| |||
|
Святи Небесни Татко, Боже на силите и на славата, събрали сме се на това място и Ти благодарим за дъжда и слънцето. Ако Ти, Който даваш дъжд на земята, колко повече няма да дадеш и Слово за онези сърца, които са като една напукана земя. Боже святи и праведни, умоляваме Те за едно: докато се проповядва Твоето Слово, Ти имаш начини да говориш на всяко едно сърце и то по такъв начин, че човек да не се двоуми – човек ли беше или Господ? Но Те моля за едно твърдо убеждение, че това Си Ти, Господи. Моля Те в името на Исус Христос. Амин.
Има едно състояние, което се ражда в сърцето на човек и това състояние се ражда като мисли и се превръща в начин на поведение и на отношение към останалите. Това състояние, ако остане в нашето сърце и в нашия ум, определено ще роди горчиви плодове. Кое е това състояние? Бих го изразил с една дума и това е огорчение. Има много християни, които смятат, че са разочаровани от Бог, разочаровани са от църквата, наскърбени са от вярващи и като единствено възможно решение приемат да се отделят от църквата, от общението с вярващите и да се заключат между четирите стени на своя дом и по своят си начин да служат на Бог. Но аз си мисля, че това само допълнително усложнява тяхното състояние. Така човек си мисли, че ще служи на Бог, но в крайна сметка дори се отказва и от Самия Бог. В Библията имаме човешката гледна точка за разрешаване на този проблем и я намираме в Притчи 31 глава, и това е съветът на майката на цар Лемуил, отправен към самият Лемуил, Притчи 31:6-7 „Давайте вино на огорченият духом, за да си пийне и да забрави сиромашията си.” Ако това е разрешението на проблема, най-добре е някой да отиде и да купи вино, и да раздадем това вино, и събранието да приключи. „Давайте вино на огорченият духом, за да си пийне и да забрави сиромашията.” Нас не ни интересува човешката гледна точка, макар че в Библията са записани и човешките гледни точки, но е написана и Божията гледна точка, за да може човек да има база за сравнение. Ако постъпим така, ще се случи това, а ако постъпим по Божия начин, ще се случи онова. В Притчи 19:2 се казва още нещо, което е важно за всеки от нас: „Сърдечно желание без разсъдък не е добро. Защото човек ще умре от своето нежелание да се поучи.” Има хора, които казват: „Но аз го имам като сърдечно желание. Аз съм искрен...” Един познат обичаше да употребява следния пример: Един човек, който е искрен и ревностен за Господ, а няма мъдрост от Господ, е като радио, което е усилено до край, но не е сложено на станция. Бучи, гърми, но никой не може да разбере за какво става дума. Значи ни е нужна не само ревност за Господа, но и мъдрост. Определение за огорчението: „Мрачен дух и раздразнителна реч; огорчен, злопаметен дух отказващ да бъде помирен; задушаващо негодувание, нежелание да простиш и яд. Това е състоянието, което изпълва със съдържание думата огорчение. Ние разбираме следното – да задържаш огорчение, е равнозначно на грях. Онова, което съм разбрал е следното: рядко освобождението от огорчение е чрез внезапна свръхестествена намеса от Бог. Рядко става така. Ще ме попитате защо. Защо това е рядко? Защото Библията ни разкрива, че излизането от огорчението не е непременно като внезапен акт на Божията милост. Лягаш си вечерта с огорчение и на сутринта ставаш с чудесно слънчево настроение и така, до края на живота си. Но Библията ни разкрива, че излизането от огорчението е процес. Един процес, в който Бог призовава човека да бъде съработник и съучастник в това, което Бог иска да направи за конкретния човек. Не просто човека да скръсти ръце и да каже: Хайде Боже да видя какво ще направиш моето огорчено състояние да го преобърнеш в радост. Тогава, когато има нагласата на зрител няма да стане. Бог ни призовава да бъдем участници в този процес. Това е един процес, в който Бог призовава човека да остави непокорното си поведение, да се откаже от мислите си като ги изповяда и да приеме за водеща даденост онова, което Бог има за него. Това е начинът, по който може да се провери моето и твоето покорство. Как ? Когато аз превъзмогна собствената си раздразнителност, болка и в крайна сметка се покоря на Божието