Растеж на църквата  


Едно послание на п-р Пол Йонги Чо, което е извадено от мр3.

Доктор Смит ме покани, да имам тази приятна привилегия, и наистина се наслаждавам да служа на Сити Чърч, както го направихме миналата неделя сутрин. Радвам се, че мога да бъда като източник на благословение в присъствието на Святия Дух, и то беше толкова силно тук, че аз лично просто бих искал да превключа само на Святия Дух.

Тъй като съм човек, който се занимава с растеж на църквите, тази вечер ще говоря за растеж на църкви. Хората идват при мен от различни части на света, и ми задават въпроси: “Как мога да имам растеж на църквата?”

Знаете ли, църквата започва да расте първо в сърцето ви. Ако ти искаш просто да започне да расте църквата ти вкъщи, това е нещо съвсем малко. То започва първо в сърцето ти, защото църквата расте чрез твоето видение и мечта.

Там, където няма видение, хората загиват. Ако няма видение, хората не могат да имат църква. Вие трябва да видите църквата в сърцето си, в духа си ясно и тогава Святият Дух ще осъществи тази мечта в реалност. Видението и мечтата - това е езикът на Святия Дух. Когато нямате видения и мечти, вие нямате общение със Святия Дух, а няма ли общение, няма работа. Така че, вие трябва да ги имате: видение и мечта. Трябва да бъдете опиянени от тези неща.

През 45-те години на служението ми, аз съм човек, изпълнен с видения и мечти. Хората много пъти ми се присмиват и казват: “Този човек просто си е изгубил ума. Той живее в собственото си въображение и представи.” Но това е мястото за моя живот и служение, защото аз вярвам във виденията и мечтите, които Святият Дух дава и с които общува с мен. Той ме коригира и Той винаги реализира виденията и мечтите, които съм получил в живота си.

На първо място разбира се, както брат Рендъл каза, аз имах малко видение и мечта - за 300 човека църква. Казах: “Господи, ако имам църква от триста души, няма да се оплаквам, докато косата ми не побелее.” И капацитетът на моята мечта беше много малък. Не можех да си помисля да имам църква, по-голяма от триста човека. Триста човека беше моят максимален капацитет. И аз живеех с това видение и мечта.

Беше толкова лесно обаче, за Святия Дух да доведе до осъществяване тези 300 човека! Той просто ги прибави към църквата. И скоро след това имахме вече 500 човека. Тогава казах: “Господи, какво да правя сега? Как да продължа? Къде да отида?” И Духът каза: “Повдигни очите си, повдигни главата си и виж. Можеш ли да видиш три хиляди човека? Можеш ли да ги видиш? Можеш ли да помечтаеш за това?” И аз просто се разтреперих: “Три хиляди?! Как бих могъл да се справя с три хиляди?!”... “Това, което ти можеш да видиш, с това можеш да се справиш, но това, което не можеш да видиш, ти не можеш и да се справиш с него. И когато го видиш в сърцето си - три хиляди човека, членове на църквата, тогава помоли Ме, и Аз ще го изпълня”, каза Господ. И аз се молех ден след ден за три хиляди човека...

И скоро след това аз можех да видя три хиляди човека - членове; и можех да общувам със Святия Дух; и аз хвалех Господа и се молех; и имах ясно видение, че църквата ни ще бъде от три хиляди човека. Скоро проповядвах все едно, че имам три хиляди човека публика. И скачах, виках и подскачах навсякъде, и християните ми казваха: “Пасторе, ти имаш само петстотин човека. Не викай твърде силно, защото ушите ни заболяха вече.” Аз казах: “Не. Говоря на три хиляди човека!”

Бог извиква в съществувание нещата, които все още не съществуват. Така че, аз надскачам времето и действам по Божието време и икономика. И Бог ми даде три хиляди човека в моето видение и мечта. Така че, аз живеех в този свят с три хиляди човека. Говорех все едно, че имах църква от три хиляди човека. Мечтаех все едно, че имах три хиляди човека и се радвах все едно, че имах три хиляди човека. Живеех все едно, че бях пастор на три хиляди човека. И през 1964 година аз имах църква от три хиляди човека!

Виждате ли, вие можете да имате онова, което можете да видите с очите на вярата! Бог каза на Авраам: “Повдигни очите си и виж на юг, на север, на изток и на запад. Земята, която виждаш, ще ти я дам - на теб, и на твоето потомство.” Много бих искал Авраам да имаше хеликоптер, за да се качи нависоко и да види Палестина, за да избегне цялото това прекосяване на земята и пътуването, но той вероятно е бил късоглед... И той можеше да види цялата тази земя.

Църквата трябва да бъде изградена в сърцето ти. Нека да чуя твоето видение за църквата и ще ти кажа до къде ще стигнеш. Ти не правиш видението, видението изгражда теб! Не изграждаш видението, видението те изгражда! Видението е нещо невероятно силно! Това е областта, където, ако ти си кръстен в Святия Дух, Святият Дух започва да ти дава видения и мечти, и Той започва да ги осъществява. Повечето от моите хора - последователи, ученици - са започнали да основават църкви в Южна Корея.

Един от водещите евангелски пастори дойде при мен веднъж и каза: “Как така?! Как така всички твои последователи и ученици отиват в градове и изграждат най-големите църкви в тази област?! Каква е тайната?!” И аз му казах: “Те имат изградена църква в сърцето си, когато излязат от моята църква. Вече носят голямата църква в сърцето си, защото са били обучени да мислят и да имат видения и мечти. И са видели резултатите на видението и мечтата си. Те са носели бъдещата църква като мечта в сърцето си там, където са отишли да живеят, и те са го реализирали. Реализирали са тази мечта на сърцето си...

През тази конференция, ако можете да видите бъдещото си видение, вие ще го изпълните. Изпълнете сърцето си с тази църква.

Братя и сестри, това е толкова важно! Бил съм в служение 45 години. Много от моите хора са направили в последствие големи църкви и те буквално се състезават. Корея е малка държава и градовете ни са толкова близо един до друг. И първият човек, който излезе от нас, имаше двеста хиляди човека в съседния район. Ние просто се състезаваме. Имаме сто хиляди члена, тази жена в южната част, а другата е в западната част, и аз буквално съм заобиколен от тях. И все пак, има видения и мечти, които се изпълняват. Онова, което те са видели в нашата църква, те могат да го копират - това видение, тази мечта в сърцето си.

Работих в Япония около десетина години. Брат Хоган има най-голямата църква там. Те идват в моята църква и вкарват видението в сърцето си. И той има най-голямата църква в Япония. Бъдете много внимателни с кого се обединявате, с кого се сближавате. Светлината привлича светлина. Ако вие се свързвате с провалил се човек, вие ще се провалите, но ако се сближите с човек, който успява, вие ще привлечете целия успех в живота си.

