| |||
|
|
(продължение)
~~~~~~~~~~~~ В душата ми цари пълен мрак Обръщам се към вашето списание и по-специално към Мисията ви с молба за помощ. Моят душевен покой е разклатен до основи. Всички близки ме изоставиха. Те се интересуват само от благополучието си и нямат време да ми напишат дори едно писмо. Вече една година и шест месеца съм тук в затвора. Събирах страници с религиозно съдържание, чел съм и два пъти Библията, но всичко до този момент е било повърхностно. От случайно пристигащи колеги от друг затвор, взех списанието ви “Братска любов”. Прочетохме го всички. Това, което ме накара да се обърна към вас за един Нов Завет, е вярата, че само молитвите към Бог ще ми донесат утеха. Иначе в душата ми цари пълен мрак. Всичко е опустошено от преминали страсти и разочарования. Човек трябва да вярва в нещо, иначе той просто върви без посока! Очаквам отговор! Бог да ви благослови! Димитър Димитров, затвора, Белене ~~~~~~~~~~~~ След десет години Бог ме откри отново! Преди десет години наши приятели ни заведоха на църква по случай Рождество Христово. Ние с жена ми гледахме като замаяни и се чудехме как тези братя и сестри се радват като малки деца. Бог да ги благослови, че ни отвориха очите към светлината, която Бог дава. Но лукавият намери слабото ми място - “приятелите”. Те ме съветваха: “Ти вярваш в Бога, ела с нас да пийнем, да пушим, Той ще ти прости, като се помолиш!” Отидох и в пияно състояние извърших голям грях. Когато попаднах в затвора, отчаях се от всичко, мислех си: това е краят. Започнах да се моля в заблудата си Бог да ме накаже, Бог да ме унищожи, защото не заслужавам да живея повече... Благодаря на Исус, защото Той не наказва, а помага на всички грешници. Той ме откри и в затвора... Чух един ден, че в затвора са дошли вярващи и който иска може да отиде в клуба. В първия момент не повярвах, защото кой ще ги пусне през толкова заключени врати да влязат? Слава на Исуса, за Него няма пречки или прегради. Когато отидох, видях, че Бог е изпратил четирима души - Енчо Тодоров, съпругата му и още двама братя. Със сълзи на очи започнах да благодаря на Бога и сърцето ми се изпълни с вяра... Братя и сестри, пазете се от дявола, четете и постоянствайте в Божието Слово, хвалете Бога и укрепявайте се помежду си... Димитър Терзиев, затвора, Пловдив ~~~~~~~~~~~~ Дойдохте вие и чух Божието Слово Уважаема Лигия, Пиша ви от затвора. Аз съм един голям грешник, който обичаше живота много и без да осъзнава това, наруши една от десетте Божии заповеди, която гласи “Не кради”. И ето вече 11 години се намирам в затвора. Млад съм - на 32 години, но младост не помня, защото тя премина зад дебелите стени и решетки. Бях се отчаял много от този живот, изпълнен със сивота и еднообразие. Дори стигнах до извода, че не си заслужава да се живее повече в тези мъки, болки и страдания. Не виждах надежда и спасение в нищо, нямах дори един лъч светлина, който би ми показал, как да изляза от мрака на този тунел, в който заседнах. Когато моето отчаяние стигна до дъното, стана чудо. Изведнъж съзрях най-светлия лъч, който някога е проблясвал в моето сърце. Дойдохте вие и чрез вашата уста чух за Божието Слово. Повярвайте ми, от този ден насам аз станах съвсем друг човек, всичко в мен се промени. Започнах да очаквам всяка среща. След всяко ваше идване, започнах да осъзнавам, колко много истини има в тези слова, черпени от Библията. Започнах да се моля постоянно пред Бога, да ми прости всички мои досегашни грехове. Един ден, когато изляза от това място, ще приема и водно кръщение. Записах се в кореспондентския курс. Изпратих и отговорите на теста от 35 въпроса. Искам да ви помоля, ако имате възможност, да ми изпратите Библия. Готов съм да я заплатя на каквато и да е цена. Засега ползвам от другите, но искам да си имам моя. Всяка неделя се събираме една група, слушаме касета с песни и пеем с голямо въодушевление и ентусиазъм. Благодаря ви, че ми посочихте пътя към Исуса. Той е Истината. Чрез Него можем да намерим мир с Бога. Искрено ваш: Валентин Атанасов, затвора, София ~~~~~~~~~~~~ Когато четях вашето списание, започнах да плача Пише ви един младеж от Бургаския затвор. Случайно един брой на вашето списание попадна в моите грешни и мръсни ръце. Аз го разгърнах и почнах да чета пред приятелите си в статията „Аз избрах злото, но Исус промени всичко”. Смеейки се, продължих да чета на шега следващите редове, но в един момент, чух глас отвътре. От сърцето ми излизаха думи, казвайки: „Слушай, Христо, ти не си лошо момче, защо слушаш тези хора, които те карат да крадеш?” Голям страх ме обхвана. Гласът продължи: „Христо, не се плаши от Мен. Аз Съм Животът, и ако ти изповядаш с устата си, че Исус е умрял и за теб и че Той е пътят към вечния живот, ти ще