слово. Когато Библията ни призовава към покорство това означава, че ще има състояния, които ще противодействат на покорството. Ако човек върши Божиите неща с желание няма как да се изпита неговото покорство. Но когато покорството е посочено като втора възможност нещо, което Господ предлага тогава ти трябва да оставиш това състояние, в което се намираш и да приемеш това, което Господ ти предлага. Много често този избор се прави с болка в сърцето и със сълзи в очите, но това е начинът да се изпита покорството. Забележете как това ни го разкрива Божието слово Ефесяни 4:31 и началото на 5:1-2: „всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, да се махне от вас; а бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас. И тъй, бивайте подражатели на Бога, като възлюбени чада; и ходете в любов, както и Христос ви възлюби и предаде Себе Си за нас принос и жертва на Бога за благоуханна миризма.» Вижте, значи поради болката която носите огорчението има способността да създаде еднопосочно разбиране вътре в мен- ами аз съм си такъв. Нищо не мога да направя, ако Бог не направи нещо и не ме промени ще стане. Но нека да видиме човешката отговорност. Апостолът казва: Братя, вие го направете бъдете благи и милостиви. Някой може да каже, ако Бог ме направи благ и милостив ще бъда благ и милостив. Ако съм такъв какъвто съм злобен и злобар това просто означава, че Бог още не ме е направил благ и милостив. Но това ли казва Библията? Излиза, че виновник е Бог. Но отговорността е наша. Братя, всякакво огорчение, вик, злоба да се махне от вас. Махнете огорчението от вас. Бъдете благи и милостиви, прощавайте си и още бъдете подражатели на Бога. Но огорченият казва: Аз не мога да му простя, но Господи Ти можеш да ми помогнеш. Искам да видите нюанса. Не мисля, че това в случая е правилната библейска позиция аз не мога, но Ти Господи можеш. Правилната позиция е Господи, аз съмготов да простя, Ти ми дай сила, за да го направя. Вярвам, но помогни на моето неверие, но когато постъпваш по първия начин ти слагаш първо твоето не и го слагаш преди Божието да. Аз не мога, но Ти можеш. Това, което иска Бог е Неговото да е в синхрон с моето да. Аз мога господи, но те моля да ми помогнеш. Тогава Бог има моето да. Някой беше казал: Бог ни освобождава не от нашите приятели, а ни освобождава от нашите неприятели. Имало е хора, които казват какво да направя брат обичам си да пуша, а пък искам да се откажа. Като попиташ такъв човек дали обича да пуши той казва, че обича цигарите и му доставят удоволствие. Е, тогава няма как Бог да те освободи от нещо, което ти обичаш. Това, което ти правиш независимо дали е цигара или огорчение стане твой неприятел тогава Бог ще дойде като твой освободител. Ако ти е приятел, защо трябва да те освобождава от твоите приятели? Там има една такава ленива ревност и не случайно я наричам ленива от рода на: Ех, ако Господ ме освободи! Вижте, с ех и с ах не става. Ние имаме неприятел, който воюва срещу нас. Затова по отношение на нашата позиция, което искаме Бог да направи не трябва да бъде двоумна и да се колебае между ех и ах, между да и не. Библията казва вашето говорене да бъде да да и не не. Това трябва да бъде и нашата позиция Да Господи аз искам да бъда свободен. Отворете на Йон 4 глава: «А това стана много мъчно на Иона, и възнегодува. И помоли се Господу казвайки: О, Господи, не беше ли това каквото казах още, когато бях в отечеството си? Това бе причината, по която предварих да бягам в Тарсис, защото знаех, че си Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив и многомилостив, Който се разкайваш за злото. Затова, моля Ти се, Господи, вземи още сега живота ми; Защото ми е по-добре да умра отколкото да живея. А Господ рече: Добре ли е да негодуваш? Тогава Иона излезе из града и седна на източната страна от града, дето си направи колиба, под която седеше на сянка докле види какво ще стане с града. И Господ Бог определи да израсте една тиква, която се издигна над Иона, за да бъде сянка над главата му. И Иона се зарадва твърде много за тиквата. А когато се зазори на утринта Бог определи един червей, който порази тиквата и тя изсъхна. И щом изгря слънцето