Бисерът  


Споделя Живка Манолова от Перник:

Един човек бил търговец на бисери. Той пътувал много в различни страни и търсел тези чудесни скъпоценности. Веднъж намерил идеален, пленителен с цвета и формата си бисер и останал прехласнат. Той закопнял да го притежава за себе си, не за богатите си клиенти и решил да продаде всичко, което притежава и да го купи. Стойността му била неизмеримо висока, но търговецът знаел, че си струва... Бисерът можел да му донесе щастие и благословение, с каквото никога небесата не са дарявали до този момент човек. Затова той купил този бисер. Затова той дал всичко, защото ВЯРВАЛ в това, което говорели за бисерите. Вярвал в истината на своето време.

Винаги съм се чудила защо Господ е разказвал тази история – когато съм я прочитала, съм свивала устни и съм казвала – какво толкова... бисер, перла, все тая... Не съм и предполагала колко голяма е Божията премъдрост и знание... Бих желала да споделя, защо Бог сравнява Своето Слово с бисер. Мисля, че това, което Той ми откри за тази притча, би докоснало и теб.

1. Знаеш ли, че бисер = перла?

Перлите са странни органични образования. Те се формират, когато една обикновена, мъничка песъчинка попадне в черупката на бисерната мида и от дразненето се отделя перлен секрет, който започва да обвива песъчинката. Обвива я бавно, бавно... Колкото повече слоеве се натрупват, толкова повече плътен и наситен става цветът на бъдещия бисер и така той придобива своя размер (от няколко милиметра до няколко сантиметра). Целият този процес е болезнен за мидата и като първоначална реакция, тя се опитва да изплюе песъчинката. И разбира се, ако това се случи, не се образува скъпоценност.

Така е и с нас – когато Божието Слово достигне до сърцата ни, ние преценяваме дали да го “изплюем” от умовете си веднага /което понякога се случва/ и да не мислим повече за това, или да Го приемем с желание. Ако Го приемем в себе си и започнем да мислим върху всичко, което казва Словото и с копнеж да го живеем, тогава То започва да действа точно така, както песъчинката на мидата – болезнено. Започваме да се замисляме за живота си, за греховете, които сме допускали и... това ни боцка ли, боцка... А целта на тази болка всъщност е - да ни доведе до покаяние. Истинско, обръщащо ни на 180 градуса покаяние и чисто нов живот в Христос. И това неудобство в сърцето ни, причинено от Словото на Бога продължава до тогава, докато Словото заеме плътно и удобно място там. Това е както, когато песъчинката вече се е наместила в мидата и нещастната мида вече е приела факта с чуждото тяло, започнала е да свиква с него и отделяйки седеф, се опитва да промени невзрачната песъчинка в скъпоценност.

Странно, нали? Седеф – така се казва скъпото отлагано вещество, високо ценено от бижутерите и придаващо истинската стойност на бисера. Нашият "седеф" е присъствието и помазанието на Святия Дух, чрез което се освещава пък и целият ни живот. Този процес е наистина продължителен и труден. Святият Дух започва да ни почиства, да ни излъсква отвътре, да ни обвива със Своите пластове на мир, любов, дълготърпение, кротост... И ето, че след време започваме да излъчваме мекия блясък на вярващите хора - не натрапващ се, но привличащ погледите.

Надявам се, че знаеш това и най-важното – че го притежаваш. Защото само, когато Го търсим истински и искрено Му се предаваме в посвещение, тогава започва да се вижда, че сме християни и сме различни от останалите. Даже може да се случи някой да дойде при теб и да каже – “хей, виждам нещо различно в теб, имаш някаква светлина в себе си”. Случвало ли ти се? Ако не ти се е случвало до сега, се замисли. Защото ти трябва да излъчваш тази скрита светлина на Бог. В противен случай, нещо с християнския ти живот не е наред. Защото сме направили метаморфоза. От праха на земята, от обикновени невзрачни песъчинки, сме започнали да се превръщаме в нещо специално - в скъпоценности.

2. Защо перлите са така ценни?

Ето още един интересен факт за скъпоценността на перлите. Те са много ценни и редки, защото при добив на 10 000 миди, едва в 8-10 броя от тях може да се намери съвършен бисер. Знаеш ли, че в света има над 3600 различни религиозни учения и течения и всички от тях проповядват път за спасение, различен от този на Христос? Само че, докато нашият Бог проповядва Истината на Кръста, всички тези религии и учения говорят за самоусъвършенстване. Ние вярваме, че спасението е само чрез Исус Христос и чрез кръвта Му, а те казват, че има и други начини. Но ако човек можеше да се спаси сам, защо трябваше тогава Бог да изпраща Сина Си да страда, да Го разпънат на кръст и да умре за греховете ни? Ако имаше по-лесен начин, нима Бог нямаше да го предпочете? Защото смъртта никак не е приятна, пък ако и да е била понесена от Бог в човешка плът. Толкова много миди без бисери! И само едно християнство!

