Не можеш да даваш по-добре от Бог  


НАШЕТО „НИЩО” Е „НЕЩО” ЗА БОГ

Бог е най-добрият дарител в света. Затова е и тази книга – да ви покаже как Бог продължително дава на онези, които Му се покоряват, понеже не можеш да даваш по-добре от Бог! Спомням си стърготините по земята по време на една от някогашните служби в палатката и майки, и дребни бабки, минаващи в редица към олтара с техните дарения за Бога, пееха:

Колкото и да опитваш, не можеш по-добре от Бог да даваш!
Колкото и да опитваш, не можеш по-добре от Бог да даваш!
Колкото повече даваш, Той толкова повече ти дава.
Да даваш просто продължавай, понеже истината е, че
Колкото и да опитваш, не можеш по-добре от Бог да даваш!

Но, знаете ли, това не са просто думите на една прекрасна песен! Това е една опитност и един принцип от Божието Слово. Хората, за които ще прочетете в тази книга, са също като вас и мен – хора, които са чули гласа на Бог, покорили са Му се и заради това са били богато благословени. Те са хора като бедната вдовица от Сарепта Сидонска в ІІІ Царе 17:8. Помните ли нейната история?

Бог беше разгневен на безчестието на народа на Израел, защото тяхната царица Езавел беше направила Ваал идол в земята им. Бог беше помазал Илия и го беше пратил да яви на Езавел, че ще има голям глад в земята, защото Езавел не се бе покаяла и не бе върнала хората към Бог. Гладът наистина беше ужасен – без дъжд, без реколта. Хората започнаха да се измъчват до смърт. С Илия всичко бе наред за известно време, защото Бог го бе завел до едно прекрасно бълбукащо поточе, където той можеше да си почива по цял ден и всяка вечер да яде храната, която Бог пращаше враните да му носят. Но един ден потокът пресъхна, защото нямаше никакъв дъжд. Враните не само че закъсняха през онзи ден, но те изобщо не се и появиха. Но Бог каза на Илия: „Няма проблем, Аз имам план за теб. Иди в Сарепта! Там има една жена, която ще се погрижи за теб!” Тази идея вероятно не се е харесала на Илия.

Първо на първо, защото царица Езавел никак не бе доволна от него; всъщност тя го търсеше навсякъде, като смяташе, че той е виновникът за глада по земята. а Сарепта бе родното място на Езавел. По същия начин Бог можеше да му каже: „Постави си главата в устата на лъва!” На второ място, вдовиците в Библейските времена обикновено не бяха известни като такива, които финансово да издържат умиращи от глад пророци. Ако една вдовица нямаше пораснал син, който да я издържа, тя щеше да е просто обречена на гладуване до смърт, особено в такова време на глад по земята. Но Илия направи каквото Бог му каза. Виж в ІІІ Царе 17 глава 8-16 стихове.

„Тогава Господното слово дойде към него и рече: Стани, иди в Сарепта сидонска и седи там; ето, заповядах на една вдовица там, да те храни. И тъй, той стана та отиде в Сарепта. И като дойде при градската порта, ето там една вдовица, която събираше дърва; и той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, малко вода в съд да пия. И като отиваше да донесе, той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, и залък хляб в ръката си. А тя рече: Заклевам се в живота на Господа твоя Бог, нямам ни една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната и, ето, събирам две дръвчета, за да ида и да го приготвя за мене и за сина ми да го изядем и да умрем. А Илия й рече: Не бой се; иди, стори както каза; но омеси от него първо за мене една малка пита та ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си; защото така казва Господ Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее, до деня, когато Господ даде дъжд на земята. И тя отиде та стори според каквото каза Илия; и тя и той и домът й ядоха много дни. Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля, според словото, което Господ говори чрез Илия.”

Представяте ли си тази картина? Когато пророкът пристигна до портата на Сарепта, той видя една съсипана, бедна вдовица, кожа и кости, да събира дърва. „Слава на Бога, сестро – й каза той. – Много съм жаден. Би ли ми донесла нещо за пиене?” Тя отговори: „Слава на Бога, брат. Ей сега ще ти донеса за пиене.” Но тогава Илия каза: „Чакай малко. Ще ми донесеш ли и малко хляб?” Бедната жена, с поразено изражение на лицето, каза на пророка: „Заклевам се в живота на Господа, нямам никакъв хляб. Не си ли чул за глада?” (Ако тя само знаеше, че той е негодникът, който причини глада!) „Аз започвам да приготвям последната си пита. Излязла съм тук да събирам дърва за последен път. Ще замеся за последен път брашно и за последен път ще го изпека на огъня; после синът ми и аз ще седнем заедно пред ястието за последен път.” Всичко беше за последен път, за последен път... Тази жена си мислеше, че това беше нейният последен ден на земята, понеже тя и момчето й щяха да умрат от глад, след като приключат това малко количество храна. Как мислите, че се почувства Илия, като знаеше, че Бог смяташе, че тази умираща от глад бедна вдовица, щеше да се погрижи за него?

Но ще ви посветя в една тайна: Бог не гледа на нещата по начина, по който ние гледаме. Това, което на нас ни изглежда като нищо, за Бог е нещо. Бог е Създателят. От нашето нищо Той може да направи нещо. Ето защо много пъти, когато ти чакаш Бог да направи нещо в живота ти – да ти даде нещо или да промени ситуация в живота ти, когато ти се нуждаеш от истинско докосване от Него – Той просто чака. Той чака, докато бъдеш направен на „нищо”, защото точно тогава е моментът, когато Бог може да извърши Своите най-велики чудеса – с твоето „нищо” Бог може да направи нещо велико. Но е нужно послушание, за да се проправи пътя на Бог да извърши чудо!

Познавам много проповедници, които се молят: „Господи, просто изпрати един милионер в моята църква. Изпрати ми един милионер.” Но това вероятно няма да се случи. Илия може да се е молил: „Господи, нека тази овдовяла жена от Сарепта да е една богата вдовица”, но не, Бог изпрати Илия при една бедна вдовица, която тъкмо умираше от глад. Не е нужно Бог да действа чрез милионери и богати вдовици. Той може да действа чрез хора като тази бедна вдовица от Сарепта.

