| |||
|
| ИНДИАНСКИЯТ ВОЖД |
|
По време на едно от пътешествията ни на север проведохме събрание в Спаниш - индианско селище на около 550 км от Торонто. Индианците са мили хора, но израженията им са доста строги и безчувствени. Проповядвах за божията чудотворна сила, а повечето от тях стояха със скръстени ръце. Тъкмо щях да приключвам, когато от мястото си се изправи огромен индианец и заедно със семейството си се запъти към сцената. Подпираше се на патерици. Лицето му не издаваше нищо. Когато започна да се приближава, ми се прииска някой да го спре, но никой не помръдна. Когато стигна до сцената, всички впериха поглед в него. "Мога ли да ви помогна с нещо, господине?" - попитах неохотно, когато той се качи на сцената. Мъжът ме погледна право в очите и каза: "Ти казваш, че Бог изцерява."
"Да, така е" - отвърнах аз. Тогава индианецът ми разказа какво му има. Списъкът беше доста дълъг. После ми обясни, че от 28 години е сакат и че жена му е болна от рак. Освен това малкото му момиче страдало от кожна болест, от която му излизали кървящи рани по цялото тяло, а малкото бебе в ръцете на жена му също било болно. "Щом казваш, че Бог изцерява, докажи го!" Гледах семейството пред мен и знаех, че не мога да направя нищо за него. В отчаянието си аз коленичих и помолих всички служители, включително и католическия свещеник, да коленичат с мен. Издигнах ръце и казах: "Скъпи Исусе! Аз не проповядвам моето евангелие. Аз проповядвам Твоето евангелие! Този човек иска да му го докажа. Това е Твоето евангелие, скъпи Исусе - потвърди го!" В този момент се чу шум. Отворих очи и какво да видя - цялото семейство се беше строполило на пода пред мен. Всички бяха паднали от силата на Святия Дух. Аз бях слисан. "Аз съм изцерен! - развика се бащата, когато скочи на крака. - Изцерен съм!" Не можеше да се спре - подскачаше из залата и плачеше. После се върна и вдигна ръкава на дъщеря си. Отдолу се показа гладка, розова кожа. Кожната болест я нямаше! Жената и бебето също бяха изцерени. Както се досещате, сред публиката настъпи оживление. Само минути по-рано те стояха смирено със скръстени ръце, а сега викаха и хвалеха Бога за чудесата, които бяха видели. В тази малка общност настана съживление, а цялата слава отиде към Исус. И до ден днешен не мога да не се вълнувам, когато си спомня за Божията работа в Спаниш, Онтарио. (Из "Той ме докосна" от Бени Хин) * * * Смит Уигълзуърд притежаваше дръзновението и вярата на Илия и хората често не можеха да разберат необикновеното му поведение и внезапните му действия. Често се случваше да удиви цялото събрание с думи като следните: “Тъй като искам да видите, че Господ е сред нас и че силата Му е тук, за да изцелява и да благославя, ще ви направя една демонстрация. Ще ви покажа нещо. В Деяния на апостолите четем за “всичко, което Исус започна да прави и да поучава”. Делата Му предшестваха поучението Му. В началото на всяка проповед на Христос имаше някакво чудо. Ние ще последваме Неговия пример. Първият човек от тази огромна зала, който се изправи - каквато и болест да има, аз ще се моля за него и Бог ще го освободи.” Хора, които са присъствали на такива събрания, са ми разказвали как сърцата им подскачали, когато той направел подобро изявление, защото в залата имало стотици хора, болни от най-странните и тежки болести, които човек може да си представи. Неговите почитатели тайно си признаваха как са се надявали човекът, който ще стане пръв, да не е от най-тежките случаи - като например, напреднала фаза на рак или изкривени крайници - а някой, болен от нещо по-просто. При един такъв случай хората в залата изтръпнали на местата си, когато в отговор на неговото предизвикателство от своето място с усилия се изправил един беден, изкривен и деформиран човек, който използвал две пръчки вместо патерици. Както обикновено, брат Уигълзуърд го попитал направо, без дори и брънка на лицето му да трепне: “Какво ти има?” Когато човекът отговорил, Уигълзуърд казал шаблонното: “Добре, ще се молим за теб”. Накарал цялото събрание да се моли заедно с него и после отново се обърнал към човека, този път с думите: “Сега хвърли тези пръчки и ела при мен.” Човекът се замислил за секунда, после пуснал пръчките и започнал да си проправя път напред. “Върви, върви!” - заповядал брат Уигълзуърд и човекът направил крачка напред. “Сега тичай!” - извикал той и човекът започнал да тича, предизвиквайки мощно хваление към Бог, което се издигнало постепенно от цялото събрание и отекнало в залата. В един голям град в щата Аризона Смит Уигълзуърд отправил своето предизвикателство и в отговор се изправила жена, болна от туберкулоза в напреднала фаза. “Излезте на пътеката” - й казал той и тя излязла с изчервени бузи. Големите усилия, които трябвало да положи, за да стане и да направи тези няколко крачки, я оставили без дъх. “Сега ще се моля за теб - казал той - и после ти ще обиколиш тази сграда тичешком.” Помолил се и после извикал: “Тичай, жено, тичай!” Тя продължавала да стои там и да трепери: “Но аз не мога да тичам. Едвам стоя на краката си.” А той казал: “Не ми отговоряйте, млада госпожо. Направете каквото ви казах.” На нея все още не й се тичало, затова той скочил от сцената и изтичал при нея, за да я накара да тръгне. Младата жена се подпирала на евангелизатора, докато набере малко скорост и не след дълго започнала да тича из цялата зала, без да има и следа от задъхване. Когато след доста време някои хора я срещнали отново, тя била все още напълно здрава. (Из "Чудесата не се случват просто така" от Лестър Самрал) ЦЕНАТА НА БОЖИЯТА ЧУДОТВОРНА СИЛА АЛОНСО А. АЛЪН ЗА АВТОРА - Алонсо А. АЛЪН (1911 - 1970) Тази пропита от вдъхновение класика на вярата е написана от А. А. Алън преди около четири десетилетия и не е преиздавана през последните години. Според мен тя е една от най-важните, създавани някога християнски книги и аз съм щастлив, че мога да я представя на едно ново поколение читатели, които се нуждаят от нейното библейско послание повече от всякога. А. А. Алън беше един от най-значимите евангелизатори, появили се през първите дни на изцерителното съживление. Още от началото той бе пророк на бедните. Отнасяше се с такова разбиране към техните чувства и нужди, каквото малко известни личности са проявявали. Това беше истинско съчувствие. Чрез евангелизаторските си пътувания, чрез книгите си, чрез телевизионни и радои-програми, той достигаше до масите на Америка. През 50-те години имах привилегията да служа като съработник на брат Алън, в продължение на шест години. Научих извънредно много за вярата и чудесата от служението с този Божий човек, когото дълбоко уважавам. Моля се тази книга да окуражи, вдъхнови и благослови така, както това е ставало досега с много други хора. “И чрез тая вяра, той и след смъртта си още говори…” (Евреи 11:4) Р. У. Шамбак ГЛАВА 1. ЦЕНАТА НА БОЖИЯТА ЧУДОТВОРНА СИЛА Колко дълго съм стоял тук, в този килер? Дни, или просто часове? Струва ми се, че бяха изминали дни, откакто бях помолил жена ми да заключи вратата от външната страна… Какво ли си мислеше тя сега за мен, след като толкова време бях сам в килера… Наистина ли бяха минали дни, или просто часове? Наистина ли нещо се променяше във взаимоотношенията ми с Бога? Щеше ли Бог да ми отговори? Щеше ли да задоволи този глад в душата ми, или отново трябваше да се примиря като победен, както толкова пъти досега? Не! Щях да стоя точно тук на колене, докато Бог не ми отговори, или щях да умра при този опит. Не е ли казал Бог: “…Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят…” (Исая 40:31) Жена ми ли отвори вратата? Не! Все още е затворена! Но светлината, откъде идваше тази светлина? Тогава започнах да разбирам, че светлината, която изпълваше моя молитвен килер беше Божията слава! Не вратата на килера се беше отворила, а небесната врата! Божието присъствие беше толкова реално и силно, че аз имах чувството, че бих умрял точно там, на коленете си. Струваше ми се, че ако Бог дойде по-близо, аз не бих могъл да устоя. И все пак, аз го исках и бях твърдо решен да го имам. Не е за учудване, че при подобни обстоятелства Павел “…падна на земята…” (Деяния 9:4). Също така не е чудно, че Йоан “…падна при нозете Му като мъртъв” (Откровение 1:17). Това ли беше моят отговор? Щеше ли Бог да ми говори? Щеше ли да задоволи моето копнеещо сърце, след толкова много години? Струваше ми се, че губя представа за всичко останало, освен за мощното присъствие на Бога. Потръпнах… Опитах се да Го видя, но после се уплаших и осъзнах, че ако това стане, ще умра (виж Изход 33:20). Само славното Му присъствие беше достатъчно! След това чух гласа Му като вихрушка. Беше Бог! Той говореше на мен! Това беше славният отговор, който търсих толкова старателно. Бях го чакал още от обръщението си към Бога на 23 годишна възраст. За това плачеше копнеещата ми душа, когато Бог ме призова в служение. Призванието беше дошло с такава сила и яснота, че никога нищо не можеше да ме накара да се усъмня, че бе от Бога. Въпреки че изминалият ми живот не ме бе подготвил за служение, знаех, че Бог ме призовава. Още от обръщането ми към Бога, аз бях осъзнал нуждата от задълбочено изучаване на Словото, ако имах намерение да изпълня добре своето призвание. Прекарвах часове наред в четене на Библията и в опити да разбера посланието и значението й. За моята обикновена, неука душа, Бог беше точно това, което казваше и като че ли го казваше лично на мен чрез Словото Си: “…И като отивате, проповядвайте, казвайки: Небесното царство наближи. БОЛНИ ИЗЦЕЛЯВАЙТЕ, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте, даром сте приели, даром давайте…” (Матей 10:7-8 ). Всичко това изглеждаше като призив за служение, но все пак аз не го виждах да се е случило. Самият аз бях безсилен да изпълня тези заповеди на Христа. Исус не би дал заповед, която не би могла да бъде изпълнена и аз знаех, че трябва да го направя. Преди обръщението си към Бога, аз знаех толкова малко за Него и Словото Му, че не знаех нито стиха в Йоан 3:16, нито дори имената на четирите Евангелия. В Методистката църква, в която приех Бога, не бях обучаван да искам кръщение със Святия Дух, каквото апостолите получиха на Петдесятница. Не ми беше казано да очаквам знаменията да ме следват, като вярващ в Бога, споменати в Марка 16:17-18. Бях обучаван да вярвам в Господ Исус Христос, за да получа спасение. И така, аз бях славно спасен и освободен от тежестта на греха. След това, докато изследвах Писанията, молех Бог да ме насочва към пасажите, които биха били най-полезни за мен. Господ започна да ми разкрива истината за кръщението в Святия Дух, за знаменията, които следват повярвалите, за дарбите на Духа и за Божиите свръхестествени неща. |
|
Не след дълго Бог ме заведе в Петдесятна църква. Там започнах да виждам Божиите благословения, а също и някои проявления на Духа. По време на тези събрания, аз се убедих в необходимостта да бъда кръстен в Святия Дух. Започнах да се моля и ревностно да искам от Бога това преживяване.
