| |||
|
|
Програма за Рождество Христово
Музика за фон. Сцената е подредена като дом на стария обущар. Направен е прозорец, върху който е закрепена светеща украса, която имитира снеговалеж. Поставена е маса с инструменти за работа и стол, до който са застанали котенце и кученце. Децата от малката група са насядали на стълбите до стола на обущаря. На лицата им са нарисувани носле и мустачки. В страни от сцената е поставена яслата с детето Исус. Водещи – 2 деца, Обущар, Странник, Старица, Дете, Мъдреци, Коте, Кученце Кученца и котенца – малка група. Деца с бели сърца – 5 деца Водеща 1: - На малка уличка, в краен квартал на едно градче живеел беден обущар, когото наричали дядо Мартин. Дядо Мартин излиза на сцената и сяда на работната масичка. Той си нямал никого на този свят, освен един котарак на име Фигаро: - МЯУ и едно кученци на което му казвали Боби. - Ау Ау Била студена зимна вечер. Навън бушувала виелица. Водеща 2: Дядо Мартин работел във своята малка работилничка. Кърпел обувките на един човек, който не можел да му заплати. Такива били обикновено неговите клиенти. Но той имал жалостиво сърце и не можел да ги изпрати без да зашие или залепи скъсаните им обувки. Водеща 1: - За миг той се спрял, станал и отишъл до прозореца. Погледнал навън и казал: Обущар: - Я, каква виелица бушува навън, Фигаро. Коте: - Мяу Обущар: - В една такава мразовита нощ се е родил Спасителят. Всемогъщият Бог е слязъл на земята заради нас – грешните човеци. Коте: - Мяу, но защо е дошъл? Обущар: - Защото ни обича! Бог толкова много възлюби хората, че е оставил Своето небесно царство и се е родил като малко бебе. Живял е праведен живот, но е умрял на кръста, за да заплати цената за нашите грехове. Тази нощ всички празнуват раждането на Спасителя. Коте: - Мяу, Бог ни обича! Куче: - Бау, бау. Бог ни обича! Всички деца –котинца и кученца се изправят за песен. Песен: Бог ни обича! Да запляскаме с ръчички, Бог ни обича, Бог ни обича, Алилуя! Да запляскаме с ръчички, Бог ни обича, Бог ни обича, Алилуя! Хайде всички, хайде всички, хайде всички, Алилуя! Хайде всички, хайде всички, хайде всички, Алилуя! Да затропаме с крачета, Бог ни обича, Бог ни обича, Алилуя! Да затропаме с крачета, Бог ни обича, Бог ни обича, Алилуя! Хайде всички, хайде всички, хайде всички, Алилуя! Хайде всички, хайде всички, хайде всички, Алилуя! Да се хванем за ръчички, Бог ни обича, Бог ни обича, Алилуя! Да се хванем да ръчички, Бог ни обича, Бог ни обича, Алилуя! Хайде всички, хайде всички, хайде всички, Алилуя! Хайде всички, хайде всички, хайде всички, Алилуя! Водеща 1: - После дядо Мартин отишъл до библиотечката си и взел старата Библия. Отворил я и прочел разказа за Христовото рождение. Песен: ВСРЕД ДЪРВЕНИ ЯСЛИ ВСРЕД ДЪРВЕНИ ЯСЛИ В КУПЧИНКА СЕНО ЛЕЖИ МЪЛЧАЛИВО ДЕТЕНЦЕ ЕДНО. ЗВЕЗДИТЕ В НЕБЕТО ПРЕМИГВАТ В ЗАХЛАС, ЧЕ ГОСПОД ИСУС СЕ РОДИЛ МЕЖДУ НАС. ЖИВОТНИТЕ КРОТКИ НА СТРАЖА СТОЯТ, НАД ПЪРВИЯ СЪН НА ИСУСА ТЕ БДЯТ. НО ЕТО, ОТВАРЯ ДЕТЕТО ОЧИ, КОИТО ИЗЛЪЧВАТ НЕБЕСНИ ЛЪЧИ. ДОРИ ДА ОСТАНА АЗ САМ НА СВЕТА СРЕД ГЛУХА ПУСТИНЯ, ПРЕД ЧУЖДА ВРАТА, ЩОМ С ТЕБЕ СМЕ ДВАМА, ТО НЯМА ЗАЩО ДА ТЪРСЯ БОГАТСТВО И ТОПЛО ГНЕЗДО. Децата от малката група слизат от сцената. Остават само котето Фигаро и кученцето Боби. Водеща 2: - Бил много развълнуван. Там пишло за мъдреците, които донесли дарове на детето Исус. ГЛАС: И, ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и