и че се нуждаят да бъдат повече от това, което Аз ги бях направил да бъдат. Те решиха сами да се превърнат в това, което мислиха, че трябва да бъдат. Ти никога не можеш сам да се превърнеш в това, което трябва да бъдеш, но винаги трябва да Ми се доверяваш Аз да те направя това, което трябва да си.”

Въпреки, че никога не бях свързвал фалшивото смирение с падението на човечеството, знаех, че то наистина пречи на много хора да бъдат употребявани от Господ. Сега, в Неговото присъствие, собственото ми фалшиво смирение бе изявено и ми изглеждаше по-зле от това, което бях виждал в който и да е друг. Разбрах защо то накара гнева на Господ да пламне. В присъствието Му всичко, което ние всъщност сме, много бързо се открива. Дори след всичко, което току що бях преживял, аз все още имах някои от най-основните дефекти, които ми пречеха да Го познавам и да Му служа, както бях призован. Колкото и шокиращо да беше това, аз не исках повече да гледам към себе си, така че се обърнах да гледам към Него, желаейки да видя колкото мога повече от Славата Му, докато можех да издържа. Моментално мрачното ми настроение се обърна в екстаз. Колената ми искаха да се огънат, но аз бях решен да стоя, до когато успея да издържа. Скоро след това се събудих.

В продължение на дни усещах, как енергия течеше през мен, правейки всичко около мен да изглежда славно. Обичах всичко, което виждах. Дръжката на вратата изглеждаше толкова прекрасна, че беше отвъд разбирането. Старите къщи и коли бяха толкова красиви за мен, че съжалявах, че не съм художник, за да мога да отразя красотата и благородството им. Всички дървета и животни ми изглеждаха като много специални лични приятели. Всеки човек, който виждах беше като библиотека, пълна с откровения и смисъл. Бях толкова благодарен за вечността, понеже тогава щях да мога да ги опозная всички. Не можех да погледна към нещо, без да видя величие, трудно вярвайки, че бях пропуснал толкова много.

Въпреки всичките тези чудесни откровения и емоции, които усещах да текат през мен, аз не знаех какво да правя с тях. Знаех, че ако не се науча как да ги използвам за добро, те ще заглъхнат, което и стана след няколко дни. Беше, като че ли смисълът на живота ми се изплъзваше и аз знаех, че трябва да го възстановя. Това, което бях преживял бе по-чудесно от който и да е наркотик и аз бях пристрастен. То бе резултат от това, че видях Славата Му и сега просто трябваше да видя още от нея. Исках да се науча как да пребъдвам в присъствието Му и как да позволя на живота Му да тече през мен, за да докосва другите. Аз трябваше да пребъдвам в Святият Дух и да Му позволя да ме използва. Това беше моя призив.

Двамата Свидетели.

В продължение на дни бях в дълбока депресия. Всичко изглеждаше толкова мрачно. Дори само шума от хора ме дразнеше, всеки провал да направя това, което исках, ме ядосваше. Мислех най-лошото за всеки и трябваше да се боря, за да не допускам черните мисли, които се надигаха в мен срещу тях. Чувствах се, като че ли съм попаднал в ада и сякаш потъвах по-дълбоко в него с всеки изминат ден. Накрая извиках към Господ и почти моментално се намерих пред вратата, като Мъдростта стоеше до мен. Казах Му: “Господи съжалявам! Изглежда отпаднах от Твоето присъствие и слязох чак до ада.”

“Целият свят лежи под силата на нечестивия.” – отговори Той – “Ти ходиш по ръба на ада всеки ден. Точно посред него обаче, има път на живота. Има дълбоки канавки и от двете страни на пътя на живота, така че не трябва да се откланяш от тесния път.”

“Е, аз паднах в една от канавките и не можах да намеря изходния път.”

“Никой не може да намери сам изходния път. Точно това, че си последвал собствения си път е причината да попаднеш в канавката. Аз съм единственият Път навън! Когато паднеш, не губи време да се опитваш да измислиш сам изхода, защото така само ще потънеш по-дълбоко в тинята. Просто помоли за помощ! Аз Съм твоят Пастир и винаги ще ти помогна, когато Ме призовеш.”

