Споделя Милена от Елхово  


Аз съм Милена Илиева Владева от Елхово, Ямболско. Ще се опитам възможно най-накратко да представя моя път към Бога.

До 27-та си година не вярвах, че има Бог. Животът ми течеше общо взето безпроблемно - поне на повърхността - образование, семейство, две деца. Но през 1991 г. всичко се обърна. По-малката ми дъщеря, която тогава беше на 5 години, се оказа болна от вродено генетично заболяване, което водеше прогресивно към слепота. Тя претърпя две черепни операции, след 4 г. още 3 и слава на Бога, мозъкът и интелектът й бяха спасени. В този период съпругът ми също се разболя - аденокарцином на дебелото черво. Лекарите даваха шанс за живота му 50 на 50. Но Бог реши той да живее. И точно тогава забременях за трети път и лекарят, които оперира мъжа ми ме посъветва да абортирам. По време на упойката видях тялото си "отгоре", а навсякъде около мен беше Светлина, много, много Светлина, която със свистене ме "върна обратно".

От книгите после разбрах, че съм била в гранично състояние между живота и смъртта, а Светлината - самия БОГ. И започнах да Го търся, но не където трябва - в книгите, но не в правилните - по екстрасенси, гледачки, ходжи. И Бог ме е търсил, защото свещенникат в Тутракан, където тогава живеех, ми донесе лично Библията. Не я четях, беше ми трудна. Дяволът ме намери по-бързо и ме подмами. Когато не познаваш Живия Бог, нечестивият познава теб и владее живота ти. Когато се мислиш за най-свободния човек на света, всъщност си роб на най-жестоката измама. И така, дойде изневярата и веднага след това депресията. Само който е преминал през нея, без да се самоубие знае, че това е самият ад. Разведох се. Дъщерите ми, тогава на 10 и 9 години, избраха да живеят с баща си, а аз пропилях месеци и години от живота си в духовна смърт. Като ветеринарен лекар ми отне половин година да стигна до прозрението, че душата ми е мъртва, но тогава все още не подозирах, че Сатана реално съществува и работи усърдно в моя живот.

В този момент Бог отговори на молитвите ми и ми изпрати втория ми съпруг - Ангел. Започнахме от нулата, създадохме семейство, дете, купихме къща в село Малък Преславец, Силистренско, Направихме малка семейна кравеферма, накупихме техника, земя - всичко това постигнахме за 13 години с много труд, заеми и вероятно Божие благословение. Бяхме първи на село, хората ме направиха кмет. И всичко щеше да бъде добре, ако съпругът ми, по принцип много находчив и пробивен, не беше обременен с непреодолими комплекси за вина, които избиваше чрез мен под формата на домашно насилие. Но аз търпях и вървях редом с него, защото не виждах изход - втори брак, още едно прекрасно момиченце, накъде? Изчетох много езотерична, психологическа, филослфска литература, търсех помощ от врачки, пророчици и... след 10 години - отново депресия. Не се бях покаяла за греха в първия брак, а и несъзнателно натрупах нови. Отново черни мисли и бели полета в паметта, месеци пропилян живот, отново психиатри и отново развод. Този път изневярата беше от негова страна и това беше капката, която преля чашата и ми даде сила да направя тази крачка. И не съжалявам, защото Бог ме върна в родния ми град Елхово и ме вкара в Евангелската Петдесятна Църква.

И тогава си спомних. Баба ми (майката на баща ми, който е починал преди да навърша 3 години) понякога ме водеше в дома на Георги Памуков. Бях много малка, но помня, че пееха и говореха странни езици, дори някои мелодии са останали в паметта ми. При първото ми влизане в църквата през мен потече енергия, плаках през цялито време, без да зная защо, както и много пъти след това - месеци наред, докато преболедувам болката от проваления си живот. Отново бях сама, дори и малката ми дъщеря, която толкова ме обичаше, тръгна след баща си, настроена, че съм психично болна сектантка. Сега тя е в София и много съжалява за избора си, но се налага да търпи на този етап, понеже Бог ме изпрати в Белгия. Това беше една проява на Неговата безкрайна милост и любов, за която аз, грешната, не можех и да си мечтая, но Бог ясно ми показа защо го направи, което искам да разкажа и на теб.

Да, аз влязох в ЕПЦ в Елхово, чувствах Духа в мен, плачех, пеех, благодарях за милостите, понеже Бог при тази безработица още на втората седмица ми даде работа на митница Лесово, изучавах със сестрите Библията. Въпреки това все още нямах искрено покаяние, нямах съзнание за греховете си, дори продължавах да ги трупам. След 8 месеца въздържание влязох в интимна връзка с един мъж, също разведен, също Ангел, с надеждата, че в негово лице мога да си върна това, което съм загубила. Това беше поредната клопка на дявола, които ме караше да поставям семейството на първо място в живота. Но илюзиите ми постепенно се изпариха, когато останах без работа и в същото време носех финансово на гърба си и този човек, който освен че беше безработен, беше успял да натрупа големи задължения към банкови и мутренски кредитни институции, частни лица и на всичко отгоре се оказа пристрастен към Еврофутбол. Аз си въобразявах, че мога да му въздействам чрез Божието Слово, а не осъзнавах, че дори самата аз все още не бях спасена. Заминахме за морето, 40 дни работих в строителството, после три месеца като миячка в ресторант. Неговите заеми нямаха издължаване и аз вече също "издишах" финансово. Наближаваше септември и аз оставах отново без работа, без средства за съществуване, без подкрепа, отново сама и със заем, който бах изтеглила, за да му помогна и който все още изплащам.

