| |||
|
|
НАШЕТО СЛУЖЕНИЕ В ЗАТВОРА
“Желаем да изразим нашата искрена благодарност към Християнска Мисия Филаделфия, към хората, които всяка събота намират време, в този труден период за нашата страна, да ни посещават с молитвите си и с огромното желание да върнат човешкото в нас... Да ни покажат пътя, по който трябва да вървим и вярата, че ние можем да се променим...” Това пише Снежин Пенчев от затвора в гр. Пловдив. ~~~~~~~~~~~~ ДАЛИ ТЕЗИ писма са една изненада за нас? Не! Чрез писмата можем да разберем по-добре личните преживявания и чувства на нашите приятели от затвора, можем да намерим най-точния отговор за проблемите им и най-верния път към сърцата им! Ние занесохме Божието послание в затвора и намерихме отворени врати. Благодарим преди всичко на Бога за благоволението, което Той ни дава пред ръководството на затвора и за отворените сърца на лишените от свобода. Ние се молим за тези хора. Бог обича всички, особено грешниците. Бог мрази лицемерите и няма особени симпатии към “праведниците”. Исус каза: “Дойдох да потърся и да спася погиналото.” Християнството е една опитност. Това може да се преживее от всеки. Момчетата в затвора вече преживяват тази истина. Една лъжа не може да промени човешкия живот. Това може да направи само истината. Исус казва: “Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.” ~~~~~~~~~~~~ “Получих писмото ви. Радостта ми беше голяма. Започнах да вярвам, че все още има добри хора на тази про¬кълната земя. Отчаянието беше ме обсебило, почти бях изгубил вяра дори и в себе си. Всъщност това беше причината да се отдам на наркотиците и вече десет години живея в този омагьосан кръг. Същите тези наркотици ме доведоха в затвора. От деня, в който ви видях, в мен нещо се преобърна. Първо се влюбих в песните ви, които възпяват Нашия Спасител, и понеже свиря на китара, започнах да ги изучавам. И повярвайте, когато пея тези песни, ми става толкова хубаво и най-важното започвам да чувствам, че Той е в мен. Само че не зная как да се моля. Нямам Библия. А вие, вие сте прекрасни хора, вие върнахте надеждата ми и не само на мен. Когато се изправяте да пеете или проповядвате Божието Слово ми изглеждате величествени, лицата ви са ангелски. Вие стоплихте нашите сърца. Исус е жив и ние вярваме в Него. Той наистина ни обича. Ще се молим за вас да бъдете здрави и щастливи.” С много обич: Хари Велчев, ОЗ Пловдив ~~~~~~~~~~~~ “Пиша ви това писмо и благославям Бога, че ви изпрати при нас в затвора, за да усетя силата на Божието Слово и да научавам все повече за Неговите добродетели. Аз съм един от грешниците пред Бога, но от първата ни среща преди един месец до сега, всяка събота присъствах на нашите общи срещи и почувствах, че нещо в мен става, че нещо в мен се променя. Не зная, но аз, който не вярвах в никого и нищо, който бях добър към своите и студен към чуждите, започнах да чувствам едно вълнение, една топлина в сърцето си, едно състрадание към всичко що е в живата природа. Просто не мога да ви обясня. Тук в затвора всичко ме дразнеше и не можех да понасям много хора, бях сприхав и конфликтен, а сега сякаш нещо се случи с мен. Сега разбирам, защо Бог е любов и защо човек трябва да бъде добър, да обича и да прощава...” Лозко Лилянов, затвора, Пловдив ~~~~~~~~~~~~ Здравейте, мили хора! Когато научихме, че отново ще посещавате затвора, не можете да си представите каква неописуема радост настъпи между нас. През времето, което не идвахте, ние наистина страдахме. Представете си как на едно малко дете му отнемат любимата играчка, в него настъпва мрак, празнота, а може би и страх. Много хора тук приличаме на малки деца, изпитвахме отчаяние. Разбира се, това не ни попречи да четем Божието Слово и да пеем песните, които лично аз много обичам. Сега разбирам, че молитвите да дойдете отново, не бяха напразни. Всъщност причината, за да ви пиша, е не само това, че дойдохте. Аз не знам дали цял живот ще мога да ви се отплатя, за това което направихте с мен. Аз бях стигнал до крайния предел - самоубийство. Но слава на Бога, вие дойдохте и аз започнах постепенно да проглеждам. Сега, с чиста съвест, ви уверявам, че предадох сърцето си на Исус и Той вля в него толкова топлина и доброта, колкото до сега не съм срещал и виждал. А този подарък, който получих от вас на 25 май, е най-скъпото нещо, което са ми подарявали някога. Ще го пазя като очите си. До сега вземах да чета от другите Божието Слово, но сега вече имам нещо мое - Новият Завет. До края на живота си ще ви бъда признателен за това, което сторихте за мен. Вие ме спасихте от най-страшната болест, от най-бавната и отвратителна смърт. О, нека Бог ви благослови, нека ви дава радост и щастие, защото заслужавате това! Искам да разберат в Пловдив, че Хари се е спасил, спасен е от силата на ИСУС.” Ваш Хари, ОЗ Пловдив ~~~~~~~~~~~~ Здравей, како Таня! Днес след срещата ни в затвора с Мисия Филаделфия съм доста развълнуван и мълчанието истински ме тормози, затова седнах да ти пиша за себе си и за промените, които никой, освен Един, не може