Армията - І  


Рик Джойнър

Изведнъж се озовах на една висока планина, гледайки към една огромна долина. Пред мен имаше една маршируваща армия. Отпреде й се открояваха 12 дивизии от войници, за разлика от огромното множество, което следваше отзад. Тези дивизии бяха разделени на полкове, батальони, роти и взводове. Дивизиите се разграничаваха по знамената си, а полковете по цвета на различните униформи. Батальоните, ротите и взводовете се разграничаваха по коланите, които носеха.

Всички бяха облечени в излъскано сребро, имаха щитове от чисто злато, а оръжията им бяха смесица от сребро и злато. Знамената им бяха огромни – от 9 до 12 метра високи. Докато войниците маршируваха, облеклото и оръжията им бляскаха на слънцето като светкавици, а шума от знамената и тропота от краката им гърмеше като гръмотевици. Не мисля, че земята е ставала свидетелка на подобно нещо преди това.

Тогава се намерих достатъчно близо, за да видя лицата им – бяха мъже и жени, стари и млади, от всяка раса на земята. Имаше голяма решителност, изписана на лицата им, но не изглеждаха напрегнати от това. Във въздуха вече намирисваше на война, но в редиците можех да усетя толкова дълбок мир, че знаех, че нито един от тях не се страхуваше от предстоящата битка.

Духовната атмосфера около тях беше толкова уникална, колкото и външният им вид. Погледнах към униформите им. Цветовете бяха блестящи. Всеки войник носеше медали и други отличителни белези, показващи ранга му. Генералите и другите висши рангове маршируваха с останалите. Въпреки че беше очевидно, че тези с по-висшите рангове бяха командващите армията, никой от останалите не изглеждаше прекалено стреснат от този факт. От най-висшия до най-нисшия ранг, те всички изглеждаха като приятели. Беше армия с ненадмината дисциплина и все пак изглеждаше просто като едно голямо семейство.

Докато ги изучавах, ми изглеждаха като пълни със себеотрицание – не защото им липсваше идентичност, а защото всички бяха толкова уверени в това кои са и какво правят. Те не бяха погълнати от себе си, нито от жаждата за признание. Не можех да засека амбиции или гордост, където и да е между редиците. Беше зашеметяващо да видя толкова много, които бяха толкова уникални и все пак в такава хармония, маршируващи в крак съвършенно. Бях сигурен, че никога до сега не е имало такава армия на земята.

След това се намерих зад предните дивизии, гледайки към една много по-голяма група, съставена от стотици дивизии. Всяка една от тях беше различна по големина, най-малката от които наброяваше около 2000, а най-голямата стотици хиляди души. Въпреки че тази група не беше толкова изрядна като първата, това също беше една страшна армия, просто поради размера си. Тя също имаше знамена, но не бяха толкова големи и вдъхновяващи, както на първата група. Всички хора имаха униформи и рангове, но бях учуден, че много от хората не бяха се облекли с пълното си въоръжение и много дори нямаха оръжия. Въоръжението и дрехите които имаха, не бяха толкова добре изгладени и светещи, както на първата група.

Когато погледнах по-отблизо хората в редиците, можех да видя, че те всички бяха решени и имаха определена цел, но не бяха толкова добре фокусирани, както първата група. Тези хора като че ли много по-добре познаваха собствения си ранг и ранга на тези около тях. Почувствах, че това беше нещо, което ги разсейваше от главния им фокус. Също така можех да усетя амбиция и ревност в редиците, което без съмнение разсейваше допълнително. Но въпреки всичко, почувствах, че тази втора дивизия все пак имаше много по-висшо ниво на посвещение и цел отколкото която и да е земна армия. Това също беше една огромна сила.

Зад втората армия имаше трета, която маршируваше толкова далеч зад първите две, че не бях сигурен дали въобще виждат групите пред тях. Тази група беше много пъти по-голяма от първата и втората армии, събрани заедно и изглежда се състоеше от милиони по милиони хора. Когато гледах от разстояние, тази армия се движеше в различни посоки като огромно ято птици, лъкатушейки ту на едната, ту на другата страна и като че ли никога не се движеха в права посока за продължително време. Поради тези странни движения, армията се отдалечаваше все повече и повече от първите две групи. Като се приближих, видях, че тези войници носеха парцаливи, глупаво изглеждащи сиви униформи, които не бяха нито изгладени, нито чисти. Почти всеки беше наранен и кървеше. Някои хора се опитваха да маршируват, но повечето просто се разхождаха в посоката, към която другите се бяха насочили. В редиците постоянно избухваха борби, които причиняваха много от раните. Някои от войниците се опитваха да стоят близо до разкъсаните знамена, които бяха пръснати между редиците. Но дори и тези, които стояха близо до знамената, нямаха ясна идентичност, понеже постоянно се местеха от едно знаме на друго.

