| |||
|
|
Едно послание на Джон Бивиър
Когато часовникът удари 12 на 1999 година, Божият Дух жигоса една дума в моя дух. Вероятно знаете какво означава жигосване - когато ви докоснат с нажежено желязо. Това правят с кравите, за да ги бележат с клеймо и този знак остава там постоянно. А Словото, което Бог вложи в сърцето ми по този начин беше думата святост. И това е толкова силно през тази година за мен - да проповядвам и поучавам за святостта! Вярвам с цялото си сърце, че ако хората слушат Бог, те чуват, че това е викът и призивът към църквата. Никога не трябва да вдигаме очите си от жетвата и това е нашето поръчение. Когато църквата работи, няма да бъде ефективна без святост, защото без освещение никой човек няма да види Господа. Във ІІ Коринтяни 6:14-18 Павел ни казва чрез Божият Дух: Не се впрягайте несходно с невярващите, защото какво общо имат правдата и беззаконието и какво общение има светлината с тъмнината; и какво съгласие има Христос със сатана; и какво съучастие има вярващия с невярващия; и какво споразумение има Божия Дух с идолите, защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: Ще се заселя между тях и между тях ще ходя и ще им бъда Бог и те ще Ми бъдат люде. Затова излезте измежду тях и отделете се, казва Господ и не се допирайте до нечисто; и Аз ще ви приема и ще ви бъда Отец и вие ще Ми бъдете синове и дъщери, казва всемогъщият Господ. Това е едно от най-великите Божии обещания, което Той е направил към нас - че Той ще живее в нас и ще ходи между нас, ние ще бъдем Негови хора и Той ще бъде наш Бог. Но точно както всяко обещание в Библията, което идва с условието си, и тук няма никакво изключение. Той дава много ясно да се разбере, когато казва: Затова излезте из сред тях, отделете се от света и ако направите това, тогава Аз ще ви приема, но ако не направите това няма да ви приема. Това не е безусловно обещание. Павел продължава в глава 7:1 И тъй, като имаме тези обещания, възлюбени, нека очистим себе си. Той говори на вярващите: Нека очистим себе си! Нека очистим себе си! Забележете, че той не каза, че кръвта на Исус ще ни очисти, но: Нека очистим себе си от всяка нечистота (плътска и духовна), като се усъвършенстваме в святост и "любов" към Бог. Така ли е написано? Не, но като се усъвършенстваме в святост и страх към Бог." Святостта не се усъвършенства в любовта ни към Бог, но тя се усъвършенства в страх към Бог. И това е нещо, от което църквата ни отчаяно има нужда да разбере: страха от Бога. Спомням си, когато бях в затвора с Джим Бейкър преди няколко години, който бил прочел една от моите книги и това докоснало живота му. И той ме помоли да отида да го видя. Джим Бейкър е теливизионен евангелизатор, който беше извършил прелюбодейство и престъпление и бе осъден на 5 години. Моето посещение при него бе в четвъртата му година. Той ме погледна и каза: Джон, този затвор не е Божията присъда за моя живот, но това е Неговата милост, защото ако бях продължил по пътя, по който вървях, щях да загина и да свърша в ада. Но в този затвор аз срешнах Исус, аз се влюбих в Него. Попитах го: Кога наистина спря да обичаш Исус? Знаех, че той е израснал в църква. В кой момент на живота си ти спря да обичаш Исус? Тогава той ме погледна и много сериозно ми каза: Не съм спрял да Го обичам. Ако през това време ти ме бе попитал: „Обичаш ли Исус?”, смело щях да ти отговоря: Обичам Го! - Тогава той продължи: - Но аз не се страхувах от Него. Той не бе вече върховният Господар в моя живот. Има милиони в църквата като мен, които наричат Исус Господ и изповядват любовта си към Него, но не се страхуват от Словото Му, нямат Божествен страх. Ето от какво се нуждае църквата, за да има истинска святост. Има ги и двете крайности относно святостта. Едната е да кажем, че всички дела са делата на плътта, или святост чрез дела. Не външността определя святостта. Святостта не е дело на плътта. Другата крайност казва, че когато приемем Исус и се молим с молитвата на покаяние, прощава ни се и после автоматично ставаш свят. Не. Святостта е взаимодействие между Божественото и човешкото. Между Бог и човека, като Бог снабдява благодатта, но ние трябва да използваме тази благодат да изработим Божието спасение. Павел прави едно много интересно изявление в началото на тази глава: И ние като съдействаме с Бога, тоже ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат. Какво означава да не приемаме напразно Божията благодат? Да приемеш Божията благодат напразно означава да не използваш пълният й потенциал. Много са видели Божията благодат и са я приели като едно голямо покривало, като едно извинение за плътски, светски начин на живот, като че ли са покрити с благодатта, но това е едно иронично извинение за Божията благодат. Благодатта не ни е дадена за покривало! Но благодатта беше дадена от Бог, за да ни даде сила да занесем истината на хората. Тя ни дава сила да ходим в свят живот. Исус направи това заявление и го повтори в