| |||
ИЗДИГНЕТЕ ГЛАВИТЕ СИ, ВИЕ, ПОРТИ, И ИЗДИГНЕТЕ СЕ, ВИЕ, ВЕЧНИ ВРАТИ, ЗА ДА ВЛЕЗЕ ЦАРЯТ НА СЛАВАТА!
Споделя Василия Василева Още от малка впечатление са ми правили големите врати (порти). Там, където отраснах, имахме две големи порти и селището ни беше оградено със зид. Четири поколения живеехме заедно – от родените през 1870 г. до моето поколение 1960 г. – и така продължава до сега, като последното дете е родено 19 март 2010 г. Тъй като бяхме много деца, по едно време стигнахме до 22 на брой, портите бяха винаги затворени, подпрени с един железен лост, заради сигурността на децата в семейството. Къщите, дворовете и зелените площи с градини се намираха между две големи шосета и от горната и от долната страна на местонахождението ни. В някой момент, когато се отвореха големите врати, ние, децата, по най-бързия начин всички излизахме на улицата. След това и по най-бързия начин ни прибираха. Детското любопитство е голямо, вземах по комат хляб и цял ден гледах през пролуките на портата, кой ще мине, какво ще бъде, кога ще си дойдат тези, които са на работа и т.н. Семейството ни се изграждаше в строга патриархалност с всичките морални ценности и приемане на вярата в Господ Исус Христос през 1922 г. Любопитни ми бяха и житейските мъдрости, казвани от възрастните, като: „Ако видиш паднали пари на земята, да не ги вземеш. Може да са на някой сиромах човек. Парите може да са му били за хляб на децата!” или „Блага дума желязна порта отваря” и много, много други. През първите години на духовното си израстване слушах проповеди за портите в Йов, Псалми, Езекиил, Йоан и 12-те бисерни порти на израилевите племена в Откровение. Когато пораснах, не спирах да се чудя, какви ли са тези Порти от Словото Божие. Където и да се случваше да пътувам, когато виждах големи порти, винаги с интерес ги съзерзавах и си мислех: „Какво ли има от другата страна?”. Ето какво ми се случи преди няколко години. Отваряйки Словото Божие за четене, в продължение на около 20 дни, всеки път попадах на книгата Неемия, но аз прелиствах Библията и продължавах да чета от страницата, до която бях стигнала. Накрая се помолих: „Господи, защо толкова време се отваря Неемия и какво трябва да направя? Сега ще прочета.” Веднага в ума ми се изписа „трета глава”. И започнаха да се отварят картини с образи на седемте порти. Извиках в сърцето си: „Господи, какво да направя за тези порти!” – „МОЛИТВА!” – беше отговорът. 1. ОВЧАТА ПОРТА – да се възстанови. Всички, които са излезли от кошарата Ми, кръстени в Моето Име и с Моя Дух, да се завърнат. Много от тях мислят, че няма да им простя. Други ги е срам, даже сменят и местожителството си. Трети са брулени от вятъра в света, измъчват се и не им достига силата да извикат към Мене. Има и други, които не ходят на църква. Сами си проповядват, от къщите си не излизат и с Моите светии не общуват, заради казани им изобличителни думи. Обидени са. Но те трябва да се върнат! 2. РИБНАТА ПОРТА – да се възстанови. Това е светът – океанът с многоликите видове риба; деца, родители, братя, сестри, близки, далечни, съседи, колеги, началници, обществени ръководители, властници, врагове, бедни, богати, образовани, неграмотни, бели, черни, млади, стари, здрави, болни, красиви и отхвърлени души, които търсят истината. При все, че на някои от тях им е казано за Мене, те продължават да търсят истината на друго място. Рибата умее бързо да отскача и пъргаво да се хлъзга. Дори да ви пакостят и хулят, не се отказвайте от тях. Затова изплетете здрави мрежи с пост и молитва. 3. СТАРАТА ПОРТА – да се възстанови. Тя е истинската, старата, неизменима, неподлежаща на промяна във форма и значение истина на Словото, заветно поставена на твърда основа, на Канарата, обляна с кръвта на Исус Христос. От векове запечатана и пломбирана от първо-апостолската християнска ПОРТА на вярата, до идването за втори път на нашия Спасител. По трудния и тесен път на Спасителя да вървим. От Него да се учим. Да не разменяме истинското за фалшивото. 4. ПОРТАТА НА ДОЛИНАТА – да се възстанови. Божии чада, отхвърлени от ближни. Други, без причина осъдени пред земния закон от роднини. Укорявани от рождени братя и сестри и ограбвани от наследство. Беззащитни, оставени от родители. Възрастни, немощни, оставени от деца, гледани в старчески домове. Някои ги бият дори, че са казали истината и че живеят в правда. Но наскърбените имат Спасител, Който ще ги избави. 5. ПОРТАТА НА БУНИЩЕТО – да се възстанови. Молитва за изцеление на болни от всякаква болести и немощи – сакати, глухи, куци, неми, нервни и психично болни, хора с новооткрити болести, болести, на които се гледа с ужас и безнадеждност. 6. ПОРТАТА НА ИЗВОРА – да се възстанови. Молитва за помазаните Божии служители – пастири, благовестители, учители, проповедници, пророци, тълкуватели. Тези, които са на открития фронт с врага. Нека да говорят дързостно и смело чистото, свято, непримесено или завоалирано с други елементи Слово Божие. С молитви да разчистваме пътя пред тях. Да се отзоваваме в нуждите им. 7. КОНСКАТА ПОРТА – да се възстанови. Да не се изтъква силата на коня, респективно богатство, красота, мъдрост, образованост и големеене, а да се изявява пълнотата и силата на Святия Божий Дух и всичките Му дарби. 8. ПОРТАТА НА СТРАЖАТА – истински повярвалите в Христа, облечени с Божието всеоръжие, да бдят със свят страх, и разумни във всичките си пътища, да пазят всички ценности, които Бог е дал до победния Ден. Нека бъдат издигани верни ходатаи, воини на поста и на молитвата. Нека да пазим тези порти, за да бъде отворена пред нас и последната Златна порта. Алилуя! Любезни ходатаи, нека молитвите и старанието ни да бъдат към преосмисляне на живота ни. Да вършим делата си достойно пред Господа. Да не се заблуждаваме със спомени и лъжовни мечти, каквито в Рая няма да има, а пъкълът ще изобилства от тях. Божествената кауза е ВЕЛИКА! Сега и до края, Господи, благослови, и сила дай ни Ти, да сме ний покорни и смирени от сърце пред Твойте святи прободени ръце и нозе! Бог да даде сила и постоянство на молитвените ходатаи! Василия Василева, София 25 Март 2010 г. |
Други лични откровения |
Главна страница "Павелчо" |
Изпрати свой материал! |