да направи. Скоро ще навърша двадесет и две години, но за това кратко време начинът ми на живот внасяше в мен само нещастие и разочарование. Просто не знам колко хартия ще ми е необходима да ти опиша нещастията в живота си, но от момента, в който стъпихте в затвора почувствах Нечие присъствие. Задавах си много въпроси, които ме накараха сериозно да се замисля върху разказите на хората за Бог. До онзи момент Бог за мен беше просто една дума, която произнасях, само когато изпадна в беда. Появи се обаче и кореспонденцията, в която срещнах и една молитва, която ти ми препоръча. Аз просто се подчиних и изпълнявах препоръките ти, докато един ден нещо се случи с мен, почувствах се мирен, не мислех за онази неприятна действителност, напуснаха ме и злобата, и ненавистта, и жаждата за мъст, и още куп други неприятности, които не ми даваха мира и ме преследваха постоянно. Тогава си казах: Нима ще спечеля нещо друго, освен неприятности, ако си отмъстя или мразя някого? Върнах се назад в мислите си. Призмата, през която гледах, беше дявола. Казах му: Ти не си онзи, на когото бих дал сърцето си. От този момент почувствах как някой внася разум в мен, контролира дори мислите ми, кара ме да се стремя към доброто и да избягвам злото. Тогава се почувствах, така както никога в живота си, дори бих казал, че щастие и радост са слаби думи. Казах си: Това е Святият Дух, за Който ми говореха и за Който чета в Библията. Помолих Го да дойде в сърцето ми и да ми помогне да се докосна до онова щастие и любов, за които ми се говореше толкова време. Бог чу молбите ми и аз Го приех за мой Спасител. От тогава до сега не преставам да Му се моля. Всичко, което ме притеснява, пращам в молитва на Него и Той прави истински чудеса, неща, които никой не би могъл да направи, освен Него. След всичко това, което се случи с мен, никой не може да ме разубеди. Исус е мой Бог и с цялото си сърце аз вярвам в Него, не само, че единствено Той успя да ме промени, но защото вярвам, че Той ще ме спаси. Някой ми взе желанията за много пари, хубави жени и ми остави само едно желание: да бъде Бог с мен, за което не ще преставам да Го моля. Амин! Снежин Пенчев, ОЗ Пловдив ~~~~~~~~~~~~ “Аз съм потресен от факта, че чужди хора, които не ни познават, се молят за нас и отделят от времето си, за да идват тук в затвора. Започнах да идвам всяка събота и вие всички изглеждате прекрасно и млади и стари. Слушах Божието Слово проповядвано от вас, слушах песните, които така ми харесаха, че веднага се заех да ги уча една по една. Откакто се помня свиря на китара, на тамбура и дори на цигулка. Самоук съм. Моите родители не са разделени, но съм в конфликт с тях. Причината са наркотици. Попаднах в лоша компания, където вземахме наркотици и слушахме “Бийтълс”. И от тогава до сега все по този път. От началото смятах, че когато искам, мога да се откажа, но уви... Много късно разбрах, какво съм сторил със себе си. Влязох отново в затвора. Разбих една аптека. Намразих всичко на този грешен свят. Затвори, лудници, животът ми беше един ад. Отчаянието ме беше погълнало и виждах ясно края си. Правил съм повече от десет опита за самоубийство. Не бях се отказал да свърша със себе си, когато един ден чувам, че някакви хора идват в затвора да се молят за нас. Проявих интерес и дойдох да ви видя. От този момент нататък в мен нещо се обърна. Нещо, което и до сега не мога да си го обясня. Вашите слова, вашите песни ми върнаха надеждата, която бях изгубил. Всяка вечер се събираме и пеем песните с такъв ентусиазъм, че дори и вие бихте ни завидели. Искам да науча повече за Нашия Спасител Исус. Имам голямо желание да прочета Библията, но няма кой да ме снабди с такава. Искам да се моля, но не зная как. Всъщност го правя, но сигурно изглежда смешно. Но важното е, че повярвах в Неговата сила. Той изпълва сърцето ми и сега отново то е открито, топло и готово да обича. Всяка вечер се моля на моя Господ да ме извади от блудкавия „розов” свят на опиатите. Той обича грешниците, а аз имам много грехове. Поздрави всички от „Филаделфия”. Аз ви обичам. Искрено ваш: Хари, ОЗ Пловдив ~~~~~~~~~~~~ Здравей Митко! Слава на Бога! Днес получих писмото ти и ти отговарям. Много се радвам, че Бог е отговорил на твоята молитва. Исус, Който е платил с кръвта Си и ни е изкупил от проклятието, се грижи и за най-малките неща в нашия живот. Той не иска ние да се притесняваме, да тъжим за каквото и да било нещо, защото Божието Царство е мир, радост и правда. И тази радост ние трябва да я изживяваме още тук на земята. Затова и ап. Павел казва: „Радвайте се всякога в Господа, пак ще кажа: Радвайте се”. И продължава: „Не се безпокойте за нищо, но относно всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус”. Да се радваме в Бога, независимо от ситуацията, защото ако тя е тежка и трудна, Той е в състояние да оправи нещата и хаоса в човешкото сърце. Той може да ни освободи от всякаква психическа, морална, интелектуална и физическа депресия и натоварване. Ние сме свободни в името на Исус. Ти пишеш, че