| |||
|
|
Откъси от писма на християни
ПОСРЕЩАНЕ НА ИЗПИТАНИЯТА С ПЕСЕН Така и Петър посрещна изпитанията за Божието име, така и Небесният мъж ги посрещна. Така постъпват героите на вярата, които виждат зад видимото. Ако тази духовна сила се намери и в нас, когато ходим в долината на мрачната сянка, ще дадем свидетелството си, че познаваме Вечния Цар. "На конференция в Бритън, Англия, през 1991, един пастор от Китай даде забележително свидетелство. Той прекарал 18 години в затвора заради вярата си. Ето един човек, който изглежда е имал всяка причина да се съмнява в Божията любов към него. Но той не се съмнявал. Задължението му в трудовия лагер било, да изпразва помийната яма с човешки изпражнения. Точно така. Точно това е, което си мислиш, че е! Бидейки атеисти, пазачите на затвора със садистична радост дали тази работа на християнския пастор, тъй като презирали вярата му. Те никога обаче, не разбрали в какво благословение се обърнало това! Слушайте, как този забележителен мъж на Бога описва своето преживяване: Тя беше повече от два метра широка и два метра дълга, пълна с човешки изпражнения, събрани от целия лагер. Понякога тя беше пълна. Човешките изпражнения бяха държани, докато станат готови и после бяха изравяни и изпращани на полетата като тор. Понеже трапът беше толкова дълбок, че не можех да стигна дъното, за да го изпразня, трябваше да вървя върху купчините и да греба последователно пластове човешки изпражнения, през цялото време дишайки силната смрад. Охраната и всички затворници минаваха далеч поради смрадта. И така, защо се наслаждавах да работя в ямата? Аз се наслаждавах на самотата. В трудовия лагер всички затворници обикновено са под стриктен надзор и никой не може да бъде сам. Но когато работех в ямата, аз можех да бъда сам и можех да се моля на нашия Господ толкова гръмогласно, колкото се нуждаех. Можех да рецитирам Писанията, включително всички Псалми, които все още помнех, и никой не беше достатъчно близо, за да протестира. Това е причината, поради която се наслаждавах да работя в ямата. Също така аз можех гръмогласно да пея химните, които все още помнех. В тези дни един от моите любими химни беше “В Градината”. Преди да бъда арестуван, това беше моя любим химн, но по онова време не осъзнавах истинското му значение. Когато работех в ямата, аз познах и открих чудесно взаимоотношение с нашия Господ. Отново и отново аз пеех този химн и усещах присъствието на нашия Господ с мене: Аз идвам в градината сам, Докато росата е все още по розите; И гласът, който чувам, стихващ в моето ухо, Разкрива Сина на Бога. И Той ходи с мен, и Той говори с мен, И Той ми казва, че аз съм Негов; И радостта, която ние споделяме, Докато се бавим там, Никой друг не я е познал. Отново и отново, докато пеех този химн в ямата, аз преживявах присъствието на Господа. Той никога не ме остави, нито ме забрави. И така, аз оцелях и ямата стана моята лична градина. Следващия път, когато започнеш да се чудиш, дали наистина Бог те обича, опитай се да пееш в твоята яма. Божията любов може да изработва чудеса навсякъде!" Бистра Донева, София Януари, 2006 г. |
|
* * *
Едно от най-действените оръжия на религията е, да ни накара да искаме, да бъдем и да се чувстваме "силни". Всичко в този свят и голяма част от това, което се говори в църквата, ни води в тази посока. Да бъдем силини, па макар и в Господа... Да търсим сила, па макар и от Господа... Този стремеж към сила не е нищо по-различно от това, което търсят окултистите, от това, което търсят хората в света... Силата е власт и съм уверена, че няма по-магнетично нещо във Вселената от властта. Да се опитваме да сме силни фактически, означава да "градим" в плътта. Този извод /както и някои други/ ни струваха близо три години терзания и опити да се "укрепим" в Бога. Но всичко, което опитвахме, беше безполезно и водеше от един крах към друг, от една пустош в друга, от едно отдалечаване от Бога към друго... Откакто напуснахме предишната ни църква, ние преживяхме много унижения, болка, отхвърляне, страдания. И така... докато не се отказахме от ВСИЧКО. Наложи се да забравим всичко, което сме научили; да стигнем до пълна смърт от изтощение да търсим Бог по известните ни начини; да признаем, че нищо не можем да направим, ако Той не се намеси; да се предадем; да