| |||
|
|
БОГ ПОДАРИ ЖИВОТ НА НАШАТА ДЪЩЕРЯ
Това се случи през лятото на 2001 година, в началото на месец юли. Тогава дъщеря ни Радина беше на 3 години и половина. Останала сама за малко време в къщи на село, тя взела голяма доза хапчета. След като разбрахме от нея, че е глътнала всичките хапчета, побързахме да я закараме в градската болница. През това време детето постепенно се отпусна и малко след това стана неподвижно. В този момент Божият мир изпълни сърцето ми и в мен не остана и сянка на съмнение, че Бог държи всичко под контрол. Но аз все пак се чудех: Защо не се притеснявам, а съм толкова спокоен? В детското отделение на болницата в Карнобат на дъщеря ни беше оказана спешна медицинска помощ като й направиха промивка и всичко необходимо за момента, но тя оставаше все така неадекватна и в безсъзнание. Гледах към нея и не можех да повярвам, че това се беше случило, борейки се в същото време с мисълта, че дъщеря ни може да остане засегната за цял живот. След известно време една жена от медицинския персонал ни каза, че ако искаме да спасим детето си, трябва незабавно да заминем по спешност за Бургас. Обадихме се по телефона на дежурния лекар, и веднага щом той пристигна, потеглихме с линейка за Бургас. По време на пътуването Радина идваше на себе си за съвсем кратко време, след което отново изгубваше съзнание. Когато пристигнахме в Бургас, дъщеря ни беше приета по спешност в интензивното отделение на Окръжната болница. Съпругата ми я придружи в една от стаите на отделението, след което излезе и дойде при мен. Стояхме навън в коридора пред тази стая и гледахме как няколко лекари влизаха един след друг, полагайки всички усилия, за да спасят единствената ни дъщеря. Някои от лекарите бяха казали на жена ми, че детето ни ще се оправи, докато други не давали големи надежди. Не можехме да направим нищо повече като родители, освен да се молим. Обстановката около нас беше много подтискаща. Виждахме навсякъде по коридора отчаяни и плачещи хора, посърнали лица, забързани доктори и обслужващ персонал, а навън линейки, които пристигаха и тръгваха. Никога до тогава не бях попадал в толкава тягостна атмосфера. Но точно тук можех да видя съвсем отблизо човешката трагедия, и дори да почувствам болката в душите на хората, изписана по техните лица. Тук човек като че ли някак неволно става съпричастен на техните страдания. Съчувствах на всеки човек там, защото в този момент знаех как ги боли за близките им – така, както и на мен ми беше тежко за нашето дете. Все още ми беше трудно да си представя и да повярвам, че до преди няколко часа аз бях в малката селска църквичка и проповядвах на хората в неделния ден. А ето, че сега бях тук, стоящ в този мрачен и хладен коридор на болницата и не можех да си отговоря, нито да си обясня защо се беше случило всичко това. Постепенно започнах да разбирам, че дяволът беше скроил коварен план, за да отнеме живота на дъщеря ни, а с това и радостта, която тя ни носеше. Но осъзнах и, че Бог се грижеше за всичко в тази ситуация, защото Той е Всемогъщият, Който държи всички всичко под Своята власт. Знаех също, че „всичко съдейства за нашето добро”, защото обичаме Бог. Когато гледах тези страдащи хора около мен, забързани по коридорите и загрижени за близките си, можех да си представя трагедията в техния живот – най-вече, защото те нямаха Бог в сърцата си, а търсеха надеждата за своите близки някак си сляпо и отчаяно. А Той беше там, в болницата, съвсем близо до всички тях, за да ги утешава и да спасява живота на техните любими. Макар тези хора да не разбираха и да не осъзнаваха Неговото присъствие, аз вярвах и знаех, че Исус беше там, на това място, чрез Духа Си, за да ги обгърне поради огромното Си състрадание и милост в Своята безкрайна