“Господи, не искам да губя време, опитвайки се да измисля изхода, но как всъщност пропаднах толкова на дълбоко, толкова бързо? Какво ме накара да се отклоня от Пътя на живота и да попадна в канавката? Ти си Мъдрост и аз знам, че е мъдрост да се пита.”

“Мъдрост е да знаеш кога да се молиш за разбиране и кога просто да молиш за помощ. Но в този случай е мъдро от твоя страна да питаш. Само, когато си в Моето присъствие, ти можеш да разбереш нещата. Разбирането ти винаги ще бъде изкривено, когато си депресиран и ти никога няма ясно да виждаш истината от тази позиция. Депресията е заблудата, която идва от това, че гледаш на света от твоята переспектива. Истината идва, когато гледаш на света през Моите очи и от мястото, където Аз седя – от дясната страна на Отец. Както херувимите в Исая 6 глава, тези които пребъдват в присъствието Ми ще казват: “Цялата земя е пълна със Славата Му.””

Спомням си как, като новоповярвал Християнин, аз бях чел този пасаж и всъщност си мислех, че тези херувими бяха заблудени. Не можех да разбера как могат да казват, че цялата земя е пълна със Славата Му, когато всъщност цялата земя изглежда, че е пълна с войни, болести, малтретирани деца, измами и зло. Тогава Господ ми проговори един ден и каза: “Причината, поради която тези херувими казват, че цялата земя е пълна със Славата Ми е понеже те обитават в присъствието Ми. Когато обитаваш в присъствието Ми, ти няма да виждаш нищо друго освен слава.”

“Господи, спомням си, че Ти си ме учил на това, но аз не съм го живял много добре. Прекарал съм голяма част от живота си, гледайки на нещата от тъмната им страна. Предполагам, че по-скоро съм прекарал много от живота си, стоейки в една от тези канавки, в близост до Пътя на живота, отколкото да ходя по него. ”

“Това е вярно.” – отговори Господ – “От време на време ти си се изправял и си правил няколко крачки, но след това си се подхлъзвал в канавката от другата страна на пътя. И въпреки това, си успял да постигнеш известен прогрес, но сега е време да останеш на Пътя. Нямаш повече време за губене в тези канавки.” Божията милост и търпение бяха изумителни.

“Какво те накара да се подхлъзнеш в канавката последния път?” Когато помислих върху това, можех да видя, че съм бил погълнат по-скоро от желанието да задържа чувството, което бях изпитал, отколкото да позная Източника на това чувство.

“Свалих очите си от Теб.” – изповядах аз.


“Знам, че изглежда прекалено просто, но това наистина е всичко, което ти направи. Да свалиш очите си от Мен е всичко, което трябва да направиш, за да се отклониш от Пътя на живота. Когато пребъдваш в Мен, ти няма да виждаш нищо друго, освен слава. Това не означава, че няма да виждаш конфликтите, объркването, тъмнината и заблудата, които са в света, но когато ги виждаш, ти винаги ще имаш Моя отговор за тях. Когато пребъдваш в Мен, ти винаги ще виждаш как истината надделява над заблудата и ще виждаш начина, по който Моето царство ще дойде.”

“Господи, когато съм тук, всичко това е по-реално за мен, отколкото всичко което съм преживявал на земята. Но когато съм на земята всичко, което е тук изглежда като нереален сън. Аз знам, че това тук всъщност е истинската реалност и че земята е временната. Също така знам, че ако това място ми беше по-реално на земята, аз щях да бъда способен да ходя в Твоята мъдрост повече и да остана в Пътя на живота. Ти си казал, че винаги е мъдрост да искаме. Моля Те да направиш тази област по-реална за мен когато съм на земята. Тогава ще бъда способен да ходя по-съвършенно в Твоите пътища. Също така Те моля да ми помогнеш да предам тази реалност и на други. Тъмнината расте по земята и малко са хората, които имат видение. Моля Те да ни дадеш повече от силата Си, да ни позволиш да видим повече от славата Ти и да ни направиш да познаем истинските съдби, които идват от присъствието Ти.”