бъдеш спасен”. Не знаех какво да правя и започнах да плача на глас в килията. Моите приятели почнаха да се смеят, но това нищо не промени в мен. След като се успокоих, благодарих на нашия Спасител Исус Христос и почувствах, че тези думи, които чух, са много ясни и точни. Братя и сестри, аз продължавам да се моля и вярвам, че след като изляза оттук ще разказвам на всеки срещнат човек за Божието Слово. Вярвам, че моят Господ ще ме научи на всичко. Ще чакам с голяма радост вашите отговори. Изпратете ми повече информация. Искрено ваш: Христо Ангелов, затвора, Бургас ~~~~~~~~~~~~ Затворници се молят един за друг за изцеление Здравейте, г-жа Тодорова, Най-напред искам да ви пожелая всичко най-хубаво и нека Бог да ви закриля и бди над вашето семейно щастие. Днес е събота, ден в който идват членовете на Мисия Филаделфия, за да ни въведат в правилния път и да ни предадат Божието Писание. Благодаря на Бога, че получих най-скъпото и необходимо нещо, Библията. Още един път ви благодаря. Вие ми дадохте това, което не мога да получа отникъде и на никаква цена. Ще ви пиша какво се случи с мен през последните два месеца. Бях настинал и не можех да стъпя на краката си. С приятели се събрахме и решихме да се молим за изцелението ми. След кратка молитва отправена към Бога, през мен премина една сладостна тръпка, облях се в топлина и очите ми бяха изпълнени със сълзи. Не минаха и няколко дни и ние отново се събрахме да се молим за изцелението на друг наш събрат и същата история се повтори с мен. Усещах как Бог присъства на това място и ни дава сили. Той винаги ни помага в трудни моменти. Никой не може да ме убеди, че нашият Бог не съществува. Накрая ви пожелавам здраве, щастие и много, много обич към нашия Бог Исус Христос. Митко Семов, затвора, Пазарджик ~~~~~~~~~~~~ Малка Криси, никога повече няма да бъда престъпник Здравейте сестра Таня и брат Енчо, Искам първо да поздравите малката Криси от мен. Много съм й благодарен, че се моли за мен и за дъщеричката ми Ева, за да бъдем избавени от Сатана. Аз ще се вслушам в нейната молитва и искрено тръгвам по Божия път. Кажи на малката Криси, че никога повече, до края на моя живот, няма да бъда престъпник. “Малка Криси, ти трогна моето сърце и с твоите молитви ми помогна да изгоня всички лоши пороци. Сега аз обичам Исус и до края на моя живот ще следвам Неговия Завет.” Сестра Таня, искам да те зарадвам. Бог чу моите молитви и са ми намалили присъдата с 3 години. Писах на Ева, че започвам нов живот, но не зная как ще реагира. Искам тя да приеме Божието Слово, защото има също нужда от спасение. Нейният адреса е: Перник, ул.Граово 34, Ева Младенова. Със Стефчо сме заедно в една килия и от доста години сме по тия затвори. Аз го познавах като опасен наркоман и професионален престъпник, знаех, че играе комар, че бяга от затвора и се бие със затворниците и надзирателите, а също, че носи нож и не му пука, че може да убие някой. Той и затова има толкова много вътрешни присъди. Но сега виждам в Стефан коренна промяна. Аз се чудех какво е станало с него и защо е така добър... Когато вие дойдохте, Стефан ми каза: „Ела да видиш какви добри хора има на този свят и ще разбереш, кое ме накара да променя живота си.” И действително, аз се убедих. Видях във вашите лица и в песните ви колко много обичате Исус Христос. Спомних си колко много грехове имам. Идваше ми да вия като вълк. Опитах се да избягам от вас, но Стефчо ме хвана за ръката. Каза ми да стоя, за да видя как той е намерил спасение. Когато се върнахме в стаята, ми даде да чета книжки за неговия Спасител – Исус Христос. Тогава написах моето първо писмо. Сега пиша трето писмо, но още нямам отговор от вас. Бог да пази цялото ви семейство! Петър Младенов, затвора, Ловеч ~~~~~~~~~~~~ Изповед на един затворник За първи път чух благата вест през февруари миналата година. Хората, които посещаваха затвора, бяха много мили, но на мен ми се стори несериозно в края на 20-ти век да слушам за Бога и приех всичко на шега. Ходех всяка събота на срещите, но не толкова да слушам Словото, колкото, за да избягам от скуката. Когато влязох в затвора на 11.05.1983 година, бях много здрав, както физически, така и психически. Вярвах преди всичко в себе си и до известна степен в човешките взаимоотношения. Тогава присъдата ми беше 6 години, но нямах намерение да я изтърпявам, и постоянно си мислех, как да избягам. Присъдата ми започна прогресивно да расте и по една друга причина. Хората са като стадо и винаги имат нужда от лидер. А аз се стремях да бъда такъв. Където и да бях, каквито и да бяха условията, аз диктувах волята си над другите, а ако някой не беше съгласен, тогава силата на юмруците беше по-силна от всякакви доводи. И така, докато в един момент присъдата