си лишен от свобода, че ти е отнето от детството ти. Аз те разбирам. Знам, че ти е много мъчно, но точно в този момент, когато ти си мислиш, че си лишен от свобода, аз ти казвам, че си свободен в името на Исуса. Ти си свободен от робството на греха. Не трябва да позволяваме грехът да ни владее и да бъде наш господар. Когато се подчиним на греха, когато си го поставим за цел, тогава става нещо твърде неблагоприятно. Между Бога и човека възниква преграда и връзката между тях се разрушава много лесно. Трябва да се стремим да избягваме греха, защото заплатата на греха е смърт. Ти сам осъзнаваш, че искаш да простиш, но не можеш, обаче това е грях пред Бога, защото Той иска хората да се обичат, а любовта се постига чрез прошка. За да ни прости Бог, ние също трябва да простим и то от сърце. Ти признаваш, че греховете ти са много. Аз не знам какви са те. Това Бог го знае и ако греховете ти са морави, Той ги прави бели като сняг. Спомни си колко много неща Исус ти е простил. Този Исус, Който беше в агония, Който бе разпнат и страдаше заради нас! Преди това бе бит, измъчван, оплют и поруган, хулен от собствения Си народ, от тълпата, която зловещо крещеше „Разпни Го.., Разпни Го..!” Задаваш ли си този въпрос, че ако ние бяхме всред тази тълпа, дали думите ни щяха да бъдат различни?! Какво направи тогава Исус? Всичко това Той прости от сърце и се обърна към Отца Си: „Отче, прости им, защото не знаят що правят”. Бог иска ние също да простим. В Матей се казва: „И прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници.” Ние простихме, значи първо ти трябва да простиш. Не си казвай, че не можеш, а обратното. Тогава сам ще видиш резултата, „всичко е възможно за този, който вярва”. Сега ще те водя в една молитва: „Господи, благодаря Ти за всичко, което си ми дал. Отче, аз те моля Ти да премахнеш този дух на непростителност от мен. Искам да простя на тези хора. Помогни ми да ги обичам от цялото си сърце, въпреки това, което са ми причинили.” Ти ми пишеш за твоите приятели, че са били „костеливи”. За Бог няма трудни сърца и когато те познаят истината, ще съжаляват, че са поставяли парите над Бога. Това са материални неща, които винаги могат да се изгубят. Бог не е против парите. Той иска ние да сме материално задоволени. Това са благословения от Него, но това благословение може да се превърне в проклятие, тоест в бедност. Това става, когато хората се покланят на фалшивия бог - парите, насилието, страстите... Моли се за този човек и Бог ще му подаде ръка. Вярвам, че ще имаш победа за този твой приятел, защото „по-силен е Този, Който е в нас, от този, който действа в света”. Бъди благословен в името на Исус: Красимира, 9 клас |
|
~~~~~~~~~~~~
„Почти привършвам с Новия Завет. Буквално поглъщам Божиите слова и чувствам с всеки изминат ден тяхното влияние над мен. Най-много се зарадвах, когато съвсем скоро разбрах, че се моля на глас. А това дойде съвсем неочаквано. До сега молитвите ми бяха мълчаливи, негласни. Самите думи, които изговарям в молитвите си, установих, че никога досега не съм ги използвал. Това не значи ли, че Някой ме е научил и това е Той – Нашият Спасител? Аз мисля, че само Неговата мощ може да прави това. Установих и нещо друго, което до сега не бях забелязал, ако хората около мен не бяха ми казали, че се променям в положителен смисъл и то доста интензивно. Бях обещал да пиша на родителите ми и да ги помоля да ми простят. Все още нямам отговор, но аз вярвам, че това ще стане. Вече самият аз не мога да се позная. Отношението ми към хората започна да се променя. Неща, които съм вършил досега по един начин, сега ги правя по съвсем друг. И всичко това първо се констатира от другите и те после идват и ми го казват. Радостта ми е неописуема. Ще хваля Исуса, докато дишам на тази земя, ще прославям името Му и ще Му се моля само за едно: да ми дава сили, за да оздравея, да се възстановя и после ще тръгна да обикалям психиатриите в България, за да подам ръка за помощ на всички наркомани. Ще ги уча на Божието Слово и Неговата благодат. Аз познавам повечето от тях. Но с всеки ден никнат нови, а това е ужасно. Като знам какво ги очаква и ми идва да заплача. Наркоманите не са престъпници. Те са болни хора, които често стават жертва на болестта си, както се получи с мен. Но слава на Бога, започнах упорито да се противопоставям на този проклет глад към наркотиците. Много ми е трудно, но вярвам, че Исус ще ми даде сили да преодолея този глад. Никога до сега не съм чувствал толкова топлина и мир в душата си. Никога няма да се отклоня от начертания ми вече път. Бог да ви благослови! Хари Велчев, ОЗ Пловдив ~~~~~~~~~~~~ Господин Тодоров, Пише ви един неудачник в живота, който вместо да използва мозъка си за свое и нечие добро, преди години за първи път вкуси от измамното щастие на морфина, и той се зае много сериозно да разрушава, бавно, неврон подир неврон... Как се стигна до там ли? Отговорът е колкото прост, толкова и сложен, от любопитство и най-вече надценяване на душевната ми сила. Бях студент по медицина, когото изключиха, заради употреба на наркотици. Така се стигна до първата присъда за крупно държавно присвояване, после кражби на наркотици и т.