Армията - ІІ  


Рик Джойнър

Когато растеш в истинската вяра, която е в Мен, ти ще започнеш да растеш и в доверието си към Мен и все по-малко ще се доверяваш на себе си. Тези, които започват да се доверяват на себе си, няма да бъдат способни да носят тежестта на Моята сила или слава; те ще да пропаднат, както нечестивия.

Моята сила в слабост се показва съвършена, но ти никога не трябва да забравяш, че си слаб и отделен от Мен не можеш нищо. Достойните да управляват с Мен в бъдещия век ще докажат това, като живеят в тъмнината и слабостта на човешката плът и въпреки това Ми служат и Ми се доверяват.

Дори и най-великите ангели с радост ще се преклонят пред тези, които са доказани по този начин. Ангелите се чудят, когато страдащи мъже и жени, които са видели толкова малко от славата тук, са останали твърди за Мен за истината Ми във времена на тъмнина и скърби.. Те са достойни да бъдат наречени Мои братя, синове и дъщери на Моя Отец.

На земята истината често изглежда слаба и лесно победима. Тези, които виждат от тук, знаят, че Моята истина винаги побеждава. Времето, когато Аз ще застана и ще доведа Моите съдби на земята е било отлагано единствено, за да може Моите братя да докажат любовта си към Мен, като стоят за истината на всяка цена. Моята истина и доброта ще надделяват през цялата вечност и така ще бъде с всички, които идват при Мен, понеже обичат истината. Те ще греят като звездите, които бяха направени за тях.

Докато Мъдростта продължаваше да говори, като че ли бях измиван чрез душ от Жива вода. От време на време бях засрамен, понеже дори в присъствието на Славата Му, аз бях толкова глупав и лесно се разсейвах, както когато бях на земята. Но докато Той говореше, думите Му ме очистваха и дойде острота в ума ми, отвъд обикновенната такава.

Колкото повече бях очистван, толкова повече думите Му експлоадираха с отчистващ блясък. Аз не просто виждах славата Му, но и Я усещах вътре в мен. В присъствието Му аз не просто чувах истината, аз поглъщах истината.

Неговата възлюбена невяста.

Това чувство на очистване чрез Неговите думи беше по-чудесно отколкото може да бъде описано, но ми бе и познато. Знаех, че бях усещал това, когато слушах помазано проповядване от някой, който е бил в присъствието Му. Не беше опияняващо, а точно обратното. Вместо да притъпява сетивата, то ги изостряше. В Божието присъствие усещах, че хилядите частици информация, които бях събирал през годините, се свързваха заедно, за да дадат дълбоко и цялостно значение на всичко, което Той е казал.

По този начин всяка концепция се превръщаше в силен стълб на знание в моя ум. Тогава това се превръщаше в страст, тъй като усещах дълбока любов за всяка истина. Когато Той говореше, беше освободена енергия, която ме направи способен да видя всяка истина в по-голяма дълбочина от всякога преди. Думите Му не просто носеха информация, а живот.

Това велико просвещение бе подобно на това, което изпитах след като реших да не се опитвам да крия нищо, когато стоях пред Съдилището. Колкото повече отварях сърцето си за думите Му да изявяват тъмнината в мен и да ме променят, толкова повече сила имаха Те в мен.

Господ не просто даваше информация, когато говореше, а някак си прегрупираше ума и сърцето ми така, че тези истини да бъдат основа за разбиране и разбирането освобождаваше любов към истината. Например, аз имах това, което си мислех, че бе разбиране за църквата като невяста на Христос. Когато Той говореше за служенията, които бяха изпратени, за да подготвят невястата Му, видях в сърцето си всяка църква, която познавах. Те моментално се превърнаха в повече от просто една група хора и станаха Негова възлюбена. Усетих изгаряща страст да им помогда да се подготвят за Него. Отблъскването на греха и блудството със света почти подкоси коленете ми, когато видях какво то е направило на хората Му. Знаех, че усещах това, което Той усещаше.

Очистващата Му истина се изливаше върху Мен. Чистотата, която усещах беше по-чудесна, отколкото бях вярвал, че е възможна. Беше почти, като че ли досега бях живял в един мръсен канал и в момента ми предлагаха горещ душ. Силата на очистващата истина ме сграбчи толкова здраво, че аз отчайващо исках да я занеса обратно и да я споделя с Неговите хора.

