| |||
|
п-р Енчо Тодоров
КАКВО СТАВА В РОДОПИТЕ? ЗАКУПУВАНЕТО на сграда и организирането на Мисионерски дом в Родопите е едно чудо. Ние не разбирахме защо трябваше Домът да бъде точно в Девин, но сега откриваме колко е важен този район за Бога. От Близкия изток се изпращат милиони долари за строеж на джамии в Родопите, където живеят близо един милион мюсюлмани. Но Божият план е България да стане врата за християнството към Близкия изток, а не врата за исляма към Европа. Ние нямахме опит и не знаехме как да работим с мюсюлмани. Затова започнахме с молитва. Сутрин от 7 до 9 часа имахме специално време за общение с Бога и молитва за благословение на мюсюлманите. Месеци наред нищо не се случваше, но когато постоянствахме в молитвата, през юли и август, 1994 година, за кратко време, повече от 20 души мюсюлмани в района приеха християнската вяра. Оттогава, Бог продължава да ни изпраща нови души, които се покайват и приемат християнството. В следващите редове ще прочетете свидетелствата на различни хора, които приеха християнската вяра. СВИДЕТЕЛСТВОТО НА РОСИЦА СТОИЛОВА „Пустото и безводното място ще се развеселят и пустинята ще се възрадва и ще цъфне както крем. Ще цъфти изобилно и ще се развесели дори с радост и песни. Те ще видят славата Господна, величието на нашия Бог” (Исая 35:1,2) Казвам се Росица Стоилова от гр. Девин, омъжена съм, с две деца – Ивайло на 13 години и Румяна на 11. Близо три години и половина бяхме на работа в Коми с цялото ни семейство. Върнахме се миналата година. Поради голямата безработица в града и двамата с мъжа ми останахме без работа. Тази година през юни започнах работа в една фирма. Всеки ден, когато се прибирах, разговарях със съседите, поздравявахме се... Не мина много време, когато почувствах едно отдръпване от тяхна страна. Виждах как си шушукат зад гърба ми. Беше отвратително и трудно може да се опише с думи. Намери се един добър човек, който дойде вкъщи и разказа какво говорят съседите за нас. На една от съседките липсвало олио – откраднали сме го ние; на друга откраднали картофи и буркани с месо, пак сме ние; на трета – дърва, на друга – масло, касетофон и фланелка... Аз и съпругът ми сме влизали в домовете, а децата ни пазели отвън. Вкъщи настана паника. Как можех да ги убедя, че ние не сме влизали никъде и нищо не сме откраднали. У нас никога не е имало крадено, няма и да има. Но приказките си бяха приказки. Аз само плачех – беше ме срам да изляза на двора. Не можех да се храня, не можех и да спя. Децата също бяха много разтревожени. И така продължаваше дни наред. Един ден дойде моя братовчедка от Пловдив. Каза ми, че в Девин има Молитвен дом и мога да отида там, за да се молим. До този ден не знаех нищо за Господ Исус Христос. Беше неделя, когато с децата и леля им отидохме в Дома. Тогава приех Исус за мой Спасител. Молихме се Бог да ни покаже правия път, по който да вървим и как да постъпим със съседите ми, с които вече не си говорех. Помолих Бог да ги благослови и да им прости, защото и аз им бях простила. Стана ми леко на душата. За моя изненада и срещите ми с тях минаваха по-добре, когато се връщах от молитва. На децата също им беше леко. Вкъщи всичко се промени... Чакахме с нетърпение сряда и неделя за молитвите в Дома. Слава на Бога! Не е ли чудо, че вече с радост се прибирам вкъщи. Бог върши чудеса! *** „Не се безпокойте за живота си - какво ще ядете или какво ще пиете; нито за тялото си - какво ще облечете. Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-ценни от тях?” (Матея 6:25,26) Беше вторник. Имахме извънредна служба. Аз и децата тръгнахме от къщи с голяма радост и по пътя си говорихме: “Като отидем в Дома, ще се молим за нашия татко да започне работа”. Той имаше подадена молба в една фирма, но нищо не можеха да обещаят преди Нова година. А имаше повече от 300 молби. Когато отидох в Дома, помолих всички да се молят - съпругът ми да започне работа в тази фирма. И стана чудо. Докато нямаха нужда от работници, още на другия ден след молитвата, директорът изпратил човек да търси точно съпруга ми, за да започне работа. Не е ли чудо това? Слава на Бога! Поклон пред святото Му име! *** “Жена, която има невярващ мъж и той е съгласен да живее с нея, да го не оставя. Защото невярващият мъж се освещава чрез жената. Бог ни е призовал към мир. Защото откъде знаеш жено, дали няма да спасиш мъжа си?” (1Кор.7:13-16) В неделя отидохме с децата на служба. Беше прекрасно. На края на молитвата ни попитаха дали имаме нужда от нещо. Казах, че искам да се молим за съпруга ми да приеме Исус и в сряда да бъде заедно с нас. Паднахме на колене и се молихме всички за тази моя нужда. И чудото стана. В сряда след работа отидох в Дома. Децата трябваше да дойдат направо от училище. Бяхме седнали заедно със сестра Таня и си говорихме за неделята, когато се молихме за съпруга ми да дойде сам при нас. В този момент на вратата се почука. Когато отворихме, пред нас стоеше съпругът ми заедно с децата. “Дойдох - каза той - за да приема Исус”. Не можех да повярвам на очите си. Слава на Бога! Той е чудесен! *** „Бъдете съвършени, както е съвършен вашият небесен Отец. Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му” (Матея 5:46-48; Притчи 16:7). От месец юли не си говорим с брат ми, с когото живеем в една къща. Когато се срещнем, се разминаваме, без да се поздравим. Беше ми много тежко – все пак брат ми е. В петък, когато всички бяхме вкъщи, външната врата се отвори и той влезе и каза: “Няма ли да се качите горе при нас?” Гледам и отново не вярвам на очите си. Пет месеца той не ми е говорил, а сега така изведнъж ни кани у тях?! Но аз знам, че Бог прави това и е помислил за нас. Слава на Бога! Поклон пред Теб, Господи! АКО БОГ Е ОТКЪМ НАС, КОЙ ЩЕ БЪДЕ ПРОТИВ НАС! Мая Берберова, Девин За първи път чух за Бога от една моя позната от Пловдив. Бях на гости и тогава тя ми разказа за Исус и ми обеща, че ще ми даде Библия. Живея в Девин и съм българомохамеданка, но не познавах нито Корана, нито Словото Божие. Моята баба също е мюсюлманка и в дома ми не се е говорило никога за Христос. Не можах да получа обещаната Библия, защото с моята близка загубихме връзка. През 1993 г. се запознах с Енчо и Таня, които бяха дошли в Девин, за да работят сред мюсюлманите. В Дома живееше и Стоян Кътев, с когото се запознах и който ми даде Библията, която така много желаех. Двамата се сприятелихме и скоро се оженихме. Тогава започнаха гоненията заради вярата от страна на домашните ми. Понякога, когато Стоян беше още в казармата, аз се затварях по цели дни в стаята си, плачех и се молех, защото роднините ми ме бяха изолирали и не ми обръщаха внимание. Дори една от близките ми искаше да ми хвърли Библията, но след известно време всичко утихна. В Мисионерския дом получих новорождение. Там беше и една възрастна сестра от Пловдив. Тя имаше видение за мен. „Виждам едно малко агънце, което току-що се е родило и прохожда.” Това слово беше за мен, защото същата вечер получих прощение на греховете и почувствах една лекота в сърцето си. Брат Енчо се моли за мен и така аз приех Исус. От тогава една голяма радост и мир ме завладяха. По-късно споделих това с моята майка и с кумовете ми и те повярваха. Сега желанието ми е да благовествам, за да може и други мюсюлмани да се спасят. На 24 май 1994 г. отново в Мисионерския дом получих и кръщение в Святия Дух. Бяха дошли младежи от Пловдив и една възрастна жена – баба Радка от Девин. Всички заедно се молихме и десетина-петнадесет минути след това заедно с нея приехме Святия Дух. Двете бяхме много щастливи. На няколко пъти дяволът се опитваше да ме смущава. Малко след като родих дъщеричката си сънувах сън. В него Сатана се опитваше да ме души и аз действително, макар и на сън, трудно можех да си поема дъх. Започнах да се моля на език и да му се съпротивявам и той веднага избяга от мен. Слава на Бога за победата, която имам! След това още няколко пъти сънувах катастрофи, при които излизаше огън, но в самия огън се появи нашият Господ Исус Христос и аз казах, че имам победа в Неговото име. След това всичко престана и за мен настъпи спокойствие и мир. Тук в Девин се събираме на молитва за спасението на мюсюлманите и Бог отговаря много бързо на молитвите ни. На последната служба в читалището, в центъра на Девин, където има служби всяка сряда, дойдоха пет нови души. Благодаря на Бога, защото вярата ни в Него ни помага да се обичаме и да се уважаваме с моя съпруг и да преодоляваме всички трудности. Сутрин и вечер се молим заедно, четем Библията и посещаваме събранията в Дома и читалището. Дъщеричката ни Катя е вече на една година. Когато бях в болницата в Смолян говорих на една майка, чието бебе щеше да умре, дадох й книжки и списание “Братска любов”. Тя чете и от моята Библия, прие Исус и една вечер се молихме за детето. На следващия ден детската лекарка каза, че изследванията на бебето са много добри и то ще живее. Тогава аз прославих Бога и всички в стаята бяха много учудени. Бог работи навсякъде и не ни оставя. Желая да благовествам на всеки един човек с помощта на Бога да познае верния път, защото Исус е пътят, истината и животът. СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ПЕТЪР Роден съм на 12 юли 1952 г. Израснах покрай дядо и баба, които служеха в православната църква в град Девин. Повярвах в живия Бог по чуден начин. Майка ми и жена ми станаха членове на Евангелската църква в Девин и бяха хулени от мен, че ходят в “секта”. Веднъж бях повикан да работя в църквата им и започнах да се интересувам как е при тях. Така по настояване на жена ми, след като майка ми почина, и поради молитвите и на двете, аз повярвах от сърце в Господа и започнах да посещавам църквата. Слава на Бога, че ме прие поради милостта Му и ми помогна за моето истинско израстване като член на църквата. Преди около година и половина Святият Дух ме посети и ми говори, че ще имам тъй дългоочакваната рожба от моята съпруга, за която лекарите са уверявали, че е невъзможно да има деца. Това твърдение лекарите го потвърждавали близо 20 години. Бог ми говори, че ще имам дъщеря, която ще прилича досущ на мен, а моята съпруга нямаше достатъчно вяра и мислеше, че това е само мечта. Бяхме събрали някои детски дрешки и моята съпруга имаше желание да ги дадем на някои наши вярващи, но не стана нужда. Също така Бог предотврати многократните ни опити да осиновим дете. По един чуден и прекрасен начин Той ни дари с така желаната ни рожба. Лекарите в град Смолян бяха категорични, че Жана няма да има деца. Но за Бог няма невъзможни неща. Медицинският персонал в Смолян не можеше да повярва, че жена ми е бременна и потвърди, че в дадения случай само Бог е в състояние невъзможното за нас, да