спря над мястото гдето беше детето. Като видяха звездата, зарадваха се твърде много. И като влязоха в къщата, видяха детето с майка му Мария, паднаха и му се поклониха; и отваряйки съкровищата си, принесоха му дарове, - злато, ливан и смирна. Мъдреците влизат и поставят даровете си пред Исус. Песен: Ние сме трима царе от Ориент Три царе от Изток сме, носим скъпи дарове. В тъмнината нас звездата свята водеше. Пр. Ти звезда си на нощта, с царска ярка красота. През пустини ти води ни в съвършена светлина. Обущар: - Е, колко хубаво щеше да бъде ако Христос се родеше през тази нощ. Как бих отишъл да му се поклоня. Какво ли бих могъл да Му подаря? Водеща 1: Старият обущар станал, свалил от полицата малък чифт обуща. Изтръскал ги от прахта. Вдигнал ги и ги огледал от врички страни, и си казал: Обущар: - Това е! Това е, което щях да Му подаря.Това са най-хубавото ми произведение. Но какво говоря! Нима Спасителят има нужда от моя беден дар - тези малки обувки? Водеща 2: - След това старецът се разположил удобно на стола си и неусетно задрямал. В съня си той чул тих глас. ГЛАС: - Мартине, Мартине, ти пожела да ме видиш. Ще ти гостувам тази вечер. Водеща 2: - Дядо Мартин внезапно се събудил. Озърнал се уплашено и си казал: Обущар: - Яяяяя, какво беше това? Чии беше този глас? Дали наистина ще стане това, което чух? Я бързо да се приготвя и да сложа всичко в ред. Водеща 1: - Той запалил огъня. Сложил кана с мляко да се топли. Погледнал във долапа. Там имало само едно пърченце хляб. Това било всичко, което имал за ядене. Искал да бъде готов да посрещне своя гост. След като се приготвил , седнал и продължил своята работа. Водеща 2: - По едно време се похлопало на вратата. Обущарят станал и отворил. На прага стояла бедна старица. Старица: - Добри ми човече, може ли да вляза да се посгрея на печката, защото премръзнах? Водеща 2: -Тя била толкова слаба, че сърцето му се смилило за нея и той я приел. Обущар: - Да заповязай, влез. Стопли се до огъня. Старица: - О, благодаря ти! Обущар: - Седни по- близо до печката и се стопли. Вземи и тази чашка с топло млекце, изпий го за да се посгрееш. Старица: - О, хубаво е тук в твоята къщичка, Мартине. Топло е, и не само поради печката , но поради твоето добро сърце. Е, аз трябва да си ходя, че работа ме чака в къщи. Водеща 1: - Старицата бавно тръгнала в студената нощ. Обущарят я проследил с поглед докато тя се скрила от очите му. Обущар: - Боби, Бау Обущар: - Видя ли тази бедна жена? Стори ми се, че сякаш изчезна докато вървеше. Но това е сигурно, защото съм вече много стар. Е, Добре. Я да се хващам за работа, нали Фигаро ? Мяу Водеща 1: - Но внезапно пак се почукало на вратата. Чук. Чук. Обущар: - Кой е? Водеща 1: - Обущарят отворил вратата. Там стоял човек, който си личало, че идва много отдалеч. Дядо Мартин го поканил вътре. Обущар: - Кой си ти, човече и откъде идеш? Заповядай, влез. Странник: - Ида много отдалеч. Видях и добро и зло, но ти благодаря, че ме прие да се постопля в твоята къщичка. Обущар: - Сигурно си изгляднял. Ела, похапни. Странник: - Благодаря ти, обущарю. Е, аз ще трябва да тръгвам, че дълъг път ме чака. Обущар: - Е, почакай де, постопли се. Ще позасиля огъня. Водеща 1: - Бедният старец станал да сложи няколко съчки в огъня, но като се обърнал човекът вече бил си тръгнал. |
|
Обущар: - Странно, как бързо е излязал или аз съм станал много бавен.
