| |||
|
|
ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВТА
Живяло нявга мъничко сърце - прекрасно, нежно, романтично. Туптяло във едно дете; Радост давало, било обично. Растяло то на воля в долината, сред въздух чист и нежен аромат. Стихията на злото била му непозната. Пораснало в стерилен свят. Дошъл и краят на страната, в която то цъфтяло всеки ден. Настъпила реалност непозната и то попаднало в безсилието, в плен. Не знаело то как да счупи леда във хиляди сърца, И как смъртта им да изкупи, И как да се прибори със страха... Време минало, а то тъжало... И питало безмълвно: Как? Защо?... От болката до болка чак кървяло. Не спирало да търси през деня и във нощта. Веднъж в сумрака на нощта дочуло глас във тишината: “Отхвърлиха ме!” - казала му любовта. “Познай ме, за да промениш нещата!” “Къде живееш, искам да те посетя?!”, зарадвано през сълзи питало сърцето. “В пълнота съм във сърцето на един Баща, владеещ и земята и небето.” “Кажи ми името на този цар! Ще мога ли да ида чак до Трона...?” “Господ Бог - Единствен Господар, владеещ в сила и със мощ, а не с корона. В Него ще намериш смисъла на всичко и Той ще те дари с любов и мир. И ще получиш вярност, никога не ще да си самичко. Владее и дарява Той живота в целия всемир. Престъпвай с почит, в истина и мир, с името на Неговия Син в сърцето - Исус Христос - Единственият Път надлъж и шир, до Трона на Отца в Небето.” Политнало с копнеж, във радост сърчицето. Намерило то Вечния Владетел. Попросило със простотата на детето. Получило от любовта, с която Господарят светел. Започнало неспирно да дарява то живота - със обич вливало от любовта. Със силата, дарена му, строшавало хомота, държащ сърцата във смъртта. И знай, че тази приказка е тъй реална, Жива е тъй, както твойта плът! За твоето сърце е идеална - Строшава мрака и показва път! 31.08.2006 г. * * * ПОД ЗАКРИЛА Аз имам сили във Христос Исус, Аз зная, Той ме е изкупил, Нечистият ме кани на опасен блус, Но Господ моята заблуда е разчупил. Кръвта на Агнето уми ме от греха И Тя от мен прогони всеки страх; Сега живея в царството на Любовта, Закрилата във Господа познах. Лъжецът винаги опитва се да ни владее Със думи лепкави и тъй немирни Пред Истината, зная, няма да успее - Грижите на Бог към “неговите” са неспирни. Септември 2006 г. * * * СВОБОДА Не просто капчици от кръв - Бушуващ извор Той към нас изля. И няма примка, няма стръв… За свободата ни кръвта Си Той проля. Загръщам се със тази мантия на свобода Във топлината и тъй сигурен се чувствам Очиства всеки страх и всяка пареща лъжа От любовта и все повече привкусвам. Не мога да подтисна радостта във мен, Не искам да възпирам викът на свобода И днес, и утре ще е ясен, слънчев ден… Победена е чрез Господа, във мен страстта! 09.11.2006 г. * * * Святи Душе, Теб зова Святи Душе, Теб зова - Изпълни ме, моля Те със радостта! С душата си към Тебе днес крещя - Помогни ми, моля Те във Святостта! Святи Душе, Ти си Сила, Имам нужда винаги от Теб! Ти поставяш ме в Закрила, Щом се вслушам в Твоя глас. Ти си Дух на утеха. Ти Учител си за мен. Помагаш ми в борбата нелека. Водиш ме и нощ, и ден. Научи ме да бъда силен, Как да разпознавам врага, Да уповавам на Бога Всесилен, Да нося Твоя живот над смъртта. Научи ме, Святи Дух, да се покланям. Научи ме как да престъпвам към Отца. Без Теб не мога да се справям. В смирение пред Трона да стоя. Помогни хвалата ми да бъде славна - Да прави път до трона на Отца. Да бъда победител в борбата неравна. С разбиране да прилагам Кръвта. Научи ме непрестанно да се моля. В будност винаги в Духа да стоя. И да ходя всякога във Божията воля. Опази ме от това - да греша... 30.10.2013г. |
|
ИСУС