Това е причината, поради която вие идвате на такива конференции, защото се срещате с толкова много успешни хора, и чрез това прилепяне, вие ще можете да увеличите видението и мечтата си. Божият резервоар е неограничен, но с каква тръба се свързваш? Ако се свързваш с малка тръба, с малък диаметър, ще имаш “кап-кап-кап”, но ако имаш голяма тръба, има прилив, бучене на вода. Силата на твоята мечта! Твоят дух трябва да бъде свързан със Светая Светих.

Вашият ум е външният двор, вашето тяло е дворът, а Святият Дух обитава в Светая Светих на вашия дух. Той желае да потече през святото място на душата, но когато вие блокирате вашия ум, святото място, с малкото видение, с малката тръба, с малката мечта, тогава Святият Дух не може да потече през вас с голяма сила, по мощен начин. Бог е във вас чрез Святия Дух. Вашият дух е Светая Светих и Той желае да протича през духа ви. Вашият ум трябва да бъде обновяван, за да приеме действието на Святия Дух.

Аз се радвам всеки път, когато чета книгата на Крейси Трийт “Обновяване на ума”. Това увеличава видението и мечтата ми. Тази книга обновява ума ми и е много важно да обновявате ума си. Когато Адам и Ева възвеличиха ума си, те бяха много ограничени в ума... Но ние трябва да обновяваме ума си чрез Святия Дух, чрез четене на Божието Слово. Когато увеличаваме тръбата и се свързваме с неограничения, необятния резервоар, тогава ще имаме огромен успех.

Ако има място, където мога да събера хората, бих могъл да имам един милион, два милиона, четири милиона. Видението се увеличава непрекъснато. Но аз не мога да увелича църквата си повече, защото нашата държава е много малка. По-малка е от... Какво да кажа? Много малка държава. Не можах да измисля друга дума. И ние не можем да намерим земя, за да можем да направим по-голяма църква. Така че, просто сменям начина на политика. Вместо да нарастваме числено, ние просто насаждаме църкви. Насаждаме например петстотин църкви в Кения. И ние вече имаме сто църкви от тези петстотин. Така че, това вече е нарастване навън.

Братя и сестри, всичко, което правите, трябва да го видите предварително. Трябва да видите църквата си в сърцето си. Тогава Святият Дух ще работи и ще ви съдейства.

Не винаги се чувствам като човек, който е успял, защото съм човек, който се провали по време на обучението си. Отидох в Библейски колеж, но не можех да понасям лекциите, защото професорите, които преподаваха, бяха хора, които са се провалили в служенията си и не можех да понасям лекциите им. Но през тези години Духът на Господ ми показваше как да имам успешна църква. Това дори не е въпрос на растеж на църква. Ако искаш да имаш успех в бизнеса, трябва да започнеш с мечта и видение. Искам да ви кажа нещо. В моята църква ние имаме бизнес клубове, в които имаме петдесет хиляди човека и отделно имаме милионери. Те бяха дошли като абсолютно провалили се хора, бедняци. Но аз обнових умовете им чрез проповеди и им казвах да имат видения и мечти за успех.

Яков беше бедняк, когато излезе - абсолютно провалил се. Но когато Бог искаше да му помогне, Той му показа принципа, как да стане богат. Яков взе тополови пръчки и ги направи с различни ивици, и когато идваха животните, да пият от коритата вода, той поставяше тези пръчки, обелени на ивици, и виждаше как цялото стадо ще ражда овце и говеда на пъстри и шарени ивици. Неговият чичо му каза: “Всяко животно, което е пъстро, или шарено, или на точки, ще е твое.” И всички животни, които се раждаха, бяха шарени. И чичо му скачаше и викаше: “Какво става тука?!” Неговият успех дойде чрез видение и мечта. В сърцето му беше чудото и Святият Дух му помогна да промени ДНК-то на животните. Така че, стана една огромна група от различни шарени животни.

Всеки път, когато видим кръста, той е поръсен с кръвта на Исус. Той е шарен. Мечтайте, мечтайте, мечтайте, че вие сте простени, че имате праведност, и че живеете в слава. Мечтайте, че сте осветени и изпълнени със Святия Дух. Мечтайте, че сте изцелени в раните на Исус. Мечтайте, че сте освободени от проклятието на Закона. Мечтайте, че сте благословени с благословението на Авраам. Мечтайте, че имате възкресителната сила и вечното царство на Бог. Казвам ви - всяка сутрин издигнете главите си и погледнете кръста! Погледнете това място, поръсено с кръвта на Исус! Място на шарено, напръскано място. Това ти дава вяра, това ти дава основа да вярваш.

Нашите хора всяка сутрин стават и поглеждат към кръста, и изискват изкупителната сила, потока на изкупление, реализацията на изкупление, и те го изискват, и Бог се намесва, казвам ви, Святият Дух се намесва.

Америка беше богата държава, но Корея на беше богата. След Корейската война бяхме унищожени, бяхме абсолютно разрушени и опустошени. Но нашите хора се надигнаха и успяха. Бог започна да извършва чудеса и знамения тук. И един по един те станаха милионери. Не обичам да разказвам тази история, но ще ви я призная. Ние имахме война срещу правителството, защото правителството се опита да свърже Шанхай с Корея, но аз се срещнах с президент Буш и казах, че Северна Корея върши зли неща, и вестникът написа проповедта ми. Човекът, който я прочете... От правителството се опитаха да съдят вестника. Синът ми беше президент на този вестник. Вкараха сина ми в затвора, и го осъдиха да плати 35 млн. долара, а мен ме накараха да платя три милиона долара глоба. И ние бяхме опустошени.

Моят син беше мултимилионер. Той беше млад, но приложи всички принципи и стана наистина много богат. След три месеца беше освободен от затвора, но беше принуден да продаде всичките си имоти, цялата си собственост, за да може да плати 35 млн. долара глоба. И аз също така продадох дома си и всичко, което имах, за да платя глобата. И аз станах бедняк. Но още веднъж приложих този принцип. И аз казах: “Боже, заради Царството аз станах бедняк. Сега Ти трябва да ме благословиш.”

И аз гледах към кръста: “Там е Исус, който понесе проклятието, моята бедност. Аз имам правото да получа благословението на Авраам.” Така че, аз виждам себе си благословен от Бог изобилно и се радвам в това, макар че в момента нямам нищо и съм изгубил всичко, но аз хваля Господ, и аз мечтая. Хваля Господ и си изисквам обещанието.

Така че, един бизнесмен преди да дойда тук, дойде. Той беше на 87 години, милионер. И той искаше да се запознае с мен. И той изпрати своята доведена дъщеря и каза: “Пасторе, аз те моля... Когато повярвах, бях в служение, и се молех за теб, и Господ ми проговори, докато се молех за тебе, и Господ ми каза да ти дам 15 млн. долара.” Така че, аз получих 15 млн. долара. Аз му казах: “Моля те, дай тези пари на църквата.” Но той ми каза: “Не. Искам да дам тези пари на теб. Ти си изгуби дома. Ти си изгуби всичко, така че, искам да ти компенсирам. Това е заповед от Господа.” Прекрасен Господ! Алилуя!