Матей 5 глава: Чули сте, че старовременните са казали, но Аз ви казвам... И повтаря това 6 пъти: Чули сте, че старовременните са казали, но Аз ви казвам... Какво прави Той? Цитира закона даден на Моисей, но Йоан 1 глава ни казва, че благодат и истина ни се дадоха чрез Исус. Така че, Той противопоставя живота под закона с живота в благодатта. Толкова много пъти съм чувал вярващи да казват: Благодаря на Бог, че не сме под закона. Аз също благодаря на Бога, че не сме под закона, но не благодаря поради същите причини. Понякога те казват това, поради тежките изисквания на Закона, стриктните стандарти, но ако погледнете това, което Исус казва, ще видите, че стандарта на благодатта е много по-висок. Ако само погледнем това, което Исус казва: Чули сте, че старовременните са казали: не убивай. И в Закона ти си счетен за убиец, ако си забил нож в сърцето на някого, трябва физически да си му отнел живота. Но Исус продължава като казва: Но Аз ви казвам: Всеки, който нарече брат си глупак" е в опасност да не попадне в адски огън. Така че, в Стария Завет, за да бъдеш счетен за убиец, трябва да си отнел физически живота на някого, но в Новия Завет всичко, което е необходимо е, да имаш предразсъдъци, някаква форма на омраза. Йоан подтвърждава това, като казва: Ако мразиш брат си, ти си убиец. Дори и не си мисли, че непремено трябва да отнемеш живота му. Защо стандарта е много по-стриктен в Новия Завет? Защото Бог ни е дал благодатта да го живеем. В Стария Завет те трябваше да поддържат този стандарт с усилията на плътта. Но в Новия Завет Той ни е дал сила да живеем свободни от омразата и предразсъдъците. Ако погледнете по нататък, Исус каза: Чули сте старовремените да казват: ако човек се разведе с жена си и се ожени за друга, той извършва прелюбодейство. Но Исус продължава и казва: Аз ви казвам, когато някой погледне някоя жена, за да я пожелае, той вече е извършил прелюбодейство. В Стария Завет трябваше да го направиш. В Новия Завет само трябва да поискаш да го направиш и вече е прелюбодейство. Защо стандартите са толкова по-високи? Защото Бог ни е дал сила чрез благодатта Си да извършваме святи и чисти дела. Преди няколко месеца, когато се молех, Божият Дух ми каза нещо, което наистина ме обезпокои. Това бе толкова различно от това, което аз бях поучавал! Трябваше да се върна към Библията, за да се уверя, че това е Святият Дух. И това е нормално, защото Бог казва да изпитваме духовете. И сега искам да ви покажа това, което трябваше да проверя. Вижте Откровение 2 и 3, като си държите пръстите на ІІ Коринтяни 6 глава. В Откровение се говори за седем църкви, които наистина са съществували, на които Исус имаше какво да каже, имаше послание за тях. Но посланието на Исус към тези църкви не бе специфично само за тях, така че Бог говори и на нас днес. Амин! И искам да забележите това, което Исус каза на всяка една от тези църкви, защото пророчески те говорят и на нас днес. Откровение 2:1 До ангела на Ефеската църква пиши:, и ето първите думи, които им казва във 2 стих: Зная твоите дела. Всеки да каже: Зная твоите дела. Стих 8, втората църква: До ангела на Смирненската църква пиши, 9 стих: Зная твоите дела. Третата църква, 12: До ангела на пергамската църква пиши, 13 стих: Зная твоите дела, 18 стих: До ангела на Тиатирската църква пиши, 19 стих: Зная твоите дела, петата църква, 3:1 До ангела на Сардийската църква пиши: Зная твоите дела. Започвате ли да разбирате? Следващата църква, 7 стих До ангела на Филалдефийската църква пиши, 8 стих Зная твоите дела. Виждате ли нещо? Трябва ли да стигна и до седмата църква? 14 стих: До ангела на Лаодикийската църква пиши: 15 стих: Зная твоите дела. Сега вече знаете какво Бог ми говори, и то бе: Джон, забелязал ли си, че първите думи на всяка църква от Откровение бяха: "Зная твоите дела"? Следващото заявление, което Той направи и което обезпокои живота ми, беше: Аз не казах на нито една от тези църкви: Зная сърцето ти. И тогава си помислих, колко много пъти съм седял с християни, и съм разговарял, и те са живеели похотлив живот, светски живот, и са ми казвали: "Бог познава моето сърце!", за да оправдаят своята позиция, но Исус не гледа на това - на сърцата. Това е призив за събуждане! |
|
Нека ви кажа, че няма нужда да ходите до сърцевината на дървото, за да проверите дали то е добро. Няма нужда да пробиете дупка през дънера, но трябва само да видите плода му. Исус не гледа сърцевината на плода. На нито една от тези църкви не каза, че познава сърцето й, но каза, че знае делата й. Ние сме взели посланието за благодатта в крайност и сме паднали в канавката. Знаете за пътя в живота, който има канавки от двете страни. И той е тесен път. И Исус казва първо: Тясна е портата и после: Тесен е пътя, който води към живот. Ние може да си мислим, че пътят е тесен към портата, означавайки, че няма друг път към Исус, но Той не говори за това в контекстта. Исус говори за пътя на живота след като си бил новороден.
