| |||
|
ПРИЧИНАТА ЗА ПЛЕВЕЛИТЕ
Рик Джойнър Ще израстнат плевели сред житото в църквата. Дори апостол Павел ръкоположи стареи, които щяха да се окажат вълци (Деяния 20:29-30). Исус избра Юда и го включи в Своето обкръжение. Въпреки че такива хора могат да причинят голяма вреда и объркване, те всъщност изработват целите на Бог, защото всичко съдейства за доброто на тези, които обичат Господа. Такива разриви почти винаги ни карат да станем ПО-ЗАВИСИМИ от Господа и по-малко зависими от онези, които са само плът и кръв. Това не означава, че трябва умишлено да включваме лъжебратя в нашите събрания и да ръкополагаме предатели, а че това ще се случва и ще съдейства за наше добро. През 60-те и 70-те години имаше основно наблягане на „покорството” в Тялото Христово. Това беше Слово от Бог и само Той знае колко много се нуждаехме от това поради бунта, който се появи в света. Но ние бързо формирахме нашите диктрини за покорство и започнахме да съдим хората според това колко добре се съобразяваха с доктрината, вместо да търсим плода на покорство в техния живот. Като резултат от това, в църквата бяха допуснати някои от най-несломените и непокорни служения, защото се съобразиха с доктрината за покорството. А също някои от наистина съкрушените и покорни мъже и жени на Бог бяха почти отлъчени от служение, защото не се съобразиха с доктрината. Опустошението, причинено от тази повърхност е вече история. В идващите години на „смирението” ще бъде придадено особено значение. Това е навременно и важно Слово, но нека не правим с него същата грешка, както направихме с покорството. Господ се противи на горделивите, а дава благодат на смирените, но е много по-добре, когато Му позволим да го направи. Ние трябва да започнем да се познаваме един друг според Духа, а не според нашата плът. Само Духът може да отсъди точно! Външността (това, което виждат очите ни) почти винаги е измамлива. Цар Саул изглеждаше смирен; беше казано, че той „бе малък в собствените си очи”. Давид изглеждаше високомерен и нахален, укоряваше армиите на Израел за тяхната боязливост и каза, че царското оръжие не е достатъчно добро за него. Ние трябва да се издигнем над склонността да следваме първия, който ИЗГЛЕЖДА, че превъзхожда останалите. Даже и великият пророк Самуил допусна тази грешка два пъти. Бихме си помислили, че след падането на Саул той никога повече нямаше да съди според плътта. Но когато отиде в къщата на Есей да помаже Божия избран съд, той моментално си помисли, че синът, които беше най-впечатляващ физически, е избраникът (І Цaрe 16:6-7). Има човешка поговорка: "Не всичко, което блести е от злато." Не винаги нещата са такива, каквито изглеждат. Онези, които смятаме за плевели СПОРЕД СОБСТВЕНОТО НИ РАЗБИРАНЕ, могат всъщност да бъдат жито и обратно! Поради това Господ ни инструктира да оставим житото и плевелите да растат заедно до жътвата. Докато не узреят, житото и плевелите могат да изглеждат толкова еднакви, че да бъде почти невъзможно да се различат. И двете могат да бъдат високомерни; и двете могат да имат лъжливи схващания или поучение или да съгрешават понякога. Разликата може да се види, когато и двете узреят. По време на жътвата житото ЩЕ СЕ НАВЕДЕ (смирение, изработено в него от Бог), докато плевелите остават изправени. Когато житото узрее, то става смирено, но онези, които са плевели, ще продължават да стоят изправени в своята гордост. Нека ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ Божията благодат или осъждение. Някои, които са плевели, могат да се покаят и да станат жито. Други, които са жито, могат да паднат и да станат препятствия за много вярващи. Отсъждане отвъд това е трудно и опасно за нас, не ни е дадено това право. Заради склонността ни да съдим по външните неща ние ще бъдем лъгани отново и отново. |
|
ПОДГОТОВКА ЗА ЖЪТВА
Рик Дйойнър Духовната истина може да бъде намерена в Еклисиаст 3:1 „Има определено време за всяко нещо.” Има време да съдиш, има време да жънеш, но няма да има жътва, ако си пропуснал времето за садене. Църквата има "жътварска настройка", което я кара да пренебрегва много от сезоните за сеене. И поради това количеството на нашата жътва е само малко повече от това, което е събрано от дивораслото. Ние искаме да видим моменталния резултат или започваме да се чувстваме като провалили се. Всъщност, много мисионери биха загубили своята подръжка, ако не даваха бързи резултати. Само вечността ще покаже колко е струвало това на църквата. Господ скоро ще промени настройката в Неговите работници. И точно, както фермерът не засажда семето и мигновено да чака плодовете, така и те ще имат мъдростта да посадят, като знаят, че резултатите от труда им може би няма да се видят още дълго време, а може би и те самите няма да могат да ги видят. Някои ще посадят, други ще напоят, окопаят, трети ще пожънат, обаче Бог е, който прави да расте (възрасти) всяко нещо. Даже и науката доказва Божественото заключение, че семето не може да даде плод, докато първо не умре или не премине през мъртъв сезон. Бог е създал този защитен механизъм за семената, който ги предпазва да дадат плодове, докато условията са неподходящи за растене. Но преди да даде плод, семето има нужда от добро количество вода, светлина и ако само две от тези три липсват, то няма да даде плод. Това е, за да се предпази семето да не изглупее и да си помисли, че пролетта е дошла само, защото малко се е затоплило. Защото, ако семето не е обградено от топлина всеки ден, то знае, че пролетта още не е дошла. Същото важи и за духовните семена. Метафорично духовните семена се нуждаят от същите неща и условия – вода,топлина и светлина. Водата говори за Божието Слово, от което трябва да има в изобилие. Топлината говори за обстоятелствата – някои трябва да преминат през огън, преди да се обърнат към Господа. Светлината говори за Божественото откровение, което ни позволява да разберем, че Бог е този, Който ни говори чрез Словото и обстоятелствата. Между всяко велико движение на Бог има един период на тишина, в който като че ли нещата, които се случват са по-малко. Това е времето за садене. Докато сме стояли върху нашия „жътварски манталитет”, ние сме пропуснали много от сезоните за сеене. Необходимо е нови стратегии и ревност за сеене на семена да залеят Църквата. На тези, които търсят и искат да садят за жътвата, ще им бъде дадено Слово на мъдрост и Слово на знание, за да извършат това. Много от тези дарби ще бъдат проницателни и ще предизвикат въпроси в тези, на които са дадени. Други ще бъдат изчистващи, които ще разтърсват получателите си. И в подходящото време и двата типа ще свършат своята цел. |
| Сайтът на Рик Джойнър (англ.) |
| Пророчески бюлетин на Рик Джойнър (БГ) |
| Други материали от Рик Джойнър |
| Главна страница "Павелчо" |
| Изпрати свое поучение! |
Сайт создан в системе uCoz