Ти не изграждаш виденията и мечтите. Виденията и мечтите ще те изградят! Нека да видя твоето видение и аз ще ти предскажа твоето бъдеще.

Помнете, че виденията и мечтите са езикът на Святия Дух. Ти можеш да общуваш със Святия Дух чрез видения и мечти. И също така, за да бъдеш успешен пастор, трябва да имаш изключително силно, изгарящо желание. Може би хората нямат това изгарящо желание в сърцата си, но каква е разликата между късогледия пастор и успешния пастор. Това е желанието! Късогледият пастор просто ще има обикновено човешко желание, но успешният пастор ще има горящо и изгарящо желание. Ден след ден този пастор гори с желание да види църквата си да расте. Това е изгарящо желание.

През всичките тези 45 години аз съм горял с желание да видя Божието дело да расте. Сърцето ми гореше ден след ден. Когато имате това горящо желание, ще искате да се молите. Когато имате това горящо желание, ще коленичите и ще се молите часове, и часове, и часове.

През 1958 година, когато започнах, аз се молех всеки ден в продължение на пет часа. Всеки ден по пет часа! Сега се моля някъде от порядъка на три часа и малко отгоре. Но все пак, все още ние имаме горящо желание в сърцето си. Имаме голямото желание да се молим и да вярваме. Твоето желание дава сила на видението ти и това нещо вкарва горещо желание в тебе, и извършва промяната.

Така че, братя и сестри, помолете Святия Дух да ви даде горящото желание.

Попитайте който и да е успешен човек... Какво имат те? Те имат горящо желание в себе си. Милионерът - той има горящо желание да прави милиони долари. Политиците искат да станат сенатори. Ако ги попитате, те ще имат горящото желание да бъдат такива, да станат сенатори или президенти. И това е принципът. Без да имаш горящо желание, ти няма да постигнеш нищо. След което ти трябва да вярваш. Вярването не е романтично чувство. Вярата - това е духовна война и битка. Когато започнеш да вярваш, дяволът ще дойде и ще те предизвиква ужасно. Така че, ти ще имаш духовна битка тогава и ще имаш нужда да вярваш наистина здраво. И твоите възприятия ще се надигнат. Всички лоши неща ще дойдат и ще те атакуват. И твоите провали като пастор ще се опитат да те съборят. Ще бъдеш обиколен от страхове, но веднага, щом започнеш да вярваш и решиш да вярваш... Това не е емоция. Хората грешат. Те си мислят, че вярването трябва да бъде нещо емоционално, че трябва да чувстват нещо, да гори огън, да чувстват треперене, друсане. Не!

Много пъти се чувствам ледено студен в сърцето си, но въпреки това вярвам. Да вярваш, е просто въпрос на избор. Ти можеш да избереш да вярваш или можеш да избереш да се съмняваш. Ето причината, поради която Исус мъмри онези, които се съмняват: защото човек има свободна воля - да избере вярата, вместо съмнението. Иначе Исус не би ги смъмрил. “Защо се съмнявате?”, каза Той. Вярата е въпрос на избор! Бог ти дава мярка на вяра. В Римляни 10 глава се казва, че Бог ни дава според мярката на вяра - за всеки един от нас. И ти казваш: “О, обаче моята вяра е много малка.” Ще ви разкажа много интересна история. Когато бях пастор във втората църква, за първи път в живота си видях синапово семе. Един приятел ми го донесе. То е изключително малко.

Синапово семе! Бях толкова развълнуван! Исках да го покажа на моите братя и сестри, и когато две хиляди човека бяха събрани на молитвено събрание в 4:30 сутринта... Да, да, да. Ние имаме дори и през зимата. Не е лесно да се събирате сутрин, да станете в четири и половина и да имате молитвено събрание. Да станеш е лесно, но трябва да решиш, че всяка сутрин ще ставаш - 365 пъти в годината, обаче тази част вече е много тежка... Така че, след като проповядвах вярата, аз ги помолих да направят кръг в църквата, за да видят синаповото семе. Показах го на парче хартия и една стара жена дойде и каза: “Къде е това синапово семе?” И когато тя се наведе, за да го види, без да иска го духна с устата си. Аз обезумях. Казах: “Къде е синаповото семе сега?! Изгубих го!” Опитах се да го намеря и не успях. Бях много ядосан. Тогава Духът на Господ ми каза много ясно: “Сине Мой, ако това синапово семе беше толкова малко, че беше дори издухано от дъха на тази жена, защо се тревожиш за размера на вярата си?! Аз ти казах, че ако имаш вяра колкото синапово зърно, ти ще заповядаш на тези планина да се премести и тя ще се премести.”


Така че, братя и сестри, не се тревожете за размера на вярата си. Ако използвате вярата, която вече имате в сърцето си, вие ще видите чудеса в живота си. И така, изберете вярата и решете целенасочено да я преследвате. Решете го твърдо в сърцето си! И тогава вярата ще доведе Божията ръка в живота ви. Ще бъде освободена вашата вяра.

Ние трябва да говорим вяра, за да я освободим. Когато говорим съмнение, ние ще разрушим вярата, която имаме в сърцето си. Но, за да освободим вярата си по правилния начин, ние трябва да говорим, да изповядваме вяра.

Ще ви разкажа много интересна история. Веднъж при мен дойде една жена, която умираше от рак на гърлото. Тя едвам дишаше. Хрипаше и говореше шепнешком: “Пасторе, пасторе, имам болка в гърлото. Боли ме ужасно.” Съмнението просто идваше.

Тя умираше от рак на гърлото. И аз се молих за нея много пъти. И всеки път, когато тя идваше, ми казваше тази истина: “Пасторе, ти се моли за мене, обаче дяволът е по-силен от тебе. Твоята молитва няма сила. Ти се моли, но аз не съм изцелена.”

И накрая аз толкова се ядосах, че когато тя дойде отново, аз й казах: “Махай се от тука!” Но един ден тя дойде, и плачеше, и каза: “Пасторе, боли ме много. Моля те, бъди милостив към мен.” И аз казах: “Господи, как да й помогна?!” И Духът каза в сърцето ми: “Помоли я да изповяда вярата.” Но аз казах: “Господи, но тя е решила, че няма да изповядва вяра. Как ще я накарам?”

Тогава Бог ми даде мъдрост и аз й казах: “Сестро, донеси една купчина с тетрадки, вземи няколко химикала, отиди на Молитвената планина и започни да пишеш. Напиши І Петрово 2:24 десет хиляди пъти и всеки път, когато пишеш този стих, кажи го на глас: “Чрез Неговите рани аз съм изцелена” и го напиши тогава: “Чрез Неговите рани аз съм изцелена”, кажи го и отново го напиши. И когато успееш да напишеш десет хиляди пъти тази фраза, тогава ми донеси тетрадките и аз ще се моля за тебе с молитва на вяра.”