любов. Представях си Го как е облякъл бялата престилка и като главен лекар или обикновен санитар влиза от стая в стая на Спешното отделение, за да помага на лекуващите и да оказва първа помощ на болните, протягайки двете Си прободени ръце над всеки от тях. Все още стояхме там в тесния и мрачен коридор с моята съпруга, а в същото време дъщеря ни се бореше за живота си в онази малка стая, в която имаше лекари и други болни. Впоследствие разбрахме, че Радина е направила няколко гърча и почти е изравнила врете граници на кръвното налягане. Продължихме да се молим. В мен преминаваха на приливи и отливи едно след друго противоречиви чувства, които се блъскаха в душата ми и си отиваха, стихвайки постепенно. С напрегнато внимание от време на време поглеждахме към стаята за спешна помощ и очаквахме всеки момент вратата да се отвори, за да разберем какво е състоянието на детето ни и дали все още има надежда да живее. След малко тази врата се отвори и от стаята излезе медицинска сестра, която каза, че дъщеря ни трябва да бъде приета в болницата, за да бъде под наблюдение и лечение. Когато се качихме в детското терапевтично отделение, детето ни дойде в съзнание, но все още не можеше да разбере къде се намира и какво се беше случило. След като настаниха дъщеря ми и съпругата ми, аз ги оставих и си тръгнах от болницата. На следващия ден бързах по пътя за болницата и се вълнувах, защото тепърва щях да разбера какво е състоянието на Радина. Когато отидох в отделението, видях дъщеря ни напълно здрава и в предишното си добро състояние, сякаш нищо лошо не й се беше случило. Тогава моята съпруга ми каза, че същата вечер, когато съм си тръгнал, детето ни отново изгубило съзнание, а докторите са се опитвали да го свестят и да го върнат в нормално състояние, но всичко е било безнадеждно и опитите им – напразни. Чак на следващия ден, в три часа рано сутринта, дъщеря ни е дошла в пълно съзнание. Съпругата ми през цялото време се е молила до болничното легло. Лекарите казаха, че детето е било на прага на смъртта и е можело да не оживее, но днес Радина е вече на 10 години. Тя е в отлично здраве и се радва на живота, който Бог й подари, а ние като родители сме много щастливи и винаги благодарим на Бог за извършеното чудо в нейния живот. С това свидетелство искаме още веднъж да отдадем славата единствено на нашия Вечен, Всемогъщ Бог и да Му изкажем дълбоката си признателност и сърдечна благодарност за неизказаната милост и чудесните дела, които върши в живота на Своите възлюбени деца. Сърдечна благодарност на лекарите и персонала на болниците, в които детето ни беше прието за оказаната навременна спешна медицинска помощ. ”На Него да бъде слава в църквата и в Христа Исуса във всичките поколения от века и до века!” (Ефесяни 3:21). „Аз няма да умра, но ще живея и ще разказвам делата Господни!” (Псалм 118:17). |
|
СМИРЕНАТА ГОРДОСТ
Днес светът гордо заявява, че да вярваш в Бог, е някак си не съвременно и не съществено. Но има ли нещо по-съвременно и съществено от това, да вярваш в Христос, чиито думи, изговорени преди хиляди години, както тогава, така и днес, са актуални, имащи същата сила и са винаги на първа станица в историята на цялото човечество? Днес светът гордо заявява, че е модерно да си променлив и непостоянен. Но има ли нещо по-модерно от това, да си непроменлив и постоянен? Промяната се изразява точно в това – да бъдеш непроменлив и постоянен в самото непостоянство. “Защото Исус Христос е същият, вчера, днес и завинаги.” Днес светът смирено превъзнася първите и силните на деня, гордо пренебрегвайки слабите и последните на този ден, “но Исус Христос е Първият и Последният, Той е Началото и Краят.” Днес светът гордо отрича живота след смъртта, но пък смирено се съгласява със смъртта