| |||
|
|
Разказвачи: І, ІІ, ІІІ
Ханджийка 3 овчари СЦЕНАРИЙ Автор - неизвестен МУЗИКА /М/: № 05 от диска за пиесата. Тримата водещи влизат в колона един след друг бавно и застават с лице към публиката. Светлините са насочени към тях. І: А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа ІІ: да се запише цялата вселена. ІІІ: Това беше първото записване откакто Квириний управляваше Сирия. ВС: И всички отиваха да се записват ІІІ: всеки в своя град. ІІ: И тъй, отиде и Иосиф от Галилея, от града Назарет ІІІ: в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов), ВС: за да се запише с Мария ІІ: която беше сгодена за него ІІІ: и беше непразна, от Святия Дух. І: И така, като отидоха във Витлеем, намериха, че няма свободно място за тях в страноприемницата. Светлините над водещите изгасват и те се завъртат с гръб към публиката като слагат ръцуте еси на кръста и по този начин образуват бяла стена като фон за следващата сцена. Напред излиза ханджийката.Тя пристъпва във светлината, говорейки: Ханджийката: Няма място! Няма място за тях в страноприемницата! Колко пъти сте чували тези думи през годините? Нямаше място за тях. ВСИЧКО е продадено. Няма свободни места! Ами, съжалявам, но нямаше. ВСИЧКИ тези хора в града, дошли за да бъдат преброени, от тях могат да се изкарат доста пари. И ВСИЧКИ тези римляни, които ще преброяват хората, и те искат да пренущуват в МОЯТА страноприемница. Затова нямаше място за младата двойка. Но само ако знаех. Само ако знаех кои са те в действителност! Само ако знаех кое е това дете, което предстоеше да се роди, ...Бих им дала всичко, само ако знаех. Аз съм добра жена. Плащам си данъците, ходя във храма в Събота, дори си давам десятъка. Така че защо семейството на Господа да не дойде точно в моятя страноприемница. Със сигурност им дадох най-доброто, с което разполагах – чисто място да спят, покрив над главата, и дори помогнах при раждането..но, Боже мой, как само бих се отнесъла към тях, ако знаех кои са... Но дори и така пак се чувствам късметлийка. Имам предвид, в краят на краищата, те бяха в МОЯ обор, ползваха МОЯТА топла вода, и пренощуваха в МОЯТА страноприемница. Колцина могат да се похвалят с това? Колцина наистина? Това бебе порастна за да каже: “Понеже сте направили това на един от тия – най-скромните”, на Него сте го направили. И все пак, ако знаех само, че това е Той! М: № 2 Аве Мария от СД към пиесата – тихо като фон. Случвало ли ви се е някога? Да знаете, че сте пропуснали възможност, просто защото не сте разбрали колко важна, колко значима е тя. САМО АКО знаех щях да съм благословена с посещението на Месията, това би променило живота ми. Как ви завиждам на вас, приятели, тази вечер. Вие ЗНАЕТЕ на кого отдавате почит в този ден. Колко ли прекрасен е животът ви, защото вие сте намерили място за Него. Колко сте щастливи, че не ви се налага да се обърнете назад и да съжалявате, че не сте разпознали Господа. Колко е чудесно за вас, че вече не чакате Месията, а го познавате. Колко ли е прекрасно чувството да Му служиш, да го поставяш всеки ден на Първо място в живота си... Колко ли е прекрасно... Светлините загасват. Ханджийката се оттегля зад кулисите. Първият водещ се обръща и казва: ВС: И когато бяха там... Обръщат се и другите двама и казват в един глас: навършиха се дните й да роди. І и ІІ: И роди първородния си син... ІІ и ІІІ: и пови го и го положи в ясли... І: А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим. И казаха ІІІ: Где е Юдейският цар, който се е родил? защото видяхме звездата му на изток, и дойдохме да му се поклоним. ІІ: Като чу това цар Ирод, смути се, и повика тайно мъдреците и внимателно научи от тях времето, когато се е явила звездата. И като ги изпрати във Витлеем, каза им: ІІІ: Идете, разпитайте внимателно за детето; и като го намерите, известете ми, за да ида и аз да му се поклоня. ІІ: А те, като изслушаха царя, тръгнаха си; и, ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и спря над мястото гдето беше детето. ВС: Като видяха звездата, зарадваха се твърде много. І: И като влязоха в къщата, видяха детето с майка му Мария, паднаха и му се поклониха; и отваряйки съкровищата си, принесоха му дарове - злато, ливан и смирна. Водещите отстъпват назад. Напред излиза солист, който изпява “Роди се днес на земята дете". М №3 от СД към пиесата. След песента солиста се оттегля. Музика № 01 от Сд към пиесата.) Водещ І прави крачка напред. І: И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, Водещ ІІІ прави крачка напред. ІІІ: и пазеха