стане възможно, за което ще Му бъдем благодарни цял живот и ще следваме Неговия път. Преди Господ да ни дари с рожба, при провеждането на младежки семинар в нашата църква, молейки се за кръщение в Святия Дух за наш брат и сестра, неусетно Бог направи операция на дископатията ми, която имах от 25 години. Лекарите бяха заявили, че ще страдам от нея цял живот, доказано със снимки и прегледи. Но Бог опроверга твърденията им. Слава да бъде на Неговото име, защото сега няма и помен от това заболяване. СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ЖАНА Искам да прославя нашия Бог, Който е тъй велик и чудесен. Той ме дари с най-ценното в живота. Вярваща съм от 5 години. В моя живот е имало и падение, и величие. С първия си съпруг нямах деца. Поради тази причина се разведохме и всеки пое по своя път. Тогава все още не бях приела Исус за мой Спасител. По принцип съм мюсюлманка. Много години се лутах в живота и мислех, че Аллах ще ми помогне, но така и не стана. Молех се на него, но тези молитви бяха като глас в пустиня. Не исках да съм разведена и то по вина, че нямам деца. Но ето че дойде дългоочаквания ми ден. Аз се запознах с точния мъж, който Бог ми е определил - християнин. Моята свекърва, която вече не е между живите, защото Бог си я прибра, беше евангелистка от много години. Аз чрез нея повярвах в Исус. Мъжът ми и той повярва. Дори стана по-ревностен от мен. През цялото време той се молеше на Бог и ме утешаваше, че и ние ще си имаме дете, защото аз бях твърдо решила да си осиновим дете от Майчин дом. Но съпругът ми и дума не даваше да се говори за това. Той все ми приказваше, че ще имаме дете. И един ден това наистина стана. Отидох да проверя дали наистина съм бременна. В болницата лекарката установи на видеозон, че е вярно. Аз бях като прикована, само отворих устатата и казах: “Слава на великия Бог! Той наистина е тъй чудесен и прекрасен.” Лекарката ме попита дали съм се лекувала. Аз й казах, че Бог ме е излекувал. Тя остана изненадана, защото по документи нямах никакви шансове за деца. Тя се просълзи и ми каза: “Жана, за първи път плача и се радвам от сърце за пациентка.” Започнах да прославям Бога и да пея. В сърцето ми бликаше струи от радост и вълнение... Дойде време да раждам. Отидох с вяра, че Бог няма да ме изостави в този момент, защото се налагаше да родя с цезарово сечение. Легнах спокойно на масата и казах: “Боже, предавам се в Твоите ръце.” Възстанових се нормално. Там също свидетелствах на много акушерки. Една от тях ме попита как е възможно, на толкова години (четиридесет), да родя. Аз най-простичко й казах: “Няма невъзможни неща за Бог”. Слава на името Му. Благодаря Ти, мили Боже! Нека благодатта на Господ Исус Христос да бъде на всички, които нямат деца и желаят от сърце да имат. Мили сестри в Исуса, вярвайте и се молете. Аз също се моля на Бог за тези, които нямат рожби, Той да ги дари с такива. Сега вече се чувствам пълноценна, обгърната с любов и обич. Благословена съм! |
|
МОЯТ ПЪТ ДО ИСУС
Росица Ковачева, Девин Казвам се Росица Ковачева и съм от Девин. Омъжена съм и имам син на 6 години. Българо-мохамеданка съм или по-точно бях, защото от съвсем скоро съм приела Исус в сърцето си. Слава на Бога! Той е велик! Какъв беше пътят ми до Него? Може би като този на героинята в книгата “От Корана до Библията”. Ще ви разкажа накратко моята история. Омъжена съм от 8 години, но нещата все не вървяха. Съпругът ми е много интелигентен и добър и се разбираме. Ще кажете какво по-хубаво от това? Но проблемите и неприятностите продължаваха. Винаги съм се молила, но не е било от сърце. Изричала съм молитви, но без да ги разбирам, просто защото е трябвало да направя нещо. Но помощ никаква. Знаех не само за Корана, но и за Бог, за Библията, защото мои приятелки са ми говорили за това. Слушала съм ги в захлас, очите ми не са трепвали и като че ли нещо е ставало дълбоко в душата ми. Често пъти вечер, когато си лягах, вътрешно се двоумях кой път да избера, но тогава не беше настъпил моментът да приема Исус. Проблемите ставаха непоносими. Говоря както за финансови, така и за проблеми, които ни съпътстваха всеки ден. Двамата със съпругът ми бяхме безработни. Една вечер преди да си легнем, ей така, като че ли изведнъж устата ми изговори следните думи и аз казах на съпруга си: “Дали няма да се променят нещата, ако повярвам в Исус - виждам, че Мохамед и молитвите ми отправени към него не ми помагат”. На другия ден вече бях решила - ще отида в Мисионерския дом и там ще попитам как мога да направя това. Знаех за Дома, но как щяха да ме приемат, какво щяха да си помислят за мен... Тези въпроси се блъскаха в главата ми. Три дни обикалях около къщата и чаках някой да се покаже, за да мога да го заговоря и да вляза. След тия три дни Исус ме срещна с Таня, съпругата на Енчо Тодоров. Като че ли някаква сила ни срещна, защото Таня се е молила преди това. Тя учтиво ме покани и ето ме вече там - освободена и без притеснения. В Мисионерския дом ме приеха много мило. Аз разказах за всичките си проблеми и премеждия и поисках да се молят за мен. Всички се молиха, а след това аз им казах, че съм дошла да приема Исус в сърцето си. На колене и през сълзи, може би от радост, аз изговарях думите и славословех моя небесен Баща. Щом свърши молитвата, се почувствах съвсем различна, като че ли за секунда се бях