Тази бедна вдовица нямаше достатъчно храна, за да нахрани такъв гладен пророк като Илия; тя имаше да нахрани само собственото си дете. Но Илия й каза: „Иди, направи точно, каквото ти казах – приготви това последно парче хляб – дай го на мен, после нахрани себе си и сина си.” (Виждате ли, проповедниците винаги са имали здрави нерви, даже в тези далечни времена на Библията). На Илия, който до скоро беше чакал враните да му носят храна, му трябваха здрави нерви, за да поиска сега от тази жена да му даде последната си храна. Но тази вдовица знаеше, че Илия е човек на Бога и Бог вече й бе говорил, и й бе казал да направи крачка на вяра и да даде на Божия човек това, което има.

Ако Бог ти говори, Той очаква ти да слушаш. Даже, ако си изпаднал до последния си лев, ако Бог ти каже да го дадеш на Неговата църква, по-добре е да Го послушаш. Той не иска от теб да даваш нещо, освен ако Той няма нещо по-голямо и по-добро, приготвено за теб.

Вдовицата от Сарепта отиде и замеси своята последна малка пита, за да я даде на Илия. После замеси пита за сина си и пита за себе си. И Библията казва, че имаше повече брашно и масло, и че делвата с брашното не се изпразни за повече от 1000 дни. Това е повече от три години! За три години тази жена живееше в чудо точно в собствения си дом, защото се бе покорила на гласа на Бог.

Просто мога да я чуя: „Брат, по-добре да останеш тук, в Сарепта. Няма нужда да търсиш дома на друга сестра. Там нямат нищо за ядене. Остани тук и аз ще се погрижа за теб.” И за три години, докато глада не свърши, те ядяха и пиеха, и бяха добре в нейната къща.

Много хора ми казват: „Брат Шамбак, това са най-тежките времена в икономиката, за които някога си спомням. Аз едва си плащам сметките за домакинството. Просто не мога да си позволя да давам дарение, докато нещата не се пооправят. Даже съм спрял да давам и десятък.”

А аз винаги казвам на такива хора: Ти правиш възможно най-голямата грешка. Времето на бедствие, на бедност и на нещастие е най-лошото време за спиране на даването. Можете ли да си представите по-голяма беда от тази, която бе сполетяла бедната вдовица от Сарепта? Тя и синът й оцеляваха, споделяйки една малка пита всеки ден, докато окончателно те стигнаха до самата последна пита. Изобщо не й бе работа да дава тази пита на някой друг! Това бе най-ужасният ден в живота й. Тя нямаше какво да сподели. Но какво щеше да се случи с нея и със сина й, ако бе казала на Божия човек: „Знаеш ли, просто не мога да си го позволя – не мога да ти дам, докато нещата не започнат да се оправят?” И тя, и синът й щяха да погинат. Вместо това, понеже тя го послуша и даде, даже всред ужасна нужда, тя получи постоянно чудо на изобилна храна за три години. Всичко край нея беше глад. Хиляди хора умираха от глад, но понеже Илия и вдовицата се покориха на Бог, гладът изобщо не ги докосна. Така че, макар да има тежки за икономиката времена и навсякъде около теб хората да са в ужасна обстановка, Бог няма да позволи това да те докосне, ако Му се покориш.

Ето едно обещание от Бог за теб: „Няма да се боиш от нощен страх, от стрелата, която лети денем, от мор, който ходи в тъмнина, от погибел, която опустошава всред пладне. Хиляда души ще падат от страната ти и десет хиляди до десницата ти, но до теб няма да се приближи.” (Псалм 91:5-7).

Не бива да се безпокоиш за рецесията или за икономиката. Каквото и да се случва на останалия свят, теб не трябва да те докосва. Всичко, което се изисква от теб е да се покориш на гласа на Бог.

Имаше глад в земята и всичките роднини на вдовицата гладуваха и умираха, но тя не обръщаше внимание на това; тя просто разчиташе на думата на Бог. Тя даде една малка пита, а Бог й върна хиляда пъти онова, което тя даде. Не можеш да даваш по-добре от Бог!

Аз не ви казвам, че ще забогатеете, ако днес дадете последните си пари за Божията работа, защото не вярвам Бог да прави такива жалки сделки. Но ще ви кажа това: Бог почита вашето даване!

Ние имаме Божието обещание: „А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне, а който сее щедро, щедро ще и да пожъне. Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение, защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце. А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така щото, като имате всякога и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилствате във всяко добро дело” (ІІ Кор. 9:6-8).

В моята работа и служение съм срещнал стотици хора и съм чул стотици разкази за Божии деца, които са се покорили на Божия глас и са получили в отплата желанията на сърцето си. Вие ще се срещнете с някои от тях на страниците на тази книга и аз съм сигурен, че това ще ви благослови и вдъхнови. Надявам се, след като приключите четенето на тази книга, да бъдете убедени, че не можете да давате по-добре от Бог... – колкото и да опитвате. Вярвам, че като четете тези разкази и се удивлявате на благодатта на Бог, вашият дух ще бъде отворен да сее семето, което Бог дава в Неговите плодородни нивя. Вижте, повечето хора изяждат своето семе, вместо да го посеят. Но какво се случва тогава? Ако изядете семето си, то си отива; но ако вместо това засеете семето си, то пониква и израства, и ви дава реколта. И така, продължете да четете и се срещнете с някои хора, които са посели семето си в плодородна земя и които са били благословени от великия Дарител на дарове!

10000 ДОЛАРА ПОДКУП

В Сакременто един човек даде в ръцете ми чек и каза: „Ей, проповеднико, това е твое.” Аз казах: „Благодаря.” Той каза: „Това е твое, ако...” В сърцето си казах: „О, не!” Разбрах, че той ще добави условие към подаръка. „Ако какво?” Той каза: „Ако можеш да излекуваш дъщеря ми. Тя има епилепсия.” Аз казах: „Имаш ли нещо против да погледна какво пише в чека... преди да го скъсам?” Беше чек за 10000 долара. Аз го сгънах и го поставих обратно в ръката му. „Кой си мислиш, че си? – попитах го аз. – Само, защото можеш да подпишеш чек като този, ти си мислиш, че можеш да купиш нещо от Бог? От Бог ти трябва да получаваш по същия начин, по който получава един беден човек. Ти трябва да вярваш на Бог, ако искаш да имаш чудо, господине.” Аз не му казах следващото нещо, но вярвам, че ако той бе поставил чека в кутията, за дарения, без да прави сцени, би могъл да докосне Бог чрез вярата, която би Му показал, давайки това дарение. Виждате ли, има си начин, по който се дава. Хората искат да ги виждат, затова няма да бъдат благословени. Но Господ не гледа на размера на дарението. Той гледа на сърцето, което го дава и на жертвата, която се съдържа в дарението.

