| |||
|
|
Рут отвори пощенската кутия. Там имаше само едно писмо. Тя го взе, погледна го, но преди да го отвори, разгледа плика още веднъж. Нямаше марка, нямаше печат... само името и адреса й. Тя прочете писмото:
Скъпа Рут, Аз ще бъда в твоя квартал този съботен следобед и бих желал да ти дойда на гости. Винаги обичащ те, Исус Ръцете й трепереха, докато оставяше писмото на масата. „Защо ли Бог ще иска да ми дойде на гости? Аз съм никoй. Аз нямам какво да Му предложа.” При тази мисъл Рут си спомни празните кухненски шкафове. „О, Боже! Ама, аз наистина наима какво да Му предложа... Трябва да изтичам до магазина и да купя нещо за вечеря.” Тя грабна портмонето си и преброи парите, които имаше: 5 долара и 40 цента. „Е, поне ще мога да купя малко хляб и някакъв колбас.” Тя навлече палтото си и изхвръкна през вратата. Една франзела, половин паунд нарязано пуешко месо, една кутия мляко... и на Рут й останаха само 12 цента, с които трябваше да изкара до понеделник. Въпреки това, тя се почувства добре, докато вървеше към къщи с оскъдните продукти в ръка. „Хей, годспожо, може ли да ни помогнете?” Рут беше толкова погълната от плановете си за вечеря, че изобщо не забеляза двете фигури, тътрещи се по алеята. Един мъж и една жена, облечени в дрипи. „Вижте, госпожо, аз нямам работа и с жена ми живеем на улицата и... Става студено... Гладни сме... Ако можеш да ни помогнеш... Госпожо, наитина ще оценим помоща ти.” Рут ги погледна. Те бяха мръсни, миришеха силно и честно казано, тя беше сигурна, че ако наистина искаха да си намерят някаква работа, биха могли да го сторят. „Господине, бих искала да ви помогна, но самата аз съм бедна жена... Всичко, което имам, е един хляб и малко месо, а и на всичкото отгоре очаквам важен гост за вечеря. Надявам се с това да Го почерпя.” „Ясно, госпожо... Разбирам.” Мъжът прегърна жената през рамо и двамата се затътриха обратно по алеята. Докато ги гледаше как си тръгват, Рут почувства един познат трепет в душата си. „Господине, почакайте!” Странната двойка се спря и се обърна, докато Рут тичаше след тях по алеята. „Вземете храната! А аз ще измисля какво да сервирам на моя гост.” Тя подаде на мъжа торбичката с продуктите. „Благодаря ти, госпожо, много благодаря.” „Да, благодарим ви”, каза съпругата му и Рут забеляза, че тя трепереше. „Ето, вземи.”, каза Рут, докато разкопчаваше якето си и го наметна на рамената на жената. После, усмихвайки се, тя се отправи към къщи... без палто и вечеря за скъпия си гост. „Благодаря ти, госпожо! Благодаря ти много!” На Рут започна да й става студено, още преди да се беше прибрала в къщи, а и на всичко отгоре се тревожеше. Господ щеше да й дойде на гости, а тя нямаше какво да Му предложи.” Тя започна да рови в портмонето си за ключа и тогава забеляза плика в пощенската кутия. „Странно. Пощальонът не разнася пощата два пъти на ден.” Скъпа Рут, Толкова се радвам, че те видях отново! Благодаря ти за чудесната вечеря. Благодаря и за прекрасното палто! Обичащ те винаги, Исус Навън беше все така студено, но дори и без палто, Рут не чувстваше повече студа. |
| „Тогава царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света. Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте. Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме? И кога Те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол и Те облякохме? И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме? А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили." (Матей 25:34-40). |
| Други преведени материали |
| Лични свидетелства |
| Главна страница "Павелчо" |
| Изпрати свой материал! |
Сайт создан в системе uCoz