И тя отиде в Молитвената планина, и й отне около десетина дена, за да напише десет хиляди пъти думите на този стих, и след това да го казва. И когато привърши с писането, беше толкова развълнувана! Дойде един вторник сутрин в офиса ми, и тя просто връхлетя в офиса, и ми каза: “Пасторе, аз написах десет хиляди пъти този стих. Сега трябва да се молиш за мен.” И аз казах: “Но ти говориш много лесно, много ясно. Какво стана с тоя рак?!” Тя ми каза, че била толкова заета, че забравила въобще за рака...

Аз я изпратих при докторите, за да я проверят и докторът поклатил глава и казал: “Не знам. Преди десет дена ракът растеше в гърлото ти и ти умираше от него, но сега не го откривам. Не знам как е станало, но ти си изцелена.” Изповедта на вяра от устата ти освобождава твоята вяра.

Отрицателната изповед разрушава вярата ти. Но всяка положителна изповед освобождава вярата ти и нещата започват да се движат и да работят в живота ти. Да! Вярата започва да работи.

Бог казва, че ще ни отговори според мярката на вярата ни. Така че, ако прилагате този принцип, вие ще имате растяща църква в сърцето си и това нещо ще започне да се реализира в областта ви чрез видението, чрез горящото, дълбоко желание и чрез вярата, и чрез декларациите, изповедта на вяра. Но чрез тези принципи през 1964 година имах 3000 члена на църквата и бях толкова развълнуван!

И аз си казах, че “великият Чо” трябва да се грижи за всяко нещо. И си казах: “Господ ме използва. Аз съм велик. Трябва да ръководя всички ранни събрания в 4:30. Трябва да ръководя всички петъчни събрания и трябва да се занимавам с всички тези съвети, да съветвам хората.” Особено в една неделя, кръщавах триста човека и един от мисионерите дойде и ми каза: “Чо, ти изглеждаш ужасно изморен. Нека ти помогна.” Но в сърцето си казах: “Ти пък кой си?! Аз съм “великият Чо”! Бог ме използва. Бог благославя хората чрез мен. Я се виж ти кой си!” И аз му казах: “Не, не, не. Добре съм. Всичко е наред.” Но той каза: “Изглеждаш ужасно. Изглеждаш изморен, изтощен.” Но аз: “Не, не, добре съм.”

Така че, кръстих триста човека в един ден. И хората накрая вече буквално се опитваха да не се удавят под водата. Аз се опитвах да ги избутам нагоре. Беше ужасно трудно. И от тази вечер започнахме евангелизаторски събрания.

Един американец евангелизатор дойде, той водеше събранията. Моите помощници дойдоха и казаха: “Пасторе, тази вечер трябва да помолиш твоя помощник да превежда от английски.” И аз им казах: “Кой пък си ти, бе?! Великият Чо трябва да превежда, така че тези хора да бъдат благословени чрез мен.” Бях много арогантен тогава, бях много горд.

И така, този прекрасен евангелизатор беше много освободен и просто скачаше навсякъде, из цялото място. Скачаше и викаше, а аз бях толкова изтощен, но се опитвах да го следвам по цялото място, по цялото място.

Накрая не можах да издържа. Сърцето ми просто не можа да издържи. В един момент то прескочи и спря да изпомпва кръвта. И тогава паднах. И преди да изгубя съзнание, казах на Бог: “Господи, защо ме наказваш публично?!” И те ме отнесоха в Спешно отделение, в болницата, и докторите буквално се опитаха да направят всичко възможно, за да ме съживят. И когато дойдох в съзнание, лежах прострян в болницата.

И аз казах в сърцето си: “О, не, великият Чо не трябва да остава в болницата, трябва да стане. Ти се молиш за изцеление за всички хора, а сега ти си болен, и си проснат на това легло в болницата! Как не те е срам?! Трябва да изляза от тази болница. Добре съм! Здрав съм!” Но сърцето ми едва успяваше да изпомпа кръвта. Едва дишах. Но аз се насилих да стана, и излязох от болницата, и се обадих по телефона.

По онова време бях все още ерген, не бях женен. И имах чувството, че леглото ми бързо пропада надолу, и надолу, и надолу, и ще падне в ада. И аз се молех: “Господи! Господи, помогни ми! Помогни ми! Помогни ми!” Но нищо не се случи. Чувствах се все едно, че умирам. Обаче дойде неделята и бях ужасно крехък.

Въпреки това казах на дяконите: “Елате и ме занесете в църквата!” Трябваше да водя седем служби през този ден, в неделя. “Закарайте ме в църквата, на платформата.” И те ме закараха на платформата. И аз говорих десет минути и паднах на земята. И те ме изнесоха и ми казаха: “Не! Не отивай на втората служба.” И аз казах: “Не, великият Чо трябва да го направи.” И на втората служба те ме занесоха на платформата и след пет минути аз паднах. “Ти не си великият Чо...”

Наистина великият Чо имаше голяма трудност да умре тогава. Моето его беше много силно. Накрая аз просто не можех да се изправя на платформата. Един водещ специалист по сърдечни болести дойде и каза: “Твоето сърце е толкова зле, че ти не можеш да продължиш да служиш. Ако искаш да продължиш в служение, ти ще умреш много скоро.” И той каза: “Почивай си няколко години и се откажи от служението! Просто си намери по-лесна работа. Започни да се занимаваш със земеделие - с отглеждане на зеленчуци например.”

И аз казах: “Господи, това не е от Тебе! Това е от дявола, нали?! Аз имам призив от Тебе! А и аз нищо не разбирам от земеделие. Аз знам как да проповядвам, но нищо не знам за земеделието. Проповядването е всичко за мен! Трябва да остана за проповядването!” Бях толкова болен! Не можех да се изправя. И казах: “Господи, колко време ще бъда болен така?!” И Той каза: “Десет години.” Десет години?! О-о! Сърцето ми беше разбито. Плачех. Бях горд. “Господи, аз... Моля Те да ми простиш. Аз искам да се смиря. Моля Те, помогни ми!”

Тогава Духът на Господа ми каза да прочета Деяния на апостолите. И Духът ми каза: “Ти се опита да водиш служението сам-самичък. Ти си великият Чо, но Аз искам да станеш сега много, много съкрушен - прах, пръст и пепел. Искам да водиш хората, но да ги освободиш, да не ги караш да бъдат само на пейката. Ти не им позволяваш те да растат.” И аз Му казах: “Не разбирам какво искаш да кажеш. Те са овцете, аз съм пасторът! Аз трябва да ги храня.” Но Бог каза: “Не. Не разбираш ли, че в тази ситуация, ако ти не разбереш, никога няма да станеш от леглото.”

И аз започнах да изучавам Библията и разбрах, че има разлики в Библията - неща, които не разбирах преди. Особено в Деяния втора глава, където е писано в четиридесет и кой стих, че те постоянстваха в единодушие в Храма и в разчупването на хляба от дом на дом, и те се хранеха с простота на сърцето си и с радост, и хвалеха Господа всеки ден. И Господ прибавяше към църквата онези, които се спасяваха.