“Аз ще освободя силата на помазаната Истина за очистване на Моите хора.” – продължи Мъдростта. – “Невястата Ми ще бъде очистена от всичката й нечистота. Аз изпращам пратеници, които ще бъдат огнени пламъци, изгарящи от ревност за Моята святост и святостта на Моите хора.” Докато Той говореше, усетих дълбочината и силата на посланието за святостта. Видението за една славна Невяста, която Той толкова заслужаваше се запали в сърцето ми. Аз страстно желаех да споделя това с хората Mу, така че те напълно да се приготвят за Него. Просто не можех да си представя да върша каквото и да е, без това да ми бъде цел.

Видях църквите, с които имах връзка и как те страдаха. Товарът за тях слезе върху мен, както никога преди. Знаех, че бяха слаби, понеже не ходеха в Истината. Скръбта, която усетих за тях стана почти непоносима за мен.

“Защо те не ходят в истината?” – попитах аз.

“Ти започна да чувстваш товара, който усети Неемия, когато чу, че Ерусалим е разрушен.” – обясни Мъдростта. – “Аз влагам в Моите пратеници огъня да видят Невястата Ми очистена и им давам товара на Неемия, за да видят стените на спасението възстановени. Тогава Моите хора повече няма да бъдат в разрушение. Ти видя Моите хора като Моята армия, Моя град и Моята Невяста. Сега не само ги виждаш, но и ги чувстваш. Само когато Моята истина излезе от сърцето, има силата да променя хората. Живите води трябва да излязат от най-вътрешното естество - сърцето.

Точно както ти усети, че истината Ми те очиства, така аз правя Моите пратеници огнени пламъци, които ще говорят истината не само, за да дават разбиране, но и със силата да променят човешките сърца. Истината не само ще обвини хората Ми за грях, но и ще ги очисти от греха им.”

Докато Той говореше, в мен се надигна огромна ревност да направя нещо. Божествени стратегии, за които знаех, че ще помогнат на Неговите хора започнаха да идват към мен. Нямах търпение да започна. Сега вече вярвах, че дори най-сухите кости ще се превърнат в една твърде велика армия!

В присъствието на Мъдростта нищо не изглеждаше невъзможно. Не ми беше трудно да повярвам, че Неговата църква ще бъде Невяста без петно и бръчка или пък че Църкавата Му ще стане един велик град, стоящ като крепост на истината за целия свят. Не се съмнявах, че Неговите хора, колкото и слаби и победени да изглеждат сега, щяха да се превърнат в една армия на истината, пред която никоя сила на тъмнината нямаше да може да устои. Чувствайки силата на истината, знаех, че беше несравнимо по-силна от тъмнината.

Думи на Живот.

В присъствието Му чувствах, че мога да изговоря видението, което съм получил за невястата Му и всеки, който чуеше щеше да бъде променен. Аз можех да говоря на най-унилото малко събрание с такава сила, че скоро то би се превърнало в мощна крепост на Истината. Също така знаех, че на земята думите ми нямат такава сила.

“Думите ти ще имат тази сила, когато пребъдваш в Мен.” – намеси се Мъдростта. – “Аз не те призовах да проповядваш за Мен; Аз те призовах да бъдеш глас, чрез който Аз да говоря. Когато пребъдваш в Мен и думите Ми пребъдват в теб, ти ще даваш плод и той ще бъде траен.

Чрез Моето Слово творението дойде в съществуване. Моите думи са дух и живот. Те дават живот. Ти не си призован просто да учиш за Мен, но да Ми позволиш Аз да уча през теб. Когато обитаваш в присъствието Ми, твоите думи ще бъдат Мои думи и ще имат сила.” Помислих си за нещо, което Margaret Browning веднъж беше казала: “Всеки храст гори с огъня на Бог, но само тези, които го видят, си свалят обувките. Останалите просто събират къпините.”

“Господи, искам да те виждам във всичко” – казах аз.

“Аз ще дам на пратениците Си способността да виждат Моята цел във всичко.” – отвърна Той. – “Моят огън ще почива на тях, но те няма да бъдат погълнати от него, както при горящата къпина. Тогава човечеството ще се чуди на това знамение и ще свърне, за да го види. Аз ще говоря и чрез пратениците Си ще призовавам хората Си към съдбите им и към това, те да се издигнат като освободителите, които съм ги призовал да бъдат.”