“Когато започнеш да живееш чрез това, което виждаш с очите на сърцето си, ти ще ходиш с Мен и ще виждаш славата Ми. Очите на сърцето ти са прозореца към тази област на Духа. Чрез очите на сърцето си, ти можеш да дойдеш до Престола на благодатта по всяко време. Ако дойдеш при Мен, Аз ще бъда по-реален за теб. Също така Аз ще ти се доверя с повече сила.” Докато Той говореше, бях подтикнат да се обърна и да погледна множествата от царе, князе, приятели и служители на Господ, които стояха в Съдебната Зала. Славата на всичко, което се случи там беше толкова велика, че аз бих бил задоволен ако останех там вечно. Отново бях учуден, като си помислих, че това място е само началото на небето. Но дори с всички чудеса, истинското чудо на небето е присъствието на Господ. Тук, в началото на небето Той беше Мъдрост и Той беше Съдията, което е едно и също.

“Господи, тук Ти си Мъдростта и Съдията, но как си познат в другите области на небето?”

“Аз съм Мъдрост и Аз съм Съдията във всяка област, но Аз съм и много повече. И понеже попита, ще ти покажа кой съм. Но всъщност, ти едва си започнал да Ме познаваш като Мъдрост и като Съдия. На правилното време, ти ще видиш повече от Мен, но сега първо трябва да научиш повече за Моите съдби.”

Първият Свидетел: “Божиите съдби са първата стъпка към духовната област.” – каза един глас, който не бях чувал преди. – “Когато настъпи Деня на Съда, Царят ще бъде познат на всички и съдбите Му ще бъдат разбрани. Тогава земята ще бъде освободена. Ти си помолил за съдбите Му да дойдат в живота Ти; сега започни да се молиш те да дойдат и до света.” Обърнах се, за да видя кой говореше. Той беше много висок и красив, но не с такава слава както другите, които бях срещнал в съдебната зала. Помислих си, че е ангел, но тогава той каза: “Аз съм Лот. Ти си бил избран да живееш в трудни времена, точно както и аз. И както Авраам живя и ходатайства за Содом, ти трябва да направиш същото. През времената, когато огромна перверзия е освободена върху земята, мъже и жени с велика вяра също ще се издигнат. Както Авраам, ти трябва да използваш вярата си, за да ходатайстваш за нечестивите и също така, ти трябва да бъдеш свидетел на Божия съд, идващ върху земята. Господ не може да търпи увеличаващото се зло на човечеството повече. Аз си премълчах и много погинаха. Ти не трябва да бъдеш като мен – ти не трябва да мълчиш.”

“Кажи ми как да ги предупредя?” – попитах.

“Аз си мислех, че ще им бъде достатъчно предупреждение просто като бъда различен. Но да бъдеш различен не е достатъчно! Силата на Святият Дух да обвинява за грях се освобождава чрез изговореното Слово. Това, което Господ направи на Содом, Той го направи като пример, така че други да не бъдат унищожени по този начин. Ти можеш да предупредиш тези, които са се запътили към разрушение, като им разкажеш моята история. Има много градове сега, чието зло Той няма да търпи повече. Ако тези, които познават Господ не се издигнат, скоро ще има много градове като Содом.