променила. Това аз ли бях? По пътя към къщи като че ли имах криле, а не нозе. Радвах се и скачах. Сърцето ми беше изпълнено с голяма радост. Може би това, което ми беше липсвало, сега се беше запълнило. Така приех Исус. И дните ми станаха по-леки. Всичките ми проблеми се решиха като че ли с магическа пръчка. Съпругът ми не можеше да повярва. Толкова бях променена. Сутрин се събуждах с усмивка, което никога не е било, защото бях винаги намръщена и се карах на детето. Сега нищо не беше в състояние да ме ядоса. Дори да исках да кажа лоша дума, вътре нещо в мен ме спираше. И пак усмивка, и пак добър ден. Молех се всяка минута независимо къде бях и какво правех, дори Библията (Новия Завет), дадена ми от Дома, успях да я прочета за един ден и за една нощ от радост, от вълнение. Заграждах всички места от Псалмите. Плакала съм и съм чела и бързах да се похваля какви умни работи пише там. В Библията намерих като че ли моя характер и какво трябва да направя, за да се променя. Два дни след като бях приела Исус, отидохме със съпруга ми и сина ми на разходка. Намерихме една полянка и седнахме да си починем. Аз държах Библията и четях от Новия Завет и се молех, като благославях Бог, че ни пази, че е с нас. По едно време нещо мръдна под мен. Помислих си, че е някаква буболечка и изобщо не обърнах внимание на това. Но втори път нещо помръдна и аз усетих студенина. Скочих и какво да видя - една голяма пепелянка се беше свила под мен. Извиках от страх, скочих, хванах детето и в същия момент почнах да се моля. Детето се разплака. Мъжът ми стана, взе брадвата, която носеше със себе си и поиска да я убие, но аз му казах: “Не, не я убивай, тя не ми е сторила нищо лошо. Остави я да живее”. Може би това беше един изпит към мен, отправен от Бог, но моите молитви бяха силни и от все сърце към Спасителя. По-късно прочетох стиховете в Псалм 91:13-14 „Ще настъпиш лъв и аспид; ще стъпчеш млад лъв и змия. Понеже той е положил в Мене любовта си, казва Господ, затова ще го избавя; ще го поставя в безопасност, защото е познал името Ми”. Да е благословено името Ти, Господи! Слава на Теб! Благодаря Ти! Почитам Те и вярвам в Теб! Наистина блажен е оня човек, който уповава на Него! ВЪРШИ БОГ ЧУДЕСА Мария Павлова, Девин “Върши Бог чудеса и сега, и сега! Той е пак същият, както е бил преди! Вчера, днес, всякога, Той остава същият! Ние вярваме сега върши Бог чудеса!” Искам да споделя с всички, които ще прочетат написаното, как Бог започна да върши чудеса в моя живот, преди аз да Го познавам достатъчно добре. Преди пет-шест години трябваше да ме оперират от киста на лявата тръба на яйчника. Страхувах се, защото до този момент не бях оперирана от нищо, а кистата беше голяма колкото яйце. Молих се на Исус Христос да ми се размине тази операция, защото съм християнка-католичка. Молех Го да направи чудо, за да не ме режат. Три дни преди операцията, вечер, когато всички заспиваха, аз се уединявах в банята на отделението и се молех. Бог чу молбата ми. В деня, когато трябваше да ме оперират, на прегледа, по време на сутрешната визитация, лекарите не можаха да установят наличието на кистата. Един след друг те се изреждаха да ме преглеждат и не намериха за какво да ме режат. Бяха много учудени, но не знаеха за моите молитви. Аз също не посмях да им кажа, защото тогава религиозните свободи бяха ограничени и сигурно щяха да ми се присмеят. След два дни ме изписаха без операция и без лечение. Благодарих на Бога. Където можех разказвах случая и всички се чудеха, но за мен това беше действителен факт. Бог наистина върши чудеса, достатъчно е от сърце да Го помолим за това. Откакто чух песента “Върши Бог чудеса”, мелодията не ми излиза от ума. Сега вече зная кой е Бог и кои сме ние за Него! Бог не беше ме забравил и беше чул молитвата ми. Останах вдовица с две големи деца. Роднините ме бяха изключили като жив човек - след смъртта на мъжа ми бях мъртва за тях. Тогава срещнах един мъж, който по-късно ми стана любим. Той беше излязъл наскоро от затвора. До тогава и аз като повечето хора имах много лошо мнение за „този бранш”, но стана нещо невероятно – той, затворникът, ми подаде своята ръка за помощ и заедно с него постигахме успехи и преодолявахме трудности. Бях щастлива. Синът ми и дъщеря ми се привързаха към него. У нас имаше радост и на тях им беше приятно да гледат моите весели очи и да слушат смеха ми. Атмосферата беше добра за всички. Направихме абитуриентска вечер на дъщеря ми, после годеж и сватба. Усещах мъжката помощ до себе си. Всичко беше прекрасно, докато любимият ми не започна да попрекалява с алкохола. Водеше вкъщи шумни и пияни компании, а въздухът беше постоянно наситен с цигарен дим. Изпуснах и домакинските сметки. Постепенно започна да става тягостно, докато един ден избухна скандал между всички ни. Оставих децата и тръгнах с него. Не исках отново да затъне с алкохол, цигари и леки жени, но бях безсилна да му помогна. Децата донякъде започнаха също да страдат заради мен. Плачех много често. Намерихме квартира в Настан, квартал на Девин. Аз все повече изнемогвах в домакинството, а той намираше винаги пари и възможности за своите развлечения. Наистина работеше в строителна фирма, трепеше се и ръцете му бяха груби от работа, но вечер с лекота харчеше всичко, което беше в джоба му. Бягах от него няколко пъти, заради алкохола и