Тогава се почувствах привлечен към вратата. Пристъпих по близо до нея и можех да видя нещо написано. Никога не бях виждал подобно нещо преди. Написаното Слово беше от чисто злато и някак си беше Живо. Започнах да чета Колосяни 1:16-29 “Понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено; и Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява. И глава на тялото, т. е. на църквата, е Той, Който е Началникът, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко. Защото Отец благоволи да всели в Него съвършената пълнота, и чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните, и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст. И вас, които бяхте някога отстранени и по разположение врагове в злите си дела, примири сега чрез Неговата смърт в плътското Му тяло, да ви представи пред Себе Си свети, непорочни и безупречни, ако останете основани и твърди във вярата и без да се помръднете от надеждата, открита вам в благовестието, което сте чули, и което е било проповядвано на всяка твар под небесата, на което аз, Павел, станах служител. Сега се радвам в страданията си за вас, като от моя страна допълвам недостатъка на скърбите на Христа в моето тяло заради Неговото тяло, което е църквата; на която аз станах служител, по Божията наредба, която ми бе възложена заради вас, да проповядвам напълно словото на Бога, сиреч тайната, която е била скрита за векове и поколения, а сега се откри на Неговите светии; на които Божията воля беше да яви какво е между езичниците богатството на славата на тая тайна, сиреч, Христос между вас, надеждата на славата. Него ние възгласяваме, като съветваме всеки човек и поучаваме всеки човек с пълна мъдрост, за да представим всеки човек съвършен в Христа. Затова се и трудя, като се подвизавам според Неговата сила, която действува в мене мощно.”

Когато прочетох тези думи, те бяха като приносител на Живот. Една дума от Бог струва много повече от всички съкровища на земята. Помислих си как съм могъл да си позволя да бъда толкова отнесен от светските грижи, когато съм имал Неговите думи. Започнах да мисля колко би си струвало да пресечеш цялата земя, за да чуеш дори само една помазана проповед, а понякога аз бях толкова мързелив, че не исках да прекося града за това. Бях отвратен от безразличието си към думите Му, докато стоях пред вратата.

“Господи, толкова съжалявам!” – промърморих аз. Като казах това, вратата се отвори. Тогава си спомних колко неподканваща изглеждаше тя от разстояние, но от близо беше по-привличаща и прекрасна от всяка врата, която бях виждал някога. Ето как хората съдят църквата – помислих си колко често съм го правил и аз. Обичал съм Бог от дълго време, но съм пропуснал да обичам хората Му така, както трябва.

“Покаяние като това ще ти отвори вратата, за да влезеш в целта, за която съм те призовал. Ти не можеш да изпълниш целта си без Моите хора. Аз съм призовал хората Ми да бъдат едно и сега това ще се случи. Сега трябва да преминеш от виждането на пътя и знанието на истината към това да бъдеш съд за Моя живот. Това не можеш да направиш без Моите хора. Отец ти е дал любовта Си към Мен, за да бъде в теб, както Аз се помолих. Сега ще ти дам Моята любов към хората Ми. Моите пратеници ги виждат, както Аз ги виждам и ги обичат, както Аз ги обичам. Когато ти обичаш Моето Слово на истина, вратата към съдбата ти с Моите хора, ще се отвори пред теб.” Думите Му не просто докоснаха ума ми, но и сърцето ми. Почувствах и двете. Докато слушах, любовта, с която Той говореше за хората Си, бе предадена и в мен.

Това беше по-велика любов, отколкото съм изпитвал някога преди, но също така ми бе позната, бях я преживявал до известна степен, когато съм слушал помазано проповядване. Помислих си за това, как в моята глупост често съм казвал, че в небето няма да има проповядване, но сега усетих че не може да бъде небе без проповядване. Дори започнах страстно да искам проповядването на Словото Му.

“Да, ще има проповядване и поучение в Небето. Цялата вечност Моята история ще бъде разказвана. Ето защо тя се нарича Вечното Евангелие. Аз Съм Словото и Аз Съм Истината и думите на Истина вечно ще изпълват творението Ми. Цялото творение ще се наслаждава на думите на Истина. Дори ангелите обичат да слушат вашите свидетелства.