В тази трета армия бях учуден, че имаше само два ранга – генерали и редници. Малцина имаха частично въоръжение и не видях никакви оръжия, освен оръжия-играчки, които бяха носени от генералите. Генералите размахваха тези оръжия, като че ли искайки да покажат, че те са специални, но дори и хората в редовете виждаха, че оръжията не бяха истински. Това беше тъжно, понеже беше очевидно, че хората в редовете отчайващо търсеха да намерят някой истински, когото да последват. Изглежда нямаше никаква амбиция в никой, освен в генералите. Това не беше поради себеотрицание, както в първата армия, а понеже никой не го беше грижа достатъчно. Помислих си, че амбицията, която втората група имаше, щеше да бъде много по-добра от объркването, което надделяваше в тази група. Генералите бяха по-склонни да приказват за себе си и да се бият един с друг, което малките групи около знамената правеха постоянно. Можах да видя, че битките между редиците бяха причината за странните движения и посоки, в които тази група се носеше от време на време.

Когато погледнах към милионите в тази последна група, аз почувствах, че дори с голямата си многочисленост, те всъщност не прибавяха сила на армията, но по-скоро я отслабваха. При една реална битка, те щяха да бъдат много повече в тежест, отколкото в помощ. Само издръжката им с храна би струвала повече, отколкото всичката ценност, която те биха прибавили на способността на армията да воюва. Помислих си, че един редник в първата или втората група би струвал много повече от много генерали в третата. Не можех да разбера защо първите групи въобще позволяваха на тази група да се влачи зад тях. Те очевидно не бяха истински войници.

Мъдростта на Сефора.

Извъднъж се намерих на една планина, откъдето можех да видя цялата армия. Докато наблюдавах, забелязах, че равнината беше суха и прашна пред армията, но веднага след като минаха първите 12 дивизии, земята стана тъмно зелена, с дървета, даващи сянка и плод, с чисти потоци течащи през земята. Тази армия възстановяваше земята.

Помислих си колко различно бе това, от онова, което щеше да се случи, ако една от светските армии мине през определена земя. Тя би ограбила и опустошила всяко място, от където би минала.

Наблюдавах как вторите дивизии минаха през същата земя. Те оставиха мостове и много сгради, но земята не бе в толкова добро състояние, както преди да минат. Тревата не беше толкова зелена, потоците бяха малко размътени и много от плода беше обран.

Тогава видях какво се случи, когато третата група мина през същата земя. Тревата или беше изчезнала, или беше така стъпкана в земята, че не можеше да се види. Малкото дървета, които бяха останали, бяха оголени. Потоците бяха замърсени напълно. Мостовете бяха съборени и непроходими. Сградите бяха оставени в развалини. Изглежда тази група беше разрушила всичкото добро, което първите две бяха изградили. Докато наблюдавах, гняв се надигна вътре в мен. Почувствах Мъдростта да стои до мен. Той не каза нищо за известно време, но можех да усетя, че Той също беше ядосан.

“Себичността унищожава.” – каза Той накрая. – “Аз дойдох, за да дам живот и то изобилен. Дори, когато Моята армия е пораснала в зрялост, все още ще има много, които ще призовават името Ми и ще следват тези, които Ме следват, но няма да Ме познават и да ходят в Моите пътища. Такива хора унищожават плода на следващите Ме. Поради това света не знае дали да счита Моите хора като благословение или проклятие.” Когато мъдростта каза това, аз усетих огромна топлина да излиза от Него, увеличаваща се до точката на болка; дотолкова, че ми беше трудно да се концентрирам върху това, което казва. Знаех, че в момента чувствам това, което Той чустваше и че това беше важна част от посланието, което Той се опитваше да доведе до мен. Болката беше комбинация от състрадание за земята и гняв към себичността на тази армия. И двете чуства бяха силни като жегване в мен. Когато гневът на Господ продължи да се увеличава, аз усетих, че Той може да унищожи цялата армия.

Тогава си спомних как Господ срещна Моисей по пътя за Египет. Господ го потърси, за да го убие, докато жена му Сефора не обряза сина им. Никога не бях разбирал това преди. Поради това, че обрязването говори за премахването на плътското, инцидента с Моисей беше като пророческа сянка на греха на Илий, който беше нанесъл проклятие върху себе си и прогром за Израел, поради това, че беше пропуснал да дисциплинира синовете си.

“Господи, издигни хора с мъдростта на Сефора!” – извиках аз. Горенето продължи и една силна решителност слезе върху мен, да отида при лидерите на тази велика армия и да им разкажа историята за Сефора и за това, че всеки в Господната армия трябваше да бъде обрязан в сърцето си. Плътската натура трябваше да бъде отсечена. Аз знаех, че ако те продължеха да маршируват преди това да бъде извършено, цялата армия е в опасност да бъде унищожена от самия Господ точно както Той за малко не уби Моисей, когато се завръщаше от Египет.