ми стана 17 години. Бях звяр за всички и никой не мислеше дори, че и аз като всички съм от човешка плът и кръв. Имах слава на жесток човек и всички знаеха, че в отношенията си с мен трябва да внимават. За да бъде човек в постоянна форма при тези условия не е никак лесно, и в есента на 90-та година усетих, че ме боли кръста. Постепенно, тази болка се усили до там, че вече не можех да ходя прав и постоянно бях наведен. За пръв път трябваше да внимавам какво говоря, как се държа и да се съобразявам с другите. На 9.03.1991 година (събота) от Мисия Филаделфия бяха дошли много хора за срещата ни в киносалона на затвора и донесоха много сладкиши. Една възрастна дама ме помоли да ги раздам, но аз казах, че съм болен и я помолих да накара някой друг. Тя ме попита какво ми е и даде подноса на друг, но остана до мен. Обясних, че не зная, но по всяка вероятност нещо като дископатия. Казах й, че вече половин година никой не ми е определил точно диагнозата. Възрастната жена ме накара да стана, но като видя, че ми е трудно, повика още две жени и докато другите се черпеха със сладки, тези три жени, Бог да ги благослови, се молиха за мен. Тогава ми беше страшно неудобно, не отказах само от учтивост. През цялото време си мислех: “Господи, и да Те има, аз не вярвам, че можеш да ми помогнеш”. Исках единствено да не обидя тези жени, защото две от тях бяха на възрастта на майка ми, но каква беше изненадата ми, когато ставайки, почувствах, че мога да стоя прав. Един месец по-късно нямаше и помен от болката. Започнах да чета малките книжки и брошури, които ни бяха донесли, но ми се струваше някак несериозно. Реших, че ако прочета Библията, ще мога да си обясня нещо и на една следваща среща поисках от Димитър Бозев Библия, като му казах, че ще я прочета и ще я върна. Тогава никой в затвора нямаше Библия и когато Митко ми я донесе, още преди да я прочета, тя изчезна. Както и да е, после кака Таня ми изпрати нова, прочетох я от корица до корица и не мога да кажа, че разбрах кой знае колко. Започнах обаче да се моля и открих, че Бог отговаря на всяка моя молитва, макар и в последния момент. Постепенно отношението ми към другите затворници се промени. Вече не ги биех, макар че бях здрав, а вместо това им говорех за Бога. Започнах да помагам безкористно, с каквото мога, и усещах Божията любов и закрила във всичко. Изведнъж проумях, че Бог е любов и че силата не е в мускулите, но в добротата. Там, където бях, слабите намираха вече закрила, но не от мен, а от Бога. Целият този процес е отразен по един или друг начин в писмата ми до кака Таня. През цялото време тя ме насърчаваше и напътстваше, заведе дори майка ми в църквата и тя също прие Исус в една неделя, след като ми бяха идвали на свиждане. Благодарях и славех Бога и Неговата благодат ме заливаше с нова сила всеки ден до днес. Имам още много недостатъци, но знам, че Бог ще ми помогне да се справя с всички. За по-малко от една година се освободих от много неща. Вярвам, че Бог ще направи от мен точно това, което иска. Казвам Му в молитва всичко и вече знам, че нито аз, нито хората могат да помогнат за израстването така, както Бог може. До преди една година ми беше все едно колко ще живея и как. През месец март, тази година, трябва да изляза от затвора. Знам, че няма да ми е лесно след толкова години да се слея с обществото навън, но не се страхувам от нищо, защото вече зная, по човешки е трудно, но с Бог всичко може. До сега животът ми, като цяло е бил безсмислен, защото аз съм си го направил такъв. В бъдеще ще го осмисля, и понеже вече виждам, че тъкмо това е волята на Бога..., няма причини да не бъде така. Стефчо Георгиев, затвора, Ловеч ~~~~~~~~~~~~ |
|
ЕДНА БЪЛГАРКА ПРИ БРАТЯТА СИ В ЗАТВОРА
„Помнете затворените, като че сте с тях заедно затворени, - страдащите, като сте и сами вие в тяло” (Евреи 13:3). Госпожа Стелла Просен, българка, омъжена в Швеция от 20 години, и семейство Кари и Ивар Гудбрандсен от Норвегия неотдавна бяха гости на пловдивските затворници. Лишените от свобода можаха на живо да се срещнат с авторката на многобройните и вълнуващи песни за Исус, които съпътстват ежедневието им вече в продължение на една година. Г-жа Просен бе дошла специално от Стокхолм, за да посети своите нови братя в Господа. На път за България г-жа Стелла Просен превежда първата глава на книгата на бившия доживотен затворник от Швеция Туре Кратц, която може да прочетете още в този брой. Тя е разговаряла с него по телефона и се очаква той да посети затворниците в България още това лято, за да разкаже за чудото, което Бог е извършил в неговия живот. Числото на повярвалите в Пловдивския мъжки затвор се увеличава. След срещата с гостите още 20 мъже решиха да скъсат с греха и приемат Божията правда. На