н. Между другото моята съпруга, завършила за лекар, почина от предозиране с лидол през 1982 година. Кражби, породени от глада за морфиновите илюзии, от глада за химеричните заблуди, омотани в отровната пелена-паяжина на наркотиците. После се разболях, начална фаза на цироза. По този повод написах едно стихотворение: Той храчеше кръв, после кървав поток от устните стиснати бързо потече. Но не знаеше – това бе заслужен урок, за онзи живот що години живееше. В началото беше игра и шега, да, празни бутилки и бирени чаши, но мина година и с мръсна игла венозно започна да трови душа си... О, сбогом, животе, прекрасен и чист и сбогом на всички, що помнят “момчето”. Той вече изсъхнал дървесен е лист и с болка прошепва, умря БИТИЕТО. Но то не било умряло, г-н Тодоров. Сълзите на Галя и вашите сълзи направо ме поразиха, и независимо от факта, че аз още не съм узрял за ласката на Божията десница, началото е сложено. Едно ново начало, на един объркан живот, в един още по-объркан свят. Аз познавам Хари от години и сега съм просто изумен от неговата промяна. Тих, смирен, като че ли не е той от време оно, а друг. Според мен той вече е това, което вероятно е щял да бъде, без грешките преди години. Впрочем, същото се отнася за всеки, който сериозно си поставя въпроса: Как да променя своя начин на живот? Как да скъсам със злото, въплътило образа на дявола-изкусител? Как, как, как? С вяра в Бога... Нека Бог е благосклонен към цялото Ви семейство. Желая ви щастие. С нетърпение ще очаквам вашия отговор. С искрено уважение: П. Славков, затвора, Ловеч ~~~~~~~~~~~~ “Ако не сте ме забравили, аз съм Хари. В първото си писмо ви разкрих, че съм пристрастен към наркотици, които десет години ме вадят от правилния житейски път и са причина да лежа толкова време в затвори и лудници. Но вие, с вашата помощ, с вашето при¬съствие тук, ме накарахте отново да вярвам, да се надявам и най-важното, повярвах в Неговата велика сила. О, Господи, ако знаете как променихте живота ми! Но какво стана, защо не ви виждаме, а така имаме нужда от вас. Ние знаем причината за вашето отсъствие. Аз най-много страдам, защото знам, че вие не сте в състояние да направите такива неща, те са несъвместими. Точно тези, които са дали информация, че вие вкарвате наркотици, точно те сега в момента искат страховити цени за същите наркотици. Те ги разпространяват, а обвиняват вас. Ние сме така отчаяни и страдаме, че не можем да ви виждаме и чуваме, но вярваме, че истината ще възтържествува.” С много уважение: Ваш: Хари Велчев, ОЗ Пловдив ~~~~~~~~~~~~ ВСРЕД ПРИЯТЕЛИТЕ В ЗАТВОРА Отново сме в Пловдивския затвор на станалите вече традиционни срещи с лишените от свобода. Този път гостуваме на момчетата от пети отряд, като им носим и подарък, четиридесет Нови Завета. Преди да се съберат затворниците, имахме интересен разговор със старши инспектора, възпитател на отряда. Той отговаряше спокойно на нашите многобройни въпроси: запозна ни с бита на затворниците, по какъв начин се осъществява лишаването от свобода, не скри, че тези, които нарушават вътрешния ред, получават заслужени наказания, разказа ни за огромния интерес на затворниците към Словото Божие, спомена, че както той и много други офицери, се интересуват от Библията и я четат с интерес. А след това започна незабравимата и затрогваща среща със затворниците. Прозвучаха песни, възхваляващи Бога, написани и композирани от Митко Михайлов, затворник от пети отряд. Лигия Младенова произнесе проповед, която накара мнозина затворници да се просълзят, разказа за работата си в Софийския затвор, отговори на многобройните въпроси на лишените от свобода. Изпълнението на Таня и Енчо Тодорови с акомпанимент на китара изправи затворниците на крака. След това се говори за силата на молитвата, някои затворници пожелаха Господ да им подари свободата, но Лигия търпеливо им разясни, че Бог дарява и то след искрени молитви и гореща вяра. Двучасовата среща завърши с раздаване на Новия Завет, който затворниците с нетърпение грабваха от ръцете ни. Слава на Бога! Сбогувахме се с тези момчета, сбогувахме се със симпатичния капитан, като им обещахме пак да отидем. В името Божие ще го направим. ~~~~~~~~~~~~ Здравей сестричке! Получих писмото ти преди няколко дни. Няма да ти пиша за живота тук. Достатъчно е да знаеш, че съм в една стая с Хари, Петьо и П. Славков. Славков го познавам отпреди като заклет наркоман, сега той, освен че не употребява каквито и да било лекарства, но е напреднал във вярата повече от мен. Разтърси го страшно една негова необ¬мислена постъпка. Беше решил да откаже цигарите и не успя. След като цял ден не беше пушил, на другия ден към обяд той запали. Опитах се да му помогна, като му посочвах разни стихове от Словото, примери и обяснения от медицинска гледна точка. Той ме попита защо аз пуша, щом толкова добре разбирам, че не трябва, и... нямаше