Денят на Съда идва. Цялото творение тогава ще познае мъдростта на Неговите съдби, но ти не трябва да чакаш този ден. Ти трябва да търсиш съдбите Му всеки ден и трябва да ги изявяваш на земята. Ако Неговите хора ходят в съдбите Му, много на земята също ще ги познаят преди Великия Ден на Съда. По този начин много ще бъдат спасени. Неговото желание е никой да не погине и никой от Неговите хора да не пострада в този ден. Хората на земята са слепи. Те няма да видят, ако просто се опитваш да бъдеш свидетел. Посланието за Съда трябва да излезе в думи. Святият Дух помазва думи, но думите трябва да бъдат изговорени, за да може Той да ги помаже. Правдата и правосъдието са основата на Престола Му. Неговите хора са познали малка част от правдата Му, но много малко познават правосъдието Му. Неговият Престол ще пребъдва в дома Му, следователно съдът трябва да започне с Неговия дом. Ти трябва да живееш чрез истината, която си научил тук и трябва да я поучаваш. Съдбите Му идват. Ако хората ходят в съдбите Му преди Деня на Съда, този ден ще бъде славен за тях, но ако не живеят чрез тях, те ще познаят скръбта, която света ще изпита. Съдбите Му не биха били истинни, ако не са еднакви за всички. Чрез теб и други като теб, Той ще умолява настоятелно хората Си да съдят себе си, за да не бъдат съдени. След това, ти ще трябва да умоляваш и света за това.”

Лот ме накара да погледна вратата, пред която стоях. Тя все още изглеждаше тъмна и неподканваща, както и доктрините за Божият съд. Славата на Господ, която ни обграждаше караше вратата да изглежда дори още по-мрачна. Въпреки това, сега вече аз знаех колко славен е наистина Неговия Съд. Също разбрах, че почти всяка врата, през която Той ни води да влезем, изглежда отначало мрачна и след това става славна. Като че, колкото по-мрачна изглеждаше вратата, толкова по-славно щеше да бъде от другата й страна. Само за да можеш да преминеш през вратите Му, се изисква вяра, но те винаги водят към повече слава. Както вече бях научил, на това място мислите бяха разбирани от всички. Лот продължи: “Отвъд тази врата ти ще преживееш повече от Неговата слава. Тя не е просто излъчването, което виждаш около Него или на това място; нито е само чувството, което имаш докато пребъдваш в Него. Неговата слава се открива също и чрез съдбите Му. Това не е единственият начин, по който тя се открива, но това е начина, който си призван да разбереш тук. Отвъд тази врата, ти ще научиш още един начин да виждаш славата Му. Чрез виждането на славата Му, хората ще бъдат променени, а Той наистина има намерение да им покаже славата Си. Когато видят славата Му, те ще се зарадват във всичките Му пътища, дори и в съдбите Му.”

Вторият Свидетел:

Тогава втори глас проговори: “Аз също потвърждавам тази истина. Съдът на Бог скоро ще бъде изявен на земята. Но Милостта търсжествува над съда. Господ винаги има изобилна милост преди съда. Ако предупредиш хората за това, че съда Му е близо, милостта Му ще спаси мнозина.” Аз не разпознах този, който говореше, но това беше още един висок и благородно изглеждащ мъж, с излъчване показващо висок ранг.

“Аз съм Йона.” – каза той. – “Когато разбираш Господните съдби, ти разбираш пътищата Му. Но дори и да ги разбираш, това не означава, че си съгласен с тях. Разбирането е необходимо, но не е достатъчно. Господ иска също така и да се съгласиш с Него. Ти често си искал Божието присъствие да върви с теб. Това е мъдрост. Аз бях пророк и Го познавах и въпреки това се опитах да избягам от присъствието Му. Това беше голяма глупост, но не чак толкова голяма, колкото си мислиш. Аз бях познал огъня и изгарянето, които идват заедно с присъствието Му. Бях разбрал отговорността, която идва от това, да бъдеш близо до Него. В Божието присъствие всичкото дърво, плява и слама са погълнати. Когато се приближиш до Него със скрит грях в сърцето си, това ще те доведе до лудост, както много са установили през вековете. Аз не се опитвах да избягам от волята на Господ толкова, колкото бягах от присъствието Му. Като се молиш за реалността на присъствието Му, ти всъщност молиш за реалността, която си видял тук. Небето е твоят истински дом и е правилно ти да копнееш за това. Но Той е свят Бог и ако ще ходиш близо до Него, ти също трябва да бъдеш свят. Колкото по-близо се приближаваш до Него, толкова по-смъртоносен може да бъде скритият грях.”

