| |||
|
|
Виктория Бойсън
Вторник, 6 Януари 2009 „Костите ми не бяха скрити от Тебе, когато в тайна се работех.” (Псалм 139:15). ПРЕД ПРАГА НА ПРОБИВА Чувствали ли сте се някога забравени от Бога? Чувствате ли се невидим? Изглежда ли ви, че Бог благославя всички останали, освен вас? Срещат ли вашите очаквания към Бога студено безразличие от Негова страна? Ако отговорите са „да”, тогава се радвайте, защото вие сте на ръба на едно чудо! Вие сте на прага на пробива! Вратата на вашата съдба започва да се отваря! Най-трудното време за всяко раждане са няколкото минути точно преди бебето да излезе на бял свят. Вие сте изключително изтощени… Вече не можете да издържате. Вие сте се напрягали и напъвали и сте изразходвали цялата си сила. Искате да викате: „Не мога повече… Не мога!” Но трябва! Това е моментът, когато да напъвате и да се напрягате най-много. Вие викате: „Не мога”, а всички наоколо викат: „НАПЪВАЙ!”. Тогава, някъде дълбоко във вас се надига сила! Там, където до преди малко имаше отчаяние, сега има непоколебимост. Сега вие викате от дълбините на сърцето си: „Мога” и „Ще стане”. Вие сте на прага на пробива и вероятно сте се уморили да вярвате, но само вие сте тези, които можете да пробиете за вашето чудо. Само вие можете да родите своята съдба! Само вие можете да се борите за изпълнението на своите мечти. Вашият Бог ще ви даде Своята сила, когато вашата сила се изчерпи. Когато паднете, Той ще ви вдигне, защото „Той дава сила на отслабналите и увеличава силата на немощните” (Исая 40:29). СКРИТИ ЧУДЕСА И ПЕПЕРУДИ При мен беше по този начин – чувствах се забравена от Бога. Чудех се, дали обещаното Слово някога ще се изпълни – дали някога Бог ще отвори вратата. Аз се олюлявах толкова дълго на прага на пробива, че започнах да се съмнявам. „Дали изобщо някога ще се случи? Може би Бог е размислил и е променил решението Си...” Бях се уморила от чакане, от молитви, от надежда във вяра. Чувствах се като пеперуда в пашкул, скрита и забравена. По онова време написах тази поема: НЯКОЙ ДЕН ЩЕ ЛЕТЯ От време на време не съм на себе си – напоследък все по-често. Не съм сигурна кое „себе си” съм вече. Чувствам се като какавида в пашкул. Нито съм вече пеперуда, нито съм гъсеница вече. Не съм това, което бях преди, нито съм това, което ще бъда. Не мога да се върна към това, което бях или това, което ми е познато. Не мога да бързам напред и да бъда това, което още не съм станала. Това е невъзможно място – като бебе в утробата; Трябва да чакаш да излезе и да застане до теб. Надявам се на всеки ден да донесе края на това; Знам, че Бог почти е свършил работата Си. Радвам се, понеже краят е близо, но болката все още расте. Става твърде лесно да си никой – просто какавида. Искам да се предам, но Ти не ми даваш. Не съм гъсеницата, която бях и не съм пеперудата, която знам, че ставам. Превръщането в пеперуда е страшно, болезнено и уморително. Предполагам, че не искам да остана едно нищо. Така че ще издържа на мъчителната болка на този пашкул. И знам, че някой ден ще летя! Преди години, живях в къща с много дървета наоколо. През есента, дърветата бяха покрити с пашкули. Ние се разхождахме покрай тях през цялото време без да чуем никакъв звук от тях. Чудото ставаше пред нас, а ние му обръщахме малко внимание. Но през есента, дърветата ни бяха отрупани със стотици прекрасни пеперуди. Децата бягаха между дърветата и всички пеперуди политаха. Това беше славна гледка – стотици пеперуди да изпълват въздуха, слънчевата светлина се отразяваше в техните криле. Гъсениците са грозни за гледане, но пеперудите са великолепни. Бог обича да прави красиви неща от нещо грозно. Бог обожава да вземе нещо грозно от нашето минало, с което сатана е възнамерявал да ни разруши и го обръща в мощно оръжие, което Той да използва да нашето изграждане. „И ние знаем, че във всичко Бог работи за доброто на тези, които Го обичат, които са призовани според Неговите цели” (Римляни 8:28). СМЪРТТА РАЖДА ЖИВОТА Бог те привежда през „грозни” ситуации само, за да те превърне в нещо прекрасно. Кръстът изглеждаше за учениците като края на една мечта. Те очакваха своя Месия да дойде, да победи римляните и да установи Своето Царство на земята. Смъртта на Исус изглеждаше като края на техните мечти. Христос се опита да предупреди учениците