какво да му кажа. Сега и двамата пушим. Много ме беше страх през зимата да не ме свие пак дископатията, но слава на Бога! Излекуван съм завинаги и благодаря на Бога за това. Како Таня, остава ми още малко, и най-много се моля точно сега да не допускам лукавия да ме владее. На моменти не ми издържат нервите и усещам, че дяволът работи в мен. Противопоставям се с молитва, но в някои случаи нямам време да помисля и тогава греша. Вдясно от моето легло спи един „близък съратник на Фогел”. Щом се събудя, устата му не спира да бълва смешки и глупости. От лявата ми страна е един безобиден луд, който всяка сутрин си отива. В първото си писмо ти ми пишеш, че на търпението си трябва да прибавя дълготърпение. Колкото по-малко ми остава, толкова повече ми тежи, иска ми се да заспя и да се събудя в деня на излизането. В момента, за да ти пиша, трябва да намеря занимавка на съседа ми отдясно, защото не може да си затвори устата. Ако закъснявам с отговорите на писмата си, моля те да не ми се сърдиш. Просто няма нищо ново, за което да ти пиша. Тук дните по нищо не се различават, еднакви са до полуда. Относно себе си, аз съм наясно, и това личи, защото всички, които ме познават, виждат промяната. Това място тук е за душевноболни и големият процент са такива. За една цигара си продават обяда или вечерята. Аз съм се въз¬ползвал от това преди, но сега ме отвращава подобно отношение към живи хора. Како Таня, поздрави бати Енчо, Живко, Йоана и Криси. Целувам ви всички и благодаря на Йоана за рисунката. Друго няма, моля се Бог да ви пази от зло и Неговата благодат и мир да са върху вас. Стефчо Георгиев, затвора, Ловеч ~~~~~~~~~~~~ Здравейте! Моля да ми простите това обръщение към вас. Дълго мислих, и ако трябва да бъда откровен, не се чувствам достоен, нито подготвен, за да се обърна към вас, произнасяйки името Господне, за което вярвам, след като ме изслушате, да ми помогнете да произнеса името Му. Казвам се Петко Стоянов, роден съм в гр. Пловдив, но живея в София. На 36 години съм и душата ми е изпълнена със страх, отчаяние и терзания от изпълнения ми с грехове живот! И точно в това състояние тук, в психоболницата в гр. Ловеч, се запознах с Хари Велчев, едно изключително интелигентно момче, което дълго е търсило истината до момента, в който се е срещнало с вас. Разказа ми много неща за целта на мисията ви. Ще бъда откровен, имах много противоречия в себе си, докато се реша да ви пиша това писмо. Всички те окончателно се стопиха, когато Хари ми подари Новия Завет и един брой на вашето списание “Братска любов”. Това окончателно премахна и последния страх да споделя неща за живота си, които бях заключил дълбоко в душата си. Не от страх, а защото много отдавна разбрах, че никой не го интересува за причината на човешкото нещастие. Лошото в хората трудно намира съчувствие, което да накара другите да се замислят и потърсят причината за него. Въпреки че повечето от тях сами са допринесли за него, заклеймявайки го после без никакво угризение на съвестта. Но все пак нека се опитам да дам една дефиниция за самия себе си. Животът ми до този момент постоянно се лута в един лабиринт с постоянното чувство, че ето този път вече се измъкнах. Твърде рано получих и загубих две неща, които изиграха решаваща роля, за да стигна до сегашното си положение. Полученото беше една пълна свобода от страна на родителите ми. Задоволен материално, но напълно лишен духовно от родителската топлина! А това, което загубих, е, че още на 16 години съзнанието ми, за добро или лошо, бе вече започнало да се деформира. Но най-съществена роля изигра нещо друго, което се случи. Тренирах спортна гимнастика и на едно състезание се запознах с едно прекрасно и красиво момиче. За много кратко време разбрах, че губя контрол над чувствата си, но бях безкрайно щастлив! Но щастието се оказа прекалено кратко. Тя беше наркоманка. Отначало смятах, че чувствата ще я накарат да се откаже, но се получи точно обратното. И сега, когато ви пиша, не знам точно как стана така, че самият аз започнах. Предполагам, че именно моята свобода и независимост вместо да ми помогнат, ме тласнаха към бездната на илюзията, от която вече 15 години не мога да се измъкна. Ето как не закъснях да направя след първата крачка и втора - затвора, и то заради тези наркотици. Събуждах се и заспивах със спринцовката, а това за кратко време ме обезличи напълно. Вече ми беше безразлично. Животът за мен вече имаше друго измерение. Близките и приятелите ми започнаха да ме презират, останах сам с отчаянието и страха за утрешния ден. Тогава реших да създам семейство. Мислех, че това ще ми помогне, но беше късно, само съсипах живота на една прекрасна майка и съпруга! За последен път намерих сили да се опитам да си помогна, избягах от България, но ме върнаха. И ето как започна окончателно престъпния ми живот. И сега знам със сигурност, че тази верига от присъди е справедлива. Трудно ми е, но ще ви призная, аз причиних много болка и страдание на десетки хора, подиграх се с техните чувства, с