Ние можем да докосваме Бог с нашата вяра при даване на дарение, но не можем да купуваме нищо от Него. Ако се опитаме, тогава нашето упование е в парите, а не в Бог. помните ли лептите на вдовицата в Лука 21 глава? „Като повдигна очи, Исус видя богатите, че пускат даровете си в съкровищницата. А видя и една бедна вдовица, че пускаше там две лепти. И рече: Истина ви казвам, че тая бедна вдовица пусна повече от всички, защото всички тия пуснаха в даровете за Бога от излишъка си, а тя от немотията си пусна целия имот, що имаше” (Лука 21:1-4). Можеш да докоснеш Бог чрез даване, защото твоето даване показва на Бог твоята вяра. Исус забеляза даже мъничкия принос на вдовицата и беше докоснат. Но за да докоснеш Бог чрез даване, трябва да даваш с вяра, със смирение и с жертвоготовност. Не очаквай Бог да бъде подкупен с твоите 10000 долара.


КОЛА ЗА 100 ДОЛАРА

Веднъж проповядвах в „Христос за народите” – училище, основано от Гордън и Фреда Линдзи в Далас, Тексас. Година по-късно получих писмо от един от учениците. Той пишеше: „Брат Шамбак, аз бях на вашата служба в Арлингтън, Тексас, миналата година. Вие приемахте дарение и бяхте поискали хората да се молят за даване по 100 долара. Това беше всичко, което имах. Тези пари бяха данъкът ми за колата. Бог ми каза да дам данъка за колата.” Аз не искам хората да правят това. От никого не искам да ми дава пари, които са за нещо друго, както той пишеше. Да ощетиш Павел, за да платиш на Петър. Но когато Бог ти казва да направиш нещо, по-добре направи каквото Той ти казва!

Писмото продължаваше: „Аз дадох данъка си и после дойдох при вас и ви казах това. вие ми стиснахте ръката и ми казахте: Бог ще ти даде чисто нова кола.” (Аз даже не си спомням да съм казвал такова нещо, защото съм бил под помазанието на Святия Дух.)

Момчето продължаваше в писмото: „Вие казахте също и че Бог ще ми плати тригодишното обучение в Библейското училище. Искам да знаете, че Бог ме благослови с нова кола и с 19000 долара. Едно дарение вече пътува към вашия офис в Тейлър, Тексас.”

Аз започнах да танцувам, щом прочетох това – 19000 долара! И всичко това бе произлязло от засяването на едно семе от 100 долара. Не можеш да даваш по-добре от Бог!

КЪЩА ЗА 100 ДОЛАРА

Вярата беше силна в Чикаго. Имахме една голяма среща. Отнесох почти цял камион патерици, бастуни и инвалидни колички от там. Вярата беше толкова силна, че аз всъщност едно отправих предизвикателство към тези 3500 души в залата: „Предизвиквам ви да дадете на Бог най-голямата банкнота, която имате.” Никога в живота си не бях чувал толкова много пъшкане. Имаше двадесет и един проповедници на подиума, които може би си казваха: „О, Господи, знаех си, че трябваше да разваля тази двадесет доларова банкнота, преди да дойда на събранието.” Вярвам, че това беше едно от най-големите дарения, които съм получавал за Бог. Всеки откликна на предизвикателството.

Имаше един тъмнокож проповедник, скъп мой приятел, който дойде зад мен, държейки нещо в ръка. Поставих кофичката пред него и му казах: „Пускай, брат.” Той каза: „Човече, ти не знаеш какво държа.” Казах му: „Какво държиш?” Той каза: „Човече, държа една от онези 100-доларови банкноти.” „Ще ти трябва известна вяра, за да я пуснеш” – му казах аз. Той каза: „Всъщност тя не е моя.” Попитах го: „Тогава какво прави в ръцете ти?” „Всъщност – каза той, – бях глобен за превишена скорост. Глобата е 100 долара. Ще плащам тази глоба утре.” Казах му: „Плати я.” „Но аз искам да бъда благословен.” „Не ме поставяй натясно – му казах аз. – Бори се самият ти с дявола!” През това време хората продължаваха да идват и да оставят банкноти по 20 и 10 долара в дарението. Той реши и хвърли онези 100 долара и продължаваше да ги гледа, докато потънаха на дъното на кофичката.

Никога няма да забравя това, докато съм жив. Продължихме срещата 30 дни. Имаше страхотни събрания на това място в Чикаго. Още следващата вечер след това дарение чух много свидетелства как хората са били благословени, защото са приели предизвикателството и са дали. Един пастор каза: „Аз имах 6 долара. Дадох 5, оставих си 1 долар. Днес Бог ме благослови със 167 долара.” Друг каза: „Дадох двадесет, получих шестдесет.” Друг каза: „Дадох 10, получих 400.” Отидох при моя приятел и казах: „А ти какво получи?” Той каза: „Нищо.” Втората вечер свидетелстваха още повече хора.

Когато отново попитах моя приятел, какво бе получил, той каза: „Нищо.” Той беше нервен сега. Третата вечер се поколебах да го попитам. Главата му беше между коленете и той стенеше: „О, Господи.” Разбрах, че не бе получил нищо. Четвъртата вечер него изобщо го нямаше. Но на петата вечер, когато аз тъкмо се готвех да проповядвам, вратата на задния вход се отвори и той се втурна вътре. Видях нещо бяло в ръката му. Той носеше лист хартия и викаше: „Шамбак, получих го!”

Помислих си: „Господи, сега е време да проповядвам.” Но му казах: „Хайде, брат, разкажи ни за това.” Така и не проповядвах онази вечер. Казвам ви, той просълзи всички с историята, която разказа. Той каза: „Този проповедник ме научи нещо – че Бог не винаги отговаря с благословение за 24 часа. Понякога трябва да Го чакате. „Но ония, които чакат Господа, ще подновяват силата си, ще се издигат с крила като орли. Ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат” (Исая 40:31). Той продължи: „Седях тук през последните няколко дни, слушах вашите свидетелства и се измъчвах. Аз също дадох най-доброто, което можах. Вие всички получихте нещо в отговор, а аз седях и се питах какво с мен не е наред. Аз бях дал 100 долара. Тази сутрин по телефона ми се обади един вярващ бизнесмен от Чикаго.” Този християнин казал: „Брат, можете ли да дойдете в офиса ми днес в един часа? Имам нещо за вас.” Моят приятел казал: „Да, господине. Но, къде е офисът ви? Аз не знам кой сте.” Бизнесменът казал: „Всъщност и аз не знам кой сте, но бъдете тук.”