Двете канавки, в които църквите падат са: едната през 50-те и 60-те години, е легализмът. Навсякъде има катедрали, които доказват това. Мъртви деноминации, които говорят за това. Но Бог ни откри нещо в началото на 70-те години, че е добър Бог и че ни обича. Божията любов ни е освободила от тази канавка на легализъм, но когато ние излязохме от канавката, ние си казахме: Ще се отдалеча колкото се може по далеч от тази канавка. Така че, прескочихме и отидохме от другата страна, и тази друга канавка се нарича похотливост, развратен живот, което означава светски или плътски начин на живот. Бог ни е дал сила да излезем и от тази канавка, и това се нарича страх от Господа. Необходима е и любовта към Бог, и страх от Господа, за да вървим по пътя. Без Божията любов ставаме легалистични, а без страха ни от Бог любовта ни се превръща в похот. Достъпът до посланието за благодатта ни е довело до там, да слагаме ударения върху това, че благодатта прави нещата да са наред и повече няма какво да правим. Но аз ви казвам тази вечер, Павел заявява: Не приемайте Божията благодат напразно. Какво означава да приемеш нещо напразно? Означава да не използваш потенциала му. Ако аз живея на планина и новините по телевизията казват, че тази планина е вулканична и след 24 часа ще изригне, и ако не избягаш на много мили от тази планина, ще бъдеш погълнат от лавата. Така ти гледаш с ужас новините и знаеш, че нямаш кола, имаш много малко пари, не можеш да си купиш кола. Ти си обречен на унищожение, защото пеш не можеш да избягаш толкова далеч за 24 часа. Но някой чука на вратата ти и казва: Зная твоето положение, познавам безнадеждната ти ситуация, ето ти ключове за кола. Тази кола е твоя. Ти си спасен! Ти вземаш ключовете. Благодаря ти, аз съм спасен. Толкова си развълнуван! Обаждаш се на приятелите си и казваш: Спасен съм! Той ми даде ключове за кола, аз ще избегна това унищожение! После отваряш картата и смяташ какъв ще бъде маршрутът ти. Отиваш и си купуваш книга как да караш кола. Пак благодариш. И това правиш 24 часа, и планината изригва, и те поглъща, и те унищожава. Какво биха казали хората, които знаят, че си получил ключовете за кола? Той получи тези ключове напразно! Благодатта, която се проповядва, няма начин да я приемеш напразно, защото истинската благодат не можеш да я приемеш напразно. Виж Яков 2:24 Виждате, че човек се оправдава чрез дела, а не само чрез вяра. С този стих започнах проповедта си в една американска харизматична църква, и като прочетах това, там стана много тихо. Можах да видя шока върху лицата на хората. "Човек се оправдава чрез дела, а не само чрез вяра?! Ама това в Библията ли е?!” О-о-о, това е в Библията! Ами, защо аз не съм го виждал до сега?! Поради нашето извратено разбиране на благодатта. Нека ви разкажа историята: Мартин Лутер е получил откровение от Небето, че праведният ще живее чрез вяра. Не можеш да си купиш благодатта чрез индолгенции или дела. Нито един човек няма да може да застане пред Бог и да каже: Моите дела ми дават достъп до Твоето царство. Не! Чрез благодат и само чрез благодат е това, че ти си спасен. И благодатта е дар. И ключовете за колата са дар, но ти трябва да използваш техния потенциал, за да си спасен. И Яков довършва историята: Ти казваш, че имаш вяра, казваш, че си спасен чрез благодат. Покажи ми твоята вяра чрез делата си. Аз ще ти покажа моята чрез делата ми, с други думи - доказателството, че наистина съм спасен. Имам начин на живот, който да го докаже, чрез плодовете. Нека ви кажа, че живеем в епохата на хладната църква, което означава, че на нея й липсва развълнуваност: Сине, отиди и работи на полето! - О, да, сър, отивам непременно! Сине, отиди и работи на полето. Няма. Но по-късно той се покая и отиде. Кой извърши волята на баща си? Не развълнуваният, но този, който прибави действие към вярата си. Той позволи на Божията благодат да му даде сила да извърши