| |||
|
|
БОГ ИМА ВЕРНИ ХОРА ВЪВ ВСИЧКИ ЦЪРКВИ
Скъпи верни братя и сестри, Понеже нашият скъп Господ е Бог на сърцата, Той видя, че моето сърце копнее да Му дава плод. И тъй като Бог никога не пренебрегва искрения сърдечен копнеж по Него, Той ме срещна с верни и уповаващи на Него хора. Един ден това лято в моя роден град Сандански, Бог ме запозна с брат Вили, брат Жоро и брат Ники от Велинград. Те ме поканиха да тръгна с тях с филма „Исус”, за да достигнем недостигнатите високопланински села близо до българо-македонската граница на Петрички регион. Така се случи, че точно в този момент аз бях в една дълбока духовна дупка, наранен и пребит от нашия (и Божия) враг. Но както се пее в песента „Добрият пастир” – „Всяка Своя овца от пропаст дълбока избавя, Той протегна ръка и блесна зората сред здрача”. Бог изпрати тези момчета и аз последвах зова на сърцето си и тръгнах с тях. Те идваха всяка седмица. Имаше дни, в които душата ми пищеше от болка, но когато тези мои братя ми се обаждаха, за да отидем в с. Крънджилица – име, нарицателно за високо и недостъпно място в нашия регион - там, сред хората, с филма „Исус”, със самия ИСУС, само тогава се чувствах истински жив – говорейки на тези жадни за Живата Вода души. Искам да окуража всички Божии чада, които са в духовно затруднение. Когато ви е тежко, вземете Библията и идете при хората! Говорете им за Небесния Хляб. Хора, няма нищо по-ценно от това - да видиш как се ражда вяра в очите на един човек, да видиш една сълза по лицето на насърчен брат или сестра, да чуеш благодарността и благославянето на отрудени и обременени мъже и жени - за това, че някой се сетил да дойде при тях и да им говори за Истинския Живот, казвайки „Това е чудо!” И когато направите това, ще усетите, че болката ви я няма. Бог я е изцелил. Проблемите са изчезнали. Защото ТОЙ е верен. Цялото лято ходих с братята, трогнат от дръзновението и себеотрицанието им, които не жалеха нито семейства, нито сън, нито коли, нито време. През цялото време Бог ме изпълваше с дързост, с мъдрост, със сила. Така дойде момента да отида сам в едно Струмянско село близо до македонската граница – с. Раздол. Натоварих техниката за прожекцията на филма „Исус”, закарах племенника си, за да се укрепи и кали в Божията битка и заминахме. На срещата с кмета на селото, той отказа под предлог, че си имат поп и черква. Добре, обаче хората искат да гледат филма. Върнах се при тях. Тогава Бог изпрати отгоре по пътя попа на селото, при това не сам, а заедно с попа на съседното село. Реших да се обърна към тях, в името и заради името Христово. Попът отново отказа да прожектираме филма „Исус” с думите: „Не, не. Не може”. В този момент другият поп реагира: ”Как така не може?! Кой си ти, да им казваш на момчетата `не може`?! Господ е казал: `Идете по целия свят и проповядвайте!` Ти ке им казваш `не може`! Момчета, при мене - в другото село - непременно да дойдете! Аз ке си организирам хората... И искам да ме закарате с вас, и аз да прожектирам... Карайте ме в Атон!" Слава на Бога! Следващата събота бяхме при него - дядо Борис. Хората гледаха филма. Библиите ги искаха като топъл хляб. А дядо Борис плака... И каза: „Петре, аз отговарям и за едно друго село – Гореме, и там треба да дойдете...”. „Ще дойдем дядо Борисе. Божието дело тук, трябва да върви!” Господ има верни хора във всички църкви. Няма значение дали е католическа, православна или протестантска. Нека благодарим на Бог! Бъдете укрепени, братя и сестри, Господ е силата, нека черпим от Него с пълни шепи! С любов в Христа, Петър Христов 26 Октомври 2007 гр. Сандански |
| Пиши на Петър Христов! |
| Други свидетелства и поучения |
| Главна страница "Павелчо" |
| Други християнски сайтове |
| Изпрати свое свидетелство! |
Сайт создан в системе uCoz