след живота, пренебрегвайки Живота след смъртта. Исус Христос, Който възкръсна от мъртвите и победи смъртта в живота, “защото, Той живее до вечни векове и има ключовете на смъртта и ада.” Днес светът гордо наранява Този, Който ни изцелява, но често смирено търси изцеление от Този, Който е бил наранен заради нашите престъпления и грехове, “защото с Неговите рани ние се изцелихме”. Възгордявайки се, сега светът не мисли за днес, но пък се безпокои за утре, а трябва да мисли за ‘Днес’, за да не се безпокои за ‘Утре’. Затова ‘Утре’ светът ще се смири под мощната ръка на Бог, защото гордо е отхвърлял благодатното ‘Днес’, което Той му е предлагал. А МОЖЕ БИ... Когато наблюдавам планетите, звездите и нашата земя, няма как да не се удивя при вида на цялото творение. И удивлявайки се на всичко това, аз се запитвам: щом вселената е несравнимо необятна, то колко ли по-голям трябва да е Този, Който я е създал – а може би Той е Безкраен?! И щом тя съществува вече толкова време, и е на такава огромна възраст, на каква възраст трябва да е Този, Който е сътворил тази вселена – а може би Той е Вечен?! Щом всички тези звезди и планети изглеждат така внушително и величествено, то колко ли мощен и велик трябва да е Този, Който ги е създал?! При цялата, разкриваща се около мен и във Всемира красота, възниква въпросът: колко ли Прекрасен трябва да е Този, Който е сътворил всичко това?! Когато наблюдавам всичко, което е било създадено с такава огромна любов и грижа, отново се питам: колко ли грижовен и любящ трябва да е Този, Който е довел всички тези неща до съществуване – а може би, Той е самата Любов?! Виждайки цялата тази хармония и ред, създадени чрез някакви невидими и вечни закони, аз разбирам с каква огромна мъдрост е подходено, и не мога да не си задам въпроса: колко ли мъдър трябва да е Този, Който е планирал така детайлно и прецизно всяко нещо в творението – а може би, Той е самата Премъдрост?! Вероятно Този Някой трябва да съществува поради факта, че всичко във вселената и на земята се развива и нараства чрез живота, който навярно Той е дал. И щом Този Някой дава живота – може би Той е Самият Живот?!... И ВСЕ ПАК... Понякога си мисля, че на Бог и Неговото сърце е много леко, понеже Той може всичко, знае всичко, разбира всичко. Живее в Небесното царство, заобиколен от хиляди по хиляди тържествуващи ангели, които Го хвалят непрестанно. Той живее в Небето, където улиците са от чисто и прозрачно злато, а в средата е дървото на живота, което дава плода си дванадесет пъти в годината. И изобщо, там горе няма никакви проблеми. Няма болести, смърт, скръб или зло; няма ден или нощ, защото Слънцето на Правдата винаги свети. Не може да се каже, че времето е спряло, защото време не съществува, дори тази дума не е позната, понеже Бог е вечен и безкраен. Всичко това е така, но въпреки че Бог е свят, все пак Той изпрати Единствения Си Син, за да приеме върху Себе Си греховете на хората. Въпреки че Той е всесилен и мощен, все пак Му се налага да се бори с упоритото човешко сърце. Въпреки че Бог е безкраен и безграничен, все пак безкрайно е ограничаван от ограниченията на човека. Въпреки че Бог дава живот на всеки човек, все пак не всеки човек дава на Бог да живее в него. Въпреки, че Бог реално не се нуждае от нищо, все пак, Той изпитва реална нужда да общува с хората. Въпреки, че Бог е създал вселената, земята и всичко, което е в тях за Своя слава, присъствайки винаги там, все пак има едно единствено място, което Той създаде за Своя слава, но не може винаги да присъства в него - и това е сърцето на човека. ВЪПРЕКИ, ЧЕ БОГ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА ВСЕКИ ЧОВЕК, ВСЕ ПАК НЕ ВСЕКИ ЧОВЕК ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА БОГ! |
|
ЗАЩОТО...