Тридесет дни след моето обръщение към Бога, присъствах на един християнски лагер в Маями, Оклахома. Там бях мощно изпълнен със Святия Дух и говорих чужди езици, според както Духа ми даваше. Бях прочел: “Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святия Дух” (Деяния 1:8 ) и аз наистина очаквах изведнъж да получа силата да изцелявам болни и да върша чудеса. Не след дълго време разбрах, че ми беше необходимо нещо много повече от кръщението в Святия Дух, за да мога непрестанно да виждам как се случват тези неща. Кръщението в Духа предоставя достъпа до тази сила, но дарбите на Духа са средствата, чрез които тя се управлява. Веднага започнах да се моля и да искам дарбите на Духа. Имах чувството, че би трябвало да имам силата да изцелявам болните, защото знаех, че Бог никога не е призвал някой да проповядва Евангелието, без да го е упълномощил и да изцелява болни. Силата на Святия Дух може да се оприличи на електрическата сила. Когато някой е изпълнен с Духа, той е като оборудвана къща, която е свързана с електрическата мрежа. Много хора години наред използват електричеството само, за да си доставят светлина по този начин, но те никога не се възползват от удобствата на различните приспособления и уреди, задвижвани от електричеството. Дарбите на Духа приличат на тези уреди. Колкото повече дарби се прибавят, толкова повече работа може да се извърши с по-голяма лекота. Силата не се променя, тя става просто по-ефективна. Бог никога не е възнамерявал хората Му да останат на нивото, на което се изпълват с Духа. Това е само началото. Казано ни е: “…да копнеем за по-големите дарби…” (І Коринтяни 12:31). Това е пътят и към по-големите победи, които ще имаме в Божието име. Две години след обръщането ми към Бога, аз се ожених и започнах служението си. Повече от година жена ми и аз проповядвахме мощното евангелие на спасението, кръщението със Святия Дух, второто пришествие Христово и Божественото изцеление. На всяко съживително събрание аз винаги планирах най-малко две вечери, всяка седмица да проповядвам Божествено изцеление и да се моля за болни. През това време видяхме много чудни изцеления, с които Бог потвърди проповядването на Словото Си. Аз обаче знаех, че в Божия план за мен се включваха и по-велики неща. Вярвах, че ще дойде време, когато те щяха да станат реалност в моя живот. Често пъти жена ми и аз заедно изследвахме Писанията и все повече се убеждавахме, че Божиите обещания относно дарбите на Духа, знаменията, които следват вярващите, изцеленията и чудесата, са валидни за нас днес. Също така ни беше ясно, че не притежаваме тази сила в пълнотата, в която Бог е обещал. Знаехме, че за това би трябвало да има някаква причина, която да е показана в Писанието. Тъй като Бог не лъже, проблемът сигурно беше в нас! Докато пастирувах в първата си църква в Колорадо, аз стигнах до извода, че трябва да чуя от Бога и да разбера причината, поради която моето служение не бе потвърждавано от знамения и чудеса. Бях сигурен, че ако постя и се моля, Бог щеше да ми открие това, което стоеше между мен и Неговата чудотворна сила в моето служение. Бях толкова гладен за Божията сила в живота си, имах чувството, че не мога да застана да проповядвам от амвона, докато не Го чуя. Казах на жена си за моето решение да чакам отговор от Бога. Точно тогава започна най-ожесточената битка в живота ми. Сатана беше решен да ми попречи да постя и да чакам отговора от Бога. Много пъти той ме побеждаваше, като ме измъкваше с триковете си от молитвения ми килер. Знаеше, че, ако аз действително общувах лице в лице с Бога, това би попречило на злите му намерения. Той си беше поставил за цел да направи всичко, което бе в неговите възможности, за да ми попречи да имам общение с Бога. Ден след ден аз отивах в молитвения си килер, твърдо решен да остана, докато Бог не ми проговори. Отново и отново аз излизах от там без отговор. Отново и отново чувах жена ми да ми казва: “Мислех, че този път ще стоиш там, докато не получиш отговор.” След това тя се усмихваше по нейния сладък начин, съзнавайки че “…духът е бодър, а тялото - немощно.” (Матей 26:41). Отново и отново аз й отговарях: “Скъпа, аз наистина исках да издържа в молитвата и този път, но…!” Изглежда винаги имаше някаква причина, поради която аз не оставах в килера, за да получа отговор. Винаги се оправдавах, че на следващия ден ще устоя в молитва и обстоятелствата ще са по-благоприятни. Господ укрепваше сърцето ми, окуражаваше ме, като ми даваше за пример Данаил, който устоя в поста и молитвата. Той получи отговор, въпреки трите седмици, които му бяха необходими в борбата със сатана (виж Данаил 10:1-12). На следващия ден аз отново бях в килера на колене. Бях казал на жена си, че няма да изляза, докато не чуя гласа на Бога и наистина го исках. Няколко часа по-късно обаче, когато усетих мириса на приготвената храна, аз излязох от килера, отидох в кухнята и попитах: “На какво мирише така вкусно, скъпа?” Няколко минути по-късно, докато сядах на масата, Бог проговори в сърцето ми. Едва бях поел един залък и спрях да се храня. Бог ми беше проговорил. В този момент осъзнах, че докато не пожелая да чуя Божия глас повече от всичко друго на света, повече от храната и задоволяването на плътта, аз никога нямаше да получа моя отговор от Бога. Бързо станах от масата и казах: “Скъпа, този път наистина работата между мен и Бога става сериозна! Отново отивам в килера и искам да ме заключиш вътре. Ще стоя там, докато не чуя Бог да ми говори.” Толкова пъти бях казвал това, че тя вече се питаше дали наистина можех да покоря плътта достатъчно дълго време, за да победя дявола. “О-о-о - възкликна тя - след около час ще почукаш, за да ти отворя.” Тя затвори вратата с думите: “Ще ти отворя веднага, щом почукаш!” Аз казах: “Няма да почукам, докато не получа отговора, който търся толкова отдавна.” Най-сетне бях твърдо решен да остана там, докато не чуя Божия глас, независимо какво ще ми струва. Час след час аз се борех с дявола и с плътта си в този килер. Много пъти почти се предавах. Струваше ми се, че минават дни, а аз имах толкова малък напредък. Много пъти бях изкушаван да зарежа всичко и да се примиря, без да съм получил отговор. Просто да направя това, което бях правил до тогава. Но