цигарите, които той поставяше винаги преди мен в отношенията ни. После му прощавах, като смятах, че се е вразумил, но не след дълго сцените се повтаряха. Чувствах, че не искаше да ме изгуби от живота си, но и не се променяше, за да ме задържи. Една съботна вечер у нас дойде на гости едно християнско семейство, Енчо и Таня, поканено от него. На другия ден и ние отидохме в техния дом в Девин. Бях много развълнувана от гостуването в Мисионерския дом, от службата и хвалението към Бога. Тогава разбрах и усетих привличането ми към тези хора, свързано с Христовата вяра. От все сърце желая на моя любим здраве и нека Бог му помогне да намери пътя към Господ Исус Христос. Убедена съм, че тогава той ще се отърси от тези свои пороци. Няколко дни по-късно след гостуването ни в този дом, мъжът, на когото бях простила и останах пак при него, реши отново да се развихри. Беше пиян и грубо настървен срещу мен и изливаше яростта си за сетен път. Плачех и се молих, но той се държеше студено и не знаеше милост, защото беше по-скоро подвластен на Сатана, отколкото на Бога. Тогава реших, че ако оцелея ще потърся спасение в Божия дом. Позвъних на следващия ден и бях приета. Юлия и Соня от Дома ме посрещнаха като своя сестра и аз останах при тях. Отначало се стеснявах, но голямата обич на Юлия ме накара да се почувствам като при близки. Тя ми отвори очите за Бог и ми показа на практика топлината, излъчвана от истинска християнка. По това време Енчо и Таня бяха заминали в Турция, но в Дома пак се чувстваха топлите лъчи на голямото християнско семейство. Когато се завърнаха от Турция, усетих още по-голяма сила, мощ, светлина, топлина, обич, любов, нежност, внимание, грижовност да ги съпътстват. Те ни разказаха толкова интересни неща, които са преживели там и споделиха много неща за Господ Исус Христос. Сега чувствам Таня като моя кръвна сестра. Уверих се, че всяка молитва, изречена към Бога от устата й, се превръща в реалност. Аз нямам толкова “силно слово” към Бог и затова я моля тя да се моли, защото нейните думи са винаги чути от нашия Отец. Децата на Таня и Енчо са прекрасно лъчезарни. Сигурно е така при всички, които следват Божия път. Обградени с топлината на майката и силата на бащата, те не ще изберат друг път, освен този на Господа. Когато слушам как се възхвалява Господ Исус в Дома, усещам силата на Божието присъствие и това ме прави силна във вярата ми в Христос. Тогава, когато бях с изчерпана енергия и чувствах, че зад мен е пропаст, когато бях безпомощна и напълно объркана и не бях нужна на никого, точно в отчаянието си намерих при тях топлина и стимул, за да вървя напред, без да се поддавам на лукавия. Животът ми е даден от Бога и затова единствено по Неговите пътища трябва да вървя. Нека Бог да бъде винаги сред това голямо семейство и да помогне на всяка протегната към тях ръка, да показват този тъй лек и чист път към Христос, който и на мен показаха. Ти, който се объркваш от подбудите на лукавия и търсиш в тъмнината брод, иди и попитай за този Дом в Родопите, в малкия, може би незнаен за тебе град Девин и за бялата Божия къща. Там ще получиш топлина и светлина, ще изпиташ любов и сърдечност към Единородния Божий Син, сила и мощ за всяко добро начинание. Това не може да се опише. То трябва да се усети и почувства отвътре, с душата. Навярно този Дом не ще забрави молбата ми, която всекидневно отправям към Бога, за спасението на мъжа, с когото живях. Нека и той усети в душата си като мен присъствието на Святия Дух. Желая го от все сърце, защото благодарение на Него, аз истински видях Божия път, който ми бе показан в Мисионерския дом - Девин. ДЯДО МИ БЕШЕ ХОДЖА Шефие Джамалова Ковачева, Девин В село Селча, близо до Девин, цялото село идваше при дядо ми, който беше ходжа, за да им бае. Учеше ни как да се молим на Аллах и да повтаряме определени думи на арабски. Преди две години се върнахме от Пловдив в Девин, заради Любка, дъщеря ми, за да учи в техникум. Една жена на име Тони, с която се запознахме, дойде в нашето село Лясково, за да ни помага при ваденето на картофите. Тя ни каза, че в Девин, в една къща се събират на молитва. Любка посещаваше молитвите в Дома и аз много се зарадвах, че и тя също се интересува от вярата в Бога. Аз също започнах да посещавам Дома и заведох сестра ми и калеко ми при тези хора. Беше много хубаво, когато отивахме там и Господ отговаряше на молитвите ни за различни нужди. Веднъж всички се помолиха за ръката ми, която беше цялата схваната и неподвижна, и в същия момент стана чудо. Започнах да движа ръката си. Тогава повярвах от все сърце и разбрах, че Господ помага винаги, когато Му се помолим. Когато идвахме в Дома и имахме молитва, Бог винаги благославяше работата ни и много ни спореше. В Пловдив, където живеем сега, посещаваме Евангелската църква на Коматевския прелез. През миналата година се разболях и имах силни болки в корема. Не можех да отида на църква и само се молих в къщи. И тогава Бог ме свърза с един човек, който ми даде билки за болките и Господ ми помогна чрез тях. Сега съм добре и днеска реших да посетя отново Девин и Мисионерския Дом, за да се помолим за сина ми, за да повярва и той и Господ да му помогне за работа, а също и за тъща ми. Благодаря на Бога, че Той ме е извел от тъмнината в светлината и ми е показал истинския път на спасението. |
|
ЕТО МОЯТА ИСТИНА!