И аз казах: “Отче, те имаха два вида служение - в храма и в дома. Какво означава това?!” И Святият Дух ми показа. И аз тогава започнах да получавам откровения от Господа. Имаше дванадесет апостола, седем дякона, имаше три хиляди човека, след това пет хиляди човека, след което десетки хиляди евреи, които станаха християни. И те нямаха определена сграда за църква. Те се срещаха в храма, но тук виждаме, че те не само имаха храмова служба, но имаха и служби от дом на дом. Кой водеше тези служби в домовете?! Имаше само седем дякона. Трябва да е имало и други лидери, които да си отворят домовете и да се събират заедно от дом на дом, и да поучават, и разчупват хляба, и да водят целия дом към Исус. Как е била тази домашна група?

И аз си казах: “А-а, това е много опасна работа! Кои хора могат да водят домашните групи, домашните църкви?” И аз си казах: “Това е много опасно!” Но колкото повече четях Писанието, разбирах, че в ранните дни те имаха домашни групи, домашна църква. Те се събираха. Лидия например водеше църквата, домашната група. И когато четем Писанието, много жени водеха домашните църкви. Прискила и Акила - ето те...

Когато прочетох това, си помислих... В Ориента ние никога не наричаме жените на първо място, преди мъжете. Ние не казваме първо името на жената преди това на мъжа. Библията обаче, не казва Акила и Прискила. Казва се Прискила и Акила, и те имаха домашна църква. Святият Дух беше написал първо Прискила, защото Прискила беше пасторът. Прискила е била! И аз си казах: “Как не Те е срам, Святи Душе?!” И аз казах: “Трябва да бъде написано Акила и Прискила, а не обратното!”

Имах ужасни страдания в сърцето си, защото казах: “Това нещо не може да бъде така! Аз не мога да изкарам нормално служението си.” Но Святият Дух започна да ми показва служението в домашни групи - домашните църкви. Това беше през 1964 година. Нищо не знаех за домашните групи. Познавах само храмовото служение, но не и домашните групи.

И аз казах: “Отче, трябва ли да имам такова служение?! Аз ли съм този човек, Господи?! Ти искаш да ме накараш да го направя?! Ако Ти го искаш, аз ще го направя.” И Той каза: “Добре, направи го!” И аз казах: “Господи, какво ще стане, ако не Ти се покоря?” И Той каза: “Ако не се подчиниш, десет години ще бъдеш на легло.”

И аз казах: “Добре.” И отидох при църквата и казах: “Ще променя начина на служение. До сега аз ръководех всичко, но сега искам вие да ми помагате, сътрудници, и аз ще започна домашни групи. Искам да разделя църквата си на домашни групи, на домашни църкви. И всяка домашна група трябва да бъде между 20 и 30, максимум 50 човека. И ще има Библейско изучаване. Ще четете Библията и ще се молите. И ще имате ходатайствена молитва. И променяме цялата система. Цялата църква сега ще започне да се гради върху служението по домовете, а в неделите ще идвате за храмово служение в църквата. Но освен в неделя, през останалото време вие ще бъдете на домашни групи.”

И те казаха: “И-и... Ах! Това писано ли е в Библията?!” И аз казах: “Да. Писано е в Библията.” И аз им го обясних. Тогава казаха: “Защо трябва да го правим? Защо другите църкви не го правят?!” И аз казах: “Ами, защото са глупави и не знаят, но Святият Дух ме избра, за да открие тази истина.”

Така че, ние се събрахме заедно с дяконите и аз им казах: “От днес нататък аз ви определям като лидери на домашните църкви. Така че, отворете домовете си, за да се събирате с тези християни, които са близо до вас.” И дяконите просто ме погледнаха. Те като цяло се съгласиха със служението ми, но не желаеха да водят групите. И също така ми казаха: “Ти си призован да бъдеш пастор. И ти получаваш заплата. И ако ти не можеш да си вършиш работата, защо не си вземеш дълга ваканция?” В Корея това означава: “Защо не си подадеш оставката?” Това е един прекрасен начин да ти кажат истината лице в лице.

И аз казах: “Вие няма ли да ми помагате?! Пасторът ви умира от тази ужасна болест, от изтощение.” И те казаха: “Не, не. Ние си искаме свободното време. Ние също се уморяваме, когато ходим на работа и искаме да се приберем вкъщи и да си почиваме. Да бъдем със семействата си и да си почиваме. Така че, твоята работа е това, а не нашата. Ти трябва да го свършиш това.”

И аз се прибрах вкъщи и казах: “Господи, Ти ме помоли да направя това нещо, но тези дякони... Я ги виж! Чуй какви ги приказват. Те не желаят да ми помагат. Аз просто съм на мнението да се откажа.” И Той каза: “Ти опита само с половината част от света. Защо не се пробваш с жените?” И аз казах: “Но..., Отче?! Това не е Америка!!!” В продължение на пет хиляди години в Корея жените не са имали право на глас. Те са били покорни на мъжете си. И те са били покорни на волята на мъжа и не са водили никакви групи. И ако направя такова нещо в църквата, те ще ме убият!

Бях толкова уплашен, но Духът ми каза: “Аз не се страхувам да използвам жените, ти защо се страхуваш да ги използваш? По-велик ли си от Мен?!” И аз казах: “Да, Ти си по-велик от мен, наистина. И Ти обичаш жените, така ли?!” И Духът ми каза: “Да. Опитай с жените!” И аз се върнах в църквата и събрах жените. Само жените. И им обясних ситуацията. И казах: “Ще бъдете ли лидери на домашните групи?”

И повечето от жените започнаха да плачат и казаха: “Пасторе, ние ще направим всичко, което ти искаш от нас.” Те бяха различни от мъжете. Мъжете бяха мързеливи. И аз казах: “Добре. От днес нататък аз разделям църквата според бройките. И аз разделям църквата на групи от по между пет и десет семейства, които да се събират заедно.”

И определих жени да бъдат водачи, но дяконите, какво да ви кажа? Те просто се подпалиха. Бяха ужасно ядосани. Казаха: “Пасторе, ти ще засрамиш църквата и ще разрушиш църквата ни. Цялото общество ще се надигне и ще те атакува.” И аз казах: “Нека да ме атакуват. Святият Дух ми каза да не се страхувам от жените. Така че, аз ще използвам жените.”

Знаете ли, аз нямах никакъв опит. Бях първият, който използва този принцип. Не бях специалист. Нямаше с кого да се консултирам. И аз казах: “Много съм слаб. Не мога да продължа събранията си. Не мога да ви посещавам. Не мога да идвам да ви съветвам. Просто ще проповядвам много кратки неделни проповеди. Ще ви оставя да имате домашни групи през седмицата.”

Тогава жените започнаха да водят домашните групи и всичко просто тръгна. Но също така и се обърка... Много от жените не бяха обучени да проповядват и една жена казала, че Бог има три глави. Тя се опитвала да обясни Триединството и казала, че Бог има едно тяло с три глави. Тя направила Бог да изглежда като чудовище. И всички членове на групата й протестирали и казали: “Това твоята теология ли е?!”