делата. Никога не бихме могли да придобием святост без Божията благодат. Това е невъзможно. Бог ни е дал благодатта си с цел, за това - ние да живеем свят живот. И ако прочетеш ІІ Коринтяни 6 глава, контекстът започва с: Не приемай Божията благодат напразно" и завършва със: "Затова, като имаме тези обещания. Затова, че Бог ще живее в нас в славата Си: нека да очистваме себе си от всяка мръсотия (и плътска и духовна), като се усъвършенстваме в святост и страх от Бог." Той не пише към света, Той пише на църквата, която действа в духовните дарби. В последните дни ще настане трудно време. А какво прави последните дни трудни? Гоненията. Трябва да се спрем и да помислим за това. Павел три пъти беше пребит с тояги и дори до толкова го биха, че смазаха костите му. Ако някога са ви били чак до костите, за няколко седмици ще изпитвате невероятно мъчителна болка. Пет пъти беше затварян. Бит с камъни и въпреки това, той нарича нашите дни трудни. Защо те са трудни? Той казва, защото хората все още обичат себе си, все още обичат удоволствието, все още ще бъдат неблагодарни, не святи, непокорни, ще имат форма на благочестие; форма на християнство, но ще се отричат от силата Му. За каква сила той говори? Силата на благодатта, която ни променя от това да сме светски - към Божественото. Не е ли учудващо, че в неговото време, когато гонението беше ужасно, Павел нарича нашето време, в което много от нас имат религиозна свобода - трудно време. Бог ни е дал благодатта Си, чуйте: за да можем да живеем свят живот. Защо искаме свят живот? Легализмът казва: Излезте от света и бъдете отделени, за да бъдем отделени, както в клубовете. А защо Бог каза: “Бъдете святи!”? Във ІІ Коринтяни 6:16 се казва: Ще се заселя между тях, и между тях ще ходя; ще им бъда Бог и те ще Ми бъдат люде, затова, излезте из сред тях... Бог ни казва: Излезте от света, за да влезете в Моята слава, защото без святост никога няма да видите славата Ми. Трябва да ви кажа нещо и ме чуйте внимателно! Повечето хора, когато четат този стих, когато четат тези обещания, че Той ще живее в нас, те напълно объркват целия контекст, в който това е казано. Спомням си като бях момче, мама, татко и сестра ми гледаха един филм, любовен филм, и те го гледаха от няколко часа. Тогава аз влязох в стаята, и беше точно кулминационният момент, в който актьорът прави кулминационното изречение, и видях как всички започнаха да плачат. Аз ги погледнах, и си мислех: О-о, голяма работа... Сценаристите на този филм изграждаха историята в продължение на два часа, за да може точно този кулминационен момент да те удари, но ако ти си влязъл на края и не си проследил цялото действие до тогава, казваш: Е-е, голяма работа! Вижте, това става, когато хората четат тези стихове, защото те не разбират контекстта на това, което Бог казва. И те казват: Е-е, ами много е хубаво! Той ще живее с нас, ще ходи с нас; о-о, това е чудесно! Но те не разбират контекста. И това не е оригиналната идея, която Бог даде на Павел. Това е нещо, което Бог повтаря непрекъснато, и това е Неговото желание, което винаги е било такова. Наистина, за да го разберем, ще трябва да се върнем в Изход 19, Израел беше в плен и в робство 400 години, и Бог издигна един човек - Моисей, за да ги освободи, и Моисей каза на фараон: Пусни людете да излезнат. И Бог изведе хората Си от Египет с мощни чудеса и знамения. Амин! Амин! Сега слушайте. Израел излезе от Египет. Това в Новия Завет е преобраз на църквата, че ние сме спасени. Египет е преобраз на света. Като излизаш от Египет е преобраз на новорождението. Можем да го прочетем в І Коринтяни 10. Когато Моисей изведе Израел с цел, каква бе тяхната цел? Не, не обещаната земя. И тя, но не! Какво каза на фараона шест пъти? "Пусни хората да дойдат и да се поклонят в пустинята!" Моисей искаше да изведе хората, да ги заведе в обещаната земя, но преди това - да ги срешне с Онзи, Който