Огнян Колинаров, с. Жребово, общ. Девин „И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни” (Йоан 8:32) Казвам истина, защото толкова много хора живеят живот на “маскиране”. Колко често ние се преправяме външно и се преструваме, че всичко е добре и че всичко е така, както трябва да бъде. Но вътре в нас има една самота, отчаяние, потиснатост, депресия, чувство на малоценност и много други подобни неща, които просто не можем да споделим с никой. Защото знаем, че ако го кажем ще бъдем разочаровани. Вместо да получим очакваното разбиране и помощ, ние получаваме подигравки, което ни кара да се чувстваме още по-объркани, самотни и наранени, осъзнали, че сме претърпели поредния неуспех. И продължаваме да живеем в това състояние на страх и нещата се задълбочават все повече и повече. А това довежда до големи отклонения, травми и разрушения върху човешката личност и характер. Според мен повечето от хората живеят по този начин. Ето защо сега аз искам да споделя моята истина, защото чрез нея намерих истинската свобода. В момента съм едва на двадесет години. Започнах училище от шест годишна възраст. В детството си до трети клас живях самотен живот без родителско възпитание, защото баща ми и майка ми бяха много заети хора. Детството ми премина с ножка в ръка, било качил се върху топола, върба или някъде сам. В моята самота аз се опитвах да запълня времето си с ловене на риба. Бях станал наистина изкусен майстор в това. От трети до седми клас бях преместен в селото, в което живееше моята омъжена сестра. Тя е учителка по математика и родителите ми ме бяха оставили в нейните ръце. Самотата ме беше направила изкусен лъжец. Затова аз изгубих доверието на моята сестра. Постъпвах много невъзпитано и детински почти във всичко. Често бивах наказван за моите лъжи и това ме доведе до постоянно чувство на виновност. Постоянно живеех в един свят на страх и депресия. Живеех тласкан от емоции, които ме завличаха в този странен свят. Но никой не забелязваше това, защото полагах огромни усилия да се “маскирам”. Нямах изграден опит за вземане на прости решения. Почти никога не спорех, защото нямах изградени становища и не защитавах никакви позиции. Животът ми течеше сякаш по задължение, без да виждах смисъл в него. Така изтекоха четири години. В седми за осми клас бях преместен да уча в друго село. Вече бях малко по-голям, но нямах изградени елементарни навици почти във всяка една област на моя живот. Бях много страхлив от неуспехи. Нямаше кой да ми каже думи на подкрепа. На всичкото отгоре бях нов ученик и бях най-слабият по успех. Бях също и физически най-слаб, защото бях с една година по-малък от другите в моя випуск. Бях редовно подценяван, както в училище, така и в пансиона. Депресията, страхът, разочарованието, несигурността и объркването в мен се бяха увеличили и бяха оставили дълбок отпечатък в сърцето ми. От осми до дванадесети клас учех в град Велинград, в горския техникум. Понеже и тук бях по-малък почти от всички, аз отново и отново преживявах същите оскърбления и разочарования. Но тук дори се чувствах по-зле от преди, защото бях подиграван и оскърбяван директно в очите и нямах подкрепа от никого. Често ми се случваше да говоря несвързано, редовно треперех, когато бях пред черната дъска и всичко това поради страха и депресията. От десети до дванадесети клас бях чучелото в класа. Имах само един приятел, който също беше по-малък от другите, но с мен се подиграваха повече. Психиката ми беше сериозно разклатена и поради това всеки ден в училище беше кошмар за мен. В желанието си да съм “някой” в очите на другите започнах да тренирам културизъм и плуване. И макар, че имах известен успех в това, аз никога не получих от другите приемането, което търсех. Страх, огромна депресия и ужасно негативно мислене бяха съсипали личността ми. Нямах никакъв стимул в живота и живеех просто, защото се носех по течението. Бях си поставил за цел да стана културист, но това не ме освобождаваше от депресията и от огромните рани дълбоко в мен. По това време слушах страшно много музика. Моят любим стил беше КАР. По-късно станах дисководещ в моето село. Търсех утеха в музиката, но раните, които животът ми бе нанесъл бяха чудовищни и музиката не можеше да ги изцели. Често си мислех защо живея? Питах се няма ли кой да ми помогне, кой да ме разбере? Защо всичко е толкова объркано, несправедливо и черно? Чувствах се празен отвътре и търсех нещо, с което да запълня тази празнота. Опитвах се да се присъединя към различни компании, да имам приятелство с различни момичета, но никога не бях харесван и винаги бях изоставян. Така моят живот на болка и маскиране продължаваше всекидневно, докато един ден срещнах един човек, който ми каза за Бога. Той ми каза, че Бог съществува, че ме обича и ми каза, че ако искам да разбера повече за това, трябва да чета Библията. Аз започнах да я чета и докато четях, усещах, че всичко в тази Книга става живо и реално вътре в мен. Колкото повече четях, толкова повече неща разбирах. И намирах отговори на толкова въпроси, които ме измъчваха до