А други жени се опитали да положат ръце на мъже и мъжете се нахвърлили срещу тях. Някои си изпатили жестоко, а някои дори били бити от мъжете си. И жените дойдоха, и плачеха, и казаха: “Пасторе, ние сме в ужасна ситуация.”

Така че, аз се молих и казах: “Господи, какво да правя?” И Господ каза: “Всичко идва от хаоса. Виждаш ли, целият свят изглеждаше в хаос, и Аз просто казах една дума, и дойде редът.” И казах: “Господи, кажи думата! Аз съм в хаос. Ти изговори думата, Господи, и направи ред!” И Той каза: “Ти ще имаш прекрасна система за домашни групи.” И аз започнах да обучавам лидерите, и им казах: “Елате тук! В сряда ще ви поучавам на уроци. Тогава вие ще проповядвате моето послание. Не проповядвайте собствени послания, а моите послания. Твърде сте невежи по отношение на теологията. Много е опасно. И така, вие ще бъдете моите посланици. Просто проповядвайте моята проповед.” И аз си правех уроци, и им ги раздавах, и те бяха много щастливи. И тогава, мъжете се противопоставиха. Те не желаеха да участват в това събрание. И аз им казах: “Мъже, вие тогава стойте настрани. Жени, вие се събирайте заедно.”

И домашните групи започнаха да процъфтяват. Давах уроци на жените, те проповядваха и се молеха заедно. И клетките започнаха да растат. Но имаше много проблеми, които се появиха.

Те бяха толкова въодушевени, че домашните групи продължаваха три, четири, пет часа и жените забравяха за домашните си задължения. И мъжете започнаха да протестират. Така че, аз казах: “От сега нататък ще се събирате само за един час и край. След един час се разпускате!” И скоро станаха ужасни проблеми, понеже те се събираха и се състезаваха. Имаше лидери, които донасяха печени пилета и те черпеха гостите с вкусна храна, а бедните хора нямаха нищо, с което да почерпят. Така че, бедните се чувстваха много пренебрегнати и дойдоха да се оплакват. И аз казах: “Повече никакви черпения по време на домашните групи! Само чаша кафе или чай и малка бисквитка, и край. Нищо повече! Не правете пиршества по време на домашните групи!”

Тогава дойде най-ужасният проблем. На домашните групи започнаха да си дават назаем пари, единодушно. Някои от лидерите даваха пари и другите вземаха пари назаем, след което те отиваха в друг град. Бягаха. По този начин много хора изгубиха пари. Идваха при мен и плачеха.

Така че, аз казах: “Повече няма да давате пари назаем и няма да вземате пари назаем! Не давайте пари назаем и не получавайте, не вземайте пари! Ако видя това нещо, ще те изхвърля от църква.” Тогава това служение започна да расте от пет семейства до десет, до петнайсет, до двайсет семейства заедно. И домовете станаха много малки и не можеха да се събират. Така че, аз казах: “О-о! Леле! Трябва да ви огранича между пет и десет семейства.” Когато се опитах да ги разделя, нямаше лидери, които да започнат новите групи.

Така че, аз се опитах да събера и да обучавам нови водачи, и нови водачи, но тези християни се събираха заедно и имаха такова прекрасно общение, че не искаха да си разделят групите. Те казаха: “Искаме да бъдем всички заедно.” Но аз настоях да имат от пет до десет семейства, и когато ставаха повече, ги разделях, и обучавахме нов лидер. По този начин клетките започнаха да се умножават.


Искам да ви разкажа нещо. Имаше една млада двойка, които дойдоха и ми казаха: “Ние се местим в друга област, на около 75 км от нашата църква.” И аз им казах: “Намерете си добра църква и помогнете на пастора да работи.” А те казаха: “Ние искаме да останем членове на тази църква. Просто ще отворим там домашна група. Искаме да си останем членове на твоята църква.” И аз въобще не им обърнах внимание и казах: “Ами, добре. Оправяйте се.”

След около две, три години тази двойка дойде при мен и ми казаха: “Пасторе, ще дойдеш ли в нашата област, за да водиш събрание?” И аз казах: “Да дойда там? Да водя събрание на малка домашна група? Имам толкова много работа и задължения! Не мога да дойда във вашия дом.” А те казаха: “Не, не. Ела в киното. Ние наемаме кино.”

Казах: “Кино?! Какво правите там?” Те казаха: “Пасторе, ние сме твоите последователи, ученици. И ние правим това, което ти правиш. Отворихме дома си и започнахме да водим събрание. И поканихме съседите, и проповядвахме Исус, и хора се прибавяха, и се прибавяха. Имахме пет семейства, след което се разделихме и започнахме нова група, и нова група, и нова група. Сега имаме над хиляда членове на църквата, но нямаме пастор. Така че, наехме кино и искаме пастор да дойде. И моля те, ела. Ела и кажи нещо на хората ни!” И аз им казах: “Имате хиляда човека?!” И те казаха: “Пасторе! Но ти си нашият пастор. Ние просто се множахме и се състезавахме взаимно.”

Така че, аз отидох в киното. Това място беше пълно с хора и всички бяха изпълнени със Святия Дух. Те се молеха за изцеление и един за друг. Имаше чудеса и знамения, които се случваха, и те пляскаха с ръце, и ме приеха като техен пастор. Така че, аз казах: “Е, ще изпратя някой от моите помощници...” И сега той има сто хиляди члена на църквата си в тази област.

Тогава дойде друга трудност. Корея е малка държава и ние не можем да наемаме големи сгради. Нашите сгради са с много етажи и хората са просто наблъскани в апартаменти. И когато влезеш в апартамента си, никой не може да ти дойде на гости, защото долу има охрана и те не пускат никой да влиза в дома. Никой, освен наемателите и собствениците на апартаментите. И когато започнаха да се събират в такива сгради, не можехме да имаме повече домашни групи.

Ние се опитвахме да намерим начин, да влезем в тези сгради. И един лидер, тя ми каза: “Пасторе, аз намерих начин! Аз направих асансьора да бъде домашна група всяка събота. Просто заставам в асансьора и - нагоре, надолу, нагоре, надолу. Давам визитна картичка на хората, които се движат в асансьора и ги каня. И когато те донесат бебето си, аз им помагам - да изкарат бебето от асансьора с количката. Ако някоя жена дойде с покупки, аз им нося покупките и им говоря за Исус, и им свидетелствам. И им се обаждам по телефона, и им казвам: “Хей, имаме прекрасно християнско общение. Имаме кафе и чай. Елате вкъщи.” Ние се запознаваме чрез асансьора и те започват да идват вкъщи.”

И така, тя започна да основава групи от апартамент на апартамент чрез това общение в асансьора. И аз казах: “Слава на Господа! Ето я идеята!” И започнах да обучавам лидерите, които да се движат по апартаментите и да обръщат асансьорите в малки храмове.