нощна стража около стадото си. Водещ ІІ прави крачка напред. ІІ: И ангел от Господа застана пред тях и Господната слава ги осия; І и ІІІ: и те се уплашиха много! ІІ: И ангелът им каза І: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде. ІІ: Защото днес ви се роди в Давидовия град ВС: Спасител, Който е Христос Господ. ІІІ: И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец повит и лежащ в ясли. І: И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки: ВС: Слава на Бога във висините, и на земята мир между човеците, ІІІ: Щом ангелите си отидоха от тях на небето, ІІ: овчарите си рекоха един на друг: І: Нека отидем тогава във Витлеем ІІ: и нека видим това, що е станало ІІІ: което Господ ни изяви. І: И дойдоха бързо и намериха Мария и Иосифа ІІІ: и Младенецът лежащ в яслите. Светлините затъмняват, триото се оттегля. Следва М № 4 “Исус, О, чудесно дете". Когато песента свършва, триото започва следващия пасаж на фона на М №1, в тъмнината, а светлините осветяват група от овчари, които се топлят на огъня. І: И овчарите разказаха каквото им беше известено за това детенце. ІІ: И всички като чуха, се зачудиха за това, което овчарите им казаха. ІІІ: А Мария спазваше всички тия думи, и размишляваше за тях в сърцето си. І: И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, що бяха чули и видели ІІ: според както им беше казано. Светлините загасват над триото и осветяват събранието на овчарите. Един от тях грее ръцете си на огъя. Друг овчар стои в светлината на огъня докато говори. Данаил влиза на сцената като се опитва да види нещо в тъмноото. Забелязва Мардохей край огъня. Данаил: Мардохей? Мардохей? Ти ли си това? Мардохей: Кой пита? Д: Мардохей, аз съм, Данаил. (Още един овчар влиза след Данаил.) Симеон: И аз! Симеон! М: Данаиле? Симеон? (Изглежда, като че не може да повярва) Елате, по-наблизо до огъня, за да ви видя. Наистина сте вие! Прегръщат се и се поздравяват. Какво ви носи насам вас ДВАМАТА? Да не се опитвате да се върнете в овчарлъка? Колко време мина... 30 години? Д: (става сериозен) станаха 33 години, откак видяхме ангелите, Мардохей. М: Да! Защо мислите, съм дошъл на тук, в този студ? Дори овците не идват вече на този хълм. Знаете ли, че идвам тук всяка година на този ден? Точно тук..., където всички видяхме..., ъ-ъ-ъ, кадето всички видяхме...какво всъщност видяхме? С: Ангели, Мардохий. Видхяме АНГЕЛИ! Защо го казваш така? Забрави ли какво се случи през онази нощ? Какво ЗАПОЧНА онази нощ? М: Как мога да забравя?! Но тогава бях само момче. Много неща се случиха оттогава насам. Сега имам други грижи: семейсвто, работа, в градския съвет съм. Толкова неща се промениха... Не, не съм забравил. Просто ми се струва, че не съм сигурен, че още вярвам в това, Симеоне. С: МАРДОХЕЙ! И при нас са се променили много неща. Но какво общо има това с онова, което се случи с всички ни тук през онази нощ?! (Става все по-развълнуван). Имам предвид как изобщо можеш да имаш подобно преживяване и да не го вярваш всяка минута от всеки ден на живота си. Не разбирам как ти... (Симеон е спрян от Йешуа, който слага ръка на рамото му. Йешуа все още е спокоен.) Д: Мардохей, сигурен ли си, че идваш тук през нощта на тази дата, всяка година? М: Да, сигурен съм. Не съм пропуснал нито една. Д: А защо идваш? Ако не вярваш, защо продължаваш да идваш тук година след година? М: Не съм казал че НЕ ИСКАМ да вярвам. Просто казах, че вече не съм сигурен че ВЯРВАМ. Всяка година, когато времето започне да се променя и във въздуха започва да се усеща онова особено чувство,ами, започвам да си спомням за онази нощ някога, и отново ме изпълва онова топло чувство... Може би продължавам да идвам тук, защото се надявам... че е възможно това да се случи отново, и че ще се случи нещо, което да ме накара пак... да повярвам. Но... стига за мен! Колко отдавна беше когато вие ДВАМАТА напуснахте този хълм и тази чудесна работа? 30 години? Не мислех, че ще се срещна с вас ДВАМАТА отново. Особено след онова, което се случи със семействата ви. Д: Да, След като най-малкият ни брат и всички други малки момченца бяха убити от Ирод, не ни остана нищо, което да ни задържа тук... Знаеш, че мама умря само няколко седмици по-късно, нали? И тогава аз и Симеон хванахме пътя, така да се каже, и поработвахме тук и там. И така колко? 