сега. Едно от първите неща, които разбрах, е, че аз съм грешник и Бог мрази греха в мен, но обича мен самия. Разбрах колко голяма е любовта на Бога към човеците и колко много Той иска да превърже и изцели тези, които са измъчени и наранени. И всичко това стана толкова реално за мен. Сега аз добре си спомням деня и мястото, когато поисках от Бог прошка за всичките си грехове. Аз повярвах, че Той ме чува. И Неговият отговор беше толкова реален за мен. А това беше само началото... Спомням си един ден, когато четях от Книгата на пророк Исая 53 глава и Святият Дух ми отвори очите да разбера това, което четях. Тя стана толкова жива и реална в моя живот. Когато Бог направи това, плаках с глас, докато се изтощих. Колкото повече четях Библията и се молех съобразно с това, което разбирах, тя ставаше все по-реална за мен. Аз знам, че Бог беше Този, който правеше това. В Библията се казва, че всеки, който вярва в Исус ще приеме Святия Дух като подарък от Него. Повярвах със сърцето си, че това е истина и го казвах с устата си на хората около мен. Молех се на Бог и споделях с Него всичките си проблеми. За всеки мой неуспех и за всяка болка аз търсех Неговата помощ. Докато един ден започнах да хваля Бог, да Му пея песни и хваления от радост и любов към Него. Докато продължавах да хваля Бог с вдигнати ръце, Святият Дух дойде и изпълни Божието обещание. Казвах Му, Боже аз Те хваля, покланям Ти се, Господи Исусе, и в този момент внезапно Святият Дух слезе върху мен и аз започнах да се смея силно и неудържимо, като продължавах в това състояние да Го славя. Библията казва, че това е свят смях. И знаете ли какво стана с мен след това? Ако искате да знаете, ще ви кажа. Чувствах се, като че ли току що съм излязъл от баня. Не обикновена баня, която измива плътта. Но свята и свръхестествена баня, която измива вътрешния човек. Сега съм вече свободен човек, който Бог е освободил от това бреме и тежък товар на робство. Всеки ден Бог работи положително в моя живот и изгражда характера ми. Исус често ме изпълва със Святия Дух и това води до по-дълбоко изцеление и до по-големи промени в моя живот. Святият Дух се дава свободно на всеки, който вярва, че Исус умря на кръста за греховете на човеците и че в третия ден възкръсна от мъртвите. Ако ти, който четеш тези редове, досега не си вярвал в Исус, то бих искал да ти засвидетелствам, че Той е жив и знае всеки твой проблем. Ако ти повярваш, че Неговата смърт на кръста е валидна и за твоето изкупление, и че Неговото възкресение на третия ден е напълно достатъчно за твоето вечно оправдание, то тогава всичките ти грехове ще бъдат простени веднъж за винаги и ти ще можеш да приемеш Святия Дух, който ще направи пълно изцеление на твоята личност. Ти вече няма да живееш в царството на тъмнината, в което всеки е под властта на дявола, но ще бъдеш преселен в царството на светлината, където Исус е Господ и Цар. Името ти ще бъде записано в Книгата на живота и ти ще станеш наследник на вечния живот. Бог ще ти открие отговора на много въпроси, които си си задавал и на които никой друг освен Него не може да ти отговори. И ако си Му верен в своя нов живот за Него, Той ще ти открие много от тайните на битието и на духовния живот, които са били скрити от създаването на света за тези, които Го любят. Божието Слово – Библията – казва, че Исус хлопа на твоето сърце и иска да влезе там, за да направи вътре всички тези чудесни неща. Той никога няма да се натрапи и да влезе насила. Той чака твоето съгласие. Ако сега чувстваш Неговия призив, не закоравявай сърцето си. Не отлагай твоето решение, защото ДНЕС е денят на спасението. Ако искаш той да влезе в сърцето ти, ти можеш да преживееш това точно сега, като се помолиш с тази молитва: „Господи Исусе, аз вярвам, че Ти Си Божият Син. Вярвам, че Ти ме обичаш и желаеш да промениш живота ми. Аз повярвах, че Ти умря на кръста за моите грехове и че беше възкресен от мъртвите с Божията сила. Затова сега аз се покайвам пред Бога за моя стар и греховен живот и искрено Те каня да влезеш в моето сърце и да ме направиш нов човек. Искрено Ти се доверявам, че Ти чу моята молитва и ми отговори. Благодаря Ти!” Ако сте се помолили с тази молитва и искате да израствате в своя нов живот с Бога, то намерете си Библия и започнете да я четете от Новия Завет. Също помолете Бог да ви свърже с други хора, които имат искрена вяра като вас. Бъдете сериозни, когато искате от Бога да ви свърже с други вярващи и Го помолете да ви предпази от такива, които нямат искрена вяра и не следват цялата истина на Божието Слово. Нека Бог да ви благослови като продължавате да Го търсите! Девин, 1997 година НЯМАХМЕ НИЩО ЗА ЯДЕНЕ Йордан Данаилов, с. Змеица, общ. Доспат Изпълнявах мюсюлманската религия. Отначало бях чул за Исус, но не вярвах в Него. Карах си светския живот. Обичах да пия и алкохола ме провали до такава степен, че аз не знаех какво да правя. Един ден останахме без пари. Станах рано сутринта. Нямахме нищо за ядене. И тогава казах на жена ми: “Ще ходя да бера хвойна, за да може да купим хляба за този ден”. Отидох да бера, но просто не можах нищо да намеря. Набрах само един килограм. Изведнъж почувствах нещо в мен. Някой ми говореше вътрешно: „Моли се!”