“Разбирам това.” – отговорих аз. – “Затова помолих Бог за съдбите Му в моя живот.”
“Сега трябва да те попитам: Ще Го търсиш ли? Ще се приближаваш ли при Него?”

“Естествено!” – откликнах аз. – “Желая присъствието Му повече от всичко друго. Няма нищо по-велико от това да бъдеш в присъствието Му. Знам, че много от мотивите ми да искам да бъда с Него са себични, но да бъда с Него ми помага да се освободя от тази себичност. Аз наистина искам да бъда с Него. Ще се приближавам при Него.”

“Ще го направиш ли? Досега ти си бил дори по-глупав, отколкото бях аз. Ти можеш да дойдеш смело пред Престола на благодатта Му по всяко време и за всякаква нужда и въпреки това, рядко го правиш. Да копнееш за присъствието Му не е достатъчно. Ти трябва да дойдеш при Него. Ако се приближаваш при Него, Той ще се приближава при теб. Защо не го правиш? Ти си винаги толкова близо до Него, колкото искаш да бъдеш. Много са познали и следват пътищата Му, но не идват при Него. Във времената, в които ще навлезете скоро обаче, те ще се отдалечат от пътищата Му, понеже не са дошли при Него. Ти си се смял на моята глупост, която беше голяма, но твоята е дори по-голяма от моята. Но аз не се смея на твоята глупост – аз плача за теб. Твоят Спасител плаче за теб; Той ходатайства за теб постоянно. Когато Той плаче, цялото небе плаче. Аз плача, понеже знам колко са глупави Неговите хора. Аз те познавам, понеже ти си точно като мен. Като мен църквата е побягнала към Тарсис, искайки да търгува със света повече, отколкото да седи пред Неговия Престол. В същото време мечът на Божиите съдби виси над земята. Аз плача за църквата, понеже ви познавам толкова добре.”

“Виновен съм!” – казах аз. – “Какво можем да направим?”

“Големи бури идват по земята. Аз спях докато бурята се разразяваше върху кораба на който бях, докато бягах от Господ. Църквата също спи. Аз бях пророк на Бог, но езичниците трябваше да ме събудят. Така е и с църквата днес. Езичниците имат повече разпознаване от нея в тези времена. Те знаят кога църквата е тръгнала по грешен път и я разтърсват, опитвайки се да ви събудят, така че вие да можете да призовете Бога. Скоро светските управници ще ви изхвърлят зад борда, точно както хората от онзи кораб направиха с мен. Те няма да ви позволят да продължите в пътя, по който сте тръгнали. Това е Божията благодат към вас. След това Бог ще ви коригира с голямото морско чудовище. То ще ви погълне за извесно време и след това ще ви избълва. Тогава ще сте готови да проповядвате Неговото послание.”

“Няма ли друг начин?” – попитах аз.

“Да, има.” – отговори Йона. – “Някои вече са в тялото на морското чудовище. Други са на път да бъдат изхвърлени зад борда, а трети все още спят, но почти всички са на кораба, в неправилната посока, търсещи да търгуват със света. Ти обаче, можеш да съдиш сам себе си и тогава Той няма да има нужда да те съди. Ако се събудиш, покаеш и тръгнеш в пътя, в който Той те изпраща, няма да има нужда да бъдеш поглъщан от морското чудовище.”

“Това чудовище същото ли е като звяра в Откровение 13 глава?” – попитах аз.

“Същото е. На този звяр е дадено да воюва със светиите и да ги надвие. Това ще се случи с всички, които не се покаят. Но знай, че тези които са победени от този първи звяр, ще бъдат избълвани от устата му, преди да дойде следващия звяр, който възлиза от земята. При всички случаи обаче, за теб ще е много по-лесно, ако се покаеш. Много по добре е да не бъдеш поглъщан от чудовището. Точно както историята на Лот е предупреждение за тези, които са предадени на разврат, моята история е предупреждение към Господния пророк, т. е. църквата. Църквата бяга от присъствието на Господ.


