| |||
|
|
Бабата на Саши разказва
Искам да ти разкажа за отпуската с моя внук Саши. Аз съм го научила да се моли преди храна, и той повтаря с мене, и накрая казва "Амин". Когато го гледах първия ден как скача, играе и пее, аз си наведох главата и благодарих на Бога за това дете, което ни е подарил. Той ме забеляза, дойде при мене и ме попита: „Бабе, молиш ли се?" Аз казвам: „Да, моля се на Татко Боже.” И той от този ден, мине, не мине време, тича при мене и казва: „Бабе, хайде да се молиш!" И аз почвам да се моля, а той стои тихо до мене. Много е сладък. Имаме малки пиленца, пораснаха им малки опашки, и той ми казва: „Бабе, пиленцата си имат дръжки!”, и ги вдига за опашките. Така съм се смяла! Заведох го в двора на детската градина, за да си поиграе, а той ми казва: „Бабе, затвори вратата, да не става течение!” (Става въпрос за вратата на оградата на градината.) Казвам ти, много му се смях... Такива ги разправя, че... С него ми е много весело. В неделя изпя една детска песен в църквата – от песнарките, която майка ми го е научила. Тя е с коксатроза и много трудно ходи, но по цял ден седи и му пее песни от старата песнарка "Духовни химни". Той даже е запомнил и номерата на детските песни, и взима песнарката, и казва: "Бабо, хайде да пеем еди кой си номер", и тя отваря, и концерта започва. Много са интересни. Да знаеш само как я слуша и й приглася! Само така стои мирен. Саши сега е на две годинки и шест месеца. Когато беше още по-малък, може би на около две годинки, един ден аз съм сварила яйца. Той ги обича много, но яде само белтъка, а жълтъка все още не го иска. Аз белех яйцата, а той взе едно и ми казва: „Бабе, извади му семката!” (Става дума за жълтъка). И тогава така се смяхме! Има много случки от този род. Когато плаче, аз все му казвам: „Не плачи! Успокой се!” И той явно и тая дума е запомнил. Преди няколко дни си играе на улицата с едно момиченце на неговата възраст – Ането. Аз го питам: „На какво си играете с Ането?” Той ми отвръща: "Нищо, успокояваме се." И тогава се смях много. Той така ме разтоварва! Все казвам, че Бог ни подарява най-добрите деца – умни и красиви. На Него да бъде слава от сега и до века! Амин. Цветанка Стоилова Юли 2006, Радомир |
|
Саши навърши 4 години. Много е пораснал. най-висок е в групата в детската градина. Знае много песни, стихчета, много е наблюдателен. Продължава да ръси такива бисери, че се учудвам от къде му идват в ума.
Почти не минава ден, без да ми каже: "Бабо, аз обичам Татко Боже." Разпитва ме къде живее, гледа ли ни, какво прави. Даже Му пее песни - текст с негово съчинение. Щом седнем да се храним, казва: "Хайде да се молим." Вярата сякаш е заложена вътре в него. Не зная дали като стане по-голям няма да изпадне под влияние на невярващите деца, с които ще общува. Не е възможно едно дете да стои изолирано вкъщи. Но трябва много да се молим за нашите деца, за децата на вярващите и не само на вярващите, Бог да заработи в техните сърца. Саши има детска китара със струни, като истинска. Всяка вечер я взема и ми казва: "Бабо, музиката започва, ти слушай." Ще ти напиша текста на една от неговите съчинени песни: "Татко Боже гледа децата от Небето, пази ги, дава им храна и дрехи, обича ги!" И песните му са все в тоя дух. Хубаво е децата от малки да разберат, че Бог ги обича, да бягат от покварата, която се шири дори и в детските домове, и да търсят Бога. Бог да благослови всички деца, да ги срешне, да им открие колко много ги обича! Има родители и то не са малко, които изоставят или просто хвърлят децата си, сякаш са някаква ненужна вещ, а не дар от Бога. Но те дори и да ги оставят, Бог няма да ги остави. Важното е само да има някой да им разкаже за Исус, за Неговата любов. Цветанка Стоилова Март 2008, Радомир |
| Пиши на Цветанка Стоилова! |
| Други свидетелства |
| Детска страница "Павелчо" |
| Главна страница "Павелчо" |
| Изпрати "детски бисери"! |
Сайт создан в системе uCoz