Нашите лидери отиваха в най-високите сгради и стояха в продължение на часове в асансьорите - нагоре, надолу; нагоре, надолу - и се запознаваха с хората, и създаваха приятелства. Наистина асансьорът стана един малък храм. Лидерите започнаха да основават домашни групи от апартамент на апартамент в тези високи сгради. Така вече имахме домашни групи в тези сгради.

Тогава дойде нов проблем, защото имаше банкери, и те ми казаха: “Ние сме много добре образовани и не желаем да се смесваме с месарите и със зарзаватчиите. Имаме различен език. Какво ще правим сега? Ние не желаем да се събираме с обикновеното простолюдие. Искаме да имаме общо събрание на банкерите. Ние говорим на различен език.” И аз бях в ужасен проблем.

Молих се пред Бога и Господ каза: “Добре. Няма проблем. Имаме различни хора в света.” Както доктор Северстън каза: различни хора - една кожа, но с различен цвят на кожата. Ние всички носим дрехи, но всички дрехи са различни, с различни цветове. Така че, имаме различни видове общества. И аз казах: “Да, Господи. Схванах идеята.” Сега ще имаме хомогенна система и после ще имаме хетерогенна система. Обикновено имаме хомогенна и я правим хетерогенна.

Така вече започнахме да се събираме на различни групи. Те искаха да се събират заедно. “Банкерите ще имат отделна домашна група. Вие, професорите, ще се събирате отделно, като професори. Вие, които се занимавате с развлекателен бизнес, ще се занимавате отделно.”

Така че, ние имахме вече различни клетъчни системи - с банкери, професори, учители. Толкова много различни домашни групи, които се разпространиха навсякъде. Имаше колежани, студенти от университета. Тогава се събираха военните, и военните обсъждаха заедно. Банкерите се събираха заедно и обядваха заедно. И отново, вече имаше събрания за адвокати. И от една от адвокатските домашни групи си наеха цяла зала в училището, за да имат обща служба. Толкова много адвокати бяха призовани към Исус чрез тези адвокати, които бяха повярвали преди това!

И въпреки това имах ужасни трудности. Идвах в неделя сутрин на служба и проповядвах кратка проповед - за 10-15 минути, и въпреки това църквата растеше. И аз въобще не осъзнавах колко расте църквата. Бях ужасно болен. Трябваше да се държа за амвона и да се опитвам да не падна. И се потях от горе до долу. Това е причината, поради която не можех да се концентрирам върху растежа на църквата. Особено се страхувах да водя сватбени церемонии. Просто преди да приключа със заклеването, можех да припадна и за пет минути ги оженвах, на бърза ръка. Това е рекорд за сватбените церемонии. Пет минути и приключвах!

Тогава, като отивах на погребалните церемонии, преди да вкарат ковчега вътре, бях готов да падна вътре в дупката. Какво ужасно страдание! О, Господи! О, Господи, аз съм сам. Но през 1964 година - това започна тогава, а през 1974, след десет години, без да знам как работи клетъчната система на църквата, моята църква нарасна от три хиляди до осемнадесет хиляди члена. Тя просто процъфтяваше и всички бяхме толкова развълнувани! И аз не знаех, че църквата ми расте толкова много. Така че, ние излязохме от старата сграда и отидохме в нова сграда. И тогава клетъчната система продължи да расте.

Ние развивахме клетъчната система - водачи, колежи - колеж за водачи. И тя просто експлодира. И след десет години аз бях изцелен. И започнах да пътувам по цяла Европа.

И аз разказвах за тази клетъчна система на домашни групи в Европа. Когато им казах да използват жените обаче, те ми казаха: “Няма начин!” И аз казах: “Ама, това е Европа. Това не е Южна Корея!” И аз казах: “Жените имат глас тук, в Европа. Защо не използвате жените?!” Мъжете бяха монополизирали църковните служби. И аз им казах: “Мъже, вие монополизирате църковните служби. Забравете тогава за църковен растеж! Защото две трети от членовете на църквите са жени.”

Тогава си казах: “Сигурно Америка ще е различна.” Отидох в Америка. Започнах да говоря за клетъчната система на домашните групи и открих, че Америка е като Европа. Пасторите не желаеха. И аз им казах: “Жените са прекрасни служители! Те са прекрасни. Защо не ги използвате?! Защото мъжете, когато имат успешно служение, и някой друг дойде, и има по-успешно служение от тях, разцепва църквата, но жените никога не разцепват църквата.” И аз им казах: “Използвайте жените! Използвайте жените!” И аз им казах: “Братя и сестри, не се страхувайте да използвате жените. Те са прекрасни водачи на групи."

Аз наричам жените в Корея теле-жени, защото те непрекъснато говорят. Те говорят за Исус непрекъснато. По време на курс, във фитнес и фризьорски салони, те говорят за Исус навсякъде, те са теле-жени. Така че, пастори, когато покриете главите на жените с вашия авторитет, те ще имат цялото право да представят Исус и ще снабдяват тази система на домашните групи, и ще имат голям успех.

И мъжете дойдоха и тогава поискаха да имат клетъчната система. Така че, едната трета от клетъчните водачи са мъже, но двете трети са жени. Братя и сестри, ние имаме растеж на църквите. От три хиляди човека вие не можете да направите растеж самички. Вие имате нужда от помощ.

Като говорим технологично, Петър беше призован, когато хвърляше мрежите. А Яков и Йоан бяха призовани, когато поправяха, кърпеха мрежите. Павел беше призован, когато правеше палатки. За да имате успешно служение, вие трябва да имате служението на Петър, на Яков и Йоан, и на Павел. И аналогично говоря това. Петър никога не лови с въдичка. Той хвърля мрежа. И той издърпва мрежата, за да хване много риба. Трябва да имате Петровото служение. Но вие имате нужда и от поправяне на мрежите чрез клетъчното служение.

Вие трябва да засеете клетъчно служение навсякъде, по целия град - домашни групи. И тогава ще имате огромен улов. Не се опитвайте да ловите риба по риба - една по една. Вие не можете да имате успех. О, клетъчната система е изключително успешна! Всяка седмица вие ще дърпате, и ще дърпате, и ще имате хиляди души, които ще се спасяват. Но проблемът е, че вашата мрежа може да се скъса. И веднъж, щом като имате скъсана мрежа, вашите риби ще изтекат и ще пропаднат. Така че, как можете да закърпите мрежата? Имате нужда от Яковото и Йоановото служение.

Вие имате нужда от помощник-пасторите - от пастори, които са ръкоположени. И кажете им, че те са поставени в позицията на примерно сто или на петдесет домашни групи. И им позволете те да обикалят и да наблюдават тези групи. И веднага, щом като се появи проблем, да го решават веднага проблема. И ако не поправят мрежата, ако не закърпят мрежите по правилния начин, тогава ще изгубите душите, ще ги изгубите.