Моите изкупени вечно ще обичат да разказват и да слушат историите на изкуплението Ми. Сега ти трябва да ги разказваш на тези, които обитават в тъмнина. Словото на твоето свидетелстване ще освободи мнозина. Тези, които Ме обичат, обичат Словото Ми, обичат да Го четат и да Го слушат. На теб ти е била дадена истина, която ще освободи хората, т.е. Моето Слово в сърцето ти. Излез с Моето Слово и ще видиш силата Му.”


Манна.

Преминах през вратата. Когато го направих, бях учуден че всичката слава, в която стоях до момента, беше изчезнала. Беше тъмно и прашно като в стар килер. Беше объркващо, но още чувствах силата на думите, които Господ бе изговорил, те ме подкрепяха.

“Това, което усещаш е помазанието на Святия Дух.” – проговори глас в тъмнината.

“Кой си ти?” – попитах аз. – “Трябва ли да питаш?”

Не звучеше като Мъдростта, а като някой друг познат глас. Въпреки това аз знаех, че е Той. Постепенно очите ми се настроиха към тъмнината и бях изненадан да видя моя стар приятел – белия орел.

“Той живее в теб и по този начин ти можеш да пребъдваш във всичко, което току-що преживя в присъствието Му. Аз знам, че ти си пристрастен към присъствието Му и това е правилно, но тук трябва да се научиш да Го разпознаваш по много начини. Първо трябва да разпознаваш гласа Му в собственото си сърце и след това да го разпознаваш, когато Той говори чрез другите.

Ти си знаел това преди и си го преживявал от време на време, но не както сега трябва да Го познаеш. Той никога няма да бъде далеч от теб и винаги може да бъде лесно намерен. Той винаги ще те води към Истината. Само чрез Святия Дух ти можеш да видиш и познаеш нещо или някой по начина, по който те наистина са. Във времената, които предстоят ние ще погинем, ако не Го следваме отблизо.”

“Аз знам, че това е вярно, понеже чувам Мъдростта да говори чрез теб. Ти си тук за да ми покажеш пътя ли? Едва виждам тук.”

“Аз ще се връщам при теб от време на време, за да ти говоря за знаците, които ще ти показват, че все още си на Правия път, но Святия Дух е Този, който трябва да те води. Аз също така ще ти помогна да разбереш как Той те води на различни места, но първо трябва да ти кажа за манната, за да можеш да живееш.”

“Като манната, която Израел ядоха в пустинята ли? С това ли се храним тук?”

“Това е нещото, чрез което са живяли всички, които някога са ходили с Бог още от началото. Манната, която Израел яде в пустинята беше пророчество за тази. Господ ще ти дава прясна манна всекидневно. Точно както Той покриваше земята с Манна всеки ден за Израел, докато те бяха в пустинята, така Той покрива земята всеки ден с Истина за Неговите хора. Навсякъде, където се обърнеш, ти ще я видиш. Дори всред тъмнината и мрака, Неговото Слово ще те заобикаля и ти можеш да Го събираш. Хвърлените във вътрешните затвори ще се събудят, за да я търсят всеки ден. Живеещите в красивите палати също ще я намират всеки ден. Но манната Му е мека и лека като росата и много лесно се потъпква. Ти трябва да бъдеш мек и нежен по сърце, за да я виждаш.”

Живи послания.

“Господ говори всеки ден на всеки от хората Си. Те не могат да живеят само с хляб, но трябва да имат Думите, които излизат от устата Му. Това не са Думите, които Той е изговарял в миналото, а тези които им говори всеки ден.” – продължи Орелът. – “Много са слаби, понеже не знаят как да събират манната, която Господ им дава всеки ден. Те се отвличат настрана, понеже не познават гласа Му. Неговите овце познават гласа Му и го следват, понеже Го разпознават. Манната е хляба на Живота, който се дава на всеки от хората Му ежедневно. Ти трябват да се научиш да я разпознаваш и да помогнеш на хората Му да разпознават тази манна. Когато те я опитат така, както ти я опитваш сега, ще я търсят усърдно всеки ден. Не бъди загрижен за това да складираш храна или вода, а се научи да виждаш и участваш в манната, която Той дава всеки ден. Това ще те запази, когато всичко друго изчезне. Писанията са месото, което Господ ни дава, а манната Му са Неговите Живи послания – хората Му.