тях г-жа Просен посвети това стихотворение: НА МОЯ НОВ БРАТ Пак тракат релсите на влака, а времето – лети, лети... Ти беше младо, нежно цвете, мечта във множество очи. Ръка измамна те подведе и стъпка майчин идеал. Дете обично и любимо, с душица чиста кат’кристал. ...... Аз виждам къща изгоряла, дърво - с обрулени листа, а тебе душо-изтерзана останала съвсем сама. Сърцето ми гори от болка; от мъка страшна и тъга, пред мене виждам в низините една изсъхнала река. А зад реката пък скалите, чукари бели, върхове; оголени, безцветни, сиви, под избледнялото небе. Там някъде в полето пуши, стърнището пред мен гори. Сълзите парят ме в очите, сърцето жално ме боли. Но днес - като че слепотата падна от твоите очи!!! О, братко, знам, Исус те срещна, греха ти страшен заличи!!! Добре дошъл, о, мили братко, в прегръдката на моя Бог! Ела със мир, в общение сладко и вечно нов живот! С много обич на моите двадесет нови братя от Пловдивския затвор, посветили на 17.02.1992 година живота си на Спасителя на света – Исус Христос! От една българка (Стелла) ~~~~~~~~~~~~ Душата ми е свободна Мили братя и сестри, Духовно съм много щастлив, въпреки че съм в затвора. Душата ми е свободна, благодарение на Моя Спасител - Исус Христос. Аз вече се моля всеки ден и всяка нощ, за да има много, които да тръгнат по нашия път и Бог да им помогне, и да ги освободи духовно; да изгони Сатана от тях; да ги изцери от всички лоши мисли, за да тръгнат по царствения път, който води до опрощаване на всички грехове от Един Единствен - Господ Исус Христос. Тук, в затвора има хора, които не вярват в Бога, но аз се опитвам да им въздействам и да ги убедя, че има Бог. През тези дни още трима мои събратя повярваха в Божието Слово. Благодаря от името на Исус, че има хора, които не ни забравят и в най-трудните моменти. Слава на нашия Спасител Исус Христос! Нека Бог закриля всички ви! Димитър Бойков, затвора, Пловдив ~~~~~~~~~~~~ В ЗАТВОРИТЕ ВЪВ ВРАЦА И ЛОВЕЧ На 4 и 5 март 1992 година група от Мисията посети затворите във Враца и Ловеч. Затворниците от Враца се събраха за срещата в киносалона. Отначало обстановката беше много трудна - имаше подвиквания, подигравки, усмивки. Но Божието присъствие слезе на това място. Лицата станаха сериозни, вниманието на всички беше приковано от Божието Слово. Сълзи се стичаха по много лица. Накрая около 40 души се изправиха за молитва. Тяхното единствено желание беше Бог да промени живота им. Тук в нашата килия по цял ден е пълно с хора Здравейте, сестра Таня и брат Енчо, Много ви благодаря за това, че ни посетихте и за картината, която ми подарихте. Още по-щастлив съм, че имам голяма Библия, която вечно ще обичам, винаги ще нося със себе си. Библията, която ми даде нов живот, която ме извади от мрака, направи ме да бъда честен и ме спаси от престъпния ми живот, който водих повече от 20 години. Библията, която свали белезниците от моя живот и от моите ръце. Библията, чийто автор е Святият Дух. Слава на Бога! Бог да благослови цялото ви семейство. Аз ви обичам. Тук в нашата килия по цял ден е пълно с хора. Идват при брат Стефчо все млади хора и питат как могат да разберат Божието Слово. Много се радвам, като го чувам как сладко им обяснява за Исус Христос и как могат да намерят спасение. “Ако вие сега не потърсите спасение от Бога, докато сте млади - им казва Стефчо - и ако вие сега не се покаете, попитайте Петър Младенов каква съдба ви очаква в бъдещето, ако изобщо смятате да продължавате да вършите престъпления и бъдете престъпници. Само Бог с Неговата любов може да спаси всички ви.” И аз им обяснявам какво е било моето минало и миналото на брат Стефчо. С много обич: Петър Младенов, затвора, Ловеч ~~~~~~~~~~~~ Обичам ви всички! Здравей, мила сестричко! Твоето писмо от лятото е най-скъпото от всички писма, които някога съм получавал. Тогава за пръв път буквално ме заля Божията милост и любов. Беше ми трудно да проумея как е възможно един съвсем чужд човек да бъде обичан така силно, без да има корист в това. Сега вече знам защо. Това твое писмо ме накара да те обикна истински, като сестра, така, както никога не бях обичал досега. Това писмо не ти, но Святият Дух го е писал чрез теб. Сега искам да ти пиша за най-щастливия ден в живота си. Бяхме се събрали в стаята ми и аз говорих цялата вечер за Бога, за Неговата любов към нас... Когато изгасиха лампите и не можех да чета от Библията, предложих да попеем на Исус. Аз изпявах много фалшиво един куплет, а след мен го изпяваха, също фалшиво, другите. Така пеейки изкарахме доста време. След това им предложих да се молим по същия начин, аз да изговарям молитвите, а те да повтарят. Така стана полунощ. След това продължих да се моля, но вече шепнешком. Както се молех, помислих си за