. В този момент ми дойде мисъл за Исус, за когото съм чувал. Обърнах се настрани. Около мен имаше хора и аз избрах едно място, за да не ме видят страничните хора. Когато коленичих в молитва, почувствах една топла вълна от краката до главата. В този момент аз дори не знаех как съм се молил, но усетих как мъката в сърцето ми изчезна. И аз се почудих какво става с мен. Тръгнах си. Отидох при човека, който приема хвойната и му казах, че децата са брали тази хвойна, защото ме беше срам да кажа, че аз съм я брал. Човекът ми каза: “Събери един чувал и на един път ще ти ги взема”. В този момент се отчаях, защото той ми върна торбата. Тръгнах към вратата, но в този момент той ме спря: “Чакай, младеж!”. Аз се обърнах и гледам как той бърка в задния си джоб. Изкара портфейла си и ми даде 600 лева. От там аз отидох до фурната и взех 5 хляба. Излязох от фурната и започнах да плача. В този момент разбрах, че Бог ми е помогнал. Разказах това на жена си, но тя въобще не ми повярва. На следващия ден отидох при сестра Мария, в чийто дом идваха християни от Девин. Тя ме заведе при вярващите в Девин, които ми направиха голямо впечатление. Аз не знаех какво е църква и си мислех, че е като православните, но не беше така. Тези хора ме приеха с голяма любов. Разбрах кои са истинските хора покрай мен. Тогава предадох сърцето си на нашия Господ Исус Христос, който е жив и съществува. Взех водно кръщение на 24 ноември 1996 година. Отидохме с група вярващи край реката и брат Енчо ме кръсти във водата. Бях толкова радостен, че не усетих студа, когато той ме потопи в ледената вода. От тогава Бог винаги е бил в мислите ми. Почнах да се моля редовно. Моите колеги ми се подиграваха и най-вече жена ми. Поради това, че тя беше противна на вярата ми и държеше за мюсюлманската религия, аз реших за малко време да напусна дома ни. Но аз бях винаги с Него. Вярвах, че чрез молитвата, в която бях сигурен, Бог ще промени жена ми. Слава на Неговото име, това наистина се случи. Когато се върнах, видях жена ми променена и много ме зарадва това, че Бог е чул молитвата ми. Когато положих ръце на нея, тя получи физическо изцеление и се изпълни със Святия Дух, като говореше различни езици и пророкуваше. Сега се чувстваме едно щастливо семейство. Аз съм сигурен, че с Бога, никакви проблеми няма да има между нас и с жена ми смятаме да разнасяме Божието Слово. Бог да благослови всичките хора, които искат да се спасяват! НЕ ИСКАХ ДА СИ ДАВАМ РЕЛИГИЯТА Севдалина Данаилова, с. Змеица, общ. Доспат Изповядвах мохамеданската религия. Не съм чувала за Исус и не знаех нищо за Него. Когато моят мъж прие християнството, аз много се карах с него и хулех Исус. Но Исус ми даде съновидение, за да повярвам, че Той е жив и Го има. Аз пак се държах за мохамеданската религия. Когато идваха брат Енчо и сестра Таня от Девин, се криех. Не исках да се моля на Исус и не исках да си давам религията. Мислех, че спасението ми е чрез Мохамед. Когато мъжът ми ни напусна за малко време, в мен се появи желание да отровя семейството си. Казах това на сестра Силвия от Змеица. Тя се помоли за нас и така Господ Исус ми даде спокойствие. Нямах мъка и всеки ден започнах да се моля със Силвия. Нещо ме теглеше към нейния дом. Ние се молихме мъжът ми да се завърне в къщи и Господ чу молитвата ми. Когато Данчо се върна, той видя, че съм променена. Една вечер почувствах Святия Дух върху мен, моят мъж ми положи ръка, за да получа небесен език и аз го получих. Когато говорех на небесния език, започнах да разбирам какво означава това. Разбрах, че Господ ми е дал дарбата да пророкувам и да се моля за болни. Взех Библията в ръце, за да я чета, но трябваше да се моля, защото някой имаше нужда от моята молитва. И аз станах и започнах да говоря на небесен език и тогава Бог говореше чрез моите уста. „Аз съм Исус Назарянинът, живият Бог. Ще ме видите, че слизам в облаците с моите ангели”. Тогава легнах на леглото, защото Той искаше да ме оперира и напълно да ме изцели, защото боледувах от сърце. Усетих Неговата сила как влиза в мен и премахва болката в сърцето ми. Движех лявата си ръка, но Бог ми каза: „Не мърдай, защото Аз съм Лекарят”. Исках да стана, но не можех, защото краката ми бяха сякаш вързани и имах тежест върху тялото си. Когато стисках очите си, виждах как Той влиза със сила в мен. Попитах Го: “Господи, готова ли съм?” Той ми отговори: “Още малко!” Тогава пак ме освободи и чувствах сърцето си, че е оперирано и че имах вътре в мен рана. Тогава Той ми проговори да дойда в Девин и да разкажа на вярващите това, което се случи с мен. Слава да бъде на името Му! Да има мир във всеки дом. Нека всеки да повярва и Господ да го изцери. Аз съм благодарна на Господ. Той ме направи щастлива. |
| Свидетелства от Родопите (ІІ част) |
| Други материали от сп. "Братска любов" |
| Главна страница "Павелчо" |
| Пиши на Енчо Тодоров! |
| Изпрати свои свидетелства! |
Сайт создан в системе uCoz