достойнството им, но най-големия грях направих, когато от мен поискаха да намеря икони. Не беше трудно, благодарение на това, че съм от религиозно семейство. Имах представа откъде мога да ги намеря. Вярвам, че Господ ме наказа именно за това, че откраднах такива от църкви и манастири. Пиша, а нещо в мен ме кара да не премълчавам и най-унизителните неща. Ето, това не дава покой на душата ми, постоянно се моля Бог да ми прости греховете и смирено понасям заслуженото от мен. Зная, че по-голям грях от моя няма, затова ви моля, научете ме как да изкупвам вината си. Чувствам, че и сто живота няма да ми стигнат за това, но искам да намеря поне малко покой за измъчената ми душа. Винаги, дълбоко в себе си, съм вярвал в Бог, но наркотиците преградиха пътя ми към Него, а и атеизмът от досегашното ни възпитание изигра немалка роля. Зная, че ви пиша едно прекалено объркано писмо, но самият аз съм в такова състояние, че нямам сили да се съсредоточа, но вярвам да ме разберете. Ето защо се опитвам простичко, без да използвам излишно и незаслужено термини от вашето учение, но вярвам с ваша помощ да намеря истинския път на смирението и любовта. Искам да ми повярвате, защото се страхувам от безбройните ми грехове и искам да намеря пътя към Бог, чувствам, че само това може да даде покой на изтерзаната ми душа, да ме върне при семейството и децата ми, които обичам повече от своя живот. Да, престъпник, крадец и нищожество съм, но чувствам, че дълбоко в мен се таи един копнеж към доброто, искам да го намеря и да го отдам на тези, от които съм го взел. Моля, простете ми, имам и исках толкова много неща още да ви разкажа за живота си, но отчаянието ме накара да спра дотук и с отчаяна надежда да изчакам вашата помощ. Бог ми е свидетел каква отчайваща нужда имам от вас. Не мога и не искам да продължавам досегашния си живот. Искам да бъда просто човек и с открит поглед да гледам хората, дори до края на живота да заплащам греховете си с най-тежкото Божие наказание, но само да бъда вече човек и да се върна при семейството си, родителите и приятелите си. Един отчаян мъж чака с надежда вашата помощ. Дано Бог чуе молбата ми! С уважение: Петко Стоянов, ОЗ Ловеч, психоболница |
|
~~~~~~~~~~~~
Здравей Снежине! Прочетох твоето писмо в списание “Братска любов” и реших да ти пиша. Знаеш ли, много се радвам за правилния избор, който си направил, да дадеш сърцето си на Исус. Едва ли има нещо по-важно в живота ни на тази земя, освен това: да решим къде ще прекараме една цяла вечност. Човешкият живот, сравнен с вечността, е капчица в морето, от която зависи бъдещето на всеки. Пишеш, че когато си отворил сърцето си за Божията любов, си се почувствал много щастлив. В този велик момент ти не си бил сам, но цялото небе, всички ангели, Исус, Бог Отец, са се радвали и празнували твоя рожден ден, защото духът ти се е новородил. От този момент нататък ти си Божие дете в голямото семейство на спасените. Исус, Царят на царете, е влязъл в твоето сърце и го е направил свой дом. Знаеш ли как гледа Той на теб? В Неговите очи, поради Исус, ти си праведен, съвършен, все едно, че никога не си вършил грях, ти си царски син. Когато Бог прощава греховете ни, Той повече никога не си спомня за тях. Хвърля ги толкова далече, колкото отстои изток от запад. Забележи, не от север до юг, защото това разстояние може да се премине, но ако се движиш по посока на изгряващото слънце, никога не можеш да стигнеш до запад. Ще има моменти в живота ти, когато дяволът ще дойде при теб и ще иска да те събори с мисли от рода на: “Наистина ли вярваш, че има Бог и Той ти е простил? Спомни си тази и тази случка. Бог не може да ти я прости”. Застани срещу тези глупави лъжи на дявола с думите от Библията, че Бог наистина ти е простил и не помни твоето минало. Ти нямаш минало, а настояще и прекрасно бъдеще. Сутрин, когато се събуждаш, казвай си: “Благодаря ти, Господи, за този ден, защото той ще бъде по-добър от предния”. Приближавай се при Бога все повече в молитва и размишления върху Библията, и Бог ще се приближава към теб и ще ти се открива по чудесен начин. Помни винаги, че Бог е добър и има чудесен план за твоя живот, много по-добър дори от твоите мечти (Еф. 3:20). Исус те обича! Неговата голяма любов към теб, към мен и към цялото погиващо човечество Го свали от небето. Той остави рая, златните улици, Своя Отец и дойде на земята, за да умре на кръста за хората. Ние заслужавахме смърт, но заради Исус получихме живот. А Исус, Който заслужаваше слава, получи мъчения и смърт, за да можем ние сега да живеем и да отидем при Него в небето! Струва си да служиш на един такъв Бог! Накрая на писмото си, ти пишеш, че молитвата ти е Бог да бъде винаги с теб. Той е винаги с теб, но за да чувстваш осезателно присъствието Му, ти трябва да бъдеш с Него (Мат.28:20; Исая 41:10). Бог да те благослови! Ю. Г., София ~~~~~~~~~~~~ ПОСЕЩЕНИЕ В ЛОВЕШКИЯ ЗАТВОР 15 души затворници стоят прави и повтарят молитвата: „Господи, прости ни... Ние вярваме в Теб, ние Те приемаме, ние изповядваме, че Исус е Господ и че Бог Го е възкресил от мъртвите. Изповядваме, че ставаме нови човеци...” Чудо ли е това? Да, чудо! Най-голямото чудо, в което желаят да надникнат и ангелите в небето. Можем ли да погледнем какво става в душата на един човек или в душата на един престъпник? Възможно ли е човек за една минута или един миг да смени посоката на живота си, да промени мисленето си, да преустрои пътя си? Възможно е! С Бога всичко е възможно. 