И той му обяснил как да намери офиса. В един часа в офиса му този бизнесмен казал: „Бог ме благославя в този град в продължение на 30 години. Всяка сутрин, преди да тръгна за работа, аз се моля за водителството на Святия Дух. Тази сутрин Бог ми каза да ви дам една къща.” Моят приятел се втренчил в човека и казал: „Но аз даже не ви познавам.” Бизнесменът отговорил: „Точно това казах и аз на Бог – не познавам човека, но Бог каза: Аз го познавам. Бог ме е благословил с много имоти в този град и Той ми каза да ви дам най-хубавата къща, която имам.” Той вече бил приготвил нотариалния акт за моя приятел за къща, струваща 50000 долара. Със сълзи на очи моят приятел казал на бизнесмена: „Жена ми и аз работим за Бог тук от три години и живеем в една стая с нашите три деца.

Почти бяхме започнали да се съмняваме в Божието призвание за нас тук. Ако Бог ни бе призовал, защо преминаваме през всичко това? Онази вечер бях в събранието на един друг проповедник с последните си 100 долара, а и те даже на бяха мои. Но Бог подейства в мен, така че да ги пусна за дарение. Как да благодаря на Бога, че ги пуснах! Трябваше да остана без нищо. Но как ме намерихте, брат? Името ми го няма в телефонния указател, а вие не знаете къде живея.” Бизнесменът казал: „Така е. Казах на Бог, че не знам как да се свържа с вас. Не знаех къде живеете. Но Бог ми каза вашия телефонен номер. Бог ми даде номера, на който позвъних тази сутрин и ви казах да дойдете в офиса ми.”

Когато моят приятел свърши разказа си, той ми даде в ръцете нотариалния акт за къщата. Аз го видях. Аз го прочетох. Бях първият, на когото той го показваше. Искаше ми се аз да разкажа тази история, но това бе неговата история и той я разказа с такава радост!

Разбира се, след службата онази вечер, всеки искаше да даде 100 долара и да получи безплатна къща, но аз се обърнах и ги изобличих. Казах: „Сега, само, защото видяхте, че за някой това проработи и той бе благословен, и вие искате да опитате. Това няма да проработи по същия начин за вас. Вие трябва да се движите, когато Бог се движи или иначе ще действате на своя глава.” Помните ли, когато израилтяните бяха в пустинята Кадис (в Числа 13, 14). Дванадесетте съгледвачи, пратени да съгледат Обещаната земя, дадоха два отчета по следния начин: десет съгледвачи казаха: „Няма как да превземем тази земя!”, а двамата съгледвачи казаха: „Да вървим в Господното име!”

Десетте съгледвачи бяха толкова уплашени от отиването им в онази земя и те уплашиха народа толкова много, че тълпата взе камъни, за да убие Исус Навиев и Халев – двамата верни съгледвачи. Бог беше така разгневен за провала им, за това, че те не Го послушаха да отидат в земята, че Той каза: „Не ги погубвай, Господи.” Бог каза: „Добре, Мойсей, Аз няма да ги погубя, но ще ги върна. Те няма да влязат в земята, която им обещах.” Но когато народът чу това и когато имаха възможност да си отспят – на другата сутрин те дойдоха при Мойсей и казаха: „Променихме мнението си. Ние вярваме в Бог след всичко това. искаме да отидем и да превземем земята.” Но Бог каза: „Не, те няма да отидат. Ако отидат, те отиват на своя глава.” Когато Бог се движи, когато чуваш шума на Святия Дух, по-добре се движи с Него, за да не се движиш на своя глава!

ЗАЛА ЗА 100 ДОЛАРА

Една вечер, по време на едно съживление, казах на хората: „Ако 1000 души на това място дадат по 100 долара, тази зала ще бъде изплатена.” Видях един добре облечен тъжен човек и можех да се досетя, че е проповедник. Той ридаеше и хълцаше силно, и се бе насочил право към мен. Той държеше своите 100 долара в ръката си ги постави в моята. Казах: „За какво плачеш, брат?” „Ох – каза той, – аз изгубих моята зала. Бях спестил това за покупка на нова. Но седейки тук, Бог ми каза да дам моите спестявания за вас.”

Аз знаех какво преживява той. Но знаех също, че щом Бог ти казва да направиш стъпка на вяра, Той има план и награда предвид. Казах: „Това ли е всичко, което Той ти каза – просто да ги дадеш?” И този млад човек каза: „Не, господине. Той ми каза, че ако аз ги дам, Той ще ми даде зала.” Аз казах: „Тогава избърши сълзите си, брат.” Хванах го за ръката и се молих за него. Казах: „О, Господи, дай му не само зала, но и столове за нея. И като правиш това, Господи, дай му и един нов орган. И докато правиш това, Господи, дай му и един нов камион, за да го пренесе.” Младежът не плачеше вече. Той каза: „Да, Господи! Дано Бог отговори на молитвата на Божия човек!”

Шест месеца по-късно същият млад човек дойде, сграбчи ме, танцувайки и каза: „Благодаря ти, проповеднико! Благодаря ти, че взе тези пари!” Казах: „Трябва да го запиша някъде – някой да ми благодари, че съм събирал дарение.” Той каза: „Бог отговори на твоята молитва. Бог ми даде чисто нова зала със столове и подиум, орган „Хамънд” и чисто нов камион – и за всичко това не съм платил и десет цента. Слава на Бога, че послушах гласа Му!” Когато се довериш на Бог с дарение, може да не получиш същото насреща, но Бог знае точно от какво се нуждаеш. Той ни отговаря според нашата вяра и послушание. Когато се доверяваме на Бог, макар и в нужда, Той знае как да отваря врати, за които никога не сме и мечтали, че е възможно да се отворят!

„НО, ГОСПОДИ!”