дълбоко в душата си знаех, че ако постъпя така, никога няма да бъда удовлетворен. От опит знаех, че не беше достатъчно. И продължих да чакам... И ето, сега нещо се случваше! Не знам колко време бях прекарал в килера, а и няма значение. Просто знам, че се молих, докато това не се случи! Божието присъствие беше толкова реално… толкова прекрасно… и толкова мощно! В Неговото присъствие се чувствах като едно малко камъче в полите на извисените скалисти планини. Почувствах се недостоен дори да чуя гласа Му. Но Той не ми отговаряше заради това, че съм достоен, а за това, защото съм нуждаещ се. Още от древността Той беше обещал да снабди тази нужда и това беше изпълнението на обещанието Му. Струваше ми се, че Бог ми говори по-бързо от което и да е човешко същество, по-бързо, отколкото можех да следя мисълта Му. Сърцето ми извика: “Говори ми малко по-бавно! Искам да запомня всичко!” Въпреки това знаех, че няма никога да го забравя. Бог ми показваше различни неща, които стояха между мен и Неговата сила. След като всяко едно от тези неща се прибавеше към списъка в ума ми, следваше кратко разяснение на неговото значение и важност. Ако знаех, че нещата за запомняне бяха толкова много, щях да си донеса молив и лист. Аз не очаквах Бог да ми говори толкова конкретно и да ми даде такъв дълъг списък. Аз никога не съм си представял, че бих могъл да се доближа толкова до Божията слава. Не бях осъзнавал, че има толкова много неща в живота ми, които бяха източници на съмнение и пречеха на вярата ми. Докато Бог продължаваше да ми говори, аз започнах да търся молив по джобовете си. Накрая намерих един, потърсих лист хартия, но уви. Изведнъж си спомних за картонената кутия за зимни дрехи, която използвах като олтар. Щях да пиша на нея. Сега вече бях готов! Помолих Господ да ми каже отново всички тези неща, така че да мога да ги запиша едно по едно. Помолих Го да говори бавно, така че да запиша всичко. Бог започна отначало и повтори всички тези неща, които вече ми беше открил. Докато Той говореше, аз записвах думите Му. След като записах и последното изискване, Бог отново ми проговори. Той ми каза: “Това е отговорът! Когато положиш на олтара на освещението и покорството и последното от тези неща, ти не само ще изцеляваш болните, но в Мое име ще изгонваш демони, ще видиш големи чудеса, докато проповядваш Словото в името Ми. И ето, давам ти власт над цялата сила на врага.” След това Бог ми разкри нещата, които бяха спънки за моето служение - тези, които Му пречеха да работи с мен и да потвърждава Словото Си със знамения. Това са същите неща, които спъват и много други хора. В този момент започна да се смрачава в килера. Почувствах, че мощната Му сила започва да се оттегля. За още няколко минути усещах присъствието Му и след това останах сам. И все пак, не бях сам. Потръпнах под мощното, оттеглящо се присъствие. В тъмното напипах дъното на картонената кутия и откъснах мястото, където бях направил списъка. Там беше цената, която трябваше да платя, за да имам Божията сила в живота си и в служението си - цената за чудотворната Божия сила. Като обезумял започнах да бръскам по заключената врата. Накрая чух жена ми да идва. Тя отключи вратата и в момента, в който ме видя, разбра, че съм бил с Бога. Първите й думи бяха: “Ти имаш отговора!” “Да, скъпа. Бог ме посети от небето и ето го отговора.” В ръката си държах старото кафяво парче картон с отговора, което струваше толкова много часове в пост, молитва, очакване и разбира се - вяра! Жена ми и аз седнахме на масата със списъка пред нас. Докато го разглеждахме, аз й разказвах историята и двамата плакахме. Списъкът съдържаше тринайсет точки, но преди да го покажа на жена ми, аз изтрих последните две. Те бяха прекалено лични и дори тя не трябваше да ги знае. Тя никога не ме попита за тях, защото осъзна, че те трябва да останат между мен и Бога. Останалите единадесет точки са съдържанието на тази книга. Всяко изискване е отразено в отделна глава. Ако и ти също копнееш за проявленията на мощната сила на Бога в твоя живот и служение, аз се надявам, че тези мисли ще те вдъхновят. Нека Бог ти говори, както на мен и да те води в нова победа и в по-голяма плодотворност чрез тази книга. След този паметен за мен ден, когато Бог ми говори в килера, от календара бяха откъснати много страници. Всъщност и много календари бяха сменени с нови. С течение на времето, аз отбелязвах как се изпълняват едно по едно изискванията от списъка. Той все намаляше и намаляше, а аз възгласявах победата над сатана, като ги задрасквах едно след друго! Накрая останаха две изисквания. Сатана ми каза: “Вече задраска единадесет. Остават още две, но тях никога няма да изпълниш. Сега те хванах!” Чрез Божията благодат обаче, аз му казах, че е лъжец. Щом Бог беше казал, че мога да ги изпълня всичките, Той щеше да ми помогне да сторя това. Все пак мина доста време преди да успея да изпълня последните две. Никога няма да забравя деня, в който, преглеждайки списъка, установих, че има само още едно неизпълнено условие! Слава Богу! Ако успеех да изпълня и него, вече можех да претендирам за обещанието, което Бог ми даде. АЗ ТРЯБВАШЕ да изискам това обещание! Имаше милиони страдащи и болни хора, на които медицината безуспешно се опитваше да помогне. Някой ТРЯБВАШЕ да им донесе освобождение. Бог ме беше призовал да донеса освобождение на хората, също както е призовал и всеки един служител на Евангелието! (Езекил 34:1-4). Много пъти, докато пътувах из Щатите, Бог изливаше Духа Си върху хората по време на събранията. Знаех, че когато изпълня и последното условие от списъка, ще видя чудеса, каквито не съм виждал никога. Междувременно щях търпеливо да се стремя към победата, уповавайки Бог да ми помага, докато не я постигна. Знаех, че когато я получа, Бог щеше да се прослави, а също така и други хора щяха да бъдат насърчени да търсят силата Му. Докато пишех тази книга, водих едно съживление, наречено “Завръщане към Божественото изцеление” в Окланд, Калифорния. Много хора казваха, че това е най-голямото съживление в историята на Окланд. Стотици хора споделяха, че никога не са били свидетели на такова динамично движение на Божията сила. Нощ след нощ вълните на Божествената слава се носеха над събранието. Много