Бог определи горещ източен вятър и слънцето биеше върху главата на Иона, така щото премираше и поиска за себе си да умре, като казваше: По-добре ми е да умра отколкото да живея. А Бог рече на Иона: Добре ли е да негодуваш за тиквата? И той каза: Добре е да негодувам, даже до смърт. Тогава рече Бог: Ти пожали тиквата, за която не си се трудил, нито си я направил да расте, която се роди в една нощ и в една нощ загина. А аз не трябваше ли да пожаля оня голям град Ниневия, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не умеят да различават дясната си ръка от лявата си ръка, освен многото добитък?» Братя и сестри, Бог и Йона говорят на различни езици. Затова ставаше дума Йона каза не, а Бог каза да. Бог каза да за спасението на Ниневия, да Йона каза не не ме интересува. Йон излезе от града и зачака да види унищожението на града и хората. Йон и Бог говореха на различни езици. Сега, огорчението има способността да омаловажава Божиите думи. Бог каза на Йона, че това, което му дава като задача е много важно, но огорченият човек има способността да омаловажава Божиите думи. Затова огорченият човек много трудно приема съвет. Това, което дава основание на такъв човек да не приема съвет и да се държи по този начин, по който се държи е, защото той изпитва болка. След като изпитвам болка ми дава право да се държа така и това е моята зелена светлина, защото съм наранен. Така си мисли огорченият човек и много често във взаимоотношенията си с останалите е конфликт. Ти му даваш злато, а той слама. Така ти си изкушен да свалиш стандарта. Ако той ти дава слама и ти ще му дадеш слама, но Божият стандарт е да продължаваме да даваме злато и да отразяваме най-доброто, което Господ е вложил вътре у нас. Не казвам, че това е леко, но пък е нужно покорство. Моята цел е да видим две специфични подробности при огорченият. И едната специфична подробност я виждаме при Йона. Коя е тя? Интересно е, че при Йона огорчението е представено в една различна светлина. Коя е тази светлина? Какво е това състояние? При Йона огорчението е решение, волеви акт. Не е ли озадачаващо това? Огорчението е решение. «Добре ли ти е да негодуваш? Добре ми е!» Вие как го разбирате това? «Добре ли ти е да негодуваш? Добре е да негодувам (и подсилва) даже до смърт.» Значи огорчението го виждаме като акт на волево решение. Човекът е взел решение да се държи по този начин. Йона казва още, че си е знаел, че Бог е много жалостив и милостив и че няма да унищожи Ниневия. Добре ми е така... Знаете ли извода, който може да си направим? Когато сатана се опитва да наложи робско иго върху човека, например слепота, която не е акт на волево решение на самия човек; слепотата е наложена и е натрапена върху един, който не я желае, но така или иначе я има. Има ли случай в Библията, където някой сляп да не иска да е изцелен от Исус? Не, няма. Когато състоянието на огорчение не е в следствие на решение, а е по някакъв начин наложено върху човек е робство. Тогава Исус Христос идва като Освободител, идва като Изцелител, идва като Един, Който присъства силно и мощно в живота на човека. Но когато човекът е взел решение да негодува, тогава Исус няма как да бъде Освободител, защото няма да пренебрегне личната воля и решение на човека. Вижте какво се казва в Йоан 8 глава. Исус ги упрекна: „Вашият баща е дяволът. Вие желаете да вършите неговите похоти, защото той беше открай време човекоубиец...” Вие желаете да вършите неговите похоти. Има робство, което бива върху човека следствие акт на неговото решение, но човекът няма усета, че е под робство. Това е заблудата, че би си казал, че останалите са в робство не е той. Затова книжниците и фарисеите бидейки в робство нямаха това разбиране, но те имаха у себе си едно чувство на превъзходство и не можаха да разберат, че те са тези, които имаха нужда от освобождение. Когато огорчението е в следствие на моето решение и работи в съгласие с моята воля няма Исус да бъде мой освободител. Затова този човек има нужда от покаяние, което да донесе освобождение. Той трябва да се възползва от отворената врата, която е покаяние и тук е човешката отговорност. Исая55:7 „Нека нечестивия да остави