| |||
|
|
Всяка неделя след сутрешното Богослужение, пасторът и неговият 11-годишен син излизат в техния град и предлагат брошури за спасение. Този неделен следобед, когато дойде време да излязат на улиците отново, навън беше много студено и валеше проливен дъжд. Момчето, опаковано в своите топли и сухи дрехи, каза: „Готов съм, тате.” Баща му го попита: „Готов за какво?”
„Татко, време е да вземем брошурите и да излезем.” Бащата отговори: „Сине, навън е много студено и вали проливен дъжд.” Момчето изненадано погледна баща си и попита: „Но, татко, няма ли хора, които все още биха отишли в ада, въпреки че вали дъжд?” Бащата отговори: „Сине, не излизам никъде на това време.” Разочаровано, момчето попита: „Татко, аз мога ли да отида? Моля те!” След кратко колебание, баща му каза: „Да, можеш. Ето брошурите. И бъди внимателен, сине...” „Благодаря, татко!” След това той излезе в дъжда. Това 11-годишно момче вървеше по улиците на града от врата на врата и предлагаше брошура на всеки, когото срещне. След двучасово обикаляне, целият премръзнал, мокър до кости, той държеше ПОСЛЕДНАТА БРОШУРА. Спря на един ъгъл и се огледа за някого, на когото да я даде, но улиците бяха напълно опустели. Тогава погледна към първата къща, която видя, насочи се по тротоара към входната врата и натисна звънеца. Никой не отговори. Позвъни отново, но все още нищо. Той почака, но нямаше отговор. Накрая, тъкмо 11-годишният боец се обърна да си ходи, и нещо го спря. Той се обърна отново към вратата, натисна звънеца и заблъска силно с юмрук. Нещо го задържа тук, на входната веранда! След като позвъни отново, още по-настойчиво, и този път вратата бавно се отвори. Показа се една много зле изглеждаща възрастна жена. Тя тихо попита: „Какво мога да направя за теб, синко?” С лъчезарен поглед и усмивка, която озари нейния мрачен свят, малкото момче каза: „Госпожо, съжалявам, ако съм ви обезпокоил, но просто искам да ви кажа, че ИСУС НАИСТИНА ВИ ОБИЧА и дойдох да ви дам последната си брошура, която ще ви каже всичко за ИСУС и Неговата велика ЛЮБОВ.” С тези думи той й я подаде и се обърна, за да си върви... След като той си тръгна, тя извика след него: „Благодаря ти, синко! И Бог да те благослови!” И така, на следващата неделя сутрин в църквата бащата беше зад амвона. След като Богослужението започна, той попита: „Има ли някой някакво свидетелсво или нещо, което иска да сподели?” Бавно, на последния ред на църквата, една възрастна жена се изправи на краката си. Когато тя започна да говори, лицето й прекрасно засия. „Никой в тази църква не ме познава. Аз никога не съм идвала тук. Знаете ли, до миналата неделя не бях християнка. Моят съпруг почина преди известно време, като ме остави съвсем сама на този свят. Миналата неделя, когато беше особено студено и дъждовно, същото беше и в сърцето ми, така че стигнах до предела – нямах повече надежда и желание за живот. И така, аз взех въже и стол и се качих по стълбището на тавана в къщата ми. Вързах въжето здраво за една греда на покрива, след това се качих на стола и завързах другия край на въжето около врата си. Стоейки на стола, така самотна и с разбито сърце аз бях готова да скоча, когато внезапно силно позвъняване на входа ме сепна. Помислих си: „Ще изчакам една минута, и който и да е, ще си отиде.” „Аз чаках и чаках, но звъненето явно ставаше по-силно и по-настойчиво, като накрая този, който звънеше, започна да чука енергично... Отново си помислих: „Кой ли на този свят може да е този? Никой никога не ми е звънял и не е идвал да ме види.” Аз разхлабих въжето от врата си и тръгнах към входата врата, докато звънецът звънеше все по-силно и по-силно. Когато отворих вратата и погледнах, едва повярвах на очите си – там, на входната веранда стоеше най-лъчезарното и ангелско малко момче, което някога съм виждла през живота си. Неговата УСМИВКА, о, никога не бих могла да ви я опиша!” „Думите, които идваха от устата му, докоснаха отдавна замъртвялото ми сърце за СКОК КЪМ ЖИВОТ, когато възкликна с херувимски глас: „Госпожо, дошъл съм само да ви кажа, че ИСУС НАИСТИНА ВИ ОБИЧА.” След това той ми даде тази евангелска брошура, която сега държа в ръката си. След като малкият ангел изчезна обратно навън в студа и дъжда, аз затворих вратата и прочетох бавно всяка дума от тази евангелска брошура. След това отидох на тавана да взема въжето и стола. Те повече не ми трябваха. Виждате ли – сега съм щастливо дете на ЦАРСТВОТО. Тъй като адресът на вашата църква бе написан на гърба на тази евангелска брошура, трябваше да дойда тук и лично да ви кажа БЛАГОДАРЯ ВИ за божествения малък ангел, който дойде в най-критичния момент и така спаси душата ми от вечния ад...” Нямаше сухо око в църквата. И след като викове на прослава и почит към ЦАРЯ прокънтяха до гредите на покрива на сградата, пасторът слезе от амвона до стола отпред, където бе седнал малкият ангел.... Той прегърна сина си и зарида неудържимо. Може би никоя църква не е имала по-славен момент и може би в тази вселена досега не е имало баща, който е бил повече изпълнен с любов и почит към своя син... С изключение на Един... Благословени са очите ти, които четат това свидетелство. Прочети го отново и го предай на други. Небето е за Божиите хора! Помни, че Благата вест МОЖЕ да направи промяна в живота на хората. Моля те, сподели го и с други. Матей 10:32-33 казва: „Всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповядам и Аз пред Отца Си, Който е на небесата. Но всеки, който се отрече от Мене пред човеците, ще се отрека и Аз от него пред Отца Си, Който е на небесата.” Ако обичаш ИСУС, разпространявай Неговото Слово и споделяй Божията доброта и вярност – в служба на Него и за Негова слава. Автор: Неизвестен |
| Детска страница "Павелчо" |
| Други лични свидетелства |
| Откъси от писма и книги |
| Главна страница "Павелчо" |
| Изпрати свое свидетелство! |
Сайт создан в системе uCoz