хора свидетелстваха, че са били изцелени, както са си седяли на местата. Отново и отново чувствахме мощната сила на Бога да почива върху събранието. Хората ставаха да свидетелстват за моменталните им изцеления. Чудесата бяха явни. Изчезваха видими тумори и сакати се изцеляваха. Веднъж, когато положих ръце в името на Исус, усетих да изчезва гуша. Имаше радостни възгласи на победа, когато слепите проглеждаха. Една жена каза: “Беше като излизане от тъмнина на слънце.” Молехме се за жена с проблеми в гърлото. След малко тя се забърза към дамската тоалетна. След връщането си в събранието, тя свидетелства, че след молитвата нещо е освободило гърлото й, излизайки през устата й и тя е отишла да го махне. Това било някакъв вид израстък (вероятно рак), белезникаво оранжев на цвят. За една нощ изчезваха хернии, големи колкото човешки юмрук. Щом полагахме ръце на болните в името на Исус, изчезваха много непознати и всякакви познати болести - рак, глухота, отоци, гуша, диабет. В много случаи изцеренията бяха потвърждавани от лекарските доклади и от ренгеновите снимки. Ние стояхме с благоговение и възторг пред чудотворната сила на Бога. От самото начало на тези събрания, вечер след вечер, тази сила се изявяваше постоянно. Стотици бяха освобождавани от силата на врага - спасени, изцелени, или изпълнени с Духа. На тези събрания не беше възможно да се оформи “молитвена редица”. Най-малко деветдесет процента от тези, на които полагахме ръце, биваха незабавно поваляни от мощната сила на Бога. Някои танцуваха, или се движеха като замаяни от силата на Духа преди да паднат (Еремия 23:9). При тези обстоятелства беше невъзможно хората да се върнат по местата си след молитва. Мощната сила на Бога се движеше. Това беше същата тази сила, под която Йоан “падна на нозете си като мъртъв” (виж Откровение 1:17). Голяма част от хората казваха, че най-впечатляващото нещо в тези събрания било изцелението на толкова много хора и получаването на чудни освобождения. Би било скромно да кажем, че деветдесет процента и дори повече от тези, за които се молехме, биваха чудотворно изцелени. Една вечер службата бе наречена “Вечер на Святия Дух”. Сградата беше претъпкана, до вратите имаше хора, които бяха насядали навсякъде. Никой не можеше да определи броя на хората, които се изпълваха с Духа. Бяхме съобщили, че на тази служба ще се полагат ръце на тези, които искат да бъдат изпълнени със Святия Дух, както е според Деяния 8:17. След проповедта всички, които не бяха изпълнени с Духа по време на службата, излязоха напред за молитва. С малки изключения всички, които докосвахме в името на Исус, падаха на земята. Каква необикновена гледка се откриваше, докато стоях на подиума и гледах всички тези, които бяха посетени от Бога. Нямаше свободно място около олтара, дори и по пътеките към него. Все по-нежни бяха и звуците на небесната музика, която излизаше от гласовете на хората, съединени в едно за хваление на Бога. Святият Дух изпълваше покорилите се вярващи и те започваха да говорят чужди езици и да величаят Бога (виж Марко 16:17; Деяния 10:46). Въпреки, че не претендирах да притежавам изцелителната дарба, стотици хора бяха изцелени по чудотворен начин на тези наши събирания. Не претендирах да притежавам която и да е от дарбите на Духа, нито пък да имам власт да предавам тези дарби на другите, и все пак всичките дарби на Духа действаха нощ след нощ. Бог потвърждаваше Словото Си със знамения! Защо видях такава промяна в резултатите от моето служение? Ти питаш ЗАЩО? Не се ли досещаш? Най-накрая и последното условие от списъка беше задраскано! Алелуя! Много пъти почти бях оставил всякаква надежда, че ще успея някога да го изпълня. Но най-накрая това стана. С Божията благодат то се МАХНА ЗАВИНАГИ! С изпълнението на последното условие дойде и изпълнението на Божието обещание. Болните биваха изцелявани, демони излизаха и ставаха големи чудеса в името на Исус, докато се проповядваше Словото Му! Следващите глави са посветени на тези, които копнеят за БОЖИЯТА ЧУДОТВОРНА СИЛА. * * * 1. КАКВО МОХАМЕД НЕ БЕ СПОСОБЕН ДА НАПРАВИ В началото на 50-те години бях пастор на църква, която спонсорираше един мисионер в Индия. Плащахме му заплата и той прекара там 30 дълги години. Един ден обаче, той ми каза, че е живял 30 години в Индия, но все още не е видял и един мохамеданин да се новороди. Отказах да го подкрепям. Казах си: “Що за вложение правя? Ние инвестираме пари и подкрепяме този човек в Индия, за да проповядва Евангелието, а дори и една душа не е била спасена. Време е да пренаредим приоритетите си.” Тогава аз заминах за Индия, за да се запозная с тамошната ситуация. За първи път посетих Индия през 1956 г. и тогава проповядвах на 50 000 души. Обиколих всички пазари. Видях просяци, видях слепи, видях и такива, които не могат да ходят. Не бях виждал толкова много болни хора. Индия е сред най-бедните страни в света. В нея живеят много хора без дом и без средства. Вложихме хиляди долари в строежа на едно сдание, което да предпазва хората от горещото слънце, така че да могат там да чуят Евангелието. На откриването бях много развълнуван. Проповядвах в продължение на два часа и моят преводач превеждаше два часа - общо четири часа. Хората искаха да продължавам, но когато направих призив за покаяние, истински се разочаровах. Проповядвах на петдесет хиляди, но дори и един човек не дойде да приеме Исус. Спомних си за мисионера и казах: “О, Господи!” Знаех, че Бог ни е призовал не само да проповядваме Словото Му. Той ни е призовал да демонстрираме Евангелието. |
|
Въпреки че никой не дойде да приеме Исус и хората очевидно бяха готови за закриване на службата, аз си казах: “Все още не съм свършил. Бог казва, че знамения следват Словото Му. Направих това, което Бог ме е призовал да правя. Сега ще Му позволя да направи това, което Той обеща, че ще направи.” Поканих трима души от публиката да дойдат напред - те бяха просяци. Познавах ги. Единият беше слепец, а другият беше глухоням. Третата бе саката жена, която никога през живота си не е могла да върви изправена. Тя вървеше хоризонтално по земята, като се подпираше на петите и дланите на ръцете си. Имаше заболяване, което не й позволяваше да върви изправена. Петдесет хиляди души наблюдаваха.