пътя си и неправедния помислите си, нека се обърне към Господа и Той ще се смили към него.” Обаче, какво се казва – нека, нека нечестивият да остави своите пътища. Нека да го направи, което означава, че докато не го направи или ако продължава да прави каквото си знае няма как Господ да се смилли над него. Целта е да видим човешката отговорност и Божията отговорност. Когато вляза в стаята, не мога да се моля: Господи, направи лампите да светнат, защото човекът е направил нещо наречено ключ, който натискам и лампата светва. Това е моя отговорност! Редно е да извървя онази пътечка на отговорност, която да зависи само от мен, а не от Бог. Затова, когато аз се боря с дадени неща, искам да зная, кое е онова, което ми липсва, и да се моля, и да питам Господа, дали и на мен нещо не ми липсва, и да искам да зная кои са нещата, които ми липсват. А после е Господ, след като аз съм извървял моята отговорност. |
|
Нека да видим още един случай и да разберем още една специфична особеност на огорчението и това се намира в Новия Завет Лука 15:25-32 «А по-старият му син беше на нивата; и като си идваше и се приближи до къщата, чу песни и игри. И повика един от слугите и попита, що е това. А той му рече: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. И той се разсърди и не искаше да влезе и баща му излезе и го молеше. А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си; а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле. А той му каза: Синко, ти си винаги с мен, и всичко мое твое е. Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв и оживя, и изгубен бе, и се намери.”
Докато при Йона говорехме за огорчението като акт на волево решение, което ни разкрива, че един вярващ човек може да прекара целият си християнски живот в сянката на тиквата или в сянката на временните неща, в случая от Лука с поведението на големия син можем да разпознаем човека, който съхранява огорчението. Натрупва се и се натрупва, съхранява се. Човекът със съхранено огорчение не е непременно ядосан, нито раздразнителен, но е най-вероятно усмихнат и сърдечен и ако го помолите за нещо, ще го направи. Ако поискате една миля да върви, той ще извърви две мили с вас, но само една конкретна ситуация може да го изкара от равновесие и това, което дълго време е държал у себе си, ще излезе наяве. Човекът със съхранено огорчение може да се държи добре и да ви потупа сърдечно по рамото и въпреки всичко, дълбоко в сърцето си той да бъде огорчен и да съхранява това огорчение. Огорчението при по-големия брат е скрито зад външно прилежна дейност. Той никога не се е отделял от дома на баща си; не е като онзи малкия нехранимайкото. Той винаги е изпълнявал бащината заръка и е работел от сутрин до вечер. Не бихме узнали затова, което е вътре в неговото сърце ако по-младият не се беше върнал и бащата не беше заклал угоено теле за него. И старият само като чу и край... В9сичко се обърна у него и забележете за първи път отказа да изпълни бащина заръка. „Влез синко нека да бъдем заедно!” Какво каза той: „Не...” Бащата какво каза? Да, да, нека да бъдем заедно! Но той каза не ние няма да бъдем заедно, не желая да бъдем заедно. Слагаш твоето не преди Божието да и очакваш да бъдеш разбран от Бог, и в случая подпомогнат от Бог. Когато човек съхранява своето огорчение, и бъде разтърсен, внезапно излиза огорчението, което е съхранявал. Човекът със съхраняващо огорчение може да помни неща, станали преди 10 години, 20 години. Вадят се неща от нафталина, стари неща, случили се отдавна. Ами, ако Бог постъпваше така с нас? Но Библията казва, че Той е отдалечил от нас греховете ни колкото е изток от запад и престъпленията ви няма да помня вече. Няма да помня вече, обаче ние не. Всяко едно огорчение му лепваме етикетчето го надписваме и в кутийката и то няма срок на годност, то винаги е годно. Някой беше казал образно да простиш е нещо, което държиш в ръката си да го пуснеш да падне и ти повече към него нямаш отношение. Обаче как прощаваме ние? Това аз ти го прощавам, но при удобен случай отново ще ти го покажа. Ние не сме свободни. Така си мислим, че ще натрием носа на човека срещу нас, но продължаваме да дрънкаме