Той ще ти говори всеки ден чрез хората Си. Ти трябва да отвориш сърцето си за начина, по който е открит в хората Си, ако ще участваш в небесната манна. Точно както каза на Ерусалим, Той казва и на нас: “Няма да Ме видите, докато не кажете благословен е този, който идва в името на Господ!”

Това се отнасяше за Него, докато ходеше на земята и се отнася за начина, по който Той продължава да ходи сега чрез хората Си. Когато жаждата ни за манната се увеличи, тогава ще се увеличи и любовта ни един към друг. Ако растеш в любовта, манната която Той дава никога няма да е застояла на вкус, но ще бъде нова всяка сутрин.

Неговата манна може да дойде към теб чрез думите на близък приятел или чрез някой от Неговите хора, който е живял преди теб и ти сега размишляваш върху бележките му. Той ще ти говори и чрез тези, които не Го познават, но ти ще знаеш, че Той ги изпраща към теб. Ти ще разпознаеш манната Му, когато преминеш от това да се опитваш да чуеш думите Му към това да търсиш да чуеш самия Него – Словото. Не чуването на думите Му, а чуването на гласа Му е важното.

Мнозина знаят думите Му, но манната е Словото, което изговаря СЕГА. Ние се нуждаем от стабилното месо на Писанията, за да изградим себе си, за да бъдем контейнери за събиране на манната Му.

Пораствай чрез месото на Писаното Му слово, но също така изграждай вкуса си за манната Му. Библията ни изгражда и подготвя за това, което има да дойде, а манната ни подкрепя през цялото това време за всичко, което ни предстои.

Думите, които ти бяха изговорени от светиите в съдебната зала бяха манна от Него. Неговите хора също така са Неговата манна към света. Манната е Хляба на живота. Това са Живите думи, които Той изговаря към хората Си всекидневно и думите, изговорени чрез хората Му. Писанията не могат да бъдат променени. Те стоят стабилно. Те са котви за душите ни. От друга страна обаче Книгата на Живота все още се пише, Той прибавя нова глава в Книгата на Живота с всяка душа, която идва при Него.”

Победа или загуба.

“Писанията представляват видението за Неговото обиталище, което Той строи между хората. Те са свидетелството за начина, по който Той работи чрез мъже и жени, за да доведе тяхното изкупление. Неговите хора са съдовете на Живото Му Слово и свидетелите към света, че думите Му не са само история, а са живи и даряват живот. Ако ти искаш да познаеш думите Му, трябва да познаваш и Писанията и манната Му. Писанията показват вечните Му планове, които няма да се променят и които ние трябва да знаем, за да ходим в пътищата Му. Манната Му ще ти даде силата да ходиш всеки ден. Тя е, за да можем да имаме общение.

“Ако ходим в светлината, както Той е в светлината, ние имаме общение един с друг. Много от пратениците Му дори не знаят, че са използвани по този начин. Често те не знаят кога Той говори чрез тях. Тези, на които Той говори, рядко разпознават гласа Му. Това трябва да се промени. Хората Му са призовани да бъдат в единство с Него във всичко, което Той върши, но малко хора познават гласа Му. Следователно много рядко те Го следват в пътя, в който Бог иска да ги поведе. Сега Той иска всички Негови хора да знаят кога говори чрез тях и на тях. Точно както стабилната връзка между генерала и войниците Му може да се окаже решителна за изхода на битката, така силата на Неговото взаимоотношение с хората Му ще определи тяхната победа или загуба в идните дни.

Сега Той подготвя много пратеници, които ще излязат с посланията Му. Също така те ще учат Неговите хора да познават гласа Му и пътищата Му. Ти трябва да приемаш пратениците Му, като че ли приемаш самия Господ. Трябва да им помагаш по пътя. Успеха на тяхното служение ще реши издигането и падането на мнозина.” За момент си помислих, че ако Господ ги изпраща, те със сигурност няма да се нуждаят от помощта ми. Това доведе до остра критика от страна на орела, който можеше да разпознае мислите ми.

