| |||
|
|
Един човек много обичал да ходи на баня. Вземал си торбата със сапуна, тасчето, хавлиите и джапанките и заедно със своите познати и приятели всяка седмица отивали в банята. Там било шумно и горещо, всеки викал, за да го чуят останалите, а в парата не се виждало много кой кой е. Но важното било, че имало гореща вода за всеки - без ограничение и още по-важното, че всеки си имал местенце, където да седне и да се изкъпе на спокойствие. Естествено, любимо място на всички бил басейнът, но хората влизали в него преди да се измият със сапуна, просто бързали да влезнат - да се напарят и поплуват. В следствие на това, басейнът ставал мазен и мътен и на повърхността му се плискали съсирени нечистотии, от които хората много се гнусели.
Редът в банята бил следният: Отиваш, купуваш си билет на касата на стойност десет процента, показваш си членската карта (за дългогодишните членове имало големи намаления) и влизаш към голямата стая с шкафчетата. Там всички се събличали и оставяли мръсните си дрехи, всеки в своето си шкафче и после с хавлиите, сапуна и джапанките - беж към къпалнята. С оглед общата хигиена и приличие, навсякъде имало окачени табели с червени надписи от рода на: "Влизането с дрехи в къпалнята - забранено!", "Ходенето без джапанки не е желателно!", "Не си забравяйте сапуна!", "Влизането неизмити в басейна - строго забранено!". Тук-там някой спазвал правилата - всички останали се разкарвали и с дрехите, и без джапанки и сапуни, и неизмити влизали в басейна. В голямата стая имало и печка - за през зимата, но на служителите в банята не им пукало и хората с право роптаели, че за десет процента поне печката можеше да бъде запалена, но... глас в пустиня - служителите си вземали заплатите, а и хората след като се изкъпели, забравяли за това. Лятото там било голям задух - е, имало и вентилатори, но нямало кой да се погрижи да ги пусне. За щастие имало много разбити стъкла по прозорците и така стаята се проветрявала от външният въздух и се дишало по-лесно, макар че се пълнело с много мухи и комари. За нещастие обаче, през зимата веело през тези липсващи стъкла и голите кандидат-баняджии си спомняли колко студено било отвън, но както казах, това било временно. Вътре в къпалнята след касата с билетите и стаята за подготовка, най-важната личност бил естествено телякът. Той отговарял за изтриването на кирта от мръсните тела на хората. Изглеждал по следният начин: имал голяма уста и много викал, за да го чуват "клиентите", и бил със силни ръце, като наистина бил обучен да изтрива и масажира уморените и кирливи тела на хората. Той правел това само в началото, когато бил назначен, после се изхитрил и гледал набързо да ги насапуниса, като винаги почвал от очите и когато хората викали, че им люти, ги поливал с тасчето и те с радост си тръгвали (нито изтрити, нито масажирани), за да не им люти вече. Таксата за теляк била включена в десетте процента - от там също вземали заплати и служителите от стаята за събличане, но неписано правило било, че ако искаш да те изтрият добре, трябва да "бутнеш" нещо на теляка. Хората с времето започнали да роптаят - хем дават десет процента на касата, хем и тук още, хем им люти на очите, хем неизтрити и немасажирани си тръгват, но както и да е. Макар банята и служителите да имали толкоз много отклонения, хората ходели на баня най-вече заради чудесната гореща вода, която ги стопляла, отпускала и измивала. Имало и хора, които открито спорели с теляка, че не си изпълнява задълженията. Тогава той им правел такова изтриване със силните си ръце, че след това майсторско теляшко изпълнение в стил хватки от свободната борба, те вече не смеели да спорят и да искат обслужване по правилата. Така общо взето течел животът в банята. Най-голяма площ заемал басейнът. Както казах, той бил най-желаното от всички място, но малко хора знаели, че оригиналната температура на извиращата вода, била с около 10 - 15 градуса по-висока от реалната, която течела в басейна. В началото той бил винаги много горещ и влизащите в него се разкисвали чак до най-дълбоката си кир, но истина било, че хората започнали да роптаят против температурата и затова служителите и най-вече телякът, взели мерки и разредили оригиналната вода със студена, за да не се изгуби членската маса. Така всички били доволни - хората се плацикали в хладкият басейн, телякът сапунисвал очи, служителите забравяли за печката и вентилаторите. А правилата? Ами, те били само за новодошлите - останалите "стари кучета" само се правели, че ги спазват. Също така характерно било за поне 90 процента от изкъпаните, да си обличат старите дрехи на излизане. Та, да се върнем към човекът, който много обичал да ходи на баня. Веднъж той нямал работа и подранил. Било отворено. Нямало ни теляк, ни служители, нито искали проценти за вход. И човекът от любопитство влязъл вътре, за да види как е устроена банята. Докато разглеждал, се замислил в себе си: "Абе, кой всъщност е собственикът на тая баня? Явно ще да е телякът - заключил в размислите си кандидат-баняджията - щом той командва парада! " И Мръсен - така се казвал човекът, някак си пропуснал да помисли над факта, че ако телякът е на заплата, то значи че не е собственик (а, забравих да кажа, че докато телякът обслужвал клиентите, той бил облечен, а