признаем, че Той ВИНАГИ е прав, дори когато страдаме; да приемем, че Той не е длъжен да отговаря на нашия въпрос "Защо?", понеже трябва да се научим, че не е длъжен да ни дава отчет за това, което прави... И че понякога посто трябва да кажем: "Не разбирам защо ми се случва това, не разбирам защо го допускаш, но Ти Си моят Бог и Цар - ето живота ми, пък ако трябва и да умра." Така Бог напълно промени моята "теология". Когато се отказах от знанията си за Него, Той разруши много неща, които не бяха верни, които бяха просто едни измишльотини от хора с плътски умове... Бог ме прави да го познавам ЛИЧНО - не чрез проповедите на проповедници, но лично от Неговото Слово. Той оживи нашите /с Него/ взаимоотношения. Сега Го познавам много по-отблизо. Вече не е Господар, а Любим. Вече няма Закон, има Милост. Вече няма осъждение, има Любов. Благодарна съм за всичко, през което минахме... и вероятно ще минем. Защото осъзнах, че има неща дълбоко в нашето сърце, до които не може да се стигне, освен чрез страдание. Само страданието в различните му форми може да пробие твърдата обвивка на сърцата ни и да стигне до сърцевината - там, където няма лицемерие и заблуди; там, където болката прави непоносима всяка лъжа; там, където няма място за друго, освен за истината... Ние често казваме на Бог - колко Го обичаме, че Му се посвещаваме, че искаме да бъде наш Господар... Думи, думи, думи... Докато тези думи не бъдат изпитини с огън, те не само не струват нищо, но те може и да не са истина... Можем да разберем колко струва Бог за нас, Кой е Той за нас само, когато ни се наложи да дадем най-ценното, което имаме. Когато на едното блюдо на везната е поставено най-скъпото ни, а на другото Бог, тогава разбираме каква е стойноста Му за нашето сърце... Когато изгубих бебето, ми се наложи да оценя кой е по-важен за мен: бебето или Бог - да Го отхвърля поради оскърблението, или да кажа: "Не разбирам, но признавам - без дете мога, но без Теб не мога! Обичам Те." Затова искам да ти кажа - не се бори повече! Защо да не бъдеш унижена /пред другите и пред себе си/? Защо да не бъдеш оскърбена? Остави всичко! Откажи се от всичко! Стани слаба! СПРИ! СПРИ! СПРИ!... Спри да правиш каквото и да е и се предай! Признай, че си слаба и че ВСИЧКО в живота ти НЕ ЗАВИСИ от теб, а от НЕГО! Просто УМРИ!!! Та, ти дори не можеш да живееш и две минути без диханието от Бог. Какво да говорим за всичко останало! Време е да осъзнаеш, че без Бог не можеш да направиш НИЩО. Време е църквата да разбере, че Бог е ВСИЧКО във ВСИЧКИ! Ти все още се опитваш да угодиш на Бога, да допринесеш с нещо, да направиш нещо за Него и за Неговата църква... Плът, плът, плът... Но никоя плът не може да познае Бога, защото Бог е Дух... Затова агонизираш... А агонията е прекрасно нещо, защото довежда до... смърт. Смърт на плътта. Радвам се за твоето положение, защото знам, че скоро ще се срещнеш с Господ... Нали не си забравила, че след смъртта идва възкресението :-) Знам, че ще има възкресение за теб! Защото всичко, което ти се случва сега, съдейства за твоето добро, понеже обичаш Господа! Благославям те! Бистра Иванова, Варна Сетпеммври, 2006 г. |
|
* * *
Напоследък си мисля за "Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство." И това е първото от блаженствата, изречени от Самия Господ. Каква е ролята на съкрушения човешки дух в отношението човек – Бог? Първо си мисля, че несъкрушеният дух трудно приема Бога. Аз самият откликнах на зова за спасение на Господ в съкрушено състояние. Когато разбрах, че светът е нищо, че хората са гадни, че само БОГ може да запълни празнотата в сърцето ми. Сещам се за една фраза: "Човекът се стреми да е силен, но му бе дадена слабост, за да търси Бога". Човеците не обичат да признават, че са слаби дори пред Бога. Особено мъжете - затова са малко в църквите. Но и жените. Каква е днешната невярваща жена? Властолюбива, независима, користолюбива. Това е "плодът на змията". Какво може да роди една змия? Защо бяха сътворени Адам и Ева?! За да си даряват взаимно душевна топлина! Другото име на жената е „душевна топлота и нежност”. Ей-й, за това копнея страшно! Една жена, която да обичам и да я даря с цялата си топлина и нежност. Само вярващата жена отговаря на първоначалното намерение на Бога. Но Адам и Ева бяха създадени най-вече за