Водеща 2: - Тъкмо затворил вратата и започвнал да работи, и на нея отново се похлопало. Обущар: - Я да видим сега кой е? Мяу Бау Обущар: - Това може да е нашият Гост. Я, нека бързо да отворим. Водеща 2: - Този път на вратата стояло малко момиченце с боси крачета. Дете: - Може ли да вляза и да се постопля на печката, дядо? Обущар: - Ама разбира се, че може момченцето ми. Влез, влез. А къде са майкати и баща ти? Дете: - Нямам си мама и тате, аз съм сираче. Обущар: - А къде са ти обувките? Защо си босо? Дете: - Аз си нямам обувки. Обущар: - Я, виж как са ти измръзнали крачетата и как са се подули от студ. Почакай, ще видя какво мога да направя за теб. Тука имам едни малки обувчици. Бях ги приготвил за другиго, но той за съжаление не дойде. Я, те се оказаха тъкмо по мярка на малките ти краченца. Дете: - Не мога да ги взема, дядо, защото няма с какво да ти заплатя. Обущар: - Вземи ги. Вземи ги. Аз ти ги подарявам. Детето става, заподсача от радост и започва да пее: ПЕСЕН : Алилуя, Господ е пастир мой. Алилуя, Господ е Пастир мой. Той стабдява всяка моя нужда. Алилуя, Господ е Пастир мой. Той стабдява всяка моя нужда. Алилуя , пея му хвала. Алилуя, Слава на Христа. Господ е моя канара. Дете: - Ей, какви хубави обувчици си имам. Всички деца пеят заедно. Алилуя, Господ е Пастир мой. Той стабдява всяка моя нужда. Алилуя, Господ е Пастир мой. Той стабдява всяка моя нужда. Алилуя , пея му хвала. Алилуя, Слава на Христа. Господ е моя канара. - Ей, имам си обувки. Водеща 1: - И така щастливо детето излязло. И също така неочаквано изчезнало, както и старицата и странника. Отново минал час. Дядо Мартин работел с очакване. Но дългоочакваният гост го нямало. Обущар: - Изглежда е било само сън. А аз очаквах Божият Син действително да дойде. Водеща 2: - Старецът се отпуснал на стола си за да помечтае. Я, станало чудо! В малката стаичка влезли старицата, странникът и сирачето. Те му казали един по един: Старица: - Добри ми обущарю, помниш ли ме? Странник: - Човече, аз днес бях у вас. Дете: - Дядо, това съм аз! Обущар: - Да, помня ви. Водеща 1: - Тогава малкото момиченце посочило със розовото си пръстче мястото в отворената Библия, където пишело: ГЛАС: Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; Истина ви казвам: Понеже сте го сторили на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го сторили. Музика за фон. Всички деца се подреждат за последната песен. Едно от тях им раздава бели балони с форма на сърце, пълни с хелий. На сцената застават 5 деца с червени тениски. На тениските от самозалепваща хартия е изрязано бяло сърце, а върху него е залепено същото черно сърце. Черното сърце е поставено върху бялото. ДЕТЕ: - Ако и ти желаеш да подариш нещо на Спасителя, най – добрият подарък е твоето сърце. ДЕТЕ: - Не оставяй в него да бушува злата виелица на омразата и завистта, да го вледени бурята на злобата и неверието. Довери се на Исус! ДЕТЕ: - Постави сърцето си в топлите ръце на Спасителя и Той ще го вреже в дланите Си. ДЕТЕ: - Предай Му своето каменно сърце и Той ще ти даде ново - сърце меко, чувствително и обичащо. На тези дума всички деца едновременно отлепят черните сърца. ДЕТЕ: Той ще постави в него нов Дух и ти ще се родиш отгоре и ще бъдеш ново създание! Песен: „ Сърцето си ти отвори „ Господи чуден Си Ти 1. Господи – 2 чуден Си Ти – грее една между много звезди. Водят ни с радост по пътя зарите и там где Христос се роди. 2. Детски поклон Ти от нас приеми нямаме злато и златни венци, но Ти поднасяме с радост сърцата си в тях ти сега се роди. ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО! Всички деца, които държат в ръцете си балони сърца с хелий, ги пускат. Сърцата политат нагоре като дар за Господ Исус. Програмата е изпратена от Евелина Михайлова |
| Пиши на Евелина Михайлова |
| Други християнски сценарии |
| Главна страница "Павелчо" |
| Изпрати свой сценарий! |
Сайт создан в системе uCoz