Тя тича, вършейки различни дейности, вместо да търси Господното присъствие. Вие може да наречете вашата дейност “служение”, но всъщност тя представлява бягане от Неговото присъствие. Както вече казах, църквата тича към Тарсис, за да може да търгува със света и по този начин тя търси морските съкровища. Докато по-ценните, небесните съкровища много малко хора търсят. Грехът на желанието за търговия със света е впримчил църквата, точно както аз бях впримчен в утробата на чудовището. Плевелите, т. е. светските грижи са се увили около ума на църквата. На мен ми трябваха три дни, за да се обърна към Господ, понеже бях толкова оплетен. На християните обаче, им отнема много повече. Техните умове са толкова впримчени със света и те са паднали до такива дълбочини, че за много от тях няма надежда да бъдат свободни. Ти трябва да се обърнеш към Господ, а не да бягаш от Него. Той може да разплете всяка бъркотия и да те извади и от най-големите дълбочини. Не бягай вече от него! Бягай към Него!”

Тогава Лот прибави: “Спомни си милостта, която Господ имаше към Ниневия! Той имаше милост, понеже Йона проповядва. Той не живя между тези хора, опитвайки се да бъде свидетел: Той проповядва Словото на Бог. Силата е в Словото. Няма толкова гъста тъмнина, че Словото да не може да проникне през нея. Много хора ще се покаят и ще бъдат спасени, ако отидеш при тези, при които Господ те изпраща и ги предупредиш. Когато отпаднеш от Господната благодат и греха те оплете, на теб ще ти е много трудно да се приближаваш към Него. Трябва да се научиш винаги да тичаш към Господ в такива времена, а не от Него. Когато минеш през тази врата, ще влезеш във времената, когато Господната сила и слава ще бъдат освободени на земята така, както никога не са били от началото на времето. Цялото небе чака тези неща, които сега ще видиш. Това ще бъде й времето на най-голямата тъмнина. Ти не можеш да издържиш нито славата, нито тъмнината без Неговата благодат. Ти няма да можеш да ходиш в Неговите пътища ако не се приближаваш към Него всекидневно. Ти не само трябва да търсиш Неговото присъствие, но и да пребъдваш в присъствието Му постоянно. Тези, които са се опитали да Го следват, като Го търсят веднъж седмично на църква и прекарват останалото време от седмицата, търсейки света, скоро ще отпаднат. Тези, които призовават името Му мислейки, че Той е техния слуга, също ще отпаднат скоро. Той е Господ на всички и всички скоро ще познаят това! Първо Неговите собствени хора трябва да Го познаят така, че съда да започне от Неговия собствен дом.

Наглост е да призоваваш Господ само, когато Ти искаш нещо. Ти трябва да Го призоваваш и да Го питаш какво Той иска, не какво ти искаш. Много от тези които имат известна вяра, имат също така и голяма наглост – разликата между двете може да бъде много тънка. Когато Божиите съдби дойдат към дома Му, Неговите хора ще научат разликата между вяра и наглост. Тези, които се опитват да вършат Неговото дело без Него, ще отпаднат. Много имат вяра в Господ, но Го познават само от разстояние. Те вършат велики дела в Неговото име, но Той не ги познава. Тези, които са Го познали само от далече, скоро ще плачат над глупостта си. Бог не съществува заради своя дом – домът Му съществува заради Него. В търпението Си Той е стоял отвън и е чукал и викал, но малко са Му отворили. Тези, които чуят гласа Му и Му отворят, ще седят на трапезата Му. Те ще седят с Него и на Престола Му и ще бъдат способни да виждат света, както Той го вижда. Наглостта не може да стои с Него на трапезата Му, нито на Престола Му. Наглостта е гордостта, която причини първото падение и всичката тъмнина и зло, които ще бъдат пожънати на земята са дошли поради нея. Когато сатана видя Божията Слава, той се обърна по пътя на наглостта. Сатана обитаваше в Неговото присъствие и въпреки това се отвърна от Него. Това е най-голямата опасност за тези, които виждат Славата Му и познават присъствието Му. Не ставай нагъл поради това, което си видял. Никога не се възгордявай, поради виденията си! Това винаги води до падение.”