Си за Своята предстояща смърт, но когато започна да говори за умиране, Петър обяви: „Това никога няма да Ти се случи!” (Матей 1:22). Христос знаеше, че това трябваше да се случи. Както семето поставено в земята трябва да умре, за да стане растение, Той знаеше, че Неговият живот на земята – какъвто беше – трябваше да свърши или Той нямаше да донесе дара на вечния живот за тези, които щяха да вярват в Него. „Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко и ще ме видите; и това, защото отивам при Отца.” (Йоан 16:17). Неговата смърт донесе живот! „Аз Съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее” (Йоан 11:25). „Пашкулът”, в който се намирате сега, е „смъртта”, която ще ви даде съдбата ви. Болезнената ситуация, в която сте точно сега, може да бъде изстрелваща площадка към вашето бъдеще. Ако чувствате, че сте невидими, радвайте се, че сте така. Бог ви е скрил, за да ви променя в тайно, но скоро Той ще ви извади като тайно оръжие и ще ви покаже на света. „Нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Баща, Който е на небесата” (Матей 5:16). Вашият Небесен Баща ще заяви: „Вижте какво е направила Моята благодат!” Светът ще Го прослави, защото ще може да види какво е направил Той във вас. Вие сте Неговият трофей! Неговата награда! Някои може да спорят, че вие нямате право да бъдете там, където Бог ви е поставил. Но гласът на вашите обвинители дори няма да достигне до ушите ви, защото вие сте платили цената; вие сте издържали и сте победили. И „вие ще се издигнете с крила като орли” (Исая 40:31), и да, ще летите! Може би този е денят... Когато очаквах да родя децата си и датата наближаваше, аз всеки ден се събуждах с очакването, че днес ще е денят, в който ще родя. Всеки ден си мислех: „Днес може да е денят.” Не съм си помисляла, че това няма да се случи днес, защото знаех, че времето ми идваше и че този може да е денят, в който ще родя. Когато денят завършваше без раждане, се чувствах донякъде разочарована. Но идваше нова сутрин и аз ставах с надежда от небето, спомняйки си, че това може да е денят. А аз бях приготвена да тръгна по всяко време; чантите ми бяха в колата, тя беше заредена с бензин. Всеки ден, в който служите на Бог и чакате Неговото време да се изпълни съдбата ви, е един ден по-близо до раждането й. Като се приближавате към раждането, вие чувствате в духа си, че времето е близо. Може би днес е денят! Вие се оглеждате и виждате братята и сестрите си в Христос да получават обещанията на Бога в своя живот – и вие се радвате за тях. Но кога ще дойде вашият ред? Кога вашата съдба ще бъде на дневен ред, както Бог е обещал? Всеки ден ние трябва да приготвяме сърцата си да вярваме, че „този може да е денят на изпълнението на Неговите обещания към мен”, и изведнъж Той го прави. Колкото по-дълго служите на Бог, толкова по-дълбоко вие ще Му се доверявате да изпълни обещанията Си към вас. Когато се приближавате към времето за изпълнение на Неговия призив за живота ви, ще знаете, че с всеки изминал ден вие се приближавате към него. Днес може да е денят, в който получавате едно голямо благословение от Бога. Днес може да съдържа отговора, който очаквате. Чакайте във вяра всеки ден, както една жена чака да роди. Бог не ви довежда до времето на раждане, за да спре целия процес. Той не ви е довел до тук, за да ви остави сега. Той не, ви е забравил! То ще се случи! И запомнете, че „Този, който е започнал добро дело във вас е верен да го завърши” (Филипяни 1:6). „Бог не е човек, та да лъже, нито човешки син, та да се разкае; Той каза, и няма ли да извърши? Той говори, и няма ли да го сложи в действие?” (Числа 23:19). Ако Бог е обещал, Той ще го извърши! Кажете това с мен: Бог ще направи това, което е обещал. Той не ме е забравил, защото аз съм постоянно в мислите Му. Бог чака да се изпълни Неговото слово чрез мен. Това ще се случи! Може този да е денят! Бог не може да лъже; Той не променя мнението Си. Аз избирам да вярвам това, което Бог ми е казал, а не лъжите на страха и съмнението. Той ви е скрил с определена цел – вие сте Неговото скрито оръжие! Превод: Дани Казанджиева |
| Източник: Speaking Life Ministries |
| Пиши на Виктория Бойсън |
| Други преведени материали |
| Главна страница "Павелчо" |
| Изпрати свой материал! |
Сайт создан в системе uCoz