те - голи, за да им се вижда мръсното, но така и никой не разбрал защо телякът е облечен - нали уж е жега в банята и никой не знаел дали под дрехите телякът е чист - но всички предполагали, че е - нали все пак работи в банята). Та, Мръсен чул шум и видял една отворена врата - тя водела към подземието. Той слязъл, за да разбере откъде идва шумът. Влязъл вътре в едно много обширно мазе, където било пълно с шахти. Там видял един много окаян човек с оплескани (явно бели) и вонящи дрехи, да рине шахтите с една голяма лопата и да товари тинята в количка, която после изкарвал нанякъде си. Мръсен си рекъл: "Хм, ама, че мизерен човек, как само вони, сигурно е някой необразован бедняк, за да работи като чистач на шахти!". Чистачът бил гневен - ринел със замах тинестите шахти и едновременно с това плачел. Мръсен много се зачудил - как така хем е гневен, а хем и плаче... Чистачът се обърнал внезапно към Мръсен и му казал строго: - Какво гледаш? Мръсен се стъписал от тази строгост. Видяло му се грубо такова отношение от един мизерен ринач на шахти, и му отвърнал дръзко: - Ами, гледам си, бе! Що, да не е забранено? - Ами, като гледаш, ела поне да видиш ти какви си ги натрупал за толкоз години ходене на баня! - Е, какво съм натрупал, бе? - Ами, мръсотии. Какво друго - сопнал се Чистачът. - Абе, ей! Чистач долен! Какво ми се правиш на страшен тука, а? Аз съм редовен член на банята, давам си 10 процента, имам си сапун, хавлия и джапанки, и в басейна влизам измит, я там си натискай лопатите, че от моите пари ти плащат заплатата - кипнал Мръсен. Чистачът го погледнал тъжно и казал: - На Мен не ми плащат заплата... - Е, как да не ти плащат, бе? Лъжец - разкрещял се Мръсен. - Всеки тук е на заплата. Сигурно не си вършиш работата - затова. Пък може и да те уволнят! Ти от кога си тука на работа? - подсмихнал се иронично Мръсен, гледайки оплескания смешник пред себе си. - Аз не Съм на заплата, Аз Съм Собственикът на банята, Аз я построих и пуснах горещата вода! Мръсен се изблещил: - Ай, стига бе! Ти на какъв се правиш? Не ти вярвам… Докажи ми... - Добре - казал Чистачът, - ела по-близо тука. И му показал тефтерите със сметките на всички членове, показал му договора и цената, която платил за да построи банята Си, показал му ключовете от портите и много фотографии от строежа на банята и накрая му показал една шахта - на нея пишело "Мръсен". Мръсен направо се шашнал и объркал. Сетил се как презрително се държал с Чистача, не знаел какво да каже, нито направи... Собственикът казал: - Не бой се, разбирам те. Не си Ме познавал, затова и си помисли за Мен така! Но сега вече Ме знаеш. Прочее, ела погледни за тези години баняджийство, какво си натрупал! Мръсен погледнал шахтата, носеща неговото име и потънал в земята от срам. - Това твое ли е? - попитал го Собственикът. - Ами-и, ми... Мое е... - хъката-мъката смутолевил Мръсен и после бурно запротестирал: - Ама, аз съм чист… Ходя на баня и…, и…, и... - Чакай, чакай - усмихнал се Собственикът, - знам това, нали затова Съм построил банята - за да си чист, но ти Ми кажи, след като се къпеш, защо в твоята шахта има мръсотии, които въобще не си измил? - Ами-и, ми-и - замигал пак Мръсен - ами-и, ми-и... - Ами, защото си се къпал с хладка вода, затова - обяснил му Собственикът на банята и го завел да види крановете на Извиращата Вода. Мръсен забелязал как един кран със студена вода бил скрит зад Големият Кран с горещата. - Този кран - извикал Собственикът, - е човешко дело, не Съм го сложил Аз! - Е, как тъй? - недоумявал Мръсен. Тогава Собственикът взел, та му разказал цялата история на банята... Мръсен дълбоко се съкрушил и много плакал. Часове наред се лели от него сълзи и кир, и когато сълзите престанали, станал, и видял около себе си купища кир и мазнотии... Погледнал радостен към Собственика, но Него вече Го нямало. Видял само една бележка, закачена на шахтата с надпис "Мръсен". Дръпнал той бележката и видял, че под нея надписът вече бил "Чист". Погледнал в шахтата - бистра вода. Той толкова се зарадвал, че взел да скача и да пее от благодарност - нещо, което много обичал да прави, когато отначало влязъл в банята - да пее и скача от радост за Водата, Която го измивала от мръсотията. Обичал да се покланя и да се отпуска в Парата на Басейна, но с времето "старите кучета" го смълчали, въпреки че никъде нямало табела с надпис "Не пей!". И както си скачал нашият човек, изведнъж пред него застанал Собственикът в цялата Си Слава. Чист паднал пред Него в страхопочитание... - Стани, Чист - изрекъл с могъщ глас Собственикът, - ето ти тая лопата. Аз имам нужда от чистачи на шахти за Моята Баня. Иди, разкажи им каквото си видял и преживял, те ще го отхвърлят, защото не Ме познават, но Аз ще ги направя да Ме познаят и ще възстановя и очистя Банята Си. Всички служители ще сменя, ако не се поправят и всички хора, които искат хладкостта, ще си тръгнат сами, когато пусна пак Големият Кран, но ти Ми бъди верен! И ето, АЗ СЪМ с вас до свършека на века! - Извикал Собственикът и всичко било залято от Неговата Светлина и Огън. И нещата започнали да се случват... Станимир Тахов 20.11.2004, Прага |
| Блог на Станимир Тахов |
| Пиши на Станимир Тахов! |
| Главна страница "Павелчо" |
| Изпрати свое свидетелство! |
Сайт создан в системе uCoz