Святия Дух. Без да усетя, започнах да говоря на нещо като италиански или испански, не знам, но това, което говорех, не подлежеше на контрол от самия мен. Пиши ми това от Святия Дух ли беше или е плод на моето въображение? Петър Младенов ме е чул ясно и днес разказа това на другите. В стаята, където съм, е „най-голямата лудница” в болницата. Всички се събират при мен, задават въпроси, споделят проблеми. Имам още едно свидетелство за Исус, за странния и чуден начин, по който се грижи за нуждите на всеки от нас. Вие ни раздадохте Нови Завети и един от нас го е накъсал, за да играe на покер, вместо пари. Аз като видях, побеснях, а Петър Младенов едва не го преби от бой, добре че бях там. Взехме Новия Завет, макар и накъсан, подредихме го по страници и го съшихме с конец. Сега този Нов Завет е притежание на Васил и по цял ден той го чете. Поздрави бати Енчо. Петър Младенов е във възторг от него. Той за пръв път го е видял и ми казва: Обичам го повече от кака ти Таня. Щял да се разплаче, като го слушал и много ми се сърди, че съм си държал краката един върху друг, докато е говорил - било неуважение. Разбира се, аз се извинявам, но не съм знаел. Обичам ви всички и ви целувам, а най-много Йоана и Криси! Стефан Георгиев, затвора, Ловеч ~~~~~~~~~~~~ Привет от манастира на обречените Пише ви един младеж от Ловешкия затвор, който повярва в истината и желае да бъде с вас. Останах много развълнуван от срещата, в която осъзнах истината за съществуването на Исус Христос. Аз също Го приех за свой Спасител и никой повече не може да успее да ме разубеди, че Той не съществува. Вашето силно желание да помогнете на много заблудени души като нас, ни направи силно впечатление. Това, което правите, е най-доброто дело, което може да направи човек за другите. Зло наистина съществува, но аз повече не искам да бъда слуга на Сатана. Не искам повече да бъда обречен. И затова ще направя всичко възможно, да не се повторят повече моите предишни грешки. Реших да се преборя с моите пороци и да започна нов живот. Именно това е поводът, за да ви пиша. Реших да ви потърся за общуване и помощ. Надявам се, че ще ме разберете и ще получа отговор, за да победя самотата. Не искам да се чувствам сам! Сега в началото ми е трудно и не са ми ясни много от начините за общуване с Бога, и това е, което ме тревожи. Искам да ви пиша за себе си. Името ми е Пламен Михайлов, на 27 години съм, от гр. Ловеч, и се намирам в затвора заради грешните действия, които извърших. Аз не съм опасен престъп¬ник, не съм убивал или изнасилвал. Извършвах кражби на алкохол и цигари, за да се чувствам по всяко време весел. Бях много нещастен в детството си. Даже още не мога да отхвърля чувството, че съм непотребен на този свят. Сега, откакто чета Божието Слово, се чувствам по-спокоен и с голяма надежда поемам тесния път. Повечето време съм бил нещастен. Малко са спомените ми, когато съм се чувствал щастлив. Преди четях най-различна литература и все чувствах някаква празнота в душата си. Ето, че сега я запълних. Разбрах, че съм нямал вяра. Разбрах колко лош начин на живот съм водил и все едно, че съм живял безсмислено. Затова съм ви благодарен. Вие ми помогнахте да открия истината за смисъла на човешкия живот. Останах развълнуван от словото на брат Енчо Тодоров и искам да го поздравите. Също искам да поздравя всички, които вярват в доброто и в Бога. Ще очаквам с нетърпение отговор! Искрено ваш: брат Пламен, затвора, Ловеч ~~~~~~~~~~~~ Вяра, надежда и любов Пише ви един млад човек от Ловешкия затвор. Желая да свидетелствам за безграничната си любов и преклонение пред Исус Христос, в Когото дълбоко и чистосърдечно повярвах, когато вие проповядвахте Божието Слово. Тогава, при тази наша среща, аз почувствах особена привързаност към Божието слово. Когато вие решихте отново да се срещнете с нас, грешниците от затвора, моята вяра, истина и надежда, отново добиха онази лъчезарност както при първата ни среща. Сега мога да напиша с големи букви трите думи: ВЯРА, НАДЕЖДА и ЛЮБОВ, които ми дават повече въздух и умът ми вече не се помрачава от дявола. Скъпи мои, приемете още една душа, която е била грешна и заблудена в търсене на истината, но една душа вече пречистена чрез Божието слово, която също се моли за своите братя по съдба. Моята баба, която е вярваща, ви моли да продължите святото дело на Исус Христос, което сте започнали. Бих желал да имам собствена Библия, за което ви моля да ми помогнете. Ваш брат: Димитър Божилов, затвора, Ловеч ~~~~~~~~~~~~ Ще ме приемете ли във вашето голямо семейство? Доста се двоумих, преди да започна това писмо. Винаги съм се стремял да правя добро на хората, помагал съм им, но излъжат ли ме, тогава изпадам в бяс. В такъв момент мога да направя всякакво