| |||
|
|
С това, което започвам да пиша, имам една единствена цел: да кажа, че Исус е Господ и аз Му благодаря за всеки момент от живота ми.
Годината е 2009, 14 януари, лято е... В Бразилия сме, на летището. След броени минути се качваме в самолета със съпруга ми. Крайната ни цел е България, но първият ни полет е Салвадор - Лисабон. Пътуването ни трябваше да е седем часа и половина по разписание. Всичко мина нормално - проверките и останалите процедури. Излетяхме и отново всичко изглеждаше наред. Но изведнъж сред целия мир и спокойствие, който цареше в самолета с 300 човека пътници, включително бебета и малки деца, се чу страшен шум - като пукотевица - нещо, което не беше нормално. Този звук смрази цялата обстановка. След него самолетът наклони крилата си и направи някакво движение подобно на начало на преобръщане. От този момент нататък, а беше изминал само един час от полета ни, започна нечувана турболенция. Самолетът ни се клатеше като обезумял и от това движение телата ни се вдигаха леко във въздуха и падаха върху седалките. Имах чувството, че главата ми ще се пръсне, а сърцето ми ще изскочи от тялото. Трудно е да се опише с думи... За последните две години съм направила около 20 полета, но такова нещо никога преди не ми се беше случвало. Краката ми започнаха да треперят на седалката по начин, който не беше нормален. Страх скова сърцето и ума ми. Но в един момент започнах да осъзнавам какво всъщност става... Близка приятелка ми беше казала същия ден, че всичко ще бъде наред с нашия полет, защото Бог ни обича и иска да ни даде очарователно бъдеще... И аз осъзнах, че беше започнала борбата. Дяволът беше разярен, защото знаеше какво ще се случи и че Бог има големи планове за нас и искаше да ни убие, да ни открадне бъдещето. Небето беше фронтът, войната беше в разгара си. Воюваха Исус и злото, воюваха за мен, за живота ми и за живота на още 299 други хора. Спомних си Псалм 23 "И в долината на мрачната сянка ако ходя, няма да се уплаша от зло, защото Ти си с мене, Твоят жезъл и Твоята тояга те ме утешават". Устата ми беше пресъхнала, бях бяла като платно. Спомних си също случката, когато морето се вълнуваше с Исусовите ученици в лодката и те бяха в смъртна опасност, но само с едно повикване към Него, Той усмири небето. И тогава аз започнах да викам, да Му се моля. Шест часа и половина виках към Него само със следните думи: Исус е Господ! Исус е Цар! Исус е Победител! Страхът беше много голям, страхът от смъртта, страхът, че под нас е Атлантическият океан и ако паднем, смъртта ни ще е болезнена. Не исках да умра, а само това идваше в главата ми, дори и стюардът ми каза, че такова нещо не е нормално, и че той също се моли да пристигнем живи и здрави с думите: "Дио Санто" (Святи Боже). Каза ми: "Моли се и ти!" И аз го правех. През цялото останало време молех Исус да ни спаси... Шест часа и половина борба, борба между доброто и злото, между Исус и сатана. Странното беше, че до нашата седалка седеше едно младо момче с руса, дълга коса, вързана отзад на опашка и с големи сини очи. Той без да ме познава и да ми говори, само ме поглеждаше и ме даряваше с много успокоителни усмивки. Летя с нас през всичките ни полети и винаги търсеше погледа ми, поглеждаше ме, усмихваше се и отместваше очите си. Беше навсякъде, винаги близо до мен. Знам, че ще ви прозвучи невероятно, но това момче имаше лицето на Исус - такъв, какъвто сме Го виждали във филмите. През цялото време ме гледаше успокоително, усмихваше се, но не проговори нито една дума. Аз дори казах на съпруга ми: "Виж, моля те, това момче! Не е ли като Исус?" Бурята не спря. До края на нашия полет небето се вълнуваше, но ние пристигнахме живи и здрави. На следващия ден гледах по новините самолет в Ню Йорк се разбил в реката Хъдсън със 150 човека на борда, и всички останали живи. От сърце благодаря на Исус, че е мой Господ и личен Спасител! Дано, когато четете това свидетелство, Исус да докосне и вашите сърца! 5 Февруари 2009 г. Мариана Мицева |
| Пиши на Мариана Мицева! |
| Други лични свидетелства |
| Главна страница "Павелчо" |
| Изпрати свое свидетелство! |
Сайт создан в системе uCoz