Коледно съчинение  


Споделя Станимир Тахов

Нагряваха ме със Словото за Христовите кръстни мъки, докато омекнах. После съответно ме прибраха и на топло, за да не изстина, и пак ме загряваха, вследствие на което се размекнах. И да ви кажа, олекна ми.

В сравнение с премръзналия и закоравен свят, от който идвах, тая топлина ме промени в друг човек. Животът вече не изглеждаше студен и груб, а пълен с надежда и радост. Загряването определено поразтопи горните ми пластове и се избавих от доста нечисти примеси. Още докато бях мек и податлив на обработка, ме сложиха в калъпа и ме пресоваха до желаната от тях църковна форма. Там постепенно изстинах и се втвърдих.

Втвърдих се против света. Против останалите църковни калъпи. Против различните от мен. Вярвах в любовта, а бях груб с тях. Вярвах в милостта, а ги осъждах. Вярвах в прошката, а ги охулвах. Вярвах че сме братя, а ги имах за чужди. И тогава срещнах Теб... Не, по-скоро Ти ме срещна. Абе, направо ме блъсна. И начупи калъпната ми форма. И ме разтопи и пречисти цялостно, чак до скритите и най-дълбоки пластове на същността ми. Примесите изгоряха, калъпите не издържаха. И Ти ми даде образа на Своя Син.

Аз си мислех, че Го познавам, че съм Го срещнал преди, но уви, било е от втора ръка. Аз си мислех, че съм много горещ, дори нажежен, но след срещата с Твоята слава, разбрах, че съм бил хладък и блудкав. Признах си, че съм недостоен за Теб и бях готов сам да тръгна към ада, защото в Твоето свято присъствие се видях нечист. Чух думите Ти, с които ме спря и като вулкан от земята до небето изникна пред мен кръста на Твоя син. И Неговата кръв, заради която Ти си ме приел за Свой. Не по мои заслуги, но по Негови. Това ме направи жив и силен, дързък и праведен. Несъвършен, но праведен! Праведен човек, който се усъвършенства с радост.

Тогава ме изгониха навън, на студа, за да умра, защото се преобразих по образа на Твоя Син и оскверних техните калъпи. Преди това никога не съм си представял, че ще изляза навън. Та, нали мястото ми е вътре, където е топлината. Тя се оказа хладкост...

Навън съм вече 10 години и не съм изстинал. Горя. Всеки ден. Всяка нощ. Зарязах правилата им и прогледах. Оставих храната им и се наситих. Отрекох се от думите им и станах свободен човек. Нямам пълното знание, но вярвам от сърце. Знам, че гледаш в мотивите ми и думите ми към Теб намаляха. Ти ме изведе навън, за да се науча да ходя с Теб. Аз познавах само Сина Ти, но Ти си Го пратил, за да ни доведе при Теб... Татко!

Прага, 24 Декември 2009 г.


Пиши на Станимир Тахов!
"На Карандила", Станимир Тахов
Пророчества от Станимир Тахов
Главна страница "Павелчо"
Изпрати свой материал!


 
Сайт создан в системе uCoz