даваше обещанията на Синай. Ако той ги беше завел директно в обещаната земя, без да срешнат Този, Който дава обещанията, тогава те щяха да попаднат на едно място с идолопоклоничество. Толкова много църкви са били спасени поради Божиите обещания! Дошли са при Исус: Той ще те изцели, ще те благослови, ще ти даде радост, мир! И така, ние излизаме в света и търсим обещанията, вместо да получим откровението от Този, който дава обещанията. Моисей срещна Бог на върха на Синай, и Бог Му се откри в горящия храст, и когато Бог му се откри, това беше, за което той гладуваше. Наградата на Моисей беше присъствието на Бог! Амин. Чуйте ме проповедници! Когато Моисей беше на 40 години, той имаше призив в живота си. В Деяния се казва, че това дойде в сърцето му - да освободи братята си. Но той все още нямаше откровението за Бог от планината. Ако имате призив в живота си, а не сте срешнали Бог на планината, вие просто само ще искате да освобождавате хората заради свободата. Но Бог каза: Не, момче! Ела малко в пустинята, за около 40 години. И там Бог му се откри и сега Моисей се върна при тях, но с откровение, а не поради призива. Призивът иска да освободи, а откровението за Бог иска да устрои среща на людете с Бог. Защото в Него има живот. Аз работех в една църква през 80-те години и пасторът беше велик човек на Бог. Много желаеше да достига душите и това желание беше заразително. Само една седмица ти трябваше да ходиш с него, за да загориш за нациите, защото той копнееше да достига душите. Копнееше да види хората изцелени, но нещо липсваше. Не разбирах какво бе това, докато един ден разбрах, че то е липсата на откровение за сърцето на Бог, а ударението в църквата беше на чудесата, благословението и преуспяването. Всичко това го има в обещаната земя, но ако ударението е върху това, да ставаш все по-силен... Най-накрая този пастор започна да слага само това ударение в нещата, които правеше, и завърши с живот пълен с луксове, и един ден каза на събранието: Ще се разведа с жена си и ако не ви харесва - ето там е вратата! От 8 хиляди събранието остана на няколко стотин. Какво стана? Липсваше му откровение. Бог не иска да отидете само с призива си, но Той иска да открие Себе Си в пустинята. Бог изведе Моисей от Египет и за 40 години изваждаше Египет от Моисей, и когато Той го направи, тогава можа да му се открие. Това не е ли чудесно? Чуйте! Чуйте! Мисля, че е изумително. Открих колко изумително е това, че Моисей беше по-свързан с Египет от Израел. Той беше внук на фараона, бе най-добрият, беше обучаван на най-доброто, получи най-доброто образование, живееше с най-превъзходните неща. Египет бе добро място за Мойсей, но беше трудно място за Израел - той беше бичуван, те минаваха през невероятни страдания. И накрая в пустинята Бог ги доведе до планината. Моисей не искаше Египет без значение колко бе тежка пустинята, а Израел се колебаеше. Израел искаше да се върне и винаги сравняваше с Египет. Ако свободата им ги ползваше, тогава те се покланяха, но ако свободата им създаваше трудности, искаха да се върнат обратно. Защо тези, които бяха наранени в Египет искаха да се върнат там, а този, който толкова много се ползваше от Египет, изобщо не искаше да се върне там? Отговорът е - откровението. |
|
Спомням си, когато служех, имаше призив в живота ми, и всяка сутрин за година и половина се молех - всеки ден: Боже, използвай ме - да изгонвам демони; да печеля нации за Исус! Боже използвай ме да изцелявам болните; дай ми души, или ще умра! Така се молех, докато един ден Бог ми каза, като ме прекъсна: Край! Стига с тези молитви... Знаете как може да се почувствате в такъв момент. О-о-о, това не е Бог! Но, Господи, Ти говориш за някой друг, не ставаше дума за мен. Та, нали съм много искрен човек и копнея за души?! Но научих, че когато Бог те поправя, по-добре е да Го слушаш и да чуваш това, което ти казва - в твоя полза е.