Изведнъж се намерих в съдебната зала, точно пред Съдилището. Бог все още изглеждаше като Мъдростта, но никога не бях Го виждал по-яростен, нито думите Му някога са носели повече тежест.
“Вече си виждал тази армия в сърцето си много пъти. Лидерите, които Аз изпращам сега, ще водят тази армия. Изпращам те при много от тези лидери. Какво ще им кажеш?”

“Господи, това е една велика армия, но аз все още съм оскърбен от състоянието на третата група. Не разбирам защо им е позволено дори да претендират, че са част от армията Ти. Бих искал да им кажа, преди да продължат нататък първата и втората армии да се обърнат и да изгонят тази трета група, понеже тя е само малко повече от една огромна тълпа.”

“Това, което видя днес, все още предстои да стане в бъдеще. Служенията, които Аз ще освободя, ще съберат тази армия и ще я екипират да бъде всичко това, което ти видя. В настоящето почти цялата Ми армия е в състоянието на третата група. Как мога да ги изхвърля?” Аз бях шокиран от това, въпреки че знаех, че никога не бях виждал Божии хора, които да бъдат в толкова добро състояние, дори както втората група.

“Господи, знам че усетих гнева Ти към тази група. Ако в момента почти цялата Ти армия е в това състояние, аз просто съм благодарен, че не си ни унищожил всичките. Когато гледах към тази трета група, усетих, че състоянието им беше такова поради липса на обучение, екипиране и видение, както и поради пропуска да прегърнат кръста, който обрязва сърцето. Вярвам, че трябва да отида при тях с посланието за Сефора, но те също така се нуждаят и от сержанти и офицери, които да ги обучат.”

Мъдростта продължи: “Припомни си първата армия, която видя. Те също бяха неподготвени за битката и когато тя започна, тези, които не бяха готови, избягаха. Много от тях, обаче се върнаха, облечени с цялото въоръжение. Бяха заместили заблудата с истина. Първите две групи в тази армия, също бяха променени чрез битки, които ги събудиха, за да видят истинското си състояние. Тогава те извикаха към Мен и Аз им пратих пастири според Моето сърце. Всички Мои пастири са като цар Давид; те не са наемни работници, които търсят място или позиция, но ще положат живота си за хората Ми. Те са безстрашни в битката срещу враговете Ми и чисти в поклонението си към Мен. Аз ще изпратя тези пастири. Ти трябва да се върнеш с посланието на Сефора. Времето, когато Аз няма да търпя тези, които търсят да бъдат причислени към Моите хора, но не са обрязали сърцата си, идва скоро. Ти трябва да ги предупредиш за гнева Ми.


Също така, Аз те изпращам да ходиш с пророците, които изпращам като Самуил, да излеят миро върху Моите истински пастири.

Много от тези хора в момента са счетени за най-малките сред братята си, но ти ще ги намериш да служат като верни пастири на малките си стада, верни работници на това, което съм им дал да вършат. Това са Моите верни, които са призовани да бъдат царе. На тези Аз ще се доверя. Те ще подготвят хората Ми за великата битка в края.” Тогава се почудих в сърцето си: “Ако ние сега сме в състоянието на третата група, какво щеше да се случи с генералите, които не бяха истински?”

“Прав си, те не са истински генералил” – отговори Господ. – “Аз не съм ги поставил. Те сами са се назначили. Въпреки това, някои от тях ще бъдат променени и Аз наистина ще ги направя генерали. Други ще се превърнат в полезни офицери.

Повечето, обаче, ще избягат при първия гонг за битка и няма да ги видиш повече. Помни това, в миналото всеки от първите две групи е бил част от последната. Когато ти отидеш с посланието за Сефора, изявявайки, че Аз повече няма да търпя, тези които съм призовал наистина и са посветени да изпълняват волята Ми, няма да избягат от Моето обрязване, но ще застанат срещу плътщината в лагера, за да не доведа съд върху него. Моите пастори са отговорни за състоянието на овцете Ми. Моите генерали са отговорни за състоянието на войниците Ми. Тези, които Аз съм призовал, ще поемат отговорността, понеже Ме обичат, обичат хората Ми и обичат Правдата.”

Началника на Войската.

След това вече не стоях пред Съдилището, но на планината, гледайки отново към арсмията. Мъдростта стоеше до мен. Той беше решителен, но повече не усещах болката и гнева както преди.

“Позволих ти да видиш малко в бъдещето.” – започна Мъдростта – “Изпращам те при тези, които са призвани да подготвят Моята армия и да я водят. Те са тези, които са срещнали армията на обвинителя и са останали верни. Те са тези, които са се грижили за Моите хора и са ги пазили с риск за собствения си живот. Те са призвани да бъдат лидери в армията Ми, които ще се бият във великата битка накрая и ще стоят без страх срещу цялата сила на тъмнината. Както можеш да видиш, тази армия марширува, но ще има и времена, когато ще спира за известно време.