Милостив Съд. Докато Йона говореше, всяка дума беше като удар с чук. Аз бях ужасен от греха си. Не само че бях засрамен от начина, по който съм мислел за него, но още повече заради това че съм му се подигравал за същите неща, които и аз бях вършил. Въпреки, че се опитвах отчайващо да остана прав, коленете ми не можеха да ме държат повече и аз паднах на лицето си. Думите му бяха като удари с камшик, но в същото време болката от тях бе добре дошла. Аз знаех, че трябваше да ги чуя и не исках Йона да спира да ме учи, докато всичките ми зли пътища не бяха изкарани на яве. Изобличаващата сила на думите бе много голяма, но беше и много повече от това. Усещах сила в тях, която правеше всяко извинение да изглежда ужасяващо. Те преминаваха през всички бариери и влизаха директно в сърцето ми. Докато лежах на земята, усетих като че минавам през операция.

Тогава Лот се намеси: “Много вярващи са направили падането в Божието присъствие лекомислено и безмислено, но на църквата й предстои да падне под същата сила, под която ти падна – обвинението.”

Все още аз не исках да помръдвам. Не исках да правя нищо, докато ясно не схвана това, което Йона казваше. Не исках обвинението да си тръгва, докато не извърши напълно делото си. Те като че ли разбраха това, тъй като имаше тишина за извесно време и тогава Лот продължи: “Йона имаше най-великото проповедническо помазание, което някога е давано на човек. Без чудеса или знамения, когато той проповядваше, един от най-нечестивите градове, който някога е съществувал, се покая. Ако Йона беше проповядвал в Содом, този град би останал и до днес. Силата на проповядването на Йона е знамение. Когато той се събуди и беше избълван от чудовището, той имаше тази сила. Това е силата за проповядване, която ще бъде дадена на църквата в тези последни дни. Това е силата на обвинението, която Господ очаква да даде на църквата си. Когато тя бъде избълвана от морското чудовище, което я е погълнало, дори и най-нечестивите ще послушат думите й. Това е знамението на Йона, което ще бъде дадено на църквата.”

Аз все още бях онемял. И въпреки това, бях решен да тичам към Господ, а не от Него, така че се обърнах да погледна към Мъдростта: “Господи, аз също мога да отпадна при това, което предстои да дойде. Аз съм виновен за всички тези неща. Аз съм видял толкова много от Славата Ти и въпреки това, попадам в капаните и клопките, които ме спират от това да се приближавам по близо до Тебе. Моля Те, помогни ми в това! Аз отчайващо се нуждая от Твоята мъдрост и от Твоята милост. Моля Те, изпрати милост и ни помогни преди да изпратиш съда, който заслужаваме. Моля Те за милостта на кръста!”

Мъдростта отговори: “Ще ти бъде дадена милост, понеже си поискал. Ще ти дам повече време. Моята милост към теб е време. Използвай го мъдро, защото скоро няма да го имаш. Близо е времето, когато няма да мога да отлагам повече. Всеки ден, с който отлагам съда Си е милост. Погледни го по този начин и използвай времето мъдро! Аз винаги бих предпочел да показвам милост пред съд, но краят наближава. Тъмнината расте и скоро ще дойдат тежки времена върху вас. Ако не използвате времето, което ви давам, идващите проблеми ще ви погълнат. А ако го използвате мъдро, вие ще надделеете, ще победите. Една черта е обща за победителите във всяка ера – те не са си губили времето! В милостта Си, Аз те предупреждавам. Предупреди и Моите хора! Поради милостта Ми, Моята корекция ще бъде върху тях. Предупреди ги да не закоравяват сърцата си, но да се покаят и да се обърнат към Мен. Вярно е, че и ти също можеш да отпаднеш. Твоята любов ще охладнее и ти ще се отречеш от Мен, ако не се отречеш от себе си и не вдигнеш кръста си всеки ден. Тези, които търсят да спасят живота си ще го загубят, а тези който загубят живота си заради Мене, ще открият истинския живот. Това, което Аз давам на хората Си, ще бъде живот на повече изобилие, отколкото те са искали, дори и в наглостта си.