4 януари 1992 година. Отново сме на посещение в Ловешкия затвор. Бог изпълва това място с присъствието Си и докосва сърцата на затворниците. Резултатът – много от тези закоравели мъже се покайват и приемат Исус за Спасител и решават никога повече да не живеят в грях. Това е най-голямото чудо в живота на един човек. Хвалението към небето на гостите и лишените от свобода е спонтанно и от сърце. На тези, които приеха Исуса, бяха раздадени брошури и Нови Завети. Кое кара тези хора така всеотдайно да жертват от времето си и от средствата си, за да посещават затворите в Пловдив, Пазарджик, София, Ловеч и други места? Това е преди всичко промяната, която са преживели те самите. Добродетелите, които се практикуват: състрадание, милост, любов, милосърдие, благост, дълготърпение идват от съприкосновение с Божието Слово и личното общение с Бога. Исус казва: „Огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте.” Радваме се, че можахме да подадем ръка на много отчаяни и отритнати от обществото хора и да запалим в тях вярата, че все още има възможност да променят живота си. Получавали сме стотици писма, които четем с радост и които най-красноречиво говорят за промяната. След последната среща в Ловеч, получихме много писма, но поради липса на място можем да публикуваме само няколко от тях. Соня Пейчева, Пловдив ~~~~~~~~~~~~ Здравейте, г-жа Тодорова! Когато идвахте на 4.01.1992 г. в затвора в Ловеч, за първи път присъствах на християнско събиране. Почувствах близостта и добротата на хора като вас и на нашия Спасител - Исус. За първи път повтарях молитвата, с която се молихте за нас грешните. След молитвата почувствах, че става нещо с мен, вът¬решно изтръпнах, сърцето ми започна да бие силно и горещо, взех да се изпотявам... Роден съм 1963 г. в град Варна. През 1989 година аз, жена ми и кръстниците направихме престъпление и влязохме в затвора. Когато бяхте при нас, беше ме срам да ви кажа, че видях Исус Христос в съня си и разговарях с Него. Казах му: “Господи, помогни ми да си отида при трите си деца и при родителите си.” Той ми каза: „Венциславе, покай се!” Аз съм сигурен, че сега Исус Христос ми е простил и вярвам с цялото си сърце и душа в Него. Той е моят Спасител и Баща, Който обикнах много силно. Нека Господ да ви даде много радост, щастие и дълъг живот. Венцислав Тодоров, затвора, Ловеч ~~~~~~~~~~~~ Здравей, како Таня! Днес е неделя и още не е минало едно денонощие, откакто си отидохте. Аз и Славков не спахме цялата нощ и си говорихме за вас. Лично на мен ми е леко и приятно в душата от срещата. По-рано времето ми минаваше бързо, но това ставаше с разни „катализатори”. Сега не се поддавам на изкушения и благодаря на Бога за тази сила – тя е от Него. Всеки ден Бог ми помага в нещо, помага и на другите около мен. Вече не се страхувам от предстоящото ми излизане от затвора, Бог ще ми помогне да се справя с всички трудности. Когато човек изпадне в затруднение, изкушаван е да си служи с оръжията на Сатана, разбира се преди да е поискал помощ от Бога. Лукавият дебне постоянно и непрекъснато, ако човек се остави на обстоятелствата да го ръководят. Аз все още допускам тази грешка, но благодаря на Бога, че Той чува молитвите ми, иначе отдавна да съм се препънал. Капаните на Сатана са на всяка крачка и само Бог е властен над тях. Когато за пръв път прочетох в едно твое писмо, че Бог има план с мен, ми стана едва ли не смешно. Сега знам, че Той има план с всеки и Му благодаря за тази всеобхватна и дълготърпелива любов. Невежеството е онова, което ни пречи да се обърнем към Бога, и то е от Сатана. Има неща, които все още не разбирам, но и това ще стане, когато му дойде времето. Како Таня, целувам ви всички от все сърце. Обичам цялото семейство Тодорови и винаги благодаря на Бога, че това семейство ми е близко. Бог да бъде с всички вас! Стефчо Георгиев, затвора, Ловеч ~~~~~~~~~~~~ Здравейте, мили братя и сестри! Пише ви един спасен чрез нашия Господ Исус Христос. Вчера присъствах на вашата среща с лишените от свобода. Не знам защо, но аз се почувствах свободен. Отдавна чаках този миг и той дойде. Когато запях с вас хваление към Исуса, от очите ми потекоха сълзи на любов към Него. В гърдите си усетих приятна и разливаща се топлина, която стопли душата ми. За първи път имах възможност да пея с вас. Аз знам, че вие сте дошли тук, не заради дълг, но защото Бог е решил да ви изпрати, за да се спасим и приемем Исус Христос за наш Господ. Аз повярвах и се убедих, че Го имам в себе си и съм нов човек. И всичко това стана толкова лесно и просто, та направо се чудя как