Това лагеруване е точно толкова важно, колкото и маршируването. То е време за планиране, обучение и усъвършенстване на умения и оръжия. Също така, това е време тези от първата група да отидат между хората от втората и лидерите на втората група да тръгнат между хората от третата, за да открият тези, които могат да бъдат призовани към следващо ниво. Направи това, докато можеш, защото е близо времето, когато Откровение 11:1-2 ще се изпълни. И тези, които искат да се наричат с името Ми, но не ходят в пътищата Ми, ще бъдат повалени. Преди последната голяма битка, Моята армия ще бъде свята, както и Аз съм свят. Аз ще отмахна тези, които не са обрязали сърцето си и лидерите, които не държат правдата Ми. Когато дойде последната битка, третата група, която виждаш тук, няма да я има.

До сега, когато Моята армия е спирала да лагерува, повечето от времето е било пропилявано. Както водя хората Си напред, така и когато призовавам армията да спре, това е с определена цел. Силата на армията, която марширува ще бъде определена от качеството на лагеруването й. Когато дойде време за спиране и лагеруване, то е за да науча хората на пътищата Ми.

Армията си е армия, независимо дали е в битка или в почивка. Ти трябва да се научиш как да лагеруваш, как да маршируваш и как да се биеш. Никога няма да успееш да извършиш което и да е от тези неща добре, ако не ги извършиш всички добре. Армията Ми трябва да бъде готова да извърши всяко едно от тези неща във време и без време. Ти можеш да си мислиш, че е време за маршируване, но Аз ще те водя да лагеруваш, понеже Аз виждам неща, които ти не можеш да видиш, дори и от мястото на видението. Ако Ме следваш, ти винаги ще вършиш правилното нещо на правилното време, въпреки че на теб може да не ти изглежда правилно. Помни, че Аз съм Началника на войската.

Решителността на една армия се определя от важността на мисията й, колко добре тя е подготвена за тази мисия и колко добре е водена. Тази армия ще марширува с най-важната мисия, която е била дадена на човека. Много малко от Моите хора, обаче са били екипирани за мисията и тези, които в момента ръководят хората Ми следват собствените си желания. Сега ще издигна лидери, които ще обучат и екипират хората Ми. Те винаги ще Ме следват, понеже Аз съм Началника на войската. Моята армия е марширувала в продължение на векове. Тя е имала много победи и много загуби. Загубила е много битки, понеже е атакусвала врага, когато Аз не съм издал заповед за това. Други са били побеждавани, понеже са атакували врага с необучени хора.

Повечето от тези лидери са направили това, защото са търсели собствената си слава. Други лидери са имали Моите интереси в сърцето си и искрено са търсели победа над злото за прослава на Моето име, но не са обучили хората си добре и не са ходили с Мен като Мъдрост. Сега това ще се промени. Аз съм Началника на войската. Не се обезкуражавай от начина, по който Моите хора изглеждат сега, но помни какви ще станат. Ще издигна лидери, които ще маршируват само, когато Аз издавам заповед. Когато Моята армия Ме следва, ще печели всяка битка. Когато армията лагерува, тя ще познава присъствието Ми и ще се задравява в пътищата Ми.

Ще дойде време, когато ще видиш Моята армия, точно както я виждаш сега. В това време, ти ще усетиш Моя горящ гняв. Знай, че Аз повече няма да търпя тези, които остават в състоянието на третата група. В това време ще спра маршируването на цялата армия, докато хората в третата група не бъдат дисциплинирани да станат войници. Иначе ще бъдат освободени от длъжност. Ще направя така, че тези от втората група да отхвърлят злите си амбиции и да живеят за Мен и за истината Ми. Тогава армията Ми ще марширува не за да унищожава, а за да носи живот. Аз ще бъда посред нея, за да стъпча враговете Си под краката й. Аз идвам като Началника на войската!”

Градът.

Изведнъж се оказах върху друга планина, гледайки към един град. Славата му бе над всичко, което бях виждал или си бях представял преди. Всяка сграда и дом бяха уникални и много красиви. Симетрията между града и заобикалящите го полета, планини и води отнемаше дъха. Изглеждаше ми израснал като растение, а не като че е бил построен. Почувствах, че гледам към нещо, което е изградено от една раса, ходеща в праведността и чистотата на Адам и Ева в началото. Имаше огромно количество стъклени прозорци във всяка сграда. Стъклото бе чисто, ясно, а прозорците и вратите бяха така разположени, че аз усетих, че съм не само добре дошъл във всяко обиталище, но съм и поканен. Погледнах към хората в града. Те ми изглеждаха познати, а същевременно знаех, че никога не бях срещал други като тях. Очите на всеки светеха с пълно разбиране и интелектуална дълбочина много отвъд тази на най-умния човек, който съм познавал.

Знаех, че това е резултат от реда и мира, които бяха напълно свободни от обръкването на съмнението. Нямаше амбиции. Всеки бе уверен и имаше радост в това кой е и какво прави. Понеже бяха свободни, те бяха и напълно отворени. Бедността или болестта изглеждаха немислими.