престъпление, това е нещо като криза, но след като всичко свърши, не мога да повярвам, че всичко това е мое дело. Знам само това, че не искам да живея по този начин, не искам да бъда лош и жесток, не искам да причинявам болка на най-милите ми хора. Много пъти съм казвал: Край! От днес нататък ставам друг човек - добър, но всичко това е до другия скандал. В продължение на тези няколко години в мен винаги се води борба, но накрая става така, че злото взема връх. Зная, че съществува някаква СИЛА, зная, че тази СИЛА е добра, но никога, както и да съм се молил, не ми е помагала. Защо? Сигурно ще ми кажете, че не съм се молил правилно. Та нима съществува правилник? Аз съм се молил от сърце и от душа, плакал съм, но до ден днешен никой не ме е чул и не е разбрал болката ми. Всичко е толкова объркано, но може би вие ще ми помогнете, като ми протегнете ръка на мен - грешника, отхвърлен от обществото, приятели и близки, като ме приемете при вас, докато не е станало много късно. Нямам приятели, нямам никой, а съм млад човек, стремящ се да бъда полезен на хората, човек, желаещ да се поправи. Как да сторя това, като съм обсебен от злото. Кой ще ми помогне, след като си изляза, а тази дата наближава? Къде ще отида, какво ще стане с мен? Аз не само че не желая, но и нямам намерение да се връщам в тези прокълнати заведения, наречени затвори. Ще ми помогнете ли? Ще ми покажете ли правия път? Ще ме приемете ли във вашето голямо семейство? С уважение: Георги Каменаров, затвора, Бургас ~~~~~~~~~~~~ Здравей, духовна майко Стефке! За пръв път, откакто съм се родил, ти, непознатата, реши да ми подадеш ръка, да ми помогнеш на мен грешника. Още от малък имах нещастието да се приобщя към лоши приятели и оттам започна моето падение. Започнах да пуша, да пия, а пийнех ли - ставах лош. Тогава в мен се надигаха всички отрицателни качества - налитах да се бия, мразех хората, защото те се страхуваха от мен и ме отбягваха. Колкото повече обществото ме отхвърляше, толкова се увеличаваше злобата в мен. Прибирах се късно и винаги пиян. Вдигах родителите си да ми слугуват на капризите и най-малкият съвет от тяхна страна ме вбесяваше; ставах страшен, опасен, посягах да ги бия, гонех ги от къщи. После съжалявах, молех ги да ми простят, а след това всичко се повтаряше отново. Имах приятелка, красиво и добро момиче, но и тя ме изостави. Тогава единствената утеха за мен остана алкохолът. В скандалите изливах цялата си болка и злост, събрани в мен. Сега съм сам - без приятели и близки; без дом, където да съм желан. Аз искам да се поправя, искам да стана друг човек, да обичам хората и да бъда обичан. Майко, опитах се да ти напиша това, което с никой не съм споделял. Моля те, помогни ми да намеря Спасителя Исус, да тръгна по правия път, да бъда полезен за другите. Искам Бог да ме води и направлява, а не Сатана. Искам да му се съпротивлявам, но не мога. Пиши ми повече неща за Исус, искам да знам повече за Него и да се покая. Ще чакам с нетърпение твоя отговор, моя духовна майко! Грешник: Георги Каменаров, затвора, Бургас ~~~~~~~~~~~~ |
|
Здравей, моя духовна майко Стефке!
Очаквах с голямо нетърпение твоето писмо и голяма бе радостта ми, когато получих и Новия завет. Благодаря! Аз направих своя избор още с първото си писмо до теб, но много бяха противоречията, които ме разкъсваха. Те не ми даваха нито миг покой, но благодаря на теб, майко, че можа да ми покажеш правилния път към Христос. Благодаря на Бога, че ме свърза с вас. Ще можете ли да ме приемете такъв, какъвто съм, във вашето голямо семейство? Моя майко, аз те обичам! Ти съумя да направиш с мен това, което никой и с нищо в продължение на 29 години не можа да направи - да ме промени. Ти го стори така, сякаш аз бях твоето чедо, имащо нужда от твоята помощ. Ти ми я даде, нещо повече, прие ме като твой син. Родителите ми са чудесни хора, които аз не заслужавам. Те ми липсват, много ми липсват, но аз ги изгубих с безчовечното си държане към тях. Ще мога ли един ден да се радвам на тяхната топлина, на тяхната обич? Знам само, че много ги обичам и никога повече няма да ги разочаровам. Пиши на майка, покажи й пътя на спасението към Бога. Аз вярвам, че Бог е с мен и че ще ме пази от злото. Довиждане! Твой духовен син: Георги Каменаров, затвора, Бургас ~~~~~~~~~~~~ Нямам търпение да отида на църква Тази вечер получих две писма – от майка и от теб. На майка писмата са общо взето еднакви, но винаги преливат от обич, затова ги обичам. Моята майка е най-големият дар, който досега съм получил от Бога, и най-много за това Му благодаря във всяка молитва. Никой на нейно място не би издържал. Тя досега не е видяла нищо хубаво от мен, а така истински ме обича, сякаш съм най-добрият син. Сега знам откъде черпи сили. Благодарение