Когато свърша съдбите Си към собствения Си дом, Аз ще ги изпратя и към цялата земя. В праведния съд ще покажа различие между Моите хора и тези, които не Ме познават. Сега целия свят лежи в силата на нечестивия, възнаграждава неправдата и се противопоставя на праведните. Като дойде денят на съда, целия свят ще познае, че Аз възнаграждавам правдата и се противопоставям на горделивия. Правдата и правосъдието са основа на престола Ми. Поради правосъдието Си, Аз наказвам по-сурово тези, които знаят истината, но не живеят чрез нея. Довел съм те тук, за да видиш съдбите Ми. Ти си получил разбиране, но то ще послужи за един по-голям съд върху теб, ако не ходиш в това, което си видял. На който много е дадено, много и ще бъде изисквано от него. Тук си познал милостта на съдбите Ми. Ако продължаваш да позволяваш на греха да те впримчва, ще познаеш суровостта на съда Ми. Тези от хората Ми, които обичат греха и собствения си комфорт и просперитет повече от Мен, скоро ще познаят суровият Ми съд. Те няма да издържат във времената които идват.

Аз ще покажа суровост към горделивите и милост към смирените. Най-големия проблем за Моите хора не са били трудностите, а просперитета. Ако те Ме търсеха през времената на просперитет, бих им се доверил с повече от истинските богатства на Моето царство. Аз искам вие да имате изобилие, за да можете да давате във всяко добро дело. Бих искал щедростта ви да прелива. Хората ми ще просперират в земните богатства в идващите времена, дори и във времената на трудност, но богатствата им ще бъдат от Мен, а не от княза на този свят. Ако Аз не мога да ви се доверя със земните богатства, как бих могъл да ви се доверя със силите на бъдещия век? Вие трябва да се научите да Ме търсите, когато сте в просперитет, както Ме търсите, когато сте в бедност. Аз ще се доверя с повече на тези, които са Ми по-покорни.

Знай, че княза на тъмнината също дава просперитет. Той продължава да предлага на хората Ми това, което предложи на Мен. Той ще даде царствата на този свят на тези, които му се поклонят и му служат, като живеят според неговите пътища. Има светски просперитет и има просперитет, който идва от Моето царство. Идващите съдби ще помогнат на хората Ми да познаят разликата. Богатствата на тези, които са успели, като са служели на княза на този век, ходейки в пътищата Му, ще бъдат като воденичен камък, който ще тежи на вратовете им, когато придойдат водите. Всички скоро ще бъдат съдени чрез Истината. Тези, които просперират чрез Мен, не правят компромис с истината. Моят съд започва с дома Ми, за да ви научи на дисциплина, така че да можете да ходите в покорство. Заплатата на греха е смърт, а заплатата на правдата е мир, радост, слава и почит. Всеки ще получи съответната заплата. Това е съдът и е справедливо той да започне с Моя дом.” Лот и Йона тогава проговориха заедно: “Ето това е добротата и суровостта на Бог! Ако ще Го познаваш повече, ти трябва да познаеш тези две области повече.”

Обвинението идваше към мен като водопад, но това беше водопад от Жива вода. Беше очистващ и освежаващ, но в същото време беше трудно. Знаех, че Неговите корекции щяха да ме запазят през това, през което щях да премина след като влезех през вратата. Аз отчайващо исках всичката корекция, която можех да събера. Знаех, че ще се нуждая от нея и бях прав.


Рик Джойнър


Други послания на Рик Джойнър
Главна страница "Павелчо"
Рик Джойнър (англ.)
Сподели свое видение или откровение!


 
Сайт создан в системе uCoz