Дякон Уилиямс от Кънектикът ме беше поканил да провеждаме евангелизационен поход и по време на дарението Бог казал на брат Уилиямс: „Дай 100 долара.” Брат Уилиямс казал: „Но, Господи, аз платих за залата.” Бог казал: „Дай 200 долара.” Брат Уилиямс казал: „Но, Господи, аз платих за рекламата.” Бог казал: „Дай 300 долара.” Брат Уилиямс казал: „Но, Господи, аз...” Бог казал: „Дай 400 долара.” Брат Уилиямс казал: „Но, Господи...” Бог казал: „Дай 500 долара.” Накрая брат казал: „Да, Господи!” Той трябвало да спре, преди Бог да е отишъл още по-високо. Той ми даде това дарение от 500 долара и аз знам, че то беше тежко за него, защото той спонсорираше походите, плащаше за залата и за толкова много подробности, и освен това неговото събрание се опитваше да купи нова сграда.

През онази вечер брат Уилиямс ми каза: „Брат Шамбак, има една църковна сграда, която искам да имам. Методистите, които я притежават, се преместват. Би ли дошъл да се молиш с мен за нея?” Казах: „Разбира се, ще я обиколя.” На следващия ден методистите дадоха тази сграда на брат Уилиямс за един долар. Един долар! Той сияеше. Следващата седмица постройката изгоря до основи. Но църквата на брат Уилиямс вече притежаваше собствеността върху земята. после Бог им даде и съседното място. Една вечер с изненада видях брат Уилиямс да нахълтва на една служба в Арлингтън.

Той каза: „Брат Шамбак, онези 500 долара се превърнаха в 500000.” Неговата църква сега притежаваше три парцела земя и три дома за възрастни, разположени на тях, и тъкмо завършваха една чисто нова църковна постройка – всичко на стойност половин милион долара. И това не му струваше и десет цента. Всичко, което му струваше, бе подчинение на Бог!

ЧУДОТО НА БРАТ ТОМСЪН

Брат Томсън беше един възрастен баптист, който идваше на нашите събрания в Бруклин преди години. Ръката му беше парализирана. Той не можеше да я използва. След молитвата Бог извърши чудо и изцели ръката му. Брат Томсън работеше за Бик. Той беше специалист по миене на коли. Това беше много доходен бизнес в Ню Йорк. Колите на всички се цапат. Но брат Томсън вече би предпочел да печели самостоятелно. Събирах дарението, след като Бог беше изцелил брат Томсън и той ми каза: „Знаете ли, брат Шамбак, вие като че ли ме уцелихте с юмрук в черния дроб, когато поискахте да дадем най-многото, което имаме. Аз съм баптист. Ние никога не даваме повече от долар.” Вярвам, че много хора дават по нещо, когато отиват на църква само, за да се види, че и те слагат нещо в кофичката за дарение – малко пари, за да им е мирна съвестта. Брат Томсън имаше двадесет доларова банкнота в портфейла си и да я даде в дарението за него беше като да му извадят зъб. Но той я пусна и тази двайсет доларова банкнота беше началото на нов живот за него. Бог започна да го благославя.

Малко по-късно брат Томсън дойде при мен и каза: „Брат Шамбак, уморих се да работя за някой друг. Искам да се молите и да поискате от Бог да ме постави в собствен бизнес.” Аз положих ръце на него и се молих: „Господи, нека някой да работи за него.” Той прекрати своята работа. Когато хората на Бик разбраха, че той ще отваря собствен магазин, те затвориха своя и му препратиха целия бизнес! Сега, вместо да получава заплатата си от някой друг, той сам печелеше. Скоро той имаше шест работници. И Бог продължи да го благославя. Никога няма да забравя как един ден ми се обади по телефона. Той каза: „Брат Шамбак, сигурен съм, че сте сбъркал.” Казах: „За кое?” Той каза: „Дадохте ми документ, който показва, че през годините съм дал 7500 долара. Мисля, че нещо е сгрешено.” Аз казах: „О, не. Тези хартийки не лъжат, брат.” Той каза: „От къде съм ги взел всичките тези пари?” Аз казах: „Това е тайната. Причината да получаваш толкова много е в това, че даваш толкова много.”

СТАРИЯТ ЧЕРВЕНОКОС ФЕРМЕР

Когато бях в библейското училище, жена ми и аз всяка неделя сутрин отивахме сред хълмовете на Мисури и аз проповядвах в една едностайна къща-училище. Там идваха фермерите от цялата околност. Една скъпоценна дама от осемдесет и три години изминаваше три мили, сваляше си чорапите и преминаваше през един поток само, за да може да дойде и да чуе проповедта. Дори аз не бих направил това, за да си чуя проповедта. (Тогава още се учех!) Тя ни покани в дома си за обяд. Когато стигнахме до поточето, тя ни каза, че трябва да паркираме колата и през останалата част от пътя да вървим пеша. Събухме обувките си и прегазихме през потока – точно, както правеше тя всяка неделя. Онази сутрин аз бях проповядвал върху едно трудно учение – десятъка. Аз казах: „Десет цента от всеки долар, който някога получите, принадлежат на Бог.” При това те седяха и се усмихваха, което не беше правилната реакция. Разбрах, че не бях успял да ги докосна с поучението си. Тогава го казах отново, а те продължаваха да се усмихват. Накрая ми стана ясно. Знаете ли защо се усмихваха? Те нямаха никакви пари, а 10% от нищо е нищо! Така че, аз трябваше да подхвана темата по друг начин.

Изумително е какво става с вас, когато сте помазани. Аз казах: „Ако имате десет крави, една от тези крави принадлежи на Бог.” Всички усмивки изчезнаха. Сега вече знаех, че ме разбраха. Ако имате 200 ара земя, 20 от тях принадлежат на Бог.” Сега вече никой не се усмихваше.

След службата един червенокос фермер дойде при мен с ръце в дълбоките си джобове и каза: „Ако кокошките ми снасят 100 яйца на ден, Бог 10 от тях ли взема?” Аз казах: „Чу поучението, брат. Радвам се, че си го разбрал.” Без да му трепне окото, той ме погледна право в лицето и каза: „Ти няма да получиш яйцата ми! И без това кокошките ми не снасят!” Аз казах: „Знаеш ли защо не снасят? Защото крадеш от Бога! Тези кокошки дори не могат да живеят нормално!” Дори не знаех колко бях прав. Тогава още се учех. Той ме погледна и каза: „Искаш да ми кажеш, че ако давам на Бог това, което Му принадлежи, тогава тези кокошки ще започнат да снасят повече яйца? Чакай тук!”

Той влезе в камиона си и отиде до фермата. Върна се, носейки кафяв сак, пълен с яйца. Постави ги на олтара, обърна се към мен, все още с ръце в джобовете, и каза: „Тук ли си следващата неделя?” Казах: „Да, господине.” Той каза: „По-добре ще е за теб това да проработи!” Бях толкова млад в Господа! Не знаех дали това щеше да проработи или не. През онази седмица се върнах към Библията.

