| |||
|
Автори: брат от Пловдив и сестра от Несебър, които много обичат Бог и предпочитат да останат анонимни Участвуват: пастир, музикант, бабичка, бизнесмен, циганка, 1-ви пияница, 2-ри пияница, съвест и хор. Хорът се състои от няколко вярващи, които седят на столове в близост до амвона. Гласът на съвестта се разнася по колоните, а микрофонът е в някой от залата. Пастир: Остават още 15 минути до започване на официалната част. Нека пребъдваме… Хор: Ох, още 15 минути… Радке, ония сладки с канела ли ги забърка… Точно сега ли трябваше да ми се запуши карбуратора… Сестра Денка с тази нова прическа на крокозъб ли се прави… Влиза музикантът. Хор: Виж го тоя образ… Глей, глей, то цял преобраз, бе! Музикантът сяда. Един от хора: Виж сега, приятелю, в този вид не можеш да останеш. Ако искаш да останеш, трябва да се приведеш в приличен вид. Музикант: Ами, тогава… Излиза. Съвестта (докато музикантът излиза): Защо не го приехме, бе, хора, такъв, какъвто е! Всички от хора стават, навеждат се към гласа навъсено и сядат възмутени. Шушукане в смисъл: Как да го приемеш, не може така… Влиза бабичката. През цялото време дърдори глупости, накрая я извеждат. Съвестта: Без изключения – пред Него всички са равни! Всички от хора стават, навеждат се към гласа навъсено и сядат възмутени. Влиза бизнесменът. Хор: Този е от голямото добрутро! Представяш ли си, какъв десятък… Бизнесмен: Здравейте… Хор: Тц, тц, тц… Бре! Някой веднага притичва и му предлага място. Бизнесмен: Благодаря. Звъни му GSM-а. Импровизиран напрегнат разговор, след който излиза. Съвест: Защо, бе хора, защо? Та нали Божието Слово ни казва да обичаме хората без лицеприятие? Хорът става, поглежда го и сяда. Влиза циганката. Хор: Тая пък направо се е запътила към ада! Всеки ден сума ти проклятия я следват! Циганка: Опитва се да си намери място. Отвсякъде я пъдят с думи като: не тук, там иди, не, тука е заето, иди по-нататък, че миришеш! Циганка: Аз като съм черна…да не съм…и т. н. …Айде чао, Господ здраве да ви дава! Съвест: Няма вече роб, нито свободен, няма цигани, нито българи, защото всички сме едно в Христа Исуса! Хорът става, поглежда го и сяда. Влиза полицаят. Възмутени междуметия. Полицаят, говори на публиката: Здравейте, бе, хора, вий сте едни хубави хора, знам ви аз… Преди 2 години ви посетих и останах доволен ще знаете…Сяда. Хорът през цялото време подхвърля хапливи забележки по негов адрес, след което той си тръгва. Съвест: Цитира 1Тим. 2:1-3. Хорът става, поглежда го и сяда. Влиза единият пияница. Импровизации. Влиза другият пияница. Импровизират Хор: От пияния и лудия бяга. Кoй ли не влиза тука... То цял хан стана... Какьв хан, целия свят се извьрвя… А едно време МИР имаше…… Влиза ИСУС. Всички се изправят /уплашени вьзклицания/ Исус, Исус… 1 пияница: Тия що стават? 2-ри пияница: Идва ли някой? Исус: Цитира няколко стиха от Библията. Между тях се чуват във възходяща градация недоволни възгласи. Исус излиза бавно. 1 пияница: Абе, що си тръгна тоя човек, хубави работи говореше… 2 пияница: Дай да идем да го стигнем, бе! Излизат. Съвест: Ние Христова църква ли сме всъщност, ако Христос не е между нас? Всички дружно го изгонват. Влиза пастирът. Пастир: Сега вече теренът е чист, така че можем да започваме богослужението с песен #… (От Тебе се нуждая). КРАЙ |
| Други християнски сценарии |
| Главна страница "Павелчо" |
| Изпрати свой сценарий! |
Сайт создан в системе uCoz