Погледнах към улиците в града. Имаше много главни магистрали в центъра и всички водеха в една и съща посока. Имаше и по-малки пътища, свързани е големите. Когато погледнах към една от най-големите магистрали, в мен беше прехвърлено знание за Истината на Святостта. Погледнах към друга магистрала и разбрах истината за изцелението. Когато погледнах към друга, започнах да разбирам неща относно Съда. Гледайки към всяка улица, аз разбирах различна истина. Тогава разбрах, че всяка магистрала беше път към тази истина. Хората, ходещи и живеещи на всяка една от магистралите, изглежда отразяваха истината на определената магистрала.

Вниманието ми беше насочено към многото улици, свързващи магистралите. Когато погледнех към тях, усещах предаване на определен плод на Духа, като например любов, радост, мир или дълготърпение. Те идваха като чувства, а не като разбиране, както когато гледах към магистралите.

Забелязах, че докато някои от улиците бяха свързани към всяка магистрала, то някои от магистралите имаха само една или две улици, свързани към тях. Например можех да стигна до Магистралата на Святостта, ходейки по улица Любов. До Магистралата Съд, можех да стигна само вървейки по улиците Любов и Радост. Магистралата Благодат, обаче беше свързана с всички улици. За да стигна до която и да е от магистралите на истина, аз трябваше да вървя по улица, наименувана според определен плод на Духа.

Някои хора ходеха по магистралите и улиците, докато други стояха в краищата им. Някои бяха в къщите си от страната на определена улица или магистрала, а други в момента строяха къщите си там. Тези, които живееха в къщите, постоянно служеха с храна и вода на тези, които вървяха или седяха. Забелязах, че нямаше ресторанти, хотели или болници в града. Бързо разбрах, че от нито едно от тези неща нямаше нужда, понеже всеки дом бе център на гостоприемство и изцеление.

Почти всеки дом беше отворен за пътуващите. Тези, които не бяха отворени, бяха използвани за други специални цели, като например обучение или изцеление. Чудех се защо някой би имал нужда от изцеление тук, но по-късно ми бе показана причината. Въпреки това, не можех да си представя по-чудесно място за велико служение на гостоприемство, помагания и изцеления. Очевидно беше, че всяка улица е не само сигурна, но и много по-желателна от всеки друг път или магистрала, които някога съм виждал. Дори и Магистралата на Съда изглеждаше привличаща. Изглежда, че тя е била най-малко посещаваният път, но сега ставаше все по-оживена. Това беше, понеже всички други улици и магистрали се вливаха към нея. Но въпреки, че Магистралата на Съда ставаше център на активност, хората все още бяха колебливи да вървят по нея. Като погледнах към края й, можех да видя, че се изкачваше постепенно и завършваше с една висока планина, обгърната от тънък, но гъст слой Слава.

Аз знаех, че ако хората можеха да видят края на този път, много повече биха пътували по него. Тогава осъзнах, че бях привлечен към този път, понеже той пораждаше същите чувства в мен, както във великата съдебна зала. Знаех, че това е пътя, който води към познаването на Господ като Праведния Съдия.

Връзката на Мира.

Чудех се дали този град е небето или новият Ерусалим. Тогава забелязах, че въпреки, че тези хора изглеждаха много по-славни от всичко, което съм виждал на земята, те нямаха славата дори на тези с най-нисше положение в Съдебната Зала. Докато се чудех, почувствах Мъдростта да стои до мен.

“Това са същите хора, които видя в Моята армия.” – започна Той. – “Градът и армията са едно. Моите идващи лидери са имали виденията и за армията, и за града Ми. Аз изграждам и двете и ще използвам лидерите, които сега подготвям да завършат това, което започнах преди поколения. Генералите Ми ще станат изкусни строители на Моя град и изкусните Ми строители също ще станат генерали. Те са едни и същи. Един ден армията няма да е потребна, но градът ще трае вечно. Трябва да подготвиш армията за настоящите битки, но в същото време и да изграждаш за бъдещето. Земята има бъдеще. След като дойдат Моите съдби, бъдещето ще е славно. Аз ще покажа на хората Си бъдещето, така че то да бъде в сърцата им.

Както Соломон писа: “Всичко, което Бог върши трае до века.” Когато Моите хора станат като Мен, те ще изграждат това, което ще трае вечно. Те ще вършат всичко с мир за настоящето и с видение за бъдещето. Града, който Аз съграждам да трае до века, е изграден върху истината в сърцата на хората. Моята истина ще издържи и тези, които ходят в истина ще дават плод, който ще бъде траен.

Аз идвам на земята в Моите хора като Мъдрост, за да съградя Моят град. Знанието за истината ще изпълни градът Ми, но мъдростта ще го построи. Мъдростта, която слиза върху строителите Ми, ще накара света да се чуди на Моя град дори повече, отколкото се е чудил на града, който Соломон построи. Хората са боготворили собствената си мъдрост от времето, когато за първи път ядоха от дървото на познанието. Светската мъдрост ще избледнее пред Моята мъдрост, която ще открия чрез този град. Тогава тези, които се покланят на която и да е друга мъдрост, ще бъдат засрамени. Всичко, което Соломон извърши беше пророчество за това, което предстои да изградя.