на кака Таня веднъж през миналата година, след като ми бяха на свиждане в затвора, отишла с нея на църква и приела Исус за свой личен Спасител. Много обичам да слушам Словото. Това, което мога да чуя тук, са празни глупости и безброй много псувни, често дори без какъвто и да било повод. Трябваше досега да съм свикнал, но не мога. Хората по странен начин изливат нервите си; винаги мислят, че причината за тяхното страдание е някой друг, а не самите те. Най-много съм благодарен на Бога, че ме избави от собствената ми злоба. Вярно е, че тя ми е помагала, защото в мъката си неведнъж съм мислил за самоубийство и не съм посягал на живота си само от злоба. Тогава не знаех, че има Бог и че Той ме обича. Сега Му благодаря за тази могъща любов. Тя така изпълва сърцето ми, че дори не се сърдя на човешката глупост, а напротив, жал ми е, че толкова млади хора вместо да потърсят Бога, си губят времето и се погубват всеки ден. Една горчива истина е, че съм чел и учил много, но знаеш ли защо? За да стана истински престъпник. Това исках най-много от всичко и гледах на хората като на обект за изяждане. Тези, които ме познават отпреди, ме смятат за мръднал, но това не ме безпокои. За мен няма по-красиво нещо от един живот, в който водеща сила е любовта и доброто, и няма да престана да се стремя към това, каквото и да ми струва. Боря се като мравка и толкова неща ме затрудняват, че понякога тъпча на едно място. В Йоана 14:6 Исус ни обеща, че Той ще ни покаже пътя. Той каза само: “Аз Съм Пътят!” Ти съз¬даваш и изявяваш присъствието на Исус с устата си. Говориш за спасение, новорождение, изцеление, чудеса... Той е зависим от теб, защото изявява силата Си чрез теб. Ти си един вид проводник на тази сила. Нямам търпение да отида на църква и да слушам на живо Словото, заобиколен от християни. Имам чувството, че скоро ще преживея нещо неповторимо в живота си. Бог да те благослови! Стефчо Георгиев, затвора, Ловеч ~~~~~~~~~~~~ Вече знам на кого принадлежа Здравейте, семейство Тодорови! Благодаря ви за труда да подредите хаоса в душите на такива като нас. Това ще става трудно, защото дяволът ни е омърсил повече от всички други и са нужни повече усилия, за да бъдем изпрани от мръсотията. Не е редно да облечем новата дреха неокъпани. Сърцето ми ликува и душата ми се изпълва с радост, когато виждам истински добри дела. Досега не можах да осъзная много истини, а сега с моята нова вяра усещам, че всичко в мен се променя с всеки изминал ден. Аз никога не съм и предполагал, че съществува такъв начин, за да изживее човек земния си път. Чувствам се щастлив, радвам се и благодаря на Бога, че ви помогна да ме намерите. Благодарен съм Му и за това, че постоянствате да ме измъкнете от този хаос, и ми помагате да открия себе си. Вече знам на Кого принадлежа. Ще спазвам Неговите правила и ще вървя по Неговия път към вечността. Сега се намирам в началото на този път и ще се чувствам винаги щастлив, защото знам къде ще ме отведе. Искам да пожелая на всички, които сте тръгнали - добро пътуване и пристигане при Него! За пръв път чух името „Исус”, когато бях малък. Моята баба ми го посочи на една картичка, която още не мога да забравя. Беше разпънат на кръст и тя ми каза, че това е Христос. Бях на седем години и в Летница, където живеехме, рядко се срещаха вярващи хора. Само старите хора споменаваха за Бог. В годината по два-три пъти биеше цър¬ковната камбана, но това не ме е вълнувало никога. Веднъж попът ме извика да му прехвърлям житото, за да не се спари. Плати ми добре, но баща ми, като научи, ми хвърли такъв бой, че когато после минавах покрай църквата, все повече я намразвах. Веднъж баща ми се напи и запали къщата ни. Останахме на улицата. Много се измъчихме с малките ми сестри. Намразих хората. След три години баща ми си излезе от затвора, измъчен и по-лош отпреди. След две години се разведе с майка ми. Всички се пръснахме - все едно, че беше паднала бомба. Бях на 18 години. Поех към Ловеч, при първия ми баща. За него знаех, че “не е стока”, но нямаше къде да отида. Навлязох в “зоната на здрача” и дяволът ми стана приятел. Изтърпях пет присъди за кражби. Майка ми също дойде в Ловеч и със сестра ми живееха на общежитие. Последния път, когато си излязох от затвора, отидох при майка ми. Тя много се зарадва. Учудих се колко много работа върши. Тя ставаше рано, за да мие входове на жилища, после в училището и вечер работеше до късно в стаята ни. Запитах я как издържа? Тя ми обясни простичко, че Бог й помага. Даде ми да чета Новия Завет, но той ми беше безинтересен. Казах й да не ме занимава с това. След време пак извърших кражба. Хванаха ме и направо в ареста. Беше голям студ. Майка ми носеше дрехи и чорапи, помагаше ми с каквото можеше. До срещата