непрекъсната връзка с БОГА. Иначе е безсмислено тяхното съществуване. Суета и в крайна сметка – смърт. Кой е истинският и единствен път на невярващите Адам и Ева до Бога? Покаяние в ХРИСТОС! А за вярващите Адам и Ева? ХРИСТОС, ХРИСТОС, ХРИСТОС!!! Затова следващия път, когато сгреша спрямо БОГА, няма да се огъвам в скръбта на душата ми за удоволствие на сатана, защото той е впрегнал цялото си войнство, за да дебне нас – Божиите деца, да ни пребива в залитанията, грешките и греховете ни, да ни казва: "Ти си недостоен, пак се провали". Но ще побързам да потърся ръцете на Христос! Там – отдясно на ОТЦА блика СВЯТА КРЪВ и ТОЙ плати напълно с нея за мен и за теб! ТОЙ е достоен и аз чрез НЕГО! Когато ти е най-трудно, знай, виж, почувствай, Исус е до теб – с едната прободена ръка те гали, а другата я подава към теб и нежно ти казва: "Стани, мило дете, не се страхувай, върви с МЕН." И ако в тоя момент хванеш ръката МУ, това е победа. А ако тръгнеш и вървиш с НЕГО, това е най-голямата победа! Искам да гледам в НЕГО и да вървя. Не искам да падам! Но ако падна, ще Му кажа: "Провалих се, ТАТКО. Вдигни ме, моля те! И Той ще го направи с любов! НЕГОВАТА любов не е като нашата, пък било тя и "християнска". Благодарен съм, че мога да ти пиша, защото, когато споделям с някого за ХРИСТОС, ми е толкова хубаво в сърцето! Петър Христов, Сандански Септември 2006 г. * * * КРЪСТЪТ - МЯСТОТО НА СРЕЩАТА Благодаря на Нашия Отец, че ни среща днес именно при Кръста на Своя Възлюбен Син! Да, верен е Този, Който ни е повикал и днес ни среща по пътищата на Духа именно тук, където трябваше да бъде мястото на срещата! Защото аз няма да споделя с теб нищо друго, освен това, което ми беше открито при кръста на Нашия Господ, Който е благословен до века. Амин! Душата ми е развълнувана, но мястото е много свято, затова е. Ето, обикалям наоколо и не знам какво да говоря. Съвършенството на Делото на Кръста и на Този, Който виси на него, ме прави ням. Бог да ми е на помощ, защото съм човек с нечисти устни. Поглеждам ръцете Му, които никога не извършиха грях и никога не извършиха волята на Сина – приковани. Свеждам поглед към нозете Му, които не тичаха бързо, за да вършат зло, но и никога не Го отведоха до място, където Отец не беше Го пратил... Отново поглеждам нагоре – към челото, което никога не дръзна да измисли Свой план за спасение – увенчано с трънен венец. Устата, която никога не изговори хулна дума, но също така цял живот се въздържаше да говори Своите думи, но говореше само, каквото чуеше от Отец – прилепнала от жажда, смълчана. Сърцето – златното сърце, което побра всички ни – прободено... Поглеждам за миг към себе си, на собствената си поквара и самонадеяност и чувам в ушите си смеха на Противника – ти никога няма да бъдеш достоен за Него... Обръщам с ужас очите си отново към Неговия Кръст и чувам строгото изобличение на Духа: "Никога не се изкушавай да гледаш на себе си, нито на успехите си, нито на паденията. Вярвай твърдо, както вярваш в смъртта на Господа и в своята смърт на Кръста заедно с Него! Вярвай не заради това, което виждаш с очите си в себе си, а заради това, което Аз ти казвам: Чуй словото Ми и Го повярвай: „Които са Исус Христови, разпнали са плътта, заедно със страстите и похотите й” /Гал. 5:24/. Твоето старо естество беше разпнато заедно със Сина /Римл. 6:6/. Това е станало. Виж по-добре на кръста. Твоята плът е там. Той не само те замести, но ти също си там! Той те възнесе заедно със Себе Си на кръста. Твоята плът ВЕЧЕ е разпната. Не поради твоето служение или праведност – никога не се изкушавай да мислиш така! А поради това, че Отец те възлюби и избра да бъдеш даден на Сина. Ти си в Него на Кръста! В Неговото тяло... Пак ти казвам: ВЯРВАЙ ТВЪРДО, както в смъртта на Господа, така и в собствената си смърт заедно с Него! Делото на кръста е съвършено и ти нищо не можеш да прибавиш. Но ти можеш да го видиш по-добре. Помни, можеш да ходиш само в светлината, която виждаш! Първо повярвай в Неговото съвършено дело, седни в покоя на пълната увереност, че на кръста беше прикована и твоята плът, не само Неговата, и едва тогава ще можеш да ходиш. Не прави повече нито крачка, без да вярваш в смъртта си заедно с Него! Когато тази вяра завладее цялото ти същество, едва тогава се моли, и Святият Дух ще приложи кръста