Казах: Господи, какво искаш да кажеш с край на моите молитви? Той ми каза: Сине, може да изгонваш демони, може да печелиш нации, можеш да изцеляваш болни, и да свършиш в ада. Бог ми каза: Висшият призив на християнството е да Ме познаваш и поради това, че Ме познаваш, идват невероятни дела. Преди Моисей да получи откровението за Бог, той просто отиде да изпълни призива си. Той уби един египетски войник и после избяга. Но най-накрая получи откровението за Бог и когато го получи, погреба цяла армия в морето!!! Бог продължи да ми говори: Ако ти отидеш в твоята власт, само това ще видиш, но ако отидеш в Моята власт, ще видиш небето да се движи. Моисей изведе децата на Израел от Египет по една единствена причина: за да се срешнат с Бог! Защото ако те нямаха откровение за Бог, нямаше да могат да изгонят хората, които живеят в Ханаан. Изход 19:3, това послание е не само към левитското племе, но към цялата нация на Израел, стих 4: Вие видяхте що сторих на египтяните, а как носех вас на орлови крила и ви доведох (доведох ви) при Себе Си! И това е причината, поради която сте създадени. Може ли да кажете Амин? Бог ви извади от света, за да ви доведе при Себе Си. Ако искаш да знаеш защо съществуваш, погледни градината. Бог не сложи Адам в нея, за да управлява света, но за да ходи с Бог. И поради това взаимоотношение дойде управлението върху света. Получил вече откровението от Бог, призивът се изпълнява. Стих 5: Сега прочее, ако наистина ще слушате гласа Ми, покорство! Ние имаме благодатта да се покорим. Схващате ли това? Ако се покорявате на гласа Ми и пазите завета Ми, то повече от всички племена вие ще бъдете Мое притежание, защото Мой е целия свят и вие ще Ми бъдете царство свещеници и свят народ. Тия са думите, които трябва да кажеш на Израилтяните. Каква е главната отговорност на свещеника? Да служи на Бог. Помните, че Петър казва в Новия Завет: Вие сте царско свещенство. Това обещание бе дадено на Израел още в началото. В стих 10 Бог казва на Моисей: Иди при хората, освети ги днес и утре и нека да изперат дрехите си. Помните ли това? Като имаме тези обещания, нека да очистим себе си от цялата мръсотия (от плътските неща и духовните неща). Помните ли? Сега разбирате ли какво става? Стих 11 И нека бъдат готови за третия ден, защото на третия ден Господ ще слезе на Синайската планина пред очите на всичките хора. Бог говори за славата Си. Два дни се освещавайте, а на третия ще видите славата Ми. Един ден за Господа е хиляда години, два дни са две хиляди години. Отговорността в нас за голямото поръчение е да бъдем осветени, за да се подготвим за идващата слава. Изведох ви от Египет, сега ти извади Египет от себе си, това означава да се осветиш! Това беше тяхната отговорност. Бог не каза: Аз ще го направя! Но: Нека те да изперат дрехите си. Точно това и Павел ни казва: Ти освети себе си. Ние имаме отговорност. Амин. Бог слезе на планината и имаше гръмотевици, светкавици, земята се потресе, славата Му беше толкова ярка, че трябваше да се скрие в много тъмен облък. Той е толкова славен, че Павел каза, когато Исус му се яви по пътя за Дамаск, не видя лицето Му, но каза: Светлината, която видях беше по-ярка от слънцето. Когато Божията слава слезе, слънцето ще се обърне в тъмнина, а луната няма да дава светлината си, а звездите изобщо няма да светят. Разбирате ли? Излезте навън посред нощ и ще видите звезди, на сутринта ги няма, защото слънцето изгрява. Славата на слънцето е на едно ниво, а славата на звездите е друго ниво. Слънцето има по-голяма слава и когато изгрява, затъмнява звездите. И това, което Исус каза е, че Той ще затъмни слънцето посред бял ден! Алелуя! Нито един човек не е видял цялата слава на Бог. Като се яви на пророк Исая, се казва, че херувимите и серафимите си казваха едни на други: Свят, свят, и това потрисаше архитектурата на небето. Това би потресло и нашата архитектура, а колко повече за Небето? Тези същества бяха около Трона от създанието. Те не искаха мъничко почивка от Бог, за да разгледат други галактити. Създателят е много по-красив от творението. Цялото небе иска да бъде до Неговия трон. Те не заекваха, нямаха проблеми с говора, но защо казваха Свят три пъти? На еврейски, когато е трябвало да подчертаеш една дума, я