ми с вашата Мисия не съм мислил, че ще повярвам. Но ето вие дойдохте и ми помогнахте да се спася. Аз най-добре усещам промяната в себе си. Вие ми показахте пътя на спасението - чрез вяра в Христос. Аз съм ви много благодарен. Сестра Таня, желая да ми пишат и други братя и сестри. Бог да бъде с всички вас! С много обич: Пламен Михайлов, затвора, Ловеч ~~~~~~~~~~~~ ПИСМО ОТ ДАЛЕЧНА АМЕРИКА Драги приятелю Хари, Най-напред би те учудило това, че получаваш писмо от далечна Америка, от непозната жена и приблизително след една година от промяната на твоя живот. Съвсем скоро ми попаднаха две от книжките „Братска любов” на Мисия Филаделфия. Затрогнаха ме твоите писма, пропити с радост от срещата си с Исус, гладът ти да четеш Божието Слово и да пееш прекрасните духовни песни. Това е най-голямото богатство, което може човек да спечели на земята и за вечността – вярата в Исус и светлината за нов живот. Казвам се Диана Стефанова и съм от гр. Шумен. Пораснала съм във вярващо семейство и сме много добри приятели със Стоянка и Енчо Тодорови, които ви посещават в затвора. Преди три години загубих своя съпруг, който беше напълно предан на Бога. Сега за една година съм с двамата си синове в Далас – Тексас, където те учат в Библейския институт “Христос за нациите”. Институтът е интернационален, има студенти от различни нации и около десетина българи. Всички те се обучават за духовна работа като пастири, мисионери, музикални ръководители, работа с децата и други. Искам да ти разкажа историята на един много известен рок-певец – Джеф Фенхолб – главен изпълнител в рок-операта „Исус Христос суперзвезда”. Той също попада в омагьосания кръг на наркоманията и дотам ожесточава сърцето си към своята жена, че тя има спонтанен аборт от побоища. Но именно тя се моли близо две години за него; вечер, когато той заспи, тя го помазва с масло и се моли над него. Джеф предава сърцето си на Исус и сега имат шест хубави деца. Той посещава улиците, затворите, в църквите кани проститутки, наркомани и алкохолици, пред които засвидетелствува Божията слава и пее и хвали Своя Спасител. Славен е нашият Господ! Нямаме друга надежда, освен при Христа. Чуден Исус си имаме, Който се моли пред Бога Отца за всеки наш грях, колкото и голям да е той. Хари, обичай Исус, следвай Го безрезервно и Той ще те избави от всяка беда. С поздрав: Диана Стефанова, Далас, Тексас, USA ~~~~~~~~~~~~ Помогнете ми да намеря верния път Скъпи, братя и сестри, в ръцете ми е книжка втора на сп.”Братска любов”. Вашата цел, вашата работа, с която сте се заловили, е блестяща, великолепна, бих казал удивителна, и крайно време беше някой да се залови за нея. Най-после ние свободно можем да се молим, да се учим на идеите на Библията. Искам да ви се представя: казвам се Божидар Близнаков, 30 годишен, разведен, имам син - Християн, на 9 години. Само двамата сме. Нямам близки, на които бих се опрял. Единствената утеха и опора я виждам в Бога. Почитал съм Го и вън от затвора, но не така пламенно, всеотдайно, сърцелюбящо. Умолявам ви, помогнете ми да намеря верния път и моето място. Знам, че Бог е милостив и ще прости моите грехове, защото съм нямал възможност, лутал съм се и мотал в мрака. Желая да следвам Исус, моля изпратете ми повече информация. Божидар Близнаков, Затвора Ловеч ~~~~~~~~~~~~ Бог изпълва сърцата ни и сега те отново са открити, топли и готови да обичат Здравейте, Това писмо ви пишат четирима лишени от свобода от Ловешкия затвор. Ние години наред сме търсили пътя към истината и смисъла на живота. В обществото сме се занимавали с различни престъпни удоволствия. Но едва сега осъзнахме голямата промяна в живота ни, когато се срещнахме с млади християни, които започнаха да ни запознават с Исус. Те казваха: “Исус е истината! Чрез Него можете да намерите мир с Бога.” И точно това ние желаехме! И след това дръзнахме да тръгнем с Исуса. Доверихме живота си на Него. И чак сега разбрахме истината, че Исус е липсвал в нас и това е било основата на нашето недоволство. И освен това имахме ужасен страх от смъртта и Божия съд. Ние искаме да научим нещо повече за нашия Спасител Исус. Имаме голямо желание да прочетем Библията, но няма кой да ни снабди с нея. Искаме да се молим, но не знаем как. Всъщност ние го правим, но сигурно изглежда смешно. Но важното е, че повярвахме в Неговата сила. Той изпълва сърцата ни и сега те отново са открити, топли и готови да обичат. Братя и сестри, ние дълбоко сме убедени, че вие ще ни помогнете да опознаем по-отблизо нашия Господ Исус Христос. Тодор Димитров, Милан Златанов, Стоян Николов, Тотьо Тотев, ОЗ Ловеч |
| Сайтът на сп. "Братска любов" |
| Други лични свидетелства |
| Главна страница "Павелчо" |
| Сподели свое свидетелство! |
Сайт создан в системе uCoz