и смъртта в живота ти, където е най-необходимо. Едва тогава ще можеш с Моя помощ да умъртвиш телесните си части. Защото истина е, че ти не знаеш, но Аз знам къде. Помни, че Кръстът е място на позор. Но Аз нямам друго оръжие в твоя плътски живот, освен Кръста. Досега допусках другите да те „разпъват”, за да можеш чрез опита по-късно да дойдеш сам при Моя Кръст, който е и твой! Сега знаеш, че и ти си ВЕЧЕ разпнат на него в Сина, като Мое чедо. Възрадвай се в това, което Аз вече Съм извършил. Отсега нататък не трябва да слушаш Противника, когато падаш. Той ще се опитва да разколебае вярата ти, че плътта ти е разпната, както се е опитвал да разколебае вярата ти, че си Мое чедо. Отсега нататък вярвай не в това, което ти правиш, а в това, което Аз Съм направил за тебе в Сина! След като повярваш това, трябва да започнеш да желаеш тази смърт. Аз така или иначе работя в живота ти, но вече искам ти да желаеш това действие на смъртта в тебе, в твоята плът. Не искам вече другите да бъдат инструмент за твоето умъртвяване на дело, а ти сам да го желаеш! Тогава, когато смъртта действа безпрепятствено в тебе, когато Ме призоваваш да умъртвя чрез Духа плътските ти части, Аз ще го правя. Помни, че това ще продължи цял живот. Предавай се на Мен така, както Моят Син се предаваше. Само така, умъртвявайки телесните ти части, но и решенията и действията ти, които не произхождат от Мене, Аз ще мога да освободя в теб оня живот, който Съм приготвил за теб. Истинският! Остави огъня на Духа Ми да изгори всичко в живота ти, на което инициатор си ти самият. Нека всичко бъде погълнато. Едва тогава ще видиш какво Аз правя в живота ти. Обичам те, мило дете. Не бой се от това, което страдаш. Това, което върша в теб, си струва... Виж Моя Син..." Автор: Един Пътешественик Октомври, 2006 г. * * * "И в долината на мрачната сянка, ако ходя, няма да се уплаша от зло, защото Ти си с мене!" – пя Давид на Господа в Псалм 23. Можем ли аз и ти да пеем подобна песен на Бог? Само, когато минаваме през долината на мрачната сянка, тогава ще разберем. Преди това само си мислим, че знаем; само си мислим, че можем; и може би… мечтаем да Му пеем. Нека заедно да се молим за това, да реагираме според волята на Бог, когато Неговата свята воля ни води през долината на мрачната сянка. Нека се молим и за всички онези, които в момента минават от там – да погледнат в правилната посока – към святото лице на Исус, за да могат да устоят! Небесни Татко, благодарим Ти за Твоето Слово, за примера на Твоя Син и за утехата на Твоя Дух! Благодарим Ти и за тези „трудни преходи” в нашия живот, когато ни водиш през Долината на мрачната сянка. Благодарим Ти за всяка ситуация в живота ни, която не разбираме защо допускаш. Благодарим Ти и за тези хора в живота на всеки от нас, чрез които биваме разпънати. Толкова е трудно да не се противим, когато „забиват пирони в телата ни”! Толкова е трудно да не хвърляме камъни, когато другите хвърлят по нас! Толкова е трудно да бъдем като Исус в нашите реакции… всеки ден…! Помогни ни, Боже, да преминем през долината на плача с песен! Помогни ни да я превръщаме в място на извори, както правеше Давид! Помогни ни да се радваме и да Те хвалим в затвора, както правеше Павел! Помогни ни да обикнем Твоята воля повече от нашата, по примера на Господ Исус! Научи ни да обичаме онези, които ни мразят! Научи ни да се молим за онези, които ни гонят! Щом Ти го искаш от нас, значи е възможно! Писано е: Възложи на Господа онова, което ти е възложил и Той ще те подпре! И днес ние заставаме на Твоето обещание и Те молим: Подпри ни! Помогни ни! Утеши ни! Обичай чрез нас! Моли се чрез нас! Благославяй чрез нас! Молим Те да покажеш милост на всички хора, които сега преминават през долините в техния живот! Открий им Себе Си като Утешител! Нека се свети името Ти Ел Шадай, Вседостатъчният Бог, в живота на всички страдащи! Дай на нас меки, състрадателни сърца и ни изпращай в отговор на молитви! Направи ни Твои канали, Господи! Нека милостта Ти, любовта Ти, мирът Ти и утехата Ти да стигнат до хиляди сърца! Ето ни, имай ни и изпрати нас! Поли Тачева, Сандански Октомври, 2006 г. |
| Споделено от Илияна Киркова |
| Пиши на Бистра Донева! |
| Пиши на Бистра Иванова! |
| Пиши на Петър Христов! |
| Главна страница "Павелчо" |
Сайт создан в системе uCoz