повтаряш два пъти. В наше време ги подчертаваме, надебеляваме и т. н. Много малко пъти в Библията думата се повтаря три пъти, което говори за изключително наблягане. Ангелите в книгата Откровение викаха: Горко, горко, горко, на жителите на земята, заради последните две чаши на съда. Те не са го казвали три пъти, но писателите са го написали, за да го подчертаят. Единственото място, където се повтаря три пъти нещо за Бог е в Исая 6 глава и в Откровение 5 глава. Когато Исая видя Господа, серафимите викаха: Свят! Свят! Свят! Изключително наблягане върху характеристиката на Бог Свят. Те не викаха: Любов, любов! Да Той е Любов, но това не е най-важната характеристика. Или пък: Сила, сила! Той има сила, но и това не е най-очебийната Му характеристика. Онова, което е над всичко друго е Свят! Вижте Изход 20:18 И всичките люде гледаха гърмежите, светкавиците, гласа на тръбата и тресещата се планина и като видяха людете се оттеглиха и застанаха отдалеч. И Ррекоха на Моисея: Ти говори на нас и ние ще слушаме, а Бог да не ни говори, за да не умрем. Но Моисей рече на людете: Не бойте се, Бог дойде да ви опита, и за да има пред вас страх та да не съгрешавате. Така людете стояха отдалеч. А Моисей се приближи при мрака, дето беше Бог. Бог слезе на планината, и Израел мисли: О-о, ние ще сме готови, когато дойде, дори още на първия ден! Чудесата Му бяха чудесни в пустинята и ние сме готови за Неговото присъствие. Всичко видяхме, та нали се ползвахме от това и няма да бъде нищо по-различно... Но, когато присъствието Му слезе, те избягаха. И казаха на Моисей, че не могат да устоят в Неговото присъствие: Ти говори на нас и ни кажи всичко, което Той ти каже. Ние ще те слушаме. Знаете ли кое ме учудва? Тези хора обичаха Божиите чудеса. Те ги бяха опитали. Колко проповедници познавате, чрез които Бог е разделил море или езеро и вие сте минали по сухото? Пада достатъчно хляб, за да нахрани 3 милиона евреи. Ами когато ядоха пасхалното агне преди излизането, какви чудеса са станали? Всички бяха изцелени и готови за път. Нямаше ни един от тях в болницата. Това са чудеса нали? Те обичаха чудесата Му, но когато дойде славата Му, те не можаха да устоят. Защо? Ти можеш да скриеш греха в атмосферата на чудесата. Спомнете си думите на Исус: Мнозина ще кажат: ние извършихме чудеса в Твое име, ние пророкувахме, изгонвахме бесове, изцелявахме... В атмосферата на чудесата може да бъде скрит греха на хората, но не можеш да скриеш греха в присъствието на Неговата слава. Исус казва: Не се страхувайте от онези, които убиват тялото, но се бойте от онзи който може да изпрати душата ви в ада. Защо казва това? Защото няма нищо тайно, което може да се скрие. Няма нищо тайно, което да не бъде извадено на яве. Когато Бог слезе, Израел избяга. Отново и отново виждаме Израел да се връща обратно към Египет нали? Защо е така? Отговорът е в Езекил 23:8 И тя не остави блудството си научено от Египет, защото в младостта й лежаха в нея и стискаха девическите й съски; и изливаха върху нея блудството си, похотта си. Когато Израел бе млад и беше все още в Египет, Египет сложи похотта си в него и Израел никога не се освободи от това. Ето защо, когато дойде Божията слава, те избягаха. Те никога не оставиха похотта, която светът сложи в тях. Исус казва: Ако Ме следвате, отречете се от себе си, вдигнете кръста си и Ме следвайте. За какво говори кръстът? Говори за смърт на похотите, които светът преследва. Похотта е това, което ти си следвал. А намеренията и похотите са две различни неща. Много хора в църквата днес имат добри намерения, но те нямат нищо общо с истинските им похоти. Ето защо Яков казва: Всеки, който се изкушава, е завличан от страстта си и завързан от нея. Това е дяволската част. Кой ни връзва? Не можеш да вържеш някого с нещо, което той не желае. Ако аз искам да ви дам кокаин, вие ще ми кажете: Я се махай от мен! Не мога да ви изкуша с нещо, което вие не желаете, но мога да ви изкуша с всичко, което не сте сложили пред кръста. Ето защо Павел ни казва: Тези, които са Христови, са разпънали плътта си със страстите й и похотите й. Силата на благодатта е толкова голяма и е толкова мощна! Чрез нея ние можем да разпънем тези похоти от Египет, които Египет е вложил в нас, преди