Не можах много да я изучавам, но можах много да се моля. Аз се молех: „Господи, благослови тези кокошки! Господи, дай им двоен дял! Нека те да снасят двойно, Господи!” Следващата неделя аз и жена ми се отправихме отново към този малък град. Аз казах: „Скъпа, виждаш ли да има някой в това училище?” Тя каза: „Със сигурност там има някой.” Аз казах: „Той с червена коса ли е?” Тя каза: „Още не съм толкова близо, че да видя.” Определено червенокосият ме чакаше. Но аз не можех да разбера нищо по лицето му. Не знаех дали беше побеснял или радостен. Спрях моята стара кола и дръпнах ръчната спирачка. Старият червенокос приближи тичешком. Аз не исках да съм в неизгодна позиция, затова изскочих от колата. Той ме сграбчи за ръката и започна да танцува с мен наоколо.

„Проповеднико, човече, това проработи! Това проработи, брат! – викаше той. – Слава на Бога, то проработи! Проработи!” За първи път през тази седмица си отдъхнах. Тогава се огледах и казах: „Чакай, чакай малко! Къде е десятъкът?” Знаех, че имам право да го попитам. Казах: „Ако направихме нещата да проработят, къде е десятъкът?” Отново с ръце в джобовете той каза: „Там, при олтара, проповеднико. Донесох го рано сутринта.” Влязох в едностайната къща-училище и пред олтара имаше цяла щайга с двайсет и пет дузини яйца (300). Погледнах го и му казах: „Какво си направил? Донесъл си ги всичките?” Ръцете му бяха още в джобовете: „Само десятъка, проповеднико, само десятъка. От едни сак до двайсет и пет дузини!” Той ме прегърна и каза: „Проповеднико, повече няма да крада от Бог.” Погледнах го и казах: „Нито пък аз.” Мисля, че ние всички сме пропускали по малко относно това. После се чудим защо не сме благословени. Бог възнаграждава подчинението.



ТОВА ВЪТРЕ Е МОЯТА КРАВА

Дванадесет годишно момче научи цяла зала с хора как да дават. Преди години в Сиатъл две торнада разрушиха нашата зала. Дяволът я разруши, не Бог. Но Бог може да използва бедствието, за да го преобърне за Своя слава. Той е специалист в това. Ние не можехме да продължаваме със службите, така че трябваше да потърся помещение. Една друга зала беше свободна, в която можехме да продължим следващите седемнадесет дни. Не пропуснахме нито едно събрание и преди да напуснем града, бяха събрани достатъчно пари за чисто нова сграда. Дяволът загуби. Първата зала беше пълна с дупки. Бог ни даде друга, чисто нова! Но това започна с едно дванадесет годишно момче.

Една вечер събрах дарението и забелязах едно дванадесет годишно момче да слиза с пет доларова банкнота в ръка. По лицето му се стичаха сълзи. Нали знаете как ние хората бързаме да си правим изводи от пръв поглед? Аз си помислих, защо ли плаче това дете? Сигурно майка му е дала тези пет долара да даде дарение, а пък то може би не е искало да дойде отпред. То се насочи право към кофичката, която държах. Казах: „Момче, защо плачеш?” То пусна петте долара в кофичката и каза: „Брат Шамбак, това тук е моята крава!” „Твоята какво?” – погледнах в кофичката. Ето, че отново бях сбъркал. Майка му не го бе изпратила с тези пет долара. Разбрах, че тук имаше нова история. Оставих кофичката в ръцете на един от пасторите, взех момчето настрани и му казах: „Я ми разкажи за това.”

„Винаги съм искал да си имам собствена крава – каза то. – Ние живеехме в града и там не беше позволено да се отглежда крава в задния двор. Но преди девет месеца татко се премести на село. И той ме повика и аз си казах, че сега мога да си имам крава, но трябва да платя за това. Девет месеца спестявах дребни монети. Изпълнявах поръчки, събирах хартия за вторични суровини, ставах в четири сутринта и продавах вестници. Спестих пет долара за девет месеца!” Казах му: „Защо постави парите за кравата в кофичката?” То каза: „Аз чух Божия глас.” Мили Боже, за мен това е истинското чудо!

Даването на пет долара не е чудо, но можете ли да си представите дванадесет годишно момче да чуе Божия глас? Попитах го: „От къде разбра, че е Бог?” Момчето каза: „Той ме извика по име.” Аз го погледнах и казах: „Сигурен ли си, че Бог ти каза това?” „Да, господине, Той ми го каза.” Аз казах: „Тогава си избърши сълзите! Сделката наближава своя добър завършек!”

Докато другите даваха своите дарения, аз поставих ръка на рамото му и разказах пред всички цялата история. Тогава се изправи един едър мъжага в работнически дрехи. Той започна да плаче. Той се приближаваше и аз казах: „Защо плачеш, брат?” Той каза: „Бог току що ми говори.” Попитах: „И какво ти каза Бог?” Той отговори: „Бог ми каза да дам на това момче една крава.” Изгледах го от главата до петите. Отдавна съм научил този урок: Хората с красиви костюми нямат пари. Хората в работнически дрехи имат. (На хората с костюми всичките им пари са в костюмите.) Аз исках да съм сигурен, че момчето наистина ще си получи кравата и попитах: „Брат, а ти имаш ли крава?” „Имам хиляди” – отговори той. Оказа се, че това бил най-известният кравар в щата Вашингтон.

Следващата седмица той носеше снимка на момчето и неговата крава. Краварят каза: „Брат Шамбак, да бяхте дошли днес във фермата. Момчето дойде с баща си с ремарке под наем да си прибере кравата. Казах му да отиде и да си избере която поиска. Знаете ли, това момченце си взе най-добрата крава, която имах! И въобще даже не ми благодари за това. то просто простря ръката си върху кравата, издигна другата си ръка нагоре и каза: „Благодаря Ти, Исусе, за моята крава!”

Това е, което е трябвало да направи, защото добитъкът, който е по хиляди хълмове е на Бога! (Псалм 50:10). И той знае как да говори на някой, за да използва един от тях.

След като това малко момче разказа своята история, вие можете да си представите колко много пари се появиха в онова дарение. Няма нужда да молиш хората да дават. Покажи им как Бог благославя и те ще пожелаят да влязат в това благословение. Лука 6:38 казва: „Давайте и ще ви се дава.”