8-10 години! С: (Прекъсва го) И тогава един ден пристигнахме в Йерусалим за Псхата. И там беше онова дете, на стълбите в храма, което говреше на свещениците и на равините, както никого до тогава. Послушахме го малко и изведнъж... няма да повярваш кого видяхме.... М: със сигурност не мога да позная. С: Хаде де, Мардохей, сети се! (Мардохей клати глава и гледа Йешуа.) Д: Мардохей, там бяха Мария и Йосиф. (Мардохей свива рамене, като че не може да си спомни имената.) С: Мария и Йосиф. Не помниш ли? Младото семйсвто в обора, преди 33 години. Родителите на бебето, за което ангелите ни казах. Помниш обора и бебето, нали? М: Божичко, да! Никога няма да ги забравя. Нищо не е било така реално за мен. Струваше ми се че сме били прага на нещо наистина велико. С: (Пак започва да се вълува). Наистина сме били Мардохей, наистина сме били! Това се оптивам да ти кажа! Д: Онова момче, което говореше на стълбите пред храма със свещенниците – ТОЙ беше бебето от яслата, Мардохей! Думите, които говореше там, пред храма ни изпълниха с радост, която не бяхме изпитвали от онази нощ насам. М: Но онова бебе беше убито – с твоя брат и всички онези други деца... С: Не, Мардохей, Бог ги предупредил в сън и те избягали в Египет само няколко днипреди убийствата. Останали там за известно време, после се върнали в Назарет, кагот Бог им казал, че вече е безопасно. Д: (обяснява откъде знаеят всичкотова) Представихме се на Мария и Йосиф там, в Йерусалим и вървяхме и говорихме с тях и с момчето, и докато се усетим стигнахме до техния дом в Назарет. М: (говори на себе си) Значи не е умрял. Бебето за което ангелите ни казаха, не е умряло! Д: Останахме в Назарет за почти 20 години. Намерихме си работа, установихме се и наблюдавахме това удивително момче да расте сред хората, които нямаха на представа кой е той. После за около 3 години Той започна да върши тези удивитеблни неща... С: Чудеса! Превръща водата на вино! Изцелява болните! Възкресява мъртвите! Възвръща зрението на слепите. Но как само проповядва!... (Става и проповядва...) “Блажени са бедните духом, защото тяхно е Царството Небесно”. М: (Разпознавайки думите): ТОЙ ли каза ТОВА! С: Да, и още много неща. Той каза: (пак се вълнува и проповядва): ”Да обичаме ближния си като себе си.” И каза още... Д: (прекъсва го) Накратко от тогава сме все с него. Мардохей, онова бебе БЕШЕ, по-точно, Е Месията. М: Точно както ангелите казаха за него? Значи се е случило?! Кажете ми пак как е Неговото Име? С: Исус. Исус от Назарет. М: Да! Това име ми звучи познато. С: (изумен) Познато?! Искаш да кажеш, че не си чул за Исус?! М: Казах ви, бях много зает. (Тихо) Исус. Исус. ИСУС! Колко красиво име!!! ...Хей, момчета, не ми казахте защо сте тук тази нощ. Д: Мардохей, бяхме с Него и бяхме много наблизо тази нощ. Вървяхме заедно по пътя, минаващ край хълма, когато разбрахме къде сме и когато той си замина решихме да се изкачим тук отново за да си припомним стариото време. М: (оглежда се) Вие... вие казахте, че бил тук? С: Беше. Той и Неговите апостоли влязоха в Йерусалим за Пасхата. Ще се присъединим към тях след няколко дни. Д: Мардохей, мисля, че не случайно се събрахме тук тази нощ. Симеон и аз бяхме изпратени да ти кажем добрата вест отново. С: Ела с нас, Мардохей. Ела, бъди с Исус. Трябва да знаеш, че Той дойде заради нас. Че той дойде заради теб! М: Данаиле, Симеон. Сега си спомних. Онова особено усещане... Чувството от онази нощ. Усещам го отново... Усещам го! (Лампите се затъмняват за момент. На сцената излиза солист, който изпява “О, свята нощ” След песента отново се пуска М № 5 от СД за пиесата и водещите излизат отново на сцената както първия път. І: И ето - Людете, които ходеха в тъмнина, видяха голяма светлина; ІІ: На ония, които седяха в земя на мрачна сянка изгря им светлина. ІІІ: Защото ни се роди Дете, ВС: Син ни се даде; ІІ: И управлението ще бъде на рамото Му; І: И името Му ще бъде: Чудесен, ІІ: Съветник, ІІІ: Бог могъщ, І: Отец на вечността, ВС: Княз на мира. ІІ: Управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават На Давидовия престол и на неговото царство, ІІІ: За да го утвърди и поддържа, Чрез правосъдие и чрез правда, от сега и до века. ІІ: Тогава Исус се приближи към тях и им каза: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. І: Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; ВС: И ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. Амин. При последната реплика на Водещ ІІ всички актьори излизат на сцената и изговарят последната реплика заедно с водещите. Следват М 08 “Чуй небесен хор запява” и после №9 “Дойде Исус, възрадвай се”, с което пиесата приключва. |
| Други християнски сценарии |
| Главна страница "Павелчо" |
| Изпрати свой сценарий! |
Сайт создан в системе uCoz