Божиите колесници  


Казват, че земните грижи са начин Бог да ни дисциплинира. Те обаче, са много повече от това – те са Божиите колесници, изпратени да заведат душата до места, където ще триумфира. Те не изглеждат като колесници. Вместо това изглеждат като врагове, страдания, изпитания, поражения, недоразумения, разочарования, недоброжелателност. Изглеждат като камиони, носещи мизерия и окаяност, чакащи да ни съборят и смачкат на земята.

Но само да можехме да ги видим такива, каквито наистина са, бихме разбрали, че те са колесници на триумфа, които биха ни отнесли до тези победи, за които душата толкова много копнее и се моли. Камионът е това, което виждаме. Божията колесница е това, което не виждаме.

Царят на Сирия дойде срещу Божия народ с коне, колесници и войски, които можеха да се видят от всяко око, но Бог имаше Своите колесници и войска, които можеха да се видят само с очите на вярата. Слугата на пророка можеше да види само външното, видимото, и извика: „Господарю, какво ще правим?” Но пророкът седеше спокойно в къщата си, без страх, защото очите му бяха отворени да види невидимото. Това, което поиска за слугата си, беше: „Господи, отвори му очите, за да види!”

Това е молитвата, с която трябва да се молим за себе си и един за друг: „Господи, отвори ми очите, за да видя...” Защото в светът около нас, както беше около пророка, е пълен с колесниците и конете на Бога, които чакат да ни отнесат до славни победи. И ако очите ни са така отворени, ще видим във всички събития и случки в живота ни – били големи или малки, тъжни или радостни – колесница, на която да се качат душите ни.

Всичко, което стига до нас, става колесница за душите ни в момента, в който го възприемем като такава. От друга страна, дори най-малките изпитания могат да станат камион, който да ни събори и смачка, и да ни запрати в мизерия и отчаяние, ако ги приемем като такива. От нас зависи какво ще изберем. Ако легнем и оставим да ни прегазят, те ще са камиони, които ще ни съборят и смачкат. Но ако се качим в тях, като в кола, която ни носи към победа, и я оставим да ни носи напред и нагоре, тези изпитания стават за нас колесница на Бога.

Винаги, когато се качваме в Божиите колесници, с нас духовно става това, което стана с пророка. Ние ще бъдем преместени. Не в небесата над нас, а в небесата вътре в нас, а това е много по-голямо и велико преместване. Ние ще бъдем отнесени далеч от ниското, земно, пълзящо ниво на живот, където всичко наранява и носи нещастие, високо в небесни места с Христос, където ще триумфираме над всичко под нас.

Тези небесни места са вътрешни, не външни. Пътищата, които водят до тях също са вътрешни, вътре в нас. Но колесниците, които ни возят до там обикновено са вън от нас – загуба или разочарование, някакво наказание или дисциплинарна мярка, които за момента не ни се виждат радостни, а тъжни, но в последствие носят плодовете на правдата.

В химните се пее за колесници, застлани с любов. Често ние не можем да видим покритието от любов в нашата собствена колесница. Тя често изглежда доста нелицеприятна. Тя може да е свадлив роднина или приятел, може да е резултат от човешка злоба, жестокост или пренебрежение. Но всяка колесница, пратена от Бога, задължително е застлана с любов, защото Бог е любов. А Божията любов е най-сладкото, най-мекото и нежно нещо, върху което една душа може да почива. Всъщност Неговата любов е тази, която ни изпраща колесницата.

Погледнете на вашите изпитания, без значение колко мъчни и натъжаващи са за момента, като Божии колесници, изпратени да пренесат душите ви до високи места на духовни постижения и извисяване, и ще откриете, че въпреки всичко те са постлани с любов.

Библията ни казва, че когато Бог излезе напред за спасението на Неговия народ, Той яздеше на конете и колесниците Си. Същото е и сега. Всичко става колесница на спасението, когато Бог е в нея. Той прави дори от облаците Своя колесница, язди на крилата на ветровете. Ето защо облаците и бурите, които помрачават небено ни и изглежда като че скриват греенето на слънцето на праведността, са наистина Божии колесници, в които можем да се качим с Него и да яздим над цялата тъмнина. Скъпи читателю, ти направил ли си от облаците в твоя живот твоя колесница? Яздиш ли победно с Бог над всичко?