“Не мисли по този начин! Много от хората Му падат, поради тази заблуда! Той наистина може да извърши всичко без нас, но е избрал да го извърши чрез нас. Ние сме Неговото снабдяване един за друг. Той изпрати Утешителя, за да живее в хората Му. Следователно Той иска хората Му да получават помощта и утехата си един от друг. Никога не забравай това! Ето защо Той ни дава манна чрез другите хора. Той е направил всички неща, така че ние трябва да обичаме Него над всичко друго, но трябва да се обичаме и един друг. Ние се нуждаем от Него повече от всичко друго, но се нуждаем и един от друг. По този начин Той ни пази смирени, така че да може да ни се довери с благодатта и силита Си.”

“Съжалявам!” – отговорих аз. – “Знам това много добре, но понякога го забравям.”

“Времената, през които си го забравял са ти стрували много повече, отколкото трябва да знаеш сега, но да забравиш това в бъдеще ще ти струва много повече, отколкото ще можеш до понесеш. Ние се нуждаем от Господ над всичко, но също така ние се нуждаем от Неговите хора. Точно в тях ще открием Утешителя, Който ни води в цялата истина, към Сина! Сега Той изпраща пратениците Си. Някои ще бъдат възрастни и мъдри. Други ще бъдат млади и с малко опит, но ще познават гласа Му. Врагът също ще изпраща пратениците си, за да се объркваме. Това също е част от обучението ни.

Някои ще бъдат заблудени от посланниците на врага за известно време, а други ще пострадат много поради тях. Но тези, които обичат Господ и истината Му, няма да останат за дълго в заблудата. Тези, които Го обичат, ще познаят тази истина. Тези, които са били заблудени за известно време, ще се поучат от това и ще бъдат използвани, за да изобличават заблудителите в идните дни. Някои от тези, които са били най-заблудени в миналотое ще станат най-здрави в истината. Мъдрост е да се познаваш гласа Му и да Го следваш. Такива хора няма да бъдат лесно отклонени от Него отново. Не съди другите по миналото им, а по това какви са станали.

На тези, които са последвали Мъдростта, слабостите им ще се превърнат в силни места. Никой не е по-силен и на никой не може да се разчита повече, отколкото на тези, които познават гласа Му и го следват.

Ние не трябва да спираме да окуражаваме хората Му да познават гласа Му. Трябва да предизвикаме пророците Му да да изобличават фалшивите пророци. Това послание трябва да бъде проповядвано до края. Ние сме изпратени да помогнем за изграждането на Неговите връзки с тези, които са предопределени за войници във великата предстояща битка. Всички Негови хора трябва да познават гласа Му. Скоро ще дойде време, когато всички, които не познават гласа Му ще бъдат заблудени от тъмнината. Тези, които познават гласа Му, няма да бъдат заблудени, понеже познават Него.”

Докато орелът говореше, думите му продължаваха да ме очистват точно както, когато идваха от присъствието на Мъдростта. Аз не можех да го видя, но знаех че Той присъстваше и че Той е, Който ми говореше. Въпреки че не можех да виждам добре с очите си на това място, яснотата на ума ми позволяваше да разбирам всичко. Винаги съм мислел, че имам слаба памет, но въпреки че сега Той изговаряше много повече неща от всякога преди, изглежда аз можех да запомня всяка дума, която казваше дори и когато тя идваше чрез някой друг. Тогава познах, че това беше силата на Святия Дух, Който ни припомня всички неща. В Него да гледаш назад или напред не беше по различно от това да гледаш в настоящето.

Докато мислех за това, орелът пордължи: “Това място изглежда прашно и старо, понеже малко свеж въздух е влизал тук в продължение на дълго време. Ти намери вратата и влезе. Същата врата, която те доведе тук, може сега да те отведе отново в Съдебната Зала. Какво получи докато беше в Съдебната Зала?”

“Мъдрост и разбиране.” – отговорих аз.

“С една дума, ти получи благодат.” – каза орелът. – “Съдебният Престол е също така Престол на благодатта. Ти можеш да ходиш там смело по всяко време.” Като чух това, аз се обърнах да видя вратата зад мен. Забелязах в нея красота, която беше по-голяма дори и от времето, когато влизах в Съдебната Зала. Аз отворих и преминах през вратата отново.


Главна страница "Павелчо"
Пророчески видения на Рик Джойнър
Изпрати свое свидетелство!


 
Сайт создан в системе uCoz