Най-напред положих ръце на сляпата жена. Казах: “В името на Исус, заповядвам на тези слепи очи да прогледнат!” Бог мигновено отвори очите й, тя се втурна в публиката, като викаше: “Аз виждам! Аз виждам!” Отидох при глухонемия. Пъхнах пръстите си в ушите му, а палецът си поставих върху неговия език. Казах: “В името на Исус, заповядвам на този глухоням дух да напусне”. Духът моментално излезе и само за няколко минути човекът проговори на английски. Той не познаваше собствения си език. До този момент той беше глухоням, но Бог отвори ушите му и развърза езика му. Дойде време да се моля и за сакатата жена. Казах: “Сега ще положа ръце на тази жена в името на Мохамед. Ще му дам същото време, за да извърши изцелението.” Преводачът не искаше да преведе това изказване. “Ще правите това, което аз ви кажа, мистър. Вие сте мой преводач, аз съм човек на Бога.” Никой от присъстващите не очакваше тя да се изправи, защото всички знаеха, че Мохамед е мъртъв. Казах им: “Това е разликата между бога, на който вие служите и Бога, на Който аз служа. Не съм дошъл тук да събарям вашия бог, дошъл съм да издигна моя. Вие посещавате гробницата на вашия бог, а аз на моя, но гробницата на моя Бог е празна, защото Той вече не е там. Това е разликата между гробниците. Дошъл съм тук, за да ви кажа, че моят Исус не е мъртъв. Той е жив и Той е същият днес, какъвто беше и вчера.” Положих ръце на жената в името на Мохамед и казах: “Стани и ходи в името на Мохамед”. По-късно някой ме попита какво щях да направя, ако тя беше станала. Предполагам, че тогава щях да сменя вярата си. Но тя не стана. Така че, аз казах: “Сега ще използвам името, което е над всяко друго име, името на Исус - Агнето, което беше заклано за света. Исус умря за хората в Индия и в целия свят.” Тази жена 58 години не е могла да направи дори и една стъпка изправена. Положих й ръце в името на Исус от Назарет и казах: “В името на Исуса, стани и ходи!” Тя се изправи и започна да върви за първи път в живота си, защото Исус Христос е Бог! Знаете ли какво се случи? Хората започнаха да скачат от дърветата и една тълпа се втурна към мен. Скочих зад моя преводач. Помислих си, че искат да ме линчуват и изгонят от страната си. Не бях виждал такава тълпа от хора. Те с всичка сила крещяха нещо. Попитах преводача си: “Какво казват те?” Той отвърна: “Те викат: Исус е жив. Исус Христос е Бог! Те идват напред, за да се спасят”. Колко вълнуващо! Нито един не дойде, докато проповядвах, а дойдоха тогава, когато видяха Евангелието да се потвърждава. Бог е призвал Църквата да демонстрира Неговата сила. Не сте ли щастливи, че днес Той е жив? “Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христа. И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всички и виждаха знаменията, които вършеше.” (Деяния 8:5-6). 13. МАЙКА ПОМАГА СИНЪТ Й ДА БЪДЕ ОСВОБОДЕН ОТ ЗАТВОРА Проповядвах в Ешланд, Вирджиния. Един ден, когато отивах към главната зала, един черен мъж, висок 180 см внезапно скочи от едно дърво и ме сграбчи. Не можех да се освободя от хватката му. Той попита: “Ти ли си Шамбак?” За първи път в живота си не знаех дали да кажа истината, така че дипломатично попитах: “Защо?” Той каза: “Ако си ти, значи си помогнал, за да се спася.” Отговорих: “Аз съм Шамбак, братко!” Той ми разказа една от най-прекрасните истории. Той каза: “Брат Шамбак, имам две доживотни присъди, които ми висят на врата. Бях пуснат под гаранция за други десет години, но се провалих. Моята майка стояла на молитвената линия в твоята палатка. Аз бях черен мюсюлманин. Мразех проповедниците, особено белите проповедници. Моята майка е дошла на твоята ходатайствена служба и се е молила за мен.” Той ми каза, че е бил на път да извърши грабеж, когато майка му е била на молитва. Но той каза: “Слава на Бога, че ченгетата ме хванаха и арестуваха. Ако не го бяха направили, щях да умра и да отида в ада. В затвора майка ми ми даде Библия. Аз я разкъсах на парчета и я изхвърлих в тоалетната. Мразех всичко, което носеше думата “християнско” върху себе си. Тя ми изпрати радио. Когато си в затвора, слушаш каквото и да е. Бях свикнал да слушам хубава музика, но един проповедник на име Шамбак влезе в ефир. Мислех си, че той е черен. Свикнах да те слушам по радиото. Толкова много ме ядосваше, че веднъж скачах върху радиото, докато го счупих. Майка ми ми изпрати друго радио.” Не е ли това пример за истинска майка? Майките никога не се предават. Той продължи: “Стоях непрекъснато в килията. Когато си в килия и няма къде другаде да отидеш, ще слушаш каквото и да е. Слушах те всяка нощ. Бог започна да променя сърцето ми. Паднах на колене и се покаях за греховете си. Бог ме спаси и изпълни със Святия Дух. Писах до твоя офис и ти ми изпрати литература и Библия. Започнах да давам библейски уроци точно там, в затвора.” Дошло съживление. Осъдени се спасявали и изпълвали със Святия Дух. Пазачът дошъл и казал: “Управителният съвет иска да те види.” Той казал: “О, не мен. Аз не подлежа на пускане под гаранция най-малко още десет години.” “Може и така да е, но там те викат - му казал пазачът. - И не само управителният съвет, но там ще е и