Ти трябва първо да посееш семето. Забележете думата „давайте” – и тогава ще ви се дава. Бог научи това момче на един принцип и научи и мен на един принцип чрез това момче.

ДАРЕНИЕ В ХАИТИ

Тази Библия, която проповядвам, трябва да работи и в Хаити – както и в Индия, и в Мозамбик, и в Япония – точно, както работи и навсякъде другаде. Ако не работи навсякъде, тогава не е Библия.

Хаити е една от най-бедните страни в нашето полукълбо. Първия път, когато летях до Хаити, бях посрещнат от група проповедници. Вместо да ме посрещнат с „Добре дошъл в Хаити”, те ме погледнаха и казаха: „Няма да събираш дарение от тук!” Аз казах: „Кога е следващият самолет за връщане? Не сте ме извикали вие. Святият Дух ме изпрати тук. Аз ще събирам дарение, защото Библията ни дава указания ад научим хората си да дават.” „Но нашите хора нямат пари! Ние сме пастори. Даже ние не събираме дарение.” Казах: „Тогава, господа, аз считам вас отговорни за бедността на този народ. Ако не мога да направя Библията да проработи в Хаити, ще я изгоря. Тя или е истина, или лъжа, или е Божията книга, или е човешка книга. Аз вярвам, че тя е Божията Книга!”

Започнах да проповядвам на хората и да събирам от тях дарение. Тези бедни хора по чуден начин отвориха сърцата си и дариха около 15000 долара. По онова време това беше нечувано в историята на Хаити. Аз казах на онези пастори: „Вие трябва да се научите на благовестието тук, в Хаити, както са го направили хората в Атланта и Ню Йорк! Ако народът е направил то да работи там, той може да направи то да работи и тук!”

Спомням си за Майка Валез в Бруклин. Тя е тъмнокожа сестра, която ми даде урок по колко да давам. Разказах на пасторите от Хаити тази история. Хаити е страна с тъмнокожо население, а ето сега едно „бяло конте” иска от тях някакво дарение! Затова се изправих пред всички тях и им казах: „В Бруклин една тъмнокожа дама ме научи как да давам дарение.” Майка Валез, една от най-възрастните в моята църква, дойде при мен една вечер, а по лицето й се стичаха сълзи. Тя каза: „Брат Шамбак, Бог ми каза да ти дам парите си за наема.” Казах: „Какво? Кога трябва да си платиш наема?”

Тя каза: „До три дни.” Аз прибрах парите обратно в ръката й и казах: „Иди и си плати наема, жено! Какво ти става?” Тя каза: „Ти не разбираш. Не си ми ги искал ти, а Бог! благословението ли се опитваш да ми отнемеш? Ето, вземи ги!” Аз ги взех. На следващата вечер Майка Валез отново дойде и постави 100 долара в ръката ми. „Погледни какво без малко щеше да ми отнемеш!” – каза тя. Тя знаеше нещо, което аз не знаех. Тя и аз се бяхме молили за синовете й – да бъдат спасени. Тя каза: „Брат Шамбак, тези две момчета, за които се молехме и постихме, бяха спасени тази сутрин! Не само това, но Бог ме благослови с хиляда долара. Това е десятъкът от тях! Аз съм благословена!”

Разказах тази история в Хаити. На следващата вечер една жена от Хаити дойде при мен със сто долара. Седемдесет хиляди души бяха там на службата и аз исках всички да чуят какво тази жена има да каже. Тя каза: „Помните ли тази история за жената от Бруклин, която пасторът ни разказа? Ако Бог може да го направи в Бруклин, Той може да го направи и тук, в Хаити. Моят наем е 160 долара и трябва да го платя утре. Аз имам само сто. Така че, смятам да ги дам на Бог. Те и без това не ми стигат. Аз ще уповавам на Бог да го направи!” Помислих си: „О, Боже!” И всички проповедници от Хаити, седящи на подиума, казваха: „О, Боже! Това не е Ню Йорк! Това е Порт-ау-Принс.”

Изневиделица един мъж се появи изсред тълпата. Той каза: „Бог ми говори. Той ми каза да платя наема на тази жена за три месеца. Ето чека за това.”

Ако Бог може да го направи в Атланта, Бог може да го направи и в Хаити! Бог може да го направи и в Судан! Няма значение къде е, Божието Слово е реално – и го прави!

ДАВАНЕ НА БОГ, НЕ НА ЧОВЕК

Проповядвах в Бъфало, Ню Йорк, при четиридесет и шест инча сняг (116 см). Имаше 1500 човека в залата. Казах на хората, че ще събирам дарение. Една дама се изправи и извика: „Брат Шамбак, един евангелист дойде в нашия град. Аз му дадох 1500 долара, но не получих нищо обратно.” Помислих си: „О, Господи, тази жена ще ми провали дарението. Ще направиш ли тя да млъкне?”

После тя каза: „Втори евангелист дойде в града. Дадох му 2500 долара. И пак не получих нищо. Трети евангелист дойде в града и му дадох 3000 долара. Отново не получих нищо.” Тогава тя седна.

Казах: „Сестра, стани отново. Какво ти е останало?” Тя каза: „Нищо!” Аз й казах: „През последните минута и половина те чухме да говориш. Три пъти ти каза: „Дадох на един евангелист”, но нито веднъж не каза: „Дадох на Бог”. Ето ти отговорът!”

Когато даваш, ти не даваш на църквата. Чувам хора да казват: „Дадох на църквата.” Нищо чудно, че са разочаровани. „Дадох на църквата”, „Дадох на проповедника.” Не, не е така. Когато даваш, ти даваш на Бог. Искам да прозреш това. Ако мога да преобърна виждането ви по този начин, вие ще бъдете благословени. Хората ми казват: „Аз си плащам десятъка.” Не, не е така. Как можеш да си плащаш нещо, което дори не е твое? Десятъкът е Господен. Той принадлежи на Бога. Ако почелите 200 на седмица, вие не печелите 200, вие печелите 180. Онези 20 отгоре принадлежат на Бог. Вярвам, че десятъците принадлежат на Бог, че десятъците трябва да се дават там, където ти се храниш духовно, точно в твоята местна църква. А това и проповядвам. Аз съм един евангелист и искам вашето дарение.