Във всичко, което видя относно града, който изграждам, Аз съм ти показал само един повърхностен изглед. От време на време ще ти показвам повече, но за сега трябва да видиш едно нещо. Какво най-вече забеляза относно този град?”


“Това, което най-много ми направи впечатление беше хармонията. Всичко в града е съвършенно свързано и целия град приляга точно в средата си.” – откликнах аз.

“Съвършенната връзка на мира е любовта” – продължи Господ. – “В Моя град ще има единство. Във всичко, което съм създал, има единство. Всички неща се свързват заедно в Мен. Всичко, което Аз върша на земята е за да възстановя първичната хармония между Моят Отец и творението Му и между всички същества. Когато човечеството живее в хармония с Мен, земята ще бъде в хармория с Него и повече няма да има заметресения, наводнения или бури. Аз дойдох за да донеса мир на земята.”

Докато той говореше аз знаех, че гледам в бъдещето точно както, когато наблюдавах армията. Знаех, че това което Той каза относно граденето с мир в настоящето и с видение за бъдещето беше важно за хармонията, която видях. Времето също беше част от Неговото творение, в което ние трябваше да се вместим. Тогава Мъдростта ме обърна така, че погледнах директно в очите Му.

Той каза: “Аз обичам творението Си. Аз обичам полските зверове и морските риби. Ще възстановя всички неща, но първо трябва да възстановя човечеството. Аз не дойдох просто да изкупя, а да възстановя. За да бъдеш част от Моето служение на възстановяване, ти трябва да виждаш другите не такива, каквито са, а каквито трябва да станат. Както Езекил, трябва да виждаш една изключително велика армия, дори и в най-изсъхналите кости.

Трябва да пророкуваш живот на костите, докато те станат армията, която съм ги призовал да бъдат. Тогава Моята армия ще марширува. Когато армията Ми марширува тя ще възстановяв. Тя ще се бие със злото и ще изгражда града на праведността.

Всички земни съкровища не могат да се сравняват с ценността на една душа. Аз изграждам Моя град в сърцата на хората. Тези, които пазят великата мъдрост – знанието за вечните съкровища – ще бъдат използвани, за да изграждат града Ми. Ти ще познаеш строителите Ми по тази мъдрост. Те служат с умовете си на земните неща, а на небесните съкровища. Поради това, светът ще донесе богатствата си в Моя град, точно както го направиха във времето на Соломон. Аз ще освободя Моите изкусни строители. Всяка от магистралите и улиците, които видя в този град ще започнат като крепости на истината на земята. Всяка крепост ще застане срещу силите на тъмнината и тези сили няма да могат да й противостоят. Всяка от тях ще бъде като планина, с извиращи от нея реки, за да напояват земята. Всяка ще бъде прибежищен град и пристанище за всички, които Ме търсят. Нито едно оръжие, скроено срещу тях няма да успее и нито едно оръжие, което Аз им давам, няма да пропусне целта си.”

Строителите на Господ.

Докато Мъдростта говореше, очите ми се отвориха, за да видя най-чудесната долина, която бях виждал някога. Планините, формиращи долината и самата долина бяха по-зелени от всичкото зелено, което си спомням да съм виждал. Скалите бяха като направени от сребро крепости; дърветата бяха пълни с плод. Посредата течеше река, която беше подхранвана от потоци, вливащи се в нея от всяка планина. Водата искреше в синьо – най-синия нюанс, който бях виждал и прекрасно пасваше на небето. Всяко стръкче трева бе съвършенно.

Долината беше изпълнена с много видове животни, които изглежда бяха най-добрите от породите си, без болести или рани. Те съвършенно прилягаха на долината и едно на друго. Никога не съм виждал по-желателно място на земята. Почудих се дали не виждам Едемската градина и тогава видях няколко войника, облечени в цялото всеоръжие, които оглеждаха долината. Други войници следваха всеки поток по пътя му към реката и след това самата река, до мястото, където първите войници обикаляха, изчислявайки нещо. Отначало си помислих, че войниците не пасват въобще на това място, но поради някаква причина, много бързо се отпуснах с тях, понеже някак си знаех, че те трябваше да бъдат там.

Погледнах към тях. Те бяха сурови и твърди и въпреки това, изглеждаха нежни и достъпни. Те бяха решителни, но и пълни с мир. Те бяха сериозни и трезви, и все пак пълни с радост и готови за смях. Помислих си, че въпреки че войната винаги е ужасно нещо, ако трябваше да отида в битката, нямаше по-подходяща група от войници до които да се бия.

