| |||
|
Устата ми днес могат да свидетелстват за милостта и великата вечна вярност на мощния Бог Отец и нашия Господ Исус Христос и Утешителя Святия Дух! Приех Господ Исус за мой Спасител през 1992 година и оттогава досега Му благодаря, че е докоснал и променил живота ми. Истинско чудо е, че съм жива. И с цялото си сърце благодаря на Бога, Който ми подари нов живот за физическото ми тяло.
Оперирана съм три пъти за смяна на митралната клапа на сърцето. След първата операция прекарах вирусна пневмония, която причини голяма инфекция и това наложи втората операция, която не ми донесе нормален живот и не се чувствах добре. Така ме оперираха трети път, защото имаше част от инфекцията и пречеше на клапата да работи. Клапата пропускаше и кръвта отиваше към белите дробове. Професорът не беше съгласен да ме оперират трети път, но друго решение нямаше. Отварят гръдния ми кош, сменят клапата и за няколко дни уж всичко е добре. Но от стреса вътрешните ми органи престават да функционират: бъбреци, черен дроб, белите дробове. Така съм на прага между живота и смъртта. Почти под пълна упойка и в реанимация с изкуствен бъбрек, или хемодиализа за повече от седмица. Остава отворен гръдния кош за 3 месеца. Така отворена може би и аз опитах част от мъките на Исус на Голгота. С огромни дренове, забити в гръдния кош, лежаща само по гръб без да мога да се помръдна. В мен се изсипваха по няколко пъти на ден препарати, които да унищожат всичко от инфекцията и това много, много болеше. Получих и възпаление на гръдната кост, от която отрязаха. За около пет пъти под пълна упойка все нещо трябва да се чисти или шие и всеки път за по четири часа. Времето беше спряло да тече за мен, нито знаех датата, нито месеца. Във всичко това Бог ми даваше изобилен мир, както се казва: Божият мир, който никой ум не може да разбере. Можех да събера сили, за да мърдам устата си и да казвам: Благодаря Ти, Господи! Нищо повече. Казвах на приятели, че не мога да се моля, че нищо не мога да правя. Само едно знаех, че много хора и църкви са се молили за мен в това време и ме изпросиха от Бога. И сега отдавам цялата слава на моя Бог за огромната Негова милост и благост. А в мен всичко е ново и възстановено. От развалина и пуста земя излиза извор на живот и нови тъкани, нокти, и коса. Имах време когато и аз, като човек, задавах въпросите: Защо на мене Господи? Пак ли на мене? Но Неговият мир беше утехата и силата, които ме държаха и силата на всички, които се молеха за мен. Бъди насърчен, когато викаш към Бога за някого, молитвата ти има сила и действа, работи. Господ винаги слуша и работи, за да даде отговор. В това изпитание се изработи нещо чудно за моя земен баща, който започна да ходи на църква и вярвам, че Бог ще продължи да работи в живота му и занапред - истински и изцяло да предаде живота си на Исус. Отдавам цялата слава на Господа на силите, защото ТОЙ е велик, милостив и верен. Автор: Мукадер Яшарова Копирано от списание „Благодат” |
| ХЦХУ "Благодат" |
| Други свидетелства |
| Главна страница Павелчо |
| Изпрати свое свидетелство! |
Сайт создан в системе uCoz