Познавах жена, която имаше една много бавна прислужница. Прислужницата беше безупречна във всяко отношение и беше много ценна за домакинството, но нейната бавност беше постоянен извор на раздразнение за господарката, която беше енергичен човек. Тази жена постоянно се ядосваше и си изпускаше нервите по 20 пъти на ден, после се каеше и се опитваше да се овладее, но напразно.

Един ден тя осъзнала, че от доста време се моли за търпение и може би тази бавна прислужница е колесницата, изпратена от Бог, за да отведе душата й към търпение. Веднага тя приела нещата така и от тогава гледала на бавната си прислужница като на колесница, изпратена за душата й. Резултатът беше победа – търпение, което вече никой и нищо не беше в състояние да наруши.

Познавах и друга жена, която на една конференция беше сложена да спи в една стая с други две жени. Вечерта тя искала да спи, но другите две искали да си говорят. Тя много се ядосала и дълго, след като другите заспали, тя не могла да заспи. На следващия ден се говорило за Божиите колесници и вечерта тя приела двете си разговорливи съквартирантки като Божия колесница, която води душата й към търпение и блаженство, и останала напълно спокойна.

Когато станало доста късно, тя казала: „Приятели, аз се намирам в момента в една Божия колесница.” Ефектът бил незабавен. Настанала абсолютна тишина. Нейната колесница я отвела до пълна победа – не само вътрешна, но и външна. Ако се качим в Божиите колесници, а не в нашите собствени, и при нас ще е така.

Нашето постоянно изкушение е, да се качим в „колесниците на Египет” или с други думи, в земните неща. Ние можем да ги видим, осезаеми са и са истински, докато Божиите колесници са невидими, неосезаеми и е трудно да повярваме, че са тук. Опитваме се да достигнем високи духовни места с нашите земни колесници. Първо зависим от едно, после от друго, за да напреднем в духовното си израстване и да постигнем духовни победи, и „отиваме да търсим помощ в Египет”. И Бог бива принуден да разруши нашите земни колесници, за да ни доведе до момента, в който ще пожелаем да се качим в Неговите.

Разчитайки твърде много на скъп приятел, да ни помогне в духовния напредък, ние принуждаваме Бог да ни раздели с този приятел. Ние смятаме, че нашият духовен напредък зависи твърде много от пастора ни и Бог мистериозно го премества другаде. Гледаме на молитвените си събрания или на Библейските си групи като на основен източник за духовна сила, и някак си се появяват пречки да ги посещаваме. Божията колесница, която единствено може да ни отведе до местата, до които ние искаме да стигнем с помощта на нещата, от които зависим, е точно в лишаването ни от тях, заради което толкова много роптаем и се оплакваме. Бог трябва да изгори с огъня на любовта си всяка наша колесница, която стои пред нас и ни пречи да се качим в Неговата.


Налага се да бъдем доведени до там, че да няма друго убежище за нас, преди да можем да кажем: „Той и само Той!” Ние казваме: „Той и нещо друго”, „Той и моят опит”, „Той и моите взаимоотношения в църквата”, „Той и моята работа в Христос”. Всичко, което идва след това „и”, трябва да ни се отнеме, или да ни се покаже, че е безполезно, преди да можем да кажем: „Той и само Той!” Докато видимите колесници са налице, душата няма да се качи в невидимата.

Когато се качим в Божията колесница, нашият път е проправен, защото нищо не може да попречи на Неговия триумф. Нека да сме благодарни за всяко изпитание, което помага да се разрушат нашите земни колесници, и което ще ни принуди да потърсим убежище в Божията колесница, която стои готова пред нас и чака във всеки случай и във всички обстоятелства от живота ни да се качим в нея. Казано е, че „Бог язди над небесата” и ако ние ще яздим с Него там, трябва първо да спрем да яздим по земята. Всички загуби са печалби, които ще ни доведат до това. Павел го е разбрал и слави Бога за всичко загубено, което му е донесло невероятна награда. Дори „трънът в плътта, пратеникът от сатана, изпратен да го мъчи, стана за Павел Божия колесница и го издигна до победи, които не би могъл по друг начин да стигне.