Забелязах, че всеоръжието, което носеха, стоеше толкова съвършено по тях, че те се движеха с благодат, като че ли не носеха никакво въоръжение. Можех да видя, че то беше хем по-леко, хем по-силно от всяко въоръжение, което бях виждал. Също така то изглеждаше в съвършенно единство с цвета на водата, планините и синьото небе, което скоро разбрах, че бе отражението на тези цветове в чистота, каквато никога преди не бях виждал. Самото всеоръжие беше направено от различно от земното сребро, по-дълбоко и по-чисто. Когато се чудех кои бяха тези войници, Господ започна да говори:

“Това са Моите строители. В дома на Моя Отец има много обиталища. Всяка от къщите Ми ще бъде крепост, от която ще изпращам армии. Някои ще излязат като рицари да се бият за бедните и подтиснати, докато други ще излязат, опустошавайки крепостите на врага и донасяйки користите. Някои ще завладеят градовете, над които Моята истина и правда ще управляват, а други ще се присъединят към армиите, излизащи от други крепости да освобождават цели нации с Моята истина, Моята любов и Моята сила. Тези крепости не са само за защита на хората Ми, но и за събиране, обучение и изпращане на армията Ми по земята. Най-тъмните времена скоро ще дойдат, но Моите хора няма да се крият. Те ще излязат, за да победят злото с добро. Ще завладяват, като не обичат живота си дори до смърт и като обичат другите повече, отколкото себе си. Те ще бъдат безстрашните, които ще изпратя, преди да се върна. Пророчествата за тяхното идване всяват ужас в сърцата на враговете Ми. Те няма да се страхуват, а ще обичат. Любовта е по-силна от страха и тяхната любов ще разчупи силата на страха, която е държала човечеството в робство още в началото.

Понеже те са избрали да умират всекидневно, страхът от смъртта няма сила над тях. Това ще им даде сила над всеки враг, чиято сила е страха. Веднъж Аз умрях, но сега Съм жив завинаги и тези, които Ме познават, не се страхуват от смъртта. Следователно тези, които Ме познават, ще Ме следстват където и да отида.

Всяко от Моите обиталища ще бъде в долина като тази. Тя е жива с живота, който беше на земята преди падението, понеже тук силата на Моето изкупление е довела отново истински живот. Обиталищата Ми ще се намират само там, където всички Мои потоци се вливат заедно в едно. Моите строители ще работят като един. Точно както огромните къщи, за да бъдат построени, се изискват различни занаяти, така е и с Моя дом. Само когато те работят заедно, ще могат да построят дома Ми. Както виждаш, тук Моите строители ще имат мъдростта да завършат огледа и изчисленията си, преди да започнат да строят.

Всяка една от къщите Ми ще приляга съвършено на земята, където е поставена, не според човешките мерки, но според Моите. Първото умение, което строителите Ми придобиват, е умението да пресмятат и изчисляват нещата точно. Те трябва да познават земята, защото Аз съм я направил за Моите хора. Когато ти строиш с Моята мъдрост, това, което строиш, съвършенно ще пасва на земята.”

Застанах до един от потоците в долината и го следвах до върха на планината. Като стигнах почти до горе, започнах да чувам силни и ужасни звуци. Когато погледнах отвъд долината, можех да видя войни и огромни заметресения, тресящи земята, бури и огньове, които изглежда напълно обгръщаха долината. Като че ли стоях на ръба между рая и ада, гледайки към ада. Някак си знаех, че целия ад беше безсилен да стигне долината, но гледката беше толкова ужасна, че аз се втурнах обратно. Тогава усетих Мъдростта да стои до мен.

“Това е мястото, където трябва да живееш. Между живота и смъртта. Не се страхувай, но вярвай. Ти си бил слаб, но сега Аз съм с теб, така че бъди силен и смел. Страха не трябва да те управлява – не прави нищо поради страх! Прави това, което правиш поради любов и винаги ще побеждаваш. Любовта е източника на смелостта. Любовта ще победи накрая. Окуражи Моите строители с тези думи!”

Думи на Живот.

Тогава се върнах в Голямата Съдебна Зала, стоящ пред същата врата отново. Все още бях малко зашеметен от това, което бях видял на ръба на долината, но думите Му все още звучаха в Мен. “Любов!” – повтарях аз. – “Не бива да забравям силата на любовта. Има съвършен мир в любовта. Има смелост в любовта. Има сила в любовта”. Погледнах към вратата. Знаех, че това беше вратата към църквата Му. Знаех, че крепостите, за които Мъдростта говореше бяха църкви и движения. Започнах да си мисля за някои събрания и движения, за които знаех, че вече се подготвят за това, което бях видял.

Започнах да мисля за духовните изследователи на земята, които познавах, но никога не бях мислил за тях по този начин преди. Изглеждаше, че повечето от тях бяха толкова уморени от битката, че просто се опитваха да оцелеят; дори се биеха един с друг в отчаянието си. Спомних си битката, която се водеше на планината. Врагът беше използвал християните да атакуват други християни, които се опитваха да изкачат планината. Въпреки, че битката в крайна сметка беше спечелена и повечето от тях бяха освободени от силата на обвинителя, аз знаех, че ще мине много време, докато раните от тези битки бъдат изцелени.