управителят.” Той отишъл и управителят го попитал: “Какво вършиш в този затвор?” Той отговорил: “Провеждам служби.” Управителят казал: “Освен това, другото, което вършиш е, че ремонтираш затворниците. Добре, както и да е, за теб има пълно помилване. Правителството ни дава хиляди долари за превъзпитаване, а ние нищо не можем да направим със затворниците. Ти не взимаш никакви пари, а ги превъзпитаваш. Така че аз ти давам пълно помилване.” Младият мъж казал: “Управителю, има две пълни помилвания в моя живот. Едното ми даде Исус, а ти ми даде другото.” Управителят го погледнал и казал: “Да, но това помилване е условно. Има едно условие, прикрепено към него. Ще трябва да се връщаш тук два пъти седмично и да проповядваш за този Исус, докато Той се върне.” Не е ли чудесно? Някои от моите приятели, които са бизнесмени, са ходили в този затвор заедно с него. Съживление дошло. Когато младият мъж бил помилван, един от бизнесмените, християнски шивач, му ушил четири чисто нови костюма! С наближаването края на историята, бях започнал почти да викам. Той каза: “Брат Шамбак, този костюм не ми струва никакви пари. Един от бизнесмените, които ти изпрати в затвора, е предприемач и ми даде работа. Другият е строител на жилища. Той ми даде безплатен апартамент. Не трябва да плащам наем.” Погледнах го и казах: “Вдигни ме и нека танцуваме, братко!”Всичко това се случило, защото този мъж имал майка, която не го предала. Не се предавайте! Не се предавайте! Не се предавайте! * * * 22. ЕДИН МЪЖ, УВИТ В ЧАРШАФ Проповядвах в Хюстън, Тексас, когато една жена с чаршаф през рамо влезе в събранието. Зачудих се какво ли носи в този чаршаф. Не мина много време докато разбера, защото тя дойде при мен по централната пътека и го стро-поли в краката ми. Аз проповядвах - тя объркваше моето събрание! Когато раз-гъна чаршафа, се оказа, че в него е увит мъж - нейният съпруг. Той тежеше 26 кг. Тя каза: “Моят съпруг тежеше 90 кг.” Сега той приличаше на скелет. Зловонието от болестта на този мъж почти ме изхвърли назад. Жената ме погледна и каза: “Отне ми цяла нощ, докато стигна до тук, проповеднико. Сега направи това, за което Бог те е призовал. Изцели този човек!” Тези са ситуациите, които ти помагат да разбереш дали си призован и изпратен, или не си. Вярвате ли, че Бог ще разочарова такава вяра? Не положих ръце. Библията казва да не полагаме внезапно ръце на никой. Исках да чуя повече за този човек. Жената каза: “Идвам от Ню Орлеанс. Вчера лекарят ми каза, че на съпруга ми му остават още само 72 часа живот. Единият от тези дни вече изтече. Това означава, че ни остават още 49 часа. Когато лекарят ми каза това, аз му отговорих, че ще доведа съпруга си в Хюстън. Той мислеше, че искам да го доведа тук при специалист по ракови заболявания - и добави, че ще ми кажат същото - моят съпруг ще умре. Аз просто казах на лекаря: “Това е, което вие си мислите.” Това е истината относно вярата, нали? Понякога ще се наложи да останете сам. Лекарят казал, че няма да позволи да премества пациента, но тя отвърнала: “Той е мой съпруг. Аз ще го отпиша.” Това е жената, която трябва да имате. Повечето съпруги ще се опитат да се отърват от “стария негодник”. Но тя казала: “Той е моят съпруг. Няма да позволя на дявола да го притежава.” Лекарят й казал: “Тези специалисти ще поставят абсолютно същата диагноза като моята.” Тя казала: “Аз няма да го водя при специалист. Аз ще го заведа при един служител на Бога.” Той попитал: “При кого?” - “Служител на Бога.” - “Не вярвам в това.” Тя казала: “Не е необходимо. Той е мой съпруг. Аз вярвам в това.” Нека всеки човек, всеки дявол, да бъде счетен за лъжец, а Бог за праведен! Ако Той го е казал, Той ще го извърши, и ако Той го е изговорил, ще го доведе в съществуване! Тя казала: “Ще го изпиша.” Лекарят отговорил: “Ще скрия дрехите.” Тя казала: “Ще открадна чаршаф.” Погледнах чаршафа и той наистина носеше името на болницата. Тя го бе откраднала! Вярата никога не се предава. Вярата ще намери начин. Вярата ще настоява. Вярата ще получи отговор от Бога. Вярата никога не седи на църковната скамейка. Вярата стъпва върху водата. Вярата стъпва на Словото. Вярата казва: “Да, Господи, аз ще получа отговора.” Бог не може да лъже. Аз вярвам това, което Той е казал. Тя каза: “Брат Шамбак, нека спрем да говорим. Положи ръце върху него.” Не можех да издържа да го гледам, защото зловонието му ме удряше право в лицето. Трябваше да обърна лицето си, но го докоснах и казах: “Ти, гнусен дяволе, аз те проклинам в името на Исус и ти заповядвам да умреш и да си отидеш от тялото на този мъж.” Този мъж беше на около 50 г. Дяволът убива хората преди тяхното време. Крадецът идва да открадне, да убие и да погуби. Можех да видя отпечатъците на дявола върху тялото на този мъж, но аз отказах да позволя на дявола да го притежава. Аз казах: “В името на Исус, аз изговарям пълна промяна.” Той не се изправи и не започна да ходи. Той тежеше само 26 килограма - кожа и кости. Жената го вдигна, сложи го обратно на рамото си и тръгна да излиза. Дори не остана за дарението. На половината път тя се обърна и каза: “Довиждане, брат Шамбак, ще се видим, когато стигнете в