| |||
|
|
Разказ от неизвестен автор
Водата се вдигна нагоре, направи няколко кръга и около лодката отново стана тихо. Мисионерът – християнин погледна с любопитство към мястото, където се образуваха много мехурчета. Не след дълго от там изплува гмуркач. Старият индиец – търсач на перли, се качи в лодката и като се усмихваше, започна да изтръсква водата от своето лъскаво, намазано с мас тяло. Той подаде на мисионера голяма мида, която бе стискал между зъбите си: - Рамбаху, това е прекрасна перла! - О, да. Има и по-добри. Но това беше последното ми гмуркане. Вече съм твърде стар и трябва да помисля за небето. - Имаш право. Но Бог предлага една съвършена праведност и спасение на всички онези, които чрез вяра приемат неговия безплатен подарък. Все още ли не ме разбираш, приятелю? - Нe, сахиб, вече няколко пъти съм ти казвал:Това е твърде просто. Не мога да приема,че е толкова лесно. Може би съм твърде горд, но аз трябва сам да си подсигуря място в небето, защото иначе там няма да се чувствам добре. - О, Рамбхау – думите на мисионера криеха дълго години на усърдни молитви за този човек. – Не разбираш ли, че по този начин няма да отидеш на небето? Рамбхау, има само един единствен път към небето. Ти остаряваш, може би това е последният ти сезон като гмуркач. Ако желаеш да видиш някога перлените врати на небето, ти трябва да приемеш Божия подарък – Неговия Син. - Мисля да вървя на колене до Делхи и със страданията си ще заплатя небето. - Рамбхау, приятелю, това е невъзможно. Как мога да ти позволя да тръгнеш, след като Исус Христос вече е дал своя живот, за да ти осигури небето. Но възрастният мъж не се остави да бъде разубеден. Той не можеше да разбере и приеме безплатното спасение чрез Исус. Един ден на вратата на господин Морз се почука. Отвън стоеше Рамбхау. - Искам да дойдеш с мен у дома, за да ти покажа нещо. Моля те не казвай: „Не!” – каза индиецът. Мисионерът се развълнува. Може би Бог все пак ще отговори на молитвата му за неговия приятел. - Разбира се, че ще дойда с теб – каза той. Когато двамата пристигнаха. Рамбхау каза: - Знаеш, че след една седмица ще тръгна за Делхи. Мисионерът се натъжи. Това може бе беше неговата последна възможност да обясни благовестието на този стар индиец. Рамбхау напусна стаята и съвсем скоро се върна носейки малка желязна кутийка. - Имам тази кутийка от дълги години – каза той – в нея съхранявам един единствен предмет. Морз Сахиб, днес искам да ти разкажа неговата история. Аз имах син. Моят син – започна той – бе гмуркач за перли, най-добрият по бреговете на Индия. Никой не можеше да се сравни с него. Неговото най-голямо желание бе да намери перла, която да бъде несравнима, по-голяма, по-красива от всички намерени досега. Един ден той я откри. Понеже прекарал много дълго време под вода, единственото което успя да направи, когато се издигна на повърхността бе да ми я даде. Скоро след това той почина - стареца спря разказа си за малко. – Години наред аз пазех тази перла – продължи той. – Но, сега тръгвам на пътешествие, от което няма да се върна и искам да подаря тази перла на теб, моя най-добър приятел. Като каза това, той извади от кутийката една прекрасна перла и я сложи в ръката на мисионера. Тя беше една от най-големите перли, открити някога във водите на Индия. Замълчан мисионерът гледаше перлата. - Колко прекрасна перла, Рамбхау! - Тази перла е съвършена. Изведнъж мисионерът се сети. - Рамбхау, това е една прекрасна перла, единствена по рода си. За нея ще ти дам 10000 рупии. - Сахиб – отговори Рамбхау – тази перла е по-ценна от всяка цена, която се измерва с пари.Не разбираш ли, моят единствен син даде живота си , за да получи тази перла. Никога не бих я дал за пари, стойността и се крие в живота на моя син. Не е възможно да я продам, но мога да ти я подаря. Мисионерът бе дълбоко развълнуван и не бе в състояние да говори. Той хвана ръката на възрастния баща. - Рамбхау – каза той с тих глас – все още ли не разбираш? Това е нещото, което исках ти да разбереш за Бога. Гмуркачът продължително изгледа мисионера. Сега той започна да разбира. Мисионерът продължи: - Бог предлага спасението като един подарък. Няма човек, достатъчно добър, за да го заслужи чрез делата си. За да ни даде възможност да отидем до небето, Бог заплати с кръвта на собствения Си Син. Всичко което можеш да направиш Рамбхау, е да приемаш безплатно спасението като знак за Божията любов към теб, грешника. Сега вече знаеш, че Бог заплати със Сина Си, за да може да ти направи това предложение. - Сахиб, сега разбирам. Вече 2 години слушам за ученията на Исус, но аз просто не можех да повярвам, че спасението Му е безплатно. Някои неща са твърде ценни, за да се купят или заслужат. Аз приемам Божия подарък на Спасението. А ти приел ли си вече Божия подарък? Ако не си, искаш ли да го направиш сега? Никога чрез дела или чрез пари, ти не ще успееш да купиш този дар. Не желаеш ли да го получиш безплатно? „Защото Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашит Господ.” (Римляни 10:23). |
| Други материали за Неделно училище |
| Детска страница "Павелчо" |
| Главна страница "Павелчо" |
| Изпрати свой материал! |
Сайт создан в системе uCoz