Много хора бяха под влиянието на обвинителя толкова дълго, че все още беше в естеството им да обвиняват и може би да трябваше да мине извесно време, преди умовете им да бъдат обновени. Знаех, че църквата все още беше много далеч от това да бъде обединена.

“От къде да започна?” – помислих. – “Какво мога да направя, като мина през вратата?”

“Няма нужда да започваш. Всичко вече е завършено.” – отговори Мъдростта – “Аз вече постигнах единството на Моите хора на кръста.

Въпреки, че изглежда като че ли врага е надделявал от времето на кръста, всъщност той просто е попаднал в плана, който Моят Отец и Аз имахме отначалото. Когато проповядваш кръстта и живееш чрез силата Му, ти вършиш волята Ми. Тези, които служат на Мен, а не на собствените си амбиции, скоро ще се разпознаят един друг и ще се свържат в едно. Тези, които имат истинския страх от Бог, не се страхуват от нищо на земята.

Тези, които се страхуват от Мен, не се страхуват един от друг, а обичат и ще седят заедно на Моята трапеза. Аз съм те призовал, за да видиш как Моето царство ще дойде. Дявола ще дойде на земята с голям гняв, но не се страхувай от гнева му, защото Аз също ще покажа Моя гняв срещу всичкото нечестие. Нечестивия и всички, които следват злото скоро ще познаят гнева Ми. Ти ще да видиш тези неща, но не се страхувай от тях! Аз обитавам сред Моите хора и съм по-велик от всички. Когато гледаш към Мен, ти няма да се страхуваш. Ако се страхуваш, то е защото не Ме виждаш.

Когато злото в човеството напълно се съедини с нечестивия, ще дойде време на голяма скръб на земята. Тогава човеството и цялото творение ще осъзнаят безмислеността и трагедията на бунта. В същото време, Моите хора ще се съединят напълно с Мен и Моята велика светлина ще застане срещу тъмнината. Тези, които ходят в беззаконие, ще паднат в дълбоката тъмнина. Тези, които ходят в покорство, ще изгреят като небесните звезди.

Смирението и покорството винаги водят към Мен. Когато идваш при Мен, ти ще виждаш и изявяваш Моята слава. На небето и земята им предстои да видят разликата между светлината и тъмнината. Ти си призован да живееш между тъмнината и светлината, за да призовеш тези, които живеят в тъмнината към светлината. Аз не искам никой да погине.”

В Славата, която ни заобикаляше беше трудно да си спомня тъмнината и ужасните събития, на които преди малко бях станал свидетел. Помислих си за разликата между славата Му и дори най-великата помпозност и изящество на човека.

“Колко... незначителни сме! Ако цялото човечество можеше за миг да види Съдилището Ти! Всички биха се покаяли бързо. Господи, защо просто не покажеш себе Си на света, така че той да не трябва да минава през това зло? Никой не би избрал злото, ако можеше да Те види такъв, какъвто Си.” – казах аз.

“Аз ще открия себе Си. Когато злото завърши пътя си, тогава Аз ще открия Себе Си на света. Както нечестивия бива открит чрез падналите човеци, така Аз ще бъда открит чрез възстановените такива. Тогава света ще Ме види. Славата Ми е повече от това, което виждаш тук. Тя е Моето естество. След като открия естеството Си в хората Си, Аз ще се завърна в Славата която имам тук. До тогава Аз търся тези, които ще Ме следват, понеже Ме обичат и обичат истината, не просто, понеже обичат тази слава и сила.

Тези, които изберат да се покорят, когато целия свят е непокорен, са достойни да бъдат наследници с Мен. Те ще бъдат достойни да управляват с Мен, да виждат Славата Ми и да я споделят. Те са тези, които не живеят за себе си, но за Мен. Някои от най-великите от тези Мои братя ще бъдат скоро изявени. Те ще стоят за истината срещу най-голямата тъмнина. Ще останат твърди и в най-страшните изпитания. Доведох те тук и те изпращам обратно, за да ги окуражиш да стоят и да не отпадат, защото времето на спасението е близо.

Също така, Аз те изпращам, за да ги предупредиш. Сатана видя славата на Отец и безбройните множества, които Му служеха и въпреки това пропадна. Той отпадна, понеже започна да разчита на славата и силата, която Отец беше споделил с него, вместо да разчита на Отца. Тези, на които ще се доверя със силата и славата Си, не трябва да поставят доверието си в силата или славата, а в Мен. Истинската вяра никога не е в теб, нито в твоята мъдрост или в силата, която съм ти дал. Истинската вяра е в Мен.

(следва)


Армията - ІІ част
Пророчески видения на Рик Джойнър
Главна страница "Павелчо"
Изпрати свое свидетелство!


 
Сайт создан в системе uCoz