веригите и да не чуваме техния звън. Биваме заблудени и правим нещо, което е волеви акт на решение да задържим непростителността и оттам огорчението. Иначе сме си добре, няма нищо. Огорчението на по-големия син се подхранва от подробности, които започват с не. „на мен НЕ си ми дал яре... не си ми дал...” Не беше ли така с Ниневия? „Не трябваше ли да ги пожаля? Каза Бог на Йона.” Бащата каза на големия син: „не трябваше ли да се зарадваме за по-малкият ти брат?” И в двата случая нещата започват с НЕ. Огорченият човек си казва: Защо става така в живота, че винаги ярето е за някой друг? Обърнете внимание колко самонараняващи мисли започват с това не. Не съм такъв, не съм онакъв; не съм това, не съм онова и изреждаме неща, и пак изреждаме. Така позволяваме на огорчението да навлиза все по-дълбоко и по на дълбоко в нашите сърца. Винаги гледаме на онова, което нямаме, а не на онова, което Господ вече ни е дал. Това е начинът на вътрешно изцеление, което проправя път за Божията намеса. Целта е да нямаме волеви акт, който да възпира Бога и в това се състои нашата отговорност. Бащата даде на сина си онова, което не заслужаваше, а това е милост. Ако Бог беше въздал на нас според това, което заслужавахме това щеше да бъде смърт. Но Бог въздаде милост. Така постъпи Бог спрямо Ниневия и така постъпи бащата към младия син. По такъв начин Бог ни съветва да постъпваме и ние. И ако ти си познал Исус Христос в библейска пълнота следователно пред теб не стои избора – да му простя или да не му простя. Ти може само едно да направиш . да простиш. Защото когато ти простиш ти даваш възможност на първо място освобождаваш не него с твоята прошка, но себе си. Когато душата е само натоварена духът се измъчва, защото той продължава да се стреми към Бог. Душата по някакъв начин стене. В Пс. 42 има такъв разговор между духа и душата: „Душо моя, защо си отпаднала дълбоко в мене? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го славословя.” И след това Духът се обръща към Бог и казва: „Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко вътре в мене.” А именно в душата е способността човек да взема решения. Когато вземаме не добри решения. Те се отразяват и на духа и той линее и изнемощява. Неговият стремеж и желание е да общува с Бог и отслабва и заглъхва и в крайна сметка човекът си казва, че е оставен. И което е най-страшно си казва, че е оставен от самия Бог. И той е на път да повярва в една абсурдна лъжа. Затова, колко е важно да обръщаме внимание на онова, което се поражда в самите нас. Всеки от нас може да разкаже истории, в които сме се разгневявали и сме огорчавали себе си и останалите, не сме искали да простим. Библията казва: „Слънцето да не залязва в разгневяването ви.” А то какво става? Не само залязва, но и отново изгрява, че пак залязва и отново изгрява. И така, до кога? До кога? Затова, когато изчистваме тези неща ние даваме възможност на Бог да работи в нас. Псалмопевецът казва: „Господи, ако гледаме благоприятно на неправда в сърцето си, то Ти Господи не би послушал молитвата ми.” Бог знае онова, което е вътре у нас и нека с тази молитва да поставим една добра основа на покаяние, на изчистване и на приближаване до Бога. Когато има от наша страна да: Господи, аз искам да се приближа до Теб, то Бог казва, че когато ние се приближим към Него, и Той ще се приближи към нас. Святи небесни Татко, ние не сме по-добри от тези на улицата, които не те познават, затова те моля имай милост и към самите нас. Боже, ако има нещо, което огорчава Твоето сърце и присъствие в мен или в някой от нас, ние те молим Господи да ни очистиш. Искаме нашето да да следва Твоето да. Искаме да се движим и живеем този синхрон. Моляте научи ни, когато Ти казваш да на нещо ние да не казваме не. Да уеднаквим нашите позиции с Твоята, защото Ти Си праведен, и верният, Ти Си съвършеният. Моля те да снемеш товара и болката ако тя продължава да действа в нечие сърце моля те в името на Господа Исуса Христа. Амин! П-р Емануил Бозов Банкя, август `2006 |
| Пиши на Емануил Бозов! |
| Други свидетелства и поучения |
| Главна страница "Павелчо" |
| Изпрати свое свидетелство! |
Сайт создан в системе uCoz