Понякога съм се чудила и - защо Бог е допуснал толкова много деноминации? Защо има баптисти, католици, православни, петдесятни, харизматици... Убедена съм, че Той никога не е имал предвид християнството да се разделя на толкова много деноминации. Но може би това е точно като малкото пълни бисерни миди... Пълни с една и съща скъпоценност: Бисер. Христос! Защото в крайна сметка спасението е само чрез Исус Христос, макар и поклонението пред Него да е различно. Едни предпочитат шумното поклонение, други застават в тишината на храмовете и се надяват светлината, която палят със свещите да продължава да гори и в техните сърца... Или пък това се дължи на факта, че хората са различни и любовта, в която са израснали е различна, различна е и мъдростта, която всеки притежава и мирогледът, светоусещането като цяло, а ние... Ние не бива да осъждаме кредото на хората, а напротив – да ги насочваме към истинския Извор, към истинския Бисер – Христос и Словото Му. Защото и Бог не държи сметка за времето на невежество, през което преминаваме в живота си, но наблюдава искреното и чисто сърце, в което Той е истински почетен и издиган. Всичко друго са петънца, които освещението и личната връзка с Живия Бог ще покрие със седеф.

3. Перлите не почерняват при горене и повърхността им остава неразрушена.

Божието Слово е изпитано и е стабилна, вечна основа. Бог е винаги изпитана помощ в напасти. В Словото Си Бог е дал много обещания. Когато преминаваме през трудни периоди в живота си е добре да изповядваме тези обещания и да вярваме, че са истинни. Така те ще отключат вратата на благословението в живота ни и ние ще се убедим от опит, че Бог е верен и Той винаги спазва дадената Си дума. Така ще Го опознаваме повече и ще Му се доверяваме повече. А колкото повече Му се доверяваме, толкова повече ще Го заобичаме. И колкото повече Го обичаме, толкова по-уверени ще ставаме, че Той е верен в грижата Си за нас и за нашите проблеми.

И така, когато дойде огнено изпитание или трудност, ние ще устоим! Ще преминем през пламъците и няма да пострадаме, защото обвивката ни ще бъде непробиваема и не изгаряща. И ето, така растем от вяра във вяра и преминаваме от слава в слава (или от блясък в блясък).

4. Перлите потъмняват, ако не се носят и оставени далеч от контакт с кожата, се разпадат на прах.

Много древни култури познават истории, свързани с перли. Египетската царица Клеопатра е разтваряла перли във вино, защото така е смятала, че ще запази своята красота и младост. Перлите са били символ на определено богатство и обществено положение в древния Рим. Гърците са смятали перлата за символ на любовта и брака. Момичетата в миналото са дарявали перли на галантните рицари за защита в битки. По време на Европейския Ренесанс са се приемали закони, които са забранявали на всички, с изключение на благородниците, да носят перли. От всички тези вярвания в свойствата на перлите, не е установено кое е истинно и кое не, но едно е сигурно: те потъмняват с течение на времето. Научно доказано и изследвано е, че блясъкът им се запазва само, ако се носят всеки ден. И наистина се разпадат на прах, ако ги оставим в някоя кутия. Но кой би си позволил лукса да остави тези скъпо струващи бисери да се разпаднат, след като е дал цяло състояние за тях? Това би било лудост.

Така е и с Божието Слово и с влиянието Му върху нас. За да поддържаме своя блясък на вярващи, ние трябва всеки ден да отделяме време да се изпълваме със Словото. Иначе рискуваме да престанем да Го обичаме. А ако престанем да обичаме някого, има опасност да се влюбим в друг, да се заблудим лесно и... всъщност не се ли дължат на това и разводите?! Наистина е така и не ми излизайте с претенциите, че спасението е за цял живот и никой не може да ви грабне от ръката Му... Да, Той няма да ни остави, но ние, хората, бихме могли да го направим, защото сме непостоянни. Така че, това са Негови думи, не мои: "Ако Ме обича някой, ще пази Словото Ми" (виж цялото Първо Послание на апостол Йоан, няма да подсказвам къде е този стих).

Ако Го обичаме наистина, нека да носим нашите перлени огърлици – Неговите стихове, достигнали в нашите сърца чрез откровение директно от Него, стихове или пасажи, които четем всеки ден, които ни изграждат, насърчават и държат пламъка на нашата любов буен. И в крайна сметка, нали всеки е платил определена цена, за да следва Бога. Понякога може да е била доста висока, но щом все още твърдим, че сме християни, знаем със сигурност, че си е струвало. Е, аз не бих желала моята перлена огърлица да се пръсне на прах. Тя ми струваше наистина много скъпо!!!

А ти какво мислиш?


Пиши на Живка Манолова!
Страницата на Живка
Други свидетелства и откровения
Главна страница "Павелчо"
Изпрати свое откровение!


 
Сайт создан в системе uCoz