Йосиф имаше откровение за бъдещите му победи, триумфи и владичество, но колесницата, която го откара до там изглеждаше като камион, който идва да го събори и смачка, водещ до поражение и провал. Робството и затворничеството са странна колесница, която да те отведе до царуване. И все пак, Йосиф нямаше друг път, по който да стигне до дам – до издигането му.

Нашето издигане до духовния трон също често е чрез подобни на Йосифовата колесници. Важното е във всичко, което идва в живота ни, да имаме отворените очи, да видим идващата към нас Божия колесница и да я приемем. Може би Той не е заповядал или предизвикал всичко, което стига до нас, но в момента, в който ние поставим всичко това в Неговите ръце, Той го превръща в колесница за нас. Той прави всичко, дори лошото, да произвежда добро за нас, за тези, които вярват в Него. Той само чака да предадем всичко на Него.

Когато дойдат изпитанията, предай ги на Божията воля и се сгуши в нея, както детето се сгушва в майка си. Детето, носено от ръцете на майката, минава и през най-трудните места и даже не разбира, че са трудни и непроходими. А колко по-добре е за нас да сме носени от Божиите ръце!

Е, качете се във вашите колесници. Приемете всичко лошо в живота ви като колесница от Бога. Няма значение от къде идва лошото, от човек или от дявол, докато стигне до вас, то е станало Божия колесница, която ще ви издигне до небесните места, триумфирайки. Не обръщайте внимание на другото! Намерете Бог в изпитанието! Кажете: „Боже, отвори ми очите, да видя не видимия враг, а невидимите колесници на спасението!”

Няма съмнение, че врагът ще се опита да ви смаже, внушавайки ви, че Бог не е във вашия проблем и затова няма помощ за вас. Но вие напълно пренебрегвайте тези внушения и ги преодолявайте с твърденията на вярата: „Бог е моя защита и моя сила, изпитана помощ в напасти.” Това трябва да е вашият отговор, независимо как изглеждат нещата. Нещо повече, трябва да влезем в колесницата непоколебимо, с цяло сърце, не с единия крак вътре, а с другия – вън. Не трябва да има „ако”, „но”, „ами, ако” и др. подобни. Трябва да приемаме Божията воля изцяло и да се скрием в любящата Му прегръдка, в силните Му ръце, които чакат да ни приемат във всеки момент и при всички обстоятелства.

Повтаряйте: „Твоята воля да е” отново и отново! Изключете всяка друга мисъл, освен тази – да се подчините на волята Му и да се доверите на любовта Му. Няма нито едно изпитание, нито една беда, в която Божията воля да не намери място. Душата трябва само да се качи в тази Негова воля като в колесница и ще се намери яздеща в небесата с Него по начин, за който не е и мечтала, че може да има. Такава душа вижда нещата така, както пълзящата по земята душа не може да ги види. Бедните, смачкани и кървящи души могат да видят само праха и камъните по пътя, по който пълзят, а душата в Божията колесница вижда далеч по-различни неща.

Може да попитате къде са тези колесници. Не се и съмнавам, че ако нашите очи се отворят днес, ще видим Божии колесници в домовете си, на работните си места, по улиците – навсякъде. Вашият свадлив домашен, който е превърнал живота ви в товар и който е смазвал душата ви не веднъж, може от сега нататък да стане ваша славна колесница, която да ви отведе до небесно търпение и милост.

Недоразуменията, обидите, разочарованията, загубите, пораженията – всички те са колесници, чакащи да ви заведат до големи и славни победи, за които толкова дълго сте мечтали. Качете са в тях с благодарни сърца и не забелязвайте нещата, които са ви смущавали. Неговите ръце ще ви пренесат безопасно и победоносно през всичко!


Малкълм Уебър
Из „Наслаждавай Му се завинаги”


В долината на мрачната сянка
Лични свидетелства и откровения
Материали за молитвата и духовното воюване
Главна страница "Павелчо"
Изпрати свое поучение!


 
Сайт создан в системе uCoz