съм могъл по-рано да живея без Него. И ако някой се опита да ме разубеди, че това са религиозни самовнушения, аз ще му докажа, че от момента, в който започнах да изповядвам Исуса, не само станах друг човек, но и животът ми се промени и още се променя. Започнаха да се сбъдват молитвите ми, неприятностите все по-рядко ме сполетяват, а и факта, че съм в затвора, все по-малко ме тревожи. Когато напусна това място, знам, че никога няма да се върна тук. Изпращам ви едно мое стихотворение за Бога! Казват, че имало щастие вечно, радост човешка и чиста любов. Да живееш ще можеш и ти по-човечно, щом Бога приемеш в живота суров. Вярно е, щастие с Бога ще имаш и много радости, любов сърдечна, но трябва искрено да вярваш, че любовта на Бога ще е вечна! Но знай, че радостта ще опознаеш, след много мъки, болки и беди! Страданието трябва да познаеш и вечно с Бога ти навсякъде бъди! А Бог страданието твое помни, пък ти помни, че Той е Властелин! И награден ще си, за мъките си земни, от наший Бог-Отец, амин! Надявам се да ви хареса и бих бил истински щастлив, да го видя някой ден отпечатано на страниците на вашето списание “Братска любов”. Това е най-хубавото списание за мен, с голяма радост го препрочитам и всеки път откривам нещо ново. Още веднъж ви благодаря за любовта. Ваш брат: Марио Цочев, затвора, Ловеч ~~~~~~~~~~~~ Здравей, сестра Таня! Казвам се Петър Младенов, на 41 години съм, разведен. Имам една дъщеричка на 16 години. Казва се Ева. Вчера, при вашето посещение в затвора, слушах от цялото си сърце и душа всичко, което разказвахте и песните, които пяхте. Почувствах в сърцето си, колко много обичате Исус. А на мен през цялото време ми се свиваше сърцето. Имаше един момент, когато исках да стана и да избягам далеч от вас. Вие нямате представа колко съм грешен пред Бога. Не виждам как Бог може да ми прости, след като в моя живот не съм се спирал пред нищо. Бях като звяр: алкохол, наркотици, грабежи... Разбираш ли ме, сестра Таня? Как ще ми прости Бог, след като научих и моята малка дъщеричка Ева да върви по моя път. Научих я да взема наркотици, да пие алкохол, да краде. Мен ме вкараха в затвора, а Ева постъпи в трудово възпитателно училище - инкубатор за малолетни престъпници. Аз също съм излязъл оттам. Един ден видях едно момче на име Хари да чете Библията. Казах му: “Защо я четеш като си престъпник? Няма ли Бог да те накаже?” И тогава той ми обясни как са разпнали Исус на кръста, за да изкупи нашите грехове... Не му повярвах. Той ми даде Новия Завет и ми каза: “Прочети го и приеми Исус Христос в сърцето си.” Прочетох го. И като на филмова лента видях целия си изминал живот. Стана ми тежко на сърцето, потекоха ми сълзи и си казах: “Господи, какво направих аз с дъщеричката си Ева? Защо я научих да взема наркотици? Защо я научих да пие алкохол? Защо я научих да краде? Защо я научих да стане престъпничка? Защо, Господи, постъпих така?” После отново извадих Новия Завет и продължих да чета, докато вие ни посетихте. Исках много да говоря с вас, но целият треперех. Изпитвам голям страх за себе си и за Ева. Сестра Таня, нека Божията благодат бъде спътник на цялото ви семейство. С много обич: Петър Младенов, затвора, Ловеч ~~~~~~~~~~~~ ОТНОВО В ЛОВЕШКИЯ ЗАТВОР На 31.01.1992 година група от Мисията отново посети затвора в Ловеч. С нас бе и Теодор Вълков - бивш затворник, сега студент в Библейското училище в Пловдив. Проведени бяха две срещи със затворниците. Свидетелството и словото на Теодор прозвуча искрено и силно: “Животът ми беше лутане в мрака. Бях още дете, когато влизах по избите на комшиите, вземах пари “на заем” от портмонето на дядо. После дойдоха цигарите и алкохола. Не бях ориентиран, пораснах и не знаех какво да уча. Обичах да бягам от училище. Когато завърших, нямах желание за работа. Отидох в казармата, бях недисциплиниран и накрая, като нещо естествено при такъв живот, стигнах и до затвора. След години създадох семейство, но бях сам. Никой не ме обичаше, освен приятелите ми от “масата”. Нямах воля да наложа на себе си, за да заживея нормално. Сатана бе мой господар и нямаше кой да ме избави от него. Но сега разбрах, има КОЙ? Това бе Живото Слово! Това бе Живият Бог! Това бе Исус Христос! Когато чух Божието Слово, нещо вътре в мен се обърна. Оставих Бог да ме води и не сгреших. Имах проблеми, сега ги нямам! Нямах любов, сега я имам! Бях слаб, сега съм силен! Приемете и вие, още не приели, тази могъща любов и сила чрез нашия Господ Исус Христос, и ще бъдете благословени!” Десетки от затворниците, докоснати от свидетелствата на групата и от Святия Дух, предадоха живота си на Бога. Небето отново се радваше за спасените и намерили мир с Бога мъже от затвора. Енчо Тодоров Bulgarian Edition, 2008 2008, Мисия ФИЛАДЕЛФИЯ Редактор: Енчо Тодоров Коректор: Бистра Донева, Ваня Милева Девин 4800, ул. Явор 6 |
| Продължение на свидетелствата |
| Свидетелства от български автори |
| Сайтът на сп. "Братска любов" |
| Главна страница "Павелчо" |
| Изпрати свое свидетелство! |
Сайт создан в системе uCoz