Ню Орлеанс.” Шест месеца по-късно ние опънахме палатката си в Ню Орлеанс. По време на първата вечер видях един голям мъж да влиза. Беше 180 см висок и тежеше 90 кг. Носеше съвсем нов син костюм. Не го познавах. Той се качи на рампата и аз се чудех защо моите хора му позволяват това. Святият Дух трябва да ги е накарал да замръзнат по местата си. Ние не допускахме никой на платформата. Внезапно този мъж ме сграбчи и ме повдигна от земята. Аз казах: “Пуснете ме долу.” Той каза: “Аз съм мъжът, който беше увит в чаршафа.” Аз казах: “Вдигнете ме отново. Нека потанцуваме!” Не е ли прекрасно? Шест месеца по-късно той беше възвърнал нормалното си тегло. Той дори не знаел, че съпругата му го завела в Хюстън. Той почти си бил отишъл. Оставали му само още 48 часа живот. Когато тя го върнала отново на лекаря, те го прегледали и не успяли никъде да намерят следа от рак. Когато говорих на рака, аз изговорих възкресенски живот в неговото тяло. Аз говорих на планината. Аз говорих във вяра, вярвайки, че Бог ще го извърши. Аз го изговорих съвършено. Ако Бог казва, че Той е изцерителят, аз имам правото да го изговоря изцелен. Изговорих го в съществуване в името на Исус! “Защото нашата борба не е срещу плът и кръв, но срещу началствата, властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.” (Ефесяни 6:12). "Петима от вас ще гонят стотина, а стотина от вас ще гонят десет хиляди; а неприятелите ви ще падат пред вас от нож.” (Левит 26:8 ). "Вие сте от Бога, дечица, и победили сте ги; защото по-велик е Оня, Който е във вас, от онзи, който е в света.” (І Йоан 4:4). * * * 26. МОМИЧЕТО, КОЕТО СИ ЧЕТЕШЕ БИБЛИЯТА Ръководех една църква в Чикаго. Бях пастир там, когато Върховният Съд забрани изучаването на Библията в училище. Християните буквално си седяха на тапицираните седалки и не направиха нищо по този въпрос. Това е причината, поради която днес нацията ни е в такава бъркотия. Когато извадиха Библията от училище, хуманистичната философия зае Нейното място. По това време в църквата ми идваше едно 16 годишно момиче. Тя не се съветваше с мен. Знаете ли какво направи ден, след като Върховният Съд оповести решението си официално? Тя каза: “Дяволът е лъжец.” Когато тръгнала на училище следващата сутрин, тя си взела Библията. Тя ходеше в едно от най-големите училища в Чикаго. По време на училищното събрание, пред около 3700 ученици тя отишла до платформата, изкачила се по стълбите и се запътила към трибуната: “Върховният Съд каза, че е незаконно да си чета Библията в училище - съобщила тя. - Сега ще ви прочета от Евангелието на Марко, пета глава.” Ето това е моят тип момиче! Всички учители седели там със зяпнали уста. Никой не я спрял и тя прочела цялата глава. Всичките ученици си мислели: “Бих искал да опитам от тревата, която пуши”, защото те виждали, че тя е различна. Отначало си помислили, че е надрусана. Тя не възставаше срещу училищните власти, тя възставаше срещу Върховния Съд на Съединените Щати. Арестували я. Пуснали я под гаранция, но на следващия ден тя отново отишла с Библията си на училище. В Божията армия няма място за мамини дечица. Ако искате да бъдете мамино детенце, идете и служете на дявола. Бог търси мъже и жени, които не се страхуват да влязат в битка с дявола и да му напомнят, че “по-велик е този, който е в мен, от този, който е в света”. (І Йоан 4:4). Този път репортерите били там. Те си мислели, че тя ще го направи отново. Нейните учители дори не я спряли. Директорът седял там. Момичето отишло до трибуната, отворило Библията си и казало: “Тази сутрин ще чета от Евангелието на Матей.” Алилуя! Алилуя! Бог използва тези случки, за да обръща младите хора към Себе Си. Властите отново я арестували. Но тя го направила още един път, и още един път, и още един път. Не могли да я спрат. Тя можеше да си седи наред с останалите в църквата. Можеше да си остане пасивна и да каже: “Е, това е законът.” Но не го е направила. Най-накрая училищните власти казали: “Какво ще кажеш за собствена класна стая след училище? Тогава ще можеш да си четеш Библията колкото си искаш.” Съобщили това на учениците и първия ден тя имала клас от 750 ученика. Часовете й били посещавани от наркомани, които искали да узнаят каква стока са й продали. Това момиче било на висота и те я уважавали, защото тя не се страхувала от обстоятелствата. Те искали да разберат с какво се друса. Тя веднага им дала да разберат, че е постоянно “надрусана”. Тя била измита с кръвта на Агнето и изпълнена със Святия Дух и с огън. Съживление дошло в училището. Виждате ли, дяволът няма усет. Той забранява Библията в училищата и Бог поставя апостоли в тях, които да следват примера на библейските апостоли. Деца започнали да се спасяват. Учителите дошли, за да разберат какво става... и те също се спасявали! Били изпълнени със Святия Дух. Някои от тях днес са в служение и всичко това благодарение на едно 16-годишно момиче, което имало смелостта да застане на страната на Бога. |
| Главна страница "Павелчо" |
| Други християнски страници |
| Сърце на пастир, Бил Уилсън |
| Свидетелства от различни автори |
| Изпрати свое свидетелство! |
Сайт создан в системе uCoz