да бъдем спасени. И точно това Моисей направи - Израел имаше Ханаан в сърцето си, но не искаше да изостави Египет. Ето защо се върна в идолопоклонството и пред Божията планина направиха идол. Сега разбирате ли защо святостта е толкова важна? Последен стих - Евреи 12:14 Търсете мир с всички и онова, освещение без което никой няма да види Господа. Когато Бог казва, че никой няма да види Господа, Той има предвид точно това. Защо Израел никога не видя Бог? Защото все още имаха Египет в сърцата си. Само Моисей успя да се изкачи на върха. Бог искаше да се открие на всеки един от тях, но те не изоставиха похотите, които Египет беше сложил в тях. Израел остана в полите на планината, и си играеше на църква, и свърши в идолопоклонство. Бог казва: Без святост няма да Ме видиш! Той не говори само за времето, когато ще напуснем земята, но за тук и сега, защото Библията казва, че когато виждаме Исус, ние се променяме. И колкото по-ясно Го виждаме, толкова повече се променяме, а колкото повече се променяме, толкова по-ясно Го виждаме. Ето как се преобразяваме: като Го гледаме. Не говори за след смъртта, но говори за сега. Ето защо има хора днес в църквата, които идват, слушат Божието слово и колкото по-дълго го слушат, толкова повече могат да видят какво представляват, но когато излезнат, те действат като света, сякаш че нищо не са чули. Защо? Без святост, те не са били променени. Сега можете да видите голямата полза на святостта. Ако ние преследваме освещението, ние ще Го видим ясно. И колкото по-добре Го виждаме, толкова повече ще се променяме, и това е целта в християнството. Цялото християнство се фокусира върху една цел - да бъде съобразено с образа на Сина. От това ще дойде сила за служение. Отче, в името на Исус аз изговорих това, което ти ми каза да говоря. Сега, Господи, аз Те моля Ти да подтвърдиш Словото Си в сърцата със силата на Твоя Дух. Нека тя да променя животи със знамения и чудеса, в името на Исус. Аз Ти отдавам цялата слава. Гладувайте и жадувайте за правдата, за да може да видите лицето Му! Ако си занемарявал това да бъдеш свят, защото аз съм го правил… Готов съм да се покая за моята небрежност, за светщината, която съм допускал в живота си. Ти готов ли си да се покаеш? Йоан каза: Този, Който идва след мене е по-силен от мен, Той ще ви кръсти в Святия Дух и огън. Огънят говори за святостта. Огънят говори за чистотата. Огънят означава голяма сила. Святостта може да произведе голяма сила в живота ни. Отче, в името на Исус, благодаря Ти за това, което ще направиш и Ти отдавам цялата хвала. Моля Те да започнеш да работиш в живота на всеки, който се покайва, да променяш и изчистваш, докато не се очистим напълно - напълно чисти според Тебе. Ние желаем, и гладуваме, и жадуваме за святост, за да можем да Те прославим. И кажете: Отче, прости ми затова, че съм флиртувал със света; за това, че съм флиртувал с Господа, но сега аз съм чул за святостта, и този призив загоря в сърцето ми, и аз откликнах на този призив, и сега решавам да се отвърна от светщината; да се отвърна от греха и да преследвам Твоето сърце; и Те моля сега - кръсти ме в Твоя свят огън; нека Твоят огън да започне да гори, нека да започне да гори, да гори в сърцето ми точно от сега! Моля те за това в името на Исус. Това е между вас и Господа. Откажете се от тези странни неща, които са били в сърцето ви и които сте преследвали. Отречете се, започнете да се отказвате от тях сега, защото сатана ви е държал с тях и ви е клеветял, и е обявявал война на вас, но ние имаме Божията благодат. Той не ви е оставил без сила. Обявете война на тези неща. Отче, в името на Исус, ние заставаме срещу духа на света; срещу духа на антихрист; ние разрушаваме силата му в името на Исус; ние разрушаваме силата му; разрушаваме силата на неблагочестието и донасяме промяна. В името на Исус. Амин. Джон Бивиър * * * Това послание е извадено от аудио-касета на Джон Бивиър и стигна до теб благодарение на труда и любовта на едно незрящо момиче към Исус Христос. Тя се казва Илияна Любенова Киркова и е от град Враца. |
| Сайтът на Джон Бивиър (англ.) |
| Пиши на Илияна Киркова! |
| Изпрати свое свидетелство! |
| Други свидетелства и поучения |
| Главна страница "Павелчо" |
Сайт создан в системе uCoz