Много църкви не растат, защото те не могат да поправят мрежите. Много хора идват на църква, но много хора излизат от църквата. И как вие ги карате да стоят в църквата? Как ги задържате? Чрез успешната работа на домашното служение. Когато започне домашното служение, те ще ги подкрепят.

Аз им казвам: “Утре, в неделя, вие ще се съберете заедно - домашните служители ще се съберете заедно, и ще видите какво ще правите. Ще имате общо събрание и ще се насърчавате. Така че, идвайте.” Клетъчната система е средство, чрез което вие можете да накарате хората да останат в църквата. Твърде много ли проповядвам? Не? Защото моят помощник пастор ми показва часовника.

Знаете ли, ще ви разкажа една история. Една жена имаше ужасни проблеми със сина си. Имаше много хипита по онова време и нейният син стана хипи. И имаше голям проблем с него. Тя беше невярваща, но съвсем случайно попаднала на лидера на една от домашните групи. И тя й казала: “Можеш ли да направиш нещо за моя син?” И тя казала: “Да.”

Поканили сина й в домашната група. И те му показали толкова голяма любов, и младежът бил толкова насърчен, че предал сърцето си на Исус. Отрязал си косата - обръснал се, подстригал се и се превърнал в прекрасен човек. И този младеж се чувствал задължен да ходи на домашни групи.

И лидерът на домашната група отишъл при майка му и й казала: “Виж, ти не идваш на домашна група и твоят син ще се върне при хипитата. Така че, ела на домашна група и идвай редовно, за да бъде насърчен сина ти.” И след няколко месеца лидерът им казал: “Нека да отидем в църква. Имаме прекрасен пастор. Той проповядва прекрасно.”

Така че, те я накарали да отиде и на църква. Завели ги и двамата на църква. А ние сме много шумна църква, знаете ли? Ние пляскаме с ръце, викаме. И тази жена и синът й били уплашени до смърт. Те си мислели, че църквата трябва да бъде сериозна, тиха, много спокойна, но ние бяхме шумни.

Така че, те казали: “Проповядването е добро, обаче ние не можем да свикнем с този шум и няма да идваме повече на църква.” Но всяка събота лидерът на домашната група идвала и им казвала: “Елате утре на църква... Елате утре на църква...” И ги карала да ходят заедно.

Много пъти те били буквално насилвани да ходят на църква. Накрая двойката казали: “Искаме да се махнем от тази църква и от тази домашна група, така че, за да можем да се махнем, нека да се преместим в друг град.” Те си продали къщата, продали всичко и решили да се преместят от тази област в друг град.

Когато лидерът на домашната група дошла и видяла, че се местят, тя намерила техния нов адрес и в неделя тя донесла техния нов адрес и го дала в компютърната ни система. И ние открихме името на новия водач на домашна група в областта, където те се заселили. Така че, предадохме информацията на новия водач, за да може той да посети семейството.

Майката и синът се преместили в новата област и си казали: “О, сега вече сме свободни от този водач на домашната църква. О, сега вече сме щастливи. Чудесно е!”

Но един следобед някой идва и почуква на вратата. Те отиват, отварят и една група хора се усмихват с цветя в ръце, и казват: “Добре дошли в нашата клетъчна система на домашна църква!” Те не могат да избягат от нашата църква! Ако се опитват да избягат, ще трябва да имигрират в Америка. И те се разплакали и казали: “Ние се опитахме да избягаме от вашия ръководител и дойдохме тук, а сега вие идвате... О, добре дошли! Обичаме ви! Вие сте нашето семейство.”

И накрая двойката казали: “Добре! Ние ще станем членове на тази църква. Не можем да не станем!” Така че, те дойдоха и започнаха да пляскат и да викат. И сега синът стана един прекрасен водач на домашна група.

Така че, братя и сестри, домашните групи са отговор и за вас. Не желая да говоря повече...

Аз съм делегирал цялото служение на моите помощници. Аз съм делегирал служението ми на домашните водачи. Делегирал съм служението си на моите помощник-пастори. Така че, аз отивам в офиса си във вторник, всеки вторник, подписвам няколко документа. Просто отивам от време на време, за да не си изгубя работата.

Казвам ви сериозно. Всяка сряда, четвъртък и петък аз съм свободен. Не правя нищо. Отивам да играя голф. Защото, когато вие се намесвате в работата на вашите помощници, те не могат да работят. Така че, просто издавайте заповеди...

Знаете ли, генералът не отива пред войниците, за да стреля вместо тях. Не. Той стои в малка стаичка. Той стои над картата. Гледа я, разучава я и издава заповеди. Само редниците стрелят. Ти си генерал. Останалите са редници. Ако отидеш да стреляш с пушката, ще се провалиш в служението си. Ти трябва да стоиш в офиса си, да пиеш кафе, да разглеждаш картата и да даваш насоки на помощниците си.

Ако се научиш как да делегираш права, повярвайте ми - как да ги обучавате, как да ги тренирате, това е успехът - тайната за успеха. Петровото служение ще имате. Тогава ще имате и служението на Йоан и Яков. Ще делегирате власт на хора, които да поправят мрежите. Тогава ще имате вече и служението на палатката (Павловото). Вие ще съберете цялата риба в палатката и ще проповядвате от амвона.

Ще слушате много проповеди. Ще четете много Слово, за да им проповядвате добре. Вашите водачи на домашните църкви ще работят много здраво, за да докарат хората в църквата. И когато хората дойдат, те ще бъдат нахранени добре.

Тогава вие ще имате работата добре свършена. Моята работа е да храня хората. Моята работа е да ги насърчавам. Не е да ги държа в църквата. Моята работа е да ги храня, така че, аз се концентрирам върху това, като чета, като се моля и като съставям добри проповеди.

И всяка неделя, когато застана на амвона, аз знам, че имам добро месо за храна. И когато са нахранени, хората са щастливи. Домашните водачи винаги са насърчени. И те казват: “Пасторе, ние ти водим хората и ти ги насърчаваш, и ти ги храниш. И ние също се насърчаваме.”

Така че, след 45 години, аз съм основал три църкви. Това е моята трета църква. Имаме 750.000 човека членове. Аз не мога да ви кажа точната бройка, но точно сега църквата расте. Миналата неделя моят секретар ми изпрати факс и ми каза: “Пасторе, искам да знаеш, че когато ти отсъстваше от църквата, повече хора дойдоха на църква.” Но аз съм щастлив, защото всички водачи на групите са казали: “Хей, пасторът го няма. Така че, нека всички да отидем на църква тази неделя, за да се молим за него там. Ти не можеш да си играеш хей така, когато пасторът ти го няма в църквата. Всички елате!” Така че, лидерите са насърчили всички хора да отидат на църква и да се молят за мен.

П-р Пол Йонги Чо - пастир на най-голямата църква в света, Саул, Южна Корея


Главна страница "Павелчо"
Сайт на пастор Пол Йонги Чо
Други християнски страници
Свидетелства от различни автори
Поръчай проповедта като мр3!


 
Сайт создан в системе uCoz