„Ще краде ли човек Бога? Вие обаче Ме крадете. Обаче думате: В какво Те крадем? В десятъците и в приносите. Донесете всичките десятъци във влагалището, за да има храна в дома Ми и опитайте Ме сега за това, казва Господ на силите, дали не ще ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, тъй щото да не стига място за него.” (Малахия 3:8-10).

БОГ СНАБДЯВА ХРАНА

Майка ми беше жена на вярата. Мама имаше дванадесет деца и шест от нас бяхме у дома. Когато уповаваш на Бога с шест деца, ти е нужна известна вяра. Татко беше уволнен от железниците. Когато беше време за вечеря, мама никога не питаше какво искаме. Ние никога не питахме: „Какво е това?” Просто се радвахме, че го има. Всеки си имаше своето място на масата. Веднъж тя ни извика за вечеря. Моето място беше до печката. Джим седеше до мен. Лерой – от другата ми страна. Той беше по-голям. Попипах печката и тя беше студена. Сбутах с лакът Джим. Погледнах чиниите – и те бяха празни. Но мама ни беше извикала да вечеряме. Майка ми беше жена на Бог! Тя ни нареди около масата и каза: „Хайде сега, тишина. Ще се молим и ще благодарим на Бога за храната.” Смушках отново Джим и казах: „Майка ми е изхлопала. Да благодарим на Бог за храната? Тук няма никаква храна!”

Тя беше забравила за природните дадености. Всеки би благодарил на Бог за горещия сандвич в ръката си. Ти можеш да благодариш на Бог за храната в хладилника. Но тя благодареше на Бог за нищото. Тя започна да се моли: „Господи, в името на Исус, благослови всички мисионери, които нямат нищо.” Сбутах Джим отново: „Ние сме мисионери. Ние нямаме нищо.” Но мама продължи: „Господи, благодаря Ти за това, което ни донесе.” Отворих едното си око. Помислих си, че паниците са се напълнили с картофено пюре. Помислих си, че чиниите са пълни с месо. Но там още нямаше нищо. Мама продължаваше да благодари на Бог. Тя каза: „Боже, Ти никога не си ме провалял. Ти ще промислиш. Благодаря Ти, че се грижиш за моето семейство.” В себе си казах: „Да свършва по-бързо. Познавам един, който има малко храна. Отивам там веднага, щом свърши.”

В момента, в който тя каза „Амин”, задната ни врата се отвори. Показа се сестра Ландис с две вече сготвени пълнени пилета. После влезе един човек с кана мляко и два самуна ръчен хляб. Смушках Джим: „Хей! Момче, мама успя! Мама знае какво говори!”

Благодарен съм за побеждаващата вяра, която се хваща за роговете на олтара (ІІІ Царе 1:50-51). Не се предавай! Благодари на Бог! Отговорът е на път да дойде. Отвърни очите си от обстоятелствата. Отвърни очите си от проблемите в отношенията в семейството. Отвърни очите си от сметките в семейния бюджет. Обърни очите си към Обещанието. Ако Бог го е казал, Той ще го направи! Той няма да остави Своето потомство да проси хляб! Ти си дете на Бог. Той ще прокара път там, където няма път! Хвани се за роговете на олтара, докато там се появи отговорът!

УМНОЖАВАЩИТЕ СЕ ПАРИ

Преди години имахме мисия в Източен Сейнт Луиз. Никога няма да забравя една жена – мисля, че беше на шейсет и девет години. Тя дойде при мен. (Вярвам, че тя сега вече е при Господа.) Тя каза: „Брат Шамбак, искам да се помолите Бог да ми позволи да си взема автобус под наем.” Помислих си: „За какво, за Бога, й е притрябвал автобус? Това е най-налудничавото искане, което съм чувал.” Така че, попитах защо й е автобус. Тя каза: „Искам да закарам една група хора да слушат Кетрин Кулман.”

Казах й: „Ти искаш от мен да се помоля и да искам от Бог да ти даде пари за автобус, за да можеш да закараш група хора от събранието ми да слушат една жена да проповядва?” Но аз се молих. Поисках от Бог да я благослови в това начинание. Тя каза: „Вече имам 400 долара, но ми трябват малко повече от 800.” Взех плика с парите и се молих.

В понеделник сутринта тя се върна, викайки. Не бях виждал толкова възрастна жена така да вика. Тя каза: „Брат Шамбак, отидох си вкъщи и преброих тези пари. Бяха 500 долара. Извиках мъжа ми да ги преброи. Помислих, че съм сгрешила в броенето. Той седна и ги преброи. Изкара ги 600. Поставих ги обратно в плика и на следващия ден ги занесох в банката да ги преброят. Изкараха ги 700 долара.” Попитали я дали не иска да направи депозит, но тя не пожелала. Поставила парите обратно в плика. Занесла плика в мястото за наемане на автобуси и казала: „Ето ми парите за автобуса.” Когато те ги преброили, били малко повече от 800 долара – достатъчно, за да си наеме автобуса. Тя натоварила хората и ги завела да слушат Кетрин Кулман.

Бог ще промисли! Той ще засити болезнения глад на хората. Той наел автобус за тази жена. Няма значение каква е нуждата ти. Исус е Бог, вършещ чудеса във всяка сфера на живота!

МОЯТА МАЙКА – БАНКА

Вярвам, че първата, която ме научи да давам, бе майка ми. В онези отдавнашни дни, мама беше нашата банка. Бяхме шест деца у дома. Мама имаше портфейл с джобове с имената на всеки от нас. Няма никога да забравя първата разписка, която получих. Спечелих долар и половина за седмицата.

Донесох парите вкъщи и ги дадох на мама. Казах: „Остави това в портфейла.” Тя каза: „Долар и половина! – Бог ти е дал възможност да спечелиш това тази седмица. Петнадесет цента от това принадлежат на Бог.” Казах: „Дай Му четвърт долар, мамо.”

Аз се чувствах, като че разполагам с големи финанси. „Дай Му четвърт долар!” Тя каза: „Това е Библейско. Това е да се дава десятък плюс дарение.” Не след дълго сумата започна да се увеличава. Вече печелех три и половина долара седмично. Тя каза: „Не забравяй, тридесет и пет цента от тях принадлежат на Бог.” Аз отговорих: „Дай Му половин долар!”

Р. У. Шамбак


Откъси от любими книги
Други откъси от книги и писма
Преписано от сп. "Братска любов"
Главна страница "Павелчо"
Изпрати свое свидетелство!


 
Сайт создан в системе uCoz