Много често, когато се намирам в утеснение или преминавам през долината на мрачната сянка в своя живот, задавам на Бог един и същи въпрос; и този въпрос е: ЗАЩО...?! Задавайки го, като че ли очаквам някакво снизхождение от Негова страна, и много се изненадвам, когато осъзная, че Той винаги ми отговаря с краткия, но ясен и изпълнен с мъдрост и милост отговор: ЗАЩОТО...! Това е така понеже, както за мен, така и за Бог друг отговор не съществува. Ако моите въпроси изразяват много и най-различни неща, то Божият отговор е недвусмислен и еднозначен. Този отговор идва, за да ми напомни и покаже, че Всемогъщият Бог е много повече загрижен за мен, отколкото самият аз съм загрижен за себе си. Винаги, когато задавам на Бог този въпрос: ЗАЩО...?!, Той винаги ми отговаря: ЗАЩОТО...! И този отговор е напълно достатъчен за мен самия, дори и за да задоволи всяко мое любопитство. Бог винаги ми отговаря в Своята любов: ЗАЩОТО Аз те възлюбих и дадох Своя Син за теб! ЗАЩОТО Христос възкръсна и гробът е празен! ЗАЩОТО всичко съдейства за твоето добро! ЗАЩОТО в Мен ти имаш бъдеще и надежда! ЗАЩОТО си Мой и Съм те врязал на дланите Си! ЗАЩОТО ще те нося на орлови криле! ЗАЩОТО милостта Ми към теб е вечна! ЗАЩОТО... НЕЗАСЛУЖЕНА БЛАГОДАТ Дори в Своята благодат Бог не може да ме благослови, докато не започна да ходя пред Него с вяра. Нещата от Бог са по благодат, но се вземат чрез вяра. Благодатта е незаслужена милост, но въпреки това, аз не мога да получа незаслужената милост, без да проявя вяра в своя живот; а от друга страна не мога да дойда с вяра пред Бог, без да ми е била дадена тази незаслужена милост. Не мога да живея в благодатта на Бог, ако нямам благодатта на Бог! ОПРАВДАН В ОНЕПРАВДАНИЯ Когато изявявам собствена си правда или оправдавам себе си, всъщност, аз онеправдавам себе си; защото всяка моя правда е неправда пред Христос. Дори, когато с моята себеправедност, онеправдавах Христос, Той бе онеправдал Себе Си, за да вземе моята себеправедност и да ми даде Своята Си праведност; за да бъде Праведният Христос онеправдан заради моята неправда, а аз оправдан в Неговата правда! След като съм оправдан в Христос – оправдавам ли себе си? ПРОМЕНЯЩ СЕ В НЕПРОМЕНЯЩИЯ СЕ Бог не може да се променя. Затова пък аз мога да се променям в Бог. И когато започна да се променям, осъзнавайки своята промяна в Него, тогава и хората ще започнат да осъзнават, че Той е Непроменимият. Хората ще разберат, че Бог е непроменим, когато аз се променям в Бог. ЦЕНАТА НА ТВОЯ ЖИВОТ В живота си човек заплаща цена за всяка своя наслада. Дори много често цената, която той заплаща, е прекалено скъпа и висока – цял човешки живот. Защото, когато “вземаш всичко от живота” - той взема всичко от теб. След като не направиш нещо с живота си, бъди сигурен, че той ще направи нещо с теб! Едва ли си осъзнавал, че в този живот има и друга наслада, за която не се заплаща никаква цена. Удоволствието, за което е било платено, изобщо не е скъпо за теб, макар за него да е било заплатено със скъпа цена, понеже Христос плати за това удоволствие с цената на собствения Си живот. За да се удоволстваш на живота си с Христос, Христос с удоволствие даде живота Си за теб. Запомни! Когато не приемеш цената, която Христос е платил за твоя живот, ще трябва да приемеш, че ти ще платиш с цената на своя живот. Защото единият човешки живот не си струва загубата, но заради загубата на Единия живот, човек си струва да живее. Животът е единствената ти възможност, за да направиш единственото възможно нещо с живота си. Христос отдаде живота Си за теб, за да отдадеш живота си за Христос! Затова, животът ти трябва да струва толкова, колкото е платено за него. И така, след като Христос е платил цената за теб - колко струва животът ти?... Райко Радев Нонев град Карнобат |
| Пиши на Райко Нонев! |
| "Размишления" от Райко Нонев |
| Страницата на Райко Нонев! |
| Главна страница "Павелчо" |
| Изпрати свое свидетелство! |
Сайт создан в системе uCoz