Разбрах, че това беше Божието наказание за моето лицемерие, защото славех Него с устата си, а следвах сатаната на дело. Осъзнах, че за моята душа се води истинска духовна война - дяволът ме тикаше в тинята и искаше да ме държи в грях, в депресия и в смърт, но Бог не ме оставяше, постоянно ми изпращаше различни хора, които дори без да знаят моето положение, ми въздействаха и ме изобличаваха - с разговори, с проповеди, с книги. Тук специално и с благодарност искам да спомена името на пастора на Елховската ЕПЦ Александър Вълканов, който съвсем директно ме предупреждаваше за проклятията, които си навличам с тази връзка.

И така, на 22.08.2009 г. аз набрах един телефон за работа в чужбина. Жената беше непозната, но се оказа сестра в Господа. От дума на дума й разказах моята одисея. Тя ми отказа работа, но горещо ме призова: "Покай се веднага! Спри сексуалните отнишения и искай прошка от Бога!" На два пъти вече го бах правила, но с временен успех. НО ТОЗИ ПЪТ УСПЯХ! В момента бях на плажа в Свети Влас, където гъмжеше от народ. Влязох в морето и паднах на колене. КРАЙ НА ГРЕХА, НА ГОРДОСТТА, НА СВОЕНРАВИЕТО. Това беше денят на моето искрено покаяние, новорождение, обръщение и посвещение. Началото на моето спасение. До този момент животът ми приличаше на една назъбена кардиограма - с падове, пикове и плата. И аз сложих дълга права черта на тези 45 години и погребах егото в дълбините на морето. Завинаги! Този път предаването ми беше без остатък. Бях осъзнала, че Бог не е за подиграване. И Той не закъсня да ме поощри - чудото дойде още на следващия ден, когато същата сестра ми се обади и ми предложи работа в Белгия. На 02.09.2009 отлетях за Брюксел.

Никога не бях мечтала за работа и живот в чужбина. Не разбирах хората, които напускат България. Но сега се доверих на Бога, дадох Му живота си, бъдещето си, мечтите си. Аз исках само работа, която да покрива нуждите и задълженията ми. И Той ми я даде - в едно мило и възпитано белгийско семейство, което ме третира като член, а не просто като детегледачка. Имам всичко, от което се нуждая. За пръв път от много години спя спокойно, няма и следа от депресията, имам мира и истинската свобода, които само Бог може да дава - Той ме излекува от плътските страсти, които ме бяха поробили и от илюзията, че семейството е най-важното нещо. Да, семейството е голяма ценност и благословение, но само когато е в Бога!

Сега искам от Бога едно - съвършеното служение, това, което Той е приготвил за мен. Защото знам, че Исус не ме е изкупил и новородил за самата мен. Моят истински живот тепърва започва, аз го посвещавам на Бога и на святостта и знам, че Той ще ми даде подходящото служение. Моля се и чакам силата на Святия Дух, така че не аз да живея чрез Исус, а Той да живее чрез мен.

Благодаря на Бога за трите ми чудесни дъщери, моля се постоянно за тях. И трите са в София. Двете от първия брак завършиха СУ, най-голямата - Сирма, вече е омъжена, сега е докторант по българска филология. Средната, Аглика, която лекарите освидетелстваха като 100% инвалид, завърши психология, но в момента дяволът владее живота й. Опитвам се да й въздействам, насочвам я към Библията, свидетелствам й със собствения си живот, моля се за нея, но тя не ми вярва, иска да изживее своите грешки. Нека Бог да й показва милост! Най-малката, Елица, от месец юли 2010 ми гостува в Белгия. Нека Бог ми дава мъдрост с дъщерите ми и след време да ги направи мои сестри.

Той наистина е невероятен и работи съвършено. Аз съм Му благодарна за живота си. Много загубих, но спечелих най-важното - имам най-верния Приятел, които никога няма да ме предаде и изостави. В Него имам най-голямото семейство, което ме намира и на края на света - сега съм на Северно море, живея в полето сред природата, невероятно е, радвам се на съвършено здраве и най-вече имам вярата, че съм измита с кръвта на Исус, имам надеждата, че вървя към Светлината, имам оръжието, с което побеждавам мрака. Колкото до сатана, той вече няма власт над мен. Обикаля отдалече и само скърца със зъби, защото номерата му не минават.

Аз много хляб хвърлих върху водата и ето, че дойде времето да го намеря. Наистина се раздадох до последно, но Бог ме направи по-богата от всякога. Не ме остави да загина. Винаги се грижи за мен - на точното време и по необикновен начин. Какво повече мога да искам за себе си? "И Аз ще те направя да яздиш по високите места на земята". Нека това прекрасно Божие обещание бъде благословение и за теб! А сега приеми и моята молитва:

Дай ми, Господи, най-ярката звезда,
по която да стигна безпогрешно до теб.
Дай ми, Господи, най-високата цел,
която Си промислил с мъдрост и любов за мен.

Дай ми, Господи, най-непрестанната сила,
каквато и в младостта си не съм притежавала.
Дай ми, Господи, най-несломимата радост,
каквато нищо и никoй в живота не ми е дарявал.

Дай ми, Господи, най-чудесните победи,
които и на сън не съм посмяла да бленувам.
И накрая, Святи Господи, Ти, Който ме изведе от света,
дай ми за света да раждам както никога, никога досега.

Август, 2010 г.
Белгия


Пиши на Милена Владева!
Други лични свидетелства
Главна страница "Павелчо"
Изпрати свое свидетелство!


 
Сайт создан в системе uCoz