Ти си като цвете в дланите на Мощен Цар; Като бисер върху пръстите на вечността; Като знаме пред войската на Велик, Единствен Господар. Живот си Ти, триумфиращ винаги и след смъртта! Октомври, 2006 г. * * * Святи Дух Една река във мен извира, Живот дарява във духа, Ожитворява всичко, що умира. И тя победата е над греха. Аз искам повече и повече от нея, Жадувам в нея цяла да се потопя, Това ще стане, щом със чистота копнея. И в Силата със нея ще вървя! “Оковите” чрез силата й ще строшавам, “Затворници” ще пускам в Свобода, “Земи” за Господа ни ще пленявам, Жива ще съм в царството на любовта... 09.11.2006 г. 15:20 часа * * * “НЕ!” на лъжеца Не мога и не искам да зная провал и уморено от бягство сърце! Моят Господ е Всемогъщият Цар, До Него имам достъп - Лице във лице! Не искам аз плячка да стана в ръцете на гнусен лъжец! Истината здраво ще хвана! ...Веригата май е конец! Страхът всъщност е було - безсилието, под което лежи. Нямо е черното дуло, щом кажем ”Не!”, то безсилно стои. Познал съм кой съм във Царя и че сила във мене лежи! Имам всичко в Исус - Господарят! Казвам “Не” на всички лъжи! 23.11.2006 г. 13:30 ч. * * * ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС Рисуваш нежно върху мен любов и радост, мир... С нови милости за всеки ден обгръщаш ме безспир. Докосваш нежно Ти сърцето. Прогонваш всяка тъмнина. Усмивка носиш на лицето. Леда стопяваш с топлина. Снабдяваш всяка нужда в мен. Протягаш се, да вземеш капчица сълза. Във Тебе имам сигурност за всеки ден. Живея в радост и любов, а не в лъжа. * * * И как да искам да живея във лапите на дявола?! И в мислите не мога да посмея да си пожелая аз смъртта!!! 23.11.2006 г. 14:30 ч. |
|
Съвършена творба
/2006 г./ Прекрасно, съвършено всичко е около мен, Защото Бог Творецът е на тази красота - Приказна нощ и слънчев ден, Необятна шир и малка сълза. Чудновати скали под синьо небе, Гъсти гори до зелени поля, Огромно синьозелено море, Пречудна палитра цветя. Работливи пчели, жужащи безспир, Огромни животни в стада, Планинско езерце, кристален вир… Плашливи птици в ята. * * * Погледна ли – захласната оставам. Благодарна съм за този дар велик. В сърцето си в поклон заставам… Не искам да пропусна нито миг! * * * ВОПЪЛ 13.12.2006 г. 11 ч. “Отдавна, майче, искам да ти кажа със думи истински, а не лъжливи, Отдавна искам ти покажа чувствата подтискани с години! Обичам те! - Сърцето ми крещи го, Но нямах сили да го споделя, От тоз затвор да знаеш как боли го!- Помогни ми! –Не искам да умра!… Прости ми мойта слабост, майче моя! Прости заблудата на моята душа! Аз прося прошка- искрена и лично твоя - За болката, в която заради мен кървя! Когато “будна” съм, те галя с пръсти, Целувка пращам ти за през нощта, И чакам в мрака, живот за мене да възкръсне. Да знаеш колко страшно е в нощта… Аз казах, че не виждам твоите страдания- Избягах за да тъна във страстта си! Омаях се от смъртоносните ухания. Пропилях живота си и Любовта ти! Сега копнея да те чувствам, С милувки да обършеш всеки страх, Надежда да дадеш ми да почувствам. Прости на дъщеря си черний грях! Сега когато си отивам ще го кажа: “Недейте да посягате към дрогата!!!” С това писмо аз искам и на другите да кажа, че роб ще станеш, щом се преклониш пред “пробата”! Отивам си, но жадна за живот съм. И май ще имам сили- чакам помощта! Ти, който чуваш, можеш… –Помогни ми! По-силна от Смъртта е Любовта! * * * Прочете ли и ти това писмо, Достигнало до теб незнайно как?... Не си ти глупав за да пожелаеш “Зло”! Дрогата те всмуква в безизходен “Мрак”! Автор на стиховете: Наталия Дрожжова, гр. Девня |
| Пиши на Наталия Дрожжова! |
